Tip:
Highlight text to annotate it
X
Те са били зависими и са проституирали
и така той ги е накарал да отидат с него...
Имал е пари и наркотици у себе си.
Това беше работа на сериен убиец.
Полицията не беше съобщила, че тези жени липсват,
и те не искаха изобщо да ги разследват като неразкрити убийства.
Отне им време от 1997 до 2011, само за да го арестуват.
Това, което сега става ясно от процеса, е, че полицията е знаела името му,
имали са свидетели, които са казали, че са виждали жените да отидват там,
и те не са реагирали, не са предупредили жените,
и не са отишли да го арестуват или да изискат заповед за обиск.
Полицията изобщо не е разкрила престъплението, то е било разкрито от доведената майка на това момиче.
Тя е отишла във фермата и е прескочила оградата,
и е търсила тялото на дъщеря си, или някои от ...
защото те са знаели какво се е случило,
и въпреки това полицията не е отишла да арестува мъжа.
През 1997 една жена избягала.
Била е гола, с белезници на едната ръка, избягала до магистралата,
някой спрял и я закарал до "Бърза помощ".
ТОй също бил закаран в "Бърза помощ", защото бил ранен.
Били са в съседни стаи,
извадили са ключа за белезниците от неговия джоб и са свалили белезниците от китката й.
Повдигнали са му обвинение и са го пуснали.
Прекратиха му обвиненията, не ги продължиха,
защото тя е употребяваща наркотици.
Тя е ненадежден свидетел.
А той е казал на полицай под прикритие,
че е убил 49 жени.
Хората имат чувството, че е важно да се поддържа стигмата
около употребата на наркотици, като средство да се възспира употребата.
И това може донякъде да е вярно.
От друга страна, за всички онези, на които се случва да употребяват наркотици,
нещата стават много по-зле,
заради стигмата, която съпътства войната срещу наркотиците
и демонизацията на употребяващите.
По-голямата част от употребата на наркотици е не-проблемна
и е за развлечение.
Повечето употребяващи не са пациенти, те са просто обикновени граждани.
Говорим за 20% от европейското население,
ако говорим за употреба някога в живота, това е един на всеки пет човека!
Има изследвания, които показват как средният гражданин формира своето мнение
за проблемите с наркотиците и зависимостта и за това какво хората мислят, че трябва да се направи по отношение на зависимостта.
Това са тези обществени проучвания, които идват от правителствата,
целта на които всъщност е да създадат силна стигма към употребяващите.
Това помага на правителствата да печелят изборите, разбирате,
като обещават такива твърди мерки за справяне с наркотиците,
въпреки, че в крайна сметка, всичко това само пропилява парите на данъкоплатците и води до повече страдание.
Има много хора, които употребяват наркотици
и изглеждат съвсем различно от това, което се показва по телевизията.
"Взех метамфетамин за първи път, сега целият ми живот е метамфетамин!"
Целият ми живот е метамфетамин...
-Ти го напарви. -О, твое е.
Ще се целим заедно,
ще крадем заедно, ще спим заедно...
... Не го прави ...
Не го прави!
Стигма е, когато някой съди за друг човек,
не въз основа на неговата личност,
или не въз основа на взаимоотношенията си с този човек,
а въз основа на "етикет", който е поставен на този човек.
Това е неспособност човекът да бъде възприет комплексно,
в неговата многообразност,
това е желанието да се мисли, че всички сме еднакви,
и че всички можем да бъдем лекувани или променяни,
или ръководени, или спасявани чрез прости решения.
Истината е, че употребата на наркотици е нещо доста сложно.
Тя има много различни пътища,
много различни преживявания,
ние сме една многообразна и богата общност.
Стигмата около наркотиците оправдава ...
Стрелбата беше извършена на улицата, от полицията.
Тя се проявява като страх.
Тя се проявява като изолация.
Тя се проявява като срам.
Разбирате ли, и мълчание, и пренебрежение.
В резултат от това хората не излизат,
когато имат нужда, защото се крият.
Ако отида в болница и не съм употребяващ,
те казват: "Добре, ще ти направим рентген,
ще те гипсираме и т.н."
Ако обаче съм употребяващ и те знаят това,
тогава казват: "О, сигурно само търсиш наркотици/лекарства"
И така няма да се погрижат за теб още два часа.
Виждал съм хора да чакам в болничните стаи с часове и часове,
ръката им буквално е счупена, вижда се костта.
В САЩ първите забранителни закони за опиума
бяха заради китайците,
за кокаина бяха заради чернокожите,
за марихуаната, заради мескиканците-американци.
Ако погледнете Китай, Автралия, Канада,
анти-китайското отношение,
всички тези страхове винаги са играли роля.
Въздействието на войната срещу наркотиците
се усеща най-силно
сред тези групи, които вече са маргинализирани и уязвими,
защото именно те са крайният обект
на усилията за прилагане на закона.
За полицията, тях ги награждават
за броя на арестите, които извършват.
Така че те отиват на места, където лесно се правят арести,
там където има употреба на наркотици на публични места,
и където по-лесно можеш да намериш употребяващи.
Така те се насочват към малцинствени общности.
Ние в нашата страна имаме повече от 2 милиона души в затвора,
повече от 5 милиона човека под наблюдение от правораздавателната система
във всеки един ден.
И около една четвърт от тях са там за ненасилствени престъпления, свързани с наркотици.
И огромното мнозинство от тях са цветнокожи.
Почти 1% от афро-американските мъже
всяка година влизат в затвора заради употреба на наркотици.
И това е въпреки факта,
че афро-американците употребяват наркотици толкова,
колкото и останалото население на САЩ.
За да намерите по-расистки закони, от тези,
които прилагат войната срещу наркотиците в моята страна, вие буквално ще трябва да се върнете към робството.
Има афро-американци, които са зад решетките
и не могат да гласуват, точно като бащите им, които не можеха да гласуват
по времето на Джим Кроу,
и точно като дядовците им, които не можеха да гласуват по време на робството.
Превърнало се е в ясна мярка за социален контрол,
каквато, мисля, не сме виждали за никой друг проблем
в историята на нашата страна.
Превърнали сме хората в углавни престъпници заради наркотиците,
и углавната присъда остава и след като напуснат затвора.
Това означава, че след като напуснат затвора,
много от тях нямат право да гласуват.
Така губят политическо въздействие.
Не могат да получат общинско настаняване.
Загубват много права в здравеопазването.
Нямат право също на студентски заеми.
Така на хората се отнемат тези ресурси,
дори след като вече са били в затвора,
при което те се връщат в обществото и нямат как да работят за него.
Нямат начини, по които да станат членове на обществото.
Сега, разбира се, има промяна.
Тя се вижда сред международните лидери в областта на СПИН,
които призовават за декриминализация на наркотиците
и де-стигматизация на употребата.
Трябва да можеш да живееш живота си,
така, както намираш за добре.
Имам предвид, че трябва да се уважаваме и да гледаме един на друг като на човешки същества.
Трябва да показваме скромност и човечност.
Трябва да живеем заедно на планетата.
Мисля, че е ужасно, мисля, че е загуба на енергия
едни хора да седнат и да се поставят в позицията
да решават как трябва да живее другият човек.
Превод и субтитри: Анна Любенова