Tip:
Highlight text to annotate it
X
Отворете портите,
и ще запазим живота и свободата ви.
Кои сте вие?
Господарите на Света!
Ще бъдете, ако ние загинем!
ДАКИ
Хванах го!
- Не, Аз го хванах! - Добре, чия е тази стрела?
Твоя. Той е тук някъде. Не може да стигне далеч.
Чичо лупър ни вика. По-добре да се връщаме.
По-добре да се върнеш, след като видиш, че аз съм тази, която ще хване този елен.
Хайде де!
Толкова е тъжен! Очите са му пълни със сълзи.
Беше прав. Стрелата е твоя.
Твоят прицел е доста добър.
Забрави ли,че аз съм тази, която те е учил да държиш лък?
Къде беше? Трябва да ти счупя костите!
Караш ме да скитам из планините!
Замълчи! НЕ... Познай какви новини ти нося!
- Какви са? - Предположи!
- Турнирът на Младостта? - Правилно. Следващата седмица в Аргидава.
Хайде,остави го тук и ме последвай! Децебал ни чака.
- Ще ме хванеш! - Кой ще го достигне пръв?
- Е,ти си тук! - Конят ти беше по-добър.
Така казваш ти. Аз съм по-добър ездач.
Няма ли да ми помогнеш?
Ще отидеш ли да вземеш малко вода?
Ще отидеш ли?
Трябва да знаеш,че боец не върши никаква женска работа.
Добре,боецо!
- Ще отидеш да вземеш вода! Нали? - Не!
Кажи ми,кой ще отиде да вземе вода? Кой?
Боли ме!
Ще съжаляваш. Имам изненада за теб.
Просто така казваш.
Меда!
- Меда! Мой ли е? - Да,твой е!
- Може ли да го взема? - Да!
Фускус, ще покажеш ли на тези суполанковци как се хвърла копие?
Това е легиона на Рейн.
Залагам 10 халби от виното на Фолърн,
че копието му ще се забие точно в средата на целта!
Вярваш ли ми?
Аз ти дадох първия урок. Докажи, че заслужаваш моето доверие!
Дойде на време,както винаги.
Кажи ми, как така нашият всеуважаван император Домициан
не дойде с теб?
Помислих си, че той много пламенно ще повярва в нашата победа
и ще придобие титлата на "Дацикус".
- Ше бъде тук до 4 дена. - Четири дена,казваш...
Да,той е точно след мен.
Императорската къща се движи по-бавно от конярската.
Има много роби, мъже и жени.
И какви жени са, скъпи Фускус!
Той взе всички със себе си: магьосници, готвачи...
Дори е взел историци със себе си, артисти от Мала Азия
и много счетоводители, за да преброят съкровището на Даките.
За да му пази гърба,
Императорът е взел и Петият легион на Италика.
По-добре да беше останал в Рим, в интерес на всички ни.
В наш интерес и в негов.
Нека да напреднем за тези 4 дена! Ти,повече от всекиго друг.
- А защо? - Ела!Ще разбереш.
Татко!
Мина толкова врема откакто те видях за последно! Сега си здрав като мечка!
Прости ми! Радвам се да те видя. Липсваше ми и особено твоите съвети.
И сам добре се справи. Атиус, можеш да бъдеш горд със своя син.
Той се покри със слава по бойните полета.
Слава и прах, също... Позволи ми да се оттърся от прахта на това дълго пътуване.
- Банята ми е на твое разположение. - Ще побързам.
Атиус... Домициан ще бъде тук до 4 дни.
Колко войници е запазил със себе си?
Пети легион на Италика. Бяха под мое командване в Сирия.
Техният реален водач е добър боец,но обича вино и пари.
Той трябва да получи и двете.
Изглежда,че ще е най-трудно да се убеди Северус.
Аз сам този, който го е учил
да стои далеч от конспирациите, които разяждат империята.
Аз предвиждам,че през първата ни битка
ужасно нещастие ще се случи на нашият прелестен Домициан.
- Не трябва да има първа битка. - Атиус,знаеш,че можеш да ми вярваш.
Защо не искаш война срещу дакия?
Откакто се се познаваме, когато ти беше беден офицер без господар
до днес, когато стана богат и известен,
аз бях този,който задаваше въпросите.
Добре. Прости ми! Ще го направим по твоят начин.
Това е правилният начин,Фускус. Винаги е било така.
Моите решения винаги са били най-добрите.
Ето го нашият герой!
Вечерята ми ще бъде по-оскъдна от тази на Домициан,
но те каня да се присъединиш с цялото си сърце.
За победата срещу Даките!
Е...
Вие се задовлявате с отвратителни пирове...
Мислеше си,че съм твърде стар и уморен,
за да пристигна за 4 дена?
Защо не си от другата страна на реката смели Фускус?
Виж! Ето го Атиус,сърцето и нервът на римският сенат!
Какво правиш тук? Носиш новини,нали?
Лоши новини,естествено. Какво друго?
Слушам те и се подготвям да чуя всичко.
Странно! Защо точно сега Макроманите се разбунтуваха?
Може би заради златото на Даките.
Ти си или луд или изменник. Искаш да се откажа от тази война
и да се върна в Рим без да платя на легионите си?
Не. Ще прекосите дунава наведнъж!
Искам да предам на сената мнението на Фускус както е.
Аз съм войн и се подчинявам на закона на Сената и неговете решения.
Казвам ти, че ще са ми нужни още пет легиона, за да победя Даките.
Фускус,ти ми каза в Рим,
че един легион ще разбие варварите.
Дори последният ми легионер не би казал такова нещо.
Ти си заговорничил срещу мен. Ще ме видиш отново в Рим,
победен от Даките и с неплатени и недоволни легиони.
Какво имаш да кажеш,Северус?
Аз съм За отиване на война.
Нека не забравяме,че Юлий Цезар е казал,че сблъсъкът с Даките
По-труден от този с Галите.
Сега искам да размишлявам по-скоро за краят на Цезар,отколкото за неговите думи.
Домициан,нека да бъда прям!
Ти си заинтересован повече в златото на Децебал, отколкото в победата на бойното поле.
Винаги съм казвал,че най-богатите хора са също и най-интелигентните.
Не мислиш ли,че няколко пратеника водени от хитър човек
биха взели от Децебал всичко, което поискаш толкова хитро, без война?
Кой може да е този мъж?
Когато пристигна от Мала Азия, преди 10 години,
Имах известни плотовити уговорки с Дюрас, бившият цар на Даките.
Добре. Върви ти тогава! Но вземи някой от личните ми пазачи със себе си.
Междувременно,построй мост!
Ще изложиш по-добър довод пред Варварите,
ако 12-те ни легиона са на левият бряг на Дунава.
Ще бъда милостив към тях.
Въпреки всичко,не обичам войните.
Може и да съм поет, но нямах участта на Нерон.
Беше кратко събиране.
Позволи ми да дойда с теб на другия бряг!
Исках да те попитам същото нещо.
Чаках този момент от много години!
Чаках го и се страхувах от него.
Би трябвало да те разбирам.
Има толкова много неща,които не разбираме,сине мой!
Ние сме като раковина,която струпва своята необятност и вой из морето.
Понякога животът ни кара да се крием преди нашите близки.
Сине,вярваш ли ми?
Знаеш много добре,че ти си най-скъпото за мен.
Бих желал да остана с теб още известно време.
Да,татко. Ще съобщя на пазача, че той трябва да дойде с теб.
Търсете навсякъде!
Домициан,позволи ми да започна битката!
Сенатът и римляните загубиха най-достойния си човек.
В траур съм.
Ще изпратя урната с останките му в Рим,
градът,който обичаше и на който служеше като никой друг.
А онези варвари ще узнаят колко яростен може да бъде Рим!
Останахте само петтима във великият турнир.
Бий се храбро! Може да е най-добрата победа!
- Останаха само трима! - Вече можете да видите уменията ми по преподаване.
Но,да бъда честен, аз бих бил по-добър!
Виждаш ли?
Децебал, римляните пресичат Дунава.
Убих първия благородник, стъпил на наша земя.
Тай беше единственият римлянин, който не трябваше да умре.
Помислих си,че... беше правилния избор.
Котизо! Не спечелвай турнира!
- Ти си луд. - Не,не съм.
Ще има война,Котизо. Моля те,не печели турнира!
- Чу ли мe? - Добре.
Обещай ми!
Обещавам ти...,че ще спечеля турнира.
Децебал! Най-добрият ни войн спечели турнира.
Това е твоят син!
Не!
Ще ги чакаме тук и ще ги стъпчем като мравки.
Какво означава това?
Искаш аз,Лупър,да избягам от лицата на римляните като жена?
Има дванадесет легиона, което е 72354 човека.
Те са водени от генерал Фускус.
- От къде знаеш това? - Траките ми казаха.
Отсега нататък докато не загинем или докато не ги победим,
аз давам заповедите!
Децата,жените и старците ще отидат в планините.
Ще държиш римляните тук до полунощ.
Да не си посмял да загинеш като герой или ще ти строша костите!
Татко,ти не си ни учил да бягаме. Защо да не се изправим лице в лице с римляните?
Не трябва да приемаме тази война, Котизо.
Прости ми, но говориш като Меда.
Ако бях на твое място,нямаше да обърна гръб на Римляните.
Сине мой,да не би ти и останалите да не ми вярате вече?
Не исках да кажа това.Всеки те уважава и ще те последва.
Горд съм да бъда твой син.
Тръгвай!
Вземи Меда и помогни на другите! Аз ще те настигна скоро.
Изглежда безлюдно.
Да... за пръв път някой ни приветства с цветя.
Те отдръпват воиските си. Накарохме ги да бягат.
Не,млади момко. Нападението предстои. Виж!
По-бързо! Хайде!
Трябва да оцелеем до полунощ!
Чуваш ли ме? Трябва! Побързай!
Ще превземем крепостта! Кавалерия... Атака!
Фускус!
Смелостта ти на бойното поле се откроява.
Ще бъде отмъстено за баща ти, знаменития Атиус.
Какъв смрад!
И сега, Фускус, затворниците...
Маркус!
Какво има? Имаш само един затворник?
Би се достойно.
Говори и ще откриеш щедростта на Рим!
Къде е Дeцебал?
Ако имах уръжие, нямаше да си толкова смел.
Виждам,че не си мил лицето си.
Искаш ли уръжие?
Вземи го!
Леко срамижлив...
И невъзпитан.
Всичко това необходимо ли е,
за група варвари които се вживяват толкова?
Домициан,това е тронът на Буребиста, един от най-могъщите съперници на Цезар.
Ако ги поканиш тук, ще успееш да ги впечатлиш.
Нека да ги изумим,Фускус! Пуснете Варварите вътре!
Кой от вас е Децебал?
Децебал е великият цар на свободните Даки.
Ние носим съобщението му за Римския император Домициан.
Ти ли си този?
Слушам ви.
Мишка... Жаба...
Птица... Връзка копия...
Плуг...
Съобщението ме удовлетворява. Аз съм съгласен за мир.
Моите условия ще бъдат изпратени на Децебал чрез пратеник.
Кажи на пратениците да обиколят лагера!
Трябва да видят по-голямата част от него!
Опиши тяхното страхопочитание и удивление при вида на мъдростта ми!
Фускус,знаеш ли какво означава всичко това?
Това е често срещан навик при Варварите.
Те крият гордостта си зад глупави небивалици.
Мишката е земята, жабата,водите.
Птицата е небето и неговата свобода. Копията са техните уръжия,
а плугът е необятните им земи.
Останалото уверява, че Децебал предава властта на теб!
Напиши го!
Скъпи Фускус, ти отново ме изненада със своята съобразителност.
Може да направиш каквото пожелаеш с тези животни.
Ще запазя клетките като спомен за твоята проницателност.
Северус ще достави отговорът ни.
Привет, Децебал!
Добре дошъл, генерал Северус!
Какво е съобщението от господарята ти?
Домициан, император на Рим,
на драго сърце разчете посланието ти и ето го неговият отговор.
Той приема твоята капитулация.
Той ще дойде в Сармизегетуса и ще те издигне
като цар на Дакия и почетен гражданин на небобедим Рим.
Сенатът ще определи теб, Децебал, за заслугите ти,
като приятел на римляните.
Това е всичко.
Генерал Северус,съгласно традициите на нашите предци,
вие сте наши гости.
Пийте виното на тази земята, където е роден Дионисий!
Утре ще говорим за господари и роби,
утре ще се опознаем по-добре.
Твой ред е,римлянино.
Искам да те попитам нещо,Децебал.
Където и да ме отведат боговете и съдбата ми,
ще се опитвам да разбера живота на тези, срещу които се бием.
Кажи ми,защо Даките се смеят преди да умрат?
Перчиш се,че си виждал как Даки са умирали,римлянино!
Меда,налей чаша вино за госта ни!
Прости ми,татко. Аз не съм никакъв роб на Римляните.
Този римлянин ми е гост. Налей му вино,Меда!
Хайде,боецо,вземи малко малини!
Прости ми,че съм така настоятелен, Децебал,но това е важно за мен.
Защо Даките се смеят преди да умрат?
Залмоксис ни е дал няколко живота,Северус.
Как може да живеем такъв живот и после да живеем следващ,
където други тайни на небесата и земята да ни бъдат разкрити?
Плач и стенания? Или пък смях, за да може Залмоксис да може да види насладата ни?
Но как загиват римляните,генерале?
Ще ги видим скоро.
Прости на децата ми,генерале! Те са като млади вълци.
Трябва да хапят,за да им порастнат зъбите.
От къде си се сдобил с този медальон?
Баща ми ми го даде.
Атиус беше единствения римлянин, чиято смърт не желаех.
Има много неща,които не разбираме,Северус.
Ние сме като черупка,която иска да събере големия рев на морето
и неговите тайни.
Много бих искал да разбера това,Децебал.
Последвай ме и ще разбереш.
Имаме купища злато,Северус.
Може би златото и богатството са нашето проклятие.
Те разпалиха омразата или прекомерната любов на чужденци.
Някои от тях са силни. Никога не са били побеждавани.
Знам го. Винаги съм ги считал за приятели,
а никога за врагове. Това е законът за тази земя,
и за всеки човек.
Дори и ние,които живеем тук, да умрем,законът ще се запази.
Тук лежи пепелта на тези, които са се били за нас,
така че ние може никога да не приемем суровите правила на други чужденци.
Тук лежат крале,свещенници, лидери на родове...
Оролес,Буребиста...
Деценус,Скорило...
А тази урна беше предвидена да побере останките на Золтес,
когото си знаел под името Атиус,твоят баща.
Той отиде в Рим преди 40 години
и взе името на римския патриций,живял в Мизия.
Всяка година му пращах пълен кораб със злато.
Рим отвори портите си за нето. А златото бе най-добрия ключ.
Атиус ми казваше за всеки конфликт, разтърсил Рим.
Сега вече знам защо той не искаше да се бие с теб.
Смъртта му,земята в юмрука му...
Защо никога не ми е говорил за това?
Мислеше,че ще си добър войник в най-велика армията на света,
така че един ден да можеш да служиш на народа си.
Ти беше твърде млад,за да ти разкрие истината.
Днес е твърдо късно.
Какво искаш от мен сега?
Какво подбди в съцето на сина на Золтес?
Дори и опитомен вълк се връща към горите,когато родът го вика.
Беше ли викът ми достатъчно силен?
Сега ти си самотен колкото мен, във вътрешността на земята,
чакащ за знаците на Залмоксис. Ще успеете ли да ги победите?
Те са губели битки,но никога не са били побеждавани.
Те са непреклонни,здрави, многобройни и алчни.
Тогава нека им дадем златото,за което питат.
Никога!
Запазих душата си в тъмнината и самотата.
Съдих света по други методи, различни от тези на хората.
Понякога е трудно да подтиснем гордостта си
и след това да спечелим битката.
Помисли,Децебал! Нямя ли да е по-добре да преглътнеш гордостта си?
Велики жрецо, ако хората по тези земи
научат,че могат да живеят като роби, тогава ще бъдат победени завинаги.
Но ако се бием,така че векове по-късно,
тези,които се предават, биват посрамени,
означава,че сме спечелили битката и че ще останем тук,
без значение срещу колко опастности ще се изправим.
Децебал...
Ако решиш да воюваш, трябва да пратиш вест на Залмоксис.
Знаеш нашите древни закони. Пратеникът ще бъде...
Знам.
Downloaded From www.AllSubs.org