Tip:
Highlight text to annotate it
X
Често, когато се пътува с бебе,
то изисква много внимание
и именно това се случва в тази малка картина на Дега
наречена "На конно състезание в провинцията"
Детето очевидно е центърът на внимание в това семейство
Както и на вниманието на тяхното куче.
Да, вярно е.
Всъщност изглежда само конете не му обръщат внимание.
Това е много интересна композиция, това е най-закачливата страна на Дега.
Виждаме картина, която изглежда сякаш не е била скицирана преди това
Прилича на моментална снимка.
А именно в това е добър Дега - да прави картините си да не изглеждат така внимателно замислени
да приличат на сцени, на които сякаш случайно се е натъкнал.
Днес сме свикнали с това заради фотографията.
Но през 19-ти век това би било доста екстравагантно.
Погледнете начина, по който е отрязал колелата на файтона.
Отрязал е и част от конете, не се вижда долната част на краката им.
След това става дори по-закачлив.
Не само че семейството сякаш е изтикано твърде вдясно,
но съществува и тази доста голяма пространствена празнина,
щом се придвижим към средния план, където фигурите са наистина дребни.
На мен лично много ми допада начинът, по който това малко конче изглежда сякаш
стои на задната част на каретата.
Има и друга малка фигура, която изглежда сякаш е кацнала на гърба на кафявия кон на преден план.
Това са несъответствия, които разбира се академичните разбирания не биха допуснали,
Но Дега сякаш наистина им се наслаждава.
В традиционна картина очакваме нещата да се придържат към някаква логика,
очакваме всички форми да бъдат включени в цялост в рамката на картината,
очакваме да можем да разчетем отдалечеността в пространството,
така че например тези фигури, които изглеждат толкова малки, да придобият смисъл,
и да разберем разстоянието между предния и задния план.
Но тук Дега е изобразил равни зелени площи, от които някак не можем да придобием усещане за дълбочина.
За мен най-интересната част от картината разбира се
се съдържа в самата карета.
Това е семейството и тяхно общуване.
Наистина е много мило. Има го цялото това внимание върху детето,
дали ще яде и дали ще спре да се суети.
В исторически план жените от по-висшите съсловия
често не кърмели сами своите бебета,
а наемали жени, известни като дойки, които кърмели бебетата вместо тях.
Е, бихме могли да кажем, че това е един доста интимен вид бавачка.
Всъщност, виждаме, че гърдата й е изложена на показ, а всички фигури гледат към бебето,
така че темата за класите е доста вградена в тази картина.
А жена от висшите съсловия със сигурност не би се изложила на показ по този начин.
В известен смисъл дойката е характерна част от живота на висшите съсловия,
както и това малко куче - малкият боксер.
Кучето и семейството, на което то принадлежи ,
ми изглеждат много аристократично.
Кучето изглежда като много специална порода и стои някак изправено.
Мъжът носи цилиндър и очевидно е облечен много добре.
Съпругата му също е добре облечена
и това контрастира с липсата на официалност у дойката от работническата класа, която виждаме
И разбира се - ние се намира в обстановка, която е свързана с конни състезания.
По онова време конните състезания били изключително привилегирован спорт,
така че това е една доста благородническа и модерна обстановка.
Но въпреки това в нея откриваме този момент на интимност.
Имаме сцена от свободното време на висшата класа
и това е доста типична тема за импресионизма.
Тя е изцяло ново тема и е началото на това, което ние наричаме модерно изкуство.
Това е един вид прегръщане на идеята за градския свят на Париж през втората половина на 19-ти век.