Tip:
Highlight text to annotate it
X
Те са просто…
Те са просто ЖИВОТНИ
Някога хората решили да разделят света
между себе си (хора) и другите животни
и аз мисля, че това е в основата на всички останали разделения,
които след това са се появили сред хора.
Моментът, в който наречем някого „животно“
ние мислим, че можем да правим каквото си поискаме с този човек.
Както когато индианците са били смятани за животни
от новодошлите американци,
на които е било позволено да стрелят по тях.
Когато евреите бяха смятани за животни
беше приемливо да се избиват в газови камери.
Така че, ако не успеем да унищожим
самата основа на йерархията,
тогава наистина няма да успеем да решим проблемите, които ни разделят.
Намалявайки предразсъдъците спрямо животните,
или като покажем на хората, че животните,
всъщност, са много сходни с нас
и че те се различават по-малко от нас отколкото много от нас предполагат,
ще намалеят и предразсъдъците против имигрантите.
Те са много стереотипна и дискриминирана група.
Но защо е така?
Е, имигрантите често са сравнявани с животните:
„те са мръсни“, „те не говорят нашия език“,
те са дехуманизирани.
Тяхната човечност се разгражда
и те се изтласкват по-близо до животинския свят.
Ако хората се убедят,
че животните са до голяма степен като нас самите
и всъщност не са по-лоши от нас,
отношението ни към имигрантите ще се подобри.
Тогава сравненията ни с животните не биха били отрицателни,
тъй като, животните, всъщност са много сходни с нас.
По-добрият въпрос е, дали останалите бозайници
като рибите, птиците или всички гръбначни
са същества със съзнание, както хората.
Имам предвид, наясно ли са те с влиянието
на околна среда върху тях?
Така че, те същества, които също изпитват чувство на неудовлетвореност ли са?
Изпитват ли и те каквато и да е форма на удоволствие,
или пък болка и страдание?
От жизнено важно значение е да включим животните в етичните си норми,
особено, тъй като този въпрос се повдига
твърде рядко в нашето общество.
Какво означава това?
Ами, на първо място, разглеждането на моралният статус.
Това означава, кой трябва да бъде включен
в морална субективност и в този статус
и какви права, според този статус, той трябва да придобие.
Предполагам е невъзможно в XXI век
все още да се пренебрегва въпросът за етиката.
Най-малкото, защото ние не пренебрегваме въпросът за хората с увреждания,
обсъждаме правата на неродените деца,
въпросът с абортите.
И все пак пренебрегваме въпросът за животните.
Не искам да си помислям: популации, видове, големи групи.
Те не страдат, нали? Но индивидите, те страдат.
За това аз винаги се обръщам към правата,
защото тези права трябва да са универсални,
и в същото време индивидуални.
Точно това харесвам толкова много в тази концепция.
Така че, като говорим за права, винаги ще започваме
с най-важните, с най-основните.
Правата на животните често се обсъждат
по доста несъществен, дори абсурден начин
и маловажни въпроси,
като например правото на достойна смърт...
Какво право е това…?!
Или правото на по-малко жестоки изтезания, или правата за по-големи клетки…
Това е нелепо…
Абсурдно от гледна точка на справедливостта.
Невъзможно е да се говори разумно за правата на животните,
без да се споменът техните основни права,
като правото на живот,
правото на свобода, за телесна цялост, за такива съществени въпроси.
Без тях животните нямат права.
За да се разбере подхода на хората към месото
и правата на животните и днес,
човек трябва да се вгледа в развитието на децата.
В своя статия от 1993 Скот Плоус
говори за изследванията си, които е провел в начално училище.
Той питал децата колко трудности
изпитват животните.
Дали те изобщо преминават през подобни преживявания?
Децата е трябвало да отговорят с ДА или НЕ.
Изненадващо, когато той започнал,
децата в училището вярвали,
че животните, които имали най-малко неприятни усещания,
са животните във фермите.
Домашните любимци били на второ място,
а тези, които водели най-лош живот,
били дивите животни.
И разбира се, ако токова проучване бъде направено при възрастните,
повечето отговори биха били противоположни.
Ярък израз на видизма в нашето общество
е разделението, направено от хората, между домашните любимци
и животните, които се консумират под формата на месо.
Едните са третирани като наши приятели
и членове на семейството
и на тях им се предоставят някои особени права
например, че те не се убиват и ядат.
Някои им правят погребения
и уважават индивидуалността им,
докато с други се отнасят по-зле отколкото с предмети -
продукт, състоящ се от котлети,
който свършва пътя си на тяхната маса.
За да може да се яде месо с чиста съвест,
или да се купуват и консумират продукти, които по някакъв начин
са свързани със страданието на животните,
човек трябва да промени отношението си към тях.
Така че, ако ние вярваме, че животните не страдат
или им харесва да бъдат обиждани.
Или може би те не са достатъчно интелигентни за нас,
че да имаме някакви морални задължения към тях,
тогава е много по-лесно за нас да се откъснем
от това, което наистина се случва с тях.
Животните винаги са изобразени като доброволци за индустрията.
Точно това е проблема.
Те са принудени да се рекламират
против тяхната воля. Като мъртви…
Става дума за абсурди като
например фигурата на един щраус
разхождащ се в супермаркет с щраусово месо в кошницата
предлагайки се да бъде консумиран.
Това е много често срещан пример за реклама.
Също така, като че ли те си сътрудничат.
Сякаш са наясно с тяхното участие
в процеса на производство на месо.
Те са доволни от това, че ни сътрудничат.
Например пастетът направен от домашни птици,
на чиято опаковка има усмихнато животно, което сякаш казва гордо:
„Ето ме мен, част от това.“
„Радвам се, че се родих, за да умра в тази индустрия,
за да бъда смляно на пастет.“
Отглеждаме крави заради млякото им.
Отглеждаме прасета заради месото им.
Отглеждаме норки заради козината им.
Разчитаме на негрите за да получим какао, кафе и банани.
Разчитаме на китайците, за да получим компютри, евтини дрехи, и така нататък.
Всичко е просто фермерство.
„Живите животни“
„Пълни с вкус“
"Ако едно същество страда, не може да има морално оправдание
за отказ да се вземе под внимание страданието му"
Питър Сингер
За много от тривиалните нужди на хората
най-основните права на животните са нарушени.
Просто за забавление...
...свободата им е отказана, телата им са контузени,
или им се причинява изключителен стрес.
За много тривиални "потребности", на много ниско ниво.
За забавление един ден в годината.
Невероятно е, че това може да бъде причина
да нанасяш такива ужасни вреди.
Циркът е институция, където на всяка крачка
се извършва огромна злоупотреба.
Не само на арената, където се вижда малко,
където животните трябва да се държат по определен начин, да изглеждат смешно.
Сякаш те са искат да се забавляват.
Нека обаче да се има предвид, че това им е работата.
ЦИРК
Те са обучени по този начин, възпитани по този начин,
и са принудени да правят това.
И ако се окаже, че не са полезни,
тогава те „изчезват“.
После се донасят други.
Знам какво се случва с животните,
които не могат да работят в цирка.
Опитахме се да спасим някои от тези животни
чрез местенето им в приюти.
Тези животни бяха наистина тежко ранени.
Не само физически, това е очевидно, но и психически.
Не е естествено да се местят от място на място,
из цялата страна, всеки ден, през целия си живот.
Да виждат само сцената, задния двор и клетките,
сцената, задния двор и клетките…
Ако говорим за диви животни,
ние мислим за вълк, тигър или слон.
Това е символ на свободата в природата.
Особено вълците, защото те са разпространени в Полша.
Тигърът, всички знаем, е най-голямата котка в света.
БЕЗ ВХОД!!
300-килограмов тигър може да бяга и да се скита
по 100 кв.км. на ден, за лов.
И тук те трябва да страдат
в клетка, широка 15 квадратни метра.
През целият си живот.
Често се случва да са болни.
Те не се люлеят полудели от цирка, както правят слоновете,
но те обикалят своите клетки
безкрайно, през цялото време.
Те са отегчени. Да, ужасно отегчени...
Животът на един тигър, който не може да ловува,
да бяга или да плува в някое езеро, например,
а вместо това е затворен в клетка, в която няма нищо.
Без да има с какво да си играе. Просто чакащ…
да се представи, да тренира, да яде.
Това е техният живот. Пасивен живот.
Техният живот е толкова ужасен и тъжен,
че ние можем само да предполагаме,
ако изпитваме съпричастност.
Как ли ще е да живее на свобода.
Това не е наука за животните,
а да намерим начин за
експлоатация на по-слабо същество.
Как да накараме по-слабия да изпълни нашите желания,
било то за естетика или за забавление.
Каква точно наука е това?
Това е "наука", която е много трудно да се отучи.
По никакъв начин не е естествена, нито е образователна.
Ние си сътрудничихме с говорител за правата на децата
и успяхме да убедим Министерството на Образованието
да издаде препоръка за всички директори на училищата
да се спре раздаването в училищата
на безплатни билети за циркове с животни.
И това проработи. Успяхме.
Важен етичен проблем е отглеждането на животни заради кожата им,
което все още се практикува в Полша
и все още се отварят нови ферми
за производство на кожа от норки.
От етична гледна точка
е доста трудно да се намери някакъв аргумент,
който би могъл да оправдае тази индустрия.
Трябва ли да бъде основано на етиката на Сингер
или трябва да се основава на премахването на смъртното наказание
на Г.Франсион.
Тук се извършва избиване наживотни,
лишаване от свобода и огромното страдание,
свързани с начина, по който те се съхраняват
просто, за да изпълни
тази тривиална "нужда", което е кожата.
Една от основните причини за развитие
на кожената промишленост в Полша
са правни ограничения или тотална забрана
на такава промишленост в другите страни.
Места като: Англия, Северна Ирландия,
Уелс, Хърватия и Австрия
въведоха пълна забрана на всякакъв тип кожена индустрия.
Други страни като Италия и Швейцария
въведоха такива разпоредби
за развъждането на животни за кожа,
че индустрията стана просто нерентабилна.
Причините тези държави да въведат такива строги правила
бяха и екологични,
и етични.
Животът на едно животно във ферма за кожи
е сравнимо с живота на едно животно за отглеждане за месо.
Лисицата, например, или което и да е друго животно в тези ферми,
всъщност живее само от пролетта до зимата.
Развъждане през пролетта,
след което, разбира се
младите веднага са отделени от майките си.
После те живеят до първата слана,
когато кожата им става по-гъста.
И тогава те се убиват, когато това е най-изгодно,
тъй като никой няма да гледа животно в продължение на две години,
когато то може да бъде убито само след една.
Лисицата, която е с размерите на средно куче,
живее в само един квадратен метър.
Отново, това е нещо, което ние приемаме за лисиците.
Ако мислим за кучетата, които са животни
със сходни нужди, това ни ужасява.
Но за лисици, които вероятно имат
дори по-голяма нужда от пространство, тъй като те са диви,
това не ни ужасява по никакъв начин.
Но трябва, защото тези животни
живеят в напълно празна среда.
Те просто живеят в клетка
от телена мрежа.
Само защото се прави по-лесно.
Техните изпражнения падат право върху земята,
така че почистване не е необходимо.
Тези животни няма къде да се скрият.
Естествена нужда на дивото животно е да се крие.
В противен случай то се стресира.
Освен това те очевидно не са в контакт
с други животни.
Те са поставени в клетки отделно.
няма игри, нито каквото и да е друго
взаимодействие с други животни.
Те са бозайници също.
Те имат нужда да общуват,
да се докосват и да играят, да бъдат заедно,
и по време на студ да се сгушат заедно.
Животните с ценна кожа нямат такава възможност.
Те се съхраняват само за да бъдат убити
и да се превърнат в кожа.
Специфично е за Американската норка, че е много агресивна
и може да унищожи популацията на Европейската норка,
ако успеят да избягат от фермите.
Но селекционерите казват:
"Да избягат от ферма е трудно."
Не, това не е вярно.
Те бягат от фермите всеки ден, из цяла Полша.
Много, дори стотици от тях:
лисици, норки, белки и много други хищници.
Те имат голямо влияние върху местната фауна.
Те бягат много често.
Според генетично проучване
извършено в Национален парк "Warta River Mouth" (устието на река Варта)
някои от норките живеещи там са избягали от фермите.
Когато норките бягат те са опасни
за местните птици, риби и гнезда,
така че развъждането на тези животни в Полша
е опасно за местната околна среда.
Знаем за няколко инвестиционни плана,
които предстоят да бъдат реализирани в Полша.
Това води до съпротива от обществото,
от хората, които живеят наоколо.
Те просто не искат такaва ферма
да руши околната среда.
Освен това те не искат да има
животински концетрационен лагер наблизо.
В случая с норките и с другите животни за кожа,
тези ферми изглеждат точно по този начин.
Десетки хиляди норки,
а понякога дори и повече, на едно място,
в много дълги хамбари, със стотици, дори хиляди клетки.
Очевидно, клетките са малки.
Това прави невъзможно за норките
да покриват никоя от своите нужди, освен храненето.
Но това, както знаем, е крайно недостатъчно за което и да било животно.
Всяка норка или друго животно се нуждае от значително пространство.
Те се нуждаят от разнообразна околна среда:
река, растения, цветя, места за криене, почва,
но там, в клетките, те са затворени
в пространство от 40х80см.
Видях го. Беше много, много тъжно!
Те са болни.
Страдат от параноя и други заболявания.
Често се нараняват
и често раните се инфектират.
Често се хранят със собствените си изпражнения,
изяждат собствените си рожби. Те хапят себе си,
хапят и останалите, живеещи в същата клетка.
Понякога има много животни в една клетка.
3, 4, дори 6.
Когато се разболеят получават антибиотици.
Има случаи на канибализъм.
Накрая ги убиват по особено жесток начин.
1.5% от приходите на всеки развъдник,
което са наистина много пари,
отиват за развитие на кожената мода
и в спонсорирането на нови дизайнери.
Дизайнери, които получават, така да се каже,
неустоими оферти от кожената индустрия
обикновено започват кариера основана на използването на кожа
и след това продължават по същия начин.
Така че модата и кожената индустрия са тясно свързани.
Повечето полски кожи се изнасят
и се продават чрез скандинавски аукционни къщи,
така че кооперацията е доста интензивна.
От месоядните животни, за кожа в Полша се убиват
лисици, енотовидни кучета, норки и порове.
От тревопасните - зайци, чинчили и нутрии (южноамерикански гризачи).
В наши дни развъждането на животни за кожа е напълно безмислено
и се надявам, че скоро ще бъде архаична идея,
забранена и елиминирана.
Ние се борим за това в Полша
и други организации правят същото в чужбина.
Но на първо място трябва да достигнем
до хората, които купуват кожи.
Някои от тях не са наясно
какво представлява развъждането на животните за кожа.
Производителите не са достатъчно искрени,
за да поставят информация на етикетите.
Например:
"Тази кожа е направена от 100 чинчили,
които са доживели едвам половин година
и са убити като са им били счупени вратовете.
Те са живяли в тези ужасни условия..."
Не, никой няма да го направи,
Защото тогава кожената индустрия ще се срине.
Затова ние, организации и активисти, правим това.
Показваме на обществото
как всъщност изглежда кожената индустрия
и продажбите на кожи спадат.
Това не се случва толкова бързо, колкото ни се иска,
но се случва
и аз мисля, че е просто въпрос на време
и накрая ще победим.
Като бозайници, ние всички имаме сходни рецептори.
От гледна точка на чувството за болка, ноцицепторите играят главна роля.
Всички бозайници са снабдени с тях.
Сходни химични съединения са отговорни
за предаването на информация към нервните окончания.
Интересно е,
което според мен е и факт,
но все още непотвърден,
че рибите не само са оборудвани с ноцицептори,
но също са откривани опиоиди в техните тела
когато са били ранени.
Както знаем, опиоидите се появяват в организма
когато изпитва болка.
Поради това не е неоправдано да се твърди,
че рибите не могат да страдат,
и не могат да бъдат в състояние на самосъзнание.
Опитваме се да намерим човешките черти в животните.
Ако едно животно има различими лицеви изражения,
които могат да показват страх или да издава звуци, като нас,
тогава неговото страдание е разбираемо за нас,
докато рибите не могат да правят това.
Те страдат по техен собствен, тих начин,
който се различава от нашия.
Това прави нашето съпричастие към рибите
много по-трудно.
Някои видове риби, като пъстървата, имат много нервни клетки
в техните тела, особено в главите,
което прави чувствителността им към механични въздействия,
като например към налягането,
съизмерима с чувствителността на човешкото око.
Да, това е разбираемо,
поради средата, в която живеят,
тъй като промяната в налягането на водата е жизнено важно за тях.
В действителност рибите се третират много по-различно от останалите животни.
Може би те са единствените животни,
чиято смърт можем да видим в магазин.
Никой не убива прасе или крава
на щанда в магазина, гледайки как умира.
Въпреки това рибите се третират точно по този начин.
Често се говори за риба само през декември.
Това е добре, защото тогава повечето хора могат да видят смъртта им
и да осъзнаят проблема.
Това обаче се случва през цялата година.
Около езерата и реките, когато,
просто за хоби и удоволствие, хората ловят риба.
Те ловят рибите в естествената им среда,
раняват ги, предизвикват страдание
и всичко това само за удоволствие.
Понякога това се случва в присъствието на деца.
Случва се през цялата година.
Това не се различава по никакъв начин от това,
което става през декември, може би с изключение на контекста.
Същото се случва и в рибената индустрия,
където не едно или десет животни,
а тонове са хващани, дори без да бъдат броени.
Те са рязко изваждани от дълбините,
което дори само по себе си предизвиква наранявания.
Пускат се от високо върху палубата на кораба,
предизвиквайки немислими рани и страдание.
После остава да чакат смъртта си, докато най-накрая умрат.
Това е същото, което се случва в магазина,
само че в гигантски мащаби.
В зависимост от това как изчисляваме броя на убитите животни,
включително рибите, които очевидно също са животни,
тогава те ще бъдат от порядъка на стотици милиони.
Само в Полша всяка година се избиват 25 милиона прасета.
Като цяло Полша се превърна
в добър пазар за чужди компании,
така че индустриалното фермерство е все още в развитие.
Може би не толкова интензивно както в по-бедните държави
като Румъния и Украйна,
но все още много животни, особено прасета,
се развъждат индустриално.
Обикновено тяхната среда се състои от нищо друго
освен от бетонен под
без нищо, което да занимава животните.
Това води до агресия,
болести, стрес, отчаяние и т.н.
Животните нямат възможност
да покрият естествените си нужди.
Натъпкани в толкова малки пространства
болестите лесно преминават
от едно животно на друго.
Освен това болестите се натрупват и мутират.
Разбира се, правят се опити за предотвратяване на болестите.
Използват се различни антибиотици
и друга разнообразна фармацевтика.
В случая със свинете,
които се държат за развъждане,
е дори по-зле.
Те се държат в малки клетки,
така наречените "кафези за бременни",
в които прекарват повечето от живота си,
защото или са бременни,
или хранят малките си
и всичко това докато стоят в такъв кафез.
Тези клетки са толкова малки,
че свинете не могат да се обърнат.
Те могат единствено да стоят прави или да лежат.
Кокошките в индустриалните ферми,
особено тези държани в клетки,
страдат също по немислим начин.
Достатъчно е да видите в колко претъпкано място трябва да живеят
и как са малтретирани:
със срязани човки, претъпкани в много тесни пространства,
принуждавани да снасят яйца в количества,
които предизвикват декалцификация на телата им,
всичко в отсъствието на ветеринарна грижа.
Ако животно се разболее
не се обмисля каквото и да е лечение.
То просто не изкарва пари,
няма време и няма пари за него.
Такива животни често лежат
докато не умрат или докато не ги убият,
или докато не се превърнат във фураж за останалите животни.
Големите затворени халета са толкова тъмни и пълни с амоняк,
че са непоносими.
Повечето животни живеят в тъмнина,
без достъп до какъвто и да е свеж въздух и светлина,
без възможност за пясъчна баня,
каквато обикновено кокошките си правят.
Те не могат да следват естествените си инстинкти.
Примери след освобождаването на такива животни показват,
че дълбоко в тях
всички тези инстинкти съществуват.
Кокошките, които са измъквани от подобни фабрики
се опитат да правят гнезда.
Могат просто да свършат всичко това.
Имат го заложено в гените си.
Имат нужда от всички тези неща,
но в клетките и бетонните халета
те не могат да изпълнят тези нужди.
Те страдат, наистина.
Може би за щастие, бих казал, че не живеят толкова дълго.
Живеят само няколко месеца.
Но все пак за това време могат да се разболеят,
да страдат по ужасен начин и накрая умират.
Така че от техния живот не остава нищо.
Много хора казват:
"Благодарение на моето месоядство всички тези животни
са живи изобщо, така че трябва да са ми благодарни."
Всъщност нека се поставим на мястото
на животно, което живее в индустриална ферма.
Аз бих предпочел изобщо да не съм жив,
отколкото да прекарам целия си живот
в претъпкан, мръсен и смрадлив затвор.
"ТРАНСПОРТ НА ЖИВИ ЖИВОТНИ"
Очевидно индустриалното фермерство
се практикува и с кравите.
Там също всеки иска да спечели колкото се може повече
и също не се вземат предвид
нуждите на животните.
В случая с млякото, кравите всъщност
са превърнати в машини за мляко.
Все по-често и все по-често кравите за мляко никога не излизат навън.
Така че те са или затворени в малко пространство,
или за по-евтино
просто са вързани на място с много къса верига.
Почти постоянно кравите са свързани с машина за доене.
Както при останалите бозайници, както и при жените,
млякото не се произвежда просто така,
а за да бъде дадено на техните малки.
Същото е и при кравите.
Кравите забременяват около 1 път на година.
Телетата се взимат от тях
колкото се може по-рано,
защото колкото по-рано махнеш телето,
толкова повече мляко ще има за продажба.
Кравата за мляко живее само няколко години.
Невъзможно е да издържи повече.
Тялото и се експлоатира непрекъснато.
Тя дава 10 пъти повече мляко отколкото би трябвало.
Регулярно е оплождана
и всичките жизненоважни за нея хранителни вещества отиват в млякото.
Тези вещества са нужни за процеса на възпроизвеждане.
Пиейки мляко ние допринасяме за това
по много по-директен начин, отколкото сме предполагали.
"Твоят Млечен Път"
Животните от по-малките ферми се продават на фермерски пазари.
Най-често те са в наистина ужасно състояние,
особено млекодайните крави.
Те са напълно изтощени, болни
и не е доходоносно да бъдат лекувани.
Вместо да се лекуват, те се завеждат на пазара.
Често тези животни едвам стоят на краката си.
Често могат единствено да лежат.
Незаконно е да се търгуват такива животни
и да бъдат транспортирани до кланници.
Първо тези животни трябва да бъдат излекувани.
С други думи, според закона,
те трябва да се "приспят",
но полските фермери са намерили друг начин:
те просто ги продават като нискокачествено месо,
което в крайна сметка намира пътя си до всякакви видове продукти.
"Превоз на животни за клане"
Посещаването на подобен пазар
може лесно да разсее предубеждението,
че животните от малките ферми водят по-добър живот.
Защото всъщност не е толкова добър.
Можете да видите в какво състояние са на пазара.
Очевидно е как се третират тези животни,
и от продавачите, и от купувачите.
Така че това ни дава поне малка представа
как тези животни се колят.
Преди няколко години бях на такова място за първи път.
Върнах се почти с психично заболяване.
Видях потоци от кръв, видях счупени кости,
крещяха, викаха, товареха насила тези красиви животни,
които ние все още изобразяваме като символ на свободата.
Символ на свободата, натъпкан
в малко ремарке или кола като в консерва.
Конете също се водят там,
бързо се преместват в по-голям камион
и следва 2000-2500-километрово пътешествие
без храна и без вода.
Полша е най-големият масов убиец на коне.
Ние сме тези, които произвеждат най-много
коне за клане в Европа.
Масово ги транспортираме, докато са още живи
и ги изколваме тук.
Ние сме най-масовият убиец на коне,
в Европа Ние, поляците.
Проблемът с конете е, че растат прекалено бързо.
Онези малките жребчета, които италианците толкова обичат,
често ги наричат "latossi"
което значи „тези, които пият майчино мляко“.
Най вкусното месо!
А пък това, че майката не може да яде после една седмица,
защото детето и е отнето от нея,
че цвили и плаче,
както и самото конче по време на транспорта...
Е, на кого му пука...? Нали се изкарват пари.
В момента, докато говорим,
коне се товарят на камиони.
В момента, коне се извозват на камари.
В момента кланиците
работят на пълна мощност.
Ако говорим за етика и морал,
вегетарианството е първата стъпка,
която можете да предприемете, за да подобрите
ситуацията с животните.
Но това ли е Голямата стъпка? – Не мисля.
Най-вече, защото вегетарианците консумират
и без това още много животински продукти.
Често се случва.
Най-често тези продукти идват
от промишлените ферми.
А там, животни биват масово избивани.
Второ, там те страдат жестоко.
Веганизмът като идея,
се заражда през 1940 в Англия.
Първото веганско общество
е основано от бивши вегетарианци.
Също е важно, че
произлиза от вегетариански движения,
които отказват повече продукти от вегетарианците.
Вегетарианците отказват само месото,
докато веганите отказват всички животински продукти.
И точно за това говорим.
Дефиницията на веганизма е:
Опит да се намали приноса
за експлоатацията на животните навсякъде.
На първо място в рамките на храната,
но също и откъм дрехи, забавления и т.н..
Ние отричаме животинските продукти, защото тяхното производство
причинява страдание и смърт на животните.
Толкова е просто!
"Желаем ви добър апетит!"
Аз съм поддръжник на растителната, веганска диета,
която по ваш избор може да е по-стриктна или по-лека.
Пациентите ми имат избор
дали да приемат еволюционната версия:
зеленчуци, плодове, зърно и бобови растения
или ако искат, както аз им препоръчвам,
по-строга зеленчукова и плодова диета,
която бе представена преди повече от 25 години
от доктор Ева Дабровска.
За мен веганизмът на първо място е
определен начин на живот.
Това е морално отношение към животните,
което за мен е не да ги изяждаме,
не да ги убиваме или използваме за ненужни тестове,
ако изобщо има оправдание за тестове над животни
в 21-ви век.
Значи на първо място моралната страна.
На второ място – това е доста здравословна диета,
което означава, че няма да се разболявам толкова, колкото преди.
Консумацията на големи количества месо,
особено червено месо,
води до множество заболявания.
Имаме два големи убиеца в днешно време:
сърдечносъдови заболявания,
наред с инфарктите и сърдечните удари.
На второ място е ракът.
От онкологична гледна точка,
според най-голямата институция
занимаваща се с проучването на ракови заболявания,
World Cancer Research Fund,
консумацията на червено месо
води до образуването на рак на дебелото черво
и също така наречените
диетозависими ракове, като например
рак на гърдата при жените и рак на простатата при мъжете.
Голямо научно откритие е публикацията
на известния харвардски лекар
Дийн Орниш,
който през 1990 публикува в "Lancet"
резултатите от едногодишния си труд,
отнасящ се до смяната на диетата на пациентите му,
страдащи от напреднал стадий сърдечно-съдови заболявания.
Той разделя своите пациенти на две групи:
Първата група се хранила
според предложената от Харвард,
така наречена „хранителна пирамида“, в която месото е допустимо.
Втората група се хранела само с растителни продукти,
или т.нар. „растителна диета“.
След година той проверил
някои параметри, като холестерол,
както и симптомите
на сърдечносъдовите заболявания на пациентите.
Излиза, че
препоръчаната от Харвард „хранителна пирамида“
причинила развитие на болестта,
или влошаване на симптомите
на angina pectoris (ангина)
със 186%.
Обратното се случило
при пациентите на растителна диета,
където не само нивото на холестерола паднало,
в сравнение с групата с „пирамидата“,
но след 3 години нямало нужда
да се прилага байпас или ангиопластика.
Веганската диета се състои от растения, което означава:
зеленчуци, плодове, зърнени и бобови култури.
Снабдява ни със всичко необходимо, освен витамин В12,
тоест трябва да намерим негов заместител.
Без рецепта може да се открие във всяка аптека.
Много хора се чудят, дали веганската диета
може ефикасно да ни снабди с желязо и протеини.
Бобовите култури, като например грах,
боб, леща, леблебия,
са т.нар. високопуринни растения,
които имат високо съдържание на протеини.
Търсим калций от немлечни продукти.
Голямата консумация на млечни продукти
може да доведе до метаболична ацидоза
която води до загубата на калций в организма.
Повечето хора могат да живеят на веганска диета.
За да е по-лесно и за да се олекотят
първите симптоми на диетичното изчистване,
по време на преходния период,
ще припомня зеленчуковата и плодовата диета.
Заслужава си да се ядат много зърнени култури,
като например просо.
Преминаването от традиционно хранене,
което включва месо и други животински продукти,
към веганска диета не е проблем.
По-трудно по отношение на пречистване на организма е
минаването само на зеленчуци и плодове.
Затова карам пациентите си да карат полека
и да заместват със зърнени и бобови храни.
Повечето хора нямат проблеми с това.
Всичко е въпрос на навик.
"От частна кланница"
Всеки нов веган улеснява идващите след него,
защото колкото повече са те,
толкова повече нови продукти за вегани ще има:
маркирани като вегански, произведени за вегани,
повече ресторанти, барове и т.н..
По отношение на обществото, все още е трудно.
Но също е трудно що се отнася до личния избор,
защото става въпрос за голяма промяна.
Считаното за „нормално“ е толкова различно,
затова да се превърнеш във веган не е малко нещо.
Немалка е промяната на начина на живот.
Тотална промяна е.
Често човек, който се интересува
от проблемите с животните и стане веган,
започва да обръща внимание на потребителските си избори.
Затова като проверим
кои продукти в магазина са вегански,
започваме да се чудим откъде идват те
и как са произведени.
Дали са причинили страдание на хората?
В какви условия са били произведени?
От коя държава идват те?
Дали правата на работника се зачитат там?
Дори някой продукт да не изглежда
да е свързан с животни,
дали производителя не го тества върху животни?
Често например, можем да намерим подправки за супа,
на производител, тестващ продуктите си върху животни,
без ние да знаем за това.
Затова предполагам, че когато някой приеме
веганизма и неговите морални граници,
той започва да обмисля други потребителски избори.
Някои дори стават активисти,
защото веганизма е просто началото.
„Ловни традиции и култура“
„Слоновете не ще забравят“
„КОЗИНА“ – „ХАМБУРГЕР“
„Човешкият стомах – животински гроб“
„Зоопаркът – учи... забавлява... отглежда...“
„Спрете ловът за козина! Вие можете да живеете без нея, те не могат!“
„Акт за животните!“
„Животното не е предмет“
„Спрете клането за забавление“
„Първо те игнорират, после ти се смеят,
по-късно се борят с теб, а накрая побеждаваш.“
Предполагам, че всеки, който
иска да се занимава с активизъм за животните,
или каквато и да е форма на действие,
има много възможности.
Да достигнеш до хората е от съществено значение.
Да им помогнеш да променят гледната си точка,
да разберат какво е дискриминация на видовете.
Те ще разберат по какъв ужасен начин,
хиляди начини,
ние нападаме животните в нашия живот.
Нужно е да доставим правилно образование,
особено при децата.
Да им покажем, че животните,
които не можем да видим по телевизията,
като например кокошки, прасета и крави,
имат също богат вътрешен живот.
Интелигентни са,
имат развити социални взаимоотношения и т.н.
Трябва да спасим децата, като им покажем
как в действителност сме свързани с животните.
Не чрез йерархия, а чрез паралел,
на равно ниво с нас.
Човек може да помогне като директно помогне на животно.
Може да приюти.
Хора, работещи в големи компании
могат да промотират приютяването на животни.
Човек може да организира временен приют за животни
или да даде материална помощ на животински приюти.
Използвайте медиите. Всеки го може.
Не само чрез интернет, който всъщност е гигантски начин
да се свържеш с големи групи хора.
Също можеш да организираш собствено фен-списание
или по-голяма издателска къща.
Можеш да дариш или събереш пари за брошури.
Можеш да събираш дарения. Всичко е възможно днес.
Седим в библиотека
с много подобни публикации, финансирани от институции,
разказващи ни за животните.
Всякакви стратегии: обществени, правни, политически,
дори религиозни. Защо не?
Изкуството също може да е начин да достигнеш хората,
които по принцип не се занимават с обществени дела,
но пък все още са уязвими от изкуството.
Ако се интересуваш от изкуство,
значи си чувствителен.
Търсим начини да се докоснем до хората,
които се интересуват
от други проблеми
като феминизъм, расизъм, животни и т.н.
Можете също да помогнете на вече съществуващи организации,
да членувате в тях.
Има групи, които организират акции
в цяла Полша,
като „Ден без козина“, „Ден на рибата“ или „Веган седмица“.
Това са акции, в които всички могат
да участват или организират.
Пишете ни и ще ви пратим безплатни материали.
Лесно е – можете просто да раздавате брошурки.
Да организирате действия по улиците,
което е популярно в момента в Полша.
Няколко човека просто излизат
по улиците, за да се срещат с минувачите.
Ако видите, че се причинява вреда
или животно е ранено,
съобщете на полицията,
на организация за защита на животните.
Снимайте с камера или GSM.
Документирайте. За да помогнете на животно, съберете доказателства
които показват, че чудовището си е чудовище.
Не им обръщайте гръб!
Не казвайте „О, аз какво мога да направя...?“
Можете да направите много!
Вече има множество местни групи. Което е чудесно!
Независими, местни групи активисти.
Хора, които сами се организират.
Да потърсим в нашия район:
в училища и университети, вкъщи, по улицата,
чрез компютър и интернет.
Където и да е. И нека действаме!
Няма такова нещо като „една стратегия“.
Какъвто и да е проблема: феминизъм, права на животните,
хомофобия или антифашизъм. Няма значение.
Работата е, че има много гледни точки
и различна социална реалност.
Действията в Полша не са същите като
действията в САЩ, Испания и Тайван.
Следователно стратегията трябва да е гъвкава.
Да се превърне в световни действия
за промяна и подобрение
на условията на различни подтиснати групи.
Нужно е намирането на начини за подкрепа.
Проучването на нехуманността
и стереотипизацията показва, че
същите процеси се развиват
както при доминираща група
над угнетена група хора
така и също при група хора,
доминираща над група животни.
Ако психологическата основа е същата,
значи е правилно да се планират действия
които по един или друг начин са универсални.
От самото свое начало вегетарианското течение
е било свързано с други обществени движения
и според мен е голям проблем,
че се е отдалечило толкова от другите проблеми.
Смятам, че вегетарианското движение
и движението за защита на животните
нямат шанс, ако не са част
от по-голяма програма за социална промяна
или по-голямо движение за околната среда.
Бавно, стъпка по стъпка, можете да изследвате тези проблеми.
Когато се присъединих към Zapatista Army,
Помислих, че това е най-красивия начин
на борба в света.
Веднъж четох за Zapatista Army,
че убивали диви прасета
и други животни... за храна.
Вече бях вегетарианец тогава,
но никога не съм се занимавал с активизъм за животните,
просто си бях вегетарианец. Напълно лично.
Тогава, веднъж, след като бях вече
в Полша от няколко месеца,
видях умиращо куче, прегазено от кола на улицата.
Тогава осъзнах, че животните наистина имат нужда от помощ.
Да, почувствах... беше емоционален проблем.
И после четеш за Втората Световна Война,
която е убила 55 милиона души.
Това пак е нищо в сравнение с 55 милиона животни,
които биват избити за няколко кратки часа.
Най-голямото клане на човешкия род в историята
е в рамките на един час в историята на животните.
Български субтитри: Фицо, Стъньо и Арчи
реализация
музика
В този филм са използвани
картини на XAVIER BAYLE от колекцията TIERE RAUS
благодарение на...
www.theyareonlyanimals.org