Tip:
Highlight text to annotate it
X
Проучване на "Галъп" от края на октомври
за отношението на американците към легализирането на марихуаната
показа, че 44% от американците или почти два пъти повече от 1983 г. го подкрепят,
като поддръжниците са се увеличили значително през последните 4 години…
така че нагласите са в наша полза.
След войната срещу наркотиците
Въпреки че обществената подкрепа за забраната на наркотиците отслабва,
повечето хора не знаят какво точно би се случило след отпадането на забраната.
На Международна конференция за промяна на наркополитиката от 12 до 14 ноември 2009 г.
в Ню Мексико помолихме видни реформатори в тази област
да обяснят бъдещите модели на законова регулация на незаконните наркотици.
За някои хора в САЩ думата "легализация"
означава данъци и регулации,
но много хора я свързват с "анархия".
Системата на свободния пазар, която познаваме, има за цел максимално потребление.
Например "Найк", "Кока Кола" или дънките,
или която и да е голяма международна корпорация,
те всички са в бизнеса, който увеличава потреблението.
Регулиране и контрол на сегашните незаконни наркотици
– така го наричам аз. Става въпрос за регулация и контрол.
За мен легализацията означава регулирана легализация - данъци.
Искаме повече контрол, а не по-малко.
Всеки наркотик има нужда от различен модел.
Всеки наркотик причинява различна вреда,
води до различна степен на зависимост, непреодолимост,
физически увреждания.
Може би по-вредните наркотици се нуждаят от повече видове регулации,
а по-леките - от по-малко.
"Трансформ" издаде брошура със заглавие "Подробен план за легализацията”.
Бихте ли ни казали какъв е този документ?
Това е първият план, в който ние -
– или въобще някой досега, описва точно и подробно
как хората ще контролират наркотиците в свят без забрана.
Това означава прилагане на обикновени регулаторни рамки
върху проблем, който в момента е абсолютно извън контрол.
Имаме три възможности в свят, премахнал забраната.
Предписват се от лекари, достъпни са в аптеки
или се продават с лиценз.
Канабисът, например, ще се продава с лиценз,
както се продава всяко друго лекарство.
Но няма да стои на рафта с шоколад.
Въпрос на потребителски права.
В момента в Холандия можеш да си купиш пакетче, но не знаеш
точното количество на тетрахидроканабинол вътре.
Ще поискаме одобрено от държавата съдържание върху него;
ще искаме да знаем, че държавният регулатор
контролира процеса;
ще искаме предупредителен надпис за вредата върху здравето,
състав на пакета, който да посочва как е отгледано растението
и всички други съставки, включени в процеса на производство.
А някои от лицензионните условия ще включват консултиране
на потребителите, особено на тези, които не знаят как да го употребяват,
в случай че взимат твърде много или го използват неправилно,
или на хора с психични проблеми или уязвими при употреба.
Нека научим урока си от алкохола и цигарите.
В презентациите, които правя,
има образи, които обикновенно се асоциират
с алкохол и цигари.
Това са секси тела и мускулести тела,
те показват секс, блясък, великолепие.
Моделът на алкохола и цигарите
е моделът на комерсиализма.
Първото нещо е търговската марка. Ако продукт придобие търговска марка,
той ще бъде рекламиран, дори рекламата да е забранена.
Ако бъде разрешена търговската марка, ще се появи и рекламата.
Има различни форми на предлагането на наркотика,
това може да е цилиндричен,
неудобен контейнер за лекарство със запушалка.
Можете ли да си вървите по улицата и да пушите джойнт?
Може би не в началото. Ще бъде за домашно ползване, от информирани възрастни,
в скучна опаковка и без търговска марка.
Знаете ли как може да се регулира производството на канабис?
Нищо ново - просто реглулиране на производство и предлагане.
Рамките вече съществуват.
Контролира се производството на цигари.
Контролира се качеството на тютюна.
Контролът не е достатъчно добър, наистина -
нужно е повече, но рамките са наложени.
Активно се боря срещу забраната на марихуаната.
Но мисълта, че някой ден тя ще бъде контролирана от "Филип Морис"
или "Анхаузер-Буш", или големите фармацевтични компании,
или фирмите за оборотни стоки, не ме радва.
Но през послените десетилетия в САЩ
и в други страни
изникват множество малки пивоварни,
които често произвеждат само за съответния щат,
за местното население или район. Регулирани от държавата,
но произвеждат относително малко количество.
Понякога те са собственост на големи компании, понякога - не.
И мисля, че този модел, който продължава да подчертава
качеството на продукта, който продължава да създава заетост
за местните хора из цялата страна -
мисля, че това е моделът, който успешно подхожда
на сегашното състояние на пазара на марихуана.
Добре, нека говорим за други наркотици като стимулантите и опиатите.
Как тяхната регулация ще се различава от тази на канабиса?
Ние регулираме със закони два мого силни наркотика: алкохола и цигарите.
Така че става върос за включване на още един наркотик
в тези рамки.
Да започнем с хероина, който е най-концентрираната форма
на опиумен продукт, първоначално ще може да се предписва само от лекар.
Но при всеки наркотик има различни концентрации -
тоест може да се сложи опиум в най-различни неща.
Може да се направи опиумна тинктура, може да се пуши опиум.
И най-вероятно опиумът ще бъде достъпен
колкото е канабисът, нещо като да си поръчаш кафе.
Не подкрепям система, в която всеки може просто
да влезе в аптеката и да каже "Бих искал да пробвам хероин днес."
Първо трябва да си с диагноза "зависим",
преди да можеш да го купиш и трябва да има санкции
за тези, които след това го продават на черно
на хора, които не са пристрастени.
Според мен е логично и метадонът и хероинът да са достъпни.
Например хероинът за домашна употреба, или не, а може и за употреба на място.
Но със сигурност трябва да се започне с най-зависимите потребители,
дайте им хероин и метадон в някаква комбинация,
която е добра за тях, и наблюдавайте.
Следете размера на черния пазар.
Ако сте започнали с най-зависмите потребители
и черният пазар е намалял с 80%,
може да спрете дотук.
Ако искате да стигнете до други хора, които искат да участват,
информирани възрастни, които могат да го използват по някакъв начин,
трябва да го решите в този момент.
Малко вероятно е кокаин
да бъде предписан за ободряване.
Ние предлагаме кокаиновият прах да се продава
от фармацевт, може би отново с лиценз,
или да се контролира дозата.
За листата от кока не трябва да има лиценз. Няма причина хората
да не могат да си ги купят от магазина, от който си купуват
марули и домати.
Вниманието ни е насочено към възможността
да се преразглежда целия процес през цялото време.
Така че проявяваме предпазливост, прилагаме строг контрол,
даваме повече свобода, но ако видим, че нещата се объркват,
отново ги вкарваме в рамки. Просто и ясно.
Не като сегашната ситуация, в която нямаме
абсолютно никаква възможност да се намесим.
Дали това важи и за психеделичните наркотици?
Не, моделът е друг. При психеделичните наркотици
цялата вреда идва от нагласата и настройката.
Какво е нагласа и настройка? Нагласата е очакването, а настройката са обстоятелствата при употреба.
И така ако хората използват наркотици без надзор, могат да си навредят.
Основното в целия процес при психеделичните наркотици
е да се изисква надзор.
Как работи този модел?
Накратко изглежда така - позволяваме на хората да кандидатстват за лиценз
и когато го получат, това означава, че гарантираме,
че ще контролираме нагласата и настройките на хората
през цялото им преживяване.
Така ставаме отговорни за поведението на съответния човек в продължение на 8 часа.
Първите, които ще поканим да участват
са шамани и психотерапевти,
които са свързани с това от векове насам.
При цигарите успяхме драстично да намалим
употребата им в САЩ,
но без да хвърляхме хора в затвора.
Направихме го чрез общественото здравеопазване и образование
и мисля, че това трябва да направим и с наркотиците.
Но е нужно честно образование.
А не пропагандата
на противниците на наркотиците, която плаши децата.
Тя просто ги прави по-цинични
и те игнорират посланието:
“възрастните пак ни лъжат - опитват се да ни плашат”,
а това има обратен ефект.
Вярвам, че реформаторите на наркополитиката имат висок морал,
защото моралното отношение означава състрадание
и интеграция и грижа за хората,
които са измъчвани от настоящата система.
Това е моралът.
За мен моралът и състраданието са едно и също нещо.
А реформаторите имат висок морал.
Вкарването на хората в затвора е неморален подход към този проблем.
Реформата в наркополитиката започна през 2009 г. оттам,
откъдето започна движението за правата на хомосексуалистите през 60те и 70те
или движението за граждански права през 50те.
Не искам хората изведнъж да се възмутят,
че ставаме неморални, когато внезапно вятърът задуха
в обратна посока или нещата започнат да се изплъзват.
Защото трябва да сме непреклонни;
Да погледнем на това като на битка за много поколения -
като се опитваме да обхванем и променим възможно най-много сега,
но и да разберем, че това ще бъде дълга война.
Няма друг път.
Субтитри: Весислава Миланова �