Tip:
Highlight text to annotate it
X
Д-Харис: Това е видео за елементите на линейната перспектива, заедно с малко история.
Д-р Зукър: Обичам линейната перспектива. Д-р Харис: Трудно е да не я обичаш. Тя е като магическа формула.
Д-р Зукър: Виж какво е могъл да сътвори Паоло Учело само няколко десетилетия след откриването на линейната перспектива.
Д-р Харис: Линейната перспектива е начин за пресъздаване на 3-измерния свят върху 2-измерна повърхност, при това много точно.
Д-р Зукър: Погледни Паоло Учело, погледни тази скица на бокал.
Това не е направено на компютър. Това е картина с перо и мастило върху хартия.
Д-р Харис: Без Фотошоп. Д-р Зукър: Без Фотошоп.
Д-р Харис: Нека дадем малко исторически фон и след това ще поговорим за това как е било направено.
Д-р Зукър: Добре, нака отначало започнам с основния проблем.
Д-р Харис: Добре, тук имаме картина, направена началото на 14 век в Сиена от художника Дучио.
Можете да видите, че Дучио е искал да създаде земно пространство за образите на Габриел и Мария.
Но това пространство е лишено от логика.
Д-р Зукър: Това, което казваш е, че виждаме един вид реална стая, можем да видм лъчите на тавана, архитектурата.
Виждаме вратите, и наистина художникът се е опитал да сложи всички тези обекти в реално пространсво.
Проблемът е - не ме разбирайте погрешно, наистина харесвам Дучио - но проблемът е, че той не е построил архитектурното пространство по логичен за нашето око начин.
Д-р Харис: Това вероятно не е ило проблем за Дучио, но е било проблем за художниците 100 години по-късно.
Те са имали различна цел: точен реализъм, пресъздаден върху плоска повърхонст.
Д-р Зукър: Нека преди да оставим Дучио, да бъдем малко груби и да потърсим грешките в картината му.
Д-р Харис: Добре.
Д-р Зукър: Първо, лъчите на тавана, ето тук, не са съгласувани пространствено с мястото, на което седи Дева Мария.
Също така и със стойката на Библията, която виждаме тук, а също и с линиите, образувани от фризовете на стената ето тук.
Изглежда това пространство няма смисъл.
Д-р Харис: Да, това пространство не е рационално. През 15 век интересът се насочва към рационализма.
Д-р Зукър: Това е периодът, който наричаме Ренесанс. Д-р Харис: Да, Ранният ренесанс.
Във Флоренция през 1420 Брунелески, нека сложим картина на Брунелески...
Д-р Зукър: Добре, той е ето тук, Филипо Брунелески.
Д-р Харис: Той открива, или по-скоро преоткрива- тъй като древните гърци и римляни вече са били запознати с нея- линайната перспектива.
Д-р Зукър: Той е бил гений.
Д-р Харис: Той е мъж живял по време на Ренесанса. Д-р Зукър: Той е бил архитект, инжинер, скулптор.
И според традицията, той е отишъл до Рим, за да изучава древните римски сгради, руини.
Той е искал да направи точни скици и за тази цел е развил тази система- линейната перспектива.
Д-р Харис: И през 1420 във Флоренция той демонстрира тази система, а 15 години по-късно, друг брилянтен ум на Ренесанса, Алберти, обяснява системата на линейната перспектива за художници.
Д-р Зукър: През 1435 той публикува книга "За картините". Имаме по-късна версия на книгата ето тук.
В тази книга той всъщност дава формулата на линйната перспектива, ето тук.
Затова нека прекараме момент в това да обясним как работи системата.
Д-р Харис: Добре, нека отидем малко по-надолу и нарисуваме диаграма на линейната перспектива.
Д-р Зукър: Добре, не мога да нарисувам бокала на Пауло Учело, но
мога да направя нарисувам основната структура на линейната перспектива.
Д-р Харис: Добре, давай. Д-р Зукър: Първо трябва да разберем, че
линейна перспектива с една убежна точка, често наричана научна перспектива (scientific perspective)
съдържа три основни елемента: убежна точка, линия на хоризонта и ортогонали.
Нека започнем със създаването на прост интериор.
Ще нарисувам един правоъгълник ето тук.
Д-р Харис: Значи това е картината ти, плоската повърхност. Д-р Зукър: Точно така.
Да кажем, че поставим убежната точка централно.
Д-р Харис: Добре. Д-р Зукър: Слагам убежната точка ето тук...
Д-р Харис: Добре. Д-р Зукър: Сега да видим...
Д-р Харис: Защо не я означиш с VP (vanishing point-убежна точка), за да запомним къде е убежната точка? Д-р Зукър: Добре, ето това е убежната точка.
Така, сега искам да направя серия от лъчи, които стигат до долната линия.
Може да си ги представите като дъски на под в стая.
Художиците са могли да правят това много преди линейната перспектива да бъде открита.
Д-р Харис: Да, това е защото са го конструирали интуитивно.
Интуитивно, когато погледнеш света наоколо, виждаш че ако бъдат продължени мислено стените в стаята или дъските на пода ще се срещнат някъде в пространството.
Д-р Зукър: Затова освен пода, ще сложим и два прозореца ето тук, доста простичко.
Ще сложим още две вертикални линии ето тук.
Ето тук.
След това ще направим така, че всичко това да се събере в убежната точка.
Ще използвам гума, за да махна малко от излишните линии
Така ще направим нещата малко по-ясни.
И воала.
Така можете да видите прозореца... Д-р Харис: Добре, прозорец... Д-р Зукър: Но ето и проблемът.
Ако не си искал да имаш под с дървени дъски, ами плочки, тогава се появява проблем.
Защото интуитивно знаеш, че хоризонталните линии се приближават една към друга, отдалечавайки се в пространството.
Но когато линиите се сгъстяват, отдалечавайки се в пространството, е трудно да определиш пропорциите и да не направиш така, че подът да не изпъква.
Д-р Харис: Това всъщност се е случвало доста често в картините от Треченто.
Идеята е плочките стават по-малки и по-малки, защото като цяло предметите се смаляват, когато се отдалечават в пространството.
Д-р Зукър: Или поне така изглежда.
Алберти е написал в "За картините", че се нуждаем от втора точка в пространството извън равнината на картината, която е на нивото на очите ни.
Затова сега ще я сложа ето тук, на нивото на убежата точка.
Ще я наречем разбира се как... h, или линия на хоризонта.
Не я уцелих... Това би се получило по-точно с линия, но сега ще начертая друга серия от линии, започващи от втората точка.
Д-р Харис: От външната точка.
Д-р Зукър: Точно така. Ще я свържа с дъските на пода.
Това, което виждате, е че ъгълът става все по-малък, приближавайки се до противоположната стена. Правя го на ръка, но схващате идеята.
Нещо много интересно се случи.
Сега мога да начертая хоризонтална линия, която да свърза първия ред пресечни точки ето тук.
После мога да направя втора линия през втория ред от пресечни точки.
И така нататък. Те стават все по-близо и по-близо една до друга, отдалечавайки се в пространството. Създава се илюзия за свиване в пространството.
Мисля, че ще бъде по-ясно ако изтрия някои линии.
Д-р Харис: Докато ти изтриваш, искам да поговоря за думата ИЛЮЗИЯ.
Мисля, че тя е ключова тук. Това, което художниците са се опитвали да направят,
е да създадат илюзия за реалност върху дву-измерна повърхност.
Според Алберти картината трябва да бъде като прозорец. Дву-измерната повърхност става невидима, ние виждаме през нея продължение на собствения ни свят.
Идеята илюзията да бъде изключително убедителна е била много важна за худочниците от Ренесанса, такива като Мазачо,
Пиеро дела Франческа и Андреа Мантеня. Д-р Зукър: Сега ще оцвтя шахматно някои от плочките, за да усетите пространството.
Получава ли се? Д-р Харис: Дори и на тази груба скица на таблет, илюзията се получава.
Д-р Зукър: Не може да бъде по-груба, но все пак показва идеята.
Ако накрая изтрия ето тези линии и убежната точка и вместо това нарисувам стена, получаваме нещо доста подобно на интериор.
Д-р Харис: Ами ако сложиш фигури вътре?
Д-р Зукър: Оу... това вече може да е проблем. Д-р Харис: Извинявай. Ще се справиш ли?
Д-р Зукър: Да видим, ако нарисувам фигура, трябва да се уверя че нивото на очите се намира на линията на хоризонта.
Затова слагам фигурата ето тук.
Д-р Харис: Ами ако сложиш фигората в по-преден или по-заден план?
Д-р Зукър: Ако сложа фигура на по-преден план, тя ще бъде по-голяма, но отново ще се опитам нивото на очите да бъде на линията на хоризонта.
Д-р Харис: Мисля, че това е частта, кяото не е интуитивна.Главите са на едно ниво, но краката са на различни.
Д-р Зукър: Точно така. Според Алберти, това ниво на очите, хоризонта, трябва да бъде на нивото на очите на зрителя, за да перспективата наистина да проработи.
Д-р Харис: Добре. Имаме ортогонали, диагоналните линии, които се срещат в убежната точка. Убежната точка се намира на линията на хоризонта.
Освен това знам как тези елементи се съгласуват със зрителя, за да създадат илюзия за пространство.
Д-р Зукър: Да видим какво може някой наистина талантлив да направи с всичко това.
Нека погледнем "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи. Д-р Харис: Значи не ти.
Д-р Зукър: В никакъв случай. Д-р Харис: Някой, който наистина може да рисува.
Ето "Тайната вечеря". Веднага след като Брунелески открива линейната перспектива,
художници като Мазачо започват да я използват, но те осъзнават, че
освен начин за създаване на илюзия за пространство, има начин да привлечеш вниманието на зрителя към убежната точка.
Художниците не само за да създадат илюзията, но започват да я използват експресивно, както можем да видим в картината на Леонардо.
Д-р Зукър: Леонардо не просто създава красиво перспективно пространство, той привлича нашето внимание върху фигурата на Христос в центъра, който всъщност е "убежната точка".
Д-р Харис: Той привлича нашето внимание върху божественото.
Д-р Зукър: Тук виждаме "Тайната вечеря" и можем интуитивно да поставим мислено убежната точка и ортогоналите, но нека погледнем и диагамата.
Интересно, нивото на очите на всички фигури съвпада с линията на хоризонта. Разбира се виждаме и убежната точка, там където се събират всички ортогонали, ето тук.
Имаме всичките тези линии, които минават по повърхността на стената и се събират във фигурата на Исус Христос в центъра.
Д-р Харис: Това са ортогоналните линии.
Д-р Харис: И това е. Д-р Зукър: Така се използва. Д-р Харис: Линейната перспектива.