Tip:
Highlight text to annotate it
X
Международен Семинар
Най-Висшата Мисия на Просветлените Учители
15 декември 2008 г., Франция
Прекрасно време.
Чудесно време.
Наслаждавате се на това
слънчево време, нали?
Изглеждате прекрасно.
Така ли?
Да!
Особено на високи токчета.
Който е изобретил
високите токчета,
трябва да бъде удостоен с
Нобелова Награда за Мир,
особено
в това време,
когато водата е
около 3 – 4 инча, а
токчетата ви са 5,
окей, печелите!
Великолепна.
Бъди веге,
Живей зелено,
За Да Спасиш планетата.
Добре ли сте?
Всички? (Да.)
Те плакаха като бебета
миналият път: „Не искаме
да си ходим вкъщи!”
Не искаме да си ходим
вкъщи!” Аз казах:
„И аз не искам
да си ходите вкъщи,
но трябва.
Семейството ви иска
да сте си у дома,
правителството ви иска
да сте си у дома, и кармата
(възмездието) ви иска
да сте си у дома.”
Каква е ползата
да плачете пред мен?
Живеем живота, който сме
си създали, нали?
Ако имате
достатъчно сила,
може да го преодолеете,
а ако не, просто
трябва да го приемете.
Знаете това, нали?
Да.
В този свят,
тъй като нямаме
връзка с Бог,
обичаме това
и онова.
И когато
се свържем с Бог,
все още обичаме това и
онова и другите,
но можем да го имаме
или да го нямаме.
Олакците (виетнамците)
тук ли са?
Колко
олакци (виетнамци)
вдигат ръка.
Миналата седмица всички
бяха олакци (виетнамци),
тази седмица всички бяха
китайци. По-предишната
седмица бяха европейци,
да. О, Мексиканци,
няма да ви забравя.
Те са прекрасни хора,
наистина са прекрасни.
Мексиканците са
много, много искрени.
Аз съм изненадана;
дори не говоря езика им.
Първият път, когато
отидох в Мексико, веднага
почувствах
непреодолима обич.
И всеки път, когато отида
там, е същото; и
костариканците също.
Сега ще ви разкажа
една история.
Историята се казва:
„Сега, когато съм мъртъв” -
Учителят, разбирате ли?
Това е
в книгата на суфизма.
Разговор между Учителя
и учениците.
Учителят казал на
някои от учениците си:
„Сега, когато съм мъртъв,
може да прочетете нещо
за истината на суфите.
Тази информация ви е
била дадена
пряко или непряко,
когато съм бил осезаемо
сред вас,” в смисъл
когато е бил още жив,
„Всички вие, освен
неколцина, сте подхранвали
възприемчивостта и
любовта си към чудеса
само от нея.”
Навярно това е
било писмо, което той е
написал, преди да отиде
в Нирвана
(най-висшият рай).
Това е мюсюлмански
Учител, сигурна съм, че е
отишъл в Нирвана. И Буда
е отишъл на Небесата;
те си сменят местата
понякога. Защо не?
„Знайте тогава, че това,
което суфи Учителят прави
за света и за
хората му,
голямо и малко,
често не се забелязва
от наблюдателя.”
„Гледайки, вие виждате,
но не възприемате.
Слушайки, вие чувате,
но не разбирате,”
ясно ли е?
„Един суфи учител
използва силите си,
за да преподава, да лекува,
да прави хората щастливи
и т. н.
Съгласно
най-добрите причини за
използване на силите,
ако той не ви показва
чудеса, това не значи,
че не ги прави.
Ако отказва да ви
облагодетелства по начина,
по който желаете, това не е,
защото не може. Той ви
облагодетелства според
заслугите ви,
не в отговор
на искането ви.
Той има по-висш дълг,
и го изпълнява.”
Висшият дълг,
не всеки ваш каприз.
Всички вие изглеждате
малко различно от това,
което съм виждала преди.
Да, изглеждате добре.
Да се върнем
на Учителя.
Той продължава в писмото:
„На много от вас животът
е бил променен,
били сте спасени
от опасности, дадени са ви
били възможности,
нищо от това
не сте разпознали
като ползи.”
„Но вие сте имали точно
такива ползи.”
Да, Учителят
ви помага незабележимо,
но вие не знаете, нали?
Помните ли шегата,
която ви прочетох
по Суприм Мастър
Телевижън?
Един човек
бързал за
бизнес среща и
не могъл да намери
мястото за паркиране,
помните ли? (Да.)
И все се молел на Бог:
„О, моля, моля,
бързам,
нямам време.
Моля те, просто ако
намеря място за
паркиране, ще ходя на
църква всеки ден от живота
си!” И тогава неочаквано
видял място за паркиране
и казал:
„О, не се тревожи, Господи,
намерих го.
Сам си го намерих.”
А има и друга история.
Един благочестив
християнски свещеник
отишъл на ресторант.
И било петък и
се предполага, че
християните не ядат
месо;
повечето християни
вярват в това.
Поне по времето на Исус
вече са имали
система, най-малко
един ден в седмицата
да не ядат месо.
И по времето на Буда,
са казвали на хората
да ядат два пъти в месеца,
4 пъти в месеца
вегетарианска храна
или десет дни в месеца.
Зависи колко
дълбоко искате да
изразите предаността
и любовта си към
животните и околната
среда. По това време
те вече имат.
Всички Учители
имат тази система.
За това става въпрос за
неяденето на месо в петък -
най-малко веднъж в
седмицата, вегетарианци.
ВЕГЕТАРИАНСТВОТО
В РЕЛИГИЯТА
ВЯРАТА БАХАЙ
"Що се отнася до
яденето на животинска плът
и въздържането от нея
знайте с пълна сигурност,
че в началото
на сътворението,
Бог определи храната
на всяко живо същество
и да се яде
противно на това определение
е погрешно."
~ Избрано от писанията Бахай
относно някои Аспекти
на Здравето
и Лечението
БУДИЗЪМ
...ВСЯКО ПАРЧЕ МЕСО,
ИЗЯДЕНО ОТ ЧОВЕКА
Е ТЕХЕН
ЛИЧЕН РОДНИНА
~ Ланкаватара Сутра
Също,
след раждането на дете,
трябва да внимаваме
да не убиваме никакво животно
нито да храним майката
с месни деликатеси
нито да събираме множество роднини
нито да събираме множество роднини
да пием алкохол и ядем месо...
защото по трудното време на раждането
защото по трудното време на раждането
има безброй зли демони,
има безброй зли демони,
зверове и таласъми, които
искат да пият зловонна кръв.
искат да пият зловонна кръв
Ако по невежество или с ярост
Ако по невежество или с ярост
започнем да убиваме животни,
за да ги ядем,
те ще донесат проклятия
над нас,
които ще разрушат
и майката и детето.
Кситигарба Сутра, Глава 8
"Внимавайте в дните
веднага след смъртта на някого,
веднага след смъртта на някого,
да не убивате, нито да рушите
нито да създавате лоша карма
като почитате или принасяте жертви
като почитате или принасяте жертви
на демони и божества,
защото такова убийство и касапница
защото такова убийство и касапница
или такова почитане
или такова жертвоприношение
или такова жертвоприношение
НЯМА ДА ИМА И ЙОТА СИЛА
НЯМА ДА ИМА И ЙОТА СИЛА
ДА ПОМОГНЕ НА МЪРТВИЯ,
ДА ПОМОГНЕ НА МЪРТВИЯ,
НО ЩЕ ГО ОБВИЕ
ДОРИ В ПО-ГОЛЯМА КАРМА
ДОРИ В ПО-ГОЛЯМА КАРМА
ПРИБАВЕНО КЪМ ПРЕДНАТА КАРМА
И ТЯ ЩЕ СТАНЕ ПО-ДЪЛБОКА
И ТЯ ЩЕ СТАНЕ ПО-ДЪЛБОКА
И ПО-СЕРИОЗНА и така
ЩЕ ЗАБАВИ ПРЕРАЖДАНЕТО МУ
ЩЕ ЗАБАВИ ПРЕРАЖДАНЕТО МУ
В ДОБРА ФОРМА
Карма значи възмездие.
Кситигарба Сутра, Глама 7
КАО ДАЙ
"... Най-важно е
да се спре убийството...
тъй като животните
също имат душа
и разбиране като хората
АКО ГИ УБИЕМ
И ЯДЕМ,
НИЕ ИМ ДЪЛЖИМ
КРЪВЕН ДАНЪК.
~ Ученията на Светците
ХРИСТИЯНСТВО
Месо за корема
и корем за месото:
но Бог
ще разруши и двете.
Светата Библия
"И докато плътта
бе още между зъбите им,
преди да я сдъвчат,
яростта на ГОСПОДА
се разяри
срещу хората
и ГОСПОД
порази хората
с много жестока чума."
Светата Библия
КОНФУЦИАНСТВО
"Всички хора имат ум,
който не търпи да гледа
страданията на другите.
Висшият човек,
видял животните живи,
не може да понесе
да ги гледа да умират;
чувайки
предсмъртните им викове,
НЕ МОЖЕ ДА СЕ ХРАНИ
С ПЛЪТТА ИМ."
~ Менциус
ЕСЕНИТЕ
Дойдох да прекратя
жертвоприношенията
и кървавите пиршества
и ако вие не престанете
ДА МИ ПОДНАСЯТЕ
ДА МИ ПОДНАСЯТЕ
И ДА СЕ ХРАНИТЕ
С ПЛЪТ И КРЪВ,
яростта на Бог няма да ви остави на миг покой.
~ Госпелът на Светите Дванайсет
~ Госпелът на Светите Дванайсет
ХИНДУИЗЪМ
Тъй като не можете
да върнете към живот
убитите животни,
вие сте отговорни
за това, че сте ги убили.
Затова ще отидете в ада;
няма начин
да получите опрощение."
~ Ади-лила
"Този, който желае
да увеличи плътта си
като яде плътта
на други същества,
живее в нещастие,
независимо под каква
форма се прероди."
~ Махабхарата, Ану
ИСЛЯМ
АЛЛАХ НЯМА
ДА ИМА МИЛОСТ
КЪМ НИКОГО,
ОСВЕН КЪМ ТЕЗИ,
КОИТО ИМАТ МИЛОСТ
КЪМ ДРУГИТЕ СЪЩЕСТВА.
Хадит
Не позволявайте
стомасите ви да станат
гробници на животни!
Хадит
Джайнизъм
Истинският монах
НЕ ПРИЕМА
ХРАНА И ПИТИЕ
дори да са били
специално приготвени за него
В КОИТО ИМА УБИЙСТВО
НА ЖИВИ СЪЩЕСТВА.
НА ЖИВИ СЪЩЕСТВА.
~ Сутракританга
ЮДАИЗЪМ
И който и да е човек
от домовете в Израел
или някой от непознатите,
които живеят сред вас,
който се е хранил с кръв*(кръв=плът)
по някакъв начин,
АЗ ЩЕ ОТВЪРНА
ЛИЦЕТО СИ
ОТ ТАЗИ ДУША,
КОЯТО Е ЯЛА КРЪВ*,
и ще го откъсна
от неговите братя.
Светата Библия
*кръв: значи "плът"
СИКХИЗЪМ
Смъртните,
които консумират
марихуана, плът и вино -
независимо
какви поклонения, пости
и ритуали спазват,
те ще отидат в ада.
~ Гуру Грант Сахиб
ТАОИЗЪМ
Не отивай в планината
да ловиш птиците
в гнездата им, нито
във водата да тровиш
големи и малки риби.
Не коли вола,
който оре нивите ти.
~ Трактатът на Тихия Път
ТИБЕТСКИ БУДИЗЪМ
Да предлагаш
на боговете месо,
получено от
убийството на животни
е като да предложиш на майка,
плътта на собственото й дете;
това е
горчиво падение.
~ Върховният Път на Ученика
~ Върховният Път на Ученика
ЗОРОАСТРАНИЗЪМ
"Тези растения,
Аз, Ахура Мазда (Бог),
съм посял по земята
да дам храна
на верните
и фураж на полезните крави."
~ Авеста
Всеки знае, че
вегетарианският начин на хранене
е добър за здравето
и може да спаси планетата.
Те ще събудят
собствената си
велика, състрадателна
и любяща природа.
Така тяхното ниво
на съзнание
автоматично ще се покачи.
И те ще разбират
повече, от когато и да било.
И ще бъдат
по-близо до Небесата,
отколкото са сега.
Сега продължаваме.
„Много от вас,
макар че се стремят към
по-пълен живот...”
означава по-добър живот,
„...няма да имате живот
изобщо, ако не са усилията
на Общността
на Приятелите.”
Той има предвид
общността на
практикуващите, защото
тук го пише специално,
с главна буква.
„Много от вас,
които са бедни,
щяха да бъдат прокълнати,
ако са богати.
Много от вас все още са
богати заради присъствието
на мъдър човек.
Много от вас, които
са били в училището ми,
мислят, че
аз ви уча.
Всъщност, вие
присъствате физически
на нашите събирания,
а сте обучавани
на друго събиране.
Всички тези неща
са толкова чужди на
обичайното ви мислене,
че не сте
в позиция
да ги разпознаете.
Задачата ми е
да ви помогна.
Задачата
да се направи тази полза
осезаема за вас
е на други.
Вашата трагедия е, че
докато ме чакате да
направя чудеса и
явни промени
във вас,
вие откривате чудеса,
които аз не съм извършил
и сте развили вярност
към мен, която няма
никаква стойност.
И сте си въобразили
промени,
помощ и уроци, които
не са се състояли.
Обаче промените,
помощта, уроците,
са тук.
Сега открийте какви са
те в действителност.
Ако продължавате да
мислите и правите това,
което съм ви казал да
мислите и правите, то работите
с вчерашни материали,
които са били вече
използвани, и трябва да се
изоставят.” Това е цялото
писмо. Сега ще го
анализираме, едно по едно.
Първата строфа...
понякога е по-добре
да се прочете цялото,
за да се разбере наистина
какво цели той,
иначе просто гадаете
и по-късно ще кажете:
„Оопс, съжалявам.
Не е било така.”
Сега започваме едно по
едно, или вече разбирате
всичко?”
Не е толкова трудно
да се разбере, нали?
Може би само някой откъс
тук и там, който трябва
да се изясни.
„Сега, когато съм мъртъв,
можете да прочетете нещо
за истината на суфизма.
Тази информация ви е била
дадена
пряко или непряко,
когато съм бил
сред вас,
и вие всички,
освен неколцина,
сте подхранвали
възприемчивостта и любовта
си към чудеса само от нея.”
Той има предвид, че
докато е бил жив, ако
им е кажел всичко това,
те навярно просто биха си
помислили: „О, уау!”
Просто биха го възприели
като нещо ново, защото
не им го е казвал преди.
Биха го възприели просто
като нещо любопитно,
в което няма много
дълбок смисъл.
Просто както децата
слушат история,
но не възприемат
истинското й дълбоко
значение.
Както Исус е разказвал
притчи, те са имали
смисъл,
и някои вълшебни приказки
имат смисъл,
който писателите
или авторите
искат да ви внушат.
Като
„Красавицата и звярът”
например, не е за
красиво момиче
и звяр; тя е за нашата
същност и истинската ни
Същност. Разбирате ли?
Или някоя история за
принц жаба или
принцеса жаба,
не става въпрос,
че като целунете жабата,
тя ще се превърне
в принц.
Би могло, но в повечето
случаи означава, че при
докосването на просветлен
човек вие се променяте,
връщате се към истинската
си Същност,
защото сте били
омагьосани от
света на илюзията
и същността ви
не разпознава
великата ви Същност,
истинската ви красива
Същност. И трябва
някой истински Приятел да
събуди отново спомена ви,
че сте принц,
че сте
небесен принц.
Преди да умре,
той написал това писмо,
цялата истина за нещата,
истината отвъд
всяка любезност
и всички заблуди
на учениците,
които мислели,
че разбират и
мислели,
че са отдадени,
мислели,
че практикуват това,
на което ги учи Учителят.
По-късно ние ще знаем.
По-надолу той
също споменава това.
Когато им казвал нещо,
всички казвали:
„О, да, да,”
но не разбирали
истински и
дори не го
практикували.
Така стоят нещата,
разбирате ли?
Не практикували това,
което казвал Учителят,
не всички.
Той казва, че
всички освен няколко
просто задоволявали
собствената си
възприемчивост,
но не разбирали
или не оценявали
стойността на урока,
който искал да им предаде.
Сега, „Знайте, че това,
което Суфи Учителят
прави за света
и за хората си,
голямо и малко,
често не се забелязва
от наблюдателя.”
Да, в повечето случаи
е така. Когато Исус или
Пророкът Мохамед
били живи или
Буда бил жив,
те правели много неща
зад кулисите.
Повечето хора
дори не го виждали,
а ако го виждали,
това било само една част.
Останалото просто
си го съчинявали.
„Един суфи учител
използва силите си, за да
преподава, да лекува, да
прави хората щастливи и
т. н., според най-добрите
причини за използване на
силите. Ако той не ви
покаже чудеса,
това не означава,
че не ги прави.
Ако откаже да ви помогне
по начина, по който искате,
не е защото не може” -
да изпълни желанието ви,
това има предвид.
„Той ви помага
според
заслугите ви,
не в отговор на ваше
искане.
Той има по-висш дълг,
който да изпълнява.”
Той изпълнява
по-висш дълг, не всяка
ваша дребна прищявка.
Да, така е.
Защото и този Учител
трябва да е имал такъв дълг.
И през живота си
е казвал на хората,
но те не са слушали.
Те слушат различно и
го повтарят различно
и разбират
различно.
Ето защо, съм ви казвала,
че човекът, който
получава посвещение,
трябва да е умствено здрав,
трябва да разбира
целта на учението ми
и трябва да се стреми към
Бог, да иска да познае
великата си Същност.
Не може просто да дадете
всичко. Лекарствата са
за различни хора.
Ако имате главоболие,
взимате лекарство
за главоболие.
Ако имате стомашни болки,
пиете друго лекарство.
Не може просто да кажете:
„О, аз го обичам толкова
много, имам лекарство за
главоболие и трябва да му
дам. Ние споделяме.
Толкова е добро,
когато го пия, главоболието
ми минава.
Той трябва да го пие
предварително, в случай,
че по-късно го заболи
глава.” Не става така.
Учителят казва тук,
че прави това,
което прави
според
конкретната ситуация
и подходящото прилагане
на Универсалния Закон,
и зависи от
искреността и заслугите
на този човек. Той не го
прави за шоу.
Не го прави, за да задоволи
ваш каприз,
по ваше искане, за да ви
докаже, че наистина
може да направи чудо.
Разбирате ли?
Този учител трябва
да е имал чудеса също
и докато е бил жив;
много ученици идвали
при него и молели за
чудеса през цялото време.
Ние имаме чудеса,
ние ползваме това.
Няма нужда да молим
Учителя. Може да се
помолите – да се помолите
вътрешно. Помолете се.
И ако го получите,
ще го получите;
ако не, вие...
Няма да го получим.
Няма да го получите!
Много умно!
Много, много умно.
Това изпълнява той,
изпълнява
по-висш дълг, животът му
има по-висша цел.
Не е дошъл тук
само за да задоволява всяко
дребно ваше желание,
дори според скромното
ви разбиране.
Някои желания
не са много подходящи,
а някои желания не са
благородни.
И също, трябва да работи
според заслугите ви.
Например,
медитирате много и
молите Учителя
да ви помогне,
и тогава, тъй като
медитирате много,
били сте добро
момче, отивате на малко
по-високо ниво,
където можете да получите
благословията на Учителя.
Защото ако още сте на
по-ниско ниво,
висшата благословия дори
не може да стигне до вас
или не можете да я
получите. Както когато сте
бебе, майка ви трябва да
дъвчи храната ви вместо
вас, и не много пикантна
храна, трябва да бъде мека,
обикновена храна, защото
ако ви дадат
веднага такива много
концентрирани неща,
много пикантна храна,
торти и всичко,
няма да можете да я
смелите, кафе и всичко
това: „Аз обичам кафе,
ще дам на детето си.”
Не, това не е възможно.
Когато пораснете,
всичко това е достъпно за
вас според
възрастта ви.
И дори да имате
много, много коли в гаража си,
не можете да позволите
на бебето си да шофира,
дори и най-малката кола.
Без значение колко
обичате бебето си,
за него не е безопасно да
кара една от колите ви.
Макар че имате
много и то
може да има дори две,
три от тях. Но защо?
Не е подходящо за него
сега. Тук Учителят го е
обяснил много добре.
Трябва да е бил много,
много просветлен Учител.
Ето кой е това -
Мирза Абдул-Хади Кан
от Букара.
Уау! Много просветлен Учител.
Разбирате ли?
Във всяка традиция,
във всяка епоха има
просветлени Учители.
Може би не всички са
просветлени в еднаква
но те са
просветлени Учители.
И според способността ви
да възприемате, сте
по-ниско или Учителят
ще слезе до вас.
Университетският професор
не е много полезен
за дете от детската градина
или за ученик от основно
училище, нали? (Не.)
Освен ако е много
изключителен,
някой гений – понякога
това се случва, но рядко.
Но в този случай,
този ученик става студент
в университета.
Той вече разбира всичко
това, и отива
в колежа.
Има някои гении,
много млади,
но отиват в колеж,
и това е нормално.
Също като вас.
Може би вие изглеждате
като всички останали,
но вашето разбиране е
по-голямо,
възприятието ви е
просветлено, нали?
Интелигентността ви
е повишена,
всичко за вас
е различно в сравнение
с преди посвещението.
Преди
не сте разбирали това,
което разбирате
сега.
Преди сте виждали нещата
различно, виждали сте
живота по различен начин,
възприемали сте
всичко различно.
Разбира се, не сте
напълно просветлени,
не разбирате абсолютно
всичко,
но вашето разбиране
е по-различно от преди,
много по-добро от преди.
Затова
сега сте по-толерантни,
по-любящи,
по-търпеливи дори,
по-издръжливи.
Преди в подобна ситуация
може би не бихте могли
да я понесете, дори
бихте паднали духом;
но след посвещението,
въпреки че знаете,
че това е пак
същото страдание,
можете да го понесете
и да преминете през него,
защото имате повече
сила за издръжливост,
пробудена в себе си.
По някакъв начин е
по-различно, нали?
И сега се харесвате
повече, нали?
Да!
Добре.
Така че, заключението
на втората строфа е, че
трябва да медитираме.
Без значение какво искаме,
трябва да работим за него.
Затова, недейте да
възхвалявате само Учителя,
нито да обвинявате
само Учителя.
Ние сме екип,
така наречените Учител
и ученици,
ние сме приятели,
ние сме организация;
трябва да работим заедно.
Виждали ли сте някога
компания, в която
председателят, президентът,
касиерът, секретарят,
управителният съвет
да са един и същи
човек?
И той да прави всичко
това? (Не.)
Не!
Дори в светския смисъл,
ако създавате компания,
трябва да имате поне
няколко партньори,
няколко съдружници.
Дали ще работите заедно
или не, още не знаете,
но трябва да имате поне
няколко свързани с това
имена в интерес на
компанията. Сега го знаете.
Така че, ние сме
организация, вие и
Учителят, който и да е той.
Не е задължително да бъде
Учителят Чинг Хай.
Може да бъде и Учителят
Мирза Абдул-Хади Кхан
от Букара.
Звучи като
много хубаво име,
доста звучно.
Аз харесвам такива имена
много, понякога звучат
много хубаво –
Кхан, Мохамед,
понякога „Кхан Кхан”,
Мухаммад, Исус Христос,
Шакямуни Буда.
Някои езици
са много благозвучни.
И както вече ви казах,
всички вие сте
Върховни Учители, просто
още не сте го достигнали.
Това е всичко.
Както професор
в университета,
учиш добре,
старателен си, и после
можеш да станеш професор.
Какъв е най-висшият дълг
на Учителя?
За какво говори
Учителят тук?
Учителят казва, че е тук
заради своя висш дълг,
не за да ви угажда.
Да спаси душите ни?
Да спаси душите ви?
Да ни пробуди.
Да ви пробуди? Какво друго?
Медитация.
Медитация, да.
Любов.
Любов. Правилно.
Осъзнаване.
Осъзнаване. Да. Да.
Да издигне съзнанието ни,
добре.
Да спаси света.
Да спаси света.
Да познаем Бог.
Да си спомним Бог,
правилно, правилно.
Така че, най-висшият дълг
на Учителя не е
да дойде тук...
да, той/тя ви прави
щастливи и т.н.,
Учителят изпълнява
желанията ви, но това
не е неговата главна цел,
заради която е в света.
Нали?
Главната цел е...?
Да ни отведе у Дома.
Да, да ви отведе у Дома
и да пробуди
съзнанието ви,
да издигне нивото на
духовното осъзнаване
на хората, защото
да ви удовлетворява
желанията тук и там,
е само физическо действие:
„О, Учителю,
аз нямам кола.
Имам нужда от кола,
съседът ми има.”
например.
Добре, защо не?
Ако наистина имате нужда,
ако наистина сте го
заслужили, Учителят
ще се погрижи да се случи.
Но внимавайте
за какво молите.
Може би без кола никога
няма да претърпите
катастрофа, а с кола
има риск.
А в днешно време
цените на петрола са много
високи. И не само високи,
количеството на петрола
намалява в
целия свят.
Например.
Затова може би Учителят
не ви дава кола, а ви дава
вместо това колело.
По-екологично е.
Или може би по-безопасно
за вас е да имате триколка.
Помните ли вица, който
ви разказвах преди много
време? Имало един мъж,
който карал бързо по
магистралата и пътна
полиция го спряла и му
написала акт.
А шофьорът казал:
„Защо?
Аз нямам нужда от това.”
Полицаят отговорил:
„Няма значение, задръж го.
След като получиш
още три такива,
ще се сдобиеш с колело.”
Много, много забавен полицай.
Много, много забавен полицай.
Много ми харесва шегата.
Много ми харесва.
Повече не можете да
карате – четири пъти
и край.
Затова, целта на Учителя е
не това, което си мислим.
Някои хора
идват при Учителя,
само защото са чули,
че лекува болести,
лекува слепи
и кара сакати да
проходят.
Това са само
светски работи.
Може би е хубаво
да имате това, но
то не доказва нищо,
и не ви носи много
полза,
ако вие сами не се опитате
да търсите източника на
всички чудеса в себе си.
Това са просто малки неща.
Дори Учителят да направи
това, то е според нивото
на вашата практика.
Затова, когато една жена
докоснала дрехата на Иисус
и била излекувана
и му благодарила,
той казал:
„Твоята вяра те излекува.”
Така че, такъв Учител
е много скромен,
но без съмнение,
той е пробуден през цялото
време за своята висша сила.
Не че той го носи на
ръкава си или
го изписва на дрехата си -
бъди веге,
живей зелено, и т. н.
- работата е в това, че
той е наясно за това;
не може да не е наясно.
Въпреки че не си мисли:
„Да,
излекувах този човек.
Накарах го да проходи,
излекувах и този, слепия.”
Не е така,
не е така черно и бяло,
но той е наясно,
че има силата,
това е различно.
Има достъп до
изобилието от енергия на
вселената и може да я
използва по желание, но и
също според небесната воля.
Също както един президент
- той е избран за президент.
Например,
президентът Обама;
той дори не си е в офиса,
но е избран за президент и
го знае; вече постепенно
е свикнал със своята
власт.
И знае,
че е силен;
президент на
най-могъщата държава
в света.
Не можете да сте невежи
за собствената си сила.
Въпреки че не винаги
си мисли непрестанно:
„Аз съм могъщ,
аз имам власт.
Мога да правя това. Мога
да правя онова. Знам това.”
Той го знае,
но не го мисли,
защото
силата не е нещо,
което можеш да уловиш,
както можеш да докоснеш
цвете, нито можеш да го
носиш като пръстен на
ръката си. Но той го знае.
И колкото повече стои
в президентския офис,
колкото повече
упражнява властта си,
толкова повече осъзнава
това, което има.
Нищо черно-бяло,
но той го знае.
Няма значение обаче
колко е могъщ,
той също работи според
националните закони
и международните закони.
Той не може да каже: „О,
аз съм президентът на
най-могъщата държава,
мога да правя каквото си
искам.” Има ограничения
на това, което може да
прави. И дори президентът
трябва да бъде много
по-внимателен по
отношение на властта,
която използва, защото
понякога може да създаде
проблем и по-късно да
съжалява, но да бъде
твърде късно. Например.
По подобен начин,
духовно практикуващият,
дори Учителят, трябва да
осъзнава организацията
в космоса и да не я
престъпва. Най-вече
Учителят осъзнава това,
затова той казва,
че Учителят не може да
бъде отговорен за
всяка ваша прищявка,
а трябва да работи
според заслугите ви
също така.
Затова, ако искаме
по-комфортен живот,
повече чудеса, повече
заслуги, повече изпълнение
на желанията ни,
дори в този свят,
тогава трябва да работим
за тях, да бъдем старателни,
да отидем в нашия
склад за заслуги и
да ги използваме.
Също като да имате пари
в банката, но сте мързеливи
и седите вкъщи, и казвате
на касиерката на банката:
„Донеси ми пари,
донеси ми пари.”
Тя няма да ви ги донесе.
Ако сте много могъщи, ще
ви ги донесе. Да, случва се.
Ако имате много пари
в банката,
мениджърът дори ще дойде,
ще ви помогне
като ви донесе чек,
или ще ви донесе пари,
и вие
ще се подпишете вкъщи.
Това е възможно.
Но това е позицията на
Учителя, нали виждате?
Учителят може да прави
всичко по желание -
всичко се случва по
негов знак и обаждане;
но той не злоупотребява,
нали?
Не злоупотребява.
Сега, продължаваме.
„Много сред вас са
преобразили живота си,
били са спасени от
опасности,
били са им дадени шансове,
никои от които не сте
разпознали като полза,
но сте имали тези
ползи,
точно по съшия начин.”
Да, също като човекът,
който молел за
място за паркиране:
„Няма значение, Господи.
Сам си намерих едно.”
Само секунда по-рано,
той нямал място и се молел,
и като получил място за
паркиране – „Няма значение,
сам си намерих.” Виждате ли?
Това е много духовна шега,
да знаете.
Много от шегите,
които ви казвам, когато
мислите за тях, откривате
духовно значение...
ако помислите за това
малко,
не само за „ха-ха”.
Така сме ние.
Понякога Учителят
или Бог, или ангел
работи за наша полза,
но ние забравяме да им
благодарим, защото не го
виждаме с нашите очи на
смъртни. И си мислим,
че ние сме тези, които са
направили това или онова,
или че това е просто шанс,
или съвпадение.
Нищо не е съвпадение
в този свят, наистина.
Така че, тук Учителят казва,
че много от вас са
променили живота си,
били са спасени от
опасности, от
опасни ситуации,
били са им дадени шансове,
никои от които не сте
разпознали като
облаги.
Но няма значение,
вие все пак ги имате.
Осъзнавате ги или не,
облагите са направени
за вас. Така че,
това, което Учителят има
предвид е, че някои от вас
идват и молят за чудеса
и такива неща, и казват:
„Учителят не ми помага”
и така нататък,
а в същото време
Учителят помага.
Учителят не е само тяло,
което седи там и ви
отговаря:
„Добре, ще направя това.
Ще поправя повредения ви
покрив вместо вас.
Ще спра колата
вместо вас в опасна
ситуация.”
Но Учителят все пак го
прави. Дали знаете или не,
той все пак го прави.
Това е проблемът
с хората.
Ние, хората,
не само сме слепи и
глухи, но и не винаги
сме благодарни.
Не винаги, понякога,
вие сте много благодарни
за всяко малко нещо
и го осъзнавате, което е
добре за вас.
Учителят няма нужда от
отплата от вас,
като благодарността ви
или нещо друго, или да му
благодарите през цялото
време. Боже мой, толкова
много хора, ако всеки идва
да каже „благодаря”,
само за да чуете това,
ще пропилеете целия си
ден. Така че, това, което
Учителят има предвид, е:
„Дали осъзнавате
или не осъзнавате,
Учителят винаги работи
във ваша полза.
Ако тази полза
е добра за вас,
Учителят ще го направи.
Но човешкият мозък
не винаги го осъзнава.
Умът
не го осъзнава.
Хората не знаят.
Някои хора казват:
„О, аз практикувам
от дълго време,
а не виждам много.”
Но е рядко... това е
рядко, за щастие.
Обратното е по-често
тук, в нашата група.
Винаги някой идва и казва:
„О, Учителю,
благодаря ви за това,
благодаря ви за онова.”
което е добре за вас.
Няма нужда да
благодарите на Учителя,
Учителите нямат нужда
от „Благодаря ви.”
Просто, докато
осъзнавате,
това означава, че
осъзнаването ви е издигнато
поне до нивото,
на което осъзнавате
неуловимата работа на
вселенските чудеса.
Усещате го или го виждате
- дори по-добре да го
видите. Някои са твърде
очевидни – не може да не ги
видите, нали? В миналата
група една жена каза, че
поне три пъти й се е случило,
когато колата е била е
в опасност и се е пързаляла
по леда през зимата,
тя не е могла да я спре.
Спирачките просто
не работели.
И тя само крещяла:
„Учителю, спри колата!”
и тогава колата спряла.
Аз казах:
„Кой караше?”
Шофьорската книжка
трябва да е била моя.
Например. Тогава,
разбира се, тя е знаела.
Веднъж,
може би няма да узнае.
Втори път, трети път -
е узнала. Това са твърде
очевидни ситуации.
А ние сме пълни са такива
ситуации.
Не едни и същи, но тези
очевидни чудеса
ги имаме.
Затова казваме:
„Благодаря, Учителю!”
и т.н.
Само защото сте призовали
името на Учителя;
но и да не го призовете,
вероятно Учителят
пак ще го направи.
Но тогава си мислите:
„О, аз сам спрях колата,
благодаря ти.”
Учителят
спира колата
и колата спира,
внезапно спирачките
проработват, а вие казвате:
„Учителю, няма значение,
аз вече сам спрях колата.”
Може би някой друг
ще каже: „Учителю,
ако спреш колата,
ще ходя на групова
медитация всяка седмица.
Ще правя дарения
на Коледа.”
и т.н.
И после колата
внезапно спира:
„О, няма значение,
спирачките работят,Учителю.
Спирачките вече работят.”
Не, просто се шегувам.
Аз съм доволна, че вие,
приятели, разпознавате
тези чудеса. Колкото
по-благодарни сте, толкова
повече чудеса ще видите.
Подобното поражда подобно.
Колкото повече
разпознавате
действащата сила на
Учителя
или на вселената, толкова
повече ще виждате от нея.
Така стартирате
верижната реакция.
Колкото повече
я опознавате, толкова
повече получавате. И
колкото повече получавате,
толкова повече опознавате,
колкото повече опознавате,
толкова повече получавате.
Това задвижва този тип
позитивни реакции
вътре във вас, или
във вселенското Аз,
защото вие
сте във вселената.
Вие сте едно с всички неща
във вселената.
Разбрахте ли сега?
Радвам се, че
сте признателни,
защото да си
признателен също
така е много елегантно,
от много висока класа,
много ценно.
Ако не сте благодарни,
не сте много добри.
Нямате добри
качества. Така че
благодарността е
много добро качество,
което, ако го имаме,
е много добре за нас.
Ако го нямаме, трябва да се
опитаме да си го създадем,
защото е добре за нас.
Чувстваш се добре, когато
си признателен.
Да, да, много добре.
А когато не си,
се чувстваш зле.
Да, чувстваш се зле.
Чувстваш, че сякаш нямаш
стойност.
И съвестта ти не ти дава
мира, събужда те
и чука по
сърцето ти: „Ей, приятелю!
Бъди благодарен!”.
Учителят
не се интересува дали
си признателен или не,
защото
какъвто и да си,
силата на Учителя
работи за теб
при всички случаи.
Просто е по-хубаво
да си признателен.
Учителят е щастлив не
защото ти си признателен,
но когато си такъв,
ти си издигнат,
съзнанието ти е издигнато –
тоест, можеш да го
видиш, да го опознаеш,
да го почувстваш.
Това е хубаво.
Това е напредък в
духовната практика.
И така, да продължим:
„Много от вас,
въпреки че търсят
по-пълноценен живот,
не биха имали никакъв
живот, ако не
полагаха усилия
за Обществото
на Приятелите.”
Какво е това
Общество на Приятелите?
Вече съм ви казвала:
практикуващите, групата.
Вие сте едно цяло,
помагате си един друг.
Не само помагате на света,
но си помагате един на друг.
Понякога
имате малък проблем, за
който не можете да говорите
с член от семейството -
отивате на медитация,
споделяте си
и някой
ви дава идея как
да решите проблема си,
което ви дава и
по-светла посока.
Затова казват,
че две глави
са по-добре от една.
Но зависи
каква е главата,
разбира се.
Ако е „дебела глава”,
тогава по-добре без нея!
В този случай без глава
е по-добре от с две глави.
Помните ли онзи анекдот,
дали съм го чела и на вас?
Един баща се опитвал
да обясни на детето си
нещо по домашното му,
и най-накрая,
загубвайки търпение,
казал:
„Не разбираш ли,
идиот такъв?
Да кажем, че сме
майка ти, аз и ти,
колко правим,
бе идиот?”
Детето казва:
„Трима идиоти.”
„Трима идиоти.”
Знаехте този
анекдот, нали?
По
Суприм Мастър Телевижън
Всеки път като чуя някой
анекдот... защото
забравям кой ден
какъв е анекдотът, тъй като
имат цяла колекция,
и просто взимат всеки
път по един.
И аз трябва да отида и да
слушам, и отново се смея.
Анекдотите са хубаво нещо
- анекдотите, поезията,
музиката - имам пред вид,
качествените.
Дори да е тъжна песента,
но ако е качествена,
е също много успокояваща.
И дори весели песни,
някои са недобри;
не можете да ги изтърпите,
запушвате си ушите.
Сега да продължим.
Това, което той е имал пред
вид е, че Обществото
на Приятелите
е много важно.
Затова ви казвам:
„Ходете на групови
медитации.” Това е
моментът да се заредите
сред приятели. Имам
пред вид, сред истински
приятели. Такива, които
безусловно ще ви
помогнат, ако могат,
и като сте сред тях,
чувствате подкрепата им.
Чувствате единството
в групата, като общност
с един и същ идеал,
с обща благородна цел,
и се чувствате добре.
Разбирате се,
обичате се,
чувствате привързаност
един към друг.
Това е целта на
груповата медитация. Не да
ходите там да гледате
симпатични момчета
и красиви момичета.
Проблемът е, че понякога
си мислите, че сте се
влюбили, но не е така.
Оставете нещата на времето.
Не се притеснявайте,
първо проверете
дали е любов или
е нещо друго. В повечето
случаи е нещо друго.
„Любовта от пръв поглед”
не винаги е трайна.
Не продължава
дълго. И понякога
чувствате физическото
привличане, но то
не винаги е такова
на всички нива,
така че проверете нещата.
Поговорете и т.н.
и разберете кое какво е.
Обикновено трае
няколко седмици.
После огънят затихва
и възникват други
проблеми.
Във Виетнам (О Лак),
ако искате да се ожените,
трябва да стоите
в къщата на момичето
три години.
Много, много мъдро.
Като сегашното „ходене с
момиче”, за да знаете със
сигурност какво искате.
Преди три седмици,
имахме северно олакска
(виетнамска)
опера, помните ли?
Момчето отива и иска
ръката на момичето
и после сякаш са
щастливи заедно, но след
това как изобщо е
възможно такава любов
да се разбие поради
подозрения? Как може
съпругът да е толкова
глупав? Ако са толкова
щастливи заедно,
как е могъл да я подозира,
дори без да я попита
за причината?
А ако я попита,
да не й повярва.
Казвам ви,
любовта в този свят
не винаги е дълбока,
нали?
Предполага се, че трябва
да живеят щастливо
завинаги – и те са,
но все пак, това не
означава нищо.
Само един
малък инцидент като онзи,
и той иска развод,
и цялото й семейство
я обвинява.
Толкова за любовта.
Трябва да отделим
време за романса.
Понякога, след
няколко разговора,
чувствате че „не е това,
което искате”, и може
да го спрете.
Но ако задълбаете
и подпишете
официално,
Господ да ви е на помощ.
Един договор води
до следващ –
договор за къщата,
договор за колата,
застраховки,
и после договор
за децата.
Детските
договори са
за по 25 години -
четвърт живот
поне,
ако сте късметлии.
Ако не, продължават до
края на живота ви, докато
остареете и отидете
в гроба; така
свършват задълженията ви,
иначе продължават.
Понякога
децата са женени,
но пак се връщат;
и им ставате детегледачка.
А ако имат неприятности,
се развеждат и трябва
да си вземете обратно
момчето или момичето
и да ги издържате за
следващите няколко месеца.
О, Боже, няма край!
Сега да продължим.
‘Много от вас, които са
бедни, ще бъдат
прокълнати, ако са богати.
Много от вас са богати
поради присъствието
на мъдреца.
Много от вас,
които са учили при мен,
си мислят, че аз съм
ги учил.
Всъщност, само физически
сте присъствали при нас,
докато в същото време
сте се учили
в друга общност.”
Виждате ли? Много неща,
които не можем да схванем.
Например някои от
неговите ученици
са били бедни, и после
изведнъж са
забогатели, станало
е чудо или
нещо се е случило,
и ако приемем, че не е
било от Учителя, или
благословено от Него,
тогава този човек ще си
има неприятности.
Да си прокълнат не винаги
означава човек да те
прокълне, но
просто някои лоши неща
да ти се случат. А също,
някои все пак
са богати поради
мъдреца - тоест,
поради Учителя.
Така че това, което той
казва е, че бедният човек
става богат за една нощ и
няма проблеми с
новото си положение -
няма завист и
неприятности със съседите
или правителството,
защото богатството
му идва безопасно
и сигурно в ръцете му.
В древните времена
е било по-различно.
Не можеш да станеш
богат за една нощ.
И все пак някои са
богати поради
мъдреца.
Предполагам, че това,
което е имал пред вид е, че
ако си станал богат, но това
не е било по благословията
на Учителя,
най-вероятно ще загубиш
цялото си богатство и
спечеленото от теб.
Освен ако Учителят не те е
посъветвал мъдро или
ако Учителят
не те е водил по
верния път - тогава,
запазваш собствеността си
и продължаваш да си богат,
или ако Учителят не е бил
там да те опази, то ти би
загубил собствеността
си от крадци или от други
нещастни случаи.
И той изброява
всички ситуации, в които
хората не разбират,
че са били
благословени, тъй като
си мислят:
„Как може Учителят
да не сътвори никакви
чудеса за мен?”.
Да, не винаги са очевидни
чудесата, сътворени
от Учителя.
Те не са от сорта на
„Учителю, спри колата!” или
намери място за паркиране,
въобще нещо такова.
А също, той дори казва:
“много от вас, които сте
мои ученици и
си мислите, че аз съм
ви учил, но всъщност,
вие сте се учили някъде
другаде.” Какво
означава това?
Учене в по-висшите
царства. Когато
Когато Учителят ни учи,
това е отвъд физическото, в по-
висши измерения.
Или друг живот?
Идавш при Учителя
да учиш с Учителя,
но носиш със себе си
всички предишни учения
от други Учители.
Това е така.
Така е.
Много хора идват
при Учителя, но
не се опитват добре да
разберат какво
им говори Той/Тя, и
и не се опитват
да асимилират това, което
Учителят иска да им даде.
Искат да си държат
на мнението,
на остарелите схващания
от други времена,
но все пак казват:
„Аз уча с Учителя”
и използват името на
Учителя, за да подкрепят
собствените си възгледи,
придобити на друго
място, и казват:
„Учителят каза това”,
и така объркват
новодошлите или
въобще практикуващите.
Това се случва.
Трябва да
внимаваме какво учим,
как го усвояваме и
как го предлагаме на
другите хора.
Много рядко можете
напълно да разберете.
Какво е имал предвид,
нали?
А той е имал пред вид,
че много рядко можем
напълно да се отдадем на
учението на Учителя,
да го асимилираме и
да го практикуваме.
Много е трудно
да контролираме ума.
Промивали са ви мозъците
твърде дълго, по
твърде много начини,
твърде много заучени
схеми на мислене,
на поведение в обществото
и в резултат –
много ни трудно е
да се променим.
Но все пак можем,
трябва време, но ще го
направим. Само навик е;
но ще го заменим
с друг.
Нататък.
„Всички тези неща
са толкова чужди
на обичайното ви мислене,
че още не сте в
състояние
да ги разберете.
Моята задача е да ви
помогна,
а задачата
да направят тази помощ
разбираема за вас,
е задача на други.”
Някой разбира ли това?
Мисля, че иска да каже,
че „моята задача е да го
направя, но не и да ви го
показвам, някой друг
трябва да ви го покаже.”
Да, мога да ви го обясня.
Да, много добре.
Някой да има
друга идея?
Или приемате
това, което тя казва?
Да, аз мисля, че е това,
нали?
Понякога е така.
Понякога Учителят не се
интересува дали
ще го похвалите.
В това писмо, всъщност
има пред вид, че просто
ви прави щастливи.
Просто прави каквото
трябва, за да ви помогне.
Дали разбирате или не,
той не се занимава
да ви обяснява,
но може би други хора
ще ви го посочат
и ще кажат: „Виж,
ако не беше Учителят,
виждаш ли,
тя направи същото и за мен
и стана така,
и резултатът
е фантастичен.”
Същото е и с вас,
например,
или понякога
в цялото семейство,
не-посветените
са тези, които
виждат как Учителят
прави чудеса
и те казват на посветените.
Това също се случва.
Понякога
приятелят ви навън,
който знае само
името на Учителя,
дори не е виждал
нейна снимка, казва:
„О, видях това,
този човек дойде
и ти помогна вчера,
когато тя дойде.”
Така,
като го описва,
вие казвате:
„О, това е моят Учител.
Откъде я познаваш?”
Той отвръща:
„Не знам, просто видях.
Ти не видя ли?”
„Не.”
Разбирате ли?
Това се случва.
Случва се, да.
Вие всички
знаете това добре.
Поне много от вас знаят.
Понякога детето ви,
4 или 5 годишно,
ви казва:
Учителят идва,
Учителят идва, мамо!”
„Къде?
Къде е Учителят?”
„Там!
Тя стои там
и ти се усмихва.”
„Наистина ли?
Наистина ли? Къде, къде?”
Това става.
Постоянно го чувам.
Понякога
идва гост
и вие му говорите
за Учителя,
какви чудеса
прави Учителят,
и как може да се появи
където и да е, когато и да е.
Учителят е всеприсъстващ
и т.н.
После приятелят ви
се втренчва в ъгъла
и гледа настоятелно
и вие питате:
„Какво гледаш?”
Той отвръща:
„Учителят ти е тук.”
Приятелят, чистосърдечен,
вижда това незабавно.
Понякога приятел
или познат, или дете
имат видение,
че трябва да ви кажат
нещо, защото
умът е така зает, че
някой друг трябва
да е посредник.
Няма значение.
Това също е забавно,
за човека, който също
започва да вярва в Учителя.
Наведнъж,
две неща.
Добре е, защото той казва:
„Тези неща
са много отдалечени
за традиционната ти мисъл”
Да. Затова не знаете
много за тях
и не ги разпознавате.
Разбира се, в този свят
всяко направено нещо,
искаме да го видим
с очите си,
чак тогава знаем, че
някой го е направил.
Ако помолите ел. техника
да ви поправи крушката,
и тя светне отново,
вие казвате:
„О, да, поправихте я.”
Ако колата ви се счупи
и механикът дойде
и я поправи, и тя върви
отново, казвате: „О,
механикът я оправи.”
очевидно е,
имате доказателство.
Но Учителят прави
много неща,
без доказателство.
Ако окото ви
на мъдростта
не е широко отворено,
трудно ще знаете,
защото не е като да правите
нещата от този свят,
не винаги е така.
Ако помолите Учителя
да спре колата,
която се е устремила
към ямата,
и колата спре на място,
тогава може би
ще го разберете;
защото преди това
тя не е могла да спре
и спирачката не е работела,
и ледът я е подвел,
така че вие ще паднете
право в ямата,
ако колата не спре.
Ако помолите Учителя
да я спре и тя спре,
то ще повярвате малко.
След 3 или 4 пъти,
ще вярвате повече.
И ако се случват
други неща
в живота ви,
може да започнете
да вярвате повече на
Учителя, който се грижи
за вас; но не всичко
е така явно както това.
Учителят
дори прави много неща
без да я помолите -
променя живота ви,
урежда ви
повече комфорт и
ви помага по много начини,
но не го изтъква
и никой не го забелязва.
И дори вие не виждате.
Това имам предвид.
Добре, че избрах тази
история. Не съм я чела
докрай.
Просто отворих
и видях:
„Сега, Когато Съм Мъртъв”
и помислих: „Интересно.
Добре, да я прочетем.”
Аз също я чета
за пръв път,
както и вие сте първите,
които я чувате,
и се оказва
много интересна история.
Това е история, с която
можем да се
идентифицираме, защото
имаме подобни опити.
Да.
Добре, последен стих.
Преводът е много бавен.
Помня, че
като имахме по-голяма
зала за медитация,
както във Формоза (Тайван)
или в Корея,
или някъде по-голяма,
смехът беше
като на вълни -
първо англоговорящите,
после
корейците и после
китайците и после
олакците (виетнамците),
мексиканците,
испанците,
защото зависи
колко е бърз
преводът.
Те се смеят
един след друг,
ей така.
Забавно е. Защото
на някои езици преводът
е с много дълги,
увъртени фрази.
На някои езици
една дума стига,
но на други
ви трябват
три, четири или пет думи
за същото.
Какъв език говорите?
Испански.
Испански.
Добре, испанският
е много лесен.
Някои езици
са по-многословни.
Например, веднъж
като бях в Унгария,
където и да отидех,
ако ми трябваше превод,
за едно изречение
чаках безкрайно!
Аз го казвах набързо -
защо го превеждат толкова?
Не само, че преводът
на изречението е дълъг,
но и думите са дълги.
На английски,
може би някои думи
имат една сричка
или две,
а същата дума
на унгарски
се пише с десет срички!
Самите думи
са също дълги.
Да, всякакви езици.
Помните ли шегата,
която казахме преди?
Преводът на японски?
(Да.)
Един чужденец
говорил нещо
и после
екскурзоводът
трябвало да преведе.
И след като гостът
говорил много дълго,
разказал цяла история
и другите хора
вече се смеели,
а японският преводач
казал: „Гостът
току-що разказа няколко
шеги, така че
ръкопляскайте и се смейте”
„Изгубени в Превода,”
помните ли филма?
Наистина е така
понякога.
Помните ли филма
„Изгубени в Превода” -
човекът говори, говори,
а преводачът
само казва:
„По-интензивно, просто
изглежда по-наситено.”
Добре,
последният стих:
„Трагедията ти е в това, че
докато ме чакаш
да ти осигуря чудеса
и да внеса видими промени
в живота ти,
ти си измисляш чудеса,
които не съм правил
и си развил вярност
към мен, която
няма никаква стойност.”
Някой нещо да каже?
Да, някои ученици
очакват неща
от Учителя.
Да.
И чакат дълго и започват
да виждат „илюзии,
чудеса” и после
на базата на това,
казват: „О,
това го прави Учителят.”
Например понякога,
те казват: „Вътрешният
Учител ми каза това.”
А те са си го измислили.
После казват -
вътрешният Учител,
или Учителят, ми каза,
че трябва да го направиш.
Да, така е.
Защото те искат Учителят
да направи това и
Учителят не го е направил
защото не е редно,
но те искат
да контролират другите
или да покажат, че
Учителят го прави, за да
задоволи егото им и казват:
„Имах видение, че
трябва да направиш това.”
Вътрешният Учител ми
каза, че трябва да направиш
това и онова.”
и вкарват другите
в погрешни неща,
да правят каквото те искат,
за да задоволят егото си
и също да покажат
на другите, че са нещо,
че имат връзка
с вътрешния Учител,
което не е така.
Най-често хората
на по-ниски нива
си измислят такива неща.
Ами това:
„... и си развил вярност
към мен, която няма
никаква стойност”?
Това е лицемерът.
Както например
да видиш Учителя
и да искаш да покажеш:
„Много съм верен
на Учителя”,
да правиш всякакви неща,
но може би това не е
нещо стойностно, защото
не помага с нищо.
Не е истинско отдаване.
Не е истинско отдаване.
Да, да.
Просто иска да покаже
пред хората, че е отдаден,
за да спечели
повече уважение и вяра
от другите ученици
или последователи.
„О, този човек
трябва да е едно
с Учителя,
защото виж как
гледа Учителя.
Винаги се опитва
да седне отпред,
да види Учителя
и винаги тича
след Учителя.”
Хората, които тичат
с искрена отдаденост,
това е различно.
Но някои хора нямат
искрена отдаденост
в себе си
и го правят просто така -
дори правят повече
от истински отдадените,
за да привлекат внимание,
да се покажат по-добри,
по-отдадени
от всички други,
и останалите да решат:
„О, той е
истински практикуващ.
Той е наистина отдаден.
Мога да му имам доверие,
защото той обича Учителя
толкова много.”
Това е лицемер,
именно. Защо?
Защото той знае, че всеки,
който обича Учителя,
обича също и хората, които
обичат Учителя.
Така че, ако твърдите
или показвате
голяма любов към Учителя,
то вие ставате скъп
на други хора, които
наистина обичат Учителя,
защото те решават:
„Той е същият.
Той също обича Учителя
много,
затова и аз го обичам.”
Той внушава доверие,
наистина е
„ученик на Учителя”,
защото е отдаден истински
и е отдаден
и обича Учителя,
уважава
и обича всички,
които са като него или нея,
защото е така чист.
Той обича Учителя
и има заслуги от това,
от любовта
към Учителя,
тя му носи добро.
Ако види друг,
подобен на него,
той му става близък,
защото е така чист,
той смята, че
другият е същият -
така отдаден и добър.
Това си е лицемер,
да.
Боже, Учителят
знае всичко.
Той знае всичко.
Вие знаете това.
Жалко.
Затова съм ви казвала,
ако ходите на
групова медитация,
то е защото е важно
да сте заобиколени
от хора с вашите идеали.
Имате подкрепа,
имате топлина,
имате истинска любов
и истинска отдаденост
към по-високи идеали.
Поради тази причина,
ние правим чудеса -
ние можем
дори да променим света.
Можем да помолим
хората да са вегетарианци
и всичко това, защото
работим в един дух, ясно?
Обединени сме и сме силни;
ние ще бъдем силни.
Истинската отдаденост
е много извисяваща,
тя е благо
и за Учителя,
и за ученика,
но фалшивата отдаденост
или ниските мотиви,
отдаденост с ниски мотиви,
е ужасна,
задушаваща,
огромно бреме.
Уверете се, че
сърцето ви е чисто
и отдадеността ви искрена.
Не е нужно
да сте отдадени, но
ако сте, бъдете искрени.
Ако не сте отдадени,
опитайте да се учите.
Учете се
да сте по-скромни,
по-мотивирани духовно.
Това ще е добре за вас
и ползата
ще е по-дълготрайна.
Сега, продължаваме:
„Ти си си измислил
промени, помощ
и уроци, които
никога не са били;
промени, помощ,
уроци, обаче,
все пак имаше.
Но сега открий
кои са те наистина.
Ако продължаваш
да мислиш и правиш
каквото съм те учил
да мислиш и правиш,
то ти работиш
с материали от вчера,
които са вече
оползотворени.”
Какво означава това,
мъдри Буда?
Защото, ако
следвате Учител
и ако решите, че тя ви
казва да направите нещо,
вие включвате ума си,
започвате да сравнявате
и не сте
100% в инструкциите.
Да, защото ако ползвате
материалите от вчера,
което значи
вече смлени,
от някой друг,
те не са нови.
Когато
слушате Учителя,
то трябва да е сега,
в момента.
В този момент
вие сте чист
и се учите директно.
Но ако ползвате това,
което е смляно от вчера,
то няма смисъл.
Това е трудно
за обяснение, знам.
Вижте, това е фалш,
защото човекът
не практикува добре,
за да се свърже със своя
вътрешен Върховен Учител
и само се опитва
да следва теории,
а това понякога
е много уморително.
Наистина е така.
Защото
понякога, като
интерпретирате думите на
Учителя, то е погрешно,
просто на вас ви харесва
да интерпретирате така.
Може би
по този начин ситуацията
се променя.
Да.
Ако Учителят дойде
и Той/Тя
каже нещо,
хората пак го правят
както преди години,
все същото си правят.
Ситуацията
е много различна.
Сега също е различно.
А те продължават
по стария начин.
Помня веднъж,
казахте, че Мохамед...
Пророк Мохамед, да.
Казал е: „Добре, може
да имаш няколко жени,”
ситуацията е била такава.
Да, да.
А ние продължаваме
да правим това,
а ситуацията е друга.
Да, вие да не сте
мюсюлманин?
Не.
Не? Откъде знаете
всичко това.
Вие го казахте.
Да, изглеждате
като мюсюлманин.
Ако сте мюсюлмани,
сте разбрали това.
Когато Пророкът е бил жив
те са били гонени.
Много мъже,
за да защитят
семейството си,
децата или брат
и сестра посветени,
са починали.
Много вдовици били
останали с децата си,
без баща.
Затова Пророкът казал:
„Вземете ги
под закрилата си.
Обичайте ги както
обичате жена си.”
Няма нужда
да вземете жената
и семейството, и да сте
с нея като със съпруга.
Но просто взимате
друга жена,
без да е нужно
да има физическа връзка
с нея,
това не е нужно.
Или, може и да е имало,
но зависи от случая -
не защото
сте я подслонил,
защото тя е красива
или защото
сте имал желание за нея,
или искате друга жена.
Не е така.
Просто тя
е вдовица и няма кой
да се грижи за нея.
В мюсюлманския народ
повечето жени не работят,
нали? Някой мюсюлманин?
Кажете дали е така.
Да, така е.
Да.
Проблемът е,
защото много вдовици
са останали след
смъртта на съпруга,
загинал за защитата им.
По времето на
Пророк Мохамед
е било различно.
Знаете как
са ги преследвали.
Много Учители
са били преследвани
живот след живот,
във всички страни.
И Пророкът винаги
е трябвало да бяга,
да се крие,
да се крият и учениците му.
Понякога не са могли
да готвят през деня;
трябвало е да си готвят
само през нощта.
Да, може би,
защото по онова време,
по време на празника -
Рамадан означава
рожденият ден на Рама,
може би
Пророк Мохамед
се е учил с Рама
по онова време;
това е голям Учител, Рама.
На рождения му ден,
хиляди хора
са празнували.
После, разбира се,
в такива големи сбирки,
те трябвало да се крият.
Не могли да готвят
наяве, през деня,
и да пазаруват и т.н.,
и така се започнало
всичко.
Ядели само нощем.
През нощта са на сигурно,
а през деня медитирали
или слушали лекции
на спокойствие.
Но като готвели,
пушекът излизал,
разбирате ли?
Димът не може да се скрие.
Може би хората
ще ги скриете в пещери,
ако не вдигате шум.
Но като готвите,
хиляди хора така,
когато Пророкът
е бил жив,
може би десетки хиляди
хора са идвали
да празнуват рождения ден
на Великия Учител.
Рама е един от Великите
Учители на Индия.
Когато
Пророкът бил жив
много хора са губели
живота си, жертвали са се
да защитят Учителя -
не защото Учителят е искал
това, но в хаоса.
Те вероятно е трябвало
да останат отзад
да спрат врага
и са били убити.
Или просто доброволно
са останали да защитят
други братя и сестри,
които бягали пред тях,
и някои
оставали отзад
и така
губели живота си.
Най-вече мъжете оставали
и рискували живота си
за групата
и за Учителя.
Пророк Мохамед
никога не им е казвал
да ходят да се бият. Никога.
Но им е казвал, че ако
умрат за правото дело
да опазят истинската Дарма
(истинското учение),
те ще отидат директно
на Небесата. Това е вярно.
Ако починете -
той нямал предвид да
излезете и да умрете и
после ще отидете в Рая или
да излезете, да убиете
и после ако умрете,
ще отидете в Рая.
Не е така.
Това е голямо
неразбиране на
истинския, нежен, любящ,
състрадателен Учител.
Вижте,
както много хора, които
се държат само за миналото
учение на Учителя,
за едно-две изречения,
дори не са прочели
цялата история
или цялата Библия,
или дори цялата сутра.
Само едно или
две изречения и
постоянно спорят:
„Исус е ял риба.”
например.
Думата може
да се преведе различно,
разбира се
„риба” или „подправки”
които вървят с хляба,
може дари да е грозде
или стафиди. Грозде.
Но те настояват,
че е риба
и другото значение
не ги интересува.
Ако думата има
две значение, поне
трябва да се замислиш
може би не е риба,
нали?
Може би хляба
си го ял
с нещо друго,
фурми или друго нещо,
което има в пустинята.
Арабските народи
ядат хляб и фурми.
Може би е така -
като прибавка.
Но не, трябва да е риба!
Дори ако думата
е двузначна.
Затова вие просто
интерпретирате думите
на Учителя или дори
действията на Учителя
по начин, по който вие
искате, само за да са ви от
полза, и използвате името
на Иисус, Буда, Мохамед,
и който и да било,
за да притиснете всички
останали, които не ви
слушат. И така се е родил
фанатизмът.
А от него е произлязла
свещената война.
Невинни хора са загинали,
страдали, и които са
отстрани също страдат,
и този, който
се е повлиял от вашата
погрешна интерпретация,
също страда и трябва да
носи тяхната лоша карма
(възмездие) от това.
Учителю, научавам толкова
много неща от вас сега,
защото съм от
мюсюлманско семейство
и толкова дълго време
не знаех, че Рамадан
е рожденият ден на Рама.
„Дан” значи рожден ден.
И имаме
40 дни пост
и се храним през нощта.
И не ядем нищо
през деня.
Разбира се.
Цял ден.
Да.
Не знаех това.
Мисля,
че важното нещо, на което
току-що ни научихте,
е грешната интерпретация,
защото аз съм от
семейство, което не
харесва индуизма.
И затова за тях,
те мислят, че Рамадан
не може да се свърже
с индуисткия Бог,
който те смятат,
че е бил Рама.
Точно така.
Така че това за грешната
интерпретация е вярно.
Да.
Цял живот съм вярвала в
това, до този момент.
О, радвам се.
Сега научих.
Сега вече знам, че не е.
Благодаря ви, Учителю.
Радвам се, че
отговорих на въпроса ви
несъзнателно!
Просто казвах на този
мюсюлманин! Той прилича
на мюсюлманин, онзи човек
там. И аз просто му казвам.
И за щастие, между другото,
вие разбрахте.
Възможно е
пророк Мохамед
да се е учил с
Учителя Рама,
по онова време.
Разбира се, много Учители
са ходили до Индия
и са се учили там.
Аз също ходих до Индия,
за да взема ключа.
Иисус също е ходил там
по време на 13-годишната
неизвестна част от живота му.
А по-късно
са доказали
някъде
в другите книги,
че е ходил до Индия
и се е учил.
Но няма значение,
дори да не разбирате,
няма проблем.
Просто...
аз не проповядвам нищо
по-различно от
пророк Мохамед
и дори не уча
на нищо крайно или такова,
което може да навреди
на вас или на който и да
било, и това би трябвало
да е достатъчно.
Има толкова много неща
за обяснение от миналите
Учители, че никога няма
да мога да приключа.
Това е просто между
другото, от време на време,
ако имаме възможност,
тогава ви казвам.
Има много неща, които
разбираме погрешно,
защото не сме били там,
това е едното.
И второто,
не сме на това ниво,
не разбираме
какво прави той.
Вижте,
той просто е слушал Звука.
Отишъл е в пещерата
и ангел Гавраил
му се е явил,
нали знаете това?
Той седял там
и слушал Звука;
разбира се имал и видения
и всичко това.
Същото както и при всеки
Учител. Така че по времето
на пророка Мохамед,
разбира се, той бил толкова
смирен Учител,
затова просто празнувал
рождения ден на Учителя си,
тъй като се учил в Индия.
Той не останал в Индия,
а се върнал у дома, може би
по повелята на Учителя му
да си отиде у дома
и да разпространи учението,
и да научи братята и
сестрите си.
Или може би
той просто си отишъл
у дома защото бил в Индия
за да се научи, и не можел
да остане завинаги,
а се прибрал у дома.
Както вие идвате тук,
на гости,
и после си отивате вкъщи.
И след като
медитирате дълго време,
макар да не сте виждали
Учителя, но се
съсредоточавате вътрешно
заради чистотата ви,
и тогава Учителят идва
и ви говори.
Може би той не можел да
каже: „моят Учител
идва и ми говори.”
Или може би Учителят
изпраща Ангел Гавраил.
Това също е правилно,
всичко е правилно.
Да му кажеш: „Добре,
сега ти е време да
излезеш навън, а не да
седиш в пещерата завинаги.
Трябва да излезеш
и да помогнеш на братята
и сестрите си
да се просветлят.
Няма проблем,
имаш разрешението ми.”
И разстоянието
между Иран и Индия
е може би толкова голямо.
Не можеш само да си
ходиш и да се връщаш
постоянно.
И ако Учителят му е казал:
„Разпространи учението
в Иран,” тогава той е
трябвало да разпространява
учението там,
въпреки всички опасности,
които го заобикаляли.
Всеки път,
когато Учител излезе,
това е опасност,
независимо от възрастта.
Това е нещо, което
хората усещат за странно,
защото винаги има
установени религии.
Виждате ли?
Когато пророк Мохамед
бил жив, го преследвали
навсякъде.
Гонели
последователите му,
които не били направили
нищо лошо, освен да
го почитат чистосърдечно
и да се учат на праведност,
дори като човешки същества.
Те никога не били
направили нищо нередно;
и пак ги преследвали
навсякъде. И те трябвало
да се крият -
дори нямали дом,
и така нататък.
В днешно време има
големи джамии навсякъде.
Милиони хора идват
и гледат стената.
А когато Пророкът
бил жив,
за тях било много трудно
дори да дойдат да го видят-
веднъж в живота.
Затова
казват, че веднъж в живота
трябва да идеш до Мека.
Мека е когато
Учителят по онова време
най-накрая се е установил,
може би той не е могъл
да остане задълго;
по-късно трябвало да се
премести в Медина и
така нататък, и бил
преследван непрекъснато.
Дори Бахайската вяра,
Учителят на Бахаите?
Също бил преследван
и вкаран в затвора
и всичко това, и т.н., и т.н.
Никъде не е безопасно.
Ако искате да се съберете
на такова голямо събиране,
Учителят, разбира се,
няма да празнува
рождения си ден.
В мюсюлманската традиция
не се споменава
рожденият ден на Пророка
и не се празнува,
а се чества Рамадан. Защо?
Защото
когато Учителят бил жив,
той бил много скромен.
Неговият Учител вероятно
все още бил жив.
Или дори след
като Учителят му починал,
той пак празнувал
рождения ден на Учителя
си. Това е традиция
също и в индуизма.
Ако човек си отиде, или
Учителят току що е
починал и той става
наследник, обикновено
той винаги ще каже:
„Учителят ми каза това,
Учителят ми каза онова.
Моят Учител бе велик.”
Точно както Миларепа,
помните ли?
Това е традицията,
смирението на Учителя.
Или той би ни казал,
ако Учителят не е там
или не е удобно
да споменава Учителя,
или може би Учителят
не е толкова високо
като вас самите, тогава
вероятно ще кажете
„Бог” или „Небесата” или
„Божествената благословия,”
нещо подобно. Рядко
вие самите го споменавате,
освен сред учениците
и когато те
зададат директен въпрос:
„Учителю,
вие спряхте колата ми,”
и всичко това, тогава
може би казвате: „О!”
И се забавляваме с това.
Но не винаги
Учителят чувства
такава гордост и величие
в себе си или го показва,
не по такъв помпозен
начин, нищо подобно.
Сега разбирате, нали?
И така, той празнувал
Рамадан, защото това е
рожд. ден на Учителя му.
Това е прекрасно.
„Дан” е дума на хинди,
на санскрит,
за „рожден ден.”
Ние също имаме и „Будадан”.
И когато се преведе
на виетнамски,
става „Дан.”
„Дан Сан” означава
рожденият ден на Буда,
„Будадан”.
Рама бил велик Учител
в индуистката традиция.
Той дори не е индус;
разбира се,
той е универсален.
Можете ли да си
представите? Какво голямо
празненство е! Разбира се,
десетки хиляди хора
идват да го видят и
той няма място, където
да ги настани,
затова може би трябва
бъдат някъде
в пустинята.
Трудно е да се скриеш,
затова не могат просто
да готвят тук, едно огнище,
но се появява дим на едно
място, на друго място,
навсякъде
и тогава управата
ще разбере, че
има голямо събиране.
Разбирате ли?
Дори ако те са
в гората, няма такава
гъста гора в Иран.
Няма гъста гора,
дори рядка гора, така че ако
готвиш през нощта,
никой да не види.
Всичко, което казва
Учителят, и вие си
представяте ученията,
които Учителят дори не
ви е предал,
и си представяте промени
и всякакви такива неща.
Представяте си ги
в главата и
искате да станат, и
казвате на всички останали,
и ако сте с достатъчно
силна воля и егото ви
е достатъчно силно,
достатъчно амбициозно,
ще имате
цял куп последователи.
И тогава
тези последователи
ще доведат друга
невежа група, и тогава тази
невежа група
събира друга, просто за да
я направят голяма.
И колкото повече
последователи, толкова
по-добре, и те искат да се
увеличат в егото.
Но те искат тази слава.
Те виждат: „О, всички
почитат Учителя и
мнозинството
го обича.”
Но те не виждат
силата на Учителя,
а виждат просто:
„О, това е само един
човек, който седи там.”
Говорят
и тълкуват книгата:
„Аз мога да направя това.”
Той изглежда
по-сладкодумен,
по някакъв начин.
И, разбира се,
невежите хора
го слушат
и го разбират.
И те всички
също не разбират;
но не е проблем за тях;
не ги е грижа!
Колко хора разбират
истинското учение
на Иисус и
пророка Мохамед,
или Буда, или Махавира,
например? Колко?
Много последователи,
но не са много хората,
които разбират.
Това е проблемът!
Дори когато Буда
бил още жив,
друг се съревновавал
с него.
Братовчед му,
тъй като той ревнувал
заради славата и
възхищението на
последователите му, затова
искал да прави същото.
И също имал много
последователи! Във всяка
епоха, винаги има някой
такъв.
Такива хора
не само че не практикуват,
не се развиват; но също
спират и други да дойдат!
Като че просто ходят там,
за да създават проблеми.
А после по-късно
не практикуват
и само
интерпретират нещо и
винаги казват: „О,
вече станах Буда,
Учителят ми каза.”
Ако Учителят
ти е казал, че си
станал Буда,
защо спираш други хора,
които искат да дойдат?
Например. Ако вие сте
Буда, и Учителят ви е
казал, тогава трябва да
работите с Буда, нали?
Да работите с Учителя,
а не срещу Него/Нея.
Това можете да го видите.
Но все пак някои хора
слушат! Защото същите
хора също и не практикуват:
само искат да се
присъединят за чудесата на
Учителя, очаквайки това
и онова, и когато не стане,
те си измислят малко.
Казват:
„Вътрешният Учител ми
каза това. Имам видения,
видях това и онова.”
Всичко е безсмислица.
Колко жалко.
Както и да е, понякога
Учителят казва нещо
и хората го тълкуват
по различен начин и
продължават да го правят,
и не следват
стъпките по-нататък.
Може би Учителят казва
това на този човек
и само той
наистина е разбрал,
защото това е само за него.
И тогава всички останали
се опитват да
му хвърлят поглед
и го тълкуват
по най-различни начини, и
после се получава различно.
Затова дори в една религия
има толкова много клонове.
Всички си мислят,
че те са правите.
Това не е правилно.
Дори когато
Учителят е бил жив,
учениците му само
защитавали себе си.
Никой не излизал
да предизвиква войни
с други хора,
особено
в едно и също семейство.
Ако например
те убият някои врагове,
то е поради ситуацията:
нямали са избор.
Днес е свободно, можем
да сме към всеки орден.
Никой нищо не казва.
Защо ще ви е
да се биете помежду си
и да се убивате,
да убивате невинни хора!
Никой не отива в Рая
по този начин,
казвам ви го честно,
в името на Бог:
никой не излиза
да убива невинни хора
напосоки,
и да отиде в Рая.
В името на какво?
Няма значение;
в името на Бога
или в името на дявола,
никой не отива в Рая
по този начин.
Никой пророк
не е проповядвал това.
Да сте виждали това
в Корана? Не!
Пророкът е казал само:
„Добре, ако се случи
да умрете по пътя,
докато защитавате
истинското учение
или братята и
сестрите си, то
ще отидете право в Рая;”
и това е правилно!
Само защото
по онова време
тях са ги преследвали!
Ако той се покаже,
за да ги спре
и другите да избягат,
но той умре,
в този случай
той ще отиде в Рая,
разбира се.
Но не просто да излезе
и да се опитва да убива
неверниците отвън.
Не!
Те не правели това
по времето на
Пророк Мохамед.
Не са го правели.
Те просто
са се защитавали.
В процеса на
защитата си,
може би са умирали,
или без да искат
са наранявали нападателя.
Ако той поставял камък,
за да се прикрие,
и може би враговете
са го преследвали
и искали да го убият,
той може би е изпуснал
камъка върху врага
и врагът е умрял:
но това не било умишлено.
Или може би
просто ползва пръчка
за самозащита,
но врагът е попаднал
под този прът
и е умрял.
Това не е
че е целял да го убие.
Мюсюлманите, които
следвали Пророка,
никога не излизали
да убиват някого
и най-малко Пророкът
ги е учил на това.
Никога не го е правил.
Гледах една
мюсюлманска пиеса,
която е базирана
на историята.
Всеки път,
за Рамадан
те правят пиеса,
все една и съща.
В тази пиеса, един от
учениците на Учителя,
учениците на Пророка,
казва на другите:
„Пророкът ни е казал
да не убиваме никого,
да не воюваме, просто
нищо да не правим.
Ние само седим тук
и се опитваме да ги спрем.”
Това е.
Или просто: „Ние не излизаме
да ги провокираме и
да се бием с тях, защото
Пророкът казва `Не`.”
Чух това в пиесата.
Те я играят всяка година,
както всяка Коледа
се играе
пиесата за яслите,
всяка Коледа
я играят отново.
Значи трябва
да е имало такава история.
Дори днес
я играят така,
все още казват, че:
„Пророкът не ни е учил
да излизаме да се бием,
а трябва да сме тихи
и да избягваме врага.”
Това се казва
в пиесата.
Нямах време
да я гледам изцяло,
но видях по-голямата част.
В тази посока, на мира,
ги е учил
Пророкът;
дори и при такова
яростно преследване
както по онова време.
Дори и Исус,
хората са го нападали
постоянно
и той имал много ученици,
могъл е да започне
революция и
хората щели да го слушат.
С всички чудеса,
които бил направил,
всички щели да го следват
и той е могъл
да победи правителството,
поне местното, без проблем.
Могъл е да се бие
и да избяга,
да си спаси живота,
но не го направил.
Всички Учители
са така миролюбиви.
Същото е.
Когато видите това,
вие знаете, че
Учителят Исус е велик.
Също знаете, че
Мохамед е
велик Пророк.
Няма Учител,
който да иска
учениците му да излизат
и да убиват врага. Не.
Това се казва
навсякъде в Корана.
Ние сме събрали
всички изказвания
на различни пророци
и сме ги сложили
черно на бяло,
та всички да ги видят.
Надявам се това да помогне
да просветли хората
от различните религии.
Затова им казах
да го направят.
Струва си!
Вместо да ползваме
ефирното време
за реклами,
за печелене на пари,
ние го ползваме
за доброто на религиите,
на всички хора, с надежда,
че те ще постигнат
мир помежду си.
И има резултат!
Знаете ли, че
един крал от Арабия,
от Саудитска Арабия,
организирал много пъти
конференции между
верите, помните ли?
Да.
Благословен да бъде.
Той трябва да е
много просветлен крал
и много мил човек,
помогнал е на много
страни и народи.
Не само на своя народ,
но и на другите също.
Благословен да бъде.
Истински мюсюлманин.
Това е истинският дух
на мюсюлманството;
мир и хармония.
Добре.
Аз си свърших работата,
сега вие свършете своята -
усвоете това,
и като се приберете,
разпространете го и
сред другите хора и го
направете свое богатство.
Да.
Много хубаво писмо
на Учителя,
благодарим му,
мирът да е с него.
Мирза Абдул Хади Кан
от Букхара.
Много красиво име.
Не ги разбирам
всичките,
но това звучи хубаво.
И мястото, където живее, е
също много хубаво-Букхара.
Красиво!
Арабският език
е много хубав.
Името на града
звучи много хубаво,
като Кандахар,
звучи така хубаво!
Жалко.
Всичко се дължи
на недоразумения
между религиите.
Ако хората наистина
учат религиозните си
писания както трябва,
няма да има войни
между религиите,
да не говорим
в една религия.
Това трябва да спре.
На човечеството наистина
трябва да му писне от лудостта
някой ден. Но ще ви кажа,
макар че има много войни,
хората умират много повече
от глад.
Бежанците от климата
са 25 милиона в момента,
а бежанците като цяло
са около 60 милиона.
Една трета от тях
са бежанци от климата,
но това не се казва.
Другите 40 милиона
са официални,
някои да, други не,
но поне те имат
статута на бежанци.
Но никой не го е грижа
за климатичните бежанци.
Те живеят или умират,
никой не го е грижа.
Те нямат никакви права,
нито спогодби, които
да ги защитят, нали?
Те са оставени сами
да се борят за себе си
и за децата си.
Това са
истински бежанци,
наистина не знам къде
и как да им помогна.
Те са разпръснати
навсякъде.
Нямат дори глас,
нямат глас.
Много островни страни
потъват и те трябва
да отиват при съседите,
но съседният остров
също потъва.
Те постоянно
се местят.
Как може да се живее така?
Къде ще могат
да се заселят?
Как да изкарваш
прехрана за семейството си
в такава ситуация;
когато нямаш дом,
нито статут, нито нация,
никой не го интересува.
Те живеят
на ръба на обществото.
Те са третият вид
хора, които дори
не са бежанци от войната.
Това е само
от предната година.
Не знам в момента
колко ще са.
Казват, че през 2010,
само след 2 години
или година или половина
горе-долу,
ще има 50 милиона;
двойно повече от сега,
и това е само
прогноза.
Може и да са повече.
Наистина вече
нямам думи
да говоря за тази раса,
наречена „хора”.
Някои наистина
не живеят като човешко
същество; живеят като в
ада, в постоянно страдание.
Моля се искрено
един ден всички
да се променят
и да живеят като хора,
със състрадание и любов,
които са ни присъщи.
Цялото човечество има
любов и състрадание.
Имат ги!
Просто са избрали
да не ги признават,
да не ги прилагат.
Надявам се един ден,
всички да сме будни
и да помним това,
защото само такъв живот
си заслужава да се живее:
с любов и състрадание.
Без любов
и състрадание,
какви ще сме?
Ако обичаме само
семейството и роднините,
това и животните го могат.
Защо се заявяваме
по-добри от
животните и после
даже ги ядем?
Разбирате ли?
Защото ние сме едно.
Ние сме едно.
Дори и непознатите.
Ето защо
като изляза навън,
не усещам, че някой
ми е чужд,
никога.
Затова им вярвам.
Обичам ги,
както обичам вас.
Никога не мисля: „О,
този е непознат, внимавай”.
Не усещам дистанция
между мен и тях,
никога! С никой от тях.
Независимо с кой.
Може да е бездомен,
или продавач, или
чиновник, банков касиер,
какъвто и да е, чувствам,
че те са като вас;
заслужават доверие,
близки са ми, много близки,
сякаш с кръвна връзка.
Все едно семейство.
Много приятно
е това чувство.
Чувствате се у дома,
еднакво с всички.
Дори и да не говоря
техния език,
няма значение.
Моментално усещам връзка.
Ако видя някой, усещам:
„те са мои хора!”, да.
Можем да говорим безкрайно...
но медитирайте.
Добре, прекрасни хора,
до след малко, може би.
Благодарим, Учителю!
Много благодарим.
Няма защо.
Няма защо.
Благодарим, Учителю.
Благодарим за благословията.