Tip:
Highlight text to annotate it
X
Вечеря!
Събуди се!
Ще вечеряме!
- Не съм много гладен! - Давай... яж!
- Не можеш само да ходиш за риба,без да се храниш! - Мога...
Няма да излезеш за риба без да си ял, докато аз съм жив!
Тогава ти пожелавам дълъг живот и се грижи за себе си!
Сантяго,бих могъл да дойда отново с теб!
Спестихме малко пари...
Не, не... ... сега си на щастлива лодка!
Знам,че не трябва да ти разрешавам да идваш с мен,защото в последно време не ми върви!
За последно хванах риба преди 184 дни!
Остани с другите на тяхната лодка!.
Ако беше баща ми щеше да ме пусне!
Само защото съм малък и трябва да слушам!
Знам... Така трябва!
Когато бях на твоите години седях на мачтата...
...на един платноход,който заминаваше за Африка.
По залез слънце съм виждал лъвове на брега!
Да,знам това... Разказвал си ми го и друг път!
Утре ще бъде хубав ден също като днес!
Къде смяташ да ходиш?
По-надалеч от тук,където ме отнесе течението!
Сантяго, на колко години бях, когато за пръв път ме взе с теб на лодката?
Беше на пет и едва не умря тогава когато хванахме онази голяма риба!
Рибата почти разби лодката ни на парчета!
Спомняш ли си ?
Спомням си всичко от първия път когато бях с теб на лодката!
Късмет, Манолин!
Успех, старче!
Трябва да са видели нещо...
А...ето те и теб,малка приятелко!
От теб ще излезе добра примамка!
Трябва да има и по-големи риби тук наоколо...
Сигурно обикалят наблизо...
Да... да ! Това е тя.
Не трябва да пропускам този шанс!
Трябва да е огромна по това време на годината!
Хайде, лапни стръвта !
Хайде рибке, налапай стръвта!
Ще се хване!
Господи, помогни ми да я хвана!
Точно така... Леко, леко...
Дано да успея да те закача както трябва!
Готова ли си ?
Сега !
Какво е това ?
Господи ! Колко тежи !
Не мога да повярвам... Влачи ме една огромна риба!
Не може да е толкова голяма!
Надявам се,рибата да не знае,че срещу себе си има само един човек... ... един старец!
Усещам, че трябва да впрегна всичките си сили...
Трябва да успея...както едно време, когато бях в онази бар в Казабланка...
... когато играех канадска борба с онзи голям чернокож...
... най-силният мъж на доковете!
Бяхме се преборили с различни противници! Бяха изминали един ден и една нощ и това беше финала!
Моят лакът бе опънат като стомана, а неговата ръка поддаваше!
Опитвахме се всеки да събори ръката на другия и да я опре в масата.
Всички залагаха кой ще издържи до края!
Хората влизаха и излизаха,
а ние стояхме там, под светлината на керосиновите лампи!
До тук единадесет часа...
Сменяха съдиите на всеки четири часа, за да могат да дремнат за малко.
Много от тези които бяха залагали на нас ни убеждаваха да се съгласим на равен,
защото трябваше да отиват на работа, на доковете,където разтоварваха чували със захар!
От друга страна, всеки един от тях искаше да има победител!
Хайде Сантяго ! Давай !
Можеш да го направиш !
Давай ! Удари го в масата !
- Барман ! - За теб, млади момко !
Имаме си победител !
Надпреварата стартира в неделя сутринта...
... и приключи в понеделник сутринта!
Дълго време след това всеки се обръщаше към мен с "Шампионе"!
Човекът не е много по-различен от птиците и животните!
Но те не са толкова интелигентни колкото нас,които ги убиваме!
Те са по-благородни и по-добри от нас!
Бих предпочел аз да бъда този звяр, там някъде в тъмната бездна на морето!
Рибата ми е брат...
... но аз трябва да я убия!
Хубаво е,че не ни се налага за да оцеляваме да убиваме звездите!
Какво ли щеше да е ако всеки ден трябваше да убиваме Луната...
... и Луната избяга!
Но представете си, всеки ден Човекът да убива Слънцето...
Ние сме родени щастливи!
Достатъчно е да живеем в морето и да убиваме собствените си братя!
Никога не бях виждал и чувал за подобна риба!
И сега, ние сме свързани заедно.
Внимавай, Сантяго !
Ще остана с теб до самата си смърт, рибо !
Господи, ръката ми !
Господи, помогни ми !
Иска ми се сега момчето да беше тук!
Щеше да се гордее с мен...
Аз съм само един изморен старец...
... но накрая успях!
Всичко беше прекалено хубаво за да е истина...
Акули !
Не трябваше да влизам толкова навътре в морето, рибке !
Съжалявам...рибке !
Не ставай !
Изпий това !
Те ме победиха, Манолин !
Не са те победили... Не и рибите...
Не... Наистина! Най-накрая го направиха...
- Търсиха ли ме? - Разбира се !
- Колко ли си се измъчил с нея ? - Достатъчно...
- Знаеш ли... ти ми липсваше! - Сега отново ще ловим риба заедно.
Вече не съм късметлия !
По дяволите късмета ! Аз ще ти го нося !
Оздравявай бързо...
Защото аз имам още много да уча, а ти можеш да ме научиш на всичко !
Ще донеса нещо за хапване...
Почини си добре,старче!
metin67oktay@hotmail.com BALIKESЭR 2013