Tip:
Highlight text to annotate it
X
Всяка клетка в човешкото тяло има нужда от енергия, за да живее и за да функционира нормално. Ако говорим
за мозъчна клетка, тя има нужда от енергия, за да стимулира други мозъчни клетки и за да изпраща сигнали.
Ако става въпрос за мускулна клетка, тя се нуждае от енергия, за да се съкращава. Въобще клетките имат нужда от енергия, за да функционират нормално
и основният източник на тази енергия е глюкозата (кръвна захар).
Глюкозата е проста захар. Ако я опитате, тя е сладка на вкус.
Достига до клетките посредством кръвообращението. Това тук е кръв, която преминава покрай клетка.
Да кажем, че кръвта се движи в тази посока. Вътре в нея ще нарисувам
няколко малки молекули кръвна захар. В идеалния случай, когато клетката се нуждае от енергия,
тя поема кръвна захар. За съжаление това не е толкова просто за по-голямата част от клетките в човешкото тяло.
Глюкозата не може да влезе сама, има нужда от помощта на определен хормон (или молекула), наречен инсулин.
Сега ще ги означа - това е глюкоза и се нуждае от инсулин,
а тези лилави молекули са инсулин.
По повърхността на тази клетка има инсулинови рецептори
Нарисувах опростен вариант - местата, където лилавите кръгове се закачат, където се сливат
Случва се следното - за да може клетката да абсорбира (поеме) кръвната захар,
инсулинът трябва да се закачи за рецепторите, които отключват каналите за поемане на кръвната захар.
За да бъде абсорбирана глюкозата, инсулинът трябва да се свърже с рецепторите
и едва тогава глюкозата може да бъде поета от клетката.
За съжаление нещата невинаги вървят по план. Затова ще начертая два възможни сценария.
Ето го опростения вариант на клетка, ето я и кръвта.
А сега да нарисувам кръвната захар, плаваща в кръвта, и накрая - инсулиновите рецептори
на повърхността на клетката. Първото нещо, което може да се обърка е следното: Ами ако тялото не произвежда инсулин?
Инсулинът се отделя от панкреаса (задстомашна жлеза). Какво би се случило, ако панкреасът не произвежда инсулин нормално?
Тоест няма инсулин. В този случай няма какво да се закачи за рецепторите,
глюкозните канали няма да се отворят и глюкозата няма да може да влезе в клетката
Този вариант се нарича захарен диабет тип І.
Има кръвна захар, значи и енергия, има правилно функциониращи инсулинови рецептори,
но няма инсулин, който да отвори портите, за да може кръвната захар да бъде абсорбирана от клетката.
Другият сценарий, който можем да си представим, е следният. Пак ще нарисувам клетката и притока на кръв
и очевидно това е една от трилионите клетки в човешкото тяло, в което има приблизително между десет и сто трилиона клетки.
Това е опростена схема, за да мога да ви обясня идеята. Отново ще нарисувам малко глюкоза (кръвна захар),
няколко инсулинови рецептора на клетката, и малко инсулин. Панкреасът произвежда инсулин
и го изпраща в кръвта, за да бъде използван.
Може обаче да настъпи ситуация, в която рецепторите не работят нормално
и са безчувствени към инсулина. В този случай рецепторите не могат да се свържат с инсулина
и кръвната захар не достига до клетката. По този начин, и в двата случая
нека да мислим глобално. А аз дори не споменах как се нарича вторият случай
Както можете да се досетите, ако това горе е захарен диабет тип І, това долу е захарен диабет тип ІІ.
Един от начините за борба с Диабет тип І е инжектиране на инсулин в кръвта.
Единственият проблем, но затова пък голям, е, че в кръвта няма инсулин. Затова тук той може да бъде инжектиран.
Така инсулинът ще се свърже с рецепторите и кръвната захар (глюкозата) ще бъде абсорбирана.
При диабет тип ІІ атаката е на няколко фронта.
За лечение на диабет тип ІІ могат да се използват медикаменти и промяна в начина на живот, за да се възвърне чувствителността на тялото към инсулин и кръвна захар.
Също както при тип І можем да инжектираме инсулин. Сега ще кажете: "Чакай малко! Нали вече имаме инсулин?
Защо ни е още?" Не забравяйте: само защото клетките
са безчувствени не означава, че няма да се свържат с инсулина, а че ще имат нужда от повече инсулин,
за да поемат същото количество кръвна захар. Тоест, ако добавим достатъчно инсулин, това може да е достатъчно,
за да се свърже с рецепторите и да доведе до абсорбиране на кръвната захар.
Но борбата е на няколко фронта и обикновено първо медикаментите помагат на рецепторите да възвърнат чувствителността си.
Последното нещо, което искам да спомена, е какво би се случило, ако диабетът не се лекува.
Съществуват два големи проблема: Първо, клетките не функционират без глюкоза.
и второ, повишените нива на кръвна захар
могат да нанесат големи поражения на тялото.
Затова, ако не искате да се случи нито едното от двете, нивата на кръвна захар трябва да бъдат в нормални граници, за да не навредят на тялото.