Tip:
Highlight text to annotate it
X
Добър вечер, добър вечер, добър вечер, добър вечер!
Добре дошли в QI, където днес сме обсебени от филми и слава.
На червения килим парадират с фалшива скромност
много известният Дейвид Мичъл,
фантастично бляскавият Джон Сешънс,
и, триста дяволи, самата Ема Томпсън!
А кой е онзи, който излиза от колата след нея?
Не този, онзи зад него, сещате се, къдравият.
Онзи от телевизията. Кой беше? - Алън Дейвис!
Точно така!
Тази вечер и звънците са много кинематографични. Дейвид прави...
Ема прави...
Джони прави...
И Алън прави...
И така, светлини, камера, снимаме и задаваме първия въпрос.
Всички вие сте много добри в професията си,
но ми кажете какво иска да ви каже тази картина?
Джони беше първи. Да?
Това е картина на Ман Рей по "Одалиската" на Енгър,
известна като "Violin d'Ingres", Цигулката на Енгър.
Има игра на думи, но не е само това, защото
художникът Енгър бил и блестящ цигулар.
Така Violin d'Ingres означава и много любимо занимание.
Това, което току-що направи, беше да ни спестиш много време,
тъй като си 100% прав за всяка подробност.
Браво.
Това е фотография. Фотография на жив модел.
Кики от Монпарнас, любим модел на много от сюрреалистите.
А това е картина от Енгър, френският неокласицист.
Кой умрял през...? - 1864 г., мисля.
През цялото време ли ще си такъв?
Съвсем прав си. Трябва да обясним нещо доста сложно.
Французите имат израз - "Цигулката на Енгър",
който означава занимание, което не прави някого известен,
но човекът го владее толкова добре, колкото и това, с което е известен.
Тоест, имат още едно цялостно амплоа.
Конкретно Енгър бил много талантлив цигулар,
както и велик художник.
А сега въпрос за мъж, който с категорична сигурност
има повече от едно амплоа.
Бихте ли искали да имате гол Седрик Гибънс на камината?
Не е ли Станли Гибънс, филателистът? - Не е.
Холивудска личност е. Забележителна личност.
Най-добрият арт директор/ дизайнер на продукции за МГМ.
През 1928 г. поискали да направи дизайн за едно нещо.
Какво било то? - "Отнесени от вихъра?"
Не. - Оскар?
Благодаря. Статуетката Оскар.
И не само я измислил, ами и спечелил 11 такива.
Номинирали го за 36, а спечелил 11.
Почти всички Оскари са били спечелени от Уолт Дисни. Колко са?
109. - 26!
Седрик Гибънс спечелил 11,
а всичко останали отишли при Ема Томпсън.
О, ето я и нея!
Чудесна усмивка на победител. - Помниш ли този кой е?
"Разум и чувства" или "Хауърдс Уей"? Този е за "Разум и чувства".
"Хауърдс уей", браво. - Май така казах, олеле.
За онзи толкова интересен сценарий за лодка.
Имаш и още три номинации.
Да. - Помниш ли ги?
"Остатъкът от деня"? - Да, "Остатъкът от деня".
"В името на отца". - За поддържаща женска роля.
И за "Разум и чувства" беше номинирана. - А, да, това го бях забравила.
Аз пък помня всички предмети, които учех в основното училище.
Със сигурност бих запомнил всяка номинация за Оскар!
Даже когато мозъкът ми се разтопи напълно
и трябва да ме хранят с тръбичка, имената на тези пет филма
ще са в паметта ми.
Една година най-добър филм бил "Снежанка и седемте джуджета".
Знаете ли как... тогава попроменили статуетката.
Направили го джудже? - Направили един голям и седем малки.
Трябва да е била лоша година, защото тази анимация е голяма скука.
Аз съм правил Оскар. Съвсем истинска статуетка Оскар.
Бях във фабриката в Чикаго, където ги правят.
Формички ли имат? Като форма за кекс?
Има форма, да, метална, от британий.
Или трябва да я изчукваш дни наред? - Да, и после хубаво излъскваш.
Ако трябва да се изчуква - не искам да бъда груб,
но ако аз печелех Оскар, бих казал:
"Може ли една от тези, дето са ги правили професионалисти,
а не недодяланата на Стивън Фрай?
Работех под надзор. И честно казано, полъсках малко.
В седалищната област, предполагам. - И после се потапя...
Ти си лош, много лош човек.
Едно хубаво изстъргване на хълбоците.
После ги потапят в никел и в злато.
Значи реално погледнато не си направил цяла статуетка.
Както кралицата изпива една бира. - Общо взето да.
Доста подобно беше.
Кой беше най-добър актьор, когато ти спечели за най-добра актриса?
Ал Пачино.
А другият ти Оскар беше за най-добър адаптиран сценарий.
За "Разум и чувства".
Този Оскар аз трябваше да го спечеля, между другото.
Да, трябваше. - Ами да.
Ти го спаси. - Да.
Да. Имах компютър с парно захранване
и мониторът беше направил нещо на сценария.
По някакъв магически начин го беше превърнал в серия йероглифи.
Не в думи, не в нещо, което мога да разпозная.
Просто странни форми. Извиках компютърджията,
но и той не успя да го оправи. Накрая го изключих от контакта,
както си бях по пеньоар, взех едно такси
занесох компютъра у Стивън,
сложих го на масата и казах: "Моля те! Намери ми сценария!"
Казах го така, защото съм актриса.
Когато съм разстроена, правя така, че всички да разберат.
Той каза "Добре". Отне му седем часа да го оправи.
Бяхте заедно с Хю.
Предимството да си компютърен маниак.
А всъщност ти не си могъл да се справиш
но не си искал да й кажеш. - И решил да напише нов.
"Я да го напиша!"
"Ще стане по-бързо ако просто адаптирам романа."
А аз само го погледнах и, естествено, бях забравила всичко,
защото мозъкът ми не задържа изобщо никаква информация.
Погледнах го, казах си: "Това трябва да е моят сценарий" и го предадох.
Утре ще ти изпратя Оскара. - Благодаря, Ема.
А сега да ви проверим слуха. Какво е това?
От какво е този звук?
Това е Рой Браун Шишкото, ядящ бисквита.
Това е Гладстон, който яде сладолед, а после марсианците го поразяват.
Раждане. - Да!
Блестящо. Блестящо! Точно това е - раждане.
Раждане на агне.
Всъщност това е звуков ефект.
Да видим как се прави звукът.
Този слушал ли е някога как се ражда агне
или си е казал: " И без това никой не е чувал, ще правя каквото си искам."
Тя, всъщност. - "Ще изпусна мокра кърпа."
Тя се казва Лизи Калф (calf-теле), колкото и да е странно.
Правила е звуковите ефекти за сапунени опери по радиото.
А сега е нашият звуков магьосник.
Науката за звуковите ефекти в киното си има име.
На звукорежисьорите им трябва чист диалог.
Всички други звуци - стъпки, други шумове,
зареждането на оръжие, шумоленето на дрехи, паленето на цигара,
почти всичко това се прави после от техник на Фоли.
Това са едни от първите техници на Фоли,
как правят звуците и всякакви други неща.
Ако си затворите очите и оставите само публиката да вижда,
ще видите... - Алън!
Като казвам да си затворите очите...
Апропо, като ги отворя пак няма всички да сте изчезнали, нали?
Затворете очи и нека публиката и зрителите у дома да виждат
как се правят разни звуци и да видим ще ги познаете ли.
Какво беше това? - Гилотина.
Гилотина, добре.
Браво. Как се прави звукът?
С гилотина и човек.
И кофа.
Не, искали са звук на рязане на зелки.
И се наложило да гилотинират някого.
Браво, точно така. - Аз останах със затворени очи.
Толкова съм послушен. - Наистина беше зелка.
Плъзгат нож по метален прът, срязват зелката и я пускат в кофа.
Браво на вас. Сега следващият. Затворете очи.
Какво беше това? - Някой се прави на кон.
Това звучи точно като черупки от кокосов орех.
О, колко си циничен!
Двукрак кон. - Да.
С неудобни обувки.
Кон, който ръкопляска.
Не мислите ли, че звучи като кон? - Звучи, звучи.
Много пъти сте го чували във филм, без да знаете, че са кокосови орехи.
Ако го чуете с картина, ще е друго. Следващият.
Е, да едновременно е друго. - Затворете очи.
Какъв е този звук?
Огън. - Да, огън. Точно така.
Използват го за пожар в суха трева.
Ето един много хубав.
Този е странен, защото го виждате.
Вадя лист хартия от плик, нали?
Събличане на риза? - Не.
Използвали са го в студиата Елстрий.
Вратите в "Междузвездни войни", електрическите врати.
Просто лист хартия, който се вади от плик.
Сега ако гледате филма, ще си кажете "Да, бе, вярно!"
Благодарим на звуковия ни експерт Лизи Калф и се извиняваме
ако в момента плаче заради подигравките на Дейвид Мичъл.
Не, съгласен съм, че звуците вървят идеално с картина,
така се получава цялостен ефект. Иначе не съвсем.
Приканвам всички да си отидат вкъщи и да измислят собствени ефекти
за ютюб-филмите си и съм сигурен, че ще измислите вълнуващи неща.
За повръщане и сексуални занимания, и т.н.
А сега саундтракове. Къде сте чували това?
В зелената стая, преди около половин час.
"Том и Джери". - Не е изключено.
Никак не е изключено.
Това е звуков ефект писък, който е каталогизиран
и се ползва нееднократно.
Джони, Джони, Джони, Джони, ще трябва да ти дам точки, прав си.
Използван е в 140 филма.
Включително цялата поредица за Индиана Джоунс,
всичките "Междузвездни войни",
използван е и в... - Във "Вероятните момчета".
"Мадагаскар", "Планетата на маймуните",
"Властелинът на пръстените" - само в два от тях, странно.
В "Играта на играчките"... - Представи си разочарованието,
като решили да ползват друго за третата част.
В "Кучета в резерв", "Батман се завръща", "Полтъргайст".
Да не го ползват за майтап? "Хайде пак този писък да сложим."
Прав си донякъде. Наистина е редовно използван.
Един човек на име Бен Бърт, млад и обещаващ звукорежисьор,
го слушал в много филми. Сега той е много търсен звукорежисьор
и с приятелите си решил да го включва във всеки филм, който правят.
Има го във всякакви филми.
В Ютюб някой е пуснал компилация от 23 филма с този писък.
Не можем да ви я покажем, защото ще трябва да платим много.
Ще ни се да можехме.
Смята се, че пее човек на име Шеб Ули.
Звукът започва в до, слиза четири полутона до сол диез
и за първи път е използван в "Далечни барабани" през 1951 г.
Нарича се писък на Вилхелм, по някаква причина.
Да го чуем отново: ми, четири полутона, сол диез.
Доста топъл писък, нали? - Да, така е.
Не те травматизира някак. - Да.
Не е като да те е изнасилила брадавичеста свиня, да.
А знаете ли коя е най-често срещаната филмова реплика?
Проучване на 150 пълнометражни филма
снимани между 1938 г. и 1974 г. показва, че я има поне веднъж
в 84% от холивудската продукция.
Има я повече от веднъж в 17% от филмите.
Да не е "Защо ми казваш това?" - Тази е много добра.
Едно от най-дразнещите клишета.
Другата, която много ме дразни, е "Не ми умирай!"
Да, сякаш умира върху говорещия.
Или пък "Имам лошо предчувствие за тая работа."
Я млък! - "Това заповед ли е, сър?"
"Е, щом питате, лейтенант, да, заповед е."
Има една, от която направо ме засърбяват ръцете.
Когато тръгват за спецоперация, казват "Време е за шоу!".
Или пък "Господа, имам ситуация."
И една, от която полудявам: "Твърде съм стар за тая работа."
Както и да е. Репликата е: "Да се махаме оттук."
А, да.
И така, това, което чухте, беше писъкът на Вилхелм,
най-често ползваният звуков ефект в историята на киното.
Като говорим за често срещани звуци,
кое е хубавото на английския акцент в Холивуд?
Винаги е злодей англичанинът, това знам.
Да, така е. - Или гей.
Или гей, да. - Гей-злодей.
Или гей-злодей, да. - Или те мислят за австралиец
и ти дават работа в бар.
Висококтановата версия е английски злодей да играе немски злодей.
Да, като в "Умирай трудно".
Да, от "Умирай трудно" са ми някои от любимите реплики.
На Алън Рикман.
След като застрелва някого, казва: "Г-н Такаги, ще броя до 3.
няма да има 4." И го застрелва.
После слиза долу и казва: "Г-н Такаги няма да се присъедини към нас
през остатъка от живота си."
Чудесен диалог. Разкош.
Ето го. Вляво е от "Умирай трудно",
а вдясно е от... - "Робин Худ".
Шерифът на Нотингам.
А интересното при "Робин Худ" е - двата най-известни са този с Ерол Флин
и този с Кевин Костнър.
И двамата обаче го играят като американци.
Кевин Костнър особено. - Да, абсолютно американски.
Сякаш идва направо от летището.
Качва се в лимузината и си обува клина отзад.
Точно така би постъпил Кевин Костнър.
Не съм сигурен, че филмът щеше да е по-добър, ако се напъваше
да докара акцент като кокнито на Дик ван Дайк.
Чудел съм се, дали е защото сме твърде добри, за да се оплакваме?
Ние сме последната останала страна, която не крещи "Расизъм!"
Точно, да. Не крещим, че е расистко да ни представят все като злодея.
А може би е защото злодеите все са изключително умни
и ни подозират в макиавелизъм стаен някъде дълбоко.
Да, както и в тираничност. Нали с нас са се били
за да създадат държавата си.
Има нещо нездраво в нас. - Да, точно така.
И имаме лоши зъби. Това никога нямат да ни простят.
Британската книга на зъбите в "Семейство Симпсън", да.
Алън има чудесни зъби. И може да говори
без устните му да докосват зъбите.
Алън толкова добре играе злодеи, както знаете.
Обаче мрази да е добър в това. Иска да играе добрия с бяла риза.
Който влиза триумфално. - Игра го в "Разум и чувства".
Кристофър Брандън, да.
Веднъж беше на едно парти. Децата, знаете, са чудесни създания -
винаги казват каквото не трябва.
Та едно дете на партито му казва: "Алън?". "Да?"
"Защо все играеш злодеи?"
Последното, което иска да чуе, сещате се.
А Алън отговори: "Аз не играя злодеи."
"Играя много интересни личности."
Сега ще ви изредя няколко английски актьори.
Искам да ми кажете кои злодеи са играли в холивудски филми.
Питър Кушинг.
Не знам. - Ами тогава не звъни!
Дай възможно на другите. Да? - Дракула.
Не. Не мисля, че някога е играл Дракула.
Не и в холивудски филми.
Не беше ли Таркин?
Точно така. Великият моф Таркин.
Стивън Бъркоф? - "Ченгето от Бевърли Хилс".
"Ченгето от Бевърли Хилс", да. И "Рамбо", ако си спомняте.
Кристофър Лий?
Холивудски филми. - Скараманга, "Мъжът със златния пръстен"?
Да. Този е по-скоро правен във Великобритания, но...
Беше зъл магьосник във филмите за хобитите.
Доста зъл магьосник беше. Ужасно лош даже.
Магьосник-ренегат. - Бил много ядосан,
че не го поканили за третата част. Направо побеснял.
Без почивка работи.
И в "Междузвездни войни" е играл.
Кристофър Плъмър британец ли е?
Канадец е.
Имам приятел, който беше работил с него в един филм.
Пристигнал той на летището,
посрещачът му казал: "Отивай направо в бара на хотела,
Крис е там. Не споменавай "Звукът на музиката"."
"Добре, добре, добре."
Седнал нашият човек в бара,
влиза Кристофър Плъмър
и половин час по-късно свирел "Еделвайс" на пианото.
Странна работа. - Какво изобщо видя в баронесата?
Отвратителна беше.
Беше дървена, мърмореше и не се разбираше с децата.
Мислиш ли, че щеше да е добре, ако я бяха направили очевидно прекрасна?
Защо тогава би чукал прислугата?
Можеше да играе Мери Попинс и да направят двубой Мария-Мери.
Като " Пришълецът срещу Хищника?" - Точно, да.
"Мога да правя стойки за шапки от чанти."
"Мога да направя дрехи за шестима от завеси за два часа."
"Мога да щракна с пръсти и вратите да се отварят и затварят."
"Мога да победя нацистите."
И това е. Това ми е козът. - Да, това ти печели играта.
Това, което изобщо не се споменава в този филм е,
че той е пенсиониран морски капитан. - Да.
От австро-унгарския флот.
Обаче живее в държава без излаз на море.
Сигурно се е вбесил, отивайки на работа за първи път.
Дали му да гребе по езерото. - Подписахме Версайския договор,
много вълнуващо, и сега какво?
Като говорим за "Звукът на музиката", това е точно от вида филми,
които Хитлер е харесвал. Стига хората да не бягаха от нацистите.
Да, сантиментален е. - Gemutlichkeit.
Абсолютно, да. - Особено с онзи австрийски танц.
Веднъж снимах филм с Джули Андрюс.
Така се случи, че снимахме по време на пълното затъмнение.
То трябваше да се вижда от Корнуол, а ние бяхме на о-в Ман.
Качихме се на един хълм, за да гледаме затъмнението.
Половината население на острова, докато се случваше това космическо чудо,
се беше втренчило в Джули Андрюс.
Слънцето се скри, а те: "Олеле, сега не можем да я видим."
Разкошно направо. - Такъв ни е късметът.
Веднъж им е дошла Джули Андрюс и се оказва, че има затъмнение!
Аз го гледах по телевизията, защото бях далече. По Скай Нюз.
А при такива събития се знае с точност до секунда кога ще стане.
Въпреки това отидоха на мястото един час по-рано да снимат.
После показаха запис.
А водещият каза: "Ето я старата ни приятелка Луната,
която в момента ни пречи да видим Слънцето."
Та ако сте английски актьор, можете да изкарате добри пари
като оставите американски екшън звезди да ви пребиват.
Като говорим за въздържаност, какво мислите за англичанин,
който си пише името с двойно f отпред?
Бих казал, че идва от 15-и век.
Би могло. - Дали... Тук малко ще се изхвърля.
Имало едно време богаташ, чийто син заеквал.
Казвал се Фукс и за да избегне срама от клетия си заекващ син,
сложил две Ф в началото на името си. Така на всеки, с когото се запознавал
казвал името си Ф-ф-фукс, както го казвал синът му.
Трябвало е да скрие това от сина си,
иначе той би опитал да ги произнесе и двете.
Ф-ф-ф-ф-ф-ф, нали?
Работата е там, че хората мислят двойното ф за висока класа.
Но не е. Нали не говориш за музика? - Не е.
Това, дето показва да свириш силно. - Фортисимо.
Не, двойното ф е грешка, направена през 18-и век.
Като си гледали хората семейните архиви, главно Ф било написано така,
че изглеждало като две малки ф-та.
До днес има хора, които изписват името си с две малки ф.
Но всъщност е погрешно изписване. - Никога не са го писали с главни букви?
Не, никога. Официално се пише с две малки ф.
И така, ако предците ви са си пишели името с две малки ф,
са били или от Уелс, или неграмотни тъпаци, боя се.
А сега най-сетне слава. Какво, за бога, се случва тук?
Няма нищо за гледане.
Флорънс Фостър Дженкинс. - Браво. Разкажи ни за Флорънс.
Флорънс Фостър Дженкинс била много богата наследница.
Тя всъщност е мъж.
Гърдите й наистина са мигрирали доста на юг, вярно.
Наемала Карнеги Хол и правела рецитали.
Даже мисля, че Морийн Липман направи шоу за нея.
Напълно възможно. - Искала да бъде оперна певица, нали?
Да, и била достатъчно богата да наеме Карнеги Хол.
Обаче се превърнала в култова фигура и билетите се разпродавали.
Можела да продаде десетократно местата в залата.
Коул Портър бил толкова впечатлен, че написал песен за нея.
Не забелязала ли, че публиката й се подиграва?
Да, но се държала на положение великолепно.
Казала: "Някои говорят, че не мога да пея,
но никой не може да каже, че не съм пяла."
Когато баща й умрял, й оставил много пари.
Пяла в Карнеги Хол до 76-годишна възраст.
Местата се разпродавали седмици по-рано.
2000 души били върнати от вратата веднъж.
Билетите стрували по 20 долара, доста пари са - 400 днешни долара.
Ако си платил да гледаш това шоу,
първо се смееш, мислиш си колко е ужасна,
обаче майтапът се проваля. Към края си тотално отегчен
от слушането на такава некадърна певица.
Визуално е било интересно, сама си правела костюмите.
Преобличала се по няколко пъти и казвала на публиката да не си отива,
докато го прави.
Аз му правех това на него.
Погрижвах се да не може да избяга докато се преобличам.
Така е, вярно. - Защото беше много забавно.
Показваше ми гърдите си, много беше притеснително.
Имаше фантастичен ефект върху него. И сега мога да го направя.
Не, че ще го направя, но мога.
Мога да го накарам да крещи. - Не, недей!
Не като този писък, който чухме преди малко,
а истински, неподправен вик на ужас.
И на страх.
И това само като се появя гола на стълбите у тях.
Най-много обичах да заключа всички врати долу,
така че като се опита да избяга, да не може.
После слизах по стълбите ей така, викайки: "О, да, бейби!".
Той не можеше да избяга и изпадаше в нечовешка паника.
Прекрасно е да докараш толкова умен човек до такъв разпад.
Както и да е, всичко е в името на известността.
Безсмислено е да криеш талантите си.
Което ме води до въпроса как древните гърци прикривали
срамните части на статуите си?
Не са ги прикривали. - Точно така, не са.
После викторианците минали и ги откъртили всичките.
По-рано от викторианците започнало. В началото на 16-и век.
Откъртили ги? За колекции ли? "Аз колекционирам гръцки пишки."
И в някой затънтен антиквариат сигурно държат буре с гръцки пишки.
Милиони. - Взимайте си, без пари са!
Плащаш 40 паунда, получаваш пишка.
На 3000 години е!
Във Ватикана има стая, в която са събрани всички отчупени членове.
Ето една горда гръцка статуя.
Да не се готви да се фрасне по оная работа?
Да стане по-привлекателен, да изглежда винаги готов.
Около 1860 г. започнали да им слагат от онези перверзни,
завити зелеви листа. - Да.
По време на Реформацията и Контрареформацията в Европа.
Хора като Калвин и Савонарола - върл защитник на всичко чисто.
Европа била доста диво място и внезапно всичко станало страшно...
малко като Америка през 50-те години.
Ето, вижте ги. - Това ми напомня на Ърскин и Ефи Грей.
Великият викториански критик. Оженил се за много младо момиче
В първата брачна нощ нищо не пожелал да направи,
защото не знаел, че голите жени имат окосмен пубис.
Изобщо не знаел, че имат косми. Мислел, че изглеждат ето така.
Та така. Не я уважил цели седем години.
Накрая тя си помислила: "Я момент. Не ме уважават."
"Има нещо гнило." И се развели.
Тъжното в тази история е, че не е истина.
Прекрасна история иначе. Появила се през 60-те години.
Това, че Ърскин не знаел за наличието на пубически косми и бил шокиран.
Повръщал и какво ли не. - Но е вярно, че не спял с нея.
Да, така изглежда. - Иронията, според мен,
е, че жените вече нямат окосмяване. - Да, вярно.
Прав си. - Имам мили спомени от 80-те...
Казва се "перуанска прическа", нали?
Нещо такова беше, да. - Така ли?
Извинението им, изглежда, е, че гащите са твърде тесни вече.
И не могат да обхванат всичко. - Ами да си вземат по-големи гащи.
Големи гащи, непокътнат храсталак, какво лошо има?
Аз нямам нищо против. Ти обезкосмяваш ли се редовно?
Искаш ли да ти покажа? - Не! Не искам!
Знаеш, че бих го направила. - Знам, знам.
Би ме омотала в полата си. - Заключете вратите! Заключете вратите!
Ако имате слабо сърце, напуснете незабавно!
Има и едно ново нещо, не знам дали е вярно - че избелват ануси?
О, не, сериозно ли? - Да. Избелват ги. В Ел Ей.
Дейвид, не знам защо гледам теб.
Вярно е, така ли? - Да. Вярно е.
С каква цел?
С цел повече розовина, повече чистота.
Не знам, всъщност. - Порнозвездите си избелват...
ръждясалите шерифски значки.
Е, поне при тях трябва да се отчита като служебен разход.
И така, древните гърци си ходели голи.
Чак в късното Средновековие и през викторианската епоха
сложили смокинови листа на статуите.
Кое е притеснителното в този филм?
Знаете ли какво е това?
Това са бръмбари. - Болест ли е?
Не е болест. Филмът е от 1903 г., научнопопулярен и много известен.
Скандализирал обаче производителите на сирене из целия свят.
Бактериите, които правят сиренето? - Да, сиренени бацили.
Съвсем реални създания, които живеят в сиренето.
И се казват бацили? - Да.
Значи такова било киното през 1903 г.?
Пет часа запис на сиренени бактерии.
Не звучи никак зле. - Е, и други работи показвали.
Не знам как се отразил на продажбите на сирене.
Едва ли е имал благоприятен ефект.
Но увеличил продажбите на микроскопи. Хората се заинтригували
от миниатюрните неща, които се виждали, разни плуващи нещица.
Сещам се за един документален филм, сега внезапно ми дойде наум,
в който баща ти Ерик беше разказвачът. "Животът в човека", нещо такова.
Беше за микробите, които живеят... - Във фоликулите и т.н.
за милиардите неща, които живеят в леглото непрекъснато.
Дори да си обръщате матраците, както аз правя всеки месец.
Не мисля, че обръщането на матрака ще избие гадинките.
Титаникът на насекомския свят иде!
Да. И в миглите ни живеят миниатюрни създания.
Това е като онази реклама, която тръби, че има повече бактерии
върху дъската за рязане, отколкото върху дъската на тоалетната.
Е, значи всичко е наред в такъв случай.
Не умираме и не страдаме непрекъснато от диария.
Започваме да умираме, защото ги чистим твърде много.
Именно. Това, което казват в тази реклама, реално погледнато е
"Това, което ви продаваме е ненужно."
Точно!
Точно така е - няма проблем с дъските.
Та филмът предизвикал силно вълнение,
освен сред производителите на сирене, които се опитали да го потулят,
защото показвал, че в сиренето, което е живо, органично нещо,
живеят тези микроби, които са напълно безвредни.
Сиренето е полезно.
Кой си спомня Чарлтън Хестън?
Как лежал Микеланджело докато рисувал купола на Сикстинската капела?
Не го е правил. Лъжел, че лежал.
Точно това искахме да кажете. Със сигурно не е лежал докато рисувал,
както прави Хестън във филма "Агонията и екстазът", ако сте го гледали.
Да не би да е скачал и да е мацвал малко по малко?
Не, не...
Стоял на скелето и рисувал така. Разтегнал си мускулите на врата.
Васари пише за това в биографията му,
А изглежда съществува невероятна тайна шегичка,
за това как Микеланджело нарисувал фона зад Бог.
Ето го Бог и онова, дето прилича на драперия зад него.
Тази драперия, според поне четирима учени,
неврохирурзи и невролози от четири университета,
точно в тази форма - знаете ли какво е?
Женски части? - Не са женски части.
За пръв път в живота на QI не сме на долния етаж на дамите.
Да не е мозък? - Мозък!
Това е трансферен разрез на латералната област на мозъка.
Смята се, че Микеланджело е посещавал дисекции.
Били са много популярни, но напълно незаконни
в Италия по онова време.
Предполага се, че идеята му за Бог, за едно от най-великите Божи чудеса,
била човешкият мозък, който той бил виждал нарязан.
Затова го нарисувал така. Ако може да махнете мозъка.
Та изглежда като мозък. А знаете ли, че има музей в Орегон
за мозъци направени от различни платове.
Странен музей. Това е мозък, цял мозък заедно със ствола.
Направен от американска плетачка.
Забележете мозъчният ствол, много впечатляващо.
Сигурен ли си, че не е просто най-зле изплетената жилетка?
Направо катастрофално зле.
"Не, не, така си е. Това е мозък." - Някоя луда баба.
На сайта на музея стои следното сериозно предупреждение:
че това е идеална репродукция на мозък,
направена чрез апликация, бродерия, плетене или мильо.
"Макар творците ни да полагат усилия за постигане на най-голяма точност,
не поемаме отговорност за последствията при използване на текстилни мозъци
за демонстрация на функционално магнитно-резонансно изследване."
Или пък при хирургия в домашни условия.
Там или има тумор, или са изпуснали бримка.
И така, изглежда, че Микеланджело е лъгал за незаконните си занимания.
Макар че защо би нарисувал огромно разобличаващо доказателство
на тавана на папската капела остава въпрос без отговор.
Което ни извежда, мигащи, от мрака на кинозалата
в заслепяващата светлина на Общото невежество.
Пръсти на звънците, моля.
Какво ще се случи на таралежа, ако му махнете бълхите?
Умира.
Ах, Дейвид, Дейвид, Дейвидчо.
Не. Не. Има такъв мит, но не е истина.
Ако го покриеш с пудра за кучешки бълхи, ще умре от нея.
Но не и от липсата на бълхи.
Живеят си щастливо с бълхите. Могат и с тях, и без тях.
С какво не бива да ги храните?
С мляко и хляб. - Точно така, хляб и мляко.
Хората им дават, от тях получават диария и се обезводняват.
Никой бозайник не трябва да яде хляб и мляко, дори хората.
Нямаше ли едно шоу по Радио 4... - Е, стига де.
Не трябва да се хранят хората с хляб и мляко.
Ами не съвсем. - Как така "Не съвсем"?
Абсолютно, доказуемо полезно е. - Не, не е полезно.
Нищо му няма! Пием мляко и ядем хляб от векове!
Внезапно е проблем.
"О, всъщност трябва да живеем по 250 години!"
"Обаче ядем тия отровни млека и хлябове,
затова едва докретваме до 98."
Абсурдно е! Разбира се, че няма проблем да ядем хляб и мляко!
Не само мляко и хляб, де! - О, горкият Алън.
Не го нападай така. Клетият Алън.
Стиснете си ръцете и пак станете приятели.
И така, без значение какво сте чули в онова предаване по Радио 4,
А, да. - водено от Дейвид Мичъл - как се казва?
"Невероятната истина". - Точно така.
Една от тези невероятни истини се оказва невероятно невярна.
Ти твърдеше... - Дават ми тия глупости, аз само ги чета.
Изобщо не знам за какво говориш.
Щастливи сме да те поправим, въпреки че иначе шоуто ти е чудесно.
Таралежите не ги интересува дали имат или нямат бълхи,
но не биха се радвали ако ги отровите с пудра против бълхи.
А сега: Шекспир споменава думата футбол два пъти.
Колко пъти споменава крикета?
Николко, защото тогава не е съществувал.
Щурците със сигурност са съществували през 16 век.
През 1550 г. се споменава думата cricket (щурец и крикет).
А това е преди... - Не говориш ли за насекомото?
Три пъти споменава насекомото, да. Не играта.
Играта изобщо не се споменава в пиесите му, признавам.
Но играта съществувала. - Значи като казах "никога", бях прав?
Но ми друсна глоба?
Вие заявихте на 26 май, господин Мичъл,
че играта крикет не е съществувала по шекспирово време.
Съществувала е, макар че той не я споменава.
Значи целият този кръг...
Защото радиопредаванията нямат такъв голям бюджет.
Ако искаш да убиеш медията, няма проблем,
но тя доставя удоволствие на много хора, да знаеш.
Шекспир споменава думата три пъти като има предвид щурците.
Крикетът обаче е съществувал по негово време,
независимо какво сте чували в "Невероятната истина".
Това великолепно, великолепно предаване по Радио 4 на БиБиСи,
Да, великолепно е. - което ви препоръчвам искрено.
А сега, каква коса предпочитат въшките?
Чиста коса предпочитат. - Чиста ли каза?
О, съжалявам. Първо хората мислели, че предпочитат мръсна коса.
Това било опровергано и заменено от друга заблуда - за чистата коса.
Въшките всъщност нямат претенции. Стига да има добро кръвоснабдяване,
нямат предпочитания дали е мръсна или чиста.
Трябва да е жив човекът, значи? - Да, трябва да си жив и да имаш коса.
Какво са гнидите? - Мислех, че са жаргон за въшки.
Не, гнидите са яйцата им. Залепват и не падат.
Не можеш да се отървеш от тях седмици наред след като
самите въшки са избягали.
Как действа противогрипната ваксина?
Заразява те с отслабена версия на болестта.
О, не. Не е вярно. Не те заразява с грип.
Странно или не, това не е такъв вид ваксина.
Хората често мислят, че е такава и че са ги заразили с грип
при ваксинацията, защото е възможно
да са им я били точно когато грипът е дошъл в страната.
Нормално е да се заразиш с грип
едновременно с ваксинацията и решаваш, че е от нея,
но тя е от инертен, неактивен вирус.
Така че в нея няма реално грип, тя не може да те зарази.
Значи въпреки че е инертен... - Активизира имунната система, да.
Но само за конкретния щам.
Кой е най-потискащият ден от седмицата?
Според проучванията. Да? - Понеделник?
О, съжалявам, но не. - Някак очевидно беше.
Интересното е, че ако попиташ хората кой ден смятат за най-потискащ,
ще кажат понеделник.
Но ако после попиташ същите хора
през един по-дълъг период и по-голям брой от тях,
колко потиснати се чувстват всеки ден в сравнение с предишния,
най-често отговорът е...? - Вторник.
Не, колкото и да е странно, е сряда.
Изглежда може да се каже, че... Има даже една френска шега.
Защо никога не бива да си правиш среща с англичанин в сряда?
Защото така ще му прецакаш цели два уикенда.
Това е защото ни мислят за много мързеливи.
Така ли? - Да, представете си. Как смеят!
Чувал съм разни неща за нас от други страни, но мързеливи?
Не мисля, че сме. Ние не мислим, че французите са мързеливи, нали?
Не, не бих казал. - Просто са страхливи идиоти.
И сред тях върлуват венерически болести.
И накрая да се върнем към филмите.
Кой известен филм, продукция на Иновия Филмс,
спечели повече от 360 млн паунда тази година и още толкова миналата?
Филм? - Да.
На Иновия Филм Къмпани.
Аз съм го гледал и вие сте го гледали.
Да не е някакъв за обучение по английски на китайците?
Не. Ето го.
Целофан? - Целофан.
Британска гордост.
Това е най-успешният британски филм в историята.
Да, разбира се. Освен "Бавачката Макфий", естествено.
Аз имам въпрос. - Да?
Сещаш ли се за думата 'сладурковец'?
Какво ти е отношението към нея?
Ами няма да се ядосам толкова, колкото други актьори,
които казват "Работата ни е адски трудна!"
"Ние сме сериозни хора. Театърът е къртовски труд", знаете.
"А те ще ни наричат сладурковци!". Това е малко прекалено.
Но е досадно да четеш в Дейли Мейл за "сладурковската двойка Х и Y".
Знаеш ли кога и от кого е употребена за първи път според Оксфордския речник?
Не. - От теб.
Не!
Не мога да повярвам. - Да, ти си бил.
По някое време през 80-те. - Засрамих се.
С тази експлозия, дами и господа,
дойде моментът да преброим постъпленията от касата за днес.
И да видим... О, боже мой, колко е вълнуващо.
Блокбъстърът тази седмица, победителят, дами и господа,
с плюс 4 точки е Алън Дейвис!
Представяте ли си?
На второ място, скромен арт-успех от 1 точка е Джон Сешънс.
С няколко точки от фестивал, за който не сте чували,
но с добър резултат за първа поява, -10 точки за Ема Томпсън!
Боя се, че направо на видео излиза Дейвид Мичъл с -15.
Лека нощ от Ема, Джон, Дейвид, Алън и мен.
И огромни благодарности на майките и агентите ни,
на всички, които повярваха в нас и направиха всичко това възможно.
Чудесни сте. Вие сте нашето семейство.
Оставям ви с един разказ за успешен рекламен трик.
Великият шоумен Ф. Т. Барнъм създал зрелище на име "Щастливото семейство".
Това била клетка с лъв, тигър, пантера и малко агънце.
Пожънал невероятен успех и един ден го попитали
какви са бъдещите му планове за щастливото семейство,
което било обиколило цялата страна.
"Експонатът ще стане постоянен", казал той,
"ако доставките на агнета се задържат така." Лека нощ.
превод и субтитри: Пуци Мечо коректор: Apocalyptic City