Tip:
Highlight text to annotate it
X
Кръщаването на облаците
В една студена декемврийска вечер на 1802,
един нервен млад човек на име Люк Хауърд
стоял пред членовете на един Лондонски научен клуб
точно преди да изнесе лекция, която щяла да промени живота му
и начина, по който човечеството вижда небесата.
Люк Хауърд бил фармацевт по професия,
но метеоролог по призвание,
обсебен от облаците и времето от дете.
Като ученик прекарвал часове, гледайки през прозореца на класната стая,
взирайки се в преминаващите облаци.
Както всички по онова време, той нямал представа как се образуват облаците,
нито как стоят високо горе.
Но му харесвало да наблюдава безкрайните им трансформации.
Според собственото му признание, Люк обръщал малко внимание на уроците си,
но в полза на бъдещето на метеорологията
успял да научи добре латински.
В сравнение с останалите естествени науки
метеорологията, науката за времето, се развила късно,
най-вече защото времето е нещо неуловимо.
Не можем да си отчупим парче дъга
или част от облак, за да ни е удобно да ги изследваме.
Можем, разбира се, да събираме дъждовна вода в калибрирани съдове,
но всичко, което ни остава накрая, са кофи с вода.
За да разберем облаците бил нужен различен подход
и ето къде се вместила идеята на Люк Хауърд.
Простото му прозрение на базата на години наблюдение
било, че облаците имат много индивидуални образи,
но няколко основни форми.
На практика всички облаци спадат към един от трите принципни вида,
на които Хауърд дал имената:
cirrus, филиз или косъм от латински,
cumulus, куп или камара
и stratus, слой или лист.
Но не това е находчивата част.
Облаците постоянно се променят, сливат се, издигат се, падат и
се разнасят в атмосферата,
рядко запазвайки една и съща форма за повече от няколко минути.
Една сполучлива система за наименоване
трябвало да вземе предвид тази съществена нестабилност,
осъзнал Хауърд.
Затова, в добавка към трите основни вида облаци,
той въвел поредица междинни и съставни видове,
като начин да бъдат включени постоянните промени при облаците.
Висок и тънък облак cirrus, който се спуска и разпростира на тънък пласт
бил наречен cirrostratus,
а групите пухкави облаци cumulus, които се сливат и разпростират
били наречени stratocumulus.
Хауърд идентифицирал седем вида облаци,
но оттогава видовете са се увеличили до десет,
като девети е внушителният гръмотевичен облак cumulonimbus,
заради който, вероятно, да бъдеш на облак девет означава, че си на върха на света.
Класификацията на Хауърд веднага придобила международно значение.
Немският поет и учен Йохан фон Гьоте
написал поредица поеми, възхваляващи облаците на Хауърд,
които завършват с паметните стихове:
"Докато облаците се издигат, нагъват се, разпръскват се и падат,
нека светът мисли за този, който разказа за тях",
а Пърси Шели също написал стихотворение "Облакът",
в което всички седем вида облаци на Хауърд
били описани подред.
Но може би най-впечатляващо на кръщаването на облаците реагирал
художникът Джон Констабъл,
който прекарал две лета в Хампстед Хийт, рисувайки облаци под открито небе.
След като вече били кръстени и класифицирани,
облаците станали по-лесни за разбиране
като видими знаци за иначе невидими атмосферни процеси.
Облаците пишат нещо като дневник в небето,
който ни позволява да разберем циркулационните модели
на времето и климата.
Може би най-важният напредък в разбирането за облаците
е осъзнаването, че те се подчиняват на същите физични закони,
както и всичко останало на Земята.
Например, облаците не плaват,
а бавно се спускат под влиянието на гравитацията.
Някои от тях остават нависоко
заради конвекцията нагоре от нагрятата от Слънцето земя,
но повечето са в състояние на бавнo балетно спускане.
"Облаците са богините - закрилници на безделниците"
написал гръцкият драматург Аристофан през 420 г. пр. н. е.
и нефологията, изучаваща облаците, остава наука на мечтателите,
уместно създадена от сериозен млад мъж,
чието любимо занимание било да се взира през прозореца в небето.