Tip:
Highlight text to annotate it
X
Translator: Peter Kolev Reviewer: denitsa aleksandrova
Добре, това е 2009.
И е двестагодишнината на Чарлз Дарвин.
И по целия свят изтъкнати еволюционисти
са нетърпеливи да отбележат този повод.
И това, което планират да направят е да ни осведомят
за всеки аспект
на Дарвин и неговият живот,
и как той е променил нашето мислене.
Казвам почти всеки аспект,
защото има един аспект от тази история,
върху който не е хвърлена светлина.
И те изглеждат загрижени да го заобиколят и стъпчат,
и да говорят за нещо друго.
Затова аз ще говоря за него.
Това е въпроса защо сме толкова различни от шимпанзетата?
Имаме генните инженери, които постоянно ни казват
колко невероятно близо сме свързани, родствено, почти никакви разлики в гените,
много много близка връзка.
И въпреки това, като погледнете фенотипите,
имаме шимпанзе, имаме човек,
те са изумително различни,
абсолютно никаква прилика.
Не говоря за въздухарски измишльотини,
за култура или психология, или поведение.
Говоря за земни, действителни,
измерими физични различия.
Те, този по-точно,
е космат и върви на четири крака.
Другият е гол двуног. Защо?
Имам предвид -
(Смях)
ако съм добра Дарвинистка, трябва да вярвам,
че има причина за това.
Ако сме се променили толкова много, нещо трябва да е станало.
Какво е станало?
Сега, преди 50 години това беше смешно лесен въпрос.
Всеки знаеше отговора.
Знаеха какво е станало.
Предците на маймуните са останали по дърветата.
Нашите предци са отишли към равнините.
Това обяснило всичко.
Ние трябвало да стъпим на двата си крака, за да можем да гледаме над високата трева,
или да гоним животни,
или да си освободим ръцете за оръжия.
И ние сме се разгорещили толкова много в гонитбата,
че е трябвало да вземем това космато палто и да го изхвърлим.
Всеки знаеше това, поколения наред.
Но тогава, през '90-те, нещо започна да се разкрива.
Самите палентолози погледнаха малко по-отблизо
микрофауната
която е живяла по същото време и на същото място като хората.
И те не са били саванни видове.
После погледнаха тревопасните. И те не са саванни тревопасни.
Тогава, като умни хора, те намериха начин да анализират
фосилизиран цветен прашец.
Шок, ужас.
Фосилизирания полен не е от растителността на саваната.
Част от него дори идва от лиани,
тези неща, които висят по средата на джунглата.
И така бяхме поставени в ситуация, където
знаем, че нашите ранни предци
са се придвижвали на два крака в гората,
преди екосистемата на саваната дори да съществува.
Това не е нещо, което съм си измислила.
Не е незначителна теория.
Всеки е съгласен с нея.
Професор Тобиас дойде от Южна Африка
и говори пред University College London.
Каза, всичко, което ви обяснявам за последните 20 години,
забравете го. Беше неправилно.
Да се върнем в изходна позиция и да започнем отново.
Това го направи много непопулярен. Хората не искаха да се връщат в изходна позиция.
Имам предвид, това е ужасно нещо.
Имате тази прекрасна парадигма.
Вярвате в това поколения наред.
Никой не го е поставял под съмнение.
Конструирате фантастични неща върху нея,
доверявайки се, че е стабилна като скала.
И сега ви е отнета изпод краката.
Какво правите? Какво прави един учен в този случай?
Ами ние знаем отговора, защото
Томас С. Кун
написа творчески трактат
относно това през 1962.
Той каза това, което правят учените
когато една парадигма пропадне,
е, познайте какво, продължават сякаш нищо не се е случило.
(Смях)
Ако нямат парадигма не могат да задат въпроса.
Така че те казват, "Да, грешно е,
но да предположим, че не е..."
(Смях)
И другата опция разкрита пред тях
е да спрат да задават въпроси.
И така това е, което са направили сега.
Затова не ги чувате да говорят по темата. Това е вчерашен въпрос.
Някои дори са го издигнали в принцип.
Това е, което би трябвало да правим.
Ейрън Филър от Харвард каза,
"Не е ли време да спрем да говорим за селективен подбор?
Имам предвид, защо не говорим за, добре, ето ги хромозомите, ето ги гените.
И просто да запишем какво виждаме."
Чарлз Дарвин трябва да се е въртял в гроба!
Той е знаел за този вид наука.
И го е наричал безхипотетична наука.
И я е мразел от дъното на душата си.
И ако ще кажете,
"Спирам да говоря за селективен подбор,"
можете да вземете "Произхода на Видовете" и да я изхвърлите през прозореца.
Понеже там става въпрос единствено за селективен подбор.
И иронията е, че
това е един случай на пропадане на парадигма,
където не ни се е налагало да чакаме новата парадигма да излезе.
Имахме една чакаща, на разположение.
Беше там още от 1960,
когато Алистър Харди, морски биолог
каза, "Мисля, че това, което се е случило е,
че може би нашите предци
са имали повече морски опит
за определен период от време."
Държал го е за себе си 30 години.
Но тогава пресата научи и настана ад на земята.
Всичките му колеги казаха, "Това е скандално.
Ти ни изложи на публични подигравки!
Никога повече не трябва да го правиш."
И по това време, беше затвърдено,
че водната теория трябва да бъде отхвърлена
заедно с НЛО-тата и йетитата
като част от налудничавите хрумвания на науката.
Е, аз не мисля така.
Мисля, че Харди е имал много неща, които работят за него.
Искам да разкажа само за една шепа от
нещата, които наричат
отлечителн белег на човечеството,
нещата, които са ни направили различни от всеки друг,
от всички наши роднини.
Да погледнем нашата гола кожа.
Очевидно е, че повечето неща, за които сме говорили,
които са загубили телесното си окосмяване, бозайници без косми по тялото,
са морските, като големите морски тревопасни животни, моржовете,
делфините, хипопотамите, морските крави.
И няколко въргалящи се в калта, като бабируса (вид глиган).
И сте изкушени да си помислите, добре, може би
това е причината да сме голи?
Предложих го и хората казаха, "Не не не.
Имам предвид, виж слона.
Всичко си забравила за слона, нали?"
И така през 1982 казах,
"Добре, може би слона е имал морски предци."
Смях в залата!
"Тази луда жена. Отново се е побъркала. Ще каже всякакви глупости, нали?"
Но в момента, всеки е съгласен, че слонът е имал морски предци.
Оказва се, че всички тези голи дебелокожи
са имали морски предци.
Последното изключение трябваше да е носорогът.
Миналата година във Флорида откриха изчезнал праотец на носорога
и казаха, "Изглежда е прекарвал повечето време във водата."
И така има близка връзка между голотата и водата.
Като абсолютна връзка; работи само в едната посока.
Не можеш да кажеш, че всички морски животни са голи -
защото вижте морската видра.
Но можеш да кажеш,
че всяко животно, което е станало голо
е било в условия на вода, през собственото си съществуване,
или по време на съществуването на предците му. Мисля, че това е от значение.
Единственото изключение е голият Сомалийски къртичи-плъх.
Който никога не показва носа си на повърхноста, над земята.
И да вземем двуногството.
Тук не можете да намерите нито едно животно, с което да сравните.
Защото сме единственият вид, който върви изправен на два крака.
Но можете да кажете, че всички човекоподобни и всички маймуни
са способни да вървят на два крака,
ако искат, за малък период от време.
Има само един случай при който те,
винаги, всяко едно от тях, вървят на два крака.
и това е когато газят във вода.
Мислите ли, че е от значение?
Дейвид Атенбъроу мисли ,че е от значение.
Като възможна причина за това да сме двуноги.
Погледнете слоя мазнини.
Имаме под нашата кожа слой мазнини, по цялото тяло.
Нищо подобно не се среща при никой друг примат.
Защо да е там?
Добре, те знаят, че ако погледнете други морски бозайници,
мазнината при повечето сухоземни бозайници
се съхранява вътре в тялото,
около бъбреците и червата и така нататък,
(при морските) започва да мигрира навън
и се разпростира в слой на кожата.
При китовете е пълен.
Никаква мазнина навътре в тялото, иначе цялото обвито в мазнини.
Не може да пренебрегнем съмнението,
че в нашия случай е започнало да се случва.
Имаме кожа успоредно с този слой.
Това е единственото възможно обяснение, защо хората,
ако нямат късмет,
могат да станат неприятно затлъстели,
по начин, който е физически невъзможен за който и да било друг примат.
Нещо много странно, никога не е било обяснено.
Въпроса защо можем да говорим.
Можем да говорим.
Горилата не може. Защо?
Няма нищо общо със зъбите им или езика им или дробовете им или нещо подобно.
По-скоро има общо с съзнателния контрол на дишането.
Дори не можете да обучите горила да казвва "А" когато поискате.
Единствените същества, които имат съзнателен контрол на дишането си
са плувните животни и гмуркащите се птици.
Това е било абсолютна предпоставка за да можем ние да говорим.
И освен това, имаме факта, че сме аеродинамични.
Опитайте се да си представите човек плувец
гмуркащ се във водата, почти без плясък.
Представете си горила
изпълняваща същата маневра.
можете да видите, че в сравнение с горилите,
ние сме наполовина рибообразни.
Опитвам се да ви покажа, че за 40 странни години
тази водна идея е грешно категоризирана като лунатична наченка,
а не е такава.
И иронията на всичко това е, че
те не странят от водната теория,
за да защитят нещо свое,
върху което всички те са се съгласили да е така, и го обичат.
Там няма нищо.
Странят от водната теория,
за да защитят вакуум.
(Смях)
(Аплодисменти)
Как реагират, когато говоря за тези неща?
Една много честа реакция, която съм чувала около 20 пъти
е, "Но то беше разследвано.
Те са предприели сериозно разледване още в началото,
когато Харди е издал своята статия."
Не го вярвам.
35 години търся каквото и да е доказателство,
за какъвто и да било случай свързан с това
и съм стигнала до заключението, че това е една от градските легенди.
Никога не е направено.
Понякога питам хора и те ми казват,
"Харесвам водната теория!
Всеки харесва водната теория.
Разбира се не я вярват, но я харесват."
Добре, казвам, "Защо мислиш, че не става за нищо?"
Те казат "Ами ...
всеки, с който говоря казва, че не става за нищо.
А не могат всички да грешат, нали?"
Отговора на това, високо и ясно, е, "Да! Възможно е всички да грешат."
Историята е обсипана със случаи, в които сме разбрали нещата напълно погрешно.
(Аплодисменти)
И ако имате научен проблем като този,
не можете да го решите като преброите гласовете
и кажете, "Повече от нас казват да отколкото не."
(Смях)
Това настрана, някои от гласовете се борят за повече от други.
Някои от тях се присъединяват.
Ето Професор Тобиас. Той се присъедини.
Даниел Денет, той се присъедини.
Сър Дейвид Атенбъроу, той се присъедини.
Някой друг? Заповядайте.
Водата е чудесна.
(Аплодисменти)
И сега ние трябва да погледнем към бъдещето.
При всички положения едно от следните три неща ще се случи.
Или ще продължат още 40 години, 50 години, 60 години.
"Да, да не говорим за това. Нека говорим за нещо интересно."
Би било много тъжно.
Второто нещо, което може да се случи
е някой млад гений да се появи
и да каже, "Открих го.
не е било саваната, нито водата, а това!"
Няма признак да се случи това също.
Не мисля, че има трета опция.
Третото нещо, което може да се случи е
едно много красиво нещо.
Ако погледнете назад към първите години на последния век
след равен резултат имаше много каране и лоши емоции
между привържениците на Мендел
и привържениците на Дарвин.
Завърши с нов синтез.
Идеите на Дарвин и идеите на Мендел
съчетани в едно.
И си мисля, че същото нещо ще се случи и тук.
Ще имаме нов синтез.
Идеите на Харди и идеите на Дарвин
ще бъдат съчетани в едно.
И можем да продължим нататък от тази точка
и наистина да стигнем до някъде.
Това би било прекрасно.
Ще е много добре за мен ако се случи скоро.
(Смях)
Защото съм по стара сега отколкото Джордж Бърнс беше, когато каза,
"На моята възраст вече дори не си купувам зелени банани."
(Смях)
Така, че ако ще се наложи и ще се случи,
какво го задържа?
Мога да ви кажа точно с три думи.
Академията казва не.
Решиха през 1960,
"Това спада към НЛО-тата и йетитата."
И не е лесно да си променят мнението.
Професионалните списания
не искат да имат нищо общо с него.
Учебниците не го споменават.
Учебната програма дори не споменава факта, че сме голи,
камо ли да търсят причина.
"Horizon", който се осведомява от академиците,
не иска да имат нищо общо с него.
И така никога не идва ред за това,
освен в шеговити референции
към хора в лунатични крайности.
Не знам точно от къде идва този диктат.
Някой там горе
дава заповедта,
"Не вярвай във водната теория."
И ако се надявате да имате прогрес в тази професия,
и вярвате на теорията, подобре си я задръжте за себе си.
Защото ще ви пречи.
И така имам чуството, че някои части
от научното учреждение
се превръщат във вид духовенство.
Но нали знаете, това ме кара да се чуствам добре.
Защото Ричард Доукинс ни е казал
как да се отнасяме с духовенството.
(Смях)
Той казва, "Първо, трябва да откажете да покажете
всичкото излишно страхопочитание и уважение,
което те са обучени да получават."
Така. Ще се придържам към това.
И второ, той казва,
"Никога не трябва да се страхувате да разлайвате кучетата."
Ще се придържам към това също.
Много ви благодаря.
(Аплодисменти)