Tip:
Highlight text to annotate it
X
Български занаяти
Децата придобиват увереност с развитие на своите умения,
а народите със занаятите си.
За българите традицията на народните занаяти
разцъфтява през Възраждането.
Развива се елегантната и функционална естетика.
Обучението в даден занаят започвало в ранна възраст,
като уменията се предавали от баща на син и от майка на дъщеря.
Но постигането на истинско майсторство
трябвало да се докаже пред гилдията на майсторите.
Само нейното признание позволявало на занаятчията да отвори дюкян
и сам да твори произведения за бита и изкуството.
Грънчарството по българските земи
идва още от времето на траките и римляните.
Гърнетата, стомните, паниците, делвите и гювечите
са едно истинско чудо, създадено от глина.
Формите им са прости и същевременно съвършени,
защото са взети от самата природа.
Този древен занаят е превърнат в изящно изкуство,
в което се преплитат многобройни стилове и епохи.
Шарките върху съдовете се гравират,
оцветяват чрез цветно рисуване
или апликират като добавъчни фигури.
Грънчарството е не само колоритно, но то разказва и истории.
За топлата гозба в глинена съдинка,
за изящната стомна пълна с вода
и за момичето с китка в косите, отиващо към извора
Ако грънчарството е изкуство,
то дърворезбата е истинска страст за българина.
Емблематична е случката с Даскаловата къща в Трявна.
В началото на XIX век заможният търговец Христо Даскалов
решава, че къщата му не е напълно завършена,
защото липсва вътрешна украса.
Той вика двамата най-изявени тревненски майстори –
Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца.
Двамата сключват облог помежду си
кой ще направи по-изкусен дърворезбован таван.
За половин година те създават „слънца”,
които остават недостижим връх в резбарското изкуство и до днес.
Известна е тъкаческата традиция на българина.
Но гайтанджийството също получава голямо развитие през Възраждането.
Гайтанът е плетен шнур,
с който са украсявали дрехите, изработени от аба.
Отначало се развива в домашни условия от жени-предачки,
но с въвеждането на гайтанджийския чарк
се механизира и превръща в производство.
Българката е известна основно с тъкаческите си умения.
Този занаят процъфтява до петдесете години на миналия век,
а майсторството постигнато в него впечатлява дори днес.
Шарени пътеки, черги, китеници в невероятни багри
и композиции възхищават и най-преситеното око.
Естетическото въздействие на тъканта се постига
от съчетание на материала, начина на обработката му,
колорита, композицията и техниката на изпълнение.
Пресуканост, дебелина, пухкавост, естествени багрила –
това е азбуката на тъкачеството.
А останалото е вроден талант и изкуство.
Българите обичат да посрещат гостите си
и да ги смайват с невероятното си майсторство и въображение.
Чипровските, самоковските и котленските килими са марка,
която се отличава със собствен стил.
Произведени предимно от овча вълна и тъкани на отвесен стан,
те са боядисани с естествени багрила в ярки цветове
и с вградени разнообразни орнаменти.
Геометрични фигури, разположени ивично или шахматно,
или красиви стилизирани цветя, растения,
птици или животински фигури -
композициите са изключителни и отдавна признати за изкуство.
За малката територия на България
се е оформило голямо разнообразие от занаяти -
ножарство, хлопкарство, медникарство
и куп други популярни или почти неизвестни.
В България има редица функциониращи центрове на занаяти –
Самоводската чаршия във Велико Търново,
Етнографските комплекси Етъра край Габрово
и в Добрич и редица други.
Всички български занаяти са израз на народностния дух
и на един стремеж към красота и самоусъвършенстване,
които са генетично втъкани в българската нация.
Освен приятен спомен от времената,
когато занаятите за били част от ежедневния бит,
днес те са част от туристическата индустрия -
и любим спомен от всяко едно пътуване из България.