Tip:
Highlight text to annotate it
X
Translator: Darina Stoyanova Reviewer: Anton Hikov
Тук съм за да споделя моята фотография.
Или просто фотография?
Защото, разбира се, това е снимка,
която не може да направите с вашия фотоапарат.
Все пак, интересът ми към фотографията започна
когато получих първия си дигитален фотоапарат
на 15 годишна възраст.
Това сe смеси с по-ранната ми страст за рисуване,
но бе малко по-различно,
тъй като при използването на камерата,
процесът бе повече в планирането вместо това.
А когато направите снимка с фотоапарат,
процесът завършва, когато натиснете копчето.
За мен се чувстваше, като че ли фотографията бе повече
относно това да бъдеш на точното място и в правилното време.
Чувствах, като че ли всеки можеше да направи това.
Така че исках да създам нещо различно,
нещо, където процесът започва,
когато натиснете копчето.
Снимки като тази:
строеж, правен на оживен път.
Но има неочакван обрат.
И въпреки това,
запазва ниво на реализъм.
Или снимки като тези --
едновременно тъмни и колоритни,
но всичко това с обща цел
за запазване на нивото на реализъм.
Когато казвам реализъм,
искам да кажа фото-реализъм.
Защото, разбира се,
това не е нещо, което можете да снимате наистина,
но винаги искам да изглежда така, като че може да е било заснето някак си,
като снимка.
Снимки, където ще ви трябва кратък момент да помислите,
за да разберете трика.
Така че се отнася повече за заснемането на идея,
отколкото заснемането на миг наистина.
Но какъв е трика,
който го прави да изглежда реалистично?
Свързан ли е с детайлите
или цветовете?
Или е свързан със светлината?
Какво създава илюзията?
Понякога гледната точка е илюзията.
Но в крайна сметка, става въпрос за това как тълкуваме света
и как това може да се реализира на двуизмерна повърхност.
Не става въпрос за какво наистина е реалистично,
то е това, което смятаме, че наистина изглежда реалистично.
Така че мисля, че основата
е много проста.
Аз просто го виждам като пъзел на реалността,
където можете да вземете различни части на реалността и да я подредите
за да създадете алтернативна реалност.
И нека да ви покажа прост пример.
Тук имаме три перфектно въображаеми физически обекти,
нещо, към което всички можем да се отнесем живеейки в триизмерен свят.
Но комбинирани по определен начин,
те могат да създадат нещо, което изглежда все още триизмерно,
като че ли може да съществува.
Но в същото време, ние знаем, че не може.
Така че залъгваме мозъците си,
защото нашият мозък просто не приема факта,
че това наистина е безсмислено.
И аз виждам същия процес
при комбинирането на снимки.
Това е просто наистина относно комбинирането на различни реалности.
Така че нещата, които правят снимката да изглежда реалистично,
мисля, че това са неща, за които дори не мислим,
нещата около нас в ежедневния ни живот.
Но при комбиниране на снимки,
това е много важно да се разгледа,
тъй като в противен случай то просто изглежда неправилно някак си.
Така че бих искал да кажа, че има три прости правила за следване
за постигане на реалистичен резултат.
Както можете да видите, тези изображения не са наистина специални.
Но комбинирани, те могат да създадат нещо подобно.
Първото правило е, че комбинираните снимки
трябва да имат една и съща перспектива.
Второ, комбинираните снимки
трябва да имат същия тип светлина.
И тези две изображения изпълняват тези две изисквания --
заснети са на една и съща височина и в същия тип на светлина.
Третото правило е да се направи невъзможно да се разграничи
къде са началото и края на различните изображения
като се направи неразличимо.
Правейки невъзможно да се каже
как всъщност изображението е композирано.
Така че като съпоставяме цвета, контраста и яркостта
в границите между различните образи,
добавяйки фотографски дефекти
като дълбочина на полето,
ненаситени цветове и шум,
ние изтриваме границите между различните изображения
и ги караме да изглеждат като едно единствено изображение,
въпреки факта, че едно изображение
може да съдържа стотици слоеве.
Ето един друг пример.
(Смях)
Някой може да помисли, че това е само изображение на пейзаж
и долната част е тази, която е обработена.
Но това изображение е всъщност изцяло съставено
от снимки от различни местоположения.
Аз лично мисля, че е по-лесно всъщност да се създаде място,
вместо да се намери място,
тъй като тогава не трябва да се правят компромиси
с идеите в главата ви.
Но изисква много планиране.
И осъществяването на тази идея през зимата,
знаех, че имах няколко месеца, за да я планирам,
да намеря различни местоположения
основно за парченцата от пъзела.
Така например,
рибата бе заснета на риболовен поход.
Бреговете са от друго място.
Подводната част бе заснета в каменоломна.
И да, аз дори направих къщата на острова червена
за да изглежда по-шведска.
Така че, за да се постигне реалистичен резултат,
мисля, че се свежда до планиране.
Винаги се започва със скица, идея.
След това следва комбиниране на различните снимки.
И тук всяка част е много добре планирана.
И ако направите добра работа в заснемането на снимките,
резултатът може да бъде доста прекрасен
и също така доста реалистичен.
Така че всички инструменти са налице,
и единственото нещо, което ни ограничава
е нашето въображение.
Благодаря ви.
(Аплодисменти)