Tip:
Highlight text to annotate it
X
БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ
СТУДИЯ ЗА ИГРАЛНИ ФИЛМИ БОЯНА
ТВОРЧЕСКИ КОЛЕКТИВ ХЕМУС
Годината е 1668, Османската Империя отдавана владее югоизточна Европа,
но Свещената Война за окончателното налагане на исляма продължава. Води се безпощадна битка за Кандия (остров Крит).
В българската планина Родопи, която има важно стратегическо значение са изпратени еничари
Това са взети насила невръстни християнски момчета,
които откъснати от рода си и преминали през небивало своето коварство възпитание,
са превърнати във фанатично верни войни на султана.
Не е страшно, че на тая земя все още има врагове на Падишаха.
Ще ги сразим така както сразихме Ромеи, Южняци, Българи, Сърби.
Страшното е, че все още много от неговите подавластници се кланят на кръста.
Само, когато една и съща вяра ни обвърже,
когато всички застанат под свещеното знаме на пророка,
ще станем непобедими.
Не направим ли това, светът никога няма да бъде наш.
ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО
по едноименния роман на Антон Дончев
ЗАПЛАХАТА първа част
сценарий Людмил Стайков, Георги Данаилов Михаил Кирков, Радослав Спасов
с участието на:
Йосиф Сърчаджиев Руси Чанев Иван Кръстев
Валтер Тоски Аня Пенчева
Васил Михайлов Константин Коцев Калина Стефанова
Ангел Иванов Момчил Карамитев Стойко Пеев
Богомил Симеонов Иван Янчев Антон Карастоянов
Николай Латев Цанко Петров Стефка Берова
редактор Тодор Монов
консултанти Цветана Георгиева, Атанас Семерджиев Ганка Миахайлова, Христо Дерменджиев
костюми Николай Николов Соня Калчева
грим Таньо Куков
монтаж Виолета Тошкова
звук Людмила Махалнишка
музика Георги Генков
художник-постановчик Георги Тодоров
директор Христо Ненов
оператор Радослав Спасов
режисьор-постановчик Людмил Стайков
Какво има, Ага?
Стигнахме.
Извикай го.
Ей!
Ей!
По гръб падна, на добро е.
То важи само за битка.
Битка е.
Извикай ги.
Ей! Елате насам!
Той е луд - стои с калпак пред Агата.
Защо не сваляш калпака бе, гяур?
Маноле, недей.
Коя е тая долина?
Тая ли? Елинденя.
А там е Читак, село Читак.
После е Подвиз, а по-долу е Лъки.
А гробът на Енихан Баба,
покорителят на Родопа, знаеш ли къде е?
Да, ей там на високото.
Отче ти върви и ударете чановете.
Чакай, трябва да пренесем костите на жена ти в параклиса.
Не бива да остават така, грехота е.
Ако се забавим по-голям грях ще сторим.
Бързай, Отче! Аз ще ги взема.
Велик е Аллах и Мохамед е бил пророк.
Вечна да е славата ти, Енихан Баба!
Турска конница, дядо Кралю.
Мина край гробищата.
Аз ще обадя на Вражу Кехая и Велко.
Ти викай Мерджана и другите.
Бай Мерджане! Бай Мерджане!
Сякуре, къде е баща ти?
- Дома е. - Кажи му, че го чакам при Стайко.
Бързо, моето момче!
Колко са, Маноле?
Много. Трябва да скрием момчетата.
Ти хвани горната махала.
А ти Илчовската и Прижари.
Жельо, ти ще ги водиш. Знаеш къде.
Маноле, нали ги имат описани.
Толкова войска не ще да е само за децата.
Аз викам крийте всичко - добитък, зърно, челяд....
И бъдете нащрек.
И приберете тези ножове. Само това остава да направим някоя беля.
Турци - пращай момчето при Желю, той ще ги изведе към пещерите.
Прибирайте - войска!
Тате, да знаеш къде е Мирчо?
Не е дохождал днес. Защо?
В долината влезе войска.
Не вярвам да има от нашите. Все спахии бяха, еничари не видях.
Горане - сипи още!
Не чуваш ли, че върти на сухо?!
Мислех, че са ни забравили.
Горане, спри го това.
Какво има бе, тате?
Какво стоиш?
Върви търси детето.
От мен няма вече какво да вземат.
Мирчо!
Къде ходиш бе?
С Елица бях, на големия вир.
Остави коша и право у дома.
Намерил с какво да се занимава - мъж!
Кой си ти?
А ти кой си?
Аз съм Караибрахим, пратеник на Великия Везир.
Тези са мои хора.
Аз съм Сюлейман Ага и тази долина е моя.
При тебе ида.
Нося ти поздрави от Везира.
Ето ти писмо от него.
А това е писмо до черибашията на войската.
Аз съм.
Писмо до тукашния кадия.
Аз съм.
Писмо до ходжата.
Да не си станал и ходжа?
Не съм. Ходжа си имам.
Хасан Ходжа!
Защо ни посрещаш като разбойници?
А ти, защо не прати вест, че ще дойдеш - да те срещна както подобава?
Като отвориш писмата ще разбереш защо.
Няма ли да ни водиш?
Скачайтееее!
Все тъй ли бягат като те видят?
Преди малко като идвах да те срещам ме видяха.
Никоя не побягна.
Види се, не от мене бягат.
Елице!
Какво е това?
Нищо. Известяват долината, че си пристигнал.
Да се знае.
А оня какъв е?
Дюлгерин, чужденец.
Правоверен или неверник?
- Неверник, тука е от скоро. - Продай ми го, Ага.
Платил съм за него 6000, ако го искаш - твой е.
Защо го уби?
Известявам и в конака, че съм пристигнал.
Да ти помогна ли?
Мога и сама, Горане.
По-бързо, по-бързо, хайде, по-бързо!
Викам тази нощ.... да можеш утре още по тъмно да изкараш стадото към горните ливади.
Момчиле, чу ли ме?
Исках да мина към воденицата, донесъл съм дар за Елица.
Пък и да я видя.
Сега не е време за дарове.
Мирчо, по-внимателно.
Ти ще вземеш подаята до Сюлейман Ага.
Искам да зная какво се говори там.
Ага!
Ти разбра ли какво става тук? За всичко се плащало -
Сюлейман Ага вземал и за храна и за всичко.
Само хляба и месото стрували 12 аспри.
Ами като сложим овеса и сеното за конете, то какво ще излезе?!
Сюлейман ага ме праща да ви кажа, че всички сте негови гости - няма да плащате.
Не се плаши.
Това са костите на майка ти.
Знаеш, че днес дойде войска и сигурно ще вземат деца за еничари.
Като бях дете пак идваха. Ако бяха ме взели,
сега и аз щях да съм еничарин.
Ти не можеш да бъдеш еничарин.
Никой не се ражда еничарин, сине.
Какво вършат с християнските деца като ги вземат не знам,
но от хора ги превръщат в истински зверове.
Няма да те дам!
Ако, не дай Боже, те хванат,
искам да запомниш три бащини заръки,
и тук, пред костите на майка ти, да се закълнеш, че ще изпълниш поне едната.
Седни.
Слушай ме сега:
като ви поведат от село ще минете по Сюлеймановия каменен мост.
Първата ми заръка е да се хвърлиш в бързея.
Водата ще те завлече. Може да те удави,
ала може и да те изхвърли жив.
- Запомни ли сине? - Запомних , тате.
Втората ми заръка е: ако не успееш да се хвърлиш от моста,
там дето се стеснява пътя, да скочиш в пропастта.
Някога за да се спаси от насилниците, там се е хвърлило едно момиче.
Щом момиче е могло да го стори, и ти трябва да можеш.
- Чу ли, татковото? - Чух, тате.
А третата заръка?
Ако не успееш да скочиш от моста и да се хвърлиш в пропастта,
щом стигнеш билото спри и се обърни назад.
Все едно че искаш да видиш за последен път Елинденя.
Обърни се така, че гърдите ти да бъдат към каменните кръстове.
Аз ще бъда скрит в гробището и ще те острелям право в сърцето.
Ако ми затрепери ръката да стоиш и да не мърдаш докато улуча.
- Ще можеш ли, сине? - Ще мога, тате.
- Закълни се! - Заклевам се.
Отче, кажи Амин!
Какво ви е така?
Има една бездънна пропаст.
Казват, че водела право в долната земя. Оттам е.
Никой не е слизал в нея. И никой не е излизал оттам.
Откъде знаеш това, ага?
Ага, тук става нещо.
Не ми харесва тоя конак.
Знаеш ли, че за една нощ могат да ни изколят?
Ако бяхме в селото по-добре ли щеше да е?
Имаш стража, пази ни.
Севда, защо си тук?
Какво има?
Върви, отче, аз ще те настигна.
Какво има, Севда?
Не мога повече сама, Маноле.
Откога те иска Горан? Защо се дърпаш?
Той не ми е по сърце.
Маноле, знам, че е грях,
но откакто изгубих мъжа си само ти си пред очите ми.
Изчаках се да ме видиш, и ако трябва още да те чакам.
И ти си сам....
Сега като минаха три години откак жена ти...
И за Мирчо ще се грижа, като майка ще му бъда.
Земи ме, Маноле.
По едно кафе.
Мехмед Кюпюрлюл забрани кафето.
Старият Мехмед Кюпурлюл,
да бъде свята паметта му, забрани кафето.
Ала синът му, сегашният Велик Везир, да се възвеличи името му,
отново позволи на правоверни да го пият.
Върви!
Всеки ден мисля за Великия Везир.
Ще ти покажа сабята дето ми подари пред Велград,
когато еничарите се разбунтуваха.
Аз съсякох първия, който вдигна ръка срещу него.
И остана жив?
Къде бяха другарите на убития?
Около него. И тях съсякох.
Е щом си му помогнал тогава, ще помагаш и сега.
Великият Везир е пред стените на Кандия в смъртна схватка с неверниците.
Битката за Родопа е битка за Кандия.
Битката за Кандия е битка за бъдещето на Империята.
Сюлейман ага, за да бъде победата наша
в тая планина името българин трябва да се забрави.
Когато ме изпращаше насам Великият Везир рече:
Родопа е крепост, и когато се обърнете на връщане
трябва да видите само минарета и нито един кръст.
Това ще значи, че крепостта е наша.
А агата на еничарите рече...
Агата на еничарите -
с него се познаваме още от персийския поход.
Когато беше на лов тук ми подари чифт сребърни пищови.
А Падишахът, винаги победител, ми подари златен лък,
защото от сто крачки улучих мечка. Лъка!
После ще ми го покажеш. Разбрах, че имаш много подаръци.
Падишахът, да бъде свято името му,
щом зърнеше в Цариград - да ни даде Аллах там да прекараме дните си,
неверник с цветна дреха, нареждаше на място да му бъде отрязана главата.
А какво видяха изумените ми очи в тая долина?!
Жените облечени като на сватба, целите в накити - в бяло, в червено, една забулена жена не видях.
И каква беше тази камбана дето ни срещна още при влизането в долината?
Казано е: неверникът най-много клепало да слуша!
Стига!
Когато си тръгна оттук неверници вече няма да има.
Ага, ти прочете ли писмата?
- Прочетох ги. - Тогава кажи.
Как ще ми помогнеш да свърша това дето се иска от мен?
Как да ти помогна и с кого да ти помогна, ага?
Правоверните тук са малко, а на много от тях бащите им са още неверници.
Ето и моят Ходжа се казва Хасан, син на Велко. Той е Ходжа, а баща му е неверник.
После тия дни се връщат овчарите от Беломорието,
всичките въоръжени - имат и лъкове, и стрели.
Че кой им позволи да имат оръжие?
Неверник нож не бива да носи - а те с лъкове и стрели!
За мечките и за вълците са, Ходжа. Как могат да ходят овчарите по тия гори без оръжие?
- И кога се връщат овчарите? Някои се върнаха вече.
Другите утре, вдругиден.
- Ха, закъснели сме! - Навреме сме. Аз знаех кога се връщат.
Ага, искам да събереш първенците, да ги видя в конака.
Тук няма първенци, всички са рая.
Няма село без първенци, ага. Искам ония, на които им се чува думата - ти знаеш кои.
Ще видя как да ги събера.
Но докато са в конака, няма да дам и косъм да падне от главите им.
Те са мои гости.
Така ще бъде докато са твои гости.
Ага, господарката те вика.
Аз съм Гюлфие, Сюлеймановата жена.
- Теб как те викат? - Абдуллах.
- Личи, че си чужденец. - Знам. Плениха ме при Кандия.
И сложи чалмата?
Сложих я. Изборът на шапки не беше голям. Тези, които отказаха, загубиха главите си.
А ти се изплаши, така ли?
Аз държа повече на главата си, отколкото на шапката.
А защо не избягаш при своите?
Заради същото. Нашите няма да ми простят, дето смених Бога си.
А и вече приех да служа на Падишаха.
Аз съм благородник и държа на думата си. Моят род е един от най-знатните във Венеция.
- Май не ти се вярва? - Защо да не ми се вярва?
Какви ли не съм ги виждала. Тук имаше един дето казваше, че е Мохамед.
Какво ти струва и на теб да кажеш, че си самият крал, нищо не ти струва.
Лудите сега са на почит.
А седни де, що стоиш?
Седни.
Вземи си. Това у нас ядат и господарите, и слугите.
Твоят господар какъв е? Като го гледам, не ми се вярва да е спахия.
Спахия е.
Спахия или не - смел човек. Щом излиза само с теб из долината.
- А какви жени харесва? - Ами, хубавите.
Значи такива като мен.
Мама мия! Защо ядеш толкова много?
От скука. Тук няма много радости.
Това е, което ми остана - яденето и хашиша.
- А ти какви жени харесваш? - Аз?
- .....? - Какво?
- Не... не. - Нищо де, нищо, яж, яж
Какво е това?
Пуснете ме!Пуснете ме! Пуснете ме!
Милост, Сюлейман ага! Пощади! До гроб ще ти бъда верен!
Не, не прави това, ага! Не!
Какво става долу?
Съдят. Тоя ще го пъхнат в чувал и във водопада.
Защо, какво е направил?
Закачал е мома на извора, бръкнал в пазвата и.
- И затова ще го убият? - Тука е така.
По вашия край не ги ли съдят такива?
Ако за такова нещо убивахме, щяхме да останем без войска.
Бързо - млякото, хлябът!
Откъде сте, майко?
От много села сме, сине. Ние сме от Чепино.
Ей това остана от Чепино. Изгориха ни къщите, събориха църквите,
избиха мало и голямо, което не склони да смени вярата си.
Какво е това?
Къде са помъкнали тия кръстове?
Пренасят гробището си. Това само са могли да спасят.
comments pls to temporarybobi@yahoo.de