Tip:
Highlight text to annotate it
X
Subtitles downloaded from www.OpenSubtitles.org
Полиция. Отворете!
Отворете веднага! Полиция.
Добър вечер.
Извиняваме се за късното посещение.
Бихме искали да попитаме, дали не сте виждали една млада дама на име Каталин Варга?
Кой?
Тя има момче на възраст между девет и десет. Пътуват с една каруца,...
и имахме щастието да видим единия от тях близо до Вас.
Извинете, но не знам за такива хора.
Наистина ли? Колко странно.
Може да Ви е смешно, но съседите Ви ни казаха, че са отседнали при Вас.
- Трябва да се е получило някакво недоразумение. - Да, да, да, сигурно е така.
- Може да са сбъркали къщата. - Разбирам.
Ами ако това е така, не бихте ли имал нещо против, ако се погледнем вътре?
- Добре, заповядайте. - Благодаря.
К А Т А Л И Н В А Р Г А
Изгубих скъпата ми, моята красива дъщеря.
Ела си в къщи, скъпа дъще моя, Kинчо.
Добър ден.
Добър ден, чичо Бачи.
Каталин! Каталин!
Зигмунд е научил.
Ти си единственият човек, с когото съм говорила. - Не бях аз.
- Mайка ми ни е чула. - Урбан знае ли?
Нямам представа...
Здравей.
Няма ли да кажеш нещо?
Първо ти.
И Урбан ли е научил?
Това ли е всичко, което ще кажеш?
Дошъл си, за да ми го припомниш.
За кога?
За следващите 10 години?
Двайсе? Tрийсе? За сто години?
Зигмунд...
Това село ще ме запомни
като съпруг на курва.
- Господи, ти ме посрами. - Tочно затова не съм ти го казвала.
Но ти го разказа на всички!
Казах само на един човек.
Трябваше да кажа на някого...
Защо не ми каза на мен?
Защото не исках да те изгубя.
Вземай си копелето, и се махайте от селото!
Но ти обичаш Урбан.
Урбааан!
Защо ме гледаш така подигравателно?
Нали каза, че повече никога няма да идваш, и да се показваш пред приятелите ми.
Това е извънредна ситуация.
- Никой ли нищо не ти е казвал? - Да ми каже какво?
Трябва да идем до баба ти.
Много е болна.
Може би ще можеш да я видиш за последно.
А защо тя не може да дойде?
Тя е много стара, момчето ми.
- Тате ще дойде ли с нас? - Не.
Защо не?
Трябва да работи тук.
Ама той има нужда от моята помощ.
Не Урбан, няма.
Баба ти иска да ни види.
Това си е само нейно желание.
А сега трябва да тръгваме.
Сега, за Чекелипатак?
Да, сега.
- И не може ли да изчакаме малко? - Не!
Трябва да стигнем, преди да се е стъмнло.
- А тате? - Ще го видиш, като се върнем.
Каза ми да ти предам една голяма целувка.
Но аз искам да го видя.
И аз също, Урбан.
Това ли е прекият път за Ядчереда?
Ядчереда? За какъв дявол ви е притрябвало да ходите там?
Само ми кажте. Това ли е пътят, или не?
Това е пътят. Въпреки, че ако имате поне малко акъл, ще минете по друг път.
Значи товя е пътят, нали?
Да, но е доста далеч от тук, и няма да ви е лесно.
Добре, добре, хубаво. Благодаря.
Не мога да повярвам, че не си могъл да спреш двама непознати!
- Ифи е бил човекът на вратата... - Ама аз гледах телевизия!
Кога ще можем да звъннем на тате?
Казах ти, че тук няма сигнал.
Но утре всичко ще е о'кей, нали?
Зигмунд?
Жужа! Аз съм...
Знам, знам... всичко е наред, не си била ти...
Вж, не знам какво да правя... Нямам много пари.
Нямам представа. Той няма да иска да говори с теб.
Опитах вече. Повярвай ми. Господ е свидетел, че опитах.
Дори и да ме върне обратно, не мога да се върна,
защото Урбан ще разбере.
Не мога да поема такъв риск.
След всичко това, не виждам нищо лошо да го залъжа...
за толкова дълго, колкото останем заедно.
Чудесно. Зигмунд му липсва.
Сега не мога да мисля и за това.
Има само едно неясно нещо, и то е - как да ситигнем до Ячереда.
Трябва платя на някого за една приятна визита.
Да не си заспал, овчарю?
Даже не съм и задрямвал.
И къде тук са вълците?
Даже и ангели няма.
Кучетата ли се разлаяха?
Те даже и не гъкнаха..
- Колко още ще трябва да ходим? - Не знам, но скоро ще трябва да стигнем.
Нали баба ще се оправи?
Да, надявам се.
- А ако не стгнем при нея на време? - Ще стигнем, повярвай ми.
Вече сме много близо, любов моя.
Много близо сме.
Така че Бог да ни е на помощ.
Къде сме?
В Ядчереда.
И не знаем кога ще намерим съседното село.
По-добре е да останем тук.
Да не си заспал, овчарю? Даже не съм и задрямвал.
И къде тук са вълците? Даже и ангели няма.
Кучетата ли се разлаяха? Те даже и не гъкнаха.
Не може позволим жена и дете да спят тук!
Защо не?
Появиха се тук двама странника, да не би да трябва да подготвям за кралицата?
Ще ни е чудесно тук. Само за няколко нощи.
- Нали каза само за една нощ? - Недей да спориш, Урбан.
Ти си този, който държеше да каже, че трябва да идем до баба бързо.
Трябваше да си вземете кола, госпожо.
- И какво да правя с моя кон? - Оставете го при мен.
Аз ще се погрижа за него.
Урбан! Върни се тук!
Наша майчице, Дево Мария, Света Богородице.
Молисе за нас, защото сме съгрешили.
Сега и до часа до нашата смърт.
Aмин.
Знаеш ли, изглеждаш ми позната. Сигурен съм, че съм те виждал и преди.
Наистина ли? Ходил ли сте преди до Висрек?
Не.
Но Вие сте била тук и преди?
Не. За пръв път ми е.
Жената?
Може да чака.
Имам по-важни неща за правене.
Толкова ли са важни?
Вие, жените го раздавате невинни толкова убедително.
Нима?
Ти си красиво момиче, преминаващо от тук.
Разполагам само с определено време, преди жена ми да почне да пита къде съм.
Така че, ако ме извините, не бих искал да говоря за луната и звездите,
или за някоя от глупостите, за които вие, жените, мечтаете.
Не съм тук, за да се опознаваме с някого...
Аз никога няма да те видя отново.
Знаеш ли защо те помолих да седнеш тук, до мен?
А сега с теб губя ценно време и пари...
Предлагам ти да се присламчиш към някой друг. Чуваш ли ме?
Сгурен съм, че ако се огледаш наоколо, ще намериш много горящи от нетърпение доброволци.
Добре, не е за вярване колко много простотии изговори току-що.
Какво ще кажеш да се представиш?
Гергели.
Каталин.
Затвори си очите!
Изненадана съм, че не ме помниш.
Не съм онзи, когото търсиш. И не съм ти направил нищо!
Точно така. Ти нищо не ми направи.
Ти просто стоеше там и се смееше,
докато приятелът ти направи онова, което трябваше.
Трябва да търсиш един от Анталовите. Aнтал Борлан!
- Мръдна до Залночели. - Залночели, а?
Децата ми...
Обичам ги. Но никога не съм им го казвал.
Смили се над мен...
- Къде беше - Само на една малка сутрешна разходка.
Искаш да кажеш - разходка през цялата минала нощ.
И не си се връщала ни за момент, нали така?
Какво Ви влиза в работата?
Този Гергели е от лош джинс.
Той се гаври с жена си, а ти си играеш твоя някаква роля.
Не разбирам за какво говориш.
Всички са ви видяли двамата в кръчмата снощи.
Дори и курвите на това село са по-дискретни от теб.
Аз си имам съпруг и никога няма да го посрамя.
Сигурна съм, че приятелят ти, Гергели, ще го потвърди.
Познавам твоя тип хора.
Значи познаваш всички, а?
Вие, госпожо, не сте дошла тук за добро.
Синът ми и аз току-що си тръгвахме.
Това село е вперило очи във вас.
Урбан?
Буден ли си?
А ти?
Прецакало ли се е нещо?
Нищо.
Каза, че на масата нямало никой. Тогава кой те е обидил?
Никой.
- Да не ти се е присмял някой? - Не, не ставай глупав.
Току-що изгубих съпруга си.
Имаш пред вид тате ли?
И защо трябва да му викам тогава "татко", а?
Полиция. Отворете!
Отворете веднага! Полиция!
Добър вечер.
Извиняваме се за късното посещение.
Бихме искали да попитаме, дали не сте виждали една млада дама на име Каталин Варга?
Кой?
Тя има момче на възраст между девет и десет. Пътуват с една каруца...
Мислех, че каза, че нямаш деца?
Сприете! Спрете!
Кълна се в Господа, не знам кога са си тръгнали. Кълна се.
Защо тогава са се отбили при теб, а?
Защо ме излъга?
Погледни ме. Защо излъга?
- Няма и следа от тях. - Ще ги намерим.
Все още никакви идеи, а?
Защо те преследват тези мъже?
Защо сме тук, наистина?
Ако не искаш да ми обясниш какво точно става,
защо тогава не ме върнеш в къщи?
- Защо ме доведе тук? - Защото майка ми е болна.
Тя не е болна! Искам в къщи.
Защо не ми кажеш кои бяха тези хора.
Зигмунд!
Толкова съм щастлива да ти чуя гласа.
Той е добре, да. Играе си навън.
Иска да се връщаме,
въпреки всичко.
Това е всичко, което знам.
Скоро.
Скоро.
Не мога да говоря за това, Зигмунд.
Ще ти разкажа, като се върна.
Само бих искала да знам,
дали ще можем да говорим.
Не сега. Когато те видя, нали?
Не разбирам как, но...
Знам, че можем да оправим нещата при нас.
И за трима ни.
- Кой е този мъж? - Не знам.
- Гледаше те. - Знам.
- Добър ден. - Добър ден.
Мога ли да направя за вас тук нещо?
Да.
Чудехме се, дали няма да се намери тук местенце, където да пренощуваме тази нощ?
Боя се, че няма да може, но разпитайте наоколо,
и съм сегурен, че ще се намери нещо.
Или пък, ако можете да изчакате,
мога да питам жена ми. Ако тя се съгласи, ще останете при нас.
- Само за една нощ ли? - Да.
- От къде сте? - От Ворошалом. - От Висрек.
- Тя се майтапи. - От Ворошалом?
Аз съм от Ядчереда, следващото село.
Наистина ли?
Аз съм Каталин Варга.
Aнтал Борлан.
Жело, идвай!
Жело, идвай да пиеш!
Ще ми кажете ли още веднъж от къде бяхте?
Висрек.
Не беше ли Ворошалом?
Не знам.
Мисля, че синът ти си намери нов приятел.
- Ти нямаш ли си деца? - Не.
Aнталови са наистина добри хора, и ние с него много се обичаме.
Въпреки това, сме прокълнати, и си го знаем.
Един от нас трябва да е бил грешник.
Не знам...
Можеш ли да си представиш...
Не мога да си представя, и че е бил Aнтал.
Ама кой знае?
Трябва да се помолиш за нас, Каталин,
и ние ще направим същото за вас, а също и за майка ти.
Мисля, че достатъчно сте се помолили, а за нас не се притеснявайте.
Достатъчно! Той не обича да го обръщат!
Извинявай, не знаех.
Откъде знаеш какво ми харесва?
Не е добре да се въргиш така след хранене.
Извинете, госпожо. Няма да се случи отново.
- Ти винаги ми разваляш кефа. - Това не е начинът да разговаряш с майка си.
- Тя никога не ми позволява да правя това, което ми харесва. - Това не е вярно и ти го знаеш.
Хайде, Урбан. Майка ти вече ти каза.
Точно така. Да поиграем на нещо друго.
Още ли не искаш да разговаряш с мен?
Този мъж не ти харесва.
Така е, очевидно.
Той е добър човек.
Но ти току-що го срещна.
Има и такива.
Колко години сте били женени?
Седем.
Като че ли сте много щастливи заедно.
Не можех да намеря по-добър съпруг.
Той е всичко, което можех да искам.
Мил,
внимателен, силен,
и все още красив.
Вие сте много щастлива с Вашия син.
- Той е много сладко момче. - Момчета никога не са сладки.
Сигурно баща му много му липсва.
Да, липсва му съпругът ми.
Урбан не познава истинския си баща, слава Богу.
Истинският баща на Урбан ме изнасили.
О, Господи!
Не ме съжалявайте...
И хванаха ли го?
Не. Нямаше как да разкажа всичко, защото щях да го изгубя.
- Е трябваше да живея с тайната. - Господ да ни помага. Познавате ли този човек?
Да.
Всичко стана толкова внезапно.
Бях на автостоп, и двама ми предложиха да ме возят.
зглеждаха ми приятелски настроени,
и никога не съм мислела, че ще направят с мен нещо такова.
Когато подкараха колата все по-далеч и по-далеч,
стомахът ми се преобърна.
Опитах се да се успокоя.
И когато спряха на една поляна,
ги попитах какво правят. Те попитаха 'че защо?'
и тогава разбрах, че съм в опасност.
Исках да сляза от колата.
Когато опитвах, единият от тях ме хващаше за косата и ме връщаше обратно.
Биех се, когато ме дърпаха обратно за косата.
И все пак, някак си успях да избягам.
Тичах с колкото енергия имах, от страха...
но те ме настигнаха след няколко секунди.
Започнах да крещя и да плача:
"Искам в къщи, искам в къщи..."
Те просто ми се изсмяха, и ме завлачиха на дълбоко в гората.
Единият от мъжете ме удари...
и паднах на земята.
Борех се да се освободя,
но ръцете ми бяха притиснати с такава сила, че бяха станали бели.
Биех го,
и той набута лицето ми в калта.
Мирисът на бензин от ръцете му, ме срина.
Тогава дойде онова, от което се страхувах най-много.
Раздра полата ми, разкрачи ме,
така, че да проникне в мен.
Бях суха и триенето бе непоносимо.
Колкото повече го набутваше, толкова повече ме изгаряше.
Толкова много болка...
Другият просто си стоеше там, подхилвайки се сам на себе си.
Обърнах главата си настрана, и започнах да броя камъните.
Мислех си, че каквото и е да се бе случило, е било Божия воля.
Както можеше да се очаква, той свърши в мен.
Слезе от мен,
погледна ме ледено, а аз изтръпнах.
Бях за тях вече като прокажена, и си помислих, че ще ме погребат.
Но те просто се отдалечиха, пеейки си.
Хайде, момчета, да вървим на кръчма.
15 леи за 1 литър вино.
Ако ми попееш на цигански,
Ще ти дам хиляда леи.
Днес искам да се забавлявам
Да пея на цигански,
Ще ти ти дам хиляда леи..
Искам тази нощ да се забавлявам.
Останах там часове след това.
Лежах в тишината,
очаквайки тъмнината да скрие срамът ми от света.
А един фавн дойде при мен от гората, и ми каза да не плача...
и че Исус е умрял заради греховете на тези мъже.
Попитах фавна: "А аз заради чии грехове ще трябва да умра?'
Той не ми отговори,
и само се просълзи за мен.
Мъдрият бухал долетя при мен и бавно,
повечето от нощните създания ме наобиколиха.
Дъждът започна да спира,
отми тръвта ми, и си отиде.
Животните събраха достатъчно клонки, листа и треви
с устата, нокти и човки,
за да покрият голото ми тяло,
и за да ми е топло през нощта.
Те ми показаха,...
че Бог е с мен.
И след това, те ме пазиха.
Единадесет години по-късно, те все още са тук...
за да са сигурни, че никога няма пак да изпадна така.
Ако се огледате достатъчно внимателно наоколо.
Жена Ви питаше защо не идвате, и не сядате при нас?
Как ме намери?
Храната Ви е изстинала, господине.
Вечерята е все още топла.
Исусе Христе, позволи ни да бъдем Твои гости.
Благослови онова, което си ни дал. Амин.
Лягам си.
Не стой дълго!
Дошла си да ме убиеш ли?
Къде е Урбан?
Спи.
- Той е прекрасно момче. - Знам. Някакво чудо е.
- Той се радва заедно с мен. - Така е, защото не знае.
Прости ми!
Аз убих приятеля ти, Гергели.
Затова ме убий! Това е, което заслужавам.
Колко други тогава имаха щастието да ви срещнат, а?
Никой друг.
Тогава защо мен? Да не би курвите да са стачкували този ден?
Каквото е направено, направено...
и аз трябва да живея с това.
Знаеш ли, всъщност аз никога не съм бил наказван
с истинско наказание като това.
Ако съм искала да те накажа, всичко, което трябваше да направя бе, да кажа на жена ти.
Не забърквай Етелка в това!
Не е честно да я въвличам в това.
Значи ще трябва да играя честно?
Това ли е, което искаш?
Може и да не знаеш, но в един момент миналото ти може да се изправи срещу теб!
Погледнато и от към хубавата му страна, най-малко имаш дете сега.
Достатъчно!
Не. Не е достатъчно.
Синът ми е постоянно ми напомняне за теб.
Горите ми напомнят за теб.
Прегръдката на съпруга ми ми напомня за теб.
Урбан трябва да знае.
Не. Ти искаш Урбан да знае. Не, не е необходимо да научава.
Защото се страхуваш, че ще го загубим ли?
Това въпрос ли е, или обвинение?
Просто казвам, че ще трябва да направим онова, което е най-правилно за него.
Тогава ме чуй. Трябва ли да избягаме, за да се оженим?
Първото нещо на сутринта ще е, Урбан и аз ще си отидем...
и жена ти ще може да продължи да ти вярва какъв велик човек си.
Прости ми!
Ако кажеш това още веднъж, така ще кресна, че небето ще слезе чак тук, долу.
Боже мой, толкова е различно от онова, което съм си представяла.
Лежах будна през цялата нощт и си мечтаех за това...
колко кърваво и ликуващо ще бъде отмъщението ми.
А виж ме сега,
само си седя тук, и си пийвам с теб.
Какво разочарование...
Eтелкаа!
Eтелкааа!
Урбан.
Не си тръгвай! Не сега!
- Не ми го отнемай! Аз се нуждая от него! - Не го слушай! Той е луд.
Синът ти заслужава да знае истината. Но той също е и мой син!
Страхуваш се да не го загубиш ли? Както стана с твоя съпруг.
Ти ме излъга за баба.
Тате знае ли кой е този човек?
- Трябва ли да знам кой е този човек? - Достатъчно!
Не е достатъчно! Хайде, кажи му кой е истинският му баща!
Вървете по дяволите!
Въовете по дяволите и двамата!
Той вероятно мисли, че сме били любовници.
Трябваше да се е върнал до сега.
Това наистина ли е необходимо?
За мечките.
Урбаан!
Тя е тук ... Залночели, точно така ...
Обади се, като пристигнеш!
Урбаан!
Каталин!
Каталин!
Каталин!
Мамо!
Наистина ли мислеше, че ще ти се размине?
Най-малкото опитах с добро.
Тогава...
защо го направи?
Няма ли да ми дадеш отговор?
Кажи ми! Защо го направи?
Значи това е нещо много трудно, госпожо.
Достатъчно сте здрава, за да оцелеете дори и в ада, към където несъмнено се стремите.
Мога ли да Ви припомня една от Десетте Божи заповеди.
"Не убивай!" Господ не помилва онези, които ги престъпват.
Нито пък семейството и приятели на онези, които убиват.
Сестра ми е вдовица, благодарение на Вас.
И всичко, което има сега, са две бедни дечица. Да продължавам ли?
Кажете на децата че баща им ги е обичал.
Колко милостиво от Ваша страна.
Всичко, което трябва да знаете, госпожо е, че Божието дело трябва да се извърши,
и решение Му сега ще се стовари върху Вас..
Aмин.
BG.SUB by: The PathoLoGiCal ® ~ 2010 ~
Best watched using Open Subtitles MKV Player