Tip:
Highlight text to annotate it
X
Добре дошли във видеото, в ще ви обясня проблемите на гласуването от вида "спечелилият най-много гласове е победител".
Едно не съвсем обикновено царско семейство е изправено пред проблем.
Това са лъвовете – владетели на Джунглата от незапомнени времена.
Гражданите на Животинското царство протестират срещу абсолютната власт на монархията
и искат и те да участват в своето управление.
Подлагайки се на натиска, Лъвът абдикира и обявява, че новият цар ще бъде избиран от гражданите.
С цел да осигури приемственост, а и защото е по-хитра от своя съпруг,
Лъвицата запазва мястото си на трона и правомощието да определя начина,
по който ще се осъществява гласуването в нейното царство.
Всеки гражданин получава правото на един-единствен глас, а кандидатът,
събрал най-много гласове, следва да бъде провъзгласен за цар.
Този метод на гласуване е познат като "спечелилият най-много гласове е победител"
или "победителят взима всичко".
Той изглежда разбираем, честен и разумен. Нали?
Но всъщност, не е.
Той е едно наистина ужасно нещо.
Защо?
За да видим какви проблеми поражда, нека да проследим хода на изборите
в Животинското царство.
Всички са развълнувани от изгряващата демокрация и няколко надеждни кандидати са избрани да представляват своите партии.
Те провеждат възможно най-добрите предизборни кампании,
А след като гражданите дават своя глас, стават ясни и резултатите от гласуването:
Костенурката печели 9% от гласовете,
Маймуната – 18%,
Горилата – 19%,
Совата получава 13% от гласовете,
Леопарда е подкрепен от 20%,
Тигърът – от 15%,
а Змията получава 6%.
Съгласно правилата на метода "спечелилият най-много гласове е победител",
изборите са спечелени от Леопарда.
Но ако се върнем към резултатите, ще забележим и първия проблем на този вид гласуване:
властта е в ръцете на малцинството. Мнозинството от 80% от гражданите са искали някой друг да стане цар, но въпреки това, Леопардът все пак печели.
На тези избори се явиха само седем кандидати, но сами може да си представите, ако вместо това имаше двадесет кандидатури:
Леопардът можеше да получи само 5% от гласовете на гражданите, но въпреки това да спечели изборите.
Проблемът с попадането на властта в ръцете на малцинството е само началото.
Второто голямо предизвикателство пред този вид гласуване е, че след известен период от време
той неизбежно води до установяването на двупартийна система.
Как така?
За да отговорим на този въпрос, нека видим как ще протечат следващите няколко изборни кампании.
Мандатът на Леопарда е изтекъл и е време прохождащата демокрация отново да се сблъска с изборния процес.
Този път обаче, всички жители на Царството на животните си спомнят какво се случи на предходните избори.
Това променя начина, по който те ще гласуват сега. Особено привържениците на Змията и на Костенурката,
които трябва да се примирят с реалността, че техните фаворити са се оказали непривлекателни
и че трудно биха могли да спечелят изборите.
Феновете на Костенурката, които не са останали доволни от управлението на Леопарда,
решават да подкрепят кандидата с най-голям шанс за победа – Горилата.
Гласувалите за Змията биха гласували за Тигъра, защото припознават най-силно неговата идеология,
но се страхуват от негативната кампания, която Леопардът провежда спрямо
своите опоненти.
Привържениците на Змията, уплашени от евентуалната победа на Горилата, решават да гласуват стратегически за Леопарда.
Крайният резултат е такъв, че Леопардът получава подкрепата на 26% от гласувалите,
а Горилата е провъзгласена за цар с 28% подкрепа.
Змията и Костенурката, виждайки техния незадоволителен резултат и вземайки предвид разходите по участването в предизборните кампании,
решават повече да не се явяват на избори.
От седемте партии, които се бореха за победа в началото, сега останаха само пет.
Да преминем към следващите избори, в които участват само пет кандидата,
а жителите на Царството все още си спомнят случилото се на предходните избори.
Гласувалите за Совата се убеждават в това, че техният фаворит няма шанс да спечели изборите.
Те са привърженици на центъра в политиката и не са толкова обвързани с конкретна идеология, какъвто е случая с останалите в Царството на животните,
и като такива не харесват нито Горилата, нито Леопарда.
И Горилата, и Леопардът са наясно с това и започват да водят негативна предизборна кампания,
възползвайки се от страха на центристите.
Привържениците на Совата се разделят на групи и гласуват по-скоро срещу кандидата, когото не одобряват,
отколкото в подкрепа на този, на когото симпатизират.
На тези избори Горилата получава 33% от гласовете, а Леопардът става победител с подкрепата на 34% от гласувалите.
Това кара и Совата да се откаже от участие в бъдещи избори.
По време на следващите избори ще обърнем внимание на привържениците на Маймуната и на Тигъра, които се чувстват неудовлетворени.
Те наистина харесват своите лидери, но им се налага да направят компромис.
Феновете на Маймуната нямат много общи схващания с тези на Горилата, но определено не харесват тези на Леопарда.
Привържениците на Тигъра имат големи различия с Леопарда, но определено не харесват Горилата.
Те правят стратегическия ход да не гласуват за своя истински фаворит от страх да не би кандидатът,
когото определено не харесват, да спечели изборите.
Резултатите от вота са в полза на Горилата, която става цар с подкрепата на 51% от гласувалите.
На този етап Маймуната и Тигъра също се отказват от по-нататъшно участие в избори,
а в Царството на животните се установява двупартиен модел.
Поради променливата позиция на центристите, които навремето подкрепяха Совата,
короната може да бъде ту в ръцете на Горилата, ту в тези на Леопарда,
но в крайна сметка, двупартийният модел се запазва.
Причината за установяването на този модел не може да се обясни с политическите убеждения на гражданите или с това,
че те харесват двупартийния модел, защото този тип гласуване следва строго определени
математически принципи.
В дългосрочен план е невъзможно да се предотврати превръщането на гласуването от вида "спечелилият най-много гласове е победител" в двупартиен модел.
А в същото време, предпочитаният на гласоподавателите все още не са се променили от времето на първите избори.
Едва 2/5 от тях биха гласували или за Леопарда, или за Горилата,
докато останалите 3/5 биха предпочели някой от другите кандидати.
Така, мнозинството от 3/5 губи интереса си да участва в демократичните процеси,
защото усеща липсата на начин, по който да изрази истиснките си предпочитания.
Оттук нататък става все по-лошо. Ако жителите на царството се разделят в обособени избирателни райони,
техният вот може да бъде подменен още преди провеждането на изборите.
Представете си блок, в който има десет апартамента, във всеки от които живее по един гласоподавател.
Трима биха гласували за Леопарда, трима – за Горилата, а останалите четирима биха подкрепили Совата.
Ако гласуването се осъществява с предварително разделяне на населението в избирателни райони,
определящият техните граници има огромно въздействие при определянето на победителя в изборите.
Например, ако обединим в един район тримата привърженици на Леопарда с двама от симпатизантите на Совата
и направим същото с тримата фенове на Горилата, можем да елиминираме Совата от изборите,
въпреки че като цяло мнозинството от гражданите подкрепя именно нея.
Ако определянето на границите на избирателните райони е в ръцете на партиите на Леопарда и на Горилата,
те имат огромен стимул да си подсигурят спечелването на изборната надпревара.
Но повече за това – някой друг път.
Бихте казали: "Чудо голямо, добавете трета партия и променете системата".
Това ни води към последния и най-голям проблем на този вид гласуване, а именно –
ефекта на разпръскването на вота.
Нека си представим, че вече три години управлението е било в ръцете на Горилата и Леопарда.
Тигърът решава, че е време да се включи в надпреварата. Той смята, че избирателите са уморени от статуквото
и че има шанс да спечели от това.
Той стартира предизборната си кампания с изненадващо голямо количество злато, събрано под формата на дарения,
и се включва в дебат със своите опоненти в ефира на националната телевизия.
След изборите, уви, Тигърът успява да спечели едва 15% от гласовете, привличайки част от симпатизантите на Леопарда,
чиято политическа идеология е най-сходна с тази на него. По този начин Горилата лесно печели изборите
и е провъзгласена за цар.
Най-лошото на този вид гласуване е това, че колкото по-добре се представи на изборите третата партия,
толкова по-лошо става положението за собствените й избиратели, защото по този начин осигурява победата
на своя най-голям политически опонент.
Също така, не забравяйте и че Горилата не е глупава и знае много добре как работи системата.
Откъде мислите, че се взеха даренията за Тигъра?
В същото време, царицата започва да се разочарова от случващото се.
Наблюдавайки изборите тя вижда, че системата не работи в полза на нейните подчинени.
Царицата започва да си мисли как да направи гласуването по-честно така, че
да гласуваш за истинския си фаворит, без да се притесняваш за последствията,
да имаш избор между повече кандидати,
да не се разпръскват гласовете на гражданите
и в борбата да могат да се включват нови партии.
За щастие на царицата, съществуват и няколко други вида гласуване, един от които е
т.нар. метод на алтернативите. Но повече за него ще си поговорим някой друг път.
Благодаря ви за вниманието. Превод на български: Кирил Боянов