Tip:
Highlight text to annotate it
X
Translator: svetlozar neykov Reviewer: Mihail Stoychev
Миналата година Ви разказах история, в рамките на седем минути, за Проекта "Орион",
която, бе за много иновативативна технология,
която технически щеше да сработи,
но имаше само едногодишен политически срок, в който можеше да се случи,
и затова не се осъществи и остана като мечтата, която не се осъществи.
Тази година ще ви разкажа историята за раждането на компютрите.
Това бе перфектното въведение.
И става въпрос за история, която сработи. Тя стана реалност,
и машините са навсякъде около нас.
И това бе технология, която бе неизбежна.
Ако хората, за които ще Ви разказвам --
не го бяха сътворили, някой друг щеше да го направи.
Затова можем да кажем, че това бе правилната идея в точното време.
Това е университета Баричели (Barricelli). Това е университета, в който сме в момента.
В този университет, машините се развиват
и правят всички тези неща, като дори хора там променят биологията.
Започвам историята си с първата атомна бомба в Тринити (Trinity),
която се наричаше Манхатански проект. Тя беше нещо подобно на ТЕД (TED)
и събра много, умни хора заедно.
Трима от най-умните бяха
Стан Юилям (Stan Ulam), Ричард Фейнман (Richard Feynman) и Джон фон Нюман (John von Neumann)
и точно фон Нюман, който е казал, че след бомбата
работи над нещо много по-важно от бомбите:
той е говорил за компютрите.
Но той не е само говорил тях, а е и построил прототип. Това е машината, която е направил.
(СМЯХ)
Той е построил тази машина,
и това е било прекрасна демонстрация, за това как нещата наистина работят,
с тези малки битове (bits). Всъщност тази идея, датира много отдавна.
Първият човек, който я е обяснил
е бил Томас Хобес (Тhomas Hobbes), който през 1651г.,
обяснил как аритметиката и логиката са едно и също нещо,
и ако искате да направите изкуствено мислене и изкуствена логика,
можете да го направите само с аритметика.
Той казва, че единственото от което се нуждаете са: "събирането" и "изваждането"
Лайбиц (Leibniz), който дошъл малко по-късно - през 1679 година
показал че дори няма нужда от изваждане.
Можете да направите всичко само със събиране.
Ето вече имаме цялата двоична/бинарна (binary) аритметика и логика
довела до революцията на компютъра,
Лайбниц е бил първият човек, който се е замислил да построи такава машина.
Той разправял как ще я направи с лимки (кристали на калциев карбонат, CaCO3, сол),
и че ще има портали, процепи, които днес наричаме променливи записи/регистри,
и измествате регистъра, когато просто пускате тези лимки да се търкалят по пътечки.
Това е всичко, което машините правят,
само че вместо да го правят с лимки,
те го правят с електрони.
И тогава ние отиваме при фон Нюман, 1945г.
когато той преоткрива наново същата идея.
През 1945, след войната, електроните вече съществували
следователно е можело да се опита да се построи такава машина.
Затова през Юни 1945. Всъщност, дори преди бомбата да бъде пусната,
фон Нюман събрал заедно цялата теория и направил прототип,
което ни връща назад до Тюринг (Turing),
който, преди това, дава идея че може да се направи
- една не много умна малка крайноетапна машина,
просто чрез четене на входните и изходните данни на лентата.
Друго нещо, което направил фон Нюман
е изследвал как да се справи с трудността за предвиждане на времето.
Люйс Ричардсън (Lewis Richardson) видял как може да го направи с клетъчен порядък от хора,
даващ им на всеки малко парче от информация, и ги събрал заедно.
Тук можете да видите електрически модел илюстриращ знанието и волята,
но с възможност само на две идеи.
(Смях).
Това всъщност е било най-простият компютър.
Това е основно, защо имате нужда от qubit (единица съдържаща квантова информация),
защото има само две идеи.
Ако слеете много от тези идеи заедно,
значи сте разбрали основните положения използвани в модерните компютри:
аритметичната единица, централното управление, паметта,
записващо устройство, възможност за въвеждане и изобразяване на входни и изходни данни.
Но, има една уловка. Която е фатална - знаете,
ние какво видяхме, когато за първи път пуснахме програмите.
Инструкциите, които правят тази операция
трябва да се задават с абсолютно точен детайл.
И така програмирането трябва да е перфектно, или няма да сработи.
Ако видите произхода на това,
в класическата история това е назад при ENIAC.
Но всъщност, машината за която ще ви разказвам,
в института за Grand Study Machine (голямото изучаване на машини), който се възхвалява, трябва да се отдате чест и на други открития.
Затова се опитвам да завъртя леко историята,
и да отдам почит на тези хора, които са си заслужили.
При откриването на такъв компютър, той би могъл да отвори много възможности,
които днес съществуват в различни приложения,
така че щял да отвори нов свят, и тези хора разбирали това.
Човекът, който трябвало да построи тази машина
е по средата, Vladimir Zworykin (Владимир Зворикин), от RCA.
RCA, във вероятно едно от най-слабите бизнес решения
за всички времена, решили да не инвестират в компютри.
Но на първите срещи, Ноември 1945, били в офисите на RCA.
RCA започнали всичко, и казали, знаете ли че
телевизорите са бъдещето, не компютрите.
В основи всичко било там -
всичко е било измислено и налично за да се построят такива машини и да се пуснат в употреба.
Фон Нюман, и логистик, и математик от армията
събират всичко заедно. И после им трябвало място за да го построят.
Когато RCA казали НЕ, това е момента, в който те решили да построят Princeton,
където Freeman работи в институт.
Това е там, където аз съм израстнал като дете.
Това съм аз, това е моята сестра Естер (Еster), която разговаря с вас преди малко,
затова заедно се върнахме за да разберем създаването на такъв тип машина.
Това е Freeman, преди много време,
и това съм аз.
Това е фон Нойман и Моргенстерн,
който написва "Теория на Игрите" :)
Всички те се фокусират там в Принстън (Princeton).
Опънхаймер, (Oppenheimer) който построил бомбата.
Машините се използвали главно за бомбените изчисления.
И Юлиан Бигълоу, който взема
място като инженер за да разбере точно, чрез електроника,
как ще построиш такова нещо. Целият екип от хора, които се събрали да работещи над този проект,
и жени от пред, които всъщност са направили повечето от кодирането / програмирането - били първите програмисти.
Това са били първите компютърни спецове.
Те не се побирали в Института.
Това писмо е от директор, интересуващ се за -
"особено голямата липса на захар."
(Смях).
Можете да прочетете текста.
(Смях).
Това са хакери, хванати за първи път.
(Смях).
Това не били теоритични физици.
Те били истински тип полеви войници, и те наистина построили това нещо.
Ние го смятаме за даденост днес,че всяка от тези машини
има билиони транзистори, и прави билиони от цикли за секунда без грешка.
Те използвали вакумни тръби, които са много слаби и начални техники
за да вземат двоичното поведение от тези радио вакумни тръби.
Те използвали 6J6, радио тръби,
защото разбрали че те са много по-надежни в сравнение с по-скъпите си подобни.
Направили рапорт в Института за всяка стъпка по пътя.
Рапортите / записите били публикувани, за да може тази машина да се клонира
в 15 други места на света.
И така и се случило. Това бил първият оригинален микропроцесор.
Всички компютри сега са копия на тази машина.
Паметта била в катодни лъчеви тръби -
цяла група от дупчици на лицевата страна на тръбата,
много, много чуствителни към електромагнетични изменения.
Затова имало 40 от тези тръби,
като V-40 двигател движещ се в паметта.
(Смях).
Входа и изхода били от телевизионна лента в началото.
Това е жично устройство, използващо двойноциклови колела.
Това е архитектурата на хард дсика, която е в компютрите ни днес.
После го променили на магнитен барабан.
Това е модифицирано IBM оборудване,
което крие корени в цялата, цифро-обработваща индустрия, по-късно в IBM.
А това е началото на компютърната графика.
"Graph'g-Beam Turn On." - В този следващ слайд,
това е - доколкото аз знам - първият цифров (digital) двукартов (bitmap) екран (display), 1954.
И така, фон Нюман бил вече в теоретичният облак
правил абстрактни изследвания и експерименти за това, какво може да се построи и как да се построят
надежни машини произлязли от ненадежни компоненти.
Тези приятели пият целият чай със захар в това приключение (вършат цялата работа)
записвали са в техните лог(времеви записи)-книги, като се опитвали да накарат машината да работи, с всишките
2, 600 вакумни тръби, които се проваляли повече от половината от времето.
Работата, която правих тези последни шест месеца, бе да преглеждам техните им записи.
"Време на работа: две минути. Вход, изход: 90 минути."
Това включва и голяма част от човешка грешка.
Затова те винаги са се опитвали да разгадаят, каква е машинната грешка? И каква е човешката такава?
Какво да е код (софтуер), какво да е хардуер?
Това е инженер разнищващ тръба номер 36,
опитвал се е да разбере защо паметта не е на фокус.
Той трябвало да съсредоточи паметта - изглеждало ОК - Добре.
Трябвало да фокусира всяка тръба само за да накара паметта да стартира и да се включи в операциите,
това по самосебе си може би знаете води до софтуерни проблеми.
"Няма смисъл, отидох вкъщи." (смях).
"Невъзможно за проследяване, скапано нещо, къде е пътечката/директорията?"
И още от тогава те се оплаквали за наръчници (manuals):
"преди да приключя оставам в недоумение."
В общата аритметика, опериращите журнали,
изгорили много от нощното гориво на хората.
MANIAC, което станало акроним за машината,
Математичен и Числен Интегратор и Калкулатор (Mathematical And Numerical Integrator And Calculator), изгубил си паметта "lost its memory."
"МАНИАК възтановил своятата памет, когато компютъра се изключил;)," "Машина или човек?"
"Аха!" Ето те откриват пробмем, който е в кода:
"Отгрих проблем в кода, поне се надявам;)."
"Грешка в кода, машината не е виновна."
"Подяволите, де да бях такъв инат като това нещо."
(смях).
"И ноща дойде." Те я пускали цяла нощ.
24 часа на ден това нещо е било пуснато, главно смятащо бомбени изчисления.
"Всичко Ок, досега е загуба на време." "Каква е ползата? Лека нощ."
"Главният контрол е изключен. Подяволите. Тръгвам си." (смях)
"Нещо има на климатика -
мирише на изгорели v-belts във въздуха."
"Извод - не пускайте машината."
"IBM машината слага подобна на катран субстанция в картите. Тази субстанция е от покрива."
Затова те наистина работили, под трудни условия.
(смях).
Ето, "Мишка се изкачи в вентилатора
зад рекулаторният елемент, и накара вентилатора да вибрира. РЕЗУЛТАТ: НЯМА ПОВЕЧЕ МИШКА."
(смях).
"Ето друга мишка. Родена? Умряла 4:50am, Маy 1953."
(смях).
Това е вътрешна шега, написана с молив:
"Ето лежи Мартсън Мишката."
Ако сте математик, ще схванете това,
защото Мартсон е бил математик, който
се бил насочил към компютрите.
"Оправих бъг с осветлението на барабана, в момента работим с два килоцикъла."
Това са две хиляди цикъла за секунда -
"да, аз съм пиле" - показва че два килоцикъла е било много бавна скорост.
Най-високата скорост била 15 килоцикъла.
Незнам дали си спомняте Mac, който беше 16 Мегахерца.
Това е бавна скорост.
"Аз трябва сега да дубликирам двата резултата.
Как да знам кой е вярен, ако знам че само един е правилният?
Това е третият различен рапорт. (output)
Знам когато ме харесва машината."
(смях).
"Клонирали сме грешки и преди."
"Машината работи, добре. Кода НЕ."
"Това става само, когато машината работи."
И понякога нещата са добре.
"Машината е създание на красотата, и на радостта завинаги." "Прекрасно пускане."
"Парти вечерта: когато има по-големи и по-добри грешки, и с тях ще се справим."
Но никой от тях не е трябвало да знае, че всъщност са проектирали бомби.
Те са проектирали водородни бомби. Но някой в рапортната си книга,
късно вечерта, най-накрая нарисувал бомба.
И ето го резултата. Това бил Майк,
първата термоядрена бомба, през 1952г.
Това е проект на тази машина,
в гората зад института.
И така фон Нойман открил цяла банда от странници
от целият свят, които работели по тези проблеми.
Баричели, направил това, което днес наричаме, наистина, изкуствен живот,
опитвал се да проектира тази изкуствена вселена -
той бил вирусен - генетик - много, много, много напред за времето си.
Той все още е по-напред от нещата, които са направени днес.
Опитал се е да стартира искуствена генетична система работеща на компютър.
Започнал - своите открития на Март 3ти, 53 година.
Тоест около - 50 години назад.
Виждал всичко през призмата на -
Той можел да разчита двоичен (бинарен) код директно машината.
Имал чудесен рапорт.
Другите не могли да пуснат машината. За него тя винаги работела.
Дори грешките били дублицирани.
(смях).
"Др. Баричели (Barricelli) твърдял че машината е грешна, а кода му е вярен."
И затова той проектирал вселена, и я пуснал.
Когато бомбените хора се прибрали у дома, той идвал на работа пак.
Пускал машината да работи цяла нощ, и да смята нещата.
Ако някой си спомня Стефан Волфрам (Stephen Wolfram),
който преоткрил тези неща.
И той ги публикувал. Не е било заключено и изчезнало.
Публикувано било в литературата.
"Ако е толкова лесно е да направиш живи организми, защо да не направим няколко себеподобни?"
Затова той решил да опита,
започнал тази изкуствена биология чрез машините.
И разбрал че всички тези,
Било е като натуралист (обичащ) природата идващ
и виждащ всички тези малки, 5 000 битови вселени,
и виждащ всички тези неща случващи се
това било извън света на биологията.
Това са някой от създанията на неговата вселена.
Но те ще останат числа;
няма да станат организми.
Те трябва да имат нещо.
Ние всички имаме генотип и фенотип.
Те трябва да отидат някъде и да правят нещо. И той започнал да прави точно това,
започнал да им назначава на тези числени организми неща, с които могат да си играят,
играели на шах и с други машини и тн.
И те започнали да еволюират.
И той отишъл в страната след това.
Всеки път, когато имало нова, бърза машина, той започвал да я използва,
и видял точно това което става днес:
че програмите, вместо да бъдат изключени - когато те няма, ако
продължиш да ги пускаш.
и, всъщност, всички неща като Windows
работят като многоклетъчен организъм на много машини -
той видял всичко това да се случва.
И разбрал, че еволюцията по самосебе си е интелигентен процес.
Той не бил създателя на интелигентността,
но нещото върху, което работил по самосебе си е било, голяма паралелно изчислителна машина
която имала известно количество интелект.
И той излязал от пътя си и казал,
че това не било като живо,
или нов вид живот;
това просто било друга версия на същото нещо повтарящо се отново или отново.
Нямало разлика между това, кякво той прави на компютъра
и какво природата е направила преди бильони години.
Не можем ли да го направим отново сега?
Затова, когато аз отивам в тези архиви гледайки нещата, ВНИМАВАЙТЕ,
архивист дошъл един ден, и му казал,
"Аз мисля че намерихме една кутия, която е била отдавна забравена и оставяна за изхвъляне."
И това били неговите сорс (кодови) карти.
Затова, 50 години по-късно ги пазим все още.
Това са инструкциите за работа -
това всъщност е сорс (входния) код
за една от тези вселени,
с бележка към инженерите
твърдяща че имат проблеми.
"Трябва да има нещо в този код, което не сме обяснили още."
И аз мисля че това е наистина истината. Ние все още не разбираме
как тези много прости инструкци, могат да доведат до увеличаване на сложността и до такава система.
Каква е разделителната линия
когато компютъра стане като жив или стане нистина жив?
Тези бележки, сега благодарение на мен са запазени.
Въпросът е, трябва да ги пробваме или не?
Знаете, че можем да ги пуснем?
Желаете ли да ги пуснем в интернет?
Тези машини ще мислят че те
- тези организми, ако те се върнат в живот сега,
независимо дали умрат и отидат в рая, ще има вселена -
моят лаптоп има 10 хиляди милиона пъти
с по-големи размери на вселените, които съществували тогава, когато Баричели напуснал проекта.
Но той е мислел много надалеч,
как ще развие подобен живот.
И това се случило!
Когато Джуан Енрикес (Juan Enriquez) ни разказва за
тези 12 трилиона бита, които били трансформирани назат и напред,
от цялата тази геномна информация (data) била в proteomics лаборатория,
това си представял Баричели:
че този цифров код в тези машини
е всъщност стартиране на кода, който после ще се саморазвива
той вече се кодира от клетъчни киселини.
Ние прави това, ако знаете, от както започнахме PCR
и синтезираме малки нишки от ДНК с компютри.
Много скоро ще можем да синтезираме и протеини,
и както Сийв (Steve) ни показа, това ни отваря един нов свят.
Това е свят, който фон Нойман си е представял.
Това е публикувано след като е починал: негови недовършени записки
на саморепродуциращи машини.
Какво е нужно да накарате машините да отидат скоково
до мястото, в което да започнат да репродуцират.
Всъщност за компютъра са били нужни точно трима:
Баричели с концепцията за код създаващ живи създания.
Фон Нойман видял как ще можеш да конструираш тези машини.
Засега, е последният брой от преброяваенто е четири милиона
от тези фон Нойман машини се конструират всеки 24 часа.
И Джулиан Бигало, който почива преди десет дни от деня на презентацията 2003 година --
тази презентация е подарък на Джон Марков за него -
е бил важното липсващо звено,
инженера, който идва
и знае как да свърже тези вакумни тръби заедно и да ги накара да работят.
И всички наши компютри сега, имат
копия от архитектурата, която той проектирал
благодарим му затова че е седнал, и на нещо като молив и хартия е измислил компютрите.
И ЗАТОВА ИМ ДЪЛЖИМ ДЪЛБОК ПОЧИТ И ДА ГИ ПОМНИМ!!!
Той го обяснявал, по много добродушен начин,
духа на това, което е събрало тези хора е
Института за Допълнително изучаване (Institute for Advanced Study) през '40те години да направят този проект,
и да го направят свободно досъпен без патенти, и ограничения,
без интелектуална собственост като подарък за останалият свят.
Това е последната записка от рапортната книга
когато машината е била изключена, ЮЛИ 1958.
И Юлиан Бигало, който я пускал до полунощ
когато машината е била официално изключена.
И това е краят.
Благодаря ви много.
(Ръкопляскане)