Tip:
Highlight text to annotate it
X
20. ДЖ. П. МОРГАН И КАТАСТРОФАТА ОТ 1907
Дошло времето лихварите в Америка да се сдобият
с една нова частна централна банка.
В началото на 20 век атаката се ръководела от Дж. П. Морган.
Нужна била една последна сериозна паника, която да насочи вниманието
на нацията върху необходимостта от централна банка.
Обосновката била, че само централна банка можела да предотврати банкови фалити.
Морган бил най-могъщия банкер в Америка.
Смятало се, че е бил агент на Ротшилдови.
Морган финансира Стандарт Оил- империята на Джон Д. Рокфелер,
както и на монополите на Харимън и Карнеги в железопътната,
стоманодобивната и много други индустрии.
Бащата на Дж.П.Моргън, Джуниъс Моргън,
е бил финансов агент на британците в Америка.
След смъртта на баща си Дж. П. Морган, избрал за свой партньор
Едуард Гренфел, дългогодишен директор на Банк ъф Инглънд.
Когато Морган умира, богатството му било оценено само на няколко милиона долара.
Основната част от ценните книжа, които се е смятало че притежава,
са били собственост на други хора.
През 1902 президентът Теодор Рузвелт “притиснал” Морган и неговите приятели,
чрез Законът Шърмън, чиято цел била разбиването на монополите.
Всъщност Рузвелт направил малко, за да спре засилващата се монополизация
на американската индустрия от страна на банкерите и техните подчинени.
Предполага се, че чрез него той разбил монопола на Стандард Ойл.
Но това не е вярно.
Компанията била разделена на седем корпорации,
като всички от тях били контролирани от Рокфелер.
Обществеността била известена за това от политическите карикатуристи,
като Том Наст, който нарича банкерите “Паричният Тръст”.
Към 1907, годината на преизбирането на Теди Рузвелт,
Морган решил, че е време отново да създаде централна банка.
Използвайки своята обединена финансова мощ,
Морган и приятелите му предизвикали катастрофа на пазара на акциите.
Хиляди малки банки били нестабилни.
Някои имали резерви по-малко от 1%,
благодарение на системата за частични резерви.
За няколко дни дълги опашки се извили пред вратите на банките.
Морган се появил на обществената арена
и предложил да подкрепи колабиращата американска икономика,
като финансира банките с пари създадени от въздуха.
Това било изключително нагло предложение, 41 00:02:51,738 --> 00:02:54,518 по-лошо и от банковото дело с частични резерви,
но Конгресът го разрешил.
Морган напечатал 200 милиона от неговите пари,
за които нямал никакви налични резерви.
С тези пари Морган направил няколко покупки, платил за някои услуги
и ги разпределил между клоновете на банките си, които ги дали в заем с лихва.
Планът му успял.
Скоро обществото си възвърнало доверието в парите
и спряло да изтегля парите си.
В резултат на това, банковата мощ се съсредоточила
в ръцете на няколко големи банки.
През 1908г. паниката била овладяна и Морган бил приветстван като герой
от президента на Принстънския университет, 54 00:03:33,435 --> 00:03:36,045 на име Уудроу Уилсън:
“Бедствието можеше да бъде предотвратено, ако бяхме съставили комитет
от 6-7 национално отговорни мъже като Дж. П. Морган,
които да решават проблемите на страната ни.”
По-късно учебниците по икономика ще обяснят,
че създаването на Системата на Федералния Резерв
е предизвикано от паниката от 1907:
“с тревогите около банковите фалити,
страната реши завинаги да приключи
с анархията на нестабилните частни банки.”
Конгресменът от Минесота Чарлз Линдберг,
бащата на авиатора “Лъки Линди”
по-късно се изказва, че паниката от 1907г. е била една измама:
“Тези към които Паричния тръст не беше благосклонен, 632 00:04:21,250 --> 00:04:25,850 бяха притиснати и отстранени, а хората бяха така изплашени,
че пожелаха изработените от Паричния тръст промени.”
След прокарването на Закона за националните банки от 1863г.,
лихварите успяли да координират поредица от възходи и катастрофи.
Целта била не само да се остриже американското общество,
но и да се твърди по-късно, че банковата система е била толкова нестабилна,
че е трябвало да се консолидира в една централна банка.
21. ОСТРОВ ДЖЕКИЛ
След катастрофата, в отговор на паниката от 1907г., Теди Рузвелт
подписва проектозакон за създаването на нещо наречено-
Национална Монетарна Комисия.
Комисията трябвало да проучи проблема с банките
и да излезе с препоръки към Конгреса.
Разбира се, комисията била пълна с приятели и близки на Морган.
Председателят и бил сенатор на име Нелсън Олдридж.
Олдридж представлявал Ню Порт, Роуд Айлънд,
където живеел американският банков елит.
Дъщеря му била омъжена за Дж.Д. Рокфелер младши и от него имала пет сина:
Джон, Нелсън (който щял да стане вицепрезидент през 1974),
Лорънс, Уинтроп и Дейвид-
ръководител на Съвета за международни отношения
и бивш председател на Чейс Манхатън банк.
Веднага след съставянето на комисията,
сенаторът Олдридж направил едно двугодишно пътуване из Европа,
където бил подробно инструктиран от частни банкери 86 00:06:05,199 --> 00:06:07,359 от Англия, Франция и Германия.
Стойността на това пътуване за данъкоплатците била 300 000 долара
– огромна за времето си сума.
Скоро след завръщането си, на 22 ноември 1910г.,
седем от най-богатите и могъщи мъже в Америка
се качили на частният влак на Олдридж
и по най-потаен начин отпътували за остров Джекил,
недалеч от брега на Джорджия.
Към групата се присъединил Пал Уорбърг.
Той получавал 500 хиляди долара годишна заплата
от фирмата Кун Лоуб анд Къмпъни да лобира за създаването
на частна Централна Банка в Америка.
Партньор на Уорбърг в тази фирма бил човек на име Джейкъб Шиф,
внук на човекът, който живееше в "Зеления Щит"
със семейство Ротшилд във Франкфурт.
Шиф, както по-късно ще разберем, с 20 милиона долара,
финансира свалянето на царя в Русия.
Тези три европейски банкови фамилии – Ротшилд, Уорбърг и Шиф,
били свързани помежду си чрез бракове,
както и партньорите им в Америка –
Морган, Рокфелер и Олдридж.
Потайността била толкова строга, че всичките участници били предупредени
да използват само първите си имена, за да прикрият самоличността си от слугите.
Години след това, Франк Вандерлип,
президент на Нешънъл Сити Банк ъф Ню Йорк
и представител на семейство Рокфелер, потвърдил пътуването до остров Джекил
във вестник Сатърдей Ивнинг Поуст, на 9 февруари 1935г.:
“Бях потаен и прикрит като конспиратор.
Знаехме, че не трябваше да ни разкрият, 1123 00:08:00,600 --> 00:08:04,800 защото всичките ни усилия и време щяха да отидат напразно.
Ако се разкриеше, че точно нашата група се беше събрала,
за да напише един проектозакон за банка, то не съществуваше никакъв шанс
този проектозакон да бъде гласуван от Конгреса.”
Участниците се събрали, за да обсъдят как да решат основния си проблем –
– връщането на частна централна банка –
както и други въпроси, на които също трябвало да бъде обърнато внимание.
Първо, пазарният дял на големите банки се свивал рязко.
През първото десетилетие на века,
броят на банките в САЩ се удвоил – над 20 000.
Към 1913, само 29% от всички банки били национални
и те държали само 57% от всички влогове.
Според признанието на Олдридж в едно списание:
“Преди прокарването на този закон, банкерите от Ню Йорк 1212 00:09:04,100 --> 00:09:08,200 можеха да управляват само резервите на Ню Йорк.
Сега можем да управляваме банковите резерви на цялата страна.”
Нещо трябвало да се направи, за да се приведат новите банки под техен контрол.
Джон Д. Рокфелер беше казал: “Конкуренцията е грях.”
На второ място, икономиката била толкова силна,
че корпорациите започнали да финансират разширяването си от печалбите,
вместо да вземат големи заеми от банките.
През първите 10 години на новия век,
70% от корпоративното финансиране идвало от печалбите.
С други думи, американската индустрия била независима от лихварите
и на това трябвало да се сложи край.
Всички седем участници знаели,
че тези проблеми можели да бъдат решени на практика,
но най-сериозният проблем бил
с името на новата централна банка.
Дискусията се състояла точно тук, в тази зала,
една от многото заседателни зали на огромния хотел,
известен днес като Джекил Айлънд клуб.
Олдридж смятал, че думата „банка” въобще не трябва да присъства в името.
Уорбърг искал да нарече тази инициатива-
Проектозакон за националния резерв, или Проектозакон за федералния резерв.
Идеята била да се създаде впечатлението, че целта на новата централна банка
е да спре атаките срещу банките и да прикрие монополния и характер.
Себелюбивият политик Олдридж обаче,
настоявал за името „Проектозакон на Олдридж”.
След девет дни групата от остров Джекил се разтурила.
Новата централна банка, била подобна на старата Банка на САЩ.
На нея трябвало да бъде даден монопол върху националната валута
и правото да създава пари „от въздуха".
Как ФЕД създава „пари от въздуха”?
Това е процес в четири степени. Нека първо да кажем нещо за облигациите.
Облигациите са обещания за заплащане.
Хората купуват облигациите, за да получат лихва.
В края на срока, правителството изплаща главницата, плюс лихвата
и облигацията се унищожава.
В момента има облигации на стойност 3.6 трилиона долара.
Ето как Фед прави парите:
1. Федералният комитет за операции на открития пазар
одобрява покупката на държавни облигации на свободния пазар.
2. Фед купува облигациите
от някой посредник на свободния пазар.
3. Фед плаща чрез електронни влогове в банковите сметки на продавача,
които се кредитират в сметката на подавача.
Трикът е, че този влог не се обезпечава от нищо. Фед просто го създава.
4. Банките използват тези влогове като резерв.
Те могат да дадат заеми на стойност десет пъти по-голяма от резервите си,
на нови длъжници с лихва.
Така, една покупка на облигации от Фед на стойност един милион,
се превръща в повече от 10 милиона банкови заеми.
Фед на практика създава 10% от новите пари,
а банките останалите 90%.
За да се свие количеството на парите в икономиката, процесът е обратен:
Фед продава облигации и парите изтичат от банката на купувача.
Заемите се свиват десетократно пъти повече от обема на продажбата.
Ако Фед продаде облигации за един милион долара,
резултатът е 10 милиона долара по-малко в икономиката.
Каква беше ползата за банкерите, които се събраха на остров Джекил?
1. Законът насочи усилията за банковата реформа в напълно погрешна посока.
2. Той предотврати завръщането на зеленогръбките на Линкълн –
безлихвеното финансиране от правителството.
Системата на финансиране чрез облигации,
наложена след зеленогръбките,
беше необратимо въведена.
3. Чрез системата на частичните резерви, той делегира на банкерите
правото да създават 90% от парите,
които те можеха да дават в заем с лихва.
4. Той централизира контрола върху паричното предлагане
в ръцете на няколко личности.
5. Беше създадена една частна централна банка,
независима от ефективен политически контрол.
Скоро след създаването си, Фед причини Голямата депресия
в началото на 30-те години.
Оттогава, чрез допълнителни закони, независимостта и беше затвърдена.
За да заблуди обществото, че всичко е под контрола на правителството,
планът предвиждал, Фед да бъде ръководен от Борд на Управителите,
назначаван от Президента и одобряван от Сената.
Това, което банкерите трябвало да направят,
било да сложат техни хора в Борда на управителите.
Това не било трудно. Банкерите имат пари, а парите купуват политиците.
След като заговорниците от остров Джекил се прибрали, била подета мощна кампания.
Големите банки от Ню Йорк създали “образователен фонд”
от пет милиона долара, за да финансират професори
в уважавани университети да подкрепят новата банка.
Уудроу Уилсън от Принстън беше първият, който се възползва от възможността.
Този трик на банкерите обаче, не успя.
Проектозаконът Олдридж бил разпознат като дело на банкерите –
проектозакон, който облагодетелствал само “Паричния тръст.”
Ето изказването на Линдбърг по време на дебатите в Конгреса:
“Планът Олдридж е план на Уол Стрийт. 2072 00:15:00,100 --> 00:15:04,150 Той означава още една паника с цел сплашване на хората, ако се наложи.
Олдридж, на когото правителството плаща да представя народа,
ни предлага план в полза на тръстовете.”
Виждайки, че нямат гласовете да спечелят в Конгреса,
ръководството на републиканската партия не предложило проектозакона за гласуване.
Банкерите безшумно решили да преминат към другия лагер – този на демократите.
Те започнали да финансират Уудроу Уилсън като кандидат на демократите.
Според думите на историка Джеймз Перлоф,
финансистът от Уол Стрийт, Бернар Барух отговарял за обучението на Уилсън: 2131 00:15:39,800 --> 00:15:42,500 „Барух доведе Уилсън в главната квартира
на Демократическата партия в Ню Йорк през 1912,
така, както се води пудел на каишка. Там Уилсън получи своите инструкции 2134 00:15:51,700 --> 00:15:54,900 от ръководителите, които се бяха събрали."
И така, сценарият бил изработен. лихварите отново се подготвили
за създаването на своята частно притежавана централна банка.
Вредата, която президентът Джаксън беше нанесъл 67 години по-рано,
била частично поправена
от Закона за националните банки след Гражданската война.
Оттогава, в продължение на десетилетия, битката продължава.
Привържениците на Джаксън подкрепили зеленогръбките,
а след това станали поддръжници на Уилиам Дженингс Брайън.
Начело с Брайън, тези противници на лихварите,
без да знаят за инструктажа на Барух, застанали зад Уудроу Уилсън.
Те и Брайън скоро щели да бъдат предадени.
22. ЗАКОНЪТ ЗА ФЕДЕРАЛНИЯ РЕЗЕРВ
По време на президентската кампания,
демократите претендирали, че са против Проектозакона Олдридж.
Според обяснението на демократа Луис Макфадън,
председател на банковата и валутна комисия, двадесет години по-късно: 2281 00:17:02,200 --> 00:17:06,500 “Проектозаконът Олдридж беше осъден от кандидат-президентската платформа
на Уудроу Уилсън. Ръководителите на Демократите обещаха на хората,
че ако спечелят, няма да допуснат съществуването на централна банка.
Тринадесет месеца по-късно, това обещание беше нарушено
и администрацията на Уилсън,
ръководена от зловещите фигури на Уол стрийт,
които бяха зад полковник Хаус, основаха тук, в нашата свободна страна, 2288 00:17:30,300 -->00:17:35,500 разядената от червеи монархическа институция наречена “кралска банка”,
за да ни окове във вериги от люлка до гроб.”
След като Уилсън спечелил, Морган, Уорбърг, Барух,
и съдружниците им изработили нов план,
който Уорбърг нарекъл Система на Федералния резерв.
Демократите приветствали този план носещ името Проектозакон на Глас-Оуен,
като нещо радикално различно от Проектозакона Олдридж.
Но всъщност, тези проектозакони били еднакви.
Демократите така остро отричали прилика с Проектозакона Олдридж,
че Пол Уорбърг – бащата и на двата проектозакона –
трябвало да се намеси и да увери приятелите си в Конгреса,
че двата плана са идентични:
“Ако премахнем някои външни различия, които представляват черупките на тези проектозакони,
ще открием, че в сърцевината си те много си приличат.”
Разбира се това било само вътрешна информация.
Пред обществото “Паричният тръст” отхвърлил плана на Олдридж и Франк Вандерлип,
президент на Рокфелеровата Нашънъл сити банк
и един от седмината от остров Джекил,
и предложил нещо различно – Системата на Федералния Резерв(Фед).
Години след това, Вандерлип признал в “Сатърдей ивнинг поуст”,
че двата плана са били еднакви: 2451 00:18:52,500 --> 00:18:55,800 “Въпреки че планът на Олдридж за Федерален резерв
беше отхвърлен, когато носеше неговото име, 2453 00:18:59,900--> 00:19:04,950 основните му принципи се съдържаха в новия план, който беше приет.”
Преди гласуването в Конгреса, адвокатът от Охайо Алфред Крозиър се изказал.
Крозиър бил забелязал приликите между проектозаконите на Олдридж и Глас-Оуен: 2471 00:19:18,000 --> 00:19:22,100 “Проектозаконът гарантира точно това, което Уол Стрийт
и големите банки преследваха в продължение на двадесет и пет години-
– частен, а не обществен контрол върху парите.
Той(проектозаконът Глас Оуен) го прави по абсолютно същия начин,
както и този на Олдридж. И двата лишават правителството и народа
от възможността за ефективен контрол над парите
и дават на банките изключителната и опасна власт да правят парите
лесно и труднодостъпни за хората.”
По време на дебатите, някои сенатори се оплакали,
че големите банки използвали финансовата си сила,
за да повлияят върху изхода.
“В тази страна има банки, които са врагове на общественото благополучие.”
казал един сенатор. Колко меко казано!
Въпреки обвиненията за измама и корупция,
проектозаконът най-после бил гласуван от Сената на 23.12.1913г.,
след като много сенатори били извън града за празниците
и след като получили уверения,
че гласуването ще бъде след коледната ваканция.
В деня в на гласуването, конгресменът Линдбърг,
пророчески предупредил сънародниците си: 2591 00:20:27,800 --> 00:20:31,400 “Този закон създаде най-големия банков тръст на земята.
Когато президентът го подпише, невидимата власт на парите ще бъде узаконена.
Хората няма да го разберат веднага,
но това ще си проличи само след няколко години.
Чрез този банков закон се извърши най-голямото законодателно престъпление на нашата ера.”
Като добавка, седмици преди това,
Конгресът бил гласувал закон за данъка върху общия доход.
Защо този закон бил така важен?
Защото банкерите най-после създали система,
която на практика щяла да генерира неограничен федерален дълг.
Как може да се изплати лихвата по този дълг, да не говорим за главницата?
Запомнете, частната централна банка създава главницата от нищото..
Федералното правителство тогава не е било голямо на брой.
То се е издържало само от от тарифи и акцизи.
Както и при Банк ъф Инглънд,
плащането на лихвата трябвало да бъде гарантирано от пряко данъчно облагане.
лихварите знаели, че ако трябвало да разчитат
на вноски от щатите,
в един момент щатските законотворци щели да се разбунтуват
и да спрат да плащат лихва върху собствените си пари,
или да упражнят политически натиск дългът да остане малък.
Интересно е да се отбележи, че през 1895г. върховният съд обявил,
един подобен закон за данък върху доходите за неконституционален.
Върховният съд отхвърлил закон за данък върху доходите на корпорациите през 1909.
В резултат на това, през 1913, сенатор Олдридж
представил поправка към Конституцията, позволяваща данъка върху доходите.
Предложената 16-та поправка към Конституцията
била изпратена за одобрение от щатските законодателни власти,
но според някои критици
тя не получила одобрението на достатъчно от щатите.
С други думи 16-тата поправка може би не е законна.
Но лихварите нямали желание да обсъждат подробности.
През октомври 1913г., Олдридж прокарал законът за данъка върху общия доход.
Без силата пряко да таксуват народа, независимо от желанието на щатите,
Законът за федералния резерв нямал да бъде така полезен за тези,
които искали да вкарат Америка в блатото на дълга.
Година след прокарването на закона за федералния резерв,
конгресменът Линдбърг обяснил, как Федералният резерв създал това,
което ние наричаме “бизнес цикъл”
и как те го използвали за себе си: 2941 00:23:09,200 --> 00:23:13,300 “За да повишат цените, Бордът на Федералния резерв,
трябва да намали основния лихвен процент,
което предизвиква разширяване на кредитите и повишаващ се пазар на акциите.
След това, когато бизнесът се пренастрои към тези условия, 2945 00:23:24,300--> 00:23:28,100 той може да възпрепятства прогреса, като повиши лихвения процент.
Това предизвиква плавно движение на махалото на пазарните цени нагоре и надолу, 2947 00:23:33,300-->00:23:37,100 при малките промени в лихвения процент и силни колебания,
когато промените са по-големи, като и в двата случая, 2949 00:23:41,200-->00:23:46,500 Фед притежава вътрешна информация за състоянието и предварителна осведоменост за промяната,
независимо дали ще е нагоре или надолу. 2951 00:23:49,300-->00:23:53,100 Това е най-странното и най-опасно предимство,
предоставяно в ръцете на една класа със специални привилегии, 2953 00:23:58,100 -->00:24:03,000 от което и да е било правителство до сега. Системата е частна и единствената и цел
е получаването на облаги чрез използването на чужди пари.
Те предварително знаят кога да предизвикат паниките
и ка да се възползват от тях. Те също така знаят и кога да ги спрат.
Инфлацията и дефлацията работят еднакво добре за тях,
когато контролират финансите.”
Конгресменът Линдбърг бил напълно прав.
Той не осъзнавал, че всички европейски нации,
били вече жертва на централните банкери десетилетия и дори векове преди това.
Той също така споменал интересния факт, че само година по-късно,
Фед напълно овладял пазара на злато:
“Банките на федералният резерв владеят пазара на злато и златни сертификати.”
Конгресменът Линдбърг не бил единствения критик на Фед.
Конгресменът Луис Макфадън,
председател на банковата и валутна комисия, през периода 1920-1931г.,
заявил, че Законът за Федералния резерв създал: 3041 00:25:08,100 --> 00:25:12,800 “Една свръх държава, контролирана от международните банкери и индустриалци,
обединени в името на поробването на света
за своето собствено удоволствие.”
Забележете как Макфадън осъзнал 306 00:25:22,215 --> 00:25:25,195 международния характер на акционерите на Фед.
Друг председател на банковата и валутна комисия през 60те години,
Райт Патмън от Тексас казва следното:
“Ние в САЩ днес имаме две правителства. Ние имаме избраното от нас правителство 3082 00:25:38,200 --> 00:25:44,100 и освен това ние имаме независимо, неконтролируемо и некоординирано правителство,
в лицето на Системата на федералния резерв,
които управляват парите – 3085 00:25:50,100 --> 00:25:53,900 власт, която по Конституция, принадлежи на Конгреса.”
Даже и изобретателят на електрическата светлина, Томас Едисон,
се присъединил към критиците на Федералния резерв:
“Ако нацията ни може да емитира облигации, тя може да емитира и банкноти.
Това което прави облигацията приемлива, може да направи приемлива 3103 00:26:10,700--> 00:26:14,900 и доларовата банкнота. Разликата между банкнотата и облигацията е,
че облигацията дава право на посредниците
да приберат два пъти повече пари от стойността и, и още 20%,
докато валутата не плаща на никой друг освен на тези, които имат полезен принос. 3107 00:26:27,300--> 00:26:32,200 Абсурдно е нашата страна да емитира Облигации за 30 милиона долара,
а да не може да емитира банкноти за 30 милиона долара. И двете са обещания за заплащане,
но едното обогатява лихварите, а другото хората.”
Три години след гласуването на Закона за Федералния резерв,
президентът Уилсън започнал да се замисля
върху това какво бил направил през първия си мандат:
“Ние може би сме едно от най-слабо управляващите
и напълно контролирани правителства в цивилизования свят.
Ние вече не сме правителство, избрано от гласа на мнозинството,
а правителство, работещо под натиска на малка група влиятелни мъже.
Някои от най-значителните личности на Америка в областта на търговията и производството се страхуват от нещо.
Те знаят, че някъде съществува една сила, така добре организирана,
така неуловима, така бдителна цялостна и всепроникваща,
че е по-добре да не се опитват да я критикуват,
дори и шепнешком.”
Преди смъртта си през 1924г., Уилсън осъзнал
степента на вредата, която бил нанесъл на Америка:
“Аз несъзнателно разорих своето правителство.”
Най-после лихварите,
тези които печелят от манипулирането на парите в обръщение,
отново създали своята частна централна банка в Америка.
Основните вестници,които те притежавали,
приветствали Закона за федералния резерв от 1913, като обявили:
“Сега депресиите могат да бъдат научно предотвратени.”
Истината е, че сега депресиите могат да бъдат научно предизвикани.
23. ПЪРВА СВЕТОВНА ВОЙНА 324 00:28:21,955 --> 00:28:25,292 Властта вече била значително концентрирана.
Сега било време за война – една наистина голяма война – Първата световна война.
За банкерите политическите мотиви за войната били незначителни,
в сравнение с потенциала за натрупване на печалби,
защото нищо не създава по-голям дълг от войните.
Англия била най-добрия пример по това време.
През 119-те години от създаването на Банк ъф Ингланд
до разгрома на Наполеон при Ватерло,
Англия била във война 56 години,
а през останалото време тя се подготвяла за война.
През Първата световна война, германските Ротшилдови финансираха Германия,
британските Ротшилдови даваха заеми на Великобритания,
а френските Ротшилдови - на Франция.
В Америка Дж. П. Морган търгувал с военновременни стоки
от името на англичаните и французите.
Всъщност, шест месеца след започването на войната,
оборотът на Морган бил 10 милиона долара на ден.
Неговите офиси на Уол Стрийт №23
били обградени от тълпи от търговци, желаещи да сключат сделки с него.
Поради това, банката трябвало да постави охрана пред всяка врата,
а също така и пред домовете на сътрудниците си.
Други банкери от Ню Йорк , също направили добри пари от войната. 346 00:29:44,589 --> 00:29:49,689 Уилсън назначил Бернард Барух за ръководител на военните индустрии.
Според историкът Перлоф, Барух и Рокфелерови,
спечелили 200 милиона по време на войната.
Печалбите не били единствения мотив. Съществувала и жаждата за отмъщение.
лихварите никога не простили на Царя,
за това че подкрепил Линкълн през Гражданската война.
Русия била и най-голямата европейска нация,
която не подкрепила схемата за частна централна банка.
Три години след началото на Първата световна война,
Руската революция сваля царя и въвежда комунистическо управление.
На смъртното си легло Джейкъб Шиф от “Кун, Лоуб анд къмпани” признал,
че бил похарчил 20 милиона долара за разгрома на царя.
Англия също изпратила пари в подкрепа на революцията.
Защо най-богатите в света мъже финансират комунизма –
системата, която открито се зарече да унищожи капитализма,
който направи същите тези мъже богати?
Гари Алън ни дава следното обяснение: 3621 00:31:00,000 --> 00:31:03,000 “Ако човек разбере, че социализмът не е програма
за преразпределяне на богатството,
а метод за консолидиране на богатството,
тогава привидният парадокс супер богатите да пропагандират социализъм
придобива друг смисъл. Вместо това, той се очертава като логично
и идеално оръжие в ръцете на мегаломаниаците търсещи все повече власт.
Комунизмът, и по-точно казано социализмът не е движение
на потъпканите маси, а на икономическия елит.”
У. Клион Скаусен в книгата си “Голият капитализъм” от 1970г. казва: 3631 00:31:36,100 --> 00:31:41,200 “Властта, независимо от източника си поражда апетит за по-голяма власт.
Почти неизбежно е някой ден супер богатите да не пожелаят да контролират 3633 00:31:46,600--> 00:31:52,800 не само своето богатство, но и богатството на света. За да постигнат това, 3634 00:31:52,900--> 00:31:58,100 те са готови да подхранват амбициите на гладните за власт политически конспиратори,
които целят свалянето на всички съществуващи правителства,
за да установят една централна световна диктатура.”
Но какво би станало ако тези Революционери излязат от контрол
и се опитат да вземат властта на супербогатите?
Все пак, през 1938, Мао Дзе Дун формулира разбирането си за властта така:
“Политическата власт произлиза от дулото на оръдието.”
Оста Лондон/Уол Стрийт избра риска.
Създателите на плана контролирали революционерите комунисти,
като им давали много пари, когато им се подчинявали
и ги лишавали от средства или пък финансирали тяхната опозиция,
когато ставали неконтролируеми.
Ленин започнал да разбира,
че въпреки, че той бил диктаторът на новия Съветски Съюз,
не той дърпал конците на финансите,
някой друг безмълвно ги контролирал: 3761 00:32:53,100--> 00:32:58,100 “Държавата не функционира така както ние искаме.
Колата не се движи в правилния път. На волана има човек, но въпреки това тя не върви в желаната посока. 3763 00:33:05,100--> 00:33:10,500 Тя се движи в посоката пожелана от друга сила.”
Кой бил зад волана?
Сенаторът Луис Макфадън, председател на банковата и валутна комисия,
през двадесетте години
и Голямата депресия през тридесетте, го обяснява така: 3801 00:33:31,100 --> 00:33:35,100 „Руската история беше повлияна от операциите на международните банкери.
Съветското правителство получи помощ от хазната на САЩ, 3803 00:33:38,300 --> 00:33:42,100 чрез Федералния резерв при посредничеството на банка Чейс. 3804 00:33:42,150 --> 00:33:47,000 Англия изтегли пари от нас чрез банките на Федералния резерв 3805 00:33:47,100 --> 00:33:51,100 и ги даде в заем при висока лихва на съветското правителство. 3806 00:33:51,200 --> 00:33:55,000 Язовирът на река Днепър беше построен със средства, 3807 00:33:55,100 --> 00:33:59,200 незаконно иззети от американците, от корумпирания нечестен борд
на Федералния резерв и банките му.”
С други думи, Федералния резерв и Банк ъф Инглънд,
Заедно с международните банкери, които ги контролирали,
създали чудовище, което в продължение на седем десетилетия
подхранва комунистически революции, войни и най-вече дългове.
За да не си помислите,
че лихварите са създали комунизма, а след това са изгубили контрол,
през 1992г., Уошингтън Таймс съобщил, че руският президент Борис Елцин
е бил ядосан, че повечето от чуждестранната помощ за Русия
се е връщала пак към касите на западните банки под формата на плащания по дълга.
Никой нормален човек не може да каже, че за събитие като Първата световна война
има една единствена причина. Войните са сложни явления с много фактори.
От друга страна ще бъде не по-малко глупаво
да се изключат от причинителите тези, които са спечелили най-много от нея.
Ролята на лихварите не е конспиративна теория,
те са имали мотиви. Краткосрочният им мотив е бил печалби,
а дългосрочният им план – финансирането на тоталитарни правителства,
и упражняването на пълен контрол
над водещите политици.
Сега ще разгледаме плана на лихварите за политическото устройство на света.
24. ГОЛЯМАТА ДЕПРЕСИЯ
Скоро след Първата световна война,
планът на лихварите станал ясен.
С придобиването на контрол над националните икономики,
следващата стъпка била най-висшата форма на консолидация –
световно правителство.
Новото световно правителство било на първо място,
сред приоритетите на Парижката конференция.
То било наречено Лига на нациите,
но за голяма изненада на Пол Уорбърг и Бернар Барух,
които учствали в нея, заедно с президента Уилсън,
светът все още не бил готов да премахне националните граници.
Национализмът все още бил силен в сърцата на хората.
Например, Лорд Кързън, британският външен министър,
определил Лигата на Нациите, като добра шега,
въпреки че Великобритания заявила, че ще я подкрепи напълно.
Конгресът на САЩ унижил Уилсън,
като отказал да ратифицира Лигата.
Въпреки че била ратифицирана от много други страни,
без парите на американската хазна, идеята се провалила.
След войната, американското общество се отвратило
от интернационалистическата политика на президента Уудроу Уилсън.
На изборите през 1920г.,
републиканецът Уорън Хардинг спечелил над 60% от гласовете.
Хардинг бил заклет враг на болшевизма и Лигата на Нациите.
Избирането му било началото на дванадесетгодишно управление
на президенти републиканци,
както и на ера на просперитет, наречена “Грохотът на двадесетте”.
Въпреки че дългът, натрупан през Първата световна война,
бил десет пъти по-голям от този на Гражданската война,
икономиката се развивала с мощни темпове.
Злато започнало да се влива в страната през войната,
което продължило и след това.
В началото на двадесетте,
управителят на Банката на федералния резерв в Ню Йорк,
Бенджамин Стронг,
често се срещал с потайния и ексцентричен управител на Банк ъф Инглънд,
Монтагю Нормън.
Нормън бил решил да възвърне златото,
което било прехвърлено от Англия в Америка по време на войната,
както и предишната ръководна роля на Банк ъф Инглънд във световните финанси.
Освен това, богата със златото, 441 00:38:03,918 --> 00:38:06,961 Америка можела да излезе извън контрола й,
както се случи след Гражданската война.
През 8-те години, по време на президентите Хардинг и Кулидж,
огромният федерален дълг, след Първата световна война
бил намален с 38% до 16 милиарда долара –
най-голямото процентно намаляване на дълга в историята на САЩ.
На изборите от 1920г., Хардинг и Кулидж се състезавали
срещу Джеймз Кокс, губернаторът на Охайо
и малко известния Франклин Д. Рузвелт,
който преди това, успял да се издигне най-много до поста
помощник секретар на флотата в администрацията на Уилсън.
След победата си, Хардинг предприел енергични мерки срещу Лигата на нациите.
След това той бързо понижил данъците
и повишил вносните тарифи до рекордни нива.
Това било политика, която основателите на Америка
със сигурност биха одобрили.
През втората година като президент, Хардинг неочаквано починал
по време на пътуване с влак.
Въпреки че аутопсия не била направена,
причината за смъртта е била или пневмония или отравяне с храна.
Когато Кулидж поел управлението, той продължил политиката
на високи данъци върху вноса и намаляване на данъците върху доходите.
Икономиката се развивала с бурни темпове и постъпленията се увеличавали.
На това трябвало да се сложи край..
лихварите решили, че е време да смажат икономиката -
- нещо което били правили толкова често преди това.
Фед започнал да залива страната с пари.
Паричното предлагане се увеличило с 62% за няколко години.
Парите били в изобилие.
Ето защо тези години са наричани “Грохотът на двадесетте”.
Преди смъртта си през 1919, бившият президент Теди Рузвелт,
предупредил американците за това какво се вършело.
В изданието на Ню Йорк Таймс от 27 март 1922г. Рузвелт написал:
“Тези международни банкери и Рокфелеровци от Стандард Ойл,
контролират повечето от вестниците и техните рубрики,
и чрез тях, те се нахвърлят върху онези, които откажат да се подчинят
на желанията на могъщата и корумпирана клика, представляваща невидимите правителства.”
Само ден преди това, в същият вестник, кметът на Ню Йорк Джон Хайлън,
цитира Рузвелт и порицал тези, които според него контролирали Америка,
политическата й система и пресата: 4761 00:40:43,200 --> 00:40:48,000 “Рузвелт остро порица тези Цезаровци, които контролират Америка,
техните политически машинации и подчинената им преса. Предупреждението му
е тъкмо навреме днес, защото реалната заплаха за нашата република
е невидимото правителство, което като гигантски октопод,
e разпростряло лигавата си снага над градовете, държавата и нацията.
То е сграбчило в мощните си пипала нашите ръководители, нашите законодатели,
нашите училища, нашите съдилища, нашите вестници и всяка една организация,
създадена да защитава обществото ни. За да не бъда обвинен, че обобщавам,
ще кажа, че главата на този октопод
са Рокфелер и интересите на Стандард Ойл, заедно с една малка група
от банкови къщи, известна под названието “международни банкери”.
Тази малка клика от международни банкери, всъщност управлява правителството на САЩ, 4773 00:41:38,150 --> 00:41:43,200 в полза на своите егоистични интереси. Те на практика контролират и двете партии,
пишат политически платформи, създават послушни политици,
използват лидерите на частни организации и прибягват до всякакви средства,
за да назначат на високи обществени постове техни кандидати, 4777 00:41:57,150 --> 00:42:00,200 които да изпълняват заповедите на покварения едър бизнес.
Тези международни банкери и Рокфелеровци
контролират вестниците и списанията в тази страна.”
Защо хората не чуха тези предупреждения и не поискаха от Конгреса
да анулира Закона за Федералния резерв от 1913г.?
Защото това бяха двадесетте години,
банковите заеми растяха, а пазарът на акции беше във възход.
с други думи точно както и днес, в дни на благоденствие,
икономическите проблеми не тревожат никого.
Но това благоденствие си има и обратна страна.
За да се разраснат, бизнесите затъват в дългове,
а спекулирането в покачващия се пазар на акции става неконтролируемо.
Въпреки, че всичко изглеждало розово, това бил замък, направен от пясък.
Когато всичко било подготвено, през април 1929г.,
Пол Уорбърг, бащата на Федералния резерв, образува таен съвет
и предупредил приятелите си, че националната катастрофа и депресия са неизбежни.
През август 1929г. Фед започнал да свива паричното предлагане.
Не е случайно,
че биографите на всички гиганти от Уол стрийт от това време,
като Джон Рокфелер, Дж.П.Морган, и Бернар Барух,
с възхищение отбелязват, че те са продали акциите си дни преди катастрофата
и са инвестирали в кеш и злато.
На 24 октомври 1929г., банкерите от Ню Йорк
изискали заемите отпуснати на борсовите посредници.
Това означавало, че брокерите и техните клиенти,
трябвало да продадат акциите си на каквато и да е цена,
за да изплатят заемите си.
Пазарът се сринал и този ден остана в историята като „черния четвъртък”.
Според описанието на катастрофата от 1929г. на Джон Галбрейт,
в разгара на безумната разпродажба, Бернард Барух е завел Уинстън Чърчил
в галерията за посетители на борсата в Ню Йорк,
за да наблюдава паниката и да го впечатли с контрола си
над бурните събития на пода на борсата.
Сенаторът Луис Макфадън,
председател на банковата и валутна комисия, през периода от 1920 – 1931г.,
знаел кой е виновника.
Той обвинил Фед и международните банкери, че са организирали катастрофата: 5101 00:44:16,100 --> 00:44:22,000 "Това не беше случайност. Това беше едно внимателно подготвено събитие.
Международните банкери искаха да ни доведат до отчаяние,
за да установят господство над всички нас."
Макфадън отишъл още по-далеч.
Той открито ги обвинил, че са предизвикали катастрофата,
за да откраднат златото на Америка.
През февруари 1931, в разгара на депресията, той се изказал така: 5141 00:44:46,800 --> 00:44:51,000 „Мисля, че едва ли някой ще ми противоречи, ако кажа,
че европейските държавници и финансисти са готови да направят всичко,
за да си възвърнат златото, което отиде от Европа в Америка през Първата световна война.”
Къртис Дал, брокер на Лиймън Брадърс,
бил на пода на Ню Йоркската борса в деня на катастрофата.
В книгата си „ Ф. Д. Рузвелт - моят тъст" от 1970г. той обяснява,
че катастрофата е била предизвикана
от внезапната планирана липса на пари на паричния пазар: 5191 00:45:24,300 --> 00:45:28,000 “Всъщност, това беше едно пресметнато стригане на масите
от световните финансови сили, предизвикано от предварително планираното
рязко свиване на паричния пазар в Ню Йорк.”
За няколко седмици 3 милиарда долара се изпарили в небитието.
За една година загубите възлизали на 40 милиарда.
Но дали парите наистина изчезнаха или се съсредоточиха в по-малко на брой ръце?
Какво направи Федералният резерв?
Вместо да подпомогне икономиката,
чрез незабавно понижаване на лихвените проценти,
той продължи безмилостно да свива паричното снабдяване,
което задълбочи депресията.
Между 1929 и 1933, Федералният резерв
намали паричното предлагане с още 33%.
Въпреки че американците никога не бяха чували,
че Фед причинил депресията,
това не било тайна за елитните икономисти.
Милтън Фрийдмън, носител на Нобелова награда, сега професор в Станфорд,
изразил същата мисъл по едно национално радио, през януари 1996г.: 5341 00:46:38,100 --> 00:46:44,100 “Със сигурност може да се заяви, че Федералният резерв причини депресията,
като сви с 1/3 количеството на парите в обръщение през периода 1929-1933.”
Но парите, изгубени от повечето американци през депресията
не изчезнаха.
Те просто били преразпределени в ръцете на онези,
които излезли от пазара преди катастрофата и купили злато,
което винаги е било безопасна инвестиция преди депресия.
Американските пари също така напуснали страната.
Докато президента Хувър геройски се опитвал да спаси банките
и да подкрепи бизнесите,
когато милиони американци гладували, със задълбочаването на депресията,
милиони долари били похарчени
за възстановяването на Германия след Първата световна война.
Осем години преди Хитлер да завладее Полша,
конгресменът Луис Макфадън,
председател на банковата и валутна комисия, 549 00:47:40,366 --> 00:47:45,216 предупредил Конгреса, че Америка финансира издигането на Хитлер на власт: 5491 00:47:45,300 --> 00:47:51,300 “След Първата световна война, Германия попадна в ръцете на германските международни банкери.
Тези банкери я изправиха на крака и сега я притежават напълно.
Те изкупиха нейната промишленост, те държат ипотеки върху земята й,
те контролират производството й, те контролират всичките и комунални услуги.
Международните банкери субсидираха сегашното правителство на Германия,
а също така и доставиха всеки долар от парите,
които Хитлер щедро използва в кампаниите си за сплашване на правителството на Брунинг.
Когато Брунинг не изпълни заповедите на германските международни банкери,
Хитлер излезе на преден план и чрез страх подчини германците.
Чрез борда на Федералния резерв, 30 милиарда американски долари
бяха вложени в Германия. Вие всички сте чували за голямото харчене на пари
в Германия, за нейните модерни жилища, нейните огромни планетариуми,
нейните спортни зали, нейните плувни басейни, нейните прекрасни магистрали,
нейните приказни фабрики. Всичко това беше направено с американски пари,
всичко това беше дадено на Германия от борда на Федералния резерв.
Федералният резерв напомпи толкова милиарди долари в Германия,
че нямат смелостта да кажат точната сума.”
През същата 1932 година, Франклин Делано Рузвелт дошъл на власт.
Веднъж встъпил в длъжност,
Рузвелт обявил спешни мерки в банковото дело,
които единствено увеличили властта на Федералния резерв над паричното предлагане.
Едва след това, Фед започнал да си развързва кесията
и да пуска в обръщение нови пари
за гладуващия американски народ.
25.ФРАНКЛИН ДЕЛАНО РУЗВЕЛТ/ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Първоначално Рузвелт бил против лихварите,
които причинили депресията.
Не е за вярване, но ето какво казал на 4 март,1933, при встъпването си в длъжност: 5591 00:49:50,500 --> 00:49:56,000 “Интригите на лихварите са получили осъдителната присъда на общественото мнение
и са отречени от хората.
лихварите сами се отказаха от високите места на почит,
които заемаха в храма на нашата цивилизация.”
Два дни по-късно, Рузвелт обявил почивен ден и затворил всички банки.
Малко по-късно, тази година, Рузвелт обявил притежаването на златни кюлчета
и монети, с изключение на редките, за незаконно.
Повечето от златото на средния американец
било под формата на монети.
Новият декрет по своята форма бил вид конфискация.
Тези които не се подчинявали, рискували да получат присъда от 10 години затвор
и глоба от 10 000 долара, равна на 100 000 долара днешни пари.
Хората от малките градчета на Америка не вярвали на Рузвелт.
Те се колебаели, дали да запазят придобитото с тежък труд богатство
или да се подчинят на правителството.
Тези които предали златото си,
получили за него $20.66 за унция.
Заповедта за конфискация била толкова неправилна,
че нито един служител на правителството не пожелал да признае авторството и.
Същото се отнасяло и за конгресмените.
На церемонията по подписването й, президентът Рузвелт категорично заявил,
че той не е авторът й
и пред всички заявил, че дори не бил я чел.
И секретарят на съкровищницата заявил, че също не я бил чел,
като казал, че “това е желанието на експертите”.
Рузвелт убедил хората да се откажат от златото си,
твърдейки, че обединяването на ресурсите на Америка е било необходимо,
за да се излезе от депресията.
С фанфари и приветствия, той наредил да се построи ново хранилище,
в което да се пази златото, незаконно конфискувано
от американското правителство.
Към края на 1936 златното хранилище във Форт Нокс било построено
и през януари 1937 златото започнало да пристига.
Кражбата на вековете започнала.
През 1935, след като златото било предадено,
официалната му цена била неочаквано повишена на $35 на унция.
Само чужденците обаче можели да продават златото си на новата, по-висока цена.
лихварите, които послушали Уорбърг,
и продали акциите си точно преди катастрофата,
купили злато на цена $20.66 и го транспортирали в Лондон.
Сега можели отново да го продадат на правителството
на почти двойно по-висока цена,
докато средният американец гладувал.
Златното хранилище на Форт Нокс се намира тук,
в средата на военната база Форт Нокс,
на 30 мили югозападно от Луивил Кентъки.
Това е най-близкото разстояние до което бяхме допуснати,
въпреки дългогодишното настояване на Конгреса да се допусне снимачен екип вътре.
Четирите акра земя, около сградата са заградени със стоманена ограда,
по която тече ток.
Открит ров и стрелкови гнезда с по четири картечници са разположени по ъглите й.
Когато златото започнало да пристига на 13 януари 1937,
при изключителни мерки за сигурност,
хиляди гости видели пристигането на композиция от 9 вагона от Филаделфия,
охранявана от въоръжени войници,
пощенски инспектори, сикрет сървис
и охранители от щатския монетен двор.
Театърът бил страхотен:
Златото от всички краища на Америка било събрано
за “благото на обществото”,
а след това преработено във Форт Нокс.
Но скоро мерките за безопасност щели да бъдат пренебрегнати от правителството.
Сега сценарият за една наистина голяма война,
която щяла да създаде планини от дълг, бил готов.
Само през 1944 общественият продукт на Америка бил 183 милиарда долара,
като 103 милиарда от тях били похарчени във войната.
Разходите били 30 пъти по-високи от тези през Първата световна война.
Американският данъкоплатец плати 35% от разходите на Съюзниците през войната.
Всяка държава, участвала във Втората световна война,
многократно увеличила задлъжнялостта си.
В САЩ например, федералният дълг нараснал от 40 милиарда през 1940г.
на 257 милиарда през 1950 – увеличение с 598%.
Между 1940 и 1950г., японският дълг се повишил с 1348% ,
френският дълг с 583%, а канадският с 417%.
След войната, светът беше разделен на два икономически лагера –
от едната страна беше лагерът на комунистите,
а от другата на монополистическия капитализъм –
които започнаха една доходна надпревара във въоръжаването.
Най-после дойде времето частните банкери да се заловят с изпълнението
на своя тристепенен план за централизиране на икономиките на целия свят
и установяване на Световно правителство
или Нов Световен Ред.
Фазите на този план бяха:
1-ва стъпка: Господство на централните банки над националните икономики.
2-ра стъпка: Централизиране на регионалните икономики чрез организации,
като Европейския Паричен Съюз и регионални търговски обединения като NAFTA.
3-та стъпка: Централизиране на световната икономика, чрез световна централна банка,
световна парична единица и унищожаване на националната независимост,
чрез забрана на всички импортни тарифи от договори като GATT.
Първата степен отдавна е завършена.
Втората и третата степени са в напреднал стадий и са пред завършек.
Какво можем да кажем за златото?
Най-големият притежател на злато е МВФ.
Той и централните банки контролират две трети от световните златни запаси,
което им дава възможността да манипулират пазара на златото.
Припомнете си златното правило на лихварите:
„Този, който притежава златото, прави законите.”
Преди да разгледаме решението на проблемите ни,
нека да видим какво се случи с нашето злато във Форт Нокс,
защото ако не разберем, че златото ни беше откраднато,
ще позволим да бъдем измамени от погрешното мнение –
валута, обезпечена със злато.
Повечето американци вярват, че златото е все още във Форт Нокс.
В края на войната във Форт Нокс се съхраняваха повече от 700 милиона унции
70% от всичкото злато в света.
Никой не знае колко е останало.
Въпреки че по закон,
трябва да се прави ежегодна ревизия на физическото наличие на златото,
съкровищницата винаги е отказвала да го направи.
Истината е, че надеждна ревизия на това какво има тук,
не е била провеждана от времето на президента Айзенхауър през 1953г.
Къде отиде златото на Форт Нокс?
През тези години, то беше продадено на европейските лихвари,
на цена 35 долара за унция.
Да си припомним, че по това време
на американците им беше забранено да купуват своето злато от Форт Нокс.
Съществува един скандален съдебен прецедент,
при който семейство Файърстоун, чрез няколко фиктивни компании,
успя да купи злато от Форт Нокс и да го остави на съхранение в Швейцария,
далеч от бреговете на Америка.
Те бяха своевременно разкрити и осъдени.
Най- после, през 1971 всичкото злато беше тайно изнесено от Форт Нокс,
и преместено отново в Лондон.
Веднага след това,
президентът Никсън затвори прозорчето за злато
и отмени Рузвелтовия Закон за златото от 1934,
чрез което най-после разреши на американците да купуват злато.
Естествено, цената му веднага започва да се покачва –
девет години по-късно, то се продава на цена 880 долара за унция,
25 пъти по висока от цената на златото на Форт Нокс.
Човек би си помислил, че някой от правителството
е усетил какво се върши и е надал сигнал за тревога.
Най-голямото световно съкровище - откраднато!
Напомня ни за героя от филма „Златният пръст”, Джеймз Бонд.
Факт е, че Иън Флеминг, автор на сериалите за Джеймс Бонд,
е бил началник на британската служба за контраразузнаване МИ5.
Някои хора от обществото на разузнавачите вярват,
че той е написал повечето от книгите си, като предупреждение.
Ако изнасянето на златото от Форт Нокс
се разгледа като преднамерен акт срещу съкровищницата,
то подобна операция вероятно е продължила доста време,
в случая 40 години –
достатъчно време за Флеминг да чуе за него и да се опита да го предотврати.
Как историята за кражбата на златото от Форт Нокс излезе на бял свят?
Всичко започна от статия в едно периодично издание в Ню Йорк.
В статията се твърди, че Рокфелерови са манипулирали Фед
да продаде златото от Форт Нокс на крайно ниските цени
на анонимни европейски спекуланти.
Три дни по-късно, анонимният източник на информацията,
Луис Окинлос Бойър, неизвестно как
бе паднала от прозореца на апартамента си на десетия етаж.
Как госпожа Бойър беше разбрала 708 00:59:47,299 --> 00:59:51,329 за връзката между Рокфелерови и кражбата на златото от Форт Нокс?
Тя дълги години е била секретарка на Нелсън Рокфелер.
През следващите 14 години, този мъж, Ед Дюрел, богат индустриалист от Охайо,
се посветил на търсенето на истината за златото на Форт Нокс.
Той написал хиляди писма до хиляди държавни и банкови ръководители,
опитвайки се да разбере, колко злато е останало
и къде е отишло липсващото.
Едит Рузвелт, внучка на президента Теди Рузвелт,
се усъмнила в действията на правителството в едно издание
на вестник Ню Хампшър Сатърдей Нюз: 7171 01:00:30,500 --> 01:00:36,100 „Твърденията че златото от трезорите на Форт Нокс липсва се дискутират нашироко
в европейските финансови кръгове. Озадачаващо е, че администрацията,
ако въобще е в състояние да направи нещо, не се опита да ни убеди,
че тревогите за нашето златно съкровище са неоснователни.”
За съжаление, Ед Дюрел не успял да осъществи основната си цел -
пълна ревизия на златните резерви във Форт Нокс.
Не е за вярване, че най-голямото съкровище не е било осчетоводено и ревизирано.
Златото беше собственост на американския народ,
а не на Федералния резерв и неговите чуждестранни собственици.
Едно нещо е сигурно – правителството може да разсее всички съмнения,
само за няколко дни, чрез една ревизия,
огласена от медиите.
То предпочете да не я прави.
Човек може да реши, че те се страхуват от истината,
която една ревизия може да разкрие.
От какво се страхува правителството?
Ето ви отговора. Когато Роналд Рейгън стана президент през 1981г.,
неговите приятели консерватори го накараха да проучи възможността
за преминаване към златен стандарт,
като единствен начин да се обуздаят правителствените разходи.
Това беше една разумна алтернатива,
така че Рейгън назначи група специалисти, наречена Комисия по златото,
да проучат ситуацията и да изготвят доклад пред Конгреса.
Комисията изнесе следното шокиращо разкритие:
държавната съкровищница
не притежава никакво злато.
Всичкото злато останало във Форт Нокс,
беше собственост на Федералния Резерв -
група от частни банкери – като гаранция срещу националния дълг.
Истината е, че никога преди това
не са били крадени толкова много пари от ръцете на народа
и поставяни в ръцете на една малка група от частни инвеститори –
лихварите.
Стоя пред главния офис на международния валутен фонд,
който се намира във Вашингтон.
Срещу него се намира главния офис на Международната Банка.
Впросът е какви са тези организации и кой ги контролира?
И най-важното е на прага ли са да предизвикат
нова световна криза?
Нека сега се върнем малко назад до момента след края на Първата Световна Война.
Хората били уморени от тази война.
И така, под прикритието на миротворци,
лихварите измислили план,
как да наберат още повече мощ.
Те предложили да се създаде световно правителство
с мотивите, че само такова би предотвратило нови войни.
Планът трябвало да се осъществи в три стъпки:
създаване на Международна Банка,
Международен Съд, който да се намира в Хага, Холандия,
и Международен изпълнителен и законодателен орган, наречен Лига на Нациите.
Наставникът на президента Клинтън, историкът Карол Кигли
пише в своята книга от 1996г "Трагедия и Надежда" така:
Международните банкери имат план да създадат една Световна система, която да държи и контролира финансите, за да могат да контролират политическата система във всяка една страна и икономиката по света като цяло.
Системата ще управлява на феодален принцип чрез Централните банки по света, на базата на тайни договорки, определяни на тайни срещи.
Връхната точка на системата ще бъде Международната Банка в Базел, Швейцария, управлявана и контролирана от Централните банки, които сами по себе си са частни.
Всяка Централна Банка ще цели да доминира върху своето правителство, чрез възможността да контролира отпусканите заеми, да манипулира валутата,
да въздейства върху икономическото състояние в страната и да влияе на тези политици, които сътрудничат с последвало парично възнаграждение.
Въпреки силния натиск на международните банкери и пресата
шепа сенатори, начело със сенатор Хенри Лодж
запазили САЩ вън от този план.
Без участието на САЩ, Обединените нации бяха обречени.
Странното е, че въпреки че САЩ отхвърлят Световната Банка
Федералния резерв игнорира своето правителство
и нагло изпраща свой представител в Швейцария,
за да участва в срещата на банкерите там
и така до 1994г.
когато САЩ най-накрая официално биват въвлечени.
Тъй като, тяхното Световно правителство се осуетявало
лихварите прибягнали до старата позната формула:
нова война, за да се изтощи съпротивата докрай,
а междувременно да натрупат и сладки печалби.
След края и на тази война, Уол Стриит помага на Германия
да се възстанови чрез Тисен Банкс,
в Ню Йорк, точно както Чейс Банк,
помогна във финансирането на болшевишката революция
в Русия през Първата Световна Война.
Чейс Банк се контролира от Рокфелерови.
Впоследствие се слива с Уорбург Манхатън Банк
и се образува Чейс-Манхатън Банк.
После се слива с Кемикъл Банк от Ню Йорк
и става най-голямата банка на Уол Стриит.
Стратегията им сработва и още преди края на Втората Световна Война
Световното Правителство е вече на старта.
През 1944 в Бретън Уудс, Ню Хампшир
МВФ и Международната банка са одобрени с участието на САЩ.
Лигата на Нациите, преименувана на Обединени Нации,
е одобрена през 1945г.
Скоро и Нов Международен Съд започва да функционира.
Цялата опозиция срещу тези организации преди Втората световна
се беше изпарила от топлината на войната, точно както било планирано.
Създаването на тези организации става по същия начин,
както се създава Банковия закон от 1864г
и Федералния резерв от 1913,
само че вече в световен мащаб.
Те създадоха банков картел, съставен от централните банки по света,
който постепенно събра сила да диктува кредитната политика
на банките на всички нации.
Точно както Федералния резерв
одобри създаването на новите ФИАТ пари
наречени валута на Федералния Резерв,
на МВФ беше дадена властта да издава нови ФИАТ пари
наречени SDR.
До създаването на МВФ има излишни 30 милиарда долара SDR.
Нациите - членове са притиснати да направят техните валути
взаимно-заменяеми за SDR.
През 1968, конгресът в САЩ приема закон
и упълномощава ФЕД да приеме SDR, като ценни книжа в САЩ
и да издаде банкноти в замяна.
Какво означава това?
Означава, че в САЩ, тези SDR са вече част от нашите законни пари.
Но какво стана със златото?
SDR вече са подплатени със злато,
а две трети от световното злато е вече в ръцете на Централните банки
и лихварите могат да започват да преправят световната икономика,
по начин, който смятат че е най-печеливш за тях.
Запомнете: точно както ФЕД е контролиран от неговия управителен борд
така и МВФ е контролиран от неговия си управителен борд,
които са или притежатели на различни Централни банки
или управители на разни национални финансови отдели,
управлявани от техните Централни банки.
Гласуваното доверие на МВФ, означава за САЩ и Великобритания,
че както ФЕД и Банк ъф Ингланд -
притежават пълен контрол над тях.
Както ФЕД притежава контрола над количеството пари в обръщение в САЩ
така МВФ и Световната Банка контролират парите в цял свят.
Така че, ние виждаме повторение на измамата на старите златари
на национално ниво, с участието на централни банки, като ФЕД,
и на международно с участието на МВФ и Световната банка.
Дали тези организации, като МВФ и Световната Банка,
които ние наричаме общо "Световна Централна Банка",
в настоящия момент не свиват и разширяват световния кредит?
Да.
Правилата създадени през 1988 от БМР
изискват световните банки да повишат капитала и резервите
си до 8% от задълженията си до 1992.
Увеличените изисквания поставят горна граница
на даването на заеми с частични резерви,
както и изискванията за резерви в наличност.
Какво е значението за света на тази „маловажна наредба”,
приета в едно швейцарско градче?
Значението му е, че нашите банки не могат безкрайно да дават заеми
и да отлагат следващата депресия,
тъй като съотношението между резерви и заеми е определено.
Това значи, че нациите, с най-ниските банкови резерви,
са почувствали ужасния ефект от това свиване на кредитите,
а банките са затруднени в събирането на пари, за да повишат резервите си до 8%.
За да съберат парите, трябва да продават акции
което потиска пазарите им
и те първи навлизат в период на депресия.
Япония, през 1988 беше сред страните с най-ниските изисквания за капитал
и тя беше най-тежко засегната от наредбата,
и първа изпита финансовата катастрофа, започнала веднага през 1989,
която заличи 50% от стойността на пазара на акции от 1990 насам
и 60% от стойността на търговските недвижими имоти.
Банк ъф Джапан намали лихвените си проценти до 0.5%,
като по този начин даваше пари почти без лихва,
но въпреки това деперсията се задълбочи.
Поради спасителната операция на САЩ от $20 милиарда за Мексико,
финансовият колапс на тази страна вече не е тайна.
Въпреки помощта, икономиката продължи да бъде в бедствено положение.
Поредица от огромни заеми бяха отпуснати,
като новите заеми дадоха единствено възможност,
страната да си изплати лихвите по старите дългове.
В южната част на Мексико бедните открито се бунтуват,
защото всяко песо се източва извън страната
за лихвени плащания.
Важно е да се отбележи,
че се извършва радикално преместване на властта.
Народите стават слуги на една наднационална централна банка,
контролирана от няколко от най-богатите световни банкери.
МВФ с лекота създава Специални права в счетоводните си книги.
Все повече нации вземат заем, за да изплатят лихвите по стари заеми
и така попадат под контрола
на безличните бюрократи от Световната централна банка.
Със задълбочаването на световната депресия,
Световната банка ще може да взема решения относно живота или смъртта на тези нации.
Тя ще решава на кои народи ще бъдат отпускани нови кредити
и кои народи ще гладуват.
Независимо от приказките за развитие и изкореняване на бедността,
резултатът е прехвърляне на богатството на страните длъжници
в ръцете на централните банки и лихварите,
които контролират МВФ и Световната банка.
Например, през 1992, страните от Третия свят,
които бяха взели заеми от Световната банка,
платиха на централните банки на развитите страни
$198 милиона повече,
отколкото бяха получили от Световната банка.
Всичко това увеличава задлъжнялостта им
в замяна на временното облекчаване на мизерията от предишните заеми.
Плащанията по лихви вече надвишават стойността на новите заеми.
През 1992 външният дълг на Африка достигна $290 милиарда,
2.5 пъти повече от дълга през 1980,
което се изрази в покачване на детската смъртност
и безработицата, влошаване на обучението,
жилищата и здравето на хората.
Целият свят е изправен пред неизмерими страдания,
които вече унищожават третия свят, а сега вече и Япония.
От всичко това се облагодетелстват лихварите.
Както каза един достоен бразилски политик:
“Третата световна война е вече започнала. Това е една тиха
и не по-малко зловеща война. Тази война унищожава Бразилия,
Латинска Америка и особено всички страни от Третия свят.
Вместо войници, умират деца. Това е война за дълга на Третия свят,
война чието основно оръжие е лихвата –
оръжие по-смъртоносно от атомната бомба
и по-унищожително от лазерния лъч.”
ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Въпреки че ще бъде абсурдно да пренебрегнем ролята
на влиятелните семейства,
като Ротшилд, Уорбърг, Шиф, Морган и Рокфелер,
при един преглед на банките и банковата система с частични резерви,
трябва да се знае, че днес някои от централните и големите търговски банки,
съществуват от триста години и са дълбоко вкоренени
в икономическия живот на много народи.
Тези банки вече не зависят от наличието на интелигентни личности,
като Нейтън Ротшилд.
Преди години въпросът за собствеността беше от значение, сега вече не е.
Банк ъф Инглънд и Банк ъф Франс бяха национализирани
след Втората световна война,
но това не промени нищо.
Те продължават да разширяват властта си под закрилата на множество закони,
платени политици и зависими медии,
без да се влияят от смяната на поколенията.
За три века те успяха да придобият излъчването на порядъчност,
щафетата е предадена на наследниците от шестото поколение,
отгледани в система, в която те служат
в управителните тела на безброй много търговски
и филантропски организации.
Незначителна ще бъде ползата от съсредоточаването
на вниманието ни върху личности или фамилии
и това ще ни отдалечи от търсенето на лекарството.
Проблемът е много по-сериозен..
Той е в порочната система, която позволи и позволява
съсредоточаването на огромни богатства във все по-малко ръце,
това е днешният икономически проблем.
Ако смените имената на основните играчи,
проблемът няма да изчезне, нито пък значението му ще отслабне.
Може да се каже, че от хилядите чиновници работещи в Световната банка,
централните и международни банки,
само една много малка част имат представа за това което се върши.
Без съмнение, те ще бъдат ужасени, когато разберат,
че с труда си те допринасят за ужасяващото обедняване
и поробване на човечеството в полза на няколко свръхбогати плутократи.
Така че, безполезно е вече да изтъкваме ролята на отделните личности.
Проблемът излиза извън обсега на на политическото дясно или ляво.
Както комунизмът и социализмът, така и монополистическият капитализъм
са били използвани от лихварите.
Днес те печелят и от двете страни на новия политически спектър -
и от “социалното общество” на така нареченото ляво крило,
и от капиталистите на свободната инициатива,
стремящи се към пълното премахване на държавната намеса в техните дела.
И в двата случая банкерите печелят.
Паричната реформа е НАЙ-ВАЖНИЯТ политически проблем пред нацията.
Нека сега да преминем към заключенията, в същия дух, който Линкълн провъзгласи:
“С добри намерения към всички и без омраза към никого.”
В началото на филма ние зададохме няколко тревожни въпроса.
Нека да видим дали сме им дали отговор.
„Какво се случва с Америка днес?
Защо сме затънали до гуша в дългове?
Защо политиците не са в състояние да контролират дълга?”
Защо сме затънали до гуша в дългове?
Защото се трудим при една кредитна парична система
създадена и контролирана от частни банкери.
Някои могат да кажат, че Федералният резерв
е полуправителствена агенция.
Но президенът назначава само двама от седемте члена
на Управителния борд на Федералния резерв
и той ги назначава за период от 14 години – много по-дълъг от неговия.
Сенатът наистина одобрява тези назначения,
но на практика президентът няма смелостта
да назначи никого без одобрението на Уол Стрийт.
Това разбира се не изключва възможността,
че някои почтени мъже могат да влязат в борда на управителите,
но истината е че Фед,
както и почти всички централни банки,
работи независимо от правителството. 977 01:19:15,576 --> 01:19:19,146 Някои ще кажат, че Фед допринася за паричната стабилност.
Ние видяхме сегашният управител на Банк ъф Инглънд, Еди Джордж
да твърди, че това е най-важната роля на една централна банка.
Всъщност историята показва, че провалът на Фед
в тази насока е пълен.
През първите 25 години, от съществуването си,
Фед е причинила три икономически падения, включително и Голямата депресия,
а през последните 30 години ни доведе
до една безпрецедентна инфлация.
Отново заявявам – това не е конспиративна теория;
а добре известен факт сред елитните икономисти.
Според думите на Нобеловия лауреат, икономистът Милтън Фрийдмън:
„Пазарът на акции, цените и производството, станаха значително по-нестабилни
след създаването на системата на Федералния резерв.
Най-драматичният период на нестабилност в производството беше този между двете войни,
който включва жестоките свивания на паричното предлагане
от 1920-1921, 1929-1933 и 1937-1938. Нито един двадесетгодишен период
в американската история не е произвел три така остри парични контракции.
Тези факти ме убеждават, че поне една трета от инфлацията
по време и след Първата световна война, може да се припише 9889 01:20:42,200 --> 01:20:47,100 на системата на Федералния резерв и че остротата на всяка една от тези контракции
се дължи на решения и пропуски на властимащите във Федералния резерв.
Система, която дава толкова голяма власт и свобода на действие
на ограничен брой хора, при което грешките, независимо от това
дали са умишлени или не, могат да предизвикат такива сериозни последици е лоша система.
Тя е лоша за тези, които вярват в свободата,
защото дава такава власт без никаква възможност за ефективен контрол
от страна на политиците - това е основният политически аргумент
против съществуването на независима централна банка.
Ако цитираме Клеменсо, проблемът с парите е твърде сериозен проблем,
за да бъде оставен в ръцете на централните банкери.”
Ние трябва да се поучим от историята докато все още можем.
Защо политиците не могат да контролират дълга?
Защото всичките ни пари се създават с дълг.
Това е система основана на дълг.
Парите ни се създават чрез покупката на държавни облигации.
Обществото купува облигации,
банките купуват облигации, чужденците купуват облигации,
а когато Фед реши да влее нови пари в системата,
също купува облигации, но ги заплаща със счетоводни вписвания,
пари създадени от въздуха.
След това, тези нови пари създадени от Фед
се умножават десетократно от частните банки,
благодарение на принципа на частичните резерви.
Въпреки че банките не създават валута,
те създават чекови пари или депозити, като дават нови заеми.
Те дори инвестират част от тези фалшиви пари.
Всъщност, повече от един трилион долара от тези пари са използвани
за закупуване на правителствени облигации на свободния пазар,
от които банките печелят 50 милиарда долара всяка година,
без да поемат какъвто и да е било риск.
По този начин, давайки, заеми с частични резерви,
банките създават повече от 90% от парите
и причиняват над 90% от инфлацията (в момента 97%).
Можем ли да направим нещо?
За щастие, съществува начин сравнително лесно,
бързо и без финансови проблеми да се реши въпроса.
Можем в рамките на 1-2 години да премахнем дълга,
като изплатим правителствените облигации с безлихвени банкноти на САЩ,
такива, каквито Линкълн е печатал.
Разбира се, това би предизвикало огромна инфлация,
понеже нашата валута се умножава
от банковата система с частични резерви.
Ето ви и гениалното решение, предложено от Милтън Фрийдмън,
което ще стабилизира паричното предлагане
и ще избегне инфлация или дефлация докато се изплаща дълга.
Докато съкровищницата изкупува обратно облигации, с банкноти на САЩ,
задълженията за резерви на банките във вашия град
ще растат пропорционално,
така че количеството пари в обръщение ще остане постоянно.
След като притежателите на облигации ги разменят за банкноти на САЩ,
Те ще ги депозират в банките и по този начин
ще се увеличат банковите резерви.
След като всички облигации бъдат сменени с банкноти на САЩ,
банките ще бъдат 100% процента,
а не частично обезпечени с резерви, както е сега.
От този момент сградите на бившия Федерален резерв ще се използват
само като места за кеширане на чекове и трезори за банкнотите на САЩ.
Законът за Федералния резерв ще бъде ненужен и ще бъде анулиран.
Паричната власт отново ще бъде дадена на правителството.
Банките не ще могат да създават пари, или пък да намаляват обема им.
Така националният ни дълг ще може да се изплати за около една година,
а Фед и банковото дело с частични резерви - забранени,
без да се стига до фалит на нацията, финансов колапс, инфлация, дефлация
или каквато и да е промяна в трудовото ежедневие на американеца.
За обикновения американец разликата ще бъде в това,
че за пръв път от създаването на Федералния резерв през 1913,
данъците ще започнат да се понижават.
Ето ви една истинската полза за вас,
а не за международните банкерите.
А сега нека да разгледаме тези предложения в подробности.
Ето основните принципи на Закона за паричната реформа,
който трябва да бъде одобрен от Конгреса.
Създадохме предложение за Закон за паричната реформа,
който сме включили в края на текста.
Разбира се, вариации със същия резултат ще бъдат добре дошли.
1. Да се изплати националния дълг с безлихвени банкноти на САЩ.
Както беше казал Едисън, щом като САЩ могат да емитират облигации,
те могат да емитират и доларови банкноти.
И двете се гарантират от вярата в доброто състояние на правителството на САЩ.
Това означава заменяне на един вид правителствени задължения с друг вид.
Едното носи лихвено задължение, а другото не.
Банкнотите на Федералният Резерв могат да се използват,
но не и да се печатат след забраната за Фед,
така че предлагаме използването на банкноти на САЩ.
2. Забрана на банковото дело с частични резерви.
С изплащането на дълга, пропорционално ще се повишават и изискванията за резерви за всички банки
и финансови институции, за да се поемат новите банкноти на САЩ,
които ще бъдат депозирани и ще увеличат банковите резерви.
Към края на първата година на преходния период,
задълженията на финансовите институции
еднократно ще бъдат поети от правителството на САЩ.
С други думи, те също ще бъдат изплатени с безлихвени банкноти на САЩ,
като паричното предлагане ще остане стабилно.
В краят на първата година, целият национален дълг ще бъде изплатен
и ще се радваме на привилегиите на банковото дело с пълни резерви.
Фед ще бъде отживелица и анахронизъм.
3. Да се анулират Закона за Федералния резерв от 1913
и Закона за националните банки от 1864г..
Тези закони делегират паричната власт в ръцете на частен банков монопол.
Те трябва да се отмененят и властта над парите да бъде отново върната
на правителството и съкровищницата,
където първоначално е била при президента Линкълн.
Нито един банкер или личност свързана с финансовите институции
не трябва да регулира банковото дело.
След първите две реформи,
тези два закона и без това ще станат безполезни,
тъй като те се отнасят до банковото дело с частични резерви.
4. САЩ трябва да напуснат МВФ, БМР и Световната банка
Тези институции и Федералният резерв
са създадени за да централизират властта на банкерите
над световната икономика
и САЩ трябва да ги напуснат.
Техните безобидни функции, като обмяна на валута
ще бъдат поети на национално ниво
или от нови организации с ограничена дейност.
Този закон за паричната реформа
ще гарантира стабилитета на паричния обем в обръщение,
без да се причинява инфлация или дефлация.
Да си припомним, че през последните 30 години
Фед е удвоявал паричното предлагане на всеки 10 години.
Този факт и частичните резерви са истинската причина за инфлацията
и намаляването на покупателната способност, което е скрит данък.
Този и другите данъци са истинската причина
за това, че и двамата родители трябва да работят.
Обемът на парите трябва да се повишава постепенно, за да имаме стабилни цени,
пропорционално на нарастването на населението, или 3% годишно,
а не по волята на група банкери, които се срещат потайно.
Всички решения отнасящи се до обема на парите в американската икономика,
трябва да се базират на статистиката за растежа на населението
и нивото на ценовия индекс.
Новите парични регулатори и хазната,
която може би ще бъдат наречена Парична комисия,
няма да имат свобода на действие по тези въпроси
освен по време на война.
Това ще осигури стабилен и непрекъснат растеж на паричния обем с 3% годишно,
като цените ще бъдат стабилни и паричното предлагане няма да се колебае рязко.
За да бъдем сигурни, че този процес е напълно честен и открит,
всички разисквания ще бъдат обществени, а не тайни,
каквито днес са заседанията на управителите на Фед.
Защо смятаме, че реформата е възможна?
Защото тя премахва двете причини за икономическата нестабилност:
Фед и банковото дело с частични резерви,
както и най-новата, Банката за международни разплащания(БМР).
Най-важното обаче е, че опасността от остра депресия ще бъде премахната.
Нека да чуем мнението на Милтън Фрийдмън за причината
за дълбоките икономически депресии:
„Не знам да е имало някога жестока икономическа депресия,
която да не е била съпроводена с рязко намаляване на паричния обем.
Също така не познавам случай на рязко намаляване на паричния обем, 11204 01:30:34,200--> 01:30:38,000 без той да е бил съпроводен от жестока депресия.”
Емитирането на безлихвена валута не е радикално решение.
То е било пропагандирано от Джеферсън,
Мадисън, Джаксън, Ван Бюрен и Линкълн.
Било е използвано и в Европа.
Най-добрият пример е един малък остров,
близо до френския бряг на Ламанша, на име Гърнзи.
Този остров е използвал емисии от безлихвени пари,
за да плати строителните си проекти през последните 200 години.
Намираме се в Гърнзи,
а това е пазарът му за цветя и зеленчуци.
Гърнзи е един от най-успешните примери за това колко добре работи
безлихвената парична система.
През 1815 бил назначен комитет, който да проучи
как да се финансира построяването на нов пазар.
Обеднелият остров не можел да понесе нови данъци,
така че бащите на държавата опитали една нова идея –
да емитират собствени книжни пари.
Това били само шарени, необезпечени хартийки,
но хората от острова се съгласили да ги приемат и търгуват с тях.
За да им осигурят масова употреба,
те били обявени за: „подходящи за плащане на данъци”.
Разбира се, идеята не е нова.
Америка преди революцията и много други страни
по света я бяха използвали.
Но това било нещо ново за Гърнзи и чудото станало.
Този пазар все още се използва,
а построяването му не увеличило задлъжнялостта на хората.
Защо да не последваме примера на Гърнзи?
Как ще реагират банкерите на тези реформи?
Разбира се, банковият картел ще се противопостави на опитите
за премахване на контрола им
над световните икономики.
Но също така е сигурно,
че Конгресът има конституционалното право и задължение,
да узакони емитирането на безлихвени пари,
и да промени законите, гласувани в миналото под натиск.
Несъмнено банкерите ще, правят мрачни предсказания,
че емитирането на безлихвени пари ще предизвика жестока инфлация,
но запомнете, че частичните банкови резерви
са истинската причина за 90% от инфлацията,
а не това, че дефицитите ще се изплащат с безлихвени банкноти на САЩ.
При сегашната система, всички извънредни разходи на Конгреса
се превръщат в облигации.
Облигациите изкупени от Фед,
след това се умножават многократно от банкерите,
и причиняват 90% от инфлацията.
Проблемът е в системата, основана на дълг и частични резерви.
Трябва да пренебрегнем съпротивата им срещу реформите
и да сме непоколебими до края на лечението.
Сър Джозая Стамп, директор на Банк ъф Инглънд през двадесетте години,
определи банковата система с частични резерви така:
„Банковото дело е заченато в неравенство и родено в грях.
Банкерите притежават Земята. Ако им я отнемете, но им оставите властта да създават пари,
с един замах на писалката, те ще създадат достатъчно депозити,
за да си я откупят отново. Ако им отнемете тази изключителна власт,
всички огромни състояния, като моето ще изчезнат.
Те трябва да изчезнат, защото светът в който ще живеем ще бъде по-добър и по-щастлив.
Ако обаче вие пожелаете да си останете роби на банкерите
и да си плащате за своето собствено робство, 11719 01:34:24,200--> 01:34:29,000 оставете ги да създават пари и да контролират кредитите.”
Американците започват да го осъзнават.
Днес над 3200 града и общини са подкрепили предложението,
на една организация наречена „Независимост”.
Движението „Независимост” настоява Конгресът
да разреши на хазната да емитира годишно 90 милиарда долара в банкноти на САЩ,
а не в банкноти на Фед или облигации,
за да се дават пари без лихва
на градове, общини и училища за нуждите им. 1180 01:35:00,205 --> 01:35:05,436 Заслужава похвала фактът, че „Асоциацията на банкерите на Илинойс”,
в която членуват 515 банки, ратифицира това предложение,
което е стъпка в правилната посока.
Както Милтън Фрийдмън многократно е казвал:
„Не може да настъпи депресия без рязкото свиване на паричния обем.”
В нашата система само Фед, БМР, заедно с американските банкери
или комбинация от най-големите банки на Уол Стрийт
могат да причинят депресия.
С други думи, икономиката ни е толкова голяма и устойчива,
че депресията не може да ни връхлети случайно.
Ако не променим банковата система, те винаги ще имат тази власт.
Те могат да изключат контакта на нашата икономика, когато поискат.
Единственото решение е да се закрият Фед
и банковата система на частичните резерви 1194 01:35:55,501 --> 01:35:57,361 и да се оттеглим от БМР.
Само това ще прекрати властта на международните банкери над икономиката ни.
Една катастрофа на финансовите пазари, сама по себе си,
не може да причини дълбока депресия.
Само силното свиване на обема на парите
може да причини една дълбока депресия.
Пазарната катастрофа от 1929,
унищожи само дребните и средни спекуланти,
при което 3 милиарда долара смениха притежателите си.
Тя беше димната завеса за свиване на обема на парите и кредитите
с 33% през следващите 4 години,
при което над $40 милиарда от богатството на средната класа
премина в ръцете на големите банки.
Въпреки воят и протестите на разделеният Конгрес,
независимият Фед продължи да свива парите в продължение на цяло десетилетие.
Едва Втората световна война сложи край на страданията на американците.
При депресия, богатството което потъналата в дългове средна класа притежава,
ще се заличи от безработица, ниски заплати и просрочени ипотеки.
Ако не започнем да реформираме паричната си система,
лихварите могат да направят това, което направиха през 1929 г. -
да сринат пазара на акции и да използват това за димна завеса
за свиване на паричното предлагане.
Но ако сме решени да се борим за контрола над нашите пари,
можем да се спасим сравнително бързо – може би за няколко месеца,
когато банкнотите на САЩ влязат в обръщение и заместят парите на банкерите.
Колкото по-дълго чакаме, толкова по-голяма е опасността
да загубим изцяло контрол над нашата нация.
Някои все още недоумяват,
защо международните банкери искат да причинят депресия.
Няма ли това да убие кокошката,
която днес снася златните лихвени яйца?
Спомнете си какво каза Лари Бейтс в началото на филма:
”В периодите на кризи, богатството не се губи, а само преминава в други ръце.”
Имаме ли представа за това, какво ни готвят лихварите?
Ето какво каза Дейвид Рокфелер, председател на Чейс Манхатън Банк, 1229 01:38:25,698 --> 01:38:28,608 най-голямата банка на Уол стрийт:
„Намираме се на прага на една световна промяна. Всичко от което се нуждаем е една дълбока криза и нацията ще приеме Новият световен ред.”
Така че, една криза ще ускори техните планове.
Въпросът е кога ще настъпи тази криза.
За щастие все още имаме време.
Не е много вероятно тази криза да настъпи преди изборите през 1996,
но след това опасността се засилва.
Независимо от това дали ще причинят катастрофа или депресия,
чрез увеличаване на данъците,
или чрез прехвърлянето на хиляди работни места навън,
благодарение на споразумения като GATT или NAFTA,
средната класа на Америка е застрашена от изчезване.
Евтин труд, включително и робски труд от Китай,
така смело документиран от Хари Уу,
се конкурира с американския.
С други думи, парите се консолидират във все по-малко ръце,
така както никога не е било в историята на тази страна и света.
Без реформа, американската средна класа скоро ще изчезне,
като останат изключително малко богати и много бедни хора,
което вече е реалност в повечето части на света.
Години наред, конгресмени, президенти, индустриалисти
и икономисти отправяха подобни предупреждения.
Религиозни лидери също осъзнаха опасността.
През 1889, по времето на Уилиам Дженингс Брайън, папа Лъв XIII казва:
„От едната страна е групата, която притежава властта, защото притежава богатството.
Тя държи в ръцете си труда на хората и тяхната търговска активност,
манипулира за своите собствени облаги и цели всички източници на снабдяване и има представително мнозинство в държавните институции.
От другата страна са бедстващото и обезправено множество, оскърбени и страдащи.
Алчността и лихварството, които въпреки че многократно са били осъждани от църквата като грехове,
съществуват под различни форми и днес и се прилагат от ненаситни сребролюбци.
По този начин, малко на брой изключително богати хора, успяха да наложат на бедстващите маси
един хомот, който не е по-различен от робство.”
Малко по-късно, по време на Голямата депресия,
папа Пий ХІ отново засяга този проблем:
„В наши дни се трупа не само богатство, но и една огромна власт
и деспотично икономическо господство, които се съсредоточават в ръцете на малък брой хора.
На тази власт не може да се противостои, особено когато се упражнява от тези,
които поради това че държат и контролират парите, могат да контролират и разпределят кредитите,
доставяйки по този начин кръвта и живота на икономическото тяло.
Така, те са сграбчили здраво в ръцете си икономиката и не позволяват на никого да диша против волята им.”
Образовайте приятелите си.
Страната ни се нуждае от ядро от хора, които знаят как се манипулират парите,
и които знаят решенията, защото когато влезем в депресия,
ще се появят тези „консерватори”,
които ще ни предложат планове, разработени от международните банкери.
Внимавайте, когато ви предлагат златния стандарт.
Защо? Много просто.
Никога преди не е съществувала такава концентрация на злато извън Америка.
И никога, толкова злато не е било в ръцете на международни организации,
като Световната банка и Международния валутен фонд.
Валутата обезпечена със злато носи само беди на нацията
и връщането към нея ще бъде неправилно решение в този случай.
Спомнете си, че валутата ни беше обезпечена със злато през 1929г.
и през първите четири години на Голямата депресия.
Бъдете нащрек и когато ви предлагат планове за регионална или световна валута -
това е Троянският кон на международните банкери.
Образовайте вашите конгресмени.
Няколко красноречиви членове могат да накарат другите да обърнат внимание.
Повечето конгресмени не разбират системата.
Някои я разбират, но се влияят от облагите предоставени им от банките
и игнорират проблема без да осъзнават сериозността му.
Надяваме се, че дадохме своя полезен принос
към националния дебат за парична реформа.
Нека всеки човек да изпълни своя дълг според възможностите си.
Нека Бог ни даде светлина и ни помогне да променим себе си и нацията си.
Казваме “себе си”, защото с концентрирането
на все по-големи богатства във все по-малко ръце,
огромен брой хора ще бъдат докарани до пълно отчаяние.
Тогава хората ще станат като своите подтисници – себелюбиви и алчни.
Нека да си спомняме предупреждението
и да не губим от погледа си цялата картина,
или както е казал папа Пий ХI:
“Каква ще е ползата за хората от едно по-мъдро разпределение и използване на богатството,
което ще им позволи да притежават целият свят, ако по този начин те изгубят душите си?
Каква ще е ползата от усвояването на здравите принципи на икономиката,
ако те позволят да бъдат до такава степен обладани от егоизъм, безсрамие и алчност,
че чрез делата си да нарушават Божиите заповеди?”