Tip:
Highlight text to annotate it
X
В този свят постоянно търсим
идеали, в отношение на най-красивото, най-сладкото,
най-очарователното, най-привързаното, най-любящото.
[Абсолютна половинка на душата]
Човекът, който може да се смята за моят най-добър двойник,
идеално представяне на красота, чар, сладост, любов и привързаност.
От това, което виждаме, чуваме, усещаме, вкусваме, докосваме и помирисваме.
Какво, ако това е крайната реалност?
Вместотова ни бива казано, че крайния източник на всичко
е нещо безлично и може би несъзнателно.
Значи това, което е мъртво и несъзнателно дава живот на толкова много съзнателни същества.
Това, което не вижда, дарява зрение на толкова много.
Това, което няма способността да чува позволява на всички да чуват.
Което не може да вкусва дава на всички способността да вкусят.
Лесно сме се хванали на този тип, какъв е научният термин,
глупости, мисля, че това е научният термин,
хванали сме се на тази ‘разпродажба’ и сме отхвърлили Личността на Божеството.
И мислим, че сме много модерни, много напреднали научни мислители.
Защото не можем да акомодираме как отигиналният източник
на всички чувствени способности също може да има
Чувствени способности.
Ние отричаме това, това просто би било прекалено.
Имам предвид, че би било като Бог или нещо.
Точно, това би било невъобразимо.
Това, че абсолютна личност, която е абсолютно красива,
абсолютно чаровна, абсолютно забавна, абсолютно изискана,
която може да отвръща едновременно идеалния стремеж на всяко същество.
Това би било, знаете, Абсолютното, разбира се.
Така, че Крайната Реалност е красива, обичлива, чаровна и сладка,
науката не е готова да се занимава с това.