Tip:
Highlight text to annotate it
X
СТУДИЯ ЗА ИГРАЛНИ ФИЛМИ СОФИЯ
Историята която ще ви разкажем, се случи през пролетта на 1945г.,
когато нашата армия в състава на ІІІ-ти Украински фронт,
се сражаваше по равните унгарски полета.
В края на месец март, към военната линия,
пътуваха трима, закъснели войници от запаса.
Ей, серсемин със серсемин (глупак)! - Ще ни оставиш някъде, бе!
Ще ми счупи портрета.
И това ако са пътища?!
Гледай ги! Гробницата на фараоните!
А, тъй! А, тъй!
Гледай на какви пачи яйца, са ни насадили, бе!
Ти си луд бе! Ами ако гръмне?
Да, да! Ще гръмне! Те са без запалки.
К'во като са без запалки? Т'ва е удар! Става детонация!
Не бой се, сине! Каквото ни е писано, това ще стане.
Бог е над всичко. Само той, се разпорежда с живота ни.
Не, не е баш така! Ние семейства имаме.
Всички сме деца на Бога. Пред него всички сме равни.
Но аз си мисля че той си пази добрите пилци!
Само лошите дава на ястребите.
Ти да не си поп, бе?
Защо да съм поп? - Ами само тоз Господ ти е в устата.
Не съм поп. Аз съм съботянин, сине.
Съботянин ли? Че какво е туй съботянин бе, тате?
Ало, попълнението! 'Айде по-едно рамо!
'Ми това ако е камион! Щайга!
'Айде!
Хайде! Хайде де! - А! Много е кално!
'Ми на тебе се ти е кално, бе?! - Чакай аз да сляза първи.
Е кално е, бе! К'во се мотайш?
Полека де! Полека ще ме изпръскаш!
Давайте сега! - Кал!
Дай, дай, дай! Раз, два! Давай, давай!
Та какво е това казваш съботянин бе, татенце?
Туй е най-правата вяра, сине. Само тя не е изопачила Словото Божие.
Дай де! - Бе натисни малко бе!
Абе я не ме занасяй! Ако имаше Господ,
сега нямаше да сме в това положение. - Грехота е да се говори така, сине.
Без Господа Бога...
'Айде, качвай се! 'Айде!
Срам! - К'во прайш ти?!
Няма нищо! Ний да сме здрави.
Язък!(тур. жалко)
Бягайте!
Немски трябва да е!
Абе вий луди ли сте?!
'Айде, товари се!
Аз нали ви казах. Бог си пази добрите пилци.
ТРИМАТА ОТ ЗАПАСА
С участието на
ГЕОРГИ ПАРЦАЛЕВ
НИКОЛА АНАСТАСОВ
КИРИЛ ГОСПОДИНОВ
СТОЙЧО МАЗГАЛОВ ТЮНДЕ САБО
ВАСИЛ ПОПИЛИЕВ БЕЛЛА ЦОНЕВА ВЪЛЧО КАМАРАШЕВ И ДРУГИ
Г-н поручик! Разрешете да остана! - Казвай!
Г-н поручик! Изпратиха ни попълнение.
Тъй ли?! Колко души? - Само трима души, г-н поручик.
Трима ли? Тия там да не са луди?! - То да ги видите какви са, г-н поручик.
Хвани единият, удари другия!
Това е позор! И искат от нас да воюваме!
Съвсем не знам, г-н поручик!
Изведи ги на плаца да видим поне какво могат!
Слушам!
Абе ей, тримата! Тримата!
Гледай в мен кат' ти говоря!
Мирно! Набий се!
Остани! Слушай команда!
Набий се! Напред!
Ходом марш!
Наляво!
Раз, два!
Наляво!
Е, ти сега к'во прайш бе!
Раз, два! Раз, два!
Раз, два!
Раз, два! Раз, два! Стой!
Наляво!
К'во прайте вие бе?! К'во прайте вие бе?!
Мирно!
Редник, Спиро Стоименов! - Аз, г-н фелдфебел!
Тури нож!
За бой с нож!
Пейчо. - Мушни!
Добре. - Щастлив и радостен, г-н фелдфебел!
Редник, Иван Стайков! - Аз, г-н фелдфебел!
Тури нож!
Ей сега ще го... - Гледай го!
Т'ва не е кухненски нож бе! - Е, не е ама...
Ще се порежеш.
В дясната ръка бе! В дясната ръка!
За бой с нож!
Мушни!
Мушни бе!
Съвсем не мога, г-н фелдфебел!
Защо? - На мен религията не ми позволява.
Ти ум в главата си имаш ли бе?! - Тъй вярно, имам!
Как, тъй вярно?! Ти знаеш ли къде се намираш бе?!
Пред лицето на неприятеля!
А отказваш да изпълниш заповед?!
Аз съм съботянин, г-н фелдфебел.
Нашата религия ни забранява. - К'ва религия бе!
Тука е фронт бе! Мирно!
Я ела баш пред мен, да те заведа при помощник командира.
Той ще те оправи тебе!
Я ми... - Бай Иване!
След мен!
И к'во сега? - Ами...К'во?
Досега такъв като тебе не съм срещал. Каква религия?
Не съм чувал за такава религия. - Има, другарю помощник.
Нашата вяра е най-правата. Ние вярваме в Бога и истината.
Е, добре де! Тук всички сме християни, а пък, ей на, воюваме.
Нашата вяра ни забранява. - Само твоята вяра ли е на тоя свят бе, човек!
А пък хитлеристите казват друго. Те пък казват,
"Убивай, и колкото повече, толкова по-добре."
Така че, ако послушаме тебе, тяхното царство ще бъде вечно.
Така ли е? Тебе питам, така ли е?
Туй Господ Бог няма да позволи. - Твоят Господ Бог досега в никоя,
човешка беда не се е намесил, и няма да се намеси. Туй не си ли го разбрал.
Грехота е да се говори така. - Не е грях това, което е истина.
Слушай, ти уж си за доброто, а искаш злото да владее света.
Съвсем не искам това, др. помощник! - А тогава вземи пушката.
Това не мога. - Ей, инат човек бе!
Слушай, ти добре си познаваш вярата, а законите на страната познаваш ли?
За отказ от оръжие, пред лицето на врага,
се полага разстрел. Разстрел, разбираш ли?
Това не може да бъде, др. помощник. Вашата власт не е като тяхната.
Вашата власт е справедлива.
Сети се най-после за нашата власт, а? А тогава защо не искаш да и помогнеш?
Искам, другарю помощник! Не само с пушка се помага.
Аз имам здрави ръце, с тях мога да ви помогна.
Виж, това вече е идея. Добре, ще те пратим в свързочния взвод.
Нека потича малко с катушката(Макара). - Слушам, другарю помощник!
И временно ще се откажеш от Словото Божие, иначе ще те дам под съд.
Слушам, др.помощник! Аз също съм чакал тази власт, както и вие.
Добре. Ще видим колко си я чакал. Свободен си.
Аре, бай Иване! Дай, дай, дай!
А тъй! А тъй! Карай! Давай!
Давай, бай Иване! Давай! Давай, още малко остана!
Давай! Дръж се! - Давай! Давай!
Давай! Давай! - Давай! Дай де!
Давай! Още малко! - Стига те!
Не гледаш ли, че му тече кръв?! - Ехей, дай!
Давай! Дай! - Дай, дай, дай!
Отлично, редник Иван Стайков!
Пусни ме. - К'ва е тая кръв?!
От носа. Слаби са ми капилярите. - Слаби са ти капилярите?!
Акъла(тур. ум) ти е слаб на тебе! - Стига бе!
И к'ъв си по работа? - Като цивилен ли?
Чакай! Чакай! - Столар съм, г-н фелдфебел!
К'ъв столар бе?! Ти си факир бе!
И кон не може да тича, по-бързо от теб!
Женен ли си? - Такива работи, никогаж!
Съвсем не! - Ти си чуден човек бе!
Съвсем не, г-н фелдфебел! - Ами то се знае! Само ерген,
може да бъде толкова як, г-н фелдфебел!
Защо не си се оженил? - Женен бях, г-н фелдфебел ама...
Жена ми побегна. - Ще побегне я!
'Що побегна бе? - Знам ли? Жена!
Ние съботяните често постим, г-н фелдфебел.
Пък тя не искаше да гладува заедно с мен, затова май побягна.
Абе май не ще да е само затуй.
Плътта е от Сатаната, г-н фелдфебел.
А човек не трябва да се допира до Сатаната.
Е, к'во се смеете бе? Можете ли да тичате като него?
Значи ясно, че плътта е от Сатаната.
Е, къде ходиш ти? Аз от сутринта те търся.
Пък ти? Ела вълчо, изяж ме!
Стига с туй, "немиртем"(унг. не разбира)! Стига, "немиртем"! Стига де!
'Ми научи малко български! Българският е световен език, ше знайш!
Научи го, а? Разбираш ти! Разбираш!
Всичко разбираш ти, маймунка с маймунката ти!
Само се правиш че не разбираш. Май така ти е по-удобно на тебе.
Какво е това? - Кое? Овче сирене.
Туй, консерва! Българска консерва. Говежда. Добра.
Добра. - Моя.
Моя. - Моя, моя, моя!
Слушай сега! Моментално ти давам туй сирене,
ако ми дадеш една целувчица.
Целувчица? - Аха, целувчица, целувчица!
На! Кой това? - Не добър войник.
Кой? - Пейо, добър войник!
Пейо ли? Тогаз нека Пейо ти даде сирене!
На! Да разбереш, че и Спиро е човек!
Илонке, момент!
Заповядайте.
Какво е това? - Сирене.
Сирене? Защо мирише така?
Козето сирене мирише така, Илонка.
Добре де, но защо така силно?
Все още не е узряло.
Трябва да престои в купа с топла, пресолена вода 24 часа.
А след това? - След това може да го изхвърлите.
Андрей, как воже да се шегуваш с мен?
Кой от всички ти даде това сирене?
Спиро. - Спиро? Мошеникът му с мошеник!
Той е искал да се отърве от това миризливо сирене. Спиро е мошеник!
Но му харесвам много. - Теб те харесват всички Илонка.
Ти си нашият талисман.
Аз не искам да се харесвам на всички,
искам само ти да ме харесваш. - Може би и това ще стане...
Кога? - Когато свърши войната.
Кой знае, кога ще стане?
добър вечер, Спиро. - А, "магеро", "магеро"!
'Айде! 'Айде! "Немиртем".
"Немиртем". - "Немиртем".
"Немиртем". - Много си весел нещо.
Ами как няма да съм весел, с една консерва в ръка.
Е, една! - А, ама ти "не добър войник".
А! - Пейо, "добър войник".
Да, да! Аз най-много "добър войник".
Пейо, "добър войник". К'во правиш ти бе?! А? - К'во да правя?!
К'ва е таз снимка? Я да видя. - Булката.
Булката. Значи туй ти е булката, а? Че тя цяло прасе бе!
Как я даяниш, а?
Мале, гледай! Гледай к'ва била булката на Пейо бе! Гледай!
Браво, Пейо. Много хубава булка. Погаждате ли се?
Погаждаме се. - Ами как няма да се погаждат. Тя сигурно през ден го бие.
Стига бе! Кротка е. Много е кротка.
Само дето обича гиздилата. Виж я, а?
Дечица имате ли си? - Нямаме.
Нямат още. - Ами че как ще имат?! Гледай колчава е!
Че тук някой трябва да помага бе, братче! - Е, я се засрами!
Ще помага?! - Тъй де! К'во? Аз ако бях на твое място,
нямаше да си оставя булката току-тъй! Щях да стоя там в България.
Да си я вардя. - Абе как ще я вардиш?!
Като получих повиквателно?! - Е, на! Получил повиквателно!
Глей го! - Като се примолиш ще те освободят.
Ами кажи, булката туй-онуй. Не знам к'во. - Не знам к'во?!
Примолих се. Не става. - Еми, не е станало!
Иначе много е кротка. Душа. Агънце.
Само дето обича много да се гизди. - Няма нищо. Нищо.
Е, нищо!
Спокойно, сега. Всичко ще уредим. Спокойно.
Кой е дежурен?! - Аз, г-н фелдфебел.
Разливай храната! - Слушам, г-н фелдфебел.
Камбуров, защо ти пак си дежурен? - Нека бай Иван разлее храната.
Бай Иван! Бай Иван! - Ами да! Защо да е той?
Защото... - Защото е най-справедлив.
Дай, дай, дай! - Хубаво разперва храната.
Ръката му е като на аптекар, г-н фелдфебел.
Аптекар ли?
Добре. Редник Иван Стайков! - Моля.
Аз ще ти дам едно моля!
Разлей храната! - Слушам!
Бай Иване! По-голяма мръвчица.
И аз искам по-голямото парче.
Е, бай Иване, не жали материала, бай Иване!
Бай Иване, да не забравиш, две мръвки ще ми сипеш!
Сипвай, сипвай! - По-бързо, бай Иване!
Дай го! - Дай сега другия!
Чакай. Останаха две.
Дребничко е нашето!
Пейо, можеш ли да свириш, както ядеш?
Мога. - Хайде.
Чакай, сега! 'Айде опитай сега. Още един път. Хайде.
Ти му се изплю право в лицето бе!
Редник Спиро Стоименов! - Е, стига де!
Аз, г-н фелдфебел! - Пейо Вътов!
Пейо Вътов! - А? Аз, г-н...
Днес следобед ще откарате конете на водопой.
Слушам, г-н фелдфебел!
Може ли и аз, г-н фелдфебел? - Какво и ти?
И аз да отида на водопой.
Нека дойде с нас. Ние тримата заедно... Ние тримата...
Нека ние тримата, г-н фелдфебел! Ние тримата всякогаж!
Да! - Добре бе, само да не изпуснете конете.
И никакво отдалечаване от селото! - Слушам, г-н фелдфебел!
Ами на тебе дял? - Моят дял Бог ще отреди другаде.
Я не ме занасяй! Бягай при готвача да ти сипе.
Днес не бива, г-н фелдфебел. Днес аз не ям.
К'во приказваш ти бе?! Тук е войска. Тук няма пости.
Не бива, г-н фелдфебел. Бог всичко вижда.
Харно, че вижда. Значи ще разбере, че си изпълнил заповед.
Бягай при готвача.
Бай Иване! Ела, ела вземи от моето.
Ела тука! Ела тука, бай Иване!
Хайде!
Ей ти от моята чорбица.
Голям готвач имаме, голямо чудо! Яж, бай Иване, яж. Ще ти сипя още.
Дадох ли ти месценце, а?
А така!
А сега! Гледай насам в обектива.
Пейо, та да си дойдем на думата, де! Изпращам я аз снощи.
Вървим си ние, ей така.
Ама гледам, че очите и все в нашите продукти.
И бърбори нещо по унгарски, "хегеш", "мегеш", не знам к'во, туй-онуй.
Аз разбирам всичко, ама се правя на улав. Уж, аз ли...?! Уф!
Трябваше да и дадеш всичко. - Ами, дадох и.
Ама как? Ей тъй, без нищо?! - Абе ти луд човек ли си бе? Как без нищо?
Покани ме тя у тях, разбираш ли? И не знам дали ме разбираш, до сутринта.
Ти си бил личност скверна и богопротивна. - Остави го бе, бай Иване.
Не гледаш ли, че лъже като дърт циганин.
Той тази вечер се прибра рано. - Толкова по-зле.
По-добре жаба изплюй, но лоша дума не казвай.
'Що жаба бе, бай Иване?!
Аре де! - Жадни са горките.
Като усетиха водата и станаха неспокойни.
Стойте! Тука! Ей тука, тая река е бъкана с риба.
Виждате ли онези подмоли? Бъкани са с клен.
От мен да знаете! Кленът най-обича подмолите.
Може и някой мустакат сом да напипаме.
По-добре е с бомба! - С к'ва бомба бе?! Немците ей къде са близко!
Бомба! - Вие вървете, аз ще остана да пазя конете.
Бай Иване! Дръж, че мойте са най-шантави(диви).
Ела сега да видиш какви кленове ще хванем, какво чудо!
'Айде, сега! 'Айде, сръбнете(пийнете) си сега. Стойте! Елате тука!
Елате! Е, елате де! Върнете се!
И вие не знаете какво искате. Нали вода щяхте да пиете?!
Пейо, братче, гледай сега какъв клен ще хванем, какво чудо!
Не ги виждам да бъкат нещо.
Спиро! Спиро, ти ли си?
Ако хванете риба, знаете ли какво ще я направим?
Ще я опържим и ще поканим помощникът.Чудо човек е!
Войниче! Ръцете горе! - Ти пък от къде изкочи бе?!
Ела тук! - Слушай, я ме остави на мира!
Какво съм ти направил? По-добре ти на една страна, аз на друга!
Ела тук! - Абе махни туй от тука бе! Ще вземе да гръмне!
Млъкни, куче! - Антихрист проклет!
Глупак! - Махни го от тука, ти казвам бе!
Срама нямаш! - Идвам! Подкреплението идва!
Тихо! - А?
Топличка ли е? Топличка ли е водата? - Тихо бе! Тихо, че плашиш рибата!
Шът! - Е, прекаляваш вече!
Хванах я аз! Дръж!
Къде я метна(хвърли)? - Душичка!
Абе, къде е? А?
Стой! - А?
Горе ръцете! Не мърдай!
Моля? - Пейо!
Каква беше рибата, че не я видях бе? Клен ли беше, шаран ли беше?
Немец! - Какво?
Немец бе!
Шантав(луд) човек! Подмолите бъкани с клен, той за немец приказва!
Прости ми, Господи!
Не, не! Аз ще... да...
Къде бе, ей?! Къде тръгна?
'Айде! Бай Иване, той сигурно съботянин, като тебе, а?
Абе вие глухи хора ли сте бе?! Къде е рибата?
Каква риба, бе?! Тука имаше немец!
Гледай, шантав човек! Реката бъкана с риба, той за немец ми приказва!
Бай Иване, гледай какви парчета вадя!
Леле, бачо Иване, ритна го, като кон! От него човек няма да стане!
Прости ми, Господи!
К'ъв(какъв) е тоя автомат?! - Ами на немеца.
Ами той къде е? - В реката.
Бай Иване, да не те е ранил? - А, не, не! От капилярите.
Ей, ама здравата сте се изплашили вие, а?!
Ако бях аз тука...
Ако бях аз тука, утре щяхме да сложим по една нашивчица на пагона си!
Слушай, я си провери карбуратора.
Какво прави моя приятел? За съботянина питам.
Искате ли да ви кажа моето искрено мнение? - Точно това искам.
Аз веднага бих му свалил униформата на това говедо.
И с един ритник бих го изпратил, обратно в тила.
Защо? - Вчера за малко да го пленят.
И другите двама са като него. Щяхме да станем за смях, пред целият полк!
Така ли? - Освен това, разлага морала на войниците!
Ходи като някакъв пастор между тях.
И има повече авторитет, отколкото нас двамата взети заедно.
За това той не е виновен. За това трябва ние да си помислим.
Да, но той дава лош пример.
Така ли?! Че на мен, ротният фелдфебел, тъкмо обратното ми каза.
А каза ли ви, че не иска да носи пушка?
Че как тъй не иска да носи пушка?! - Просто така, не иска!
Това войник ли е?! - Войник!
С такъв войник в боя не влизам! - А ще трябва да влезем, поручик Минев!
Защото нямаме друг избор. И не забравяйте старата римска поговорка.
Куражът на войниците зависи от достойнството на техният офицер.
Какви достойнства пред тоя глупак!
В края на краищата аз съм офицер, а не пастор!
Г-н полковник, ротата е готова, за форсиране на водното препятствие!
Може да почнете! - Слушам!
Значи, бай Иване, правим-струваме, трябва да излезем първи.
Няма да се оставим на онези хлапетий, да ни минат.
Внимавай, рота! По лодките! - Онези трима зевзеци!
Опасни са! - Бегом, марш!
Хайде! Дигай нагоре! - Дигай, дигай!
Бай Иване, дръж здравата! Първи да сме! Гледайте сега!
Хайде, сега! Качвайте се сега! По-бързо в лодката! Качвайте се!
Абе, пейо, к'во прайш ти, бе?! - Каската ми!
Остави тази каска! Сетне(по-късно) ще я търсим!
Остави каската ти казвам бе!
Сядай! Сядай тука да не се намокриш! Сядай!
Хайде! Греби! Греби!
Бай Иване, греби като мене! - Ти греби, като мене! Защо?
Абе, бай Иване, ама к'во прайш ти?! Ама ти гребеш обратно!
Ти гребеш обратно, не аз! - Взимай, взимай лопатата(греблото)!
Абе, греби като мене! Чуваш ли ме?! Ще се издавим! Греби, като мене!
Задръж лодките!
Пейо, къде отиваш, Пейо! Бе, к'во прайте вие, ще се издавим?!
Потъваме! Бай Иване, къде е чепа? - Не съм го виждал. Защо ти е?
Бе, к'во прайте, ще се издавим, бе?! Бай Иване, ти пиян човек ли си?!
Моля ти се, кажи къде е чепа? - Къде?
Хвърлих го! - Абе как ще го хвърлиш бе, човек?!
Скачай! Скачай, скачай! Бутайте! Бутай!
Чакайте ме, де! Чакайте!
Абе искам да ви запитам вас, вие виждали ли сте живи марули?
Не, не, не! Питам ви! Питам ви сериозно!
Искам да ви питам виждали ли сте живи марули?
Аз не съм. - Ами ти?
Ами и аз не съм. - А така!
За мен вий двамата сте живи марули!
Марули сте бе! Марули сте бе! Марули и нищо повече!
Заради вас стоя тука аз!
Вместо да си сложа някоя ефрейторска нашивчица на пагона!
За два дена как сте се охранили само!
Станали сте истински прасета! Сядай!
И откъде тая чорба бе? - Носят, другарю помощник.
Ще се изтрепят да носят. - А, разбирам! Войнишка солидарност.
Ама не я заслужавате! Слушай бе, ние с теб нали се разбрахме?
Разбрахме се. - Ами тогава защо не носиш пушката?
Защо ми е пушка, другарю помощник? Аз съм свързочник.
На мен катюшката ми стига. - Добре де, ами ако изведнъж немците
нахлуят в селото, ще се оставиш ли да ти отрежат главата, като на овца?
Ще се оставя, другарю помощник, но човек няма да убия!
Няма да сложа такъв грях на душата си.
Аз не зная колко си праведен или лицемер, като всички твой събратя.
Но от теб искам само едно. Да си в строя с пушка.
Разбираш ли ме? - Разбирам.
Изобщо не съм доволен от вас.
И се чудя какво да ви правя. За мен, има две възможности.
Първата е и тримата да ви пратя на предмостието.
Да се попържите малко на огъня. Та белким(дано) излезнат от вас хора.
Втората, да ви разпиша уволнителните билети
и да се върнете оттам, откъдето сте дошли.
Какво избирате?
Ти какво ще кажеш?
Аз оставам тук, другарю помощник! - А ти, бай Иване?
И аз! - Ти имаш ли да кажеш нещо?
Аз да си кажа правичката(истината)... Оставил съм сама жена у дома...
Не го слушайте, другарю помощник! Ний тримата сме дошли заедно!
И тримата ще си отидем заедно! Ако не си оставим кокалите тук!
Добре, де! Ще опитаме още веднъж! Тогава събирайте бързо партакешите
и право в строя! Тук не е дом за отхранване на дембели(тур.мързеливци).
Мирно! Чорбари, към строя! Ходом марш!
Какво е това? - Илонке, моля ти се, гледай си работата!
Какво е това? - Илонке, я си гледай работата!
Какво е това? - Тебе к'во те интересува!
Ако искаш да знайш, аз ще пера помощника.
Пера? Какво е това "пера"?
Пера! Ей го на! Помощника пера! Ризи, гащи, чорапи! Пера! Пера!
А! Пера! - Сапун!
К'во ма гледаш?! Аз ще пера помощника!
Помощника? Аз пера помощника!
'Що ти... - Аз пера помощника! Аз, Илонка!
Не ти! Аз, Илонка! Разбираш ли?
Разбирам аз, ама няма да стане таз работа! Отде(откъде), накъде
ти ще переш помощника! Айде де! Та да не си му годеница!
Не разбирам! - Кой не разбира?! Ти ли не разбираш?!
Ами как каза, "аз пера помощника"? Айде де, не разбирала!
Не ма мятай за зелен хайвер мене! А! Моля ти се! Моля ти се!
Говори всичко на български, иначе... - Не разбира български!
Кой не разбира?! Ти ли не разбираш?! - Не разбира!
Ама приказвай ми на български! На български ми приказвай!
То на унгарски най-лесно! Кой ще приказва български?!
Какво? Какво казваш? Недей ми пипа кофата!
Остави я ти казвам! Аз пера помощника! Откъде, накъде ти ще го переш!
Аз ще го изпера помощника! Изгори ме, ма!
И остави там бъклето настрани! До дирека(стълба)!
Тя щяла да пере помощника! Ще пере!
А да те видя как ще переш де! А, де!
А пери де! Пери! - Сапун? Сапун?
Давай, сапун!
Дай, дай, дай!
Ти 'що са бийш ма?! А?!
Сто пъти съм ти казвал, когато влизаш да чукаш!
Чукай! - Извинявам се, но се случи нещо...
Какво? - Нещо отвратително.
Спиро, ме нападна докато перях.
Как така те нападна? - Така.
И какво ти направи?
И ме питаш какво ми направи?
Кога беше това? - Сега.
Изчакай един момент. - Моля те, не излизай.
Защо?
Той е невинен. - Как така невинен?
Той те е нападнал и е разкъсал твоя комбинезон.
Не, не... Трябва да го наградиш.
Спиро е много добро момче, но в един момент изгуби разсъдъка си.
Защо се оплакваш тогава?
Аз се уплаших... и не знаех какво да направя.
Добре, добре!
Е, как стана тая работа? - Ами, стана тя, каквато стана!
Аз не и давах да пере...отначало. Ама тя каза, че тя щяла да пере.
И аз стоях тека до дирека (кола)! И тя, като переше, переше
си намокри блузката и се съблече.
Аз гледам, гледам...
Рекох да не би да се изложа като мъж, другарю помощник...
И я захапа за рамото, а?
Съвсем не съм я захапал, другарю помощник!
Само я погалих! Съвсем лекичко я погалих!
Само това? - Само това, другарю помощник!
Честно? - Др. помощник, аз имам една майка...
Стига, стига! Ти си бил голям будала(глупак), бе!
За наказание, десет дена ще миеш баките!
И ако чуя нещо подобно, прави му сметката!
Слушам, другарю помощник! - Ти не си женен?!
Съвсем не, другарю помощник!
Прането ще покаже, да видим дали си годен за женене или не!
Годен съм, другарю помощник!
До немай къде съм годен!
Защо ме излъга?
Излъга ли?
Да... - Защо?
Толкова съм влюбена,обаче вие дори и не го забелязвате.
Роти! Мирно!
Сутринта на чешмата е забравен един гердан!
Той е на Илонка! Всички я познавате!
Като се мила сутринта, свалила гердана и го забравила там!
И някой от вас го е взел!
Питам ви сега! Кой е взел огърлицата?!
Кой?! Кой е този негодник, който е плюл на българският пагон?!
Кой е този нещастник?!
Кой е заложил нашата войнишка чест, за нищо и никакъв гердан?!
Първата редица! Две крачки напред! Ходом, марш!
Свали раниците!
Какво гледаш?! Да не сме дошли тука за гердана ти?!
Не говори в строя!
Слушам!
Фелдфебел! - Аз, господин поручик!
Започни проверката! - Слушам!
Господин поручик, аз взех гердана!
Ти ли?! Как можа?!
Лъже! Лъжец!
Аз го взех!
Защо го направи?
Питам те човешки, отговаряй! Защо го направи?!
Видях го забравен там.
Не занех, че е на Илонка. - А къде е сега?!
Оставих го у дома. - У дома го оставил!
Да не се загуби случайно!
Фелдфебел! - Аз!
Три дни под арест! - Слушам, господин поручик!
Е, добре де!
Като тръгвах за фронта, само туй ми заръча...
Ще гледаш, ще струваш, ама без гердан и обеци, няма да се връщаш!
Пък аз къде ли не гледах!
Никъде гердан не видях!
Никъде гердан не видях!
Гердана беше за булката на Пейо.
Булката? - Булката, булката!
Пейо, дай и снимката, да и покажа, че да се разберем!
Булката! Ей, така! Пейо! Булка! Двамата!
Булка! Гледай! Виж к'ва хубава булка!
Виждаш ли тук? Гердан! Ей тука е гердана, виждаш ли?
Сватба има!
Виждаш ли тука? А? - Това е булката на Пейо?
А така! Виж как разбираш кога искаш ти!
Твоят гердан беше за булката на Пейо!
Бай Иване!
Бай Иване! Донесете гердана, да не я каним вътре, че е много разхвърляно.
А пък аз ще си поприказвам тука с нея.
Илонке.
Искаш ли сега, като свърши войната
да дойдеш с мене в България.
Не разбира.
Да не би ти нещо с помощника...?
Пейо! Тя ти го подарява бе!
Тя ти го подарява за булката гердана!
На предмостието нощес е имало малка схватка.
Немците са открили огън с минохвъргачки и картечници.
Цялата работа е траяла около 2 часа.
Да, започнаха да се обаждат!
Жертви има ли? - Само един леко ранен.
Подпоручик Калев още ли е там? - Да, там е. Но нещо не ми харесва.
Какво имаш предвид?
Не знам! Понякога казват с дни не излизал от мазето на мелницата.
Може би нещо не е добре с нервите.
Подпоручик Калев е сърцат офицер.
Ние нарочно го избрахме.
То си е тъй! Но предмостието е истински кошмар!
Лесно ли се държат десетина къщи на другият бряг?!
Добре! Още днес ще отида да го видя! - Защо днес?
Най-добре е през нощта, другарю помощник!
Вие знаете, че връзката с тях е едно нищо и никакво мостче!
А през деня немците го обстрелват непрекъснато!
Нищо! Аз искам да ги видя през деня.
Поне вземете със себе си някой опитен.
Не, точно това мисля да направя.
Само че няма да е опитен.
Пейо! - Аз, другарю помощник!
Я се надигни да видиш мостчето.
Аз вече го видях, другарю помощник. - Трябва още веднъж да го видиш.
Хайде!
Виждаш ли? - Тъй вярно!
Оттук до мостчето, я има двайстина метра, я няма!
И до сградата още толкова.
Стигнеш ли до нея, спасен си!
Няма нищо страшно! Докато те видят.
Докато насочат оръжието и ти ще бъдеш вече там.
Ясно ли е? - Тъй вярно, другарю помощник!
Защо аз пръв, другарю помощник?
Първият по-малко рискува! А за вторият ще бъдат вече подготвени!
А не може ли през нощта, др. помощник? Тогава никой няма да ни види.
Не. Сега трябва да минем.
Видя ли, че не било толкова страшно, а?!
Ето погледнете през амбразурата, другарю помощник.
Немците са отсреща!
Сутринта даже един ми се изплези.
Скоро ще му отрежем езичето! - Т'ва да се чува, др. помощник!
Здравейте, подпоручик.
Здраве желая, др. помощник!
А, Тукидид!
Защо ни е на фронта, Тукидид? - Тукиди, винаги е нужен, др. помощник!
На ваше място аз бих си избрал нещо по-увлекателно.
Аз чета за държавен изпит, др. помощник.
Добре! Но най-добре от всичко е, да прогоним хитлеристите някакси.
И не само от унгарска земя, а изобщо.
Вие сте недоволен от моята служба? - Не съм казал такова нещо!
Но ще бъда откровен.
Ако нервите ви малко са изтънели, кажете ми.
Това ще си остане между нас. За щаба няма да бъде проблем
да ви подмени. - Няма такова нещо, др. помощник.
И все пак се питам, за какъв дявол ни е това предмостие?
То няма абсолютно никаква стратегическа стойност.
Тогава за какво ни е? За престиж ли?
Тук всеки ден безсмислено умират хора.
Престижът, др. помощник командир е един страшен идол.
Пред който са поднесени досега безброй жертви.
Нима това трябва да става и в свят, претендиращ за истинска справедливост?
Не ми говорете за справедливост, подпоручик!
Знаете ли какво представлява човешката история?
Низ от предмостия!
Извинете.
Винаги някой е минавал пръв.
Някой! Загнездвал се е!
Около него се събирали други. Докато дойдат
както казваме ние, революционните маси
той поемал всичко на гърба си.
Стояне! Стояне, как си?
Тежко ли е ранен? - Много тежко, г-н подпоручик!
Едва ли ще издържи до довечера освен... - Освен?
Освен ако го оперират веднага. - Това е невъзможно.
Преди да се стъмни ние изобщо не можем, да го изнесем от предмостието.
Можем. Ние двамата преди малко минахме оттам с Пейо.
Да, но сами. И сте притичвали. А сега трябва да се носи ранен.
Нищо, ще минем и с ранения. - Вие?
Да, ние. - Това не мога да разреша.
Ще потърся доброволци. - Подпоручик Калев!
Струва ми се, че тука аз съм най-старшия.
Ти съгласен ли си, Пейо?
Тъй вярно!
Леко! Внимателно! Моля...
По-спокойно, Пейо. По-спокойно.
Бързо!
Веднага стани! Пейо, стани!
Не бой се! - Да, да!
Давайте! Давайте!
Защо си тук?
Чакам ви.
Прости ме, "дете" мое...
не съм ти баща, но чакалня ли е тук?
Нима е толкова лошо?
Но нямам, място за спане.
На моето е разквартируван, един български офицер.
Кой е разквартируван?
Не знам.
Добре.
Легни тогава... а аз ще намеря къде.
Не, не... ...остани при мен.
Къде, при теб? - Тук.
Добре.
Но няма ли да съжаляваш след това?
На къде?
Хайде, спи. Лека нощ.
Ама, че грубиян! Вие сте загубеняк.
Какво става бе?! Бай Иване!
Кой? Бай Иване, запали лампите!
Чакай! Недей! Не сме се отсънили!
Ами почва се!
Живи ли сте бе?! При ротата! - Живи сме!
Бърже! Бърже!
Е, как е момчета? Дойде и вашия ред?
Бай Симо, ще им покажем ли зъбите си, а?
Тъй вярно, другарю помощник! Ще им избийм зъбите!
Пейо!
Готови ли сме, момчета? На добър час и както бай Иван казва
Бог да ви пази! След боя ще се срещнем само ние четиримата.
И ще пируваме! 'Айде!
Андрей!
Андрей! Къде е, Андрей? - Пред плаца е!
'Айде, момчета! 'Айде! Бързо! Бързо!
'Айде! Бързо!
Строй се!
Рота! Мирно!
Надясно! Равнис!
Стойте!
Симо!
Изглежда са се укрепили здраво на моста!
Наш'те ще го гътнат за едната му хубост!
Само артилерията!
Ще форсираме ли, господин поручик?
Ще, ще!
Кой ще провери дълбочината на водата?
Водата е ледена, г-н поручик! - Зная.
Някой трябва да мине пръв и да провери дали е проходимо!
Аз, господин поручик! - Можеш ли да плуваш?
Тъй вярно, господин поручик!
Върви тогава!
Ти гол ли ще се събличаш бе?!
Помощ!
Г-н поручик! Г-н поручик! Тоя не може да плува бе!
Пейо! Пейо!
Помощ!
Вода няма да му даваш.
Баче, дай малко вода.
Баче, малко водица.
Ти луд ли си бе?! Защо му даде да пие вода?!
Само за беля си тука!
Хайде! Вдигайте носилката!
Къде е наш'та рота? - Пред моста. Страшна работа е там!
Бягай! На брега залягай!
Тук не можем да останем, момчета! Ще ни избият до крак!
Напред!
Господин поручик! Господин поручик!
Картечницата!
Картечницата, подпоручик Петров!
Огън! Огън!
Пирин! Пирин! Свържете ме с поручик Минев!
Как така няма връзка?!
Трябва да има!
Да! Добре, ясно! Стой там!
Др. помощник! Заловихме немска шпионка!
Шпионка ли? И как разбрахте, че е шпионка?
Мотае се между бойните линии и разпитва коя част къде е!
Добре! Доведи я да я видя! - Слушам!
Ало! Ало!
Свържете ме с поручик Минев!
Свържете ме веднага с поручик Минев!
Илонка? Какво правиш тука?
Чакай малко.
Седни тука.
Защо си тук?
Не зная.
Момчета!
Готови!
Напред!
Напред, момчета!
Напред!
Давайте! - Напред!
Напред, момчета! Лягай!
Господин поручик! - Огън!
Господин поручик! Ударен ли сте?
Огън!
Няма нищо! Няма нищо! Драскотина!
Нищо няма да стане с фронталната атака!
Господин поручик! - Ще стане!
Няма да стане! Ще ни избият кат пилци!
Я си затваряй устата!
Ваш'та мама!
Андрей,
е добър... ...и силен.
Обещай ми, че ще се завърнеш при мен,
когато войната свърши.
Добре, добре. - Обещай ми, ама честно!
Честно.
Така вече е добре. Андрей!
Страх ме е за теб.
Къде е поручикът? - Поручикът е на левия фланг.
Другарю помощник!
Минев!
Немците са блокирали моста! Минирали са го!
Всеки момент могат да го взривят!
Кабелите водят, ей от оная къщичка!
Трябва да всяка цена да запазим моста непокътнат! Разбираш ли?
По него ще мине цялата дивизия.
Разбирам, другарю помощник!
Но какво трябва да правя?
Другаю помощник! Нека аз отида да скъсам кабелите!
Опасно е, Спиро! - Нищо, другаю помощник!
Сам не можеш да се справиш.
Ще взема с мен Пейо, Симо... - А те ще се съгласят ли да дойдат?
Ще се съгласят, другарю помощник!
Пейо, а? - Давайте! На разположение!
Господин полковник! Господин полковник!
Знам какво ще ми кажете!
Ало, Янтра! Ало, ало! Тук, Марица!
Къде е помощник командирът? - По ротите, господин полковник!
Веднага установете връзка с поручик Минев! - Слушам, господин полковник!
Как ме чуваш? Ало, ало!
Свързочник! - Аз, господин майор!
Дай ми връзка с поручик Минев! - Веднага, господин майор!
Чакайте! Телефона забрави!
Ама тоя калпазанин е тръгнал без пушка!
Ще пълзите, като гущери!
Никакъв шум! Ще свалите всичко излишно от себе си!
И отваряйте си очите на четири!
Пазете се, момчета!
И един за друг! - От кабелите тока хваща ли, др. помощник?
Абе я най-добре аз да си дойда с вас!
Другарю помощник командир! - Не бой се! Черен гологан (пара) не се губи!
Между мостчето и къщичката има една падина.
Натам трябва да се насочим.
Ей сега с нас да беше и бай Иван! - Бетон щяхме да сме, др. помощник!
Снайпер!
Лягаш, Симо! Симо! - Симо!
Лягай!
Ще те убие! Стой тука!
Бате Симо! Бате Симо!
Спиро! Пейо! Стойте там!
Не мърдайте!
Другарю помощник! Другарю помощник!
Пейо!
Ти стой тука!
На! На, ваш'та мама!
На! На, ваш'та мама!
Другарю помощник! Ей, другарю помощник!
ТРИМАТА ОТ ЗАПАСА
Сценарий: ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ
Постановка: ЗАКО ХЕСКИЯ
Оператор: ХРИСТО ВЪЛЧАНОВ
Филмът е заснет със съдействието на Българска народна армия.