Tip:
Highlight text to annotate it
X
Здравей, бабо. Джени е. Как си?
Времето е толкова красиво.
Да, току-що вземаха и последната мебел. Изглежда толкова празно.
Не, за вечеря е невъзможно. Първо трябва да отида до клиниката.
Да, ще бъда там в осем. Предай на дядо, че го обичам.
Мисля, че ще се почувстваш доста по-добре, ако станеш и се измиеш и облечеш.
Във всеки случай трябва да дръпнем завесите. Доста е топло тук.
Последният път, когато се видяхме си поговорихме добре.
Какво стана сега?
Знаеш, че познавам, когато се преструваш.
Какво хубаво има в това?
Чело...
Страна...
Око...
Уста...
Не трябва.
Горката Джени.
Горката Джени.
Горката Джени...
- Джени! - Бабо!
Влез.
- Чудесно! Ако знаеше само колко съм щастлива... - Радвам се.
- Дядо и аз те чакахме с нетърпение. - Къде е дядо?
Дядо, как си?
Ето ме и ще остана за два месеца. Ерик е на конгрес в Чикаго.
Току-що говорихме по телефона. Той каза, че има толкова много да ти разправя, когато се пребере.
Хайде, ела сега да ти покажа стаята ти. Сложих те в старата ти стая.
Там е тихо, изобщо няма да бъдеш обезпокоявана. През лятото няма шум от улицата.
- О, бабо, нямаше нужда... - Нали знаеш мебелите, които имаше като момиче?
Свалихме ги долу за теб. Разпознаваш ли ги?
И твоето старо бюро...
Трябва да ми кажеш, ако се нуждаеш от нещо. С дядо ти очаквахме с такова нетърпение
да се върнеш. - Аз също.
По-добре ще е да отидем и да пием чай с дядо ти.
Става толкова нетърпелив, ако трябва да чака.
Ще помогнеш ли на дядо?
Как е моята малка Ана?
Ана замина за лагер по езда. Влюбена е в едно момче, три години по-голямо от нея
което й е разказвало всичко за световната революция.
- Той също ли е в този лагер по езда? - Ана е на 14 години и може
- да се грижи сама за себе си. - Захар в чая?
Да, моля. Три бучки.
О, бабо, направила си кифлички. А аз си мислех за диета...
Това е глупост.
След лагера по езда, Ана ще остане при приятелка.
И няма да се прибере, преди началото на училище.
- И кога ще бъде готова новата къща? - Надявам се през Август.
Строителите са обещали, но човек никога не знае.
- И ти работиш в болницата през цялото лято? - Да.
Това означава ли, че нямаш никакво време за почивка?
С Ерик мислихме да отидем до Италия през октомври, но ще видим.
- Какъв заместник си? - Като старши доктор.
- Надявам се, че е добре платено. - Благодаря ти, бабо, заплащането е доста добро.
Щастлива ли си в работата си?
Аз съм щастлива, където и да съм.
- Как върви живота? - При мен ли? Просто чудесно.
- Нещо нередно между теб и Ерик? - Изобщо не!
- Добре, но нещо не е наред. - Просто съм малко уморена.
Не съм се възстановила от грипа, който прекарах през пролетта. Трябва да взимам витамини.
Нека отидем да кажем "лека нощ" на дядо.
Дядо обича да резглежда тези стари снимки.
Разглежда ги с часове.
Това може би е лятото на 1948-а.
Тогава трябва да е, защото Грета има голям корем,
а Рагнар е роден през септември.
Има толкова много от нас.
И тази проклета лодка, която винаги се разваляше, когато имахме нужда от нея.
Как мразех тази лодка.
- Ти беше малкото момиченце на татко. - Имаше причини за това.
Лека нощ. Приятни сънища.
Не разглеждай прекалено дълго тези снимки или очите ще започнат да те болят.
Преди 20 години разбрах необяснимата бруталност в тези методи
и тоталното преобразяванена психоанализата. Не мисля, че можем да излекуваме един човек
Един или двама ще бъдат излекувани въпреки нашите усилия
Мисля, че трябва да се грижиш за Мария известно време, ако не си против.
Ти си шефът. Поне засега.
Тръгвам. Имам среща за обяд с министъра на вътрешните работи,
един непоправимо нормален невротик.
Довиждане.
И остави Мария на мен, когато заминеш. Идеално би било, преди Ернеман да се върне от Австралия.
Той разбра, че това е клиника, където трябва да се очакват всички крайности. Затова обича лунатиците да се сменят.
И ето защо политиците го обичат толкова много и му позволяват да обикаля света, разпространявайки словото.
Впрочем, ще дойдеш ли на партито на съпругата ми?
- А ти ще бъдеш ли? - Не. Тя ще покаже новия си любовник.
Младият г-н Страмберг.
- Актьорът? - Същият.
Той е точно 26 години по-млад от съпругата ми. Колко вълнуващо.
- Наистина го мисля, без ирония. - Не е ли Страмберг ...
Да, но Елизабет обича също и неговите приятели. Като майка им е.
Мисля да отида.
Кажи й, че прогнозата ми за младия г-н Странберг е лоша и, че аз,
въпреки всичко, я обичам.
Скъпа Джени! Най-сетне дойде!
- Мислех, че е в пет? - Не, беше в два.
Почти всички си тръгнаха.
Влез. Толкова е хубаво, че те виждам.
Какъав хубав костюм имаш. Нека да те видя ... просто невероятно.
Толкова си хубава. Ех, да изглеждах така!
Колко е приятно да те видя! Влез.
Къде е съпругът ти? А, да, той е в Америка.
Това е Микаел.
Много съм влюбена в него. Наистина.
Той е толкова добър с мен.
И това е неговият най-добър приятел, Лудвиг.
Отиваме на Бахамите, тримата.
И това е Томас. Сигурна съм, че си чувала за него.
Той пътува в развиващите се страни, учейки младите момичета да ползват контрацептиви.
И той е най-сладкият доктор в света, ако имаш сърдечни проблеми,
ако разбираш какво искам да кажа ...
А това ...
Кой е това? Микаел, спомняш ли си кой е това?
Нека не го безпокоим.Дремва в момента и заслужава тази почивка,
след като ни разкара всичко преди малко. Боже, каква реч
бе това. И това е една двойка сладки момичета.
И оправни. Отвориха малък магазин на ъгъла.
Мисля, че трябва да предложим на момчетата малко ягоди.
Не са ли фантастични, с техните предизвикателни дрехи.
Представи си ни в тези дрехи ...
Представи си го.
Щастлива ли си сега?
Казвам ти го само, защото разбираш.
- Разбира се, има и проблеми. - Наистина ли?
- Наздраве! - Наздраве.
Михаел е много сложна личност. Понякога почти се плаша от него.
И Лудвиг е от лошо семе.
Но общо взето, можеш да кажеш, че по някакъв начин съм щастлива.
Добре ли си, Елизабет?
Благодарна съм.
Смирено благодарна. Не само заради Микаел.
Но защото съм невредима.
И защото знам, че това са моите чувства. Няма дистанция между ...
Няма значение, хленча.
Почти те мразя.
Трябва да тръгваме. Отиваме в провинцията.
Съжалявам, че трябва да тръгвате и ви благодаря, че дойдохте.
О, беше прекрасно.
- Как си? - Добре, ти как си?
Винаги добре.
- За какво говорим сега? - Имаме ...
Извинявай.
- ... отлична тема. - Наистина?
- Пациентка, която всъщност е моя полу-сестра. - О, да, Мария.
Точно така.
Неподходящо е да говорим за пациенти в тази обстанвовка.
- Не е необходимо. - Какво имаш предвид?
Можем да вечеряме заедно.
Има прекрасен рибен ресторант наблизо.
- Аз ... - Разбира се. Можем да го направим друг път.
В града съм до края на август.
Дали да не отидем в ресторанта? Само ще позвъня.
Ако поканата е все още валидна, разбира се.
Здравей, Мартин. Слава богу, че се свързах с теб. Не можем да се видим довечера.
Какво? Да, пациент.
Дали съм срещнала някого по-смешен? Толкова си глупав.
Няма смисъл от ревност между нас.
Довиждане.
О, Боже!
Тръгваме ли, или ти се придържаш към импулса си за бягство?
- Сервират прекрасен морски език. - Доста съм гладна.
Нека да хапнем тогава и ще видим какво ще стане после. Така добре ли е?
Къщата се разпада.
Понякога обмислям да си взема нещо по-модерно.
Когато имаше една жена в къщата, градината бе хубава, но сега ...
- Какво искаш за пиене? - Не, благодаря.
- Как си? - Ти как си?
- Добре съм. Както винаги, трябва да кажа. - Поздравления.
- Кафе? - Може би по-късно. Свириш ли?
- Не, жена ми свиреше. - Мъртва ли е?
- Разведохме се преди няколко години. - Беше ли успешен разводът ви като всичко друго?
Разводът ни бе най-успешното нещо, което някога сме правили.
- Представи си, съпругът ми го няма от три месеца. - Да, знам, ти спомена по време на вечеря.
- Всъщност ми липсва. - Разбира се.
Хванах си любовник, който не е наполовина толкова добър. Можеш ли да го разбереш?
Донякъде. Какви други лекарства имаш за твоята тревога?
Местим се в нова къща това лято.
- Колко хубаво - Отегчен ли си?
Изобщо не. Чудя се, не са ли гърдите ти невероятно красиви.
За да задоволя любопитвството ти, ще ти отговоря, че да, те са много красиви.
- Трябва да се задоволиш с това обяснение. - Ти ме не разбра правилно, но няма значение.
- Цигара? - Не пуша.
Мъдро.
Впрочем,прибирам се в къщи. Ще се обадиш ли за такси?
Почакай.
- Много съм изморена. - Просто се заслушай за момент.
Продължавай.
Не може ли да бъдем приятели? Не гледай толкова иронично, наистина си го мисля.
Чуваш ли?
Сигурно.
Просто искам да знам как си представяш да отидем в спалнята ти.
Как си пресметнал превъзмогването на несръчността на събличането.
Какви изумитерни техники ще използваш, за да задоволиш, и мен, и себе си.
Какво изисквания ще поставиш пред моето представяне.
Колко напреднала и импулсивна ще ми позволиш да бъда.
- Много си забавна. - Много лошо, защото съм сериозна.
Също така искам да знам, как си представяш приключването на акта.
Нежно и тихо?
Цигара, блещукаща в утрешната зора?
Нервен разговор за следващият път, размяна на телефонни номера?
- Най-малкото мога да те откарам у вас. - Не, благодаря. Ще си взема такси.
Едно такси за Шдерхамсваген №9, моля.
Благодаря.
Довиждане тогава, Джени.
Благодаря ти за приятния следобяд. Надявам се пак да се видим.
- Можем да отидем на кино. - Или на концерт.
Ще бъде хубаво.
- Ще ти се обадя. - Може би аз ще ти се обадя.
- Това би ме изненадало. - Може би ще се обадя точно заради това.
- Толкова е светло. - Почти два часа е.
- Пак ли се разхождаш? - Часовникът.
- Снощи го навихме правилно. - Спря.
- Не е. - Изостава.
Като всички останали часовници.
Но ако продължаваш да го пипаш, когато не трябва, сигурна съм, че ще се счупи.
Няма да те оставя в старчески дом.
Всичко е в главата ти, чуваш ли?
Старостта е ад.
Успокой се, спокойно. Винаги ще ме имаш. Винаги ще съм до теб.
- Не бъди толкова нервен. - Съжалявам.
Ела и легни в леглото ми.
Тогава ще спиш по-добре и ще се почувстваш спокоен.
Тогава ще хъркам.
Вече спах достатъчно.
Ела сега.
Ще се чувстваме удобно.
- Къде са ми пантофите? - Какви пантофи?
- Другите. - В килера са.
- Не са, гледах там. - Там са, скъпи мой, аз ги сложих там.
Никога не намираш нищо.
- Не бъди толкова упорита. Няма ги там. - Знам, че са там.
Кой е?
На кой се обаждаш?
Трябва да заведа Мария до болницата.
- Толкова ли е спешно? - Тя е в безсъзнание.
Сигурна ли си, че я упоихме?
- Във всеки случай трябва да се заведе до болницата. - Почакай.
Няма нужда от линейка.
Не се страхувай. Няма да направя нищо.
Имам предложение: махни се оттук незабавно, тогава ще взема Мария с мен.
- Чуй ме. - Не ме интересува.
Независимо дали искаш или не, ситуацията е следната:
Мария ни се обади вчера и поиска да излезем, и ние я взехме
През нощта се разболя и започна да крещи за теб и, че ние тряба да я заведем при теб.
Потърсихме в телефонния указател и я докарахме там.
Никой не отвори и ние се промъкнахме през прозореца на избата.
Когато видяхме, че е празно, се обадихме в болницата и взехме
настоящият ви номер.
Твърде стегната е.
Някои трябва да си плащат за чукане, знаете ли това?
Повикайте шибаната линейка.
Тук е доктор Исаксон от психиатричната клиника.
Бих искал линейка за ул. Денавген №35. Да, веднага.
- Нека да не говорим много този следобед. - Изцяло зависи от теб.
- Не разбираш. - Не, наистина.
Има определени моменти в живота, когато просто трябва да продължиш.
- Така ли? - Определени часове, минути.
- Като сега ли? - Mоже би.
- Във всеки случай съм доволна, че сме заедно. - Нуждаеш се от питие.
- Последният път бе абсурдно. Не мислиш ли? - Не мисля, че някога е било абсурдно.
- Имаш ли приспивателни? - Разбира се. Искаш ли едно?
Повече от всичко искам да ми дадеш двойна доза от тези хапчета.
- Може би ще спя двойно по-добре от тях. - И тогава?
Тогава ще искам да спя тук, в твоето легло, без да правим любов.
Можеш да държиш ръката ми, ако е необходимо...
Можеш ли да го направиш?
Не пий, ако ще взимаш приспивателни.
0,5 мг Валиум и две таблетки Могадон. Добра комбинация.
Използвах я без последващи странични ефекти.
Пий силно кафе сутрин.
- Кога искаш да те събудя? - Преди 7 часа.
Трябва да бъда в болницата преди 8,30 ч.
- Ела. - Томас ...
Ако правиш така, че нещата да бъдат както обикновено, те ще бъдат както обикновено. Не мислиш ли?
Така е за мен.
Нещо много странно ми се случи.
Когато обидох да взема Мария миналия ден,
имаше двама мъже в къщата. Единият от тях се опита да ме изнасили.
Първоначално се уплаших, след това си помислих, че е глупаво.
Тогава...
Тогава?
Той долепи лицето си до гърдите ми.
Беше почервенял и се опита да проникне в мен.
Изведнъж, аз пожелах толкова силно той да го направи.
Толкова ли е странно?
Не. Това, което бе странно, е че дори аз да исках, той не можеше да проникне в мен.
Всичко бе запечатано ...
и пресъхнало.
Извини ме ...
Не знам ...
Седни.
Опитай ...
- Не разбирам. - Дишай бавно. Поеми дълбоко въздух.
Успокой се, спокойно.
Не искам!
Искам да се прибера. Намери ми такси. Не искам да ме караш до нас.
Успокой се, спокойно.
Трябва ли да повикам доктор?
Тук вече има доктори...
Изморена съм. Искам да си отида у дома.
Нищо ми няма. Искам да си отида у дома и да си легна.
Как си сега?
По-добре.
Говори каквото си искате. Ще те откарам у вас.
- Извинявай, че бях толкова глупава. - Трябва да почиваш.
Утре ще се чувствам страхотно. Тогава ще съм свободна
за два дни.
Следващият път ще говорим само за теб.
Проспа целия ден.
- Започвам да се притеснявам. - Кой ден сме днес?
Събота е, девет сутринта. Обадих се в болницата и им казах,
че си болна. - Господи, спала съм цял ден.
Направих ти закуска.
Благодаря.
Трябва да пийнеш малко кафе и да изядеш един сандвич.
За съжаление, аз не мога да остава тук с теб. С дядо сме поканени в семейство Егерман.
Не мога да го отменя.
Дядо е толкова щастлив, че отива в провинцията
за няколко дни - Мога да се грижа за себе си.
Сигурна ли си?
Трябва да е Неделя ...
Трябва да стана и да ям ...
Странно е.
Поне безпокойството изчезна.
Едно по едно.
Малка хапка.
Разходка ...
Книга ...
може би филм ...
Здравей, Томас. Джени е.
Искам да се извиня за последния път.
Чудесно.
Мислех си, че можеш да ме заведеш на кино. Какво мислиш?
Не се страхувам ...
не съм самотна ...
нито дори тъжна.
Доста е приятно даже.
- Кои са тези хора? - Няма значение.
Седни до мен, за да почетем.
"В замъка живеела една зла стара жена ...
и един още по-зъл стар мъж.
Преди владетелят на замъка да отиде на война ..."
Какво става?
"Те обещали да ..."
- Защо толкова съм уплашена? - "Когато рицарят отишъл ... "
- Толкова е трудно да дишам. - Бабо?
Защо мирише толкова лошо тук? И е толкова топло.
- Толкова е трудно да дишам. - Бъди тиха сега.
Температурата си е точно толкова, колкото трябва и не мирише лошо.
Старите хора миришат толкова лошо.
Баба и дядо миришат лошо.
Старите хора са отвратителни. Винаги миришат толкова лошо.
Правят дишането ти трудно.
Мразя, когато баба слага ръката си на рамото ми и иска да ме целуне.
- Плаша се, когато четеш. - Тихо!
Тихо!
Не те съветвам да отвориш вратата.
- Просто се опитваш да ме уплашиш. - Постъпи, както искаш. Предупредих те.
- Ако отворя вратата, ще се събудя. - Не можеш да се събудиш.
- Ако се опитам по-силно ... - Продължавай.
Има нещо, което внезапно си спомних. Моето самоубийство бе неуспешно.
- Не напълно. - Какво имаш предвид?
Мозъчни вреди поради липсата на кислород. Никога ли не си чувала за такава участ?
- Това ли се случва? - Да, скъпа Джени.
Точно това се случва.
- Винаги ли ще бъда така? - Успокой се.
В болницата ще те поддържат жива, будна или в безсъзнание.
- Колко дълго? - Докато не умреш естествено.
И ще отнеме много?
Секунди, минути, години. Какво знам аз?
- Не трябва да е така. - Не, Джени. Трябва да е точно така.
- Отварянето на вратата не променя нищо. - Логиката ти е безпогрешна.
- Знаеш ли какво има там? - Откъде?
Защо тогава ме предупреждаваш?
Ставаш благодарна за страховете, които познаваш.
Непознатите страхове са много по-лоши.
- Отварям я, въпреки всичко. - Направи го. Имаш свободата да го направиш.
- Тръгваш ли си? - Скъпа, Джени.
Не искам да имам повече неприятности, отколкото вече имам. Така че, ако ме извиниш ...
Не тръгвай.
Напускам твоят сън и се връщам в моя. Не се опитвай да ме накараш да остана.
Не си тръгвай!
Сама ...
Бабо ...
Само ако можех да се събудя.
- Студено ли ти е? - Да.
- Вземи шала ми. - Благодаря ти.
- Не се страхуваш вече, нали? - Така мисля.
Не искам ... не искам ...
Остави ме сама ...
Краката ми не са там.
Може ли някой да ги вземе от ъгъла и да ми ги сложи?
Ехо ....
Тук ли си ...
Каза, че искаш да ходим на кино. Спомняш ли си?
Тогава ти замълча и затвори.
Не знаех какво да мисля. Изглеждаше странно.
И позвъних пак, но никой не вдигна. Помислих си, че си ограбена или нещо подобно.
Настина не знаех какво да мисля. Беше толкова неприятно.
Вода?
Да, моля.
Ето ...
Внимателно.
Оценявам го.
Накрая толкова се разтревожих, че дойдох при теб и позвъних на звънеца.
Помолих портиера да отвори.
Заспивам.
- Пациентите ви чакат отдавна. - Тук?
Да. Според новият договор. Не си ли спомняте?
О, да. Колко странно.
Помогни ми. Бъркаха ми в главата. Оперираха ме.
Но когато свършиха, забравиха за дневния ми страх.
Върнете се следващият месец.
Не забравяйте лекарствата си.
Ана! Какво правиш тук? Не се плаши от мен!
Мирише отвратително.
Аз съм потна и мръсна.
- Съпругът ви е тук. - Не сега ...
Идва ти отвътре да ни изненадваш постоянно.
Току-що изпуснах самолета.
- Трябва да е ужасно. - Изобщо не е.
- Ще седнеш ли? - Разбира се.
- Мириша толкова лошо. - Моля те.
Не трябва ли да се връщаш утре? След като се видяхме.
Разбира се, но ...
Трябва да летя обратно утре. Безнадеждно е. Аз съм председател ...
Горкият ти.
Не ме съжалявай..
Колко е объркано.
Много се чудех.
Никога не съм ...
- Никога не съм бил толкова ... - Съжалявам.
- Защо го направи.? - Прости ми.
Прости ми ...
Знам, че голяма част от вината е моя.
Но не знам тя в какво се състои. Опитвах се да размишлявам за това ...
Друг път.
- Да те оставя ли да си почиваш? - Да. Не се притеснявай.
Какво искаш да кажа на баба?
- Ако тя попита .... - Можеш да кажеш истината.
А Ана?
Искам да говоря с нея. Не можеш ли да се свържеш с нея в лагера
- и да попиташ как е? - Разбира се.
Тогава довиждане.
Ще поддържаме връзка.
Пази се.
Мамо, къде си?
Татко, в къщи съм.
Защо се криете?
Излезте. Плашите ме.
Мамо, аз съм.
Татко, аз съм!
Не ме ли познахте?
Татко, толкова те харесвам. Беше толкова мил с мен.
Бе толкова странно, когато изведнъж ти просто изчезна.
Видях те, когато бе мъртъв. Ти лежеше в погребалния дом.
Скъпа мамо, не се плаши толкова. Всичко е наред.
Не съм деветгодишна. Вече съм голяма и взех приспивателни хапчета,
но очевидно се провалих.
Татко? Мамо? Не можете да си помогнете, понеже винаги сте толкова уплашени.
Мамо, скъпа малка мамо.
Всичко би било толкова реално и точно и прецизно.
Татко, ти бе толкова запален по прегръдките и това да бъдеш нежен. Ти бе толкова тъжен и стресиран ...
Тогава се наранихме един друг, без да го искаме.
Цял живот, всички изминали дни, всички думи и всички прекрасни неща.
Татко? Мамо?
Имахме толкова хубави моменти заедно, нали? Бях дете, не разбирах ...
Но ти все пак, все пак затвори вратата и аз стоях там, изпълнена с вина!
Стоях, изпълнена с постоянна вина и срам!
Мамо! Татко!
Тръгвай си и никога не се връщай!
Мразя те! Мразя те от цялото си сърце! Никога повече не искам
да виждам уплашените ти очи и твоите страхливи жестове!
Томас ...
- Защо се грижиш за мен? - Имам си своите причини.
- Впрочем, аз съм твоят доктор. - Не знаех това.
- Но сега вече знаеш. - Има ли кафе в този термос?
- Да. - Ще ми сипеш ли?
Не, мисля, че ще ти прилошее от него.
- Но може да пийнеш лимонада вместо това. - Не, благодаря.
По-добре е, ако пийнеш.
- Как се справяш с работата си? - В отпуск съм.
И нямаш нищо по-добро от това да се грижиш за една объркана самоубийца?
- Не. - Разкажи ми някаква история.
Когато бях на девет, се научих да се оригвам. По-големият ми брат ме научи.
По време на вечеря, намерих, че е уместно да покажа моите нови придобити умения
на семейството. В една пауза между сервирането на кюфтетата и
ябълковата торта. Нямах успех.
Бях толкова притиснен, че се случи да пръдна през това време.
- Колко тъжно. - Създадох суматоха, но без награда.
Не ми бе позволено да ям ябълкова торта и крем карамел и ми бе казано да напусна масата веднага.
- Бях възпитан в строги правила. - Разкажи ми още. Нещо хубаво.
- Не знам какво. - Каквото и да е.
Може би си чел книга или си срещнал интересна личност ...
Или си бил на филм, или на пътуване?
- Честно, нищо не ми се е случвало в продължение на година. - Какво се случи тогава?
- Бях изоставен. - О, да, разводът.
Нямаше съпруга в картинката. Бях изоставен от моята приятел.
Харесвах го доста много.
Това не е истина. Обичах го.
Живяхме заедно в продължение на пет години.
Срещна го на онова глупаво парти в жената на д-р Ванкел.
Прпедполагам, че знаеш кого имам предвид?
- Актьорът, Странберг? - Точно така.
- Сегас ме просто приятели. - Защо се разделихте?
В нашият жесток свят неверността цари навсякъде и борбата е ужасна.
Съпругата на д-р Ванкел го обрисува с доста повече термини.
Тя прие неговият нов приятел и се съгласи да ги подкрепя.
- Тя е богата, както знаеш. - Не те ли харесваше много?
Мисля, че да.
Но той е красив, талантлив и малко разглезен, и предполагам, че се нуждаеше от нещо различно.
Бе толкова болезнено с моите чувства и завистта ми.
Ще поспиш ли малко?
- Колко е часът? - 1:30. Почти призори..
Мамо! Татко! Помощ
Когаво бях малка, смъртта ме плашеше.
Винаги бе там. Заобикаляше ме.
Кучето ми бе прегазено. Това бе едва ли не най-лошото.
Мамо и татко загинаха в автомобилна катастрофа. Ето, вече ти казах.
Един братовчед умря от полемиомелид. Бе на 14.
Целувахме се на масата за вечеря в неделя.
Следващия петък, той бе мъртъв.
Ти винаги си била смятана за чудо на психичното здраве.
Преди да се омъжа, живях доста дълго с един луд художник.
Когато бе много тъжен, той казваше:
"Фригидността ти е толкова голяма че ме привлича".
"Аз казах: Фригидна съм само с теб. Всеки друг ме кара да изпитвам удоволствие."
Бе на парти, не толкова отдавна,
където някой прочете поема за смъртта и любовта,
и как те се претопяват една в друга. И се заобикалят взаимно.
Спомням си как се присмивах на тази поема.
- Доста детинско, не мислиш ли? - Може би.
Татко беше толкова мил. Беше алкохолик.
Винаги бе готов да ме прегърне. В него имаше толкова добро.
Мама дойде и каза: "Стига с тези излишни преструвки". А баба каза:
"Татко ти може и да е мил, но той е истински мързелив безделник."
Мама се съгласяваше с баба и те презираха татко. Накараха и мен.
Колко лесно бе. Впезапно бях засрамена, когато татко ме целуваше и прегръщаше.
Бях толкова концентрирана да направя баба доволна.
Сега имам собствено дете. Анаше има странен плач.
Различен от другите деца. Тя не плачеше от страх или
от глад. Повече прилича на истински вик за помощ.
Беше сърцераздирателно. Понякога исках да я ударя заради това.
И понякога губех нежността си. Но винаги бях себе си по моя си начин.
Един странен, странен, егоистичен страх. Никой не трябва да се предава на него.
И щастието избледня.
Помня първия път, когато чух мама да плаче.
Бях в спаляната и чух, че мама и баба си говорят.
Баба имаше нисък, странен глас
и изведнъж мама изпищя. Не знаех какво става.
Бях ужасно изплашена. Главно, защото гласът на баба бе толкова зловещ.
Влязох в дневната и видях мама да седи на стол до прозореца
и баба застанала в средата на стаята. Когато влязох, тя се обърна към мен
и ме погледна. Това не беше лицето на баба. Не, не беше.
Тя ме погледна като разярено куче, готово да захапе. Втурнах се в спалнята
и се молих баба да възвърне старото си лице
и мама да не плаче. Толкова е ужасно, когато
лицата се променят и не можеш да ги разпознаеш.
Не мога да говоря за това.
Не искам.
Помогни ми. Не мога повече!
Чувствам се болна.
Не мога да продължавам да живея с това.
Почивай си сега.
Не можеш да облечеш тази дреха днес! Това е твоята неделна рокля!
Не можеш да се оправиш. Нека ти помогна.
Яж това, което ти е в чинията.
Сложила си си червило? Това не е прието в тази къща.
Пак закъсня.Никога ли няма да се научиш да се прибираш навреме?
Ти си мързелива и разглезена. Ако не се държиш прилично, ще те пратя в пансион.
Там ще се научиш да следваш правилата.
Ще се учиш от свестни хора. Хора, които се опитват да живеят
живота си в ред и чистота. Ако възнамеряваш да продължиш да живееш
с мен и дядо, трябва да промениш поведението си.
Трябва да си благодарна!Не можеш ли поне веднъж в живота си да покажеш малко благодарност?
Не ме удряй така! Не ме удряй в лицето!
Ще те науча да се държиш като хората. Спри да плачеш.
Не харесвам тези сълзи.
Постъпвам, както намеря за добре! Не можеш да ме контролираш!
Мразя те, ти шибана вещице!
Мисля, че е най-добре ти да решаваш.
Знам, че ме обичаш и че искаш най-доброто за мен.
Знам, че трябва да направя така, както ти казваш.
Защо винаги трябва да имам гузна съвест?
Моля за твоята прошка. Прости ми.
Знам, че съм сгрешила Винаги греша.
Малкото момиче на баба.
Можем да говорим за всичко.
Всичко е сигурно с баба.
Ще умра, ако трябва да седя в килера.
Ще направя всичко, което поискаш, само да не седя в килера.
Моля те, бабо, моля те.
Моля те за прошка.Не мога да дишам, ако седя в килера.
Как можеш да затвориш дете, което се страхува от тъмното, в килера?
- Не е ли изненадващо? - Да, така е.
Мислиш ли, че съм емоционално саката, за да живея?
Не мислиш ли, че сме едномилионна армия от емоционално сакати хора,
извиващи се, които блуждаят наоколо, крещейки си един на друг,
с думи неразбираеми, което ни прави още по-уплашени?
Не знам.
- Има заклинание за нас, които не вярваме. - Какво имаш предвид?
- Понякога си го казвам тихо. - Ще ми го кажеш ли?
Иска ми се някой или нещо да ме удари,
така че да стана истински.
Повтарям го отново и отново, и може би някой ден ще бъда истински.
Какво имаш предвид "истински"?
Да чуя човешки глас и да повярвам, че идва от човек, който е като мен ...
да докосна усти и в същото време да знам, че това са устни.
- Извинявам се, че ви безпокоя ... - Късна нощ е.
- Късна нощ? - Моят часовник показва 4,05 сутринта.
В отделението е 8,05 ч.
- Но е вторник? - Точно така.
Дъщерята на д-р Исаксон е навън. Иска да види майка си.
Искам да говоря с нея, но не тук. Може ли да седнем в стаята за посещения?
Някаква възрастна жена се е разположила като у дома си там, но излезе на разходка.
Трябва да се освежа малко.
Мисля, че можем да пратим г-жа Исаксон вкъщи днес, ако тя иска.
- Не трябва ли да се свържем с д-р Ванкел? - Не е задължително.
Може би бихте искали табла със закуска. Дъщеря ви може да иска чаша кафе.
Благодаря ви.
Ще те видя ли?
Ще бъде хубаво. Но може да отнеме известно време.
- Защо? - Заминавам за Ямайка.
- Не спомена нищо. - Забравих да ти кажа.
- Ще трябва да се грижа за себе си ... - Аз съм този, който ще се грижи за себе си.
Мога да дойда с теб.
- Не, благодаря - Какво ще правиш в Ямайка?
Чух, че можеш да живееш неморално в Ямайка.
- Ще се върнеш ли? - Не мога да ти обещая това.
- Довиждане. - Довиждане.
Грижи се за себе си ...
и за хората, които те харесват.
Здравей, мамо.
Татко се обади и каза, че си болна, така че си помислих да си дойде и да те видя.
- Въпреки че той каза, че не трябва. - Каза ли ти защо съм тук?
Каза, че си болна и, че са те закарали в болницата с линейка.
- Без причина? - Да.
- Заповядайте. - Благодаря.
- Да затворя ли вратата? - Да. Нека седнем.
- Искаш ли малко? - Не.
Не, благодаря.
Няма да бъде лесно ... Нито за теб, нито за мен.
Направих нещо много глупаво.
Опитах се да се убия.
Трудно е за обяснение.
Можеш да си помислиш, че не харесвам теб, или татко.
Но не трябва.
Харесвам те най-много от всички.
Теб и дядо. И баба.
Нищо ли не си правила внезапно ...
- без да знаеш защо? - Предполагам.
- Трябва да се опиташ да ми простиш. - Не разбирам.
- Ще се връщаш ли в лагера за езда? - Влакът тръгва след час.
- Имаш ли пари? - Да.
- Прекарваш ли си добре? - Донякъде.
Предай моите поздрави на Лена и Карин.
- Ще се прибираш ли в петък? - Да.
Не можем ли да вечеряме заедно?
Ела до тук по пътя за Скене. Дойдеш ли в града,
влакът няма да тръгне преди десет.
Можем да вечеряме и да отидем на кино. Няма ли да бъде хубаво?
Мамо ...
Ще го направиш ли отново?
- Не. - Откъде да знам?
- Трябва да вярваш на това, което казвам. - Но ти знаеш ли какво казваш?
- Да. Така мисля. - Но не си сигурна?
Какво наистина искаш? Нищо ли не разбираш?
Никога не си ме харесвала.
И това е истина.
Трябва да тръгвам.
Не се тревожи. Сама мога да се грижа за себе си.
- По-добре ли се чувстваш? - Много по-добре.
- Защо не каза нищо? - Нямаше нищо за казване.
Попитах д-р Якоби и той каза, че си стресирана.
- Да. - И Ерик, който се втурна вкъщи.
- Но той се върна обратно възможно най-бързо. - Да, разбира се.
Когато разбра, че не е опасно.
Че просто си стресирана.
Уморена си. Да оправя ли леглото,
- за да можеш да си починеш? - Не, благодаря.
Ако си стресирана трябва да се махнеш за малко.
Невъзможно е сега. Ернеман няма да се пребере още два месеца.
Тогава с Ерик може и да отидем на почивка.
Как си, бабо?
По някакъв начин ...
Усещам, че дядо няма да може повече да ходи.
Така ще бъде занапред.
Чакахме това от години.
Чувстваш се странно,
когато най-накрая се случи.
Така стоят нещата ...
Ще вляза да го видя.
Стоях на вратата много време ...
гледайки към старата двойка и тяхната връзка ...
Видях техните бавни движения към скритата и ужасяваща граница, където те трябваше да се разделят.
Видях тяхното величие. Тяхното падение.
За един кратък миг осъзнах, че любовта заобикаля всичко.
Дори смъртта.
Дайте ми амбулатория №11, сестра Гунел.
Добър ден, д-р Исаксон е.
Да, благодаря. Кажете на д-р Ванкел, че ще бъда
в 7,30 утре както обикновено.
Благодаря ви.
Превод: MilesVD www.zamunda.net