Tip:
Highlight text to annotate it
X
Translator: Galya Krasteva Reviewer: Anton Hikov
Крис Андерсън: Добре дошъл в TED.
Ричард Брансън: Благодаря много. Първият TED беше страхотен.
КА: Срещна ли интересни хора?
РБ: Хубавото на TED е, че всички са интересни.
Много се зарадвах да видя Голди Хоун,
защото трябваше да й се извиня.
Бях на вечеря с нея преди около две години,
тя носеше огромен годежен пръстен, който аз сложих на пръста си и не можах да сваля.
Прибрах се вечерта вкъщи при съпругата ми
и тя искаше да знае защо този голям,
масивен пръстен на чужда жена беше на моя пръст.
Както и да е, на другата сутрин трябваше да отидем при бижутера
и да го срежат.
Тъй че, (смях)
тъй че, извинения за Голди.
КА: Това е доста неприятно.
Ще пуснем няколко слайда
на една от твоите… на някои от твоите компании.
Основал си една или две.
Имам предвид *** Atlantic, *** Records…
предполагам всичко е започнало със списание, наречено Student.
И разбира се, всички останали. Как го правиш?
РБ: Прочетох всички тия инструкции на TED…
че не трябва да се говори за частния бизнес и сега,
сега ти ме питаш точно за това.
И предполагам, че няма да ме изхвърлиш от сцената сега,
след като ти отвори темата.
(Смях)
КА: Е, зависи от отговора.
РБ: Не, виж, мисля, че много рано разбрах, че ако можеш да управляваш една компания,
ще се справиш с всяка компания.
Искам да кажа, най-важното за компаниите е да намериш подходящите хора,
да ги вдъхновиш, разбираш ли, да изстискаш най-доброто от тях.
Аз обичам да научавам нови неща, изключително любознателен съм
и обичам да предизвиквам статуквото,
да опитам да го преобърна.
Тъй че, гледам на живота като един дълъг процес на обучение.
И ако видя, разбираш ли, ако летя с нечия чужда авиокомпания
и не ми е приятно, а то наистина не беше
преди 21г., тогава си мисля – е, може би аз бих могъл да създам
такава авиокомпания, с която ще ми е приятно да летя.
Купих един Боинг 747 на старо и пробвах да видя дали ще потръгне.
КА: Това е бил много странен ход,
всички са те съветвали да не го правиш и са казвали, че е лудост.
И всъщност почти е провалил империята ти в един момент.
Говорих с един от инвестиционните банкери, който
в момента, в който ти на практика си продал *** Records
и си инвестирал сериозно във *** Atlantic,
той беше на мнение, че си изтъргувал
четвъртата в света звукозаписна компания
за 25-та авиокомпания и мислеше, че си полудял.
Защо го направи?
РБ: Мисля, че линията между успеха и провала е много тънка.
И ако започнеш нов бизнес без финансово подсигуряване
има голям шанс да се окажеш от грешната страна на тази линия.
Ние имахме… бяхме атакувани от Бритиш Еъруейз,
които се опитваха да ни изхвърлят от този бизнес
като започнаха кампания, която стана известна като ”мръсни трикове”.
Тогава разбрах, че цялата империя може да се срути,
ако не се намеся със сериозни вложения.
И за да запазя работата на хората, които работеха за авиокомпанията,
както и на хората, които работеха за звукозаписната компания,
се наложи да продам семейното съкровище, за да запазя авиокомпанията.
Сега след историята с Napster, този ход изглежда
почти гениален, всъщност.
РБ: Да, оказа се правилният ход.
Тогава беше доста тъжно, но го преодоляхме.
КА: Използваш марката *** много често
и изглежда това носи ползи за всеки отделен бизнес.
Какво означава марката за теб?
РБ: Иска ми се да мисля, че означава качество,
че когато някой се сблъска с компания на *** той…
Те са качество, Ричард, но всеки би казал качество… дух, може би?
Не, но щях да стигна и до там.
Ние се забавляваме много и мисля, че хората се наслаждават на работата си при нас
Ние, ние… както казах, ние влизаме и разтърсваме останалите индустрии
и си мисля, разбираш ли, че го правим по различен начин,
и че индустриите не са каквито бяха
в резултат на това, че *** атакува пазара.
КА: Имахте няколко опита,
при които марката не сработи чак толкова добре.
Имам предвид *** Brides… какво стана там?
(Смях)
РБ: Не можахме да намерим клиенти.
(Смях)
(Аплодисменти)
КА: Всъщност ми беше любопитно защо …
Мисля, че пропуснахте голяма възможност с вашите презервативи… бяхте ги нарекли Mates.
Не можехте ли да използвате марката *** и за тях?
Не съм вече девствен или нещо подобно.
РБ: Същия проблем – трудно щяхме да намерим клиенти.
Имам предвид, ние имахме… често, когато отваряш нова фирма и получиш оплаквания от клиентите,
разбираш ли, оправяш се някак с тях.
Но около три месеца след като пуснахме фирмата с презервативите
получих писмо, оплакване,
седнах и написах дълго, извинително писмо на тази жена.
Но очевидно, в случая не можех да направя много.
И шест месеца по-късно или девет след като проблема беше станал,
получих прекрасно писмо със снимка на бебе,
с което ме питаха дали бих станал кръстник, на което се съгласих.
Тъй че в крайна сметка всичко приключи добре.
КА: Наистина ли? Трябваше да донесеш снимка. Това е прекрасно.
РБ: Да, трябваше.
КА: Помогни ни с числата.
За какви числа говорим?
Имам предвид, колко е голяма групата?
Колко… каква е общата печалба?
РБ: Общо е около 25 милиарда към момента.
КА: Колко души работят за теб?
Около 55 000.
КА: Снимали са те по различни начини и в различно време
и никога не си се притеснявал да заложиш достойнството си или нещо такова.
Какво беше това? Истинско ли беше?
Да. Отваряхме огромен магазин в Лос Анжелис, мисля.
Но, мисля…
КА: Ама това твоята коса ли е?
РБ: Не
КА: Какво беше това?
РБ: Влязох за един чай.
КА: ОК.
(Смях)
КА: О, това беше забавно. Това беше чудесна кола-лодка, в която…
РБ: О, колата, която ние – всъщност ние, ние…
това беше организирано от TED, мисля.
Това…би ли спрял на тази за минута?
(Смях)
РБ: Това е тежка работа, нали?
КА: Тежка работа, наистина.
(Смях)
Когато дойдох за първи път в Америка пробвах това и с хора, които работеха за мен
и те… тук има по-различни правила,
много е странно.
РБ: Знам, адвокатите ми казват, че не трябва да правя такива неща, но…
КА: Като стана дума, кажи ни за…
РБ: Пами, пуснахме,
грешно си мислехме, че ще можем да бием Coca-Cola
и пуснахме бутилка с името „Пами”,
която приличаше по форма малко на Памела Андерсън.
Проблема беше, че непрекъснато се преобръщаше, но…
(Смях)
КА: Предполагам дизайна беше на Филип Старк?
РБ: Разбира се.
КА: Ще пуснем още няколко снимки. *** Brides. Много хубаво.
И, ОК, спрете тук. Това беше… спечели някаква награда, мисля?
РБ: Да, 25 години преди това бяхме пуснали песента на The Sex Pistols
“God Save The Queen” и изобщо не бях и очаквал,
че 25 години по-късно тя ще ни направи рицари.
Но някак си, трябва да е забравила, мисля.
КА: Е, Бог я спаси и ти си получи заслужената заграда.
Харесва ли ти да те наричат Сър Ричард?
РБ: Никой никога не ме е наричал Сър Ричард.
Понякога в Америка чувам хора, които казват Сър Ричард
и си мисля, че става дума за Шекспировата пиеса.
Но никъде другаде.
КА: Можеш ли да ползваш рицарското си звание за нещо или…
РБ: Не. Предполагам, че ако имам проблем
с резервацията на маса в ресторант или нещо подобно,
може да се окаже полезно.
КА: Разбирате ли, не е Ричард Брансън, а Сър Ричард Брансън.
РБ: Ще накарам секретарката да го използва.
КА: ОК. Да видим сега това нещо с космоса.
Мисля, че имаме видео, което показва какво замисляш
и *** Galactic във въздуха.
Бърт Рътан направи дизайна на космическия кораб, нали?
РБ: Да, ще е готов след… след 12 месеца
и после имаме 12 месеца интензивни тестове,
и след 24 месеца, смятано от днес
хората вече ще могат да се повозят до космоса.
КА: Дизайна на интериора е на Филип Старк, нали?
РБ: Филип направи… да, по-голямата част…
логото и строи космическата станция в Ню Мексико,
на практика той взе едно око,
космическата станция ще е едно огромно око
и когато сте в космоса
ще можете да виждате как това огромно око гледа нагоре към вас.
А когато кацнете ще можете да влезете обратно в това огромно око.
Той е абсолютен гений, що се отнася до дизайн.
КА: Но не си го карал да проектира двигателя, нали?
РБ: Филип е доста непостоянен,
тъй че не мисля, че той щеше да е най-подходящия човек, който да проектира двигателя, не.
КА: Той изнесе чудесна лекция тук преди два дни.
РБ: Наистина ли? Не, той е…
КА: Е, някои хора казаха, че била чудесна,
други, че била странна.
На мен лично много ми хареса.
РБ: Той е невероятен ентусиаст, което много ми харесва. Но..
КА: Значи, ти винаги си имал тези изследователски наклонности.
Някога съжалявал ли си за това?
РБ: Много пъти.
Имам предвид експедициите с балон и лодка, които правих в миналото…
няколко пъти ме измъкваха от морето, шест пъти мисля, с хеликоптер…
и всеки път си мислех, че няма да доживея да се прибера вкъщи, да разкажа какво беше станало.
И в тези моменти
със сигурност се чудиш какво правиш там горе или…
КА: Кое нещо те накара най-много…
кога си помисли – това беше, отивам си май.
РБ: Мисля, че приключенията с балон бяха… всяко едно беше…
при всяко едно всъщност, май бяхме много близо.
Искам да кажа, първо ние…
никой преди това не беше пресичал Атлантика с балон с горещ въздух
и ние трябваше да построим такъв балон, който да може да лети в джет стрийма,
но не бяхме съвсем сигурни
дали когато един балон влезе в джет стрийма
всъщност ще може да издържи вятър със сила 200-220 мили в час, каквито има там горе.
И така, самото излитане от Шюгърлоуф да пресечем Атлантика,
като влизахме в джет стрийма, този огромен балон…
върхът на балона започна да се движи с 200 мили в час, а
капсулата долу, в която бяхме ние, правеше може би две мили в час
и така отпраши.
Беше като да се държиш за хиляда коня.
Стискахме палци,
молехме се балона да издържи, което той и направи.
Но завършеците на всички тези пътувания с балон бяха…
нещо все се объркваше
и точно този път балониста с повече опит, който беше с мен,
скочи и ме остави да се спасявам сам.
(Смях)
КА: Каза ли ти да скочиш и ти или просто каза: „Аз изчезвам” и …
РБ: Не, каза ми да скоча, но след като я нямаше вече неговата тежест
балонът изведнъж отскочи на 3650 метра и аз …
КА: И с това вдъхнови една книга на Иън Макюън, мисля.
Да. Не, сложих си кислородната маска и застанах на върха на балона
с парашута, гледах въртящите се облаци под мен и
събирах кураж да се хвърля в Сервено море, което…
това бяха няколко много, много, много самотни мига.
Но все пак, успяхме да оживеем.
КА: Скочи ли или… балона все пак слезе?
РБ: Знаех, че ми остава гориво за около половин час,
както и че ако скочех щях да живея
не повече от няколко минути.
Покатерих се обратно в капсулата и отчаяно се опитвах
да се убедя, че вземах правилното решение.
И написах бележки за моето семейство. После се изкачих пак,
погледнах надолу към онези облаци,
пак се качих в капсулата.
И накрая си помислих, има по-добър начин.
Имам този огромен балон над мен,
най-големия парашут изобщо, защо да не го използвам?
Успях да го сваля през облаците
и на около 16 метра от морето се хвърлих.
Балона удари водата
И отскочи обратно на 3050 метра, без мен.
Усещането да съм във водата обаче, беше чудесно и …
КА: Какво написа на семейството си?
РБ: Това, което всеки би направил в подобна ситуация -
просто, че ги обичам много и …
Преди да тръгна им бях написал писмо,
за всеки случай, ако нещо се случеше.
За щастие не се наложи да ги използват.
КА: Компаниите ти получиха невероятен ПР от тези твои героизми.
Годините… докато спрях да следя проучванията,
на теб се гледаше като на голям герой във Великобритания, а и другаде.
И циниците биха казали, разбираш ли, това е просто умен бизнесмен,
които прави каквото трябва, за да осъществи този особен тип маркетинг.
Каква част от това беше за ПР?
РБ: Разбира се, ПР експертите казаха, че като собственик на авиокомпания,
последното нещо, което трябва да направиш е да се качваш на балони и лодки
и после да се разбиваш с тях в моретата.
(Смях)
КА: Имаха право, Ричард.
РБ: Всъщност, мисля, че авиокомпанията имаше реклама на цяла страница тогава, казваща
хайде стига, Ричард,
има и по-добри начини за прекосяване на Атлантика.
(Смях)
КА: За да го направиш
трябва да си бил гений още от самото начало, нали?
РБ: Е, няма да ти противореча за това.
(Смях)
КА: ОК, но това не е бейзбол, нали.
КА: Не беше ли много зле в училище?
РБ: Имах дислексия, изобщо нищо не разбирах в училище.
Със сигурност щях да се проваля на тестове за интелигентност.
И това беше причината да напусна училище, когато бях на 15 години.
Ако…, ако нещо не ми е интересно, просто го зарязвам.
Като човек с дислексия
често попадаш в доста странни ситуации.
Имам предвид, трябваше да…, разбираш ли,
управлявам най-голямата група от частни компании в Европа,
но така и не успях да разбера каква е разликата между нето и бруто.
Срещите на борда са много интересни.
(Смях)
Обикновено е нещо от рода – това добре ли е, или зле?
И хората ми казват- ами, зле.
КА: Само да уточним, 25-те милиона са бруто, нали, това е бруто?
(Смях)
РБ: Е, надявам се всъщност да е нето…
(Смях)
Това го оцелих.
КА: Не, повярвай ми, това е бруто.
(Смях)
РБ: Когато станах на 50 някой ме дръпна извън заседателната зала и каза:
„Виж, Ричард… ще начертая една диаграма…
ето една мрежа в морето,
с тази мрежа е извадена риба.
И в тази малка мрежа е печалбата, която ти остава,
всичко останало е изядено.”
Тогава най-после го разбрах.
(Смях)
(Аплодисменти)
КА: Но в училище… въпреки че не си бил…
разбираш ли, че не си се представял добре,
си бил капитан на отборите по крикет и футбол,
бил си нещо като… естествен лидер,
но също и… би ли казал, че си бил и бунтар?
РБ: Да, мисля, че бях бунтар и… но и… бях,
да, за щастие бях добър в спорта,
та имаше поне едно нещо, в което да ме бива в училище.
КА: И някои странни неща са се случили много рано в живота ти.
Имам предвид историята с майка ти,
разправя се, че те е оставила насред полето, когато си бил на 4 години и ти казала: „ОК, върви си вкъщи”
Истина ли е това?
РБ: Тя беше, знаете ли,
тя вярваше, че трябва да можем да стоим на собствените си крака от малки.
Тъй че ни караше да правим неща, за които сега биха я арестували,
като например да ни изрита от колата
и да ни остави сами да намерим пътя за към баба ни,
това на около пет мили от къщата й.
Караше ни и да ходим на прекрасни, дълги разходки с колело.
И не ни беше разрешено да гледаме телевизия или нещо подобно.
КА: Но има ли някакъв риск в това?
Имам предвид, в тази зала има много богати хора, които имат деца
и са изправени пред дилема как да ги отглеждат.
Като гледаш сегашното поколение деца мислиш ли, че
са твърде разглезени, че не си дават сметка какво имат,
че ще отгледаме поколение на привилегировани…
РБ: Не, мисля, че когато отглеждаш деца
би искал да ги дариш с любов, с похвали и ентусиазъм.
Тъй че не мисля, че може да си разглезиш децата много.
КА: С теб се е получило не много зле, трябва да кажа, аз съм…
Директора на училището ти е казал…
смятал те е за някаква енигма в училището…
казал е, че ще станеш или милионер, или ще свършиш в затвор,
но, че не бил сигурен кое точно.
Кое се случи първо?
(Смях)
РБ: Е, направих и двете. Мисля, че първо влязох в затвора.
Всъщност ме съдиха по два изключително остарели закона във Великобритания.
Първия – Закона за венерическите болести, от 1889 г.
и след това по Закона за неприличната реклама от 1916 г.
В първия случай беше за това, че съм споменал думата венерически публично, което…
имахме център, където помагахме на млади хора, които имаха проблеми.
Един от проблемите, които младите хора имат е венерическа болест.
Но има такъв древен закон, според който
не ти е позволено да споменаваш думата венерическа болест на публично място.
Полицията почука на вратата ни и каза, че ще ни арестува,
ако продължаваме да споменаваме думата венерическа болест (ВБ).
Променихме го на обществени болести
Започнаха да идват хора с акне и пъпки,
но нито един вече с ВБ.
Тъй че пак го сменихме на ВБ и веднага ни арестуваха.
И след това в “Never Mind the ***, Here’s the Sex Pistols”
полицията реши, че *** (тестиси) е неприлична дума и ни арестува,
за това, че я бяхме използвали в албума на the Sex Pistols.
Джон Мортимър, драматургът, ни защити.
Попита ме дали мога да намеря специалист-лингвист,
който да намери различно значение на тази дума.
Обадих се в Нотингамския университет
и поисках да говоря с професора по лингвистика.
И той каза: „Виж, *** не е… няма нищо общо с balls (топки).
Всъщност това е прякор, който са давали на свещеници през 18-ти век.”
(Смях)
И продължи: „Нещо повече, самият аз съм свещеник”
Попитах го: „Имаш ли нещо против да дойдеш в съда?”
А той каза, че за него ще е удоволствие. Аз казах…
той каза: „Искаш ли да нося и свещеническата си якичка?”
Отговорих му: „Да, това би било…, моля…”
(Смях)
КА: Това е страхотно.
РБ: И така нашия главен свидетел беше… твърдеше, че това е всъщност
"Never Mind the Priest (свещеника), Here's the Sex Pistols"
(Смях)
И съдията реши… с голямо нежелание реши, че сме невинни…
(Смях)
КА: Това е нечувано.
(Аплодисменти)
Сега сериозно, има ли тъмна страна на нещата?
Много хора биха казали, че няма начин да
направиш тази невероятна колекция от бизнеси,
без да забиеш ножа в гърба на много хора,
разбираш, без да направиш някои грозни неща.
Обвиняван си, че си безскрупулен.
Имаше една отвратителна биография, написана от някой за теб.
Нещо от това истина ли е? Има ли поне някакви елементи на истина?
РБ: Аз всъщност не мисля, че стереотипът,
че един бизнесмен задължително смачква всички край себе си, само за да стигне до върха,
най-общо казано, работи.
Мисля, че ако се отнасяш добре с хората
те ще се върнат при теб и ще искат още.
И също си мисля, че всичко което имаш в живота е твоята репутация,
а този свят е твърде малък.
Всъщност мисля, че най-добрият начин
да бъдеш успял бизнес лидер е да се отнасяш с хората по справедлив и добър начин
и ми се ще да вярвам, че точно така аз управлявам ***.
КА: А какво ще кажеш за хората, които те обичат и които те виждат да прекарваш…
ти постоянно си въвлечен в нови проекти,
изглежда почти, като че ли си пристрастен да се впускаш в нови неща.
Въодушевяваш се от нещо и бум!
Искам да кажа, мислиш ли за баланса в живота?
Как се чувства семейството ти,
всеки път, когато се впуснеш в нещо ново и голямо.
РБ: Аз вярвам и, че да си баща е изключително важно,
затова още от когато децата бяха много малки
разбираш ли, когато отиват във ваканция, аз винаги отивам с тях.
Така прекарваме около три чудесни месеца заедно.
Да, поддържаме връзка постоянно. Имаме щастието
да притежаваме този малък остров в Карибско море и можем да…
мога да ги заведа там, да вземем приятели с нас,
да играем заедно,
и в същото време да знам какво се случва.
КА: В последните години започна да говориш
за този термин „капиталистическа филантропия”
Какво е това?
РБ: Капитализмът е система, която се доказа като работеща.
Алтернативата му – комунизмът, не сработи.
Но проблемът на капитализма е, че
огромно богатство се съсредоточава в ръцете на малко хора,
затова си мисля, че то трябва да е съпроводено и с огромна отговорност.
И мисля, че е важно хората,
които са в облагодетелствана позиция, вместо да се борят за
все по-големи яхти и все по-големи коли,
да използват парите за създаване на нови работни места
или за борба с проблемите по света.
КА: Кои проблеми те тревожат най-много, за какво си загрижен,
към какво искаш да насочиш своите ресурси?
РБ: Има…, има много проблеми.
Глобалното затопляне със сигурност е огромна заплаха за човечеството,
в която влагаме много време и енергия.
Първо, като се опитваме да открием алтернативни горива
и второ, виж, току-що учредихме тази награда, която е наистина награда,
в случай, че не намерим алтернативни горива,
в случай, че не успеем бързо да ограничим въглеродните емисии
и в случай, че стигнем до задънена улица по този въпрос,
трябва да се опитаме да насърчим хората да намерят начин
да извлекат въглерода от земната атмосфера.
И ние.. виж, нямаше много хора,
които да работят върху това преди, ние искахме да накараме хората да опитат…
най-добрите умове на света да започнат да мислят за това,
както и да опитат да извлекат метана
от атмосферата на Земята.
Всъщност събрахме около 15000 подписа на хора,
уверяващи, че искат да пробват.
Ние имаме нужда само от един, тъй че има надежда.
КА: Работиш също и по два проекта в Африка?
РБ: Да, имаме… учредихме, нещо, което нарекохме
команден център, което може и да е неправилната дума…
опитваме се да… може би ще я променим… като и да е, засега е команден център,
където се опитваме да координираме всички атаки, които стават в Африка,
различните социални проблеми на Африка
и се опитваме да разгледаме най-добрите практики.
Например,
има един доктор, който е открил, че
ако на бременна жена в 24-тия месец се дават антиретровирусни лекарства
бебето, което се роди няма да носи вируса на СПИН.
Разпространяването на подобна информация в
Африка е много важно.
КА: Командният център звучи, звучи много силно и драматично.
Има ли риск бизнес герои от Запада
да се въодушевят толкова за това…, имам предвид, те са свикнали да следват една идея,
да правят нещата и дълбоко вярват
в своите възможности да променят света.
Има ли риск да отидем в места като Африка и да кажем -
Трябва да решим този проблеми и можем да го направим,
разполагам с милиарди долари, разбираш ли, бла, бла, бла…
това е идеята. Един вид, да вземе една изключително сложна ситуация
и в крайна сметка да я оплеска още повече. Притесняваш ли се от това?
РБ: Първо, в тази конкретна ситуация ние всъщност…
работим заедно с правителството.
Имам предвид, Табо Мбеки имаше проблем с това да приеме,че
ХИВ и СПИН са свързани и мисля,че това е неговият начин
да се бори с проблема, и светът вместо да го критикува
това е начин да работим с него, с неговото правителство.
Важно е, ако хората отидат в Африка и се опитат да помогнат
да не е еднократно или да си тръгнат само след няколко години.
Трябва да е постоянно.
И мисля, че бизнес лидерите могат да занесат там предприемаческо ноу-хау
и да помогнат на правителствата да намерят друг подход към проблемите.
Например, ние отваряме в Африка клиники,
където ще даваме
безплатни антиретровирусни лекарства, безплатно лечение на туберкулоза,
както и безплатно лечение на малария.
Но се опитваме и да ги направим самоиздържащи се клиники,
където хората ще трябва да плащат за някои други услуги.
КА: Много циници казват за хора като теб и Бил Гейтс
и разни други, че това всъщност е… че в основата пак стои
някакво желание, разбираш ли, за правилния образ,
да се избегне някаква вина, а не реален инстинкт за благотворителност.
Как ще им отговориш?
РБ: Аз си мисля, че всички…
хората правят неща, подтиквани от много различни причини
и мисля, че, виж, когато съм на смъртно легло
бих искал да знам, че съм направил нещо добро
за живота на останалите хора.
Може да е много егоистично,
но така съм възпитан.
Мисля, че ако имам възможност
радикално да променя живота на хората към по-добро,
трябва да го направя.
КА: На колко години си?
РБ: На 56.
КА: Имам предвид, психологът Ерик Ериксън казва, че…, ако разбирам правилно,
а аз съм пълен аматьор, но той казва, че когато са около 30-40 годишни хората
са водени от желание да растат и така постигат чувството за пълноценност.
Към 50-60 години се ориентират повече към търсене на мъдрост
и какво наследство ще оставят след себе си.
Искам да кажа, изглежда ти си все още
във фазата на растежа,
все още правиш тези невероятни нови планове.
Мислиш ли за наследство
и какво наследство би искал да оставиш?
РБ: Не мисля, че мисля много за наследство.
Виж, аз искам да… знаеш ли, баба ми живя до 101 години,
тъй че се надявам, че и на мен ми остават още 30-40.
Не, просто искам да живея пълноценен живот.
Виж, ако мога да променя нещо
се надявам да имам силите да го направя.
И мисля, че едно от положителните неща в момента е, че
вземете Сергей и Лари от Гугъл, например,
които са ми добри приятели.
И слава Богу, имаме двама души,
които са истински заинтересовани от света и този вид богатство.
Ако имаха това богатство, но не им пукаше за света,
това би било много притесняващо.
И знаеш, че те ще направят много за света.
И аз мисля, че е важно
хората, които са в подобна позиция да работят за промяна.
КА: Ричард, когато аз прохождах в бизнеса
не знаех нищо и един вид…
мислех, че хората на бизнеса трябва да са просто безскрупулни,
и че това е единственият начин, по който можеш да успееш.
И всъщност ти ме вдъхнови. Гледах те и си мислех,
щом той е успял, значи има и друг начин.
Тъй че искам да ти благодаря за това вдъхновение
и за това, че дойде на TED днес. Благодаря ти.
Благодаря много.
(Аплодисменти)