Tip:
Highlight text to annotate it
X
Не ми казвай, че не си знаел, че е зареден.
Силви!
Може би той ще се заеме с нещо полезно, защото ще вземе да предизвика лавина?
Иди да си играеш, мон шери.
Започнала си да ядеш много. Да не се е случило нещо.
Силви, развеждам се.
- Какво? С Чарлз? - Той е единственият мъж когото имам.
- Направих всичко възможно, но... - Но какво?
Не знам как да го обясня, но се чувствам много нещастна.
Ти си за завиждане, ядеш колкото си искаш, а нищо не ти се трупа.
Но аз така и не разбирам. Защо искаш развод?
Защото не го обичам. А и той не ме обича.
Това не е причина за развод.
С такъв богат съпруг и толкова много нови дрехи,
лесно можеш да се сдобиеш с нови приятели.
Наистина дойдох в Париж от дълбоката американска провинция,
но това не означава, че съм готова да приема всички френски традиции.
Самата мисъл за развод ме отвращава, Силви.
Но Чарлз трябваше само да е честен с мен.
Всичко каквото искам от любимия човек е да бъде честен с мен.
Но около Чарлз има само тайни и лъжи.
Той крие всичко от мен, Силви...
това е ужасно... и ме плаши.
Това ваше ли е?
Нейно е. Къде го намерихте? Да не ограбваше банка?
Замеряше барон Ротшилд със снежни топки.
- O, благодаря ви. - Познаваме ли се?
- Защо трябва да се познаваме? - Откъде мога да знам?
Работата е там, че аз познавам страшно много хора.
И докато някой от тях не умре, не мога да се запознавам с други.
Е, ако се освободи някое място ме уведомете.
- Малодушник. - Извинете?
Изглежда твърде лесно се предавате, така ли е?
Жан-Луи, да отидем да се поразходим. Никога преди не съм виждала Ротшилд.
Умно момче. Почти ми липсва.
Благодаря.
Пречите ми на гледката.
- Какъв изглед предпочитате? - Този, който вие скривате.
Това е последният ми шанс да му се полюбувам. Утре отлитам за Париж.
- Как се казвате? - Питър Джошуа.
- А аз Реджина Лампърт. - А има ли г-н Лампърт?
- Да. - Радвам се за вас.
Недейте. Развеждам се.
- Надявам се, че не е заради мен. - Не. Просто вече не го обичам.
- В крайна сметка, така е честно. - А има ли г-жа Джошуа?
Да, но сме в развод.
Това не е предложение. Само любопитство.
Съпругът ви с вас ли е?
O, не, Чарлз никога не е с мен. Обикновено как ви наричат? Пит?
Г-н Джошуа.
- Беше ми приятно да си поговоря с вас. - Сега пък се и ядосахте.
Не, трябва да си приготвя багажа. Аз също отивам в Париж.
Шекспир ли беше казал това: "Непознатите, които се срещат в
далечни страни, ще се стремят да се срещнат отново."?
- Шекспир никога не е казвал това. - Откъде знаете?
Това е ужасно. Вие сама си го измислихте.
Е, има нещо в него. Ще ми се обадите ли?
- Има ли ви в указателя? - На името на Чарлз.
- Само един Чарлз Лампърт ли има? - Да.
Боже, надявам се.
Довиждане, Силви, и благодаря.
След развода ще се върнете ли в Америка?
- Не искаш ли да остана? - Разбира се, но ако заминеш ще можеш да ми пратиш писмо...
И ти ще имаш нови марки. Оттук ще ти ги купя, става ли?
- Добре. - Довиждане.
Мерси.
Онорин?
Онорин!
- Г-жа Чарлз Лампърт? - Да.
Аз съм инспектор Едуард Грандпиер от националната жандармерия.
Бих ли могъл да ви помоля да дойдете с мен?
Е, г-жо?
Сигурна ли сте?
Обичахте ли го?
Студено ми е.
Намерихме тялото на съпруга ви
на железопътната линия "Париж-Бордо".
Беше облечен в пижама.
Известна ли ви е причина поради която той е искал да напусне Франция?
Да напусне? Не.
Във вещите на съпруга ви намерихме билет за парахода "Марангуап".
Той заминава за Венецуела в 7:00 тази сутрин.
Озадачена съм.
- Съпругът ви американец ли е? - Швейцарец.
A, швейцарец. Какво работеше?
- Нямаше професия. - Бил е богат?
Мисля, че да. Не знам.
- На колко възлизаше богатството му, според вас? - Не знам.
Къде съхраняваше парите си?
Не знам.
Освен вас имаше ли други близки?
Не знам.
Това е абсурдно, г-жо! Пълен абсурд.
Знам. Извинете.
- Всичко ли е наред? - Моля ви да не го правите.
- Вещите на Лампърт. - Разбира се.
В сряда съпругът ви е продал на търг всички вещи от вашия апартамент.
Всички.
Една галерия му е заплатила 1 250 000 нови франка,
което в долари прави четвърт милион.
Полицията на Бордо обискира купето му във влака.
Обискираха го много щателно.
Но не намериха тези 250 000 долара.
Това е всичко, което намериха в купето.
Нямаше никакъв друг багаж. Изглежда, че съпругът ви е бързал много.
Портфейл с 4000 франка.
Бележник. Последната бележка е нанесена вчера, в четвъртък
5:00 вечерта, градината на Шанз-е-лизе.
- Защо? - Не знам.
- Сигурно е имал среща с някого. - Несъмнено.
Един билет за Южна Америка.
Едно писмо с марки, незапечатано, адресирано до вас.
Може ли да го прочета?
"Скъпа моя Реджина, надявам се, че ти добре си почиваш.
Планините са много красиви в това време на годината.
Дните минават много бавно, но се надявам скоро да те видя.
Завинаги твой: Чарлз.
П.П. Вчера се обади зъболекаря ти. Часът ти е сменен."
Не е много, нали?
Обадихме се на вашия зъболекар.
Надявахме се да научим нещо.
- И научихте ли? - Да.
Часът ви е сменен.
Един ключ от апартамента ви.
Един гребен.
Една писалка.
Една четка за зъби.
Една кутийка с прах за зъби. Това е всичко.
Разпишете тук и можете да приберете вещите.
Това ли е всичко? Сега мога ли да си ходя?
Още един въпрос.
Това паспорта на съпруга ви ли е?
Да.
А този?
Не разбирам.
И този?
И този?
Звъних по телефона, но никой не ми отговори.
- Здравейте. - Здравейте.
Дойдох да ви изкажа съболезнованията си и да попитам мога ли да бъда полезен с нещо.
Но как разбрахте?
От сутрешните вестници.
- Много съжалявам. - Благодаря.
Позвъних на звънеца, но изглежда, че не работи.
Знам. Няма ток.
А къде се е дянало всичко?
Чарлз го е продал на аукцион. Това е всичко, което е останало.
Обичах тази стая, но Чарлз никога не се е интересувал от нея.
Мисля, че така повече ми харесва.
Какво смятате да правите?
Ще се опитам да се върна на работа в ЮНЕСКО.
- Какво работите там? - Правя синхронни преводи, както и Силви.
Тя превежда от английски на френски, а аз от френски на английски.
С това се занимавах преди да се омъжа за Чарлз.
Полицията смята, че аз съм го убила.
"Бърз развод," не смятате ли?
Нещо такова.
И все пак е ужасно да умреш по този начин.
Изхвърлен от влака, като пакет с ненужна поща.
- Е, хайде. Не трябва да оставате тук. - Не знам къде да отида.
Ще ви наемем стая в хотел.
Не много скъп.
Знайте, че вече не съм жена с много свободно време.
Нещо чисто и модерно, недалеч от ЮНЕСКО,
където ще може да вземете такси, когато вали.
- Става ли? - Става.
Не е много пренаселено, нали?
Нима Чарлз нямаше приятели?
Не ме питай. Аз съм само една вдовица.
Ако Чарлз беше умрял в леглото си, нямаше да го има и този човек.
В края на краищата, той се държи прилично на погребението.
Имаш ли представа кой може да го е направил?
До преди два дни, всичко което знаех за Чарлз, беше неговото име.
Сега се оказа, че и това не знам.
- Изглежда, че той е познавал Чарлз много добре. - По какво съдиш?
По неговата алергия.
Наздраве.
- Познаваш ли го? - Никога преди не съм го виждала.
"Ариведерчи," Чарли.
Г-жо Лампърт, г-жо...
О, г-жо Лампърт, г-жо,
Чарли не трябваше да постъпва по този начин.
Много ми е мъчно.
Кой ли е следващият?
Извинете ме, г-жо.
- Мерси. - Извинете. Извинете.
Извинете. Извинете.
- От кого е това? - От американското посолство.
Проиграх последния си шанс при стареца, имах само две двойки.
Трябва ли да се депресираш за това?
Е, уж аз го надиграх, но какво правят руснаците при него?
Здравейте?
Здравейте?
Какво става, г-це Томпкинс?
О, г-ца Томпкинс не е тук.
O, извинете. Секретарката ми трябва да е отишла да обядва.
- О, вие сте... - Г-жа Чарлз Лампърт.
O, да. Моля, заповядайте, г-жо Лампърт.
Извинете ме за момент, г-жо Лампърт.
Малко мастилено петно.
Вече не почистват качествено в химическото чистене.
Преди имаше едно много добро на улица "Понтю",
но шефът каза да използваме химическото към посолството.
Било по-икономично.
Г-н Бартоломю, знаете ли коя съм аз?
Вие сте вдовицата на Чарлз Лампърт, нали?
Съжалявам.
Последният път им дадох вратовръзката, а петното си остана.
"Воала", както се казва.
Защо не седнете, г-жо Лампърт?
Да видим какво имаме тук.
Сандвичи с пастет, с пастет, с пиле и пак с пастет.
Не, благодаря.
Г-жо Лампърт, знаете ли какво е ЦРУ?
Мисля, че не знам. Някоя авиолиния, нали?
Ценрално разузнавателно управление. ЦРУ.
Имате предвид шпиони и други подобни?
- Само че ние ги наричаме агенти. - "Ние"? Искате да кажете...
Някой трябва да се занимава с това, г-жо Лампърт.
Не очаквах човек като вас да си признае...
O, аз не съм агент. Аз съм администратор, чиновник.
Командвам уморени хора, финансирани от правителството. Разполагам с известен...
капитал.
Конгресът дава всичко за нуждите на шпионите...
- Агентите. - Да.
Всичко от което се нуждая са секретните кодове на цианида и може да се пристъпи към работа.
Каква връзка има това с мен, г-н Бартоломю?
Вашият съпруг беше издирван от американското правителство.
Ще ми дадете ли един сандвич, моля?
- С пиле или с пастет? - С пиле.
И по-точно, вашият съпруг беше разследван от нашите служби.
- По този начин? - Да.
Ние, разбира се, знаехме истинското му име.
Вос. Чарлз Вос.
Добре, г-жо Вос.
Бих искал да погледнете една снимка, моля.
Ще познаете ли някого...
Между другото, видяхте ли тази?
Скот, Кати и Хам-младши.
- Много са сладки. - Наистина?
- Добре, г-жо Вос... - Моля ви, спрете да ме наричате така.
- Лампърт е името ми записано в брачното свидетелство. - Ужасно съжалявам.
Г-жо Лампърт, погледнете тази снимка и ми кажете, познавате ли някого?
Един момент. Погледнете по-добре.
- Това е Чарлз. - Много добре.
Изглежда толкова млад. Кога е правена снимката?
През 1944 г. Следващият, моля.
Това е мъжът, който дойде вчера на погребението.
Високият мъж с костюм от кадифе.
Името Текс Пентолоу говори ли ви нещо?
Не.
- Искате ли вино? - Не, благодаря.
Следващият, моля.
Този също дойде. Сега косата му е по къса, но беше той.
Знаете ли кой е, г-жо Лампърт? Леополд Гидеон?
- Не. - Последният, моля.
Това лице не мога да забравя.
- И той дойде вчера. - Хърман Скоуби.
- И него ли не сте виждали по-рано? - Не, слава Богу.
Г-жо Лампърт, трябва да ви кажа, че ви грози голяма опасност.
Откъде знаете, че съм в опасност?
Вие сте жената на Чарлз Вос.
Сега, когато той е мъртъв, върху вас пада цялата тежест.
Г-н Бартоломю, ако се опитвате да ме уплашите,
то това ви се отдава превъзходно.
Моля ви да изпълните молбата ми, г-жо Лампърт. Това е единственият ви шанс.
С удоволствие. Само че не знам какво искате. Още не сте ми казали.
O? Наистина ли?
Е, това са пари, г-жо Лампърт, пари.
250 000 долара, които Чарлз Вос е получил от аукциона,
са нужни и на тези тримата.
Но това са пари на Чарлз, а не техни.
O, г-жо Лампърт, как бих искал да успеете да ги убедите в това.
- O, Боже. - Но тогава чии са? Негови или техни?
Наши.
Чарлз Вос открадна 250 000 долара от американското правителство.
- Бихме искали да си ги върнем. - Но аз ги нямам.
Това е невъзможно, г-жо Лампърт.
Вие сте единствената, която би могла да ги има.
Г-н Бартоломю, ако имах четвърт милион долара,
повярвайте ми, щях да знам.
Въпреки това, г-жо Лампърт, парите са у вас.
Вие мислите, че тази огромна сума е някъде наоколо?
Подписан чек, банков сейф, гардеробче на гарата.
- Потърсете ги, г-жо Лампърт. Сигурен съм, че ще ги намерите. - Но...
Потърсете ги. Търсете колкото може по-бързо и подробно.
Нямате много време.
Тези тримата знаят не по-зле от нас, че парите са у вас.
Вие сте в опасност, докато те не попаднат в нашите ръце.
Разбрахте ли?
На този номер може да ми се обаждате по всяко време на денонощието.
Това е директна линия в офиса ми...
и апартамента ми.
И, моля ви, не казвайте на никого за нашата среща.
Тя може да се окаже фатална както за тях, така и за вас.
Повтарям ви, г-жо Лампърт, страхувам се, че ви заплашва голяма опасност.
Съжалявам много, че ви говоря за това, но
си спомнете какво се случи със съпруга ви.
- Здравейте. - Здравейте, Питър.
Нима не ми предложихте да се срещнем на онзи ъгъл?
Извинете. Наслаждавах се на детския смях.
- Разбирате ли френски? - Нито дума.
Имам проблеми и с английския.
Мъжът и жената са женени.
O, това го разбрах. По начина по който се бият.
- Кой е този с шапката? - Полицай.
Той иска да арестува Джуди за убийството на Пънч.
- Какво му казва сега? - Че е невинна.
И че тя не го е направила.
- O, сигурно тя го е направила. - Аз й вярвам.
- Е, а това кой е? - Това е Пънч, разбира се.
"Пънч, разбира се"? А аз си мислех, че е мъртъв.
През цялото време се е преструвал, за да й даде урок.
Но съпругът ми наистина е мъртъв, Питър. Видях го. Не се преструваше.
Някой го е хвърлил от влака.
Чарлз е бил замесен в нещо ужасно. Какво да правя?
Разрешете ми да ви помогна.
Изглежда, че това е нещо с което не би могло да се справи само момиче.
Бихте ли могли да ме назначите за вицепрезидент с вашата морална подкрепа?
Ще започнете ли от довечера?
"Бонсоар", мосю и дами, добър вечер, дами и господа, "буона сера", синьора и синьори.
Тази вечер ние с удоволствие ще ви забавляваме
в нашия клуб "Черната овца"!
Не се стеснявайте, дами и господа.
- Какво трябва да правим? - Да се забавляваме.
- Той призовава всички да се включат в играта. Хайде. - Вие и аз?
Всички.
Моля, моля, синьора и синьори.
Елате с мен, моля.
Ще се разделим на два отбора, като във всеки ще има по един портокал.
Във всеки отбор по един портокал.
Слагаме портокала...
по този начин.
Трябва да предадете портокала
на вашия партньор.
Но без помощта на ръцете. Готови ли сте?
Едно, две, три.
- Г-жо Лампърт, - Кой сте вие?
- Чарлз не ви ли е казал, г-жо Лампърт? - Какво да ми е казвал?
Че тези пари не ви принадлежат. Нали знаете това?
- Не знам ни... - Г-жо Лампърт!
От сега нататък рискувате да не се събудите някоя сутрин, г-жо Лампърт.
- Оставете ме на мира! - Мъртва, г-жо Лампърт. Като Чарлз, г-жо Лампърт.
Спрете!
- Проблем ли имате? - Той ме настъпи.
- Простете ми. - Изчакайте ме. Няма да се бавя.
Станало е съвсем неволно, сигурен съм.
Г-н Бартоломю, тук е Реджина Лампърт.
Току що видях един от тях... Г-н Бартоломю, чувате ли ме?
Г-н Бартоломю, тук е Реджина Лампърт. Току що...
- Здравейте. - Какво искате?
- Вие се преструвате. - Не, не се преструвам.
Елате, г-жо Лампърт.
Вие сте в течение на тази работа, а аз също съм заинтересован от нея.
По тази причина се въртя като луд наоколо.
Вечеринката свърши.
- Спрете, моля ви! - Не вдигайте много шум, г-жо Лампърт.
Ще стане по-лошо, знаете.
Тези пари ми принадлежат, г-жо Лампърт, и вие ще ми ги дадете.
Иначе вашият живот ще струва по-малко и от дървесината на тези клечки.
- Разбирате ли какво ви казвам? - Спрете! Моля ви, спрете!
- Когато се приберете ще помислите за това, нали? - Вие сте напълно побъркан!
Какво става?
Какво правите толкова дълго тук?
Опитвам се да надвия депресията си.
Почакайте. Достатъчно дълго чаках. Ще ми обясните ли какво става тук?
Не съм сигурна, че мога да ви разкажа за това.
- Какво означава това? - Той ми каза, че това
може да има фатални последици за мен и за този, на когото съм разказала.
- Кой го каза? - Tова не мога да ви кажа.
E...
- Спрете тези безмислици. - А вие спрете да ме притискате.
- Всички ме притискат. - Аз не ви притискам.
Да, притискате ме. Вие казахте, че това са безмислици.
Да бъдеш хладнокръвно убит, не е безмислица.
Някога убеждавали ли сте се в това?
- Смятате да държите врата отворена ли? - Разбира се, че не.
Това е хубаво място за приятелска среща.
Вие казахте, че съпругът ви се е забъркал в нещо ужасно.
Как се бръснете тук?
Какво е то?
- Какво "какво е то"? - В какво се е забъркал съпругът ви.
Вижте, знам че разпалвам вашето въображение,
но не бихте ли могли да си представите за секунда, че аз съм жена?
Ако бях забравил това, то щях да ви оставя още на първия етаж.
- Пристигнахме. - Къде?
- На улицата, където живеете. - Защо да не се разходим малко из парка?
Защо не се махнем от тук? Хайде, дете. Навън.
- Ще влезете ли за минута? - Не, няма.
Аз не хапя, ако не ме помолят за това.
- А обичате ли да ви пошляпват? - А вие обичате ли да ви удрят по носа?
- Спрете да се отнасяте с мен като с дете. - Е, а вие спрете да се държите по детски.
Ако искате да ми разкажете за вашите неприятности, разкажете ми.
Ако не, то аз съм уморен, вече е късно и искам да си легна.
Знаете ли какъв е вашия недостатък?
Не. Какъв?
Нищо.
Къде са парите, г-жо?
Не знам.
Искам ги.
И вие ще ми ги дадете.
Те са мои!
Питър! Питър!
- Един мъж иска да ме убие! - Какво?
Питър?
Питър?
Питър, добре ли сте?
O, Питър. Ранен ли сте?
Наранена е само гордостта ми.
А вие как сте?
- Уплашена. - Ще ви мине.
- А той къде се дяна? - Излязъл е през прозореца, предполагам.
Залостете вратата и не пускайте никого, освен мен.
- И прозореца затворете след мен. - Внимавайте.
Взехте ми го направо от устата.
Алистеър!
- Какво има сега, Памела? - Това се повтори!
Още един мъж се показа на прозореца, погледна ме и изчезна.
Лош късмет, Памела.
- Това беше глупаво, Хърман. - O, човече. Млъкни за малко.
Ако ни беше казал за плановете си да ходи в нейната стая,
можеше вече да сме свършили работата.
Рискувам себе си, като лазя по прозорците.
А ти какво очакваше?
Той да влезе в стаята и просто да ти подаде ръка?
Не бъди глупав, Хърман.
Да, не бъди глупав, Хърман. Какво ти става?
- Искаш ли още малко? - Това няма значение. Намери ли парите?
Как да ги намеря, когато тримата братя Маркс ми дишат във врата?
Мислех, че сме се разбрали.
Сега момичето ми вярва.
Ако парите са у нея, аз рано или късно ще разбера. Само я оставете на спокойствие.
Трябва да използваме всеки шанс. Тези пари са наши, а не негови.
Не се дръж като прасе, Хърман.
Една трета от нищо е нищо. Просто помисли за това.
Първо мисли, а после действай. Тя ме очаква.
Мисля, че едно денонощие няма да промени нещата.
Особено след всичките години.
Тогава нека той да получи своя дял от теб.
Не от моя.
Не от моя!
Кой от вас се е настанил в съседство с нея?
- Аз. Защо? - Дай ми ключовете и си вземи друга стая. Тази ми трябва.
Но ако намериш парите,
няма да забравиш да кажеш на приятелите си, нали?
- Не се притеснявай. - O, не се притеснявам.
Виждаш ли това малко човече тук?
Той се притеснява.
Той го усуква повече от мен.
- Кой е? - Аз съм, Питър.
Потъна в дън земя.
Защо не ми се доверите и не ми разкажете за всичко?
Има трима мъже. Този беше един от тях.
Те смятат, че у мен има четвърт милион долара, които им принадлежат.
- Продължавайте. - Това е всичко.
- Не, не е. Къде са парите? - Не знам!
Те убиха Чарлз, защото
си мислеха, че парите са във влака, но те не бяха там.
- Значи те си мислят, че парите са у вас? - Но това не е така.
Търсих ги навсякъде, но ако не ги намеря, те ще ме убият.
Не, няма. Няма да им позволя.
Питър, помогнете ми. Само на вас имам доверие.
Ще ви помогна.
Обещавам ви го. Хайде.
O, толкова съм гладна, че се боя да не припадна.
Намокрила съм костюма ви със сълзите си.
Всичко е наред. Ще изсъхне.
Избършете си очите.
Обещайте ми, че никога няма да ме лъжете, както Чарлз.
Защо хората лъжат толкова много?
Обикновено, защото искат нещо и си мислят, че истината ще им попречи.
Вие често ли лъжете?
- Здравейте? - Г-жо Лампърт, аз съм,
човекът, който беше в стаята ви преди известно време.
- Какво искате? - Кой е?
Този с когото се бихте.
- Дайл с вас ли е? - Кой?
Този с когото се бих, г-жо. Дайл. Така се казва.
Сега там ли е?
- Да, така е. - Какво казва?
Не му се доверявайте. Не му казвайте нищо.
Той също иска парите.
За какво става дума?
Той...
Той каза, че ако не му дам парите, ще ме убие. - O, не го приемайте сериозно.
Той още не се е съвзел от боя.
- Вярвам на това, което каза. - Не, не. Това са празни приказки.
Но думите нараняват.
Знам.
Опитайте малко да поспите. Ще се почувствате по-добре.
Не се притеснявайте. Аз също се нанесох тук, в съседната стая.
Така че всичко ще бъде наред.
Ако ви трябва нещо, почукайте на стената.
Заключете вратата след мен.
Лека нощ.
Спокойна съм, г-н Бартоломю.
Работата е там, че с тях има и още един.
- Какво? - С тях има още един човек, който го нямаше на вашата снимка.
Представи ми се като Питър Джошуа, но не се казва така. Името му е Дайл.
- Слушате ли ме, г-н Бартоломю? - Да, да, г-жо Лампърт.
Не знам кой е този г-н Дайл,
но е възможно да грешим относно това, кой е убиеца на съпруга ви.
Казвате..., че може да е той?
Г-н Бартоломю, ще се махна от тук със следващия полет.
Не възнамерявам да чакам, да дойдат и да ме изкормят.
Сега се успокойте, г-жо Лампърт. Успокойте се.
Сега къде се намирате? Ако искате да се срещнем някъде около пазара?
- При халите? - Да. Срещу "Св. Юстас".
- Ще бъда там след 15 минути. - Добре, аз също.
Хайде, тръгвайте. Без значение къде. Тръгвайте!
Карайте след онова такси.
- Проследи ли ви някой? - Да, Дайл. Но го преметнах.
Бих казал, че от жените става отлични шпиони.
Агенти.
- Той има оръжие, г-н Бартоломю. - Не.
- Но аз го видях. - Не, това не е Карсън Дайл.
- Карсън? - Само един Дайл е свързан с тази афера, г-жо Лампърт.
И това е Карсън Дайл.
Искате да кажете, че сте знаели за него отдавна?
Това е достатъчно, за да направи от всеки човек вегетарианец , не е ли така?
Слава Богу, че не вися заедно с тях.
Защо не ми казахте, че знаете за Дайл?
Не смятах за нужно. Дайл е мъртъв.
Г-н Бартоломю, какво означава това?
През 1944г., петима сътрудници
на военното разузнаване,
бяха изпратени в немския тил,
за да предадат 250 000 долара в златни кюлчета
на френската съпротива.
Тези петимата бяха: вашия съпруг Чарлз,
тримата, които дойдоха вчера на погребението му
и Карсън Дайл.
Но вместо да го предадат, те решиха да откраднат златото.
- Как? - Да го закопаят,
и да кажат, че е пленено от немците.
Оставаше им само да дойдат след войната, да го изкопаят
и да го разделят на пет части.
Четвърт милион долара без данъци, да се раздели по равно.
Може ли една цигара, моля?
Не мога да търпя тези шеги.
Все едно пия кафе през воал.
Всичко минало гладко, докато те закопавали златото.
Но на връщане се натъкнали на немски патрул.
Една картечница отнела на Скоуби дясната ръка,
а Карсън Дайл бил ранен в корема.
Някакъв проблем ли има с цигарата?
Не, нищо. Какво станало после?
Имате ли представа колко струват тук?
Моля ви, продължавайте, г-н Бартоломю. Какво се е случило след това?
Карсън Дайл умрял, но Скоуби оцелял. Така...
- За кого е супата? - За мен.
Докъде бях стигнал?
- Карсън Дайл умрял. - Да.
Другите се върнали в базата, за да чакат края на войната,
но Чарлз се оказал най-нетърпелив.
Върнал се по-рано, изкопал златото, прибрал го за себе си и изчезнал.
Гидеон, Teкс и Скоуби го търсили през цялото това време.
Но ако те са откраднали златото, защо не ги арестувате?
Изградили сме тази история от частична информация,
но нямаме реални доказателства.
А какво прави тогава ЦРО?
ЦРУ, г-жо Лампърт.
По време на войната се казвахме "Отдел за военно разузнаване".
Това са наши пари и искаме да си ги върнем.
Извинявам се, г-н Бартоломю, но нищо от това което ми разказахте, не може да промени моето решение.
Тази вечер напускам Париж.
Не ви съветвам да го правите, г-жо Лампърт.
Добре си спомнете какво се случи с вашия съпруг, когато той се опита да избяга.
Където и да отидете, тези мъже ще са по петите ви.
Дори няма да ви помогне, ако постоянно си сменяте хотелите.
Моля ви, помогнете ни, г-жо Лампърт.
Вашето правителство разчита на вас.
Е, ако ми е съдено да умра, то по-добре да умра за страната си.
Това се казва дух. Ето какво трябва да направите.
Трябва да разберем, кой е този Дайл.
Искам да го научите.
Защо аз?
Вие сте идеалният човек. Той ви има доверие.
Спомнете си, че вие сама казахте, че жените са идеалните шпиони.
Агенти.
O, извинете.
- Фройлайн. Фройлайн! - Защо ме преследвате?
Това прилича на парад. Престанете!
Как сте? Радвам се да ви видя. Отдавна ли дойдохте?
Този град е прекрасен. Добре ли прекарвате времето си? Колко много може да се види.
Фройлайн! Фройлайн!
Ако не спрете да вървите след мен, ще повикам полиция!
Такси!
- Дайл, моля. Д-А-Й-Л. - Да, г-н Дайл. Спомних си.
- Не, съжалявам, г-н Дайл. Днес няма нищо. - Благодаря.
Г-н Дайл, моля. Търсят ви по телефона.
Г-н Дайл. Четвърта кабина.
Г-н Дайл. Четвърта кабина, моля.
- Да? - Добро утро, г-н Дайл.
- Реджи? - Това е единственото име, което имам. Как е при вас?
Стига сме играли на котка и мишка. Изгризахте ме. Какво искате да знаете?
Защо ме излъгахте!
Така се получи. Но аз го правех заради вас.
- Опитвам се да разбера кой сте вие. - Знаете името ми. То е Дайл.
Карсън Дайл е мъртъв.
Да, така е. Той беше мой брат.
Ваш брат?
Военните мислят, че е убит от немците,
но аз смятам, че това са направили... Teкс, Гидеон, Скоуби и вашия съпруг,
защото брат ми не е искал да участва в кражбата на златото.
Мисля, че той е искал да ги издаде и те са го убили.
Опитвам се да го докажа. Те мислят, че съм с тях, но това не е така, Реджи.
Аз съм на ваша страна. Повярвайте ми.
Но как? Вие ме излъгахте също така, както и Чарлз.
И то след като ми обещахте, че няма да ме лъжете.
O, искам да ви вярвам, Питър...
Може ли да ви наричам така?
Трябва да мине време, за да свикна с новото ви име. То какво е?
Ало? Ало?
Нито дума или ще те убия, Дайл.
Ще си изцапаш шлифера.
Вземете другия асансьор, моля.
Внимавай. Не искаш да си загубиш ръката.
Добре, върви натам.
Добре, обърни се.
Сега седни.
- А сега какво? - Ще чакаме. Затвори си устата.
O, съжалявам за това.
Добре. Давай нагоре.
- Трябва ли да почукам? - Не, отвори я...
и върви надясно.
Предполагам, че изгледът е много добър.
Много е красиво. Сега какво?
От това се страхувах.
Ще ти дам по-голям шанс, Дайл, отколкото ти даде на мен.
Къде са парите?
И затова ли ме домъкна чак до тук?
За да ме попиташ това?
- В нея са. - А аз мисля, че са у вас двамата.
За последен път те питам, Дайл. Къде са парите?
Даже и да бяха у мен..., а те не са...
нима мислиш, че бих ти ги дал?
Отстъпи назад.
Накъде?
Това е идеята.
И-изчакай за момент. Внимателно.
- Хърман? - Какво?
- Какво правиш? - А ти как мислиш?
Ако ти стане скучно,
се опитай да напишеш 100 пъти "Обичай ближния си".
Мосю, следващия път, бихте ли използвали ключалката, а?
- Вие ли сте? - Да.
- Да ви отворя ли? - Разбира се. Изчакайте за момент.
Знаете ли, че не е вежливо да оставяте телефонната слушалка по време... на разговор?
Какво се е случило?
O, срещнах мъжът с железните нокти.
Скоуби?
Видях го да се върти в кантората на "Американ експрес".
Влезте. Ако това се беше случило на мен, щях да полудея.
Имате вид на момиче, което вече е преживяло нещо подобно.
Седнете.
Ч-ч-чакайте един момент.
- К-к-какво е това? - Прекрасно нещо.
- Ще ви заболи повече, отколкото мен. - Ще се обзаложа...
O! Харесвате ли звука от разкъсването на плат?
- Не. - Това е странно.
Чуйте, а-аз само дойдох да ви видя.
Стойте мирно. Не е толкова зле.
Няколко дни няма да можете да спите на гръб.
Но може да спите в някое друго положение, нали?
Боли ли ви?
- Какво? - Боли ли ви?
- O! Шегувате ли се?
Ако бях ранен от куршум, сигурно щяхте да го извадите със зъби, като по филмите.
Вие наистина ли сте братът на Карсън Дайл?
Искате ли да видите паспорта ми?
Паспорт? Нима това е доказателство?
- Е, искате ли да видите татуировката ми? - Да.
Добре, всичко се върти около това.
Бих искала да ми кажете първото си име.
Александър.
Добре, Александър.
- Свободен сте. - Добре.
Вие сте нов човек.
Съжалявам, че старият не можа да ви каже истината,
но съм длъжен да ви поясня, каква е вашата роля в тази работа.
А има ли г-жа Дайл?
Да, но сме разведени.
А аз си мислех, че Питър Джошуа е разведен.
И с него е също толкова трудно да се живее, както и с мен.
Алекс, как може да се разбере дали един човек лъже или не?
- Не може. - Трябва да има някакъв начин.
Има една стара загадка за две индиански племена.
Белокраките винаги казват истината, а чернокраките - лъжат.
Един ден срещате индианец и го питате:
"Хей, индианецо, ти честен белокрак ли си или лъжлив чернокрак ?"
Той отговаря:"Аз съм честен белокрак." Но кой е той?
Защо да не му погледна краката?
Защото е обут в мокасини.
Е, тогава той е честен белокрак, разбира се.
А защо да не е лъжлив чернокрак?
- А вие какъв сте? - Честен белокрак.
Влезте.
- Седнете. - Защо? Искате да ми видите краката?
Да.
Хайде, Реджи, изслушайте ме.
Отново говорите с мен, като родител.
- Не забравяйте, че съм вдовица. - Като Жулиета, на 15 години.
- Но аз не съм на 15. - Е, това си е ваш проблем... твърде сте стара за мен.
- Можете ли да бъдете сериозен? - O! Вие казахте ужасна дума.
- Какво толкова казах? - Сериозен.
За мъж на моята възраст, това е много неприятна дума.
Не искам да бъда сериозен и от цялата си душа не го пожелавам и на вас.
Добре, да се отдадем на лекомислието. Какво ще кажете за това, а?
Реджи, престанете.
Добре.
- Сега пък какво правите? - Преставам.
- Кой ви каза да го правите? - Вие.
Не съм свършил с оплакванията.
- Сега престанете. - Алекс, мисля, че ви обичам.
Хей, телефонът звъни.
Няма значение.
Който и да е, ще се откаже.
Един момент. Хайде, вземете.
Ало.
Извинете, а... Аз само, а...
Бях заета с нещо.
Бих ви бил много признателен,
ако дойдете веднага в стая 46 и да направите нещо за нас.
Кажете ми поне една причина да го направя.
Да. Един младеж, на около шест-седем години,
иска да говори с леля Реджи.
Това достатъчно ли е?
Те са хванали Жан-Луи.
Веднага идвам.
Хей, Текс, ще вземеш ли малко това дете? Заболя ме кракът.
Готово.
Вие истински каубой ли сте?
Да, така е, хлапе.
А къде е пистолета ви?
Остави тази работа!
Жан-Луи.
Здравейте, г-жо Лампърт.
Него кой го е викал?
Е, Хърман, виждам, че си се приземил добре.
Веднага ще се обадя на Силви.
- Страхувам се, че ще трябва да почакате, г-жо Лампърт. - Тя е майка му.
Тя ще бъде ничия майка, ако не отговорите на въпросите ни.
- Това не е игра, г-жо Лампърт. - Веднага ни дайте парите.
Защо не млъкнете и не оставите детето на мира.
В него няма пари, а също и в г-жа Лампърт.
В кого са тогава?
Не знам, Хърман. Може би са у теб.
У мен?
Или у теб.
- Или у него. - Това е най-нелепото нещо, което съм чувал...
- Чуйте този мъж. - На път е да полудее.
Задръжте. Да предположим, че някой от вас е видял Чарлз в Париж.
Случайно го е срещнал на улицата,
последвал го е, когато се е опитал да избяга отново, качил се е във влака след него,
хвърлил го е през прозореца и без да казва на другите двама,
е задържал парите само за себе си.
Ако един от нас е направил това, той нямаше да седи да чака другите двама да го надушат.
Но ще го направи. Виждате ли? Ако той изчезне, ще признае вината си.
Който и да е той, ще стои тук и ще се преструва, че търси парите,
очаквайки другите двама да отстъпят, за да може да се прибере вкъщи.
Той се опитва просто да ни разкара. Те са ги взели, казвам ви.
Защо да не претърсим тази стая?
Това е добра идея.
Защо си губим времето? Да започваме.
- Докато чакаме, ще потърсим парите у вас. - Не и в моята стая!
Е, Хърман. Имаш ли нещо за криене?
Аз нямам възражения.
Добре, ето ключът ми.
- Дай го тук. - Стаята ми е отворена.
Всички. Хайде.
Чувствайте се като у дома си.
Е, на работа.
Хайде, Жан-Луи. Хайде. O, това е прекрасно.
- Кого подозирате? - Скоуби. Само той възрази.
Добре, аз ще се заема със стаите на Текс и Гидеон.
Вие вземете Жан-Луи с вас и се заключете в стаята.
Хайде, Жан-Луи. Да търсим съкровището.
Teкс?
Човече, това са нещата на Чарли.
Хубаво ги разгледай.
- Мислиш ли, че трябва да кажем на Хърман? - За какво?
Ако парите не са тук, защо да го дразним?
А ако са тук?
Защо да го дразним?
- Какво? - Сигурен ли си, че тук не липсва нещо?
Не, всичко си е тук. Полицията любезно ни е предоставила опис.
Тук няма нищо струващо четвърт милион долара.
Само ако не сме слепи.
През цялото време си повтарям, че е открадната голяма сума пари,
но до сега не съм видял нито цент.
Искаш да кажеш, че ловим риба, не където трябва?
Какво имаш предвид?
Ти не мислиш, че парите ги е прибрал някой от нас, както каза онзи.
Това би било много неприятно,
като се има предвид, че сме воювали заедно.
Е, знаеш, че бих ти казал, ако ги бях намерил.
Естествено. Както и аз бих казал на теб.
Естествено.
И Хърман също би ни казал.
Естествено.
Той е добре, Силви. Честно.
Само побързай. До скоро. Добре. Довиждане.
Е, ако ти имаше съкровище, къде би го скрил?
Щях да го заровя в градината.
Не е зле, но този човек не е имал градина.
- O, аз също нямам. - Нямаш ли?
Е, а ако го беше скрил в тази стая, къде би го сложил?
- Там. - Върху онзи шкаф?
Знаеш ли какво? Може и да си прав.
O, надявам се да не се натъкна на малки космати чудовища, които живеят тук.
Хей, тук има нещо. Тежко е.
Намерих ги! Намерих ги! Намерих ги!
Ако мислиш, че това е само твоя заслуга, то значи си се побъркал.
Намерихме ги! Намерихме ги! Намерихме ги!
Намерихме ги! Намерихме ги! Намерихме ги! Намерихме ги!
Открихме ги! Открихме ги!
- Намерихте ли ги? - Не.
- Какво означава "не"? - Хлапето викаше, че сте ги намерили.
Горе. Те са отгоре.
Повярвайте ми, там горе няма нищо.
Да?
O! Скачащи дяволи.
Това е само резервната протеза на Хърман.
- Къде е той? - В моята стая.
По-добре вземете момчето и го изведете навън.
O, кой може да е постъпил така подло с него?
Не съм съвсем сигурен.
Е, това не е моята стая.
Също и моята.
O, това определено няма да се хареса на полицията.
Трябва да го изсушим и да го пренесем в неговата стая.
Не изглежда толкова зле.
O, бедния, стар Хърман.
Изглежда, че късметът му винаги го е заобикалял.
Е, може би, той сега се среща някъде с истинската си ръка.
Чувек, удавил се в собствоното си легло?
Невъзможно е.
И е облечен в пижама... втори труп облечен в пижама. Изглежда глупаво.
Престанете да ме лъжете.
Носът ми подсказва, когато ме лъжат.
За 23 години нито веднъж не е сбъркал.
Този нос направи от мен комисар от полицията.
Г-н Дайл, или г-н Джошуа... Кое е правилното?
Дайл.
На летището сте се регистрирали като г-н Джошуа.
Нима не знаете, че като се регистрирате с чужди имена, нарушавате закона?
- Не, не знаех. - У нас, в Америка, това е нещо обикновено.
На всички ви е забранено да напускате Париж,
докато това дело не започне да се изяснява.
Само ви предупреждавам, че ще ви наблюдавам.
Предупреждавам ви, че в тази страна все още се използва гилотина.
Винаги съм смятал, че острието,
което пада върху шията,
предизвиква само леко гъделичкане.
Но това е само предположение, разбира се.
Надявам се, че никой от вас не иска да провери това твърдение.
Кой според вас го е направил?
- Гидеон? - Възможно.
- Или Teкс? - Възможно.
- Вашата помощ е неоценима. - Старая се.
- Може ли да взема един от тези? - Какво?
Мисля, че това е Текс.
- Ванилия и шоколад, моля. - Защо мислите, че е Текс?
Защото подозирам Гидеон,
а винаги се оказава този, който не подозираш.
Жените са лишени от логика, защото считат че не е женствено или защото не могат по друг начин?
Кое е нелогичното?
Току-що казахте, че е виновен този, който не подозирате.
Вие подозирате Гидеон, значи е виновен Текс.
А ако подозирахте Текс, щяхте да сте убедена че Гидеон е виновен.
Само предполагам, че те не могат да ми помогнат.
- Кой? - Жените.
Знаете ли, че съжалявам за Скоуби?
Хубаво би било и ние да можехме така?
- Какво, да умрем като Скоуби? - Не. Да танцуваме като Джин Кели.
Спомняте ли си, как танцуваше край реката в "Един американец в Париж",
без да го е грижа за света около него?
Знаете ли? Това е хубаво. Искате ли малко?
Не, благодаря.
Предполагам, че и вие не сте ял. Дайте ми това.
Извинете.
Алекс, страхувам се.
Да, знам.
Не мога да си обясня, защо го убиха.
Е, възможно е някой да си е помислил, че една четвърт е много малко.
Защо си мислите, че на този човек ще му стигне една трета?
Той иска всичко. Това означава, че и ние му пречим.
Tочно така.
Трябва да предприемем нещо. Всеки момент може и нас да ни убият.
Вие способен ли сте на това?
На какво? На убийство?
Не. Да се спуснете долу по въже, за да спасите жената, която обичате.
Като гърбавият от Нотр Дам.
Кой е оставил това тук?
Преоблечете се бързо. Умирам от глад.
Надявам се моят костюм да отива на вашето ядене.
Какво искате?
Тук е детектива на хотела. Защо няма момиче във вашата стая?
Боже, вие сте непоносима.
- Може ли да вляза? - Не. Ще влизам в банята.
Бих искала да направите нещо за мен.
- Какво? - Е, на ваше място не бих лежала в тази вана.
Не бих искала да съм сама. Страхувам се.
Вие сте в съседната стая. Ако има нещо, викайте.
Реджи?
Хванах те.
Знаете ли историята за момчето, което викало: "Вълк"?
Душът е там.
- O, хайде, отворете вратата. - Това е пълен абсурд.
Ще ви назова една дузина мъже, които с удоволствие биха взели душ с мен.
- Защо не им се обадите? - Настоявам.
O, вие сте полудяла.
- Какво правите? - Свалям си обувките.
Нима е възможно да се вземе душ, когато не си си събул обувките?
Обикновено обичам да си пея, докато съм под душа.
- Някакви заявки? - Затворете вратата.
Страхувам се, че не знам тази песен, г-це. Е...
- Затворете вратата! - Защо?
Елате и вижте.
Бързосъхнещ.
Колко често извършвате този малък ритуал?
O, всеки ден. Така препоръчва производителя.
Не ви вярвам.
O, да, това е... Един момент.
Прочетете упътването.
Вижте тези малки букви.
"Носенето на този костюм по време на баня,
запазва неговата форма."
Водонепромокаем.
Чакайте.
Акро найлон. Фибро резинстантен.
Пластичен. Антикорозионен. Негоряем. Анти-анти.
- Вие сте полудял. - Против лудост!
- Да? - Г-жо Лампърт? Бартоломю е.
Разговарях с Вашингтон, г-жо Лампърт.
Продължавайте, г-н Бартоломю. Слушам ви.
Е, предадох им вашето съобщение за брата на Карсън Дайл.
Попитах ги, какава информация имат и те ми отговориха.
Няма да останете доволна от отговора, г-жо Лампърт.
Карсън Дайл не е имал брат.
- Г-жо Лампърт? - Сигурен ли сте, че няма някаква грешка?
Това е изключено. Бъдете внимателна, г-жо Лампърт.
Довиждане.
Оставих моят бързосъхнещ костюм да се суши. Добре ли сте?
Какво се е случило? Нещо лошо?
Навярно сте се изтощили от глад.
Днес сте яли само 5 пъти.
Ще се разпоредя да ми изгладят костюма и отиваме на вечеря.
Да отидем където има хора. Искам да съм сред хора.
Хей, знаете ли, още е леко влажен.
От 20 минути не сте казали нито дума.
Мисля си за Чарлз и Скоуби, и за това, кой ще е следващият.
Аз?
Не мисля, че вие знаете кой ги е убил, нали?
Не. Не още.
Всеки, който е жив, може да бъде заподозрян.
Какво, вие да не намеквате, че може аз да съм убил Чарлз и Скоуби?
Какво трябва да направя, за да ви убедя в противното? Да стана следващата жертва?
Все пак е някакво начало.
Съвсем престанах да ви разбирам.
Преди малко ме гонехте около вашата баня.
В следващият момент ме обвинявате в убийство.
Карсън Дайл не е имал брат.
O, мога да ви обясня, ако ме изслушате.
Е, пеша по водата не мога да си тръгна, нали така?
- Е, ако искате ще ви разкажа историята на моя живот. - Истинската или измислената?
- E... Защо не млъкнете? - Добре!
- Готова ли сте да ме изслушате? - Давайте.
Добре.
Когато бях млад, баща ми се надяваше, че ще продължа неговия бизнес.
Скелети за чадъри. С това се занимаваше.
Разумен бизнес, предполагам, но не намирах смисъл да се занимавам с него, пък и нямах чувства.
Надявам се, че тези ще ни доведат до някъде.
Е, те ме водеха далеч от рамките за чадъри, например.
Но това ме остави без каквото и да е честно средство за поддръжка.
Какво искате да кажете?
Е, в условията на конкуренция,
за човек без професия, няма голям избор,
и аз започнах да търся хора, които имат пари, повече отколкото са им нужни,
толкова много, че не могат да си ги преброят.
Това означава, че вие сте крадец?
Е, това не е точно верният термин,
но той изразява същността на нещата.
Не мога да повярвам.
Не мога да ви упрекна за това.
Но аз все пак вярвам в това, че не вярвам.
Значи, сбогом, Александър Дайл, добре дошъл, Питър Джошуа.
Извинете. Името ми е Адам Кенфийлд.
- Адам Кенфийлд? - Да.
Чудесно. Сменихте три имена, в рамките на два дни.
Даже не знам, с кого разговарям в момента.
- Е, човекът е същият, само името е друго. - Не, не е.
- Адам Кенфийлд е мошеник и аз искам да знам защо. - Е, това е лесно.
Харесва ми какво върша. Изпитвам удоволствие от работата си.
В света има много малко мъже, които да са увлечени от работата си като мен.
Опитайте да се убедите в това .
А има ли г-жа Кенфийлд?
- Да, но сме разведени. - "Но сме разведени."
- Това е истина. Хайде да вечеряме. - O, толкова съм гладна, че мога да изям цял кон.
Мисля, че точно това си поръчахте.
Бъдете малко по-учтив, след като толкова пъти ме измамихте.
- Как съм ви измамил? - O, вашето забележително отхвърляне.
Знаехте, че не мога да се съпротивлявам.
- Сега знам, че ви интересуват само парите. - Точно така.
Е, какво искате да чуете от мен?
Че красиво, но отчаяно момиче, ми е по-скъпо
от четвърт милион долара?
- Едва ли. - То е като да хвърлиш ези-тура.
Какво?
Никога ли не сте мислили, дали ми е лесно постоянно да се сдържам?
- O, ако можехте да си видите лицето. - Какво му е?
Красиво е.
Сега какъв е проблемът?
Не съм гладна повече. Не е ли удивително?
- Адам! - Всичко е наред. Да отидем там.
Не изглеждате зле на тази светлина.
Защо мислите, че ви поканих тук?
Може би искате да видя как работите,
като на конкурс.
Много са добри, а?
Бих могъл да ги науча още много.
O, нима вие сте се занимавали преди и с това?
Разбира се. Как мислите се озовахме тук?
- Може ли втора целувка, а? - O, не.
Докторът ми забрани да се разгорещявам.
Е, но ако ви кажа да дойдете, вие ще дойдете, нали?
Е, хайде.
Да. А?
В предверието?
Да не си си загубил ума?
3:30 сутринта е.
Какво си мислиш?
Добре, добре. Слизам. Изчакай за момент.
Х... Х-хей, включи светлините!
Хей, как се спира това?
Вече са трима и всеки е в пижама.
Това да не е някаква нова американска мода?
Вашият приятел, който живееше тук и беше от Тексас,
и той изчезна. Изпари се.
- Къде е? - И аз искам да знам.
Мадам?
Кажете ми, г-н Дайл. Къде бяхте в 3:30 сутринта?
В моята стая. Спях.
- А вие, г-жо Лампърт? - Аз също.
В стаята на г-н Дайл?
Не, в моята стая.
Очевидно казвате истината.
Защо би ви трябвало да измисляте някаква нелепа история?
На ваше място не бих обличал пижама.
Лека нощ.
Е, сега всичко е ясно. Teкс е взел парите.
- Върви да спиш, а аз ще ти кажа когато го намеря. - Сега ли отиваш да го търсиш?
Ако полицията го намери първа, то те няма да ни дадат четвърт милион долара.
- O, Адам... - Върви да спиш и се заключи.
- Да? - Слушай ме внимателно, Дайл.
Знам у кого са парите и си искам моят дял.
Той се увеличава всеки ден.
И аз няма да изчезна, докато не си го получа.
- Къде отиваш, Текс? - Хайде, човече.
Майка ми не е възпитавала глупави деца.
Виж какво ще ти кажа:
когато искаш да ме намериш,
само се огледай около себе си,
защото отнякъде ще те наблюдавам.
Отвори.
- Мисля, че грешим, като си мислим, че Текс е взел парите. - Защо?
Току-що ми позвъни. Още ги търси.
Значи след като е убил Гидеон, не ги е намерил.
Кръгът се стеснява около нас. Парите са у теб.
Но аз ги търсих навсякъде. Знаеш, че ги търсих.
Къде е чантичката от летището?
- В гардероба. - Донеси я.
Боже, колко си упорит.
Те трябва да са били у Чарлз, когато Текс го е убил.
Благодаря.
Всички вече милиони пъти ровиха в тази чантичка.
Включително и аз.
- Добре, да погледнем още веднъж. - Оглеждам я всеки ден.
Някой отдавна да ги беше намерил.
Те са тук, Реджи. Сега ние ги гледаме, но не ги виждаме.
Някое от тези неща струва четвърт милион долара.
- Но кое? - Не знам. Не знам.
Четири паспорта. Не.
Билет за параход.
- В него има ли нещо? - Нищо.
Портфейл.
Гребен? Не.
Писалка.
Какъв е този ключ?
От апартамента. Същият е като моя.
Добре...
Убедена съм, че не ти трябват.
Трябват ти.
Това нещо е безмислено,
но струва четвърт милион долара.
- Изчакай за момент. - Какво?
- Зъбният прах. - Какво за него?
Би ли разпознал вкуса на хероина?
Хероин.
Хероин с вкус на паста за зъби.
Е, предположих, че може да е това.
Задънена улица.
Е, върви да спиш. Сутринта ни чака работа.
Тази вечер нищо повече не можем да направим.
Обичам те, Адам.
Да, каза ми го.
Не. Последният път казах: "Обичам те, Алекс."
- Побързай. Говори англичанина. - O, проклятие.
Г-н председател, уважаеми делегати,
уважаеми италиански колеги.
Делегацията на Нейно Величество, с огромно внимание изслуша за Южна Европа...
- Включен ли е? - Не, не е. Какво има, Адам?
Нищо. Мисля, че открих нещо.
Оглеждах стаята на Текс и намерих това в кошчето за боклук.
Една разписка.
Даде ми я инспектор Грандпиер, когато ми върна нещата на Чарлз.
- Не разбирам, как тя е попаднала в... - Не, не си видяла.
Когато претърсвахме чантичката, не забелязахме, че нещо липсва... бележник.
Този бележник го нямаше, нали? Нямаше го в чантичката.
Точно така.
Помня, че Грандпиер го разглеждаше,
но не намери нищо, което да заинтересува полицията.
Можеш ли да си спомниш нещо от него?
Е, там имаше нещо за последната среща на Чарлз.
С кого? Къде?
- Там пишеше само къде. - Хайде, Реджи, мисли.
Може би, точно това търсим.
Адам, тези пари не ни принадлежат.
- Ако ги вземем за нас, ще нарушим закона. - Глупости. Ние не ги крадем.
- Няма закон за кражба на крадени пари. - Разбира се, че има!
Къде е? Кога успяха да го приемат? Мисли, Реджи.
Какво пишеше в бележника?
Някакво място, някакъв ъгъл или улица.
Имам работа. Включвам се.
...за, за конферецията относно Южното полукълбо...
...за конферецията относно Южното полукълбо...
състояла се на 22 март...
Не, почакай! Била е в четвъртък, 5:00 вечерта.
Градината на Шанз-е-лизе.
Това е, Адам! Градината!
Е, днес е четвъртък, и е почти 5:00 часа, хайде.
Всичко е наред, господа. Продължавайте.
Сега какво?
В 5:00, четвъртък, градината.
Сигурно е някъде тук.
Но Чарлз са го чакали миналата седмица.
- Да, знам, но това е всичко, което имаме. - Не се шегувай.
Преди десет минути, все още имах работа.
Сега имаш друга работа. Спри да мърмориш и започни да търсиш.
Ще ида да погледна от другата страна. А ти огледай насам.
Безмислено е. Даже не знам какво да търся.
Не мисля, че и Текс знае.
- Текс? Тук ли е? - Погледни.
Искам да разбера, какво е намислил. Ти стой тук.
Бъди внимателен, Адам. Той вече е убил трима.
Чакай! Чакай!
Такси!
Дръпни се.
Добре, къде е писмото?
Писмото ли? То няма да ти помогне с нищо.
Знаеш какво имам предвид. Пликът с марките по него.
Той ми трябва.
Дилетант.
Тъп, малоумен, лекомислен дилетант.
Те пак ни изиграха.
- За какво говориш? - Първо мъжът й, а сега и тя?
Тя изпърха с мигли и ти загуби главата си,
подобно на някое наивно хлапе.
Искаш плика ли?
Ето. Вземи го. Целият е твой.
Уби трима души за нищо!
Ти си дилетант!
Ти си тъпо магаре!
Ти си мухльо!
Силви! Какво правиш тук?
Чакам Жан-Луи.
А той къде е?
Много се зарадва на марките, които ти ми даде тази сутрин.
- Каза ми, че никога не е виждал такива. - Радвам се.
- А това какво е? - Пазар на филателисти.
Идва всеки четвъртък следобед.
Тук Жан-Луи си обменя марки.
- Мили Боже, къде е той? - Какво има, скъпа?
Марките! Те са безценни!
- Какво? - Безценни са! Хайде!
- O, не го виждам никъде. - Да се разделим.
- Ти погледни натам. - Добре.
Жан-Луи!
Жан-Луи!
Жан-Луи!
Жан-Луи!
Жан-Луи.
Реджи! Реджи!
Жан-Луи, слава на Бога. В теб ли са...
- Какво е това? - Един човек ми ги даде, срещу моите три.
Един човек? O, не, Жан-Луи. Кой? Къде?
Бързо, мон шери. Бързо.
- Натам. - Хайде!
- O, но той си е отишъл. - Мога да го разбера.
Влезте.
- Мосю Феликс? - Да.
Очаквах ви. Знаех, че ще дойдете.
Погледнете ги, мадам.
Някога през живота си, виждали ли сте такава красота?
Извинете. Не разбирам нищо от марки.
Познавам ги по-добре, отколкото човек познава лицето си.
Тази първата е шведска, за четири шилинга.
Наричат я "Da Gula Fyraskillingen",
печатана през 1854г.
- Колко струва? - O, парите са без значение.
Страхувам се, че имат значение.
Е, във ваши пари, около 85 000 долара.
- Може ли да седна? - Да.
- А тази синята? - O, наричат я "The Hawaiian Blue".
През 1894г., нейният собственик убил друг колекционер,
който се опитвал да я получи.
А колко струва днес?
65 000.
- А последната. - A, последната е най-добра от всички.
Шедьовърът на колекцията.
Една от най-ценните марки в света.
Наричат я "Тhe Gazette Maldave".
Напечатана е ръчно върху цветна хартия
и носи подписа на своя създател.
Днешната й цена е 100 000 долара.
Аз не съм крадец, мадам.
Знаех, че днес е станала някаква грешка.
Вие сте дали на момчето куп марки в замяна.
- Колко струват? - Дайте да погледна.
350 от Европа; 100 от Азия;
175 от Америка; 100 от Африка;
и 12 марки в памет на принцеса Грейс.
Всичките струват 10 франка.
И не забравяйте това.
Благодаря.
- Извинете ме. - O, не.
Няколко минути бяха мои. Това ми е достатъчно.
Адам? Адам?
- Здравейте? - Г-н Бартоломю?
Да.
Teкс е мъртъв. Задушил се е.
Това е дело на Адам. Той е убил всичките.
- Сигурна ли сте? - Да, сигурна съм.
Teкс е написал името "Дайл" преди да умре.
Той е убиец, казах ви.
Почакайте за момент, г-жо Лампърт. Повторете ми всичко още веднъж.
Парите са марките върху писмото, което Чарлз е взел със себе си във влака.
През цялото време са били пред очите ни, но никой не им е обърнал внимание.
Г-жо Лампърт, изслушайте ме. Вие не сте в безопасност, докато тези марки са у вас.
Вижте. Знаете ли централната градина на входа на Пале Роял?
- Колонадата? - Да, до колонадата.
- Веднага отидете там. Побързайте, г-жо Лампърт. - Тръгвам веднага.
Реджи! Марките! Къде са те? Реджи! Почакай!
За да убиеш и мен? Текс е мъртъв. Написал е "Дайл" на пода.
- Аз не съм Дайл. Знаеш това. - Но Текс не го е знаел. Ти си убиец.
Реджи, дай ми тези марки!
- Пале Роял, бързо. - Заето е.
- Трябва бързо да отида. - Заето е.
Билета!
Американското посолство.
A-американското посолство?
Офисът на г-н Бартоломю, моля.
- Говорете малко по-високо, моля. - Не мога да говоря по-високо.
Г-н Хамилтън Бартоломю.
Извинете. Г-н Бартоломю си тръгна.
Някой се опитва да ме убие.
- Какво? - Да ме убие!
Трябва веднага да му предадете това.
Той е в централната градина на Пале Роял, до колонадата.
Кажете му, че съм в телефонната кабина на тази станция на метрото.
Казвам се Лампърт.
- Здравейте? - Здравейте. Г-н Бартоломю?
- Да. - Току-що ви търсиха, г-н Бартоломю.
Казаха, че е спешно. Някаква г-жа Лампърт.
Лампърт? Не познавам никаква г-жа Лампърт.
Каза, че е в метрото и, че някой иска да я убие.
Опитват се да я убият? Тя за какъв ме мисли? За агент на ЦРУ?
Добре, ще уведомя за това френската полиция.
Г-н Бартоломю! Г-н Бартоломю! Помогнете ми!
Реджи! Спри!
Този човек е Карсън Дайл.
Вие знаете, че Карсън Дайл е мъртъв, г-жо Лампърт.
- Казвам ви, че той е Карсън Дайл. - Не вярвайте на нито една негова дума.
Просто дайте марките на мен. Той пак се опитва да ви измами.
Текс го е познал. Затова е и написал "Дайл".
- Ако му дадеш марките, той ще убие и теб. - Г-жо Лампърт!
Ако аз съм този за когото говори той, то какво ми пречи да ви убия и сега?
Защото ще трябва да излезе от укритието си, за да вземе марките.
Г-жо Лампърт, той иска парите за себе си.
Това е всичко, което иска той.
- Той е от ЦРУ. Срещнах се с него в посолството. - Казвам ти, че той е Карсън Дайл.
Точно така, г-жо Лампърт. Точно така.
Аз съм мъртвец. Погледнете ме.
Не знам вече, кой кой е.
Реджи, умолявам те.
Довери ми се още веднъж.
Защо да го правя?
Не знам нито една причина, заради която да не ми се довериш.
Спрете, г-жо Лампърт, или ще ви убия!
Все пак няма да получиш марките, Дайл.
Ще трябва да излезеш, за да ги вземеш, а аз ще те улуча с някой куршум.
Възможно е, но ще ти трябват много куршуми, за да ме убиеш.
Те ме изоставиха с пет куршума в крака и стомаха.
Знаеха, че съм жив, но ме изоставиха.
Прекарах 10 месеца в немски лагер, където нямаше никакви обезболяващи средства.
Те ме изоставиха. Заслужиха смъртта си.
- Но аз не съм виновна за нищо. - Сега парите са у вас, а те ми пренадлежат.
Г-жо Лампърт, те знаеха, че съм жив, но ме изоставиха.
Ето защо ги убих и четиримата.
Моля ви, повярвайте ми. Ще убия и вас. Все ми е едно.
Нямате избор. Губите си времето.
Отидох доста далеч и няма да се върна. Кълна се, ще ви убия!
Решете, г-жо Лампърт. Сега.
Адам!
Добре.
Знам, че сте там, г-жо Лампърт. Хайде излезте.
Чувате ли ме? Излезте!
Не искам да ви убивам, но ще го направя.
Излезте.
Играта свърши, г-жо Лампърт.
Не трябва да ме разтриваш толкова усърдно.
Този е готов. Подай ми другия.
Извини ме, аз си мислех, че ти си убиецът,
но кой можеше да предположи, че той е по-голям лъжец от теб?
Това ли е благодарността, че ти спасих живота?
Сама си разтривай краката.
Истината: мен ли спаси или тези проклети марки?
Каква глупост каза току-що. Как можа да си го помислиш?
Убеди ме в противното.
Кажи, че утре ще отидеш в посолството и ще им дадеш тези марки.
- Предложих ти да ми кажеш, че ще отидеш в... - Чух те, чух те.
Тогава го кажи.
Сега, Реджи, чуй ме. Искам да ти обясня нещо.
Няма значение. Сама ще отида.
Какво си мислиш? Че ще ги заинтересува?
Това е само четвърт милион. Това е по-малко от всичките им сметки.
Аз, като данъкоплатец...
Кой е данъкоплатец? Крадците не плащат данъци.
- Извинете, войниче... - Моряк съм, мадам.
Простете ми. Към кого да се обърна, за да върна откраднати правителствени пари?
Навярно към финансовият отдел.
Стая 217, втори етаж, г-н Крукшанк.
217. Благодаря, моряко.
Имаш ли нещо против да не идвам с теб?
Страхувам се, като предадеш парите да не си загубя главата.
Г-н Крукшанк, моля. Казвам се Лампърт.
Да.
- Г-н Крукшанк? Г-ца Ламп... - Госпожа.
Г-жа Лампърт иска да ви види.
- Да, сър. Направо влизайте. - Благодаря.
Ти си най-наглия,
прогнил,
презрян, безчестен...
Безчестен? Надявах се да се зарадваш, като разбереш, че не съм безчестен.
Ти си безчестен даже тогава, когато си честен.
Защо не ми каза за това?
- Забранено ни е да говорим. - Хайде, дай ми марките.
Чакай. Как е могъл Дайл да получи кабинет в тази сграда?
- Кога е била срещата ти с него? По кое време на деня, имам предвид. - В 1:00 на обед.
Времето за обяд. Всички излизат. Той го е планирал предварително.
Намерил е незаключен кабинет и се е разположил в него.
Как да съм сигурна, че кабинета е ваш?
Г-жо Фостър, предайте на Бартоломю от отдел охрана...
Бартоломю!
Кажете му, че всички кабинети по време на обяда, трябва да бъдат заключени.
Нека да започне с неговия.
- Дай ми марките. Хайде. - Как е първото ти име днес?
- Брайън. - Брайън Крукшанк.
Извини ме, но се спрях на това.
- Кой те е молил да се спираш на него? - Има ли г-жа Крукшанк?
- Да. - Но сте разведени.
Не.
Майка ми. Тя живее в Детройт.
Ще й харесаш. Тя на теб също. Хайде, дай ми марките.
Не и преди да ми докажеш, че ти наистина си Брайън Крукшанк.
Следващата седмица, това име ще бъде върху брачното ни свидетелство?
Престани да увърташ. Искам доказателство сега.
- Не те лъжа за името си. - Ще го проверя. Само трябва да почакам до...
"Брачно свидетелство"?
Ти каза "брачно свидетелство"?
Не сменяй темата. Дай ми марките.
O, обичам те, Адам, Алекс, Питър, Брайън, каквото и да ти е името.
O, обичам те.
Надявам се да имаме много момчета.
И всичките ще ги кръстим на теб.
Е, преди това да не забравиш да ми дадеш марките?