Tip:
Highlight text to annotate it
X
(музика)
Намираме се на петия етаж на Музея на модерното изкуство
и сме пред картината на Матис от 1911г. на име "Червеното ателие",
странно празна картина, но очаквано червена,
като имаме предвид заглавието.
А червеното е цвят, който обикновено е някак плашещ и агресивен,
но тук въобще не създава такова усещане.
Не, когато видиш с очите си тази картина тук,
това червено е някак дълбоко, нали?
Почти тъмночервено.
Картините в картината са ярки, те са на Матис.
Вярно, няма никакво усещане за агресия или страх.
Всъщност е спокойна и съзерцателна.
Това е неговото ателие, нали? Построил го е в Иси, предградие на Париж, до къщата си,
и това е неговото лично пространство, неговият свят.
Мисля, че в някаква степен това е неговия вътрешен свят.
И е избрал да го направи спокойно, като скрито място за съзерцание,
където определени неща са подчертани, други са на заден план.
И може би ни съобщава кое е важното за него в личното творческо пространство
на съзнанието му.
Това е така. Няма нищо, което да е централно или доминиращо в тази картина.
По-скоро много неща, от които да изберем.
Да, като че ли ни дава малко меню
без централна композиция.
Може би така изглеждат нещата в главата на Матис,
тези малки изолирани предмети, които се събират в това единствено пространство,
но без акцент, очите ни шарят от ниско вляво, нагоре и после ниско вдясно.
Всъщност следят часовник, нали?
Да, но този часовник няма стрелки.
Вярно, така е, но аз разглеждам картината в движение по посока на часовниковата стрелка.
Започва долу вляво, обикалям, разглеждайки картините и другите неща, които имат някакъв цвят.
Ето ги латинките във вазата на масата на преден план.
И някакви пастели може би? Пастели "Cray-pas" или нещо такова, в долния десен ъгъл на масата.
И също чиния,
която май е изрисувал, нали?
Изглежда, че повечето неща тук са действителни произведения на изкуството.
Или нещата, които използва, за да твори.
Като пастелите, които посочи, а също и в дъното има ваза с четки.
Столът също се откроява.
Да, за Матис столът винаги е забавен, защото той прави една забележка, за която съжалява после -
че изкуството е удобно като кресло.
И тук има нещо неспокойно, вярно е.
Ако мислиш за картините на Матис, винаги можеш да си представиш гола или полугола одалиска в този стол.
И има нещо като одалиска, ако погледнеш над стола, има някаква кафява фигура.
Тя е прекрасно наклонена, наведена. Това всъщност е действителна скулптура на Матис от няколко години по-рано, наречена "Serpentine".
Горе вдясно имаме идображения на голо тяло.
Има натюрморт и нещо като портрит над дрешника. Всъщност това е "Морякът".
Имаме и друг потрет на голо тяло, подпрян на дрешника.
И друг на стола - големият розов.
А, този розовият! Интересно, защото четох, че всъщност Матис я е унищожил малко след завършването на "Червеното ателие".
Мисля, че до някаква степен това е най-добрата репродукция на оригиналните ѝ цветове, освен ако Матис не я е преработил.
Защото той често е включвал други картини в своите картини и оттам ги е извеждал в новите.
Изпъкват картините, а мебелировката е като призрачна в пространството.
Като че ли природата, голото тяло, изкуството са нещата, които изпъкват.
Единствени по рода си за Матис. Не мисля, че той разделя изкуство, природа и най-вече портрета на женско голо тяло.
Мисля, че те се превръщат в синоними. Става въпрос чувственост на визуалното.
Така тази картина всъщност е за чувствеността, но ги има и съвременните интерпретации, които са аналитични и много строги.
Какви интерпретации имаш предвид?
Преди малко ти говереше за това как цялата мебелировка изглежда като призрачна.
И ако погледнем отблизо, ще видим, че тези бели линии всъщност не са бели.
Има жълто, бледосиньо, тъмносиньо, зелено, и всъщност не са рисувани върху червеното. Червеното е запълнено около тях.
И тези линии за боята под пласта червено, който е отгоре.
Нарича се "резервна" линия, не е много трудна за правене, но си е занимавка.
И е много специфичен избор.
Също така показва, че е намислил всички, преди да започне, което опровергава спонтанния вид на картината.
Това е характерна черта на Матис. Той е работил здраво, за да изглеждат нещата направени лесно.
Тогава изниква въпросът защо са всички тези усилия да се направят линиите така, като че ли са отгоре, а всъщност са отдолу. Защо е това?
Мислила съм за това и преди да погледнем към тези "резервни" линии, първо искам да покажа, че в горния десен ъгъл
липсва една вертикална линия за ъгъла на стаята. Извинете, става въпрос за горния ляв ъгъл.
Да, така че перспективата тук няма особен смисъл, тук горе вляво.
Не, разглобена е. Всъщност си мисля, че картината като цяло е за процеса на разглобяване на традиционната линейна перспектива.
Виж стола в долния десен ъгъл, този с високата облегалка.
Това въобще не се връзва.
Не, отдалечавайки се от нас, седалката се разширява. Обратното на традиционната перспектива.
А масата е също странна, има многобройни гледни точки.
Като че ли гледаме надолу към масата и в същото време към стаята.
И да се върнем на въпроса за линиите, въпрос, който често се дискутира във връзка с тази картина -
че тази линия е още един начин за разглобяване на очакванията за линейна перспектива, на желанието ни да конструираме пространството на платното.
И начинът, по който това става, е като вземеш това отдолу и го сложиш най-отгоре.
Червеното на пода трябва да бъде и зад масата или тези столове.
Но всъщност масата и столовете са рисувани с боя, която е - буквално и физически - зад червеното.
Така че самият под прави фигурите, а фигурите конструират пода.
Под "фигури" имаш предвид стола и масата, обектите в картината?
Точно така. Обектите би трябвало да са пред пода. Но са нарисувани с боя, която е останала зад боята на пода.
Така че има една суматоха на начина, по който традиционно се русива картина.
Това, което ме удивлява е, колко много усилия се изискват, за да се разглоби тази традиция.
Ако се замислиш, тази традиция до Матис вече е на 600-700 години.
И ще отнеме една-две години и група художници, за да се разглоби традиция на 600 години -
на възприемане на изкуството като нещо, което е като реалистичен прозорец към света, и на линейната перспектива като средството за това.
Ще са нужни Сезан, ще е нужен Гоген, също и Ван Гог, Матис, Пикасо.
И пак не работи, защото когато гледам това, въпреки че виждам, че няма линия горе вляво,
въпреки че цялото платно е в червено, въпреки обърнатата връзка между фон и обекти,
въпреки обърнатата линейна перспектива на стола, въпреки всичко развалено тук, аз все още виждам това пространство.
Така че защо го е направил? Играе ли си с нас? Казва ле, че има някакво пространство, но всъщност не там?
Мисля, че иска да осъзнаем от техниката на художника, какъв е процесът на рисуване.
Това е доста модернистично.
А какво става с нашите очаквания?
Това е критичното тук. Сега именно той си играе с нас.