Tip:
Highlight text to annotate it
X
Translator: Lilia Mladenova Reviewer: Anton Hikov
Така пътувахме през 1900 г.
Това е открит файтон. Няма отопление.
Няма климатик.
Този кон го тегли
с 1% от скоростта на звука
и набразденият черен път
се превръща в тресавище от кал всеки път щом вали.
Това е Боинг 707.
Само 60 г. по-късно той се движи
с 80% от скоростта на звука,
а днес не пътуваме по-бързо,
защото комерсиалното свръхзвуково въздушно придвижване
се оказа измислица.
Започнах да се чудя и да обмислям
дали най-добрите години на американския икономически прогрес
са зад нас?
Това води до предположението, че може би икономическият растеж
е почти приключил.
Някои от причините за това не са особено спорни.
Има четири насрещни течения, които удрят
американската икономика в лицето.
Те са демография, образование, дълг и неравнопоставеност.
Достатъчно са влиятелни да намалят растежа наполовина.
Затова ни трябват много иновации, за да намалим този спад.
Ето мнението ми: Поради теченията,
ако нововъведенията продължават да са важни колкото
през последните 150г., растежът се стопява наполовина.
Ако иновациите са по-незначителни,
изобретенията по-невпечатляващи, по-незабележителни,
тогава прогресът ще спадне дори повече от половината.
Имаме 8 века икономически прогрес.
Вертикалната ос е годишен процент на растежа.
0% годишно, 1% годишно, 2% годишно.
Бялата линия е за Англия, а после САЩ
поема като водеща нация през 1900 г.,
когато линията става червена.
Ще забележите, че за първите 4 века,
почти няма прогрес - само 0,2%.
После се подобрява.
Стига пик през 30те, 40те и 50те,
а след това започва да се забавя и ето го предупредителния знак.
Последното спускане на червената линия
не са данни.
Това е прогноза, която направих преди 6 години,
че развитието ще се забави до 1,3%.
Но знаете ли какви са фактите в действителност?
Знаете ли какъв е растежът на личните приходи
в САЩ през последните години?
Отрицателен.
Това доведе до фантазия.
Ами ако опитам да вмъкна начупена линия в историческите данни?
Мога да сложа края й където и да е,
но реших да е на 0,2%,
точно като растежа в Англия за първите 4 века.
Историята, която постигнахме е, че сме се развивали
с 2,0% годишно през целия период,
1891 г. до 2007 г.,
и помнете, че растежът е леко отрицателен от 2007 г..
Ако се забави,
вместо да удвояват стандарта си на живот с всяко поколение,
американците в бъдеще не могат да очакват да са двойно по-добре от родителите си,
или поне една четвърт по-добре от родителите си.
Сега ще променим и погледнем нивото на доходите на човек.
Вертикалната ос сега е хиляди долари в днешни цени.
Ще видите, че през 1891 г., отляво,
сме на около 5000 долара.
Днес сме на около 44 000 долара обща продукция
на глава от населението.
Ами ако можем да постигнем този исторически
2% растеж за следващите 70 години ?
Е, това е въпрос на аритметика.
2-процентен растеж учетворява стандарта ви на живот за 70 г.
Това означава, че ще идем от 44 000 на 180 000.
Е, няма да го направим
и причината са насрещните ветрове.
Първият е демографията.
Факт е, че стандартът ви на живот
се покачва по-бързо от производителността, по-бързо от произведеното на час,
ако човекочасовете се увеличат.
И получихме този дар през 70те и 80те,
когато жените се присъединиха към работната сила.
Но сега нещата се обръщат.
Сега човекочасовете намаляват,
първо, заради пенсионирането на хората от следвоенното поколение,
и второ, защото има много осезаемо
откъсване от работната сила на млади мъже в разцвета на силите им,
които са в долната половина на образователното разпределение.
Следващият насрещен вятър е образованието.
Имаме проблеми навсякъде в нашата образователна система
въпреки "Надпревара към върха".
В колежа, имаме ценова инфлация при висшето образование,
която засенчва ценовата инфлация в медицинските услуги.
Във висшето образование имаме трилиони долара студентски дългове,
а нивото на завършване на колежи
е 15 точки, 15% точки под Канада.
Имаме много дългове.
Икономиката ни растеше от 2000 г. до 2007 г.
на гърба на потребителите масово взимащи кредити.
Изплащането на дълга от потребителите е една от основните причини
защо икономическото възстановяване е толкова бавно днес.
И всички, разбира се, знаят,
че федералният правителствен дълг расте
като част от БВП с много бърз темп,
а единственият начин това да спре е някаква комбинация
от забързан растеж на данъците или намаляване на надбавките,
още наричани помощи.
И това ни смъква от 1,5,
където сме стигнали в образованието, до 1,3.
Следва неравенството.
През 15те години преди финансовата криза,
нивото на растеж на долните 99%
от разпределението на приходи беше с половин единица по-бавно
от средните, за които говорихме преди.
Всички останали отидоха към горния 1%.
Това ни сваля до 0,8.
А тези 0,8 са голямо предизвикателство.
Ще се развиваме ли с 0,8?
Ако да, това ще изиска нашите изобретения
да са значими като тези
през последните 150 години.
Нека видим какви са били някои от тях.
Ако сте искали да четете през нощта през 1875 г.,
ви е трябвала газена лампа.
Те замърсяват, създават миризми,
трудно се контролират, светлината е слаба
и предизвикват опасност от пожар.
До 1929 г., електрическото осветление е навсякъде.
Имахме вертикални градове, изобретяването на асансьора.
Централен Манхатън стана възможен.
И тогава, в добавка към това, по същото време,
ръчните инструменти масово бяха заместени от електрически
и ръчно задвижвани електроинструменти,
всичко постигнато с електричество.
То бе много полезно и за освобождаване на жените.
Жените, в края на 19 век,
прекарвали 2 дни от седмицата в пране.
Правели го на дъска за търкане.
После трябвало да прострат дрехите, за да изсъхнат.
После трябвало да ги прибират.
Цялата работа отнемала два дни от седемте в седмицата.
Тогава се появила електрическата пералня.
До 1950 г. те били навсякъде.
Но жените пак трябвало да пазаруват всеки ден,
но не го правели, защото електричеството
ни донесе електрическия хладилник.
В края на 19 век единственият източник на топлина в повечето домове
било голямо огнище в кухнята, която се ползвало за готвене и отопление.
Спалните били студени. Не били отоплени.
Но до 1929 г., определено до 1950 г.,
имахме централно отопление навсякъде.
Ами двигателят с вътрешно горене,
който бил създаден през 1879 г.?
В Америка, преди моторните превозни средства,
придвижването зависело изцяло от градския кон,
който изхвърлял, без въздържане,
10 до 20 кг. тор на улиците всеки ден
заедно с 4 литра урина.
Това се равнява на 5 до 10 тона дневно
на квадратна миля в градовете.
Тези коне също изяждали една цяла четвърт от американската селскостопанска земя.
Това е процентът от американска стопанска земя,
необходим за хранене на конете.
Разбира се, когато моторното превозно средство било изобретено
и станало незаменимо до 1929 г.,
земеделската земя можела да се използва за човешка консумация
или за износ.
Ето интересно съотношение: Започвайки от нула през 1900 г.,
само 30 години по-късно, броят на колите спрямо домакинствата
в САЩ достигнал 90% само за 30 години.
Преди началото на века,
жените имали друг проблем.
Цялата вода за готвене, чистене и къпане
трябвало да се носи в кофи и ведра от отвън.
Исторически факт е, че през 1885 г.,
домакините от северна Каролина
вървели 148 мили (238 км.) годишно, носейки 35 тона вода.
Но до 1929 г., градовете в страната
поставили подземни водни тръби.
Сложили и подземни канализационни тръби
и като резултат един от големите бичове в края на 19 век,
пренасяните по воден път болести като холера, започнал да изчезва.
И невероятен факт за технооптимистите
е, че през първата половина на 20 век,
нивото на подобрение на продължителността на живота
било 3 пъти по-добро отколкото през
втората половина на 19 век.
Факт е, че нещата не могат да са повече от 100% от себе си.
Ще ви дам само няколко примера.
Стигнахме от 1% до 90% от скоростта на звука.
Електрификацията, централното отопление, притежанието на автомобили,
всичко премина от нула до 100%.
Градската среда прави хората по-продуктивни от селската,
Стигнахме от 25% градски до 75%
до ранните години след войната.
Ами електронната революция?
Ето един ранен компютър.
Невероятно е. Мейнфрейм компютърът е изобретен през 1942 г..
До 1960 г. имахме телефонни сметки, банковите извлечения
се правеха на компютри.
Първите мобилни телефони, първите лични компютри
били изобретени през 70те.
1980 г. ни донесе Бил Гейтс, ДОС,
банкоматите, за да заместят банковите служители,
сканиране на баркода, за да се намали работата в сектора с продажби на дребно.
Да се прехвърлим набързо до 90те,
имахме дотком революцията
и временно покачване в производствения растеж.
Но сега ще ви дам един експеримент.
Трябва да изберете вариант А или Б.
(Смях)
Вариант А е да запазите всичко изобретено допреди 10 години.
Имате Гугъл, Амазон,
Уикипедия, течаща вода и вътрешни тоалетни.
Или получавате всичко изобретено до вчера,
включително Фейсбук и вашия iPhone,
но трябва да се откажете, да ползвате външна тоалетна
и да носите водата.
Ураганът Санди накара много хора да загубят 20ти век,
може би за 2 дни,
в някои случаи за повече от седмица,
електричество, течаща вода, отопление, гориво за колите
и зареждане за iPhone-ите.
Проблемът пред нас е, че всички тези чудесни изобретения,
трябва да не им отстъпваме в бъдеще,
и прогнозата ми, че няма да се справим с това,
ни сваля от първоначалните 2% растеж
на 0,2 - на измислената начупена линия, която ви начертах в началото.
Ето ни обратно при коня и файтона.
Искам да наградя с Оскар
изобретателите от 20ти век,
хората от Александър Греъм Бел
до Томас Едисън, до братята Райт,
искам да ги събера тук,
и те да се обърнат към вас.
Вашето предизвикателство е дали можете да постигнете това, което са направили те?
Благодаря ви.
(Аплодисменти)