Tip:
Highlight text to annotate it
X
Архитектурно исторически резерват град Несебър
Полуостров врязан в Черно море, древен град, с модерно лице.
Забележителност от световно значение, част от защитените паметници на ЮНЕСКО
- това е Несебър. Културен център,
в които са наслоени исторически пластове на много цивилизации.
Първите заселници са траките - в края на II хилядолетие пр. Хр.,
които го наричат Месамбрия.
Следват гърците през VI в. пр. Хр., а четири века по-късно и римляните.
С двете си пристанища градът има важно търговско значение.
През цялата античност поддържа добри връзки с полисите на Черно и Егейско море
и Средиземноморието.
В археологическия музей в града са изложени множество артефакти,
свидетелстващи за богат икономически, културен и духовен живот от този период.
В първата зала могат да се видят надпис-декрет в чест на тракийски вожд.
Съседната зала е посветена на гръцкото влияние
– голям брой почетни декрети в чест на изтъкнати личности,
мраморни оброчни плочи, документиращи административния живот на Месамбрия,
и разнообразна култова пластика,
говореща за богат религиозен живот на месамбрийците.
Идването на римляните продължава възхода на града – той продължава да търгува,
да сече монети и да развива местните занаяти.
С разделянето на Римската империята, ролята на Месамбрия значително нараства.
Засилва се връзката с Константинопол,
строят се масивни крепости и християнски базилики.
Мраморни бази, колони, капители
са елементи от вътрешната пластична украса на сградите от този период.
Тази антична култура, родена като сплав от тракийско, гръцко и римско влияние,
превръща Несебър в археологическо съкровище.
През Средновековието вече наричат града Месемврия
и той постоянно преминава ту в български, ту във византийски ръце.
Образците на средновековни църкви показват,
че градът се оформя като един от главните духовни центрове на източното християнство.
Голям размах получават художествените занаяти
– скулптори, зографи, грънчари оставят своите великолепни образци като свидетелство на времето.
Някогашното антично изящество е обогатено с имперско величие
и одухотворено от христянското чудо.
Броят на църковните храмове нараства до 40, като 26 от тях са запазени и днес.
Богата колекция от несебърски икони е събрана в четвъртата зала на музея.
„Света Богородица”, „Христос Пантократор” и „Рождество Христово”
са прекрасни образци на иконостаси.
Епископски трон и царски двери потвърждават, че религията никога не е била чужда на великолепието.
На централния площад в Стария Несебър се издигат останките на трикорабна базилика
– църквата „Света София”.
Тя е била част от резиденцията на несебърския митрополит от началото на VI в.
Някога измазана с хоросан и изпъстрена със стенописи, днес „Старата митрополия”, както я наричат,
е архитектурна реликва и любимо място за снимка на туристите.
Църквата „Св. Стефан” е построена в периода ХІ – ХІІІ в.
и е наречена „Нова митрополия”.
Вътрешността й е изпъстрена със сцени от житието на Божията майка.
Времето на Късното средновековие внася ново влияние в храмовото строителство.
Това е периодът на Второто българско царство
и търновската школа разпростира своето влияние в цялата страна.
Образец от това време са църквите „Христос Пантократор” и „Св. Йоан Алитургетос”.
През ХV-и век града попада в рамките на Османската империя и отново променя своя облик.
Свидетел за ориенталския стил от това време, например, е чешмата до Старата митрополия.
Но Старият Несебър такъв, какъвто днес очарова хиляди туристи,
се оформя по време на българското възраждане.
През 18-и век икономическият и културният живот са във възход.
Натрупаните с векове копнежи сега намират израз
в създаването на традиционната несебърска къща.
Разкошна със своята естествена красота и непринуденост,
тя била и по своему кокетна с вниманието към интериора и детайла.
Днес граът е обект на възхищение на туристи от цял свят,
които преоткриват Несебър в картата на историческия и културен туризъм.
Заради изключителните си и многобройни исторически паметници от няколко различни епохи,
старият град Несебър е включен в Списъка на паметниците
на Световно културно наследство на ЮНЕСКО.