Tip:
Highlight text to annotate it
X
Translator: Ina Krasteva Reviewer: Anton Hikov
Сардж Салман: Чак от Лос Алтос Хилс, Калифорния,
г-н Хенри Еванс.
(Аплодисменти)
Хенри Еванс: Здравейте,
казвам се Хенри Еванс,
и до 29.08.2002, изживявах
моята версия на американската мечта.
Израстнах в типичен американски град близо до Сейнт Луис.
Баща ми беше адвокат, а
майка ми - домакиня.
Аз и шестимата ми братя и сестри бяхме добри деца,
но създавахме и проблеми понякога.
След гимназията, напуснах дома си,
за да изучавам и опознавам света.
Отидох в университета Нотр Дам.
Завърших счетоводство и немски.
Прекарах една година в Австрия.
По-късно завърших МБА в Станфорд.
Ожених се за Джейн, гаджето ми от гимназията.
Късметлия съм, че я имам.
Заедно, отгледахме четирите си прекрасни деца.
Работих и учих упорито, за да се изкачвам по кариерната стълбица,
станах финансов директор в Силиконовата долина -
работа, която наистина харесвах.
Със семейството ми купихме първият ни и единствен дом
на 13.12.2001 г.
На хубаво място,
в Лос Алтос Хилс, Калифорния,
откъдето и говоря сега.
Нямахме търпение да го ремонтираме,
но осем месеца след като се преместихме,
получих нещо като инсулт, вследствие на вроден дефект.
Само за една нощ изгубих гласа си и бях парализиран,
а бях едва на 40 г.
Отне ми няколко години,
но с подкрепата на невероятното си семейство,
най-накрая реших, че си заслужава да живея.
Запалих се по технологиите в помощ
на хора с увреждания.
Например уредите за следене движението на главата,
продавани в търговската мреа от компанията Madentec.
Те преобразуват дори най-малките движения на главата в
движения на курсора и ми помагат да използвам обикновен компютър.
Мога да сърфирам из мрежата, да си разменям и-мейли с хората,
и да бия приятеля си Стив Къзинс
на компютърни игри.
Тази технология ми позволи да остана
умствено активен и
да се чувствам част от света.
Един ден си лежах в леглото, гледайки CNN.
Говореха за проф. Чарли Кемп от
лабораторията по роботика в здравеопазването в Техническия университет в Джорджия.
Професорът направи демонстрация на робота PR2.
Писах на Чарли и на Стив от Willow Garage,
и така започнахме проекта "Роботи за човечност."
За около две години, "Роботи за човечност"
разработиха начини за да мога да използвам PR2
като заместител на тялото си.
Избръснах се сам за първи път от 10 години.
От дома си в Калифорния
избръснах Чарли в Атланта. (Смях)
Раздодох сам сладки за Вси Светии.
Отворих сам хладилника.
Започнах да върша разни неща из къщи.
Видях нови и немислими допреди възможности
да живея и да съм полезен,
както на себе си, така и на хората около мен.
Всички ние имаме недъзи под една или друга форма.
Например, ако някой от нас иска да измине 60 мили за час,
и на двамата ще ни трябва помощно средство, наречено кола.
Вашият недъг не ви прави по-малко човек,
моят - също.
Между другото, трябва да ви повозя някой път. (Смях)
Откакто сме се родили, страдаме от невъзможността
да летим сами.
Миналата година, Кайен Хсиао от Williow Garage
ме свърза с Чад Дженкинс.
Чад ми показа колко е лесно
да се купи и лети с телеуправляван самолет.
Тогава осъзнах, че бих могъл да използвам
такъв за да разширя хоризонитите на хора,
приковани към леглото, да могат да управляват такъв самолет
би им дали чувство за движение и контрол,
което е невероятно.
Използвайки курсора на мишката, който контролирам с главата си,
тези уеб интерфейси ми позволяват да
гледам видео от робота
и да изпращам контролни команди
като натискам бутони в уеб браузъра.
С малко практика станах достатъчно добър с този интерфейс,
за да карам из къщи сам.
Можех да погледна в градината
и да видя растящото грозде.
Инспектирах и соларните панели на покрива. (Смях)
Едно от предизвикателствата ми като пилот е да приземя самолета на
нашия баскетболния кош.
Отидох и по-далеч, да видя дали ще мога
да използвам закрепен на главата дисплей на Oculus Rift,
и модифициран от Fighting Walrus,
за по-добри усещания при
контролирането на самолета.
С групата на Чад в университета Браун,
редовно пускам самолети из лабораторията,
по няколко пъти седмично, от вкъщи, от 3000 мили.
Само работа и никакви забавления те превръщат в тъп парализиран,
така че намираме време да играем приятелски игри,
като футбол за роботи. (Смях)
Никога не съм си мислел, че ще мога
да се разхождам от време на време в кампуса на Браун сам.
Иска ми се да можех да си платя таксата. (Смях)
Чад Дженкинс: Хенри, шегата настрана,
обзалагам се, че тези хора тук
ще се радват да видят как управляваш самолета от
леглото си в Калифорния на 3000 мили оттук.
(Аплодисменти)
Добре, Хенри, бил ли си в столицата напоследък?
(Смях)
Вълнуваш ли си, че си на TEDxMidAtlantic?
(Смях) (Аплодисменти)
Можеш ли да ни покажеш колко си развълнуван?
(Смях)
Добре, голям финал.
Можеш ли да ни покажеш колко добър пилот си?
(Аплодисменти)
Добре, още трябва да поработим върху това,
но мисля, че изглежда обещаващо.
Това, което прави историята на Хенри невероятна,
е разбирането на нуждите му,
разбирането от какви технологии се нуждаят
хора в положението на Хенри
и също така разбирането какво могат
да предложат напредналите технологии.
Свързването на тези две неща
и използването им по мъдър и отговорен начин.
Това, което се опитваме да направим, е да демократизираме роботиката,
така че всеки може да е част от това.
Ние предлагаме достъпни, сглобяеми с подръчни средства платформи,
като например телеуправляемия самолет A.R., за 300 долара,
прожекторът на Suitable Technologies, само за 17 000 долара,
всичко това заедно с безплатен софтуер,
така че да си част от всичко, което се опитваме да правим.
Надеждата ни е, че осигурявайки тези методи,
ще можем да помислим за по-добри начини
да осигурим движение на хората с недъзи,
да осигурим грижа за застряващото население
и да помогнем за по-доброто образование на децата си,
да помислим за нови видове
работа за средната класа,
да наблюдаваме и защитаваме природата
и да изследваме Вселената.
Отново към теб, Хенри.
Хенри Еванс: Благодаря, Чад.
С този телеуправляем самолет, показахме как
приковани към леглото хора могат отново да
преоткриват света,
роботиката ще им даде
поле за игра,
където хората са ограничени само от менталните си способности и
въображение,
където хората с увреждания са способни да извършват
същите дейности, както и всички останали,
и може би по-добре,
технологията ще ни позволи да
помогнем на хора, които сега са смятани
за вегетативни.
Преди сто години, щях да бъда
третиран като зеленчук.
Всъщност това не е вярно.
Можех да умра.
Зависи от нас, от всички нас, да решим как
роботиката ще бъде използвана, за добро или за лошо,
само за да замества хората
или за да ги направи по-добри,
за да ни позволи да правим нещо и да се забавляваме повече.
Целта ни е с помощта на роботиката да отключим менталните сили на всеки
и да направим света по-достъпен физически
за хора като мен и други като мен
по света.
С помощта на хора като вас,
можем да превърнем тази мечта в реалност.
Благодаря.
(Аплодисменти)