Tip:
Highlight text to annotate it
X
Translator: Anton Hikov Reviewer: Darina Stoyanova
В Ню Йорк, където живея, съм начело на отдела за развитие
в организация с нестопанска цел, наречена Робин Худ.
Когато не се боря с бедността, се боря с пожари,
като помощник-капитан в група от доброволци пожарникари.
Сега, в нашия град,
където доброволците допълват висококвалифициран професионален персонал,
трябва да стигнете до мястото на пожара доста рано,
за да се включите в някакво действие.
Спомням си първия ми пожар.
Бях втория доброволец на мястото,
така че имаше доста добър шанс да вляза вътре.
Но въпреки това беше истинска надпревара с другите доброволци,
за да стигнем до командващия капитан,
за да разберем какви ще бъдат нашите задачи.
Когато открих капитана,
той водеше доста оживен разговор
със собственичката,
която със сигурност имаше един от най-лошите дни в живота си.
Ето я посред нощ,
стояща отвън в проливния дъжд,
под чадър, в нейната пижама, боса,
докато къщата й беше в пламъци.
Другият доброволец, които беше пристигнал малко преди мен --
нека да го наречем Лекс Лутър --
(Смях)
стигна до капитана първи
и беше помолен да влезе вътре
и да спаси кучето на собственичката.
Кучето! Бях заслепен от ревност.
Ето ви някакъв адвокат или бизнесмен,
който до края на живота си ще разказва на хората,
че влязал в горяща сграда,
за да спаси живо същество,
само защото ме е изпреварил с пет секунди.
Хубаво, аз бях следващия.
Капитанът ми махна с ръка.
Той каза: "Безос, искам да влезеш в къщата.
Искам да отидеш на горния етаж, да прескочиш огъня,
и искам да донесеш на тази жена един чифт обувки."
(Смях)
Кълна се.
Така че, не точно това, което се надявах,
но се отправих навътре --
нагоре по стълбите, надолу по коридора, покрай "истинските" пожарникари,
които почти бяха приключили с гасенето на пожара в този момент,
в основната спалня, за да донеса един чифт обувки.
Знам какво си мислите,
но аз не съм герой.
(Смях)
Понесох полезения товар обратно надолу,
където се срещнах с моя съперник
и скъпоценното куче на входната врата.
Ние отнесохме нашите съкровища навън на собственичката,
където, не беше изненадващо,
че неговото получи много повече внимание, отколкото моето.
Няколко седмици по-късно
отделът получи писмо от собственичката,
с което ни благодареше за проявените доблестни усилия
при спасяването на дома й.
Актът на доброта, който тя отбеляза, повече от всички други,
беше, че някой дори и беше донесъл чифт обувки.
(Смях)
Както в моята работа в Робин Худ,
така и в моето призвание като доброволец пожарникар,
съм свидетел на актове на щедрост и доброта
от монументален мащаб,
но също съм свидетел на актове на благородство и смелост
в индивидуален мащаб.
И знаете ли какво научих?
Че всички те имат значение.
Така че докато гледам в тази зала
хора, които или са постигнали,
или са на път да постигнат
забележителни нива на успех,
бих искал да предложа това напомняне:
не чакайте.
Не чакайте, докато спечелите първия си милион,
за да промените живота на някого.
Ако имате какво да дадете,
дайте го сега.
Сервирайте храна в социална кухня, почистете парк в кваратала,
станете ментор.
Не всеки ден ще ни предложи възможност
да спасим нечий живот,
но всеки ден ни дава възможност да повлияем на някого.
Така че влезте в играта, спасете обувките.
Благодаря ви.
(Ръкопляскания)
Бруно Гусани: Марк, Марк, върни се.
(Ръкопляскания)
Марк Безос: Благодаря ви.