Tip:
Highlight text to annotate it
X
Translator: Radost Tsvetkova Reviewer: Darina Stoyanova
Компютрите днес са толкова удивителни,
че не успяваме да забележим колко ужасни са всъщност.
Днес искам да говоря пред вас за този проблем
и за това как можем да го решим с помощта на неврологията.
Първо искам да ви отведa назад към една мразовита нощ в Харлем през 2011,
която дълбоко ме разтърси.
Седях си в кварталната кръчма до Колумбийския университет,
където следвах компютърни науки и неврология,
и водех страхотен разговор с мой колега
за възможността един ден холограмите да изместят компютрите.
И точно когато достигахме до най-интересната част в разговора ни,
разбира се, телефонът му присветна.
Той го взе, погледна надолу и започна да пише.
После бегло премести погледа си обратно към моя и ме подкани:
"Давай натам. Слушам те."
Но, разбира се, погледът му показваше, че вече е другаде,
и моментът бе приключил.
От другата страна на бара
забелязах студент, държащ телефона си,
този път, насочен към група хора.
Преглеждаше снимки в Инстаграм
и всички се смееха истерично.
Противоположността на това колко отвратително се чувствах аз
и колко щастливи се чувстваха те, благодарение на същата технология,
ме накараха да се замисля.
И колкото повече мислех, толкова повече осъзнавах,
че очевидно не дигиталната информация беше лошия герой тук,
а разположението на екрана беше това, което ме отделяше от моя приятел,
и това, което свързваше онези приятели.
Виждате ли, те бяха обединени около нещо,
също както прадедите ни, които споделяли познанията си,
разказвайки истории около огъня.
Инструментите са точно за това, така си мисля.
Трябва да са продължение на телата ни.
А мисля, че компютрите днес правят точно обратното.
Дали изпращате мейл до жена си,
или композирате симфония,
или просто утешавате приятел,
го правите по един и същи начин.
Прегърбвате се над тези правоъгълници,
от които изкачат бутони и менюта, и още правоъгълници.
Мисля, че това не е правилният начин,
мисля, че можем да започнем да използваме една много по-естествена машина.
Трябва да ползваме машини, които връщат работата ни обратно в света около нас.
Трябва да работим с машини, които ползват принципите на неврологията,
за да станат продължение на сетивата ни, вместо да работят срещу тях.
И така, съвсем случайно имам една такава машина тук.
Нарича се "Мета 2".
Нека да я пробваме.
В момента пред себе си виждам публиката,
виждам и ръцете си.
И след - три, две, едно -
ще видим да се появява холограма,
много реалистична холограма се появява пред мен
на самите очила, които съм поставил на главата си в момента.
И разбира се, това може да бъде нещо, което пазаруваме,
или от което се учим,
и мога да използвам ръцете си,
за да го премествам лекичко наоколо, използвайки фин контрол.
Мисля си, че Железният човек би бил горд.
Ще се върнем към това след мъничко.
(Ръкопляскане)
Ако сте като мен, умът ви вече е замаян
от възможностите за това какво можем да направим с този тип технология,
нека да разгледаме няколко.
Майка ми е архитект,
така че естествено първото, което си представих,
беше представяне на сграда в триизмерното пространство,
вместо да се ограничаваме с двуизмерни планове на етажите.
В момента тя всъщност докосва графиките
и подбира интериора.
Това е снимано през GoPro през самите ни очила.
А следващият пример за приложение е много личен за мен,
това е проектът "Стъклен мозък" на професор Адам Газалей
в Калифорнийския университет в Сан Франциско.
Като студент по неврология
винаги съм си фантазирал
за способността да уча и запомням тези сложни мозъчни структури
с помощта на машина,
чрез която да мога да докосвам и да играя с различните мозъчни структури.
Това, което виждате, се нарича "добавена реалност",
но за мен това е част от една много по-значима история -
история за това как дигиталните устройства могат да станат продължение на телата ни,
вместо да ги ограничават.
Сега...
според мен през следващите няколко години човечеството ще премине през преход.
Ще започнем да изграждаме цял нов пласт от дигитална информация
върху реалния свят.
Само си представете за момент
какво може да означава това за писателите,
за художниците,
за мозъчните хирурзи,
за интериорните дизайнери,
и може би за всички нас тук днес.
Това, което мисля, че трябва да направим като общество,
е наистина да опитаме
да си представим как можем да създадем тази нова реалност,
така че да обогатяваме човешкото преживяване,
вместо да превръщаме реалността в компютърна игра,
или да я затрупваме с дигитална информация.
Това е нещото, което много ме вълнува.
Сега, искам да ви споделя малка тайна.
След около пет години -
това не е най-малкото устройство -
след около пет години
всички тези устройства ще бъдат лентички стъкло върху очите ви,
които прожектират холограми.
И също както не се замисляме много за това какъв телефон си купуваме
от гледна точка на хардуера - купуваме го заради операционната система -
като невролог
винаги съм си мечтал да построя, наречете го, еквивалента на iOS за ума.
Много, много важно е да направим това по правилния начин,
защото може да живеем зад тези неща
поне толкова време, колкото сме живели
с потребителския интерфейс на Уиндоус.
И не знам за вас,
но да живееш в света на Уиндоус ме плаши.
(Смях)
За да открием възможно най-интуитивния интерфейс от множеството,
ползваме неврологията за определяне на насоките ни в дизайна,
вместо да оставим на няколко дизайнера да се карат в заседателната зала.
И принципа, от който се ръководим,
е това, което се нарича "Неврален път на най-ниско съпротивление".
На всеки завой свързваме така наречения "iOS на мозъка" с нашия собствен мозък,
за първи път на езика на мозъка ни.
С други думи, опитваме да създадем машина, за която не се нуждаете от обучение.
Проектираме система, която винаги сте знаели как да използвате.
Ето ги първите три принципа в дизайна, които използваме
в тази чисто нова форма на потребителско преживяване.
Най-напред, вие сте операционната система.
Традиционните файлови системи са комплексни и абстрактни,
мозъкът ви предприема допълнителни стъпки, за да ги декодира.
Вървим срещу Невралния път на най-ниско съпротивление.
Докато при добавената реалност
можете, разбира се, да поставите холограмния си TED прозорец ето тук
и холограмния си прозорец с електронна поща - от другата страна на бюрото,
и пространствената ви памет е достатъчно развита, за да ги намира.
Можете да поставите холограмната си Тесла, която си купувате в момента -
или която и да е кола, която адвокатският ми екип ми каза да ползвам преди шоуто.
(Смях)
Идеално. И мозъкът ви знае точно как да повика образа.
Вторият принцип в интерфейса наричаме "докосни, за да видиш".
Какво правят бебетата, когато погледнат към нещо, което е привлякло вниманието им?
Опитват да го достигнат, за да го докоснат.
Точно това е начинът, по който трябва да работи и една естествена машина.
Оказва се, че визуалната система получава съществен тласък
от сетиво, което ние наричаме "себевъзприятие" -
това е усещането на частите на тялото ни в пространството.
Докосвайки директно това, с което работим, не само ще го контролираме по-добре,
но и ще го разберем много по-дълбоко.
Така че докосваме, за да видим.
Но да преживеем нещо сами не е достатъчно.
В същността си ние сме социални примати.
Което ме навежда на третия ни принцип:
холограмния ни лагерен огън от първата ни история.
Подсистемата ни от огледални неврони предполага,
че можем да се свържем един с друг и с обекта на работата си много по-добре,
ако можем да виждаме лицето и ръцете на другия триизмерно.
Така че, ако погледнете към видеото зад мен,
ще видите двама потребители на Мета, които си играят с една обща холограма,
осъществявайки визуален контакт и свързани от това нещо помежду им,
вместо да бъдат разсейвани от външни устройства.
Нека да опитаме това отново, имайки предвид принципите на неврологията.
Отново, любимият ни интерфейс, iOS на ума.
Сега ще предприема още една стъпка,
ще хвана тези очила в ръце
и после ще ги оставя тук до бюрото.
Сега съм с вас, изживявам момента пълноценно,
осъществяваме връзка помежду си.
Пространствената ми памет се включва и мога да ги хвана пак
и да ги върна обратно тук, което ми напомня,
че аз съм операционната система.
А сега и себевъзприятието ми работи
и мога да разделя тези очила на хиляди парченца,
и да докосна самия сензор, който в момента сканира ръката ми.
Но не е достатъчно да виждаш неща сам,
така че след секунда съоснователят Рей ще направи триизмерно обаждане -
"Рей?"
(Звънене)
"Хей, Рей, как си?"
Хора, мога да го видя пред мен напълно триизмерно.
И е фото-реалистичен.
(Ръкопляскане)
Благодаря ви.
Подсистемата ми от огледални неврони предполага, че това ще замени телефоните
не след дълго.
"Рей, как си?"
Рей: "Страхотно. Днес сме на живо."
(Ръкопляскане)
Мерон Грибец: "Рей, поднеси на публиката подарък -
холограмния мозък, който видяхме във видеото по-рано."
Приятели, това не само ще промени телефоните,
ще промени и начина, по който работим заедно.
Много ви благодаря.
"Благодаря, Рей."
Рей: "Пак заповядай."
(Ръкопляскане)
МГ: И така приятели, това, което открих в онзи бар през 2011 година, е:
Бъдещето на компютрите не е заключено зад екрани.
То е точно тук, вътре в самите нас.
(Ръкопляскане)
Ако има една идея, която искам да ви предам днес,
това е, че естествената машина не е измислица от бъдещето,
тя е тук през 2016 година.
Което е причината всички ние, стотици хора в Мета,
включително административния персонал,
ръководителите,
дизайнерите, инженерите -
преди TED2017
всички ще захвърляме външните си монитори
и ще ги заменяме с една истинска, съществено по-естествена машина.
Благодаря ви много.
(Ръкопляскане)
Благодаря, оценявам подкрепата ви.
Благодаря, хора.
Крис Андерсън: "Помогни ми с нещо,
тъй като има няколко демонстрации на добавена реалност,
които бяха показани през последната година или нещо.
И понякога възниква дебат между техническите експерти
относно това дали на екрана виждаме случващото се в действителност.
Съществува този проблем с полезрението,
че понякога техниката показва по-широк изглед на екрана
от това, което всъщност бихме виждали, носейки очилата.
Реалният образ ли наблюдавахме тук?"
МГ: "Напълно реалния образ.
Не само това,
взехме допълнителни мерки, като го снимаме през GoPro системата на самите лещи
в различните видеа, които видяхте тук.
Искаме да опитаме да симулираме усещането, което имаме за света,
което получаваме, гледайки през очилата,
и не пестим усилия."
КА: "Благодаря, че ни показа това."
МГ: "Благодаря ти много, оценявам го."