Sting - How i started writing songs again

Translator: Vilina Svetoslavova Reviewer: Anton Hikov (Музика) ♪ Всичко е написано там в госпелите ♪ ♪ Младата Магдалена идва да се изповяда ♪ ♪ Но нейното съзнание е вихрушка ♪ ♪ Kогато открива гробницата празна ♪ ♪ Сламата е изместена ♪ ♪ Нито следа от тяло ♪ ♪ В студената тъмнина ♪ ♪ Когато протяга ръка към вратата ♪ ♪ Невиждана гледка се отваря пред нея ♪ ♪ Самотна фигура в ореол от светлина ♪ ♪ Се носи по склона на Калвари Хил ♪ ♪ Във всемогъща бързина ♪ ♪ Но тя все още може да го настигне ♪ ♪ Кажи, къде отиваш, Боже ♪ ♪ И защо така бързаш ♪ ♪ О, не ме бави, жено ♪ ♪ Нямам време да губя ♪ ♪ Лодката отплава утре по обед ♪ ♪ И трябва да съм там преди изгрев ♪ ♪ О, не мога да я изпусна ♪ ♪ Моряците ще ме чакат ♪ ♪ Защо иначе Господ самия ще ме възкреси ♪ ♪ Нищо не ще ме спре. Ще трябва да преодолея ♪ ♪ Най-страховитата буря ♪ ♪ И най-свирепата хала ♪ ♪ Нека ангелите ме закрилят ♪ ♪ Ако всичко останало рухне ♪ ♪ И последният кораб отплава ♪ ♪ О, ревът на вериги ♪ ♪ И пукот на съчки ♪ ♪ Шумът от края на света в твоите уши ♪ ♪ докато планина от желязо наближава морето ♪ ♪ И последният кораб отплава ♪ Значи, роден съм и израстнах в сянката на корабостроителница в малък град на североизточния бряг на Англия. Някои от най-ранните ми спомени са за огромни кораби, блокиращи края на нашата улица, както и слънцето през голяма част от годината. Всяка сутрин като дете, наблюдавах хиляди мъже да вървят надолу по хълма към тяхнта работа на корабостроителницата. Аз наблюдавах тези същите мъже да вървят обратно към вкъщи всяка вечер. Трябва да призная, че корабостроителницата не беше най-очарователното място, до което да живееш, или, още повече, да работиш. Корабостроителницата беше шумна, опасна, изключително токсична, с потресаваща история за хигиена и безопастност на труда. Въпреки това, мъжете и жените, които работеха на тези кораби бяха изключително горди с това, което вършеха, и то с право. Някои от най-големите плавателни съдове конструирани някога на планетата Земя са построени на края на нашата улица. Моят дядо е бил корабостроител и аз като дете, тъй като нямаше много други работи в града, се чудех с определено безпокойство дали това ще бъде и моята съдба. Бях доста убеден, че няма да е. Имах други мечти, не задължително практични, но на осем годишна възраст ми беше завещана китара. Беше доста разбита и стара, с пет ръждясали струни и не беше настроена, но аз бързо се научих да свиря и осъзнах, че съм намерил приятел за цял живот, съучастник, съконспиратор в моя план за бягство от този сюрреалистичен индустриален пейзаж. Казват, че ако мечтаеш за нещо с цялото си сърце, ще се сбъдне. Или това, или съм изключителен късметлия, но това беше моята мечта. Мечтаех да напусна този град и също като тези кораби, веднъж отплавали, нкога да не се върна. Мечтаех да стана композитор на песни, да изпълнявам тези песни пред широка публика навсякъде по света, че ще бъда заплатен с прекомерни суми пари, и ще бъда известен, и ще се оженя за красива жена, създам деца, отгледам семейство, купя голяма къща сред природата, отглеждам кучета, правя вино, че ще имам стаи пълни с награди Грами, платинени плочи, и каквото си пожелаеш. До тук добре, нали? (Смях) И тогава един ден песните секнаха и мачар че преди се е случвало да изпадаш в периоди на творчески застой, макар и кратки, това е нещо хронично. Ден след ден се взираш в белия лист, и нищо не идва. И тези дни се превърнаха в седмици, и седмиците в месеци, и доста скоро тези месеци са се превърнали в години с много малко резултати от усилията ти. Няма песни. И започваш да си задаваш въпроси. С какво обидих боговете, че така да ме изоставят? Дали талантът за композиране на песни е отнет по начинът, по който е бил дарен, така лесно? Или може би има друга -- по-дълбока психологическа причина. Винаги е било фаустувски пакт, така или иначе. Възнаграден си за това, че откриваш най-съкровените си мисли, личните си емоции на страницата за забавлението на другите, за анализ и изследване от другите, и може би си раздал достаъчно от своята личност. И все пак, ако погледнеш над работата си, може ли да бъде казано, че най-добрите ти творби не са били за теб изобщо, а са били за някой друг? Дали най-добрите ти произведения са се родили, когато си излязъл извън своето его и си спрял да разказваш собствената си история, и си започнал да говориш за нечия друга история, може би, за някой без глас, където ти съчувствено си се поставил на негово място за известно време и си погледнал света през неговите очи? И така, казва се, пиши за каквото най-добре знаеш. Ако не можеш да пишеш за себе си повече, за какво да пишеш тогава? Ирония на съдбата е, че пейзажът, от който толкова упорито се опитвах да избягам, и общността, която малко или много изоставих, и от която се откъснах, са точно този пейзаж, и точно тази общност, към които трябва да се върна, за да открия моята липсваща муза. И в момента, в който направих това, в момента, в който реших да почета общността, от която съм произлязъл и разкажа тяхната история, песните започнаха да се редят една след друга. Описах го като вид болест, вихър от идеи, характери, гласове, стихове, куплети, цели песни почти изцяло формирани, материализирани пред мен, все едно са били бутилирани вътре в мен дълги години. Едно от първите неща, които написах беше списък с имена на хора, които съм познавал и те се превърнаха в герои във вид триизмерна драма, където те разказват кои са, с какво се занимават, техните надежди и страхове за бъдещето. Това е Джаки Уайт. Той е шеф на корабостроителницата Казвам се Джаки Уайт и съм шеф на корабите, не се закачйте с Джаки от тази страна на кея. Корав съм като стоманена плоча, лош късмет да те достигне, ако закъснееш, когато трябва да пускаме лодка по пролетния прилив. Сега можеш да заспиш завинаги и да мечтаеш за рая, но трябва да работиш своята смяна И очаквам всички вие да ни подкрепяте до край, защото, ако Св. Петър на своите врати те попита защо закъсняваш, кажи му, че е трабвало кораб да построиш. Строим бойни и круизни кораби за Нейно Величество Кралицата, супертанкери за Онасис и всички междинни класи, Ние построихме най-товароподемните кораби, които светът е виждал някога ♪ И единственият живот, който си струва е този на корабостроителницата ♪ ♪ Желязо в хранилището, стомана в душата ♪ ♪ На магия кораб ще построят ♪ ♪ Там, където имало е само корпус ♪ ♪ И не знаем какво ще се случи ♪ ♪ Ако корабостроителницата бъде продадена ♪ ♪ Защото единствения живот, който си струва е този на корабостроителницата ♪ (Аплодисменти) И тъй като реших да пиша за други хора вместо за себе си, дори по-голяма ирония е, че понякога така разкриваш себе си повече, отколкото си възнамерявал. Тази песен се казва "Ботушите на мъртвеца", което е израз, който описва колко е трудно да се намери работа; с други думи, би започнал работа в корабостроителницата единствено, ако някой умре. Или може би твоят баща чрез подкуп би могъл да ти осигури чиракуване на 15 годишна възраст. Но понякога бащината любов може да бъде криворазбрана, като налагане на контрол и съответно, обхвата на амбицията на неговия син може да изглежда като пълна с празни надежди фантазия. (Музика) ♪ Виждаш тази работни обуща в ръцете ми ♪ ♪ Те най-вероятно ще ти станат вече, сине мой ♪ ♪ Вземи ги, подарък са от мен ♪ ♪ Защо не ги пробваш? ♪ ♪ Ще зарадваш своя старец ♪ ♪ Да те види с тези обуща някой ден ♪ ♪ И да заемеш мястото си сред мъжете ♪ ♪ Които работят на хелинга ♪ ♪ Тези старчески обуща, овехтели и смачкани ♪ ♪ Когато млад мъж си търси работа и от място под слънцето ♪ ♪ И е време за младежа да се застои ♪ ♪ И отиде до реката с тези старчески обуща ♪ ♪ Той рече: "Аз умирам сине и те моля ♪ ♪ Да направиш едно последно нещо за мен ♪ ♪ Ти си едва покълнал, а си мислиш, че си дърво ♪ ♪ Ако имаш нужда от зародиш да пораснеш ♪ ♪ Първо тярбва да се заземиш ♪ ♪ Първо единия крак, после другия ♪ ♪ Тези старчески обуща ♪ ♪ Тези старчески обуща, овехтели и смачкани ♪ ♪ Когато млад мъж си търски работа и място под слънцето ♪ ♪ И е време за младежа да се застои ♪ ♪ И отиде до реката с тези старчески обуща ♪ ♪ Аз рекох, "Защо по дяволите бих искал да правя това? ♪ ♪ Защо бих се съгласил?" ♪ ♪ Единственото, което съм получавал е ръката му ♪ ♪ Доколкото си спомням ♪ ♪ Не е като да ме е разглезил с неговота доброта ♪ ♪ До тогава, виждате ли ♪ ♪ Аз имах свой план да зарежа това място ♪ ♪ Когато стана на възраст през септември ♪ ♪ Тези старчески обуща, те знаят пътя по склона ♪ ♪ Биха отишли сами до там, и най-вероятно ще отидат ♪ ♪ Имам голям избор, има толкова пътища ♪ ♪ И никога не ще ме видиш да нося тези старчески обувки ♪ ♪ Какво го караше да мисли ♪ ♪ Че бих се радвал да свърша като него ♪ ♪ Когато едва имаше две половин пенита останали ♪ ♪ И спукано гърне за пикане? ♪ ♪ Той искаше същото това за мен ♪ ♪ Това ли е последното му желание? ♪ ♪ Той рече, "Какво, по дяволите, мислиш да правиш? ♪ ♪ Аз отвърнах, "Каквото и да е, но не това!" ♪ ♪ Тези старчески обуща знаят пътя по склона ♪ ♪ Биха отишли сами до там, и най-вероятно ще отидат ♪ ♪ Но те няма да тръгнат с мен, защото аз отивам другаде ♪ ♪ До гуша ми дойде, ще правя каквото аз искам ♪ ♪ Когато единственото, което имаш е този кръст на стената ♪ ♪ Не искам нищо от теб, не искам каквото и да е ♪ ♪ Нито пенсия, нито подаяние когато живота ти е на привършане ♪ ♪ Набий си го в главата, аз нямам нищо общо с теб ♪ ♪ Аз приключих със спора, никакво обсъждане вече ♪ ♪ И ще умреш преди да ме видиш с твоите старчески обуща ♪ (Аплодисменти) Благодаря. Значи, всеки път, когато спускаха голям кораб те канеха някоя почетна личност, идваща с влака от Лондон да изнесе реч, да счупи бутилка шампанско в носа на кораба, да я запрати надолу по хелинга в реката и към морето. Понякога на спускането на изключително важен кораб, те биха поканили член на кралската фамилия, Дюкът на Единбург, Принцеса Ан или някой друг. И не забравяйте, че не беше толкова отдавна, когато се смяташе, че кралската фамилия в Англия , притежава магически лековити сили. Болни деца биваха повдигани високо над публиката, опитвайки се да докоснат наметалото на краля или кралицата, за да ги излекува от някакво ужасно заболяване. Не беше така по моето време, но все пак доста се вълнувахме. Ден е на спускане на кораб. Събота е и майка ми ме е облякла в най-празничните ми дрехи. Аз не съм особено доволен. Всички деца сме навън на улицата и веем малки знаменца, и към върха на склона приближава тържествено шествие от мотоциклети. Сред мотоциклетите стои огромен черен Ролс-Ройс. Вътре в Ролс-Ройса е майката на кралицата. Това е голямо събитие. Значи процесията се движи с бавна стъпка надолу по нашата улица, и когато наближава нашата къща започвам да вея знаменцето си усилено, и ето я Кралицата майка. Аз я виждам и изглежда, че и тя ме вижда. Поздравява ме. Маха и се усмихва. И аз вея знаменцето си дори още по-усилено. И ние с Кралицата майка споделяме този момент. Тя ме поздрави. И след това тя изчезна. Не бях излекуван от нищо. Всъщност, по-скоро обратното. Бях заразен. Бях заразен с идея. Аз не принадлежа на тази улица. Не искам да живея в тази къща. Не искам да свърша в тази корабостроителница. Аз исакм да съм в тази кола. (Смях) Искам по-голям живот. Искам живот отвъд този град. Искам живот, който да е необикновен. Мое право е. Мое право е, колкото е и нейно. И ето ме тук в TED, предполгам, за да разкажа тази история, и смятам, че е удачно да се спомене очевидното, че съществува симбиоза и естествена връзка между разказването на истории и общността, между общността и изкуството, между общността и науката и технологията, между общността и економиката. Вярвам, че абстрактната икономическа теория, която отрича нуждата от общност или отрича ползата, която общността има за економиката, е сляпа, жестока и несъстоятелна. (Аплодисменти) Факт е, че независимо дали си рок звезда или строител в корабостроителницата, или племенен вожд в горна Амазония, или каралицата на Англия, в края на краищата всички сме пътници. ♪ Ай, лакеите са обезумели от възмущение ♪ ♪ Как кралицата сама се е качила на такси към гарата ♪ ♪ Където портиерите, очудени от липсата на багаж ♪ ♪ Натикват нея и трите и кучета в края на вагона ♪ ♪ Защото влакът натъпкан е с всички европейски величия ♪ ♪ И никой от тях не се слави със своята толерантност ♪ ♪ Карат се за местата ♪ ♪ "Извинете ме, Ваше височество ♪ ♪ Но това място е мое, върнете се откъдето сте дошли!" ♪ ♪ "Ай, но накъде те всички отиват?" ♪ ♪ Всички портиери обсъждат ♪ ♪ "Те отиват към Нюкасъл и по-добре да не закъсняват ♪ ♪ Защото ще спускат кораб по Тайн когато е прилив ♪ ♪ И те са дошли отвсякъде, от всички краища на света" ♪ ♪ Ето го старият Далай Лама ♪ ♪ И папата от Рим ♪ ♪ От всяко място в Европа, и няма никой останал вкъщи ♪ ♪ Ето я и Дукесата от Корнуол, и почтения принц от Уейлс ♪ ♪ Който изглежда притеснен и некомфортен в своята премяна ♪ ♪ Ами, те нямат билети ♪ ♪ Моля ви сега, това са просто детайли ♪ ♪ Нямаше време да закупим и ние прото трябва да устоим ♪ ♪ Защото трябва да стигнем до корабостроителницата или ще свършим в затвора! ♪ ♪ Когато последният кораб отплава ♪ ♪ О, ревът на вериги ♪ ♪ И пукот на съчки ♪ ♪ Шумът от края на света в твоите уши ♪ ♪ Когато планина от желязо навлиза в морето ♪ ♪ И последният кораб отплава ♪ ♪ И каквото и да си обещал ♪ ♪ И каквото и да си постигнал ♪ ♪ И на която и гара в живота да си спрял ♪ ♪ В името на Отца, в името на Сина ♪ ♪ И каквато и плетеница да си заплел в живота ♪ ♪ На земята или отвъд, или под слънцето ♪ ♪ Когато последният кораб отплава ♪ ♪ О, ревът на вериги ♪ ♪ И пукот на съчки ♪ ♪ Шумът от края на света в твоите уши ♪ ♪ Когато планина от желязо навлиза в морето ♪ ♪ И последният кораб отплава ♪ Благодаря ви много, че изслушахте песента ми. Благодаря. (Аплодисменти) Благодаря. Окей, ще трябва да се включите, ако я знаете. (Музика) (Аплодисменти) ♪ Просто изхвърлен ♪ ♪ На остров, изгубен в морето, о ♪ ♪ Още един самотен ден ♪ ♪ Сам съм и никой друг, о ♪ ♪ Повече самота, отколкото би могъл да понесеш ♪ ♪ Спаси ме, преди да съм потънал в отчаяние ♪ ♪ Ще изпратя S.O.S. на света ♪ ♪ Ще изпратя S.O.S. на света ♪ ♪ Надявам се някой ще чуе моят зов ♪ ♪ Надявам се някой ще чуе моят зов ♪ ♪ Надявам се някой ще чуе моят зов ♪ ♪ Писмо в бутилка ♪ ♪ Писмо в бутилка ♪ ♪ Година мина, откакто писах на света ♪ ♪ Трябваше да зная от началото ♪ ♪ Само надеждата може да ме крепи ♪ ♪ Само любовта може да ме излекува ♪ ♪ Но може и да разбие сърцето ти ♪ ♪ Ще изпратя S.O.S. на света ♪ ♪ Ще изпратя S.O.S. на света ♪ ♪ Надявам се някой ще чуе моят зов ♪ ♪ Надявам се някой ще чуе моят зов ♪ ♪ Надявам се някой ще чуе моят зов ♪ ♪ Писмо в бутилка ♪ ♪ Писмо в бутилка ♪ ♪ Писмо в бутилка ♪ ♪ Писмо в бутилка ♪ ♪ Излязох навън тази сутрин ♪ ♪ И не повярвах на очите си ♪ ♪ Стотоци милиони бутилки ♪ ♪ Изхвърлени на брега ♪ ♪ Изглежда не съм сам в самотата си ♪ ♪ Стотици милиони скитници ♪ ♪ Търсят своят дом ♪ ♪ Ще изпратя S.O.S. на света ♪ ♪ Ще изпратя S.O.S. на света ♪ ♪ Надявам се някой ще чуе моят зов ♪ ♪ Надявам се някой ще чуе моят зов ♪ ♪ Надявам се някой ще чуе моят зов ♪ ♪ Писмо в бутилка ♪ ♪ Писмо в бутилка ♪ ♪ Писмо в бутилка ♪ ♪ Писмо в бутилка ♪ Ще ви помоля да повтаряте след мен, окей, следващата част. Много е лесно. Пейте заедно. Започваме сега. ♪ Ще изпратя S.O.S. ♪ Хайде всички. Публика: ♪ Ще изпратя S.O.S. ♪ Стинг: ♪ Ще изпратя S.O.S. ♪ Публика: ♪ Ще изпратя S.O.S. ♪ Стинг: ♪ Ще изпратя S.O.S. ♪ Публика: ♪ Ще изпратя S.O.S. ♪ Стинг: ♪ Ще изпратя S.O.S. ♪ Публика: ♪ Ще изпратя S.O.S. ♪ Стинг: ♪ Ще изпратя ♪ ♪ Ще изпратя S.O.S. ♪ ♪ Ще изпратя S.O.S. ♪ ♪ Ще изпратя S.O.S. ♪ ♪ Ще изпратя S.O.S. ♪ ♪ Иоооооооо ♪ Благодря ви, TED. Лека нощ. (Аплодисменти)