Tip:
Highlight text to annotate it
X
Г-н Вернер, Вие станахте известен, да не кажа скандален, чрез Вашето много отчетливо искане за Безусловен Базов Доход,
което е много интересно, защото междувременно това стана главно искане на Пиратската партия.
И така, Вие бяхте първият пират, който подхвана тази тема.
Звучи добре, но не е ли това твърде наивна концепция, щом не трябва да се мисли изобщо как ще се финансира подобно нещо,
че да си позволите да настоявате за това?
Нека не говорим как ще се финансира, а нека да вземем за пример тези студенти тук, тези млади хора.
Факт е, че когато сме в този свят, имаме нужда да живеем.
Това е очевидно от самосебе си, нали?
Да, можем да се съгласим с това.
И ако някой иска да живее в този свят, той има нужда от доход. Иначе не можеш да живееш.
Още сте съгласни, нали?
Без доход, не можеш да живееш.
Сега ти искаш да учиш, а след това да правиш нещо в света.
Да правиш нещо означава да променяш света, нали?
Не можеш да правиш това, ако нямаш доход.
- Ето защо някои ходят на работа.
Просто исках да Ви подам топката.
- Вие работите, защото искате да промените себе си като човешко същество.
Става въпрос за живот и развитие. За това съществуват хората.
Животното например иска само да живее.
Но човешките същества искат да се развиват.
И никой от вас все още не знае какъв човек ще бъде в края на живота си. Това е доста вълнуващо.
Но никой от вас не иска да остане по начина, по който е сега. Това би било катастрофа.
След двадесет години някой идва и ти казва: "Точно същия както преди двадесет години." Това би било катастрофа.
И така, човешките същества искат да се развиват. За да се развивам, имам нужда да работя.
За да съществувам, имам нужда от доход.
И тогава разбрах, след стотици интервюта за работа е неизбежно,
че доходът не е заплащане за работа, а предпоставка. Това е нашата грешка в мисленето.
Нашата грешка в мотивите е, че ние си мислим, че чрез работа доходът ни е гарантиран. Обратното е вярно.
Защото имаме дохода, ние можем да работим.
И това промени целия поглед върху нашата компания, когато осъзнахме,
че хората, които работят в нашата компания, имат нужда от доход, за да могат да си позволят да работят за нас.
- Но вашият житейски път е пример за обратното.
- Не. Не. - Вие нямахте гарантиран доход и в същото време развихте себе си.
- Това беше последователността, с която отворихте Вашите дъщерни дружества, с упорит труд.
- Не, не ... Винаги е имало някой, който да инвестира в мен.
Винаги е имало някой, който да ми даде предпоставките.
Винаги е имало някой, който да ми се е довери и да ми каже: "Г-н Вернер, покажете ни, на какво сте способен".
И точно същото е, което Базовият доход казва.
Базовият доход казва: "Ние ти предпоставяме да можеш да живееш скромно, но достойно, а сега ти можеш да покажеш на какво си способен".
Това е, което всъщност се иска от теб.
- И така, да повторя накратко. Базовият доход би означавало, че държавата дава на всеки гражданин ... - Не държавата, обществото.
- Обществото дава на всеки гражданин сума, примерно 1000 евро, и вие я получавате гарантирано винаги.
- Защото сте човек, защото сте брат или сестра.
- Нашата нормална система е ... до сега ние казваме: работиш, печелиш, живееш според това.
Ако не можеш да работиш, по каквато и да е причина, получаваш пари от държавата, хуманно (Hartz IV в Германия)
Вие казвате, обратното, всеки човек, преди всичко получава 1000 евро, а после работи.
Имате такова огромно доверие, че човекът иска да работи упорито... - Така отваряме пространство за свобода.
Шилер го е изразил по друг начин, 1792, във "Augustenburger Briefe", той казва:
За човека не е много, ако има топло място за живеене и достатъчно храна.
но той се нуждае от топъл подслон, и достатъчно храна (Базов доход),
за да може по-добрата природа в него да се събуди.
Само, когато имам сигурно съществуване,
мога да се запитам, какво аз наистина искам.
Не какво другите хора искат, а какво аз искам?
После мога да поема риска да направя нещо. Не нещо, което се заплаща незабавно.
Да уча нещо, което отговаря на интуицията ми, но не незабавно. Това е всъщност разликата.
Това е обратът на Коперник.
Нека поясня с пример от начина си на мислене като търговец.
Ако вие, бидейки студенти, ... винаги много критични, ... ако вие дойдете да пазарувате при нас,
и вземете туба с паста за зъби от рафта,
тогава всички вие си мислите, че когато отидете на касата, тогава вие плащате пастата.
Това е грешка.
Защото тубата с паста за зъби, която сте взели от рафта, е вече платена. В противен случай тя не би могло да се намира на рафта.
Това, което плащате на касата е това, което ни дава възможност да купим друга туба. Ето как трябва да го погледеем.
Плащането никога не е ориентирано назад. Плащането винаги е ориентирано напред.
Плащането не е балансиране.
Когато купувате от нас, вие ни поръчвате да продължим да правим това, което правим.
И когато получавате доход, тогава на вас ви е поръчано, да ни покажете какво вие можете да направите.
- Но, г-н Вернер, вие самият не се доверявате на тази идея, щом извършвате анкети за приемане на работа.
И те показват, че 45% от хората биха работили по-малко, защото в случая е важно "Как той ще", а не "Какво той е".
Половината от хората биха работили по-малко.
Какво означава това за нашето общество?
- Имате предвид работа, която е обвързана с инструкции, заплата и социална осигуровка.
- А всъщност? - Ако една самотна майка, в случай, че има Базов доход, си каже: Няма да работя 40 или 35 часа седмично, а 25,
и започне да прекарва повече време в грижа за децата си, значи ли това, че тя работи по-малко?
Това е нашия мисловен модел на работа, нали? Ние винаги ще правим нещо за другите.
И колкото повече се отваря пространство за активност, където другите правят това, което смятат за смислено и необходимо, толкова по-добре за обществото. Повярвайте ми.
Това е, което съм експериментирал в нашата компания.
В миналото мислехме, че организация означава нещо строго и ограничено.
Това е между другото доста просто. Почти бих казал "трик", но то е просто друг вид съзнание, как аз виждам организацията, като нещо, което се отваря.
Не което се ограничава, а което се отваря.
И тогава хората започват да се развиват и да имат най-невероятни идеи.
Пленителното във вашата идея е, да започнете да се доверявате на хората отново и казвате,
че вие давате това авансово плащане
и след това се развива свободата да се държат по начин, по който тази сума да служи на общото благо.
Рутинното възражение - и признавам, че все още не съм напълно на ваша страна и съм съгласен с това възражение, е че
това не съответства на нормалната човешка природа.
Преди споменахте прекрасния пример с пастата за зъби, и наистина е така,
повечето хора, бих се обзаложил, мислят, че на касата те я плащат ... - Да, да! Това е промяна на парадигмата на Коперник.
- Все още сме далеч от това точно сега.
- Развитието може да бъде бързо.
- Вие сам преди две години казахте, да забавим тази идея, която създадох.
Обществото в тази страна още не е готово за това.
- Не, не е това, което казах. Би било авторитарно.
- Да, казахте го. Даже го написахте. Или поръчахте да го напишат.
- Една идея може да се превърне в епидемия, ако все повече и повече хора,
ако някои от студентите, които са тук тръгвайки си кажат: "Ще проуча това."
Имам предвид изследване на въпроса независимо от резултата.
Тогава това подпомага идеята.
Ако хората не биха били способни да мечтаят и да се замислят какво би било човек да полети,
днес нямаше да имаме нито един самолет
- или кораб. - Именно. - И сега ние имаме партия, беше казано вече, Пиратската партия, която е включила вашата идея в програмата си.
Колкото повече някой говори за програма, в такъв случай
това Ви кара да се чувствате разпознат, разбира се. - Не, не, съвсем не. - Присъединихте ли се вече?
- Не, за Бога. - Защо не? - Не, това не е за мен.
За мен това е предмет на изследване, полярна звезда, нещо, по което да се ориентирам.
все повече хора ... но когато и първата партия ...
- Ето защо се радвам за това, защото все повече и повече хора идват и се идентифицират с тази идея.
Ако партия, която впоследствие има невероятен успех, въведае това в програмата си, това задейства други партии,
които да си кажат: "Я чакай малко, защо те са успешни?" Може би заради Базовия доход.
Така че ние трябва да започнем да дебатираме това.
Все повече хора започват да мислят за това.
Няма нищо по-силно от идея, чието време е дошло. Виктор Юго го е казал.
и ако други хора започнат да се ангажират с това, тогава тази идея се превръща в епидемия.
И ако идеята се превърне в епидемия т.е. идеята стане въобразима за достатъчно хора в едно общество,
тогава за човешкото същество е възможно да лети, нали?
Или на този човек му порастват крила, ако има Базов доход. След това тя ще бъде реализирана, вярвайте ми.
Тогава хората доста бързо ще осъзнаят това.
- Добре, най-накрая трябва да стигнем до темата, която не обичате особено, а именно - финансирането.
По-рано казахте, нека не говорим за парите. Безумно скъпо. Точно в началото. Така че сега можем да го направи.
Използвахме 10 минути за същността, сега ще говорим за презряната тема. Как ще се финансира?
Това е много скъп модел, естествено. 1000 евро за всеки.
Как ще го финансирате?
- Това е проблем на разбирането ни за това какво са парите.
Най-големият проблем е, че ние мислим, че парите имат стойност сами по себе си.
и това, че ние не разбираме, защо казваме "сметка" (Geldschein: Geld = пари, scheinen = приличам)
Защото това е само илюзорна стойност. Стойността са произведените и доставени стоки и услуги. От това живеем.
Затова, когато искаме да финансираме нещо, не трябва да питаме "Къде са парите?", а "Къде са стоките?".
И когато се вгледате в нашето общество и попитате "Къде са стоките?",
тогава ще видите, че ние никога не сме били толкова богати, колкото днес.
Ние никога не сме били толкова богати, колкото днес.
Ние имаме достатъчно стоки и услуги за всеки човек в нашето общество, да живее скромно, но достойно.
По смисъла на нашата Конституция достойнството на човека е ненакърнимо, щом го гарантираме в Конституцията.
Ние имаме достатъчно стоки и услуги. Не съм намерил някой да ми каже: Не, не, г- Вернер, чуйте, няма достатъчно.
И така, щом имаме тези стоки и услуги, трябва да се запитаме, защо тогава позволяваме нашата собствена бедност?
Защо тогава позволяваме децата ни да са бедни. Това е глупаво, нали?
Защо тогава позволяваме възрастните да са бедни. Това е неблагодарно, нали?
Защо тогава позволяваме да има страх от оцеляване?
Защо поставяме хората под напрежение, в резултат на което ги възпрепядстваме да развиват своята "по-добра природа" в смисъла на Шилер.
Това е нашия чисто концептуален проблем, наистина.
Това не е проблем на финансиране, щом веднъж се задълбочите в този проблем. Препоръчвам го на всички.
Но да убедите можете само себе си.
И ще видите, че парите нямат значение.
Можете произволно да ги увеличите. Пари можете да напечатате. Имаме опит в това в тази финансова криза.
Въпросът е дали съответните стоки са налице.
- И така, това бяха много фундаментални размисли. Не беше финализиран финансовия модел.
- Бих искал да ви дам рецепта за гарантиран успех,
- Свързана с един или друг подход.
- Г-н Вернер, много от нещата, които казахте, се съдържат в критиките към нашите елити.
Което е тясно свързано със нарастващата загуба на доверие, оправдано или не,
но съществува голяма загуба на доверие към нашите елити, било то политици, мениджъри, дори учени.
Голяма част от нея е свързана с дълговата криза, и аз се питам понякога, дали не го правим прекалено лесно за себе си, като наблюдатели упражняващи се в критика.
Дали светът не е толкова сложен вече в тази глобализация и скорост на дигитализация, че елитите са свръх претоварени.
Може би днес това не би било възможно вече.
А за Вас това трябва да е благословия, да сте така далеч, в началото на шейсетте... Исках да Ви направя комплимент... - Благодаря.
Да, ще трябва да ви отговоря от моята скромна предприемаческа гледна точка.
В една компания е абсолютно същото. Ако хората в нашата компания, колегите в нашите филиали имат впечатлението,
че правим неща, които не са разумни, ние губим доверие. Тогава те си търсят друг работодател, друга работа.
И ако те са с впечатлението, че тук се случва нещо, което има смисъл за мен, и има смисъл за клиента, който е инструмент за измерване,
това трябва да има смисъл за мен като сътрудник, тъй като аз съм посветил живота си на това начинание.
А за клиента това трябва да е разбираемо.
И ако това не е така, тогава клиентите бягат, след което сътрудниците бягат, и предприятието загива.
- Разбираемо, имате предвид обяснено. Някой трябва да обясни, какво се случва.
Някой трябва да обясни на засегнатите страни. Това е най-важното.
и можете да разберете опитно, че навсякъде в нашето общество имаме нужда от това, и това е проблем на елитите.
Значи бедността не е проблем на прекариата,
но е проблем на елита, докато елитите в нашето общество т.е. интелигентните хора,
а също и тези, които имат в наличност съотвтните ресурси,
не успеят да балансират обществото,
което е в същото състояние както в навечерието на Френската революция.
Описах това в една от книгите си, с голяма радост, защото това беше когато аз наистина го осъзнах.
Това е чисто концептуален проблем, когато някой губи представа за цялото.
Когато аз губя представа за цялото като предприемач, тогава компанията загива, рано или късно.
Въпросът е колко големи са инерционните сили, които водят към това.
След което се разпада.
Ако ние, всеки един от нас, изгубим представа за нашия общ организъм
и мислим, че няма значение, дали се напиваме всяка вечер,
тогава в един момент ще ни се наложи да платим сметката.