Tip:
Highlight text to annotate it
X
Разрешаването на конфликти или избягването на конфликти с другите хора
е проблем, характерен за всеки човек.
Причината за конфликтите е, че хората изхождат от различни гледища,
от различна среда, и носят със себе си нагласите, които са възприели.
Просто да нареждаш на някого, да казваш на друг човек:
"Не трябва да мислиш по начина, по който мислиш" –
това не променя поведението.
Ако наистина искате да се разбирате с хората,
тогава само когато ви попитат:
"Кой е най-добрият начин да вкараш лопатата в земята"?
"Използвай крака си. Така е по-лесно". Ако не ви питат, не се занимавайте.
Най-добрият начин да избягвате конфликти е като не налагате своите ценности,
дори и да са по-добри от ценностите на другия човек.
Например – Роксан може да харесва котки.
Аз не искам да има котки вкъщи,
защото смятам, че са мръсни и т.н. Но както и да е...
Въпросът е: колко харесвам Роксан?
Ако тя не означава много за мен, ще кажа: "Махаш котките или аз се махам".
Когато си имате работа с хора,
без значение какви са техните възгледи, само когато те ви кажат:
"Какво мислиш за моите възгледи?", тогава може да дадете мнението си.
Така например
Джоел може да счита, че ценностите на неговия шеф не са правилни.
Ако се опита да му изложи по-разумни ценности,
шефът му не би го разбрал.
Дори би се обидил, защото ще се почувства омаловажен.
Когато срещате хора,
те ви показват своите ценности чрез начина си на изразяване,
чрез начина, по който говорят за различни неща.
Ако ви попитат: "Какво мислиш за моите ценности?",
тогава може да отговорите свободно.
Или: "Какво мислиш за начина, по който използвам бояджийската четка?".
Ако ви кажат: "Бояджийската четка не се използва така",
това не ви казва как да я използвате.
"Обърсвате я на кутията", може да им обясните.
Много малко хора, освен ако не ходят на училище,
за да изучават например авиационна механика,
в който случай те отиват да чуят какво има да им каже учителят,
но ако някой от другите ученици им покаже дадено нещо,
те биха се почувствали омаловажени.
Ученикът казва: "Ти не разбираш механизма на буталните двигатели".
Това би засегнало самочувствието им, защото друг ученик го казва.
Ако преподавателят му каже това,
той е отишъл там да учи за водопроводчик или пък изкуство,
или музика, така че ще слуша преподавателя.
Там сте, за да научите какво има да ви каже той.
Но що се отнася до обикновените хора...
Например ако Роксан работи върху нещо
и то е много важно за нея, но телефонът звънне,
това отклонява вниманието й от работата,
а след разговора може и да не продължи нататък.
Но ако кажете: "Трябва да продължиш оттам, докъдето беше стигнала..."
Освен ако тя не каже: "Боже, невероятно дезорганизирана съм,
какво предлагаш да направя?".
Тогава пишете съвети – първо, второ, трето, четвърто, пето.
И тя казва: "Не харесвам четвъртото и петото". Няма да спорите с нея.
Ако каже: "Не съм сигурна относно четвъртото и петото",
тогава може да й дадете указания.
Начинът на изразяване ви показва дали човекът иска да чуе още, или не.
Каквото и да кажете, би засегнало самочувствието на нормалните хора,
ако разглежда
недостатъците на другия човек.
Ако някой човек има недостатъци,
работите с него въпреки тях, освен ако не ви каже:
"Как успяваш да правиш по четири филма на ден,
а аз мога само по един?".
Тогава може да кажете: "Защото първо чистя, после готвя,
после поливам поляната и след това се връщам към работата си".
Трябва да вършите само по едно нещо наведнъж. Разбирате ли?
Ако строите някой мост и междувременно поливате розите
и подрязвате дръвчета, много от нещата остават недовършени.
Не казвам, че правите така.
Но ако отидете при Лари и кажете: "Не се прави така. Направи го ето така",
то вие налагате своите ценности. Те може да са правилни,
но не бива да ги налагате, освен ако не се допитат до вас.
Та конфликтите се появяват,
когато човек не търси съвета ви, но вие му го давате.
Не винаги става така, но рано или късно ще се случи.
Начинът, по който може да се разбирате с някого,
е като му позволите да бъде себе си, освен ако не ви каже:
"Не се разбирам с поляци. Какъв ми е проблемът?".
Много малко хора питат такива неща.
Всъщност, никога не съм срещал човек, който да каже:
"Какво мислиш за ценностната ми система?
Какво мислиш за начина, по който мисля?".
Но само ако някой каже това и бъде искрен, а не идва от егото
и не се опитва да бъде любезен.
Ако някой ви смущава по някакъв начин,
просто кажете: "Не обичам да обсъждам расите.
Ако ти искаш да си расист, добре, но аз не се интересувам от това".
Ако каже: "Как така имаш различно виждане за негрите от мен?",
тогава може да обясните.
Но ако каже: "Така чувствам нещата, по дяволите!",
оставете го да говори
или го уволнете, ако сте го наели и не искате да слушате такива неща.
Веднъж наехме работник...
Имаше един чернокож на един стълб, работеше върху някаква антена.
И този чернокож каза: "Трябва ми въже".
А този, дето наехме, отговори: "Вържи го на врата си. Ако паднеш, ще се обесиш".
Той сметна, че това би било подходящо за чернокожия.
Повече не го наехме, защото нивото му беше твърде ниско.
За да се поправи това, трябва да промените целия му житейски опит,
а или наемате някой, който да сложи антена,
или работите над целия му живот.
Въпросът е: колко различен е житейският опит на този човек от вашия?
Търси ли информация човекът и ако да,
не оставяйте чувство, че все едно го поучавате.
Ако дойдете и кажете: "Лари, така не се използва
разтворител",
най-добре да продължите: "Аз го правех така,
но един човек ми показа друг начин".
Те не харесват идващата лично от вас критика.
Аз не се замесвам в такива дискусии,
защото те не стигат доникъде, освен ако човекът не каже:
"Какво мислиш за проклетите мексиканци, идващи в страната?",
"Мисля същото и за "нелоялните" американци,
които не оценяват тази страна" – вместо да нападате испанците.
Кажете: "Смятам някои американци за много неприятни, а други за нормални",
но няма нужда да обсъждате испанците,
защото той вече има изградено мнение за тях.
Ако кажете: "Има доста американци, които са подмолни",
той принципно би се съгласил с вас,
но ако каже: "Ами не знам, никога не съм срещал такива...",
тогава оставете темата,
ако той не иска да дискутира това,
ако гледната му точка го удовлетворява.
Най-важното, което трябва да запомните,
е, че различните хора изхождат от различни гледни точки
и виждат същото нещо, което и вие,
но тяхната интерпретация е различна.
Освен ако те сами не ви попитат:
"Какво мислиш, че трябва да направя?"
Ако някой има къса памет, нека си води записки.
Казвате му това един или два пъти,
но не непрекъснато, ако не го прилага.
Давате на хората инструкции.
Ако ги прилагат, продължавате с инструкциите.
Ако не ги прилагат, значи всичко е само празно говорене.
"Какво предлагате да направя? Жена ми харесва котки, а аз кучета".
Не е нужно да си съчинявате истории:
"Остави я да гледа котки, за да ти позволи да си имаш кучета".
В състояние на конфликт
ще направите това един или два пъти.
Казвате: "Струва ми се, че ако държиш бормашината така,
тя ще работи по-добре – поне при мен беше така".
Но ако човекът не ви пита и е зает да пробива нещо,
и каже: "Не ти искам проклетия съвет!
Ти си гледай компютъра, а аз ще си гледам моята работа".
Понякога хората не искат съвети. Те чувстват, че биват омаловажени.
Спрете да си давате съвети. Това създава антагонизми,
освен ако не ви поискат съвет.
Това абсолютно правило ли е?
Това е просто по-добър начин за справяне с хората,
тъй като не можете да им промените отношението, като изтъквате:
"Проблемът ти е, че не слушаш никого".
Това не ги кара да започнат да слушат.
Те ще продължат по същия начин,
освен ако не ви попитат: "Не показвам ли внимание?",
или: "Изглеждам ли безучастен?".
Много малко хора говорят по този начин. Това означава да сте разумен.
Да сте разумен означава – когато някой дойде и ви каже:
"Не знам как се използва това трионче".
Тогава му давате указания.
Ако идва всеки ден и казва: "Не знам как да използвам триончето",
тогава го наблюдавайте и го въвеждайте в процеса.
Схващате ли?
Вече имате ли някакви нагласи за разните хора,
които мислят различно от вас?
Те просто мислят различно от вас, точка.
Коментари от сорта на: "Ти си глупав" или "бавен",
"Проблемът ти е, че нямаш никакво въображение!" –
това не променя поведението. То само подхранва конфликта.
Разбирате ли какво имам предвид?
Ако някой е много добър в рисуването на рози
и вие харесвате рози, тогава бихте си общували с него,
но ако каже: "Ако питаш мен, всички ирландци трябва да си отидат в Ирландия",
отговорете: "Ами, аз нямам такова отношение към ирландците,
затова предпочитам да не обсъждаме темата".
"Мисля, че има някои шведи, които се държат зле,
и други шведи, които се държат добре" – може да кажете това.
Може би би ви разбрал. Кажете, че оценявате гледната му точка.
Но не го отрязвайте: "Ти си расист!"
Не го отхвърляйте.