Tip:
Highlight text to annotate it
X
ИНТЕРВЮ С ВИССАРИОН НА МОСКОВСКИ ЖУРНАЛИСТИ
Още веднъж: "Добър ден!" и аз ви слушам.
Да останат там или всички вярващи трябва да се съберат на едно място?
Ако става дума къде човек може да развива най-пълно своя вътрешен свят,
то разбира се, то е тук на тази земя.
Така че, за да развива най-пълно своя чувствен свят, духовния свят,
е нужно максимално широко да се засегнат всикчи страни
свързани със способностите на човека да възприема обкръжаващата реалност.
Колкото по-широко това ще бъде засегнато във вас,
колкото повече съумеете да обърнете внимание на това
и да приложи усилия към изменение,
толкова по-добре и пълноценно ще се формира неговият вътрешен свят.
Но в този случай е много важно,
в тези условия, да присъстват много единомишленици,
които точно така ще са заинтересувани от това усилие.
И тогава заедно, разбира се,
те ще създават най-благоприятни условия за такова формиране.
А в града, не бих казал, че намирайки се там,
това ще е в пълен ущърб за вярващия.
Не. Където и да е има възможност да помага на някого,
на някого да служи винаги има възможност.
Значи възможност да реализира духовните си, божествени качества,
винаги има възможност.
Но там няма единомишленици, там няма единен труд,
където заедно нашироко хората започват да строят бъдещия свят.
В тези условия хората са принудени да живеят в чужд свят.
Свят, който не могат да преустроят сами със собствените си усилия.
Значи, те ще се подчиняват на този свят,
значи, много неща, които трябва да се изменят в положителна посока,
на тях ще им се наложи да пожертват.
И това ще е неизбежност.
За това, ако има някакво изключение
и човек вижда, че на него, в дадения случай, му е нужно да е там,
прекрасно, нека да е така, нека прави това, което смята за необходимо.
И не са малко случаите, когато възникват такива условия,
свързани със семействата, където не можеш да изоставиш някого,
в някакво нещастие, някаква безпомощност.
Където в семействата често могат да играят, немаловажна роля децата.
С тях още има ред обстоятелства, където не е желателно
някак категорично да се решава да ги изоставят например и да дойдат тук
или да ги всемат от там и да ги доветат тук,
т.е. тук е необходимо да се разгледат допълнително редица детайли.
И това създава някаква принуда да са там,
и ако тя съществува, то не трябва да се боите,
значи, трябва да правите достойно това, което ви се дава.
Но ако говорим за избора къде най-достойно можете да се развивате,
ето, аз ви отговорих в този случай.
Въпреки че тези, които остават там, заради своите слабости,
заради неумението си да осмислят правилно реалността,
те, разбира се, ще се страхуват да си признаят,
че те, в повечето случаи, остават поради слабостите си.
Страхуват се от нови решения, страхуват се от вероятни трудности.
И тогава, започват да трърсят допълнителни обяснения:
"Там ви е по-лесно, а на нас тук ни е по-трудно",
въпреки че това, разбира се, е съвършено невярна оценка.
А може ли малко история?
Когато преди десет години,
нашата първа снимачна група долетя, тук нямаше нищо.
Само сняг и беше първото интервю за програмата.
А сега пристигнахме и всичко наоколо толкова се е изменило!
Посред тайгата, на 40 км от от най-близкото населено място,
и можеше само пеша да се премине по пътека,
сега се строи вероятно приказен Град.
А може ли малко да ни разкажеш,
как е започнало това, с какво се е започнало?
И какво ще бъде в бъдеще, как Ти виждаш Града?
Разбира се, няма да се строи катo някакъв голям град.
Голямо струпване на хора в някакво ограничено пространство,
води до силно изкривяване
на равновесието в Природата, в живота на човека. То не е нужно.
Ето защо, по-нататъшното разселване на хората на Земята,
ще става по определена закономерност,
но не такава, каквато е сега.
И да се събират такива големи обеми, каквито могат да се видят сега,
във вид на големите градове на Земята, ще бъде съвършено неуместно,
защото в този случай възниква най- нежизнеспособната точка на Земята,
много опасна за самия човек.
Затова, да се говори за бъдещия вероятен град на майсторите,
тук ще бъде уместно само като образ за място,
където се събират много добри майстори.
Но да се въвежда понятието "град" във вида,
както е общоприето, разбира се, ще бъде невярно.
Град от такъв род няма да се строи.
И да се говори за необходимостта от такъв строй въобще,
където хората ще започнат да строят новия свят,
това е много важна задача.
Така че, за да говорим за правилния път на движение в истинското направление,
не е достатъчно да се говори без да изменяте живота си принципно,
при това е много важно да се покаже, как трябва да се направи това.
Трябва да има нагледен, практически пример.
И още повече в това се заключава много важна задача,
жизнено важна за цялото човечество.
Построяването на новия свят е необходимо като основа
на новото развитие,
основа за формиране на общество от ново поколение,
където трябва да се изгради среда, психическа среда,
която е способна да позволи на всички,
които започват да я формират и да пребивават в нея,
да са способни да преодоляват всякакви екстремални условия,
които са неизбежни на Земята.
Това е условие, което позволява,
независимо от това какво ще се случи наоколо,
хората, които се намират в тези условия,
задължително да оцелеят
и вече гарантирано да заложат спасението на човешкия род.
Благодарение на това, което става тук,
тази гаранция започва все повече да се утвърждава.
И затова, независимо какво може да стане наоколо,
човечеството ще бъде спасено.
А тъй като човекът, в края на краищата, не умира
и задължително се връща на Земята
даже ако по някакви причини му се наложи да напусне плътта си,
то ето в тези условия, които се формират тук,
вече се заражда истинското спасение на цялото човечество.
Тук изобщо не се изисква да се събере цялото човечество.
Но трябва да има такъв брой хора,
такова критично ниво,
което да създаде благоприятни условия за по-нататъшно
размножаване, увеличаване на човешкия род
и разпространяване по цялата Земя.
Ето тази основа е необходимо задължително да се създаде
в условия, където обкръжаващият свят за известно време трябва да се окаже
неспособен да разруши тези начинания.
Ти казваш, че мъжът преди всичко трябва да бъде майстор,
да живее на земята, да се труди,
а можеш ли образно да кажеш,
какво може да бъде знамето на майстора, човека на днешния ден?
Какво трябва да бъде изобразено на знамето,
ако има такова знаме на майсторите?
Това разбира се, е важен момент в живота на човешкия род,
където истинското предназначение на човека
се явява неговото умение да бъде творец,
да бъде подобен на Бога.
А ако Бог е велик творец, значи,
човекът се явява Негово подобие,
трябва да бъде също творец.
Нека не бъде толкова мащабен, велик, като Отец,
но все пак творец.
И затова е създаден човекът, за да твори.
Не за да бъде известно време тук,
а за да се научи да твори
и вече след това да твори вечно ръка за ръка с Отец.
Затова, разбира се, ако говорим за нещо символично,
за това, какво може да се изобрази
на знамето на човешкия род,
то там по-добре би било да се изобрази ръката на майстора.
А ако направим паралел със сегашното човечество,
то тук повече Ми се иска да се изобрази език,
а не ръката на майстор.
Сега много от хората говорят
и са малко тези, които се стараят да направят нещо забележително.
Вчера бяхме на гости в грънчар
и когато правеше чаша от глина,
ние му говорихме:
"Ето, Бог е създал човека от глина, разказва легендата,
а ти, чувстваш ли, когато ваеш от глина,
чувстваш ли се творец?”
“Да! Чувствам се.”
Трябва многото неща, от които човек изпитва нужда,
задължително да се правят на ръка.
Това не трябва да се прави като с щампа, с някакви приспособления,
много важно е да се прави на ръка.
Чрез това човекът предава своята сила,
своята любов, своята вяра,
той предава своите пожелания.
В крайна сметка те носят много сила.
Това е значително явление в живота на човека.
И колкото повече той се разкрива в любовта си към ближните,
толкова повече неговите изделия
сами по себе си ще носят целебно въздействие,
ще носят укрепващо действие.
И ръката на майстора, вярващият човек,
действително вървящ по Пътя на Бога,
го принуждават да измени
особеностите, свързани със законите на материята,
тоест да ги преобразува.
Затова докосването на вярващия човек
към някакви предмети от материалния свят,
неизбежно води до изменение на структурата на тези вещества.
Там се променя програмата,
променя се информацията на тези вещества.
И колкото човекът е духовно по-силен и по-здрав,
неговите психически особености ще бъдат толкова мощни,
че преобразованията на законите на материята ще бъдат много големи,
такива, каквито на човек сега му е сложно даже и да си представи.
И ако сега се покаже,
какво може да бъде естествено в живота на човека,
то може да се възприеме като най-великото чудо,
макар че това не е чудо.
Това е нещо, което ще бъде естествено за човека.
Ето, такъв майстор, творец
той трябва да влезе в законите на материята.
Но първо това се изразява в простите елементи на бита,
където човек със своите ръце прави това,
от което се нуждаят ближните.
Това е под формата на грънчарското изкуство,
ковачеството, кошничарството,
когато всичко се прави за благо на ближния,
където на всички им се иска да изразят своята радост,
където даже човек се учи да усети себе си,
че той нещо умее.
И това за него е много важно.
Когато той моделира и вижда,
че ръцете му могат действително да направят нещо хубаво
и че това ще предизвика усмивка у другите,
това много силно го възпламенява.
Той започва да чувства, че нещо умее.
Той не трябва да се утвърждава с някакви лъжливи разбирания,
които си създава безкрайно,
с ненормални гръмки утвърждения,
които бърза навсякъде да говори
и с това се опитва да се самоутвърди.
На него много му се иска да бъде полезен.
Но тъй като не умее много неща,
повече му се налага да говори,
повече му се налага да създава някаква илюзия за своята значимост.
И това се прави в изобилие.
И когато тези значимости се сблъскват една с друга,
те не умеят да се справят правилно с възприятията си
и се обиждат, започват да виждат врага един в друг.
Защото значимостта на всеки, заплашва значимостта на другия.
Нали значимостта, това е стремеж да бъдеш най-добър от всички.
И ако това го има във всички,
те започват да се съревновават.
Всеки, който иска да бъде по-добър от теб,
ти изглежда като враг, който заплашва живота ти
и се възприема много негативно.
Започва постоянна борба.
Затова хората живеят в условия,
в които е безсмислено да се говори за мир
при усилията, които прилагат.
Това е пълна глупост, така не трябва да се живее.
И е безсмислено да се говори за мир при тези условия.
Трябва принципно да се промени отно- шението на човека към другия човек.
Затова тук е нужно в дълбочина много неща да се променят
и човекът да се научи да вижда другия човек по съвсем друг начин.
Това е сериозна задача
и тя задължително трябва да се постави в правилна светлина.
Затова, разбира се, е много важно да се учите
да чувствате действително своята способност
да бъдете полезни.
И тази хубава способност да бъдете полезни,
може да намерите, преди всичко,
в умението да направите нещо със своите ръце.
Не да организирате някакъв процес на творчество,
а да направите сами със своите ръце
и да почувствате, че можете да предизвикате усмивката на ближния,
отдавайки тихичко дара на своите ръце.
Тук ние се срещахме с майсторки.
Едната казва: "Когато шия,
никога няма да покажа даже конците, с които шия.
Аз творя тайно, с голяма любов.
И правя подарък именно на този човек,
на когото искам, с голяма любов: палто или хитон.
И после човекът го носи с радост.
Аз даже мерки не му взимам, подарявам но никога не шия по поръчка..."
Това са най-благоприятните условия.
Ако така се прави, това са най-благоприятните условия.
Но в дадените условия, засега,
майсторите са малко, а нуждите много,
неизбежно се налага да се стига до поръчки,
неизбежно ще се наложи даже да продавате изделията си,
което е най-лошото проявление.
Но това се явява като някаква зависимост сега
за много от вярващите от тези явления.
За сега те ползват неща, които трябва да се купуват,
значи трябва да има пари.
А от къде да се вземат?
Само като продавате изделията на своите ръце.
А голямата част не умеят да правят това.
Те се чувстват много неловко,
когато трябва да продадат или да говорят за пари за своите изделия.
И това е естествено.
И не би Ми се искало да уча човека да възприема света по друг начин,
за да се изглади това недоволство, неуютност вътре в него.
На мен не ми се иска това да изчезне,
това ще говори, че той е огрубял.
Но в това има някаква неизбежност.
И докато съществува, разбира се,
тя разваля тези обстоятелства в живота на вярващия човек.
Но трябва да се развиват занаятите.
Във всяко населено място, където има вярващи,
където образуват единно Семейство,
е много важно да има различни работилници,
които да удовлетворяват нуждите на живущите тук.
Тогава ще бъде по-лесно да обменят това, което правят
и да го отдават действително просто така.
Майсторът вижда, че някой се нуждае и сам решава, че ще му го даде.
Той тихичко изпраща някого и просто го поставя на прага на нуждаещия се.
Тук има някакъв невиждан разцвет на изкуствата:
всички пеят, танцуват.
И нивото е много добро, професионално.
Каква е основата на изкуствата?
В края на краищата, трябва да се гледа още напред.
Основа е не само рисунакът.
Главна основа е способността на човека да пее с душата си,
да пее за красивото,
когато той вътрешно се любува на обкръжаващия свят,
напълвайки се с неговата красота
и после се устремява да изобрази поетично всичко това.
Но този порив трябва изначално да бъде проявен вътре.
А по-нататък преминаваме вече към техническата страна,
към умението грамотно да изразите това,
за да се изрази най-интересно и пълно.
И тук, разбира се, опитът, който възниква
в живота на човешкото общество е нормален.
Има толкова много прекрасни неща.
И някъде се получава да е нужен рисунъка като нещо задължително,
защото като виждате красивото трябва да умеете
накак много упростено да го фиксирате в себе си.
И в много занаяти е важно да умеете да рисувате.
А в умението да пеете, дори да не рисувате с молив,
макар че това също би било желателно да се учите да правите,
вече се включват други особености.
Но главен тласък, разбира се, трябва да бъде
желанието, жаждата на човека да излее ето тази радост.
Той сякаш се опитва с душата си да пее.
Затова можем да говорим за рисунка даже и в музиката.
Но в същото време може и обратното да се кажете,
за желанието да пеете в живописта, именно да пеете.
Да издялкаш в камъка нещо -
това е също да пееш, да изпееш нещо красиво.
И ти пееш чрез камъка.
Ето това състояние е много важно.
Затова на изкуството трябва да бъде отделено
изключително важно внимание, голямо внимание,
и задължително от духовната страна,
тъй като това никога не е правено.
Някъде е имало сериозни забрани,
в други случаи някакви ограничени канони са били въвеждани.
Но в същност, това е неграмотно намесване на духовните лица,
които е трябвало да отговарят за нещо на Земята,
които са се явявали лицето на някакво религиозно движение.
Не е трябвало да се намесват в област, в която нищо не разбирали
и където за това не е било казано нищо от Бога.
Но те се намесили и съвършено неуместно поставили ограничения.
Това развалило всичко.
И затова сега вече е нужно изкуството най-пълно да се освети
именно от божествената гледна точка.
Залагайки основата на бъдещото човечество тук,
засължително трябва да се види развитието и на науката и изкуството,
защото във всичко това се подразбират духовните въпроси.
И тук не трябва да се прокарва ето тази неграмотна разлика,
когато може в един списък, някак си със запетайка да се изброят:
наука, религия, изкуство и още нещо.
Всичко това е неправилно изброяване.
Ако говорим за човешкия живот,
в неговата основа лежи духовният закон.
Ако говорим за творчеството,
за стремежа да намерите най-доброто решение
в изразяването на красивото, удобното,
това вече е като листата по клоните на дървото.
Но коренът - това са духовните закони.
Затова, духовният закон трябва да се прояви
до такава степен в пълна сила,
че да се изключат сега вече завинаги тези точки,
които могат да създават препъни камъни
и на чиято основа може хората да се разделят помежду си.
Ето тези точки, белите петна, които са съществували,
трябва сега от позицията на божественото задължително
да се открият в най-голяма степен до колкото е възможно,
доколкото е в състояние съзнанието на съвременния човек
да възприема тези истини.
Това е нужно задължително да се засегне.
Защото сега вече, ние говорим за спасение,
където предстои да има единно човечество, едно Семейство.
Задължително едно Семейство, като един народ на цялата Земя.
Но едно Семейство -
това е условие, където в неговата основа е изключена
възможността да се разделяте един от друг.
Ето всичко това сега трябва задължително
да бъде дадено грамотно на човека.
В общината има много деца
и аз четох, че това е най-високата раждаемост в Русия.
Ние снимахме в детската градина
и в същност децата се отличават необичайно.
Питахме как се хранят те, как играят,
как ги възпитават.
Какво трябва да бъде основен момент във възпитанието на децата,
как да се подхожда към възпитанието на малкото човече?
За да говорим за възпитанието,
отначало е нужно да се направи голямо ударение на това
възрастните да променят себе си.
За да разкриват на децата много прекрасни неща,
ще е много трудно във връзка с това, че
самите възрастни не правят това.
И ако говорят за прекрасното,
без сами да го правят,
само ще провалят всичко във възпитанието на децата.
Защото в детето ще се получава асоциация с това,
че може да се говори за доброто,
без да е задължително да се прави това:
нали възрастните не го правят.
И се губи истинската ценност на прекрасното.
Затова, ако се дава нещо прекрасно,
хубаво е да се потвърждава със собствените дела.
Ето защо, най-главното ударение се поставя на това,
възрастните бързо, за кратък период от време,
из основи да изменят отношението си към реалността,
да започнат да прилагат правилни усилия,
нека да не е с пълна сила, веднага няма да се получи,
но максимално широко да започнат да изменят това в себе си.
Тогава децата задължително ще започнат да чувстват това в себе си.
Тогава възрастният, със своите усилия,
лесно ще може да запалва детето в нужното направление.
Детето има стремеж да повтаря движението на възрастния, да го следва,
защото на него му се иска да бъде възрастен,
то има такава психологическа особеност.
И, естествено, то започва да се вглежда в това
как живее неговият родител,
какво правят съседите, ближните.
И ако там повече от всичко е проявено в творчеството,
в стремеж да се твори,
детето задължително ще се запалва от това.
Но ето в това за сега има още немалък пропуск.
Разбира се, това не означава, че децата
сега трябва да се оставят без внимание,
но тук сега няма смисъл да се поставя някакво особено ударение.
Нужно е да се опитвате да обичате, да се опитвате да обичате
и на места творчески да се опитвате да решавате
проблемите, които възникват.
Ако е необходимо някаква намеса на Учителя,
ще бъде зададен въпрос и Аз ще видя:
нужно ли е там намеса,
нужно ли е нещо да се разкрие допълнително в това отношение.
И Аз, разбира се, ще разкрия.
Но сега Аз повече гледам възрастните.
А там се свежда до нещо просто:
обичайте, това е главното.
Главното е да обичате
и не се съревновавайте с децата,
учете се да ги виждате, учете се да ги разбирате.
Не забравяйте, че вие имате същите качества,
само че сте свикнали да се считате възрастни,
а те все още не умеят да се смятат за възрастни.
Но вие правите същото.
Когато бяхме в града, там имаше
майка с малкото момченце Миша.
И той така плачеше: "Мамо, вземи ме на ръце."
А тя казва: "Върви, върви, Миша." А той: "Мамо, но аз съм малък."
Учителю, можеш ли да пожелаеш
нещо на нашите телевизионни зрители?
Нали ще гледат не само вярващи хора,
а и тези, които ще станат вярващи?
Главното пожелание е да не се боят.
Да не се боят да изучават всичко ново,
което се появява на жизнения им път.
Това не означава да се нахвърляте на всичко ново
и да го приемате с цялото си сърце,
а означава, че преди всичко, не трябва
да бързате да отричате неразбираемото.
Ако то е неразбираемо, това не означава, че е неправилно.
"Неразбираемо" преди всичко означава "недостиг на знания".
Всичко ново играе важна роля в живота на човека.
И умението на човека да наблюдава новото без да се плаши,
да почувствува новото,
ориентирайки се в ставащото около него,
говори за това, че човекът има добри качества да живее по-нататък.
Значи на него може да се надявате.
Защото, ако човек се бои от новото,
той е остарял, той е близко до смъртта.
Вече е трудно да се надявате на него,
невъзможно е да го призовете по-нататък.
Нали да върви напред - това пак е ново,
а той вече се бои от новото.
Как ще тръгне по-нататък?
Той вече няма да тръгне.
Той е стар, той е стар в душата си.
А характерен признак на старостта -
това е на свой ред боязънта от всичко ново,
страхът от промени.
Така не може да се върви по Пътя.
Така може да лежите на място,
но не може да вървите.
Затова, ако искате да вървите по-нататък,
трябва винаги да бъдете внимателни към всичко ново
и да разглеждате новото от позицията:
ами ако това е Истината,
ако неочаквано се окаже, че това се дава от Бога като грижа за вас?
И едно е, ако просто не разбираш това, което ти е дадено.
Добре тогава. Ако не разбираш - не взимай.
А друго е, когато без да си разбрал
бързаш да кажеш: "Не може да бъде! Аз не искам това."
Това е неправилно отношение. Така не може да се живее.
И много жалко е, че преди всичко, тъкмо тази втора страна се проявява.
Всички се боят, всички слушат мненията на другите боящи се.
И ето така, слепците водят слепци.
Един авторитетен човек, изплашвайки се,
сам не е направил крачка и други е повел след себе си,
защото те вярват на неговия авторитет.
А той е сляп и всички са попаднали заедно с него в ямата.
Той самият не е влязъл в нужната врата
и на другите не е позволил да влязат.
Станал е и е затворил отвора
и мисли, че спасява всички.
Затова тук е много важно
да отговаряте за своите собствени крачки самостоятелно
и да не сочите с пръст обкръжаващите: ето този каза или онзи каза.
Трябва да се учите самостоятелно да оценявате ставащото
и да не се боите от искреността на своите решения.
Но ако вече определиш нещо за истинно,
трябва естествено да разбереш:
прогресът в живота на човека се проявява не чрез масата,
а чрез единици, чрез това,
до което много хора още не са дозрели.
А значи, ако ти кажеш това,
много от хората няма да те разберат.
И за тях самите ще бъде най-добре,
за техния егоизъм ще бъде по-добре да признаят тебе за болен,
виждащ това, което те не виждат.
Нали те не могат да се признаят за болни,
на тях им се вижда най-благоприятно да признаят теб за болен,
виждайки нещо друго.
И ето тук трябва да не се изкусите, да не се съблазните,
да не се изплашите и да тръгнете напред.
И ако замениш това видяно ново с тяхното старо,
ти за нищо не ставаш,
на теб вече не може да се разчита.
Ето тук също е важно да не се изплашиш.
А този страх е голям.
Виждал съм толкова много, че даже някакво отчаяние се получава:
нима може да се спаси човека при този негов страх?
Но сега Аз още вярвам.
Още повече, че за това Ми помагат тези, които са дошли тук.
Аз ги виждам и Ми е радостно за човека,
че тези хора ги има в човечеството.
Ние знаем, че тялото - това е инструмент.
И като всеки инструмент, той трябва да бъде в добро състояние.
Аз виждам, че Твоето тяло е в добро състояние
и това се вижда под свободната дреха -
аз някога бях треньор.
Какви физически практики Ти би препоръчал?
Преди всичко гимнастика.
Гимнастиката - това е много хубаво отношение към своето тяло.
Хубаво е да не бързате да се съревновавате.
Когато се съревноваваш, забравяш за главното
и тогава формирането на тялото става на неправилна психическа основа.
Това ще доведе задължително в последствие до някаква катастрофа,
някакво голямо изкривяване във физиологията ще има задължително.
Затова трябва да се изключи съревнованието.
И разбира се, много е важно да се развивате,
да поддържате своето състояние,
тъй като много се прави с физически усилия.
И ако тялото е построено неправилно,
ако ти не го уважаваш, не го обичаш,
то ще ти се удаде да направиш само нещо малко.
Много важно е да не забравяте за това
и уважавайки своя организъм,
задължително трябва да го поддържате,
доколкото е възможно.
Но на Земята има много интересни достижения,
на които напълно можете да обръщате внимание.
Но главното е гимнастиката, за да формирате всестранно.
Гимнастика в класически вид ли?
В разнообразен.
И тук може да добавя още:
източните учения дават също хубава гимнастика,
много хубава, в умението да се движите,
в умението да дишате правилно,
да чувствате енергията, протичаща по тялото ви.
Това са много важни елементи,
те наистина съществуват в реалността
и на това трябва също грамотно да погледнете.
На Изток има много важни достижения.
Тези умения са дадени от извънземният свят,
самостоятелно човек до това не би достигнал.
Тези знания са донесени на Земята в помощ на човека,
но традиционно са се затваряли на определени територии.
Така не трябва да бъде,
това трябва да се разпространи навсякъде.
Благодаря.
Петропавловска видеостудия Църква на Последния Завет 43г. от Епохата на Зазоряването (2003г.)