Tip:
Highlight text to annotate it
X
Нужен ти е такъв... на жените това им харесва!
Ингвар.
Ласе.
Биргер.
Рогер.
- Нужна ми е помощ! - Идвам!
ШВЕДСКА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ
Това е най-малкият ми син.
Големият има собствен автосервиз.
Да, той е много добре.
Пет човека работят за него. Всичко е както трябва.
Но сина му - развейпрах...
Навърши 15 години.
За рождения ден му подариха мотопед.
Сега е модно момчетата да имат мотопеди.
Има и жена. Нищо не работи. Само цветята полива вкъщи.
Да, не им се бъркам, щом могат да си го позволят.
Защо тя трябва да работи... Като може...
Почакайте, като дойдат на власт социалдемократите...
Да...
Тогава ще видите, всичко ще се промени.
По-добре да се разходим в парка...
Намери ли място за колата?
Да.
Ласе! Ласе!
Благодаря, малко по-добре съм...
Надявам се скоро да оздравея.
Разбира се, разбира се. Благодаря!
- Здравей, дядо! - Здравей.
Какво, дойде да видиш стареца?
Много мило от твоя страна.
- Къде е баща ти и всички останали? - Ето там са.
А, там...
Той е тук!
Ето го.
- Здравейте! - Здравейте!
Здравейте!
Здравейте! Върнете се обратно!
Върнете се обратно до моста, аз ще дойда там.
Там има кафене. Вернер го знае.
Ева... Ева, скъпа...
Не трябва да плачеш.
Ето... Това е за теб.
- Здравей Ева. - Здравейте.
Честит рожден ден.
Благодаря.
Радвам се да те видя.
Да, чувствам се по-добре.
Четири пъти "ура" в чест на рожденичката!
Хайде всички заедно...
Ура! Ура! Ура! Ура!
- Къде е Роджър? - Ето го.
Какво хубаво семейство имате!
Да... Вернер е идвал тук и преди.
Вернер, идвал си, кажи им.
Да, да.
Почакайте... Ласе!
Елате по този път.
Елате по този път, Ласе.
Вижте, тук и музика си имаме!
Прекрасно.
Струва ми се, че видях Вернер.
Здравей Ласе!
- Как се чувстваш? - Благодаря, добре.
Здравейте! Радвам се, че дойдохте.
Хайде да седнем на тази маса.
Дядо ще седне тук.
Аз мога и тук... Хайде...
Благодаря.
Благодаря.
- Както виждате не е толкова лошо. - Да, приятно е.
- Донесохме ти цветя. - Много Ви благодаря.
Ще помоля медицинската сестра да ги постави във вода.
До тогава ще полежат.
Сервират ли тук?
Не, на самообслужване е. Трябва сами да се обслужим от щанда.
Тогава да решим какво ще вземем.
- Да... Аз искам кафе. - Аз също.
- Сандвич с шунка... - Сандвич с шунка...
Не знам дали имат...
Трябва да попитаме.
Престани!
Ти какво, искаш да умориш дядо си?
Може ли, още едно?
Искаш ли нещо, Ева?
Не, благодаря.
- Осем кафета. - Осем кафета...
- Аз не искам кафе. - Тогава седем кафета.
Седем кафета... Тихо!
Няма ли кой да успокои това куче?
Ало! Кучето, кучето? Може ли да не лае?
Боли ме десният лакът.
Не беше ли левият? Не, десният...
Бях си счупил левият крак.
Ти беше на седем години...
Пер! Пер! Попитай имат ли сандвич с яйце и аншоа.
Пер! Ако нямат, може и със салам.
- Ти искаш ли? - Не.
- С аншоа нямат ли? - Нямат, само с шунка.
Искаш лимонада?
Ето ти чаша.
Върни подноса.
Взимай си, Анитка.
Добре.
Гори, като факла.
Видя ли, какъв голям огън?
Има ли сандвичи за всички на масата?
Мисля, че дядо няма да чака дълго да го изпишат
Аз не искам да ме изписват.
Защо трябва да ме изписват?
Не искам да си тръгвам оттук...
Не искам да си тръгвам!
Сегашният живот не е създаден за такива като мен.
Не е създаден за самотни хора.
Чувате ли?!
Този свят не е създаден за самотни хора...
Мислех, че ще се промени...
Но не стана! Не се промени!
Мислех, че живота ще стане по-добър, еднакво добър за всички...
Но това не се случи... Не се случи.
Чувате ли?
Внимавай да не прегазиш някого!
Да дам назад?
Добре ли е така?
Още малко назад? Още малко?
В този град има двеста хиляди момичета.
А аз познавам едва седем.
Така че, трябва да действаме!
За тази работа е нужна - твърдост!
За твое здраве.
Всъщност първо исках да стана стюардеса.
Това беше мечтата ми.
Първият път ми казаха, че ще ми позвънят.
После една приятелка ми каза: Сигурно си много висока.
Те така и не позвъниха...
На следващата година имаше нов прием, но аз се разболях малко преди това.
А когато оздравях беше вече късно, занятията бяха започнали.
След година моята приятелка ме посъветва да изкарам курса за екскурзоводи.
Каза ми: Почти едно и също е.
Така и направих.
Отидох на този курс, а той ме попита: Вие говорите ли английски?
Някакъв тъмнокож мъж с черни очила.
На тавана се върти вентилатор.
Да, говоря малко английски и малко немски.
Бях нервирана от въпроса.
Имаше много други момичета, те също бяха изнервени.
Трябваше да се въртим напред, назад.
После той каза, че ще позвъни, но и така не се обади.
Понякога се чувствам ужасно от това, че не съм омъжена.
Когато срещна своите приятелки от училище с детски колички,
започвам да си мисля...,
че ми се надсмиват.
- Тук ли живееш Аника? - Да. Защо?
Ей! Тя живее тук!
Изчезвайте!
Да, трябва точност, когато хвърляш! Повярвай ми.
Разкажи ни за "нападателите".
Ерик!
Минутка.
Ще ни помогнеш ли за вратите? Малко са тежки.
Да, идвам.
Нападатели са тези, които вкарват гол.
Другите не вкарват ли?
- "Женева" и "Марсел"? - Вторият!
Не ги поставяме правилно.
Трябва да разменим местата им.
"Фрем Копенхаген" и "Грьонинкен"?
Първият!
"Фюрст" и "Винер СК"?
Равен!
Ласе, пантите, не са ли обратно?
Не, правилно са.
Пуснете ги едновременно... Хайде!
Не смяташ ли, че малко се разминават?
Не искам свободното си време да го уплътнявам с глупости.
Ако спечеля от лотарията ще купя нова, няма да се мъча с този стар боклук!
Кстати, Гунхилд, това беше ваша идея. За какво ви бе нужна?
От нея няма никаква полза.
А ти, не искаш да помагаш.
Не мисля, че изглеждат добре.
Не...
Хайде, Рогер.
Да вървим, Рогер.
- Здравей. - Здравей.
- Балонът се спука. - Жалко...
- Как си? - Добре. А ти как си?
Нормално.
Мисля, че той малко се умори.
Време му е да спи.
- Довиждане. - Довиждане.
Балонът се спука, когато се качвахме по стълбите.
- Кой балон? - На Рогер.
- Как върви? - Добре. Добре.
- Нещо ново? - Нищо. Защо?
Да не си бил кучето?
Не започвай пак с твоите истерии!
Кучето иска да излезе.
- Ти искаш да излезеш? - Млъкни!
Аника, побързай!
Върни се по-рано, той няма да заспи докато не се върнеш.
Предупреди тези момчета?
Ще счупят колата.
Защо ти не им кажеш?
Не ти пука за колата.
Така ли?
Здравей, Леден.
Каква кола караш?
Пежо. Защо?
Стара кола. Добре ли работи?
Добре.
Работи - глупости.
Щом ти харесва, карай тази очукана кола, за Бога!
Аника!
Тя е за моргата...
Какво е това на врата ти? От целувка?
- Къде отиваш? - В "Домино".
- Обичаш ли да танцуваш? - Да.
- С кой имаш среща? - С Лото.
Твой приятел. Исках да кажа - твоя човек?
Да...
- С нещо по-различен ли е? - Не.
Аз наистина го исках.
Не зная защо постъпих така.
Всички за това говорят. Аз също.
Отидох там един час преди той да дойде.
Не посмях да говоря с него, а толкова много ми се искаше.
Когато приближи до мен, му обърнах гръб.
После той си тръгна.
Това е, разбираш ли?
Много неприятно.
Разбирам.
За щастие или не, тези неща се случват.
Всички ние постъпваме така, за което после съжаляваме.
Запитай се какво наистина искаш? Тогава преследвай целта, колкото и трудна да е тя.
Само така можеш да разбереш причината да бъдеш нещастен.
Навярно за всичко е така.
Може би...
Лошо, че не си говорила с него.
Просто така се случи.
А ако няма друг случай?
Какво искаш да й кажа?
И аз много искам да я заговоря, но не мога да се реша.
Кажи му, че искам да се запознаем...
но не се получава.
Трябва да ти призная...
Чувствам се като глупак.
Не искам да си призная, че аз...
- Аз ще й кажа. - Не, не бива.
Не!
- Ти, в този дом ли живееш? - Да, прозорците ни гледат към задния двор.
- Пер тук ли е? - Пер! Търсят те!
- Така не се прави. - Какво не се прави?
- Да удряш хората. - Кого съм ударил?
Мене. Удари ми коляното.
Опитваш се да ме тормозиш.
Разкарай се.
Откъде мога да купя цигари?
Ето там, на павилиона.
Имате ли цигари?
Аника.
В стаята зад гърба ми лежи твоята майка...
Тя е - просякиня.
А аз - боклук.
- Здравей. - Здравей.
- Къде беше? - Разхождах се.
Не съм в много добро настроение.
Няма значение, в новата къща всичко ще бъде добре.
Отиди да си легнеш.
Ще му покажа аз.
Вие всички стояхте и гледахте! Нали!
И тя...
Повече не искам да я виждам!
Как да се виждам с нея? А?
Ума ми не го побира!
Стояхте и гледахте!
Той искаше да ни унизи...
Пер!
Пер!
Пер! Почакай!
Почакай!
Не!
Няма ли да дойдеш?
Трябва да се преоблечеш.
Глупава жена!
Идиот!
- Аника, кой е това? - Пер.
Отидете в хола. В хладилника има газирана вода.
Здравейте.
- Здравей. - Здравейте.
- Здравей. - Здравейте.
Не си ли донесла водата?
- Какъв искаш да станеш? - Не знам.
- Не знаеш? - Не.
- Не си наясно? - Не.
- Видях те, че свириш. - Да, на китара.
- Тогава сигурно знаеш "Китара - Буги". - Не...
- А нещо испанско? - Не...
- "Коме прима"? - Не...
- А това... та, та, та,... - Не.
Не знаеш какъв искаш да станеш? Още не си решил?
Не.
- Взела си вана? - Не, само си измих косата.
Аника... Аника.
Постарай се да не стой много дълго.
- Искаш ли сандвич? - Аха.
- Със сирене или с колбас? - С колбас.
- Отива ли ми такава прическа? - Аха.
- А такава? - Аха.
Такава?
Ти сама ли ги приготви?
Вкусни са.
Хайде.
Раз, два, три...
Само тези акорди знам.
Аз не мога така.
- Искаш ли чаша шери? - Аха.
- Какво, връзките не се ли купуват? - Върви по дяволите, нищожество!
- Здравей. - Здравей.
Това е Ева.
- Здравейте. - Здравей.
- Да не се изплаши, че се върнах? - Аха.
- Защо? - Не знам.
- Беше ли ви забавно? - Аха.
Те днес се връщат.
На колко стана?
Скоро навършвам четиринадесет.
Аз наминах, защото...
Не зная защо дойдох.
Малко ми е самотно!
Това е пътят, който ме води нагоре.
Свободен аз по него смело крача.
Под топлите слънчеви лъчи.
Тъмната гора е безкрайно море.
С мощни вълни...
Със замръзнали върхове...
Швеция...
Швеция...
Родино моя...
Ако имах пари!
Можех да замина някъде.
Щяхме да заминем за Испания, но на татко работите не вървят.
Ало-ало!
Повечето от вас ме познават, но въпреки това ще се представя.
Казвам се Ленарт Енквист,
и искам да кажа няколко думи за нашата нова рекламна кампания.
Представяме ви продукта от нашата нова серия Фюче Лайн, модел РВ-77.
Фюче Лайн. Фюче означава бъдеще, а Лайн - асортимент.
Фьюче Лайн - асортимент на бъдещето...
Когато Елза се запозна с Йон, тя все още се срещаше с фризьора Свен.
От Даларна.
Това е Ерик.
Срещаме се от две години.
Симпатичен е.
Сега плава в морето.
Той се сърди ако говорим затова какво е било преди.
- Кой? - Татко.
А сега давам думата на нашия ветеран... Йон Хелберг.
Татко счита, че ако всички ние не излизаме заедно, не е интересно.
Всеки път се обижда.
Бертил Едберг.
Нис Нилсон.
И Свен Юхансон.
Наградата получава номер 71.
Ой, това съм аз!
- Къде беше? - Ездил се обади.
- Кога пристига влака? - В седем и половина.
- Баща й... С какво се занимава? - Търговец е.
- Здравей. - Здравей.
- Как си? - Добре.
- Защо ме гледаш? - Имаш нови очила.
- Дай, аз ще нося куфара. - Благодаря.
Тежък е.
Трябва да позвъня. Тук има ли телефон?
Да, вътре.
Мама ще ме пита, дали си добро момче.
Защо дава "заето"?
Ту, ту, ту, ту?
Това е въздушна тревога!
Когато е заето звучи така: ту... ту... ту... ту.
Здравей. Аз съм Аника...
Много добре...
Не.
Не...
Добре... Мама иска да говори с тебе.
С мен?
Здравейте... Да.
Не.
Не.
Не, не няма... Не...
Дочуване.
Мръдни малко надясно.
Идват.
Здравейте.
- Здравей. - Здравейте.
- Как пътува? - Много добре.
- Здравей. - Здравейте.
- Имаше ли много хора? - Да.
- Искате ли по чаша кафе? - Да.
После да отидем за риба?
Не.
Защо?
Не искам.
Добре, остави мотопеда зад къщата, аз ще внеса куфара.
- За празника ще има ли много гости? - Да, доста много.
На това място татко лови риба.
Веднъж тук хвана осемнадесет щуки.
Сигурно ще предложи на твоя баща да ловят риба.
Татко не обича да лови риба
Наистина ли?
- А какво обича? - Обича лова.
Време е да си лягаме!
Лека нощ.
Ние също отиваме да спим.
- Предпочиташ долното легло? - Да, тук ми е удобно.
- Добре, както желаеш...
Утре ще ви събудя към 07:30 часа.
Аха.
Лека нощ.
- Чуваш ли ме? Поръча ли раци? - Какво?
- Поръча ли раци? - Да.
- Ще има ли за всички? - Да.
- Чуваш ли? - Да?
- А шапчици купи ли? - Какво каза?
- Шапчици купи ли? - Да.
- Има ли за всички? - Да, да.
- Чуваш ли? - Да?
Съжалявам, но не успях да довърша онзи стол.
Да, да.
- Майката на Аника? - Да.
Добре дошли.
Благодаря. Съпругът ми ще дойде в десет.
Всичко е наред.
- Здравейте. Добре дошли. - Благодаря ви.
- Малкият е уморен. - Да.
- Ще полегне вътре. - Ако е възможно.
- Здравей, скъпа. - Здравей.
- Татко ти ще пристигне в десет. Как си? - Добре.
- Здравейте. - Здравей.
- Здравей. - Здравей.
Здравейте.
- Бертил. - Ева.
Ларс.
Ева.
Елза е за малко със сина си.
Не, ще останете с нас да опитате раците.
- Какво се... - Оставате!
Щом първата изпиеш веднага втора ще получиш.
Пий до дъно!
Пейте Hopp-Fader-Allan-лей!
Знаете... знаете ли този виц?
В училище записват първолаци.
Учителката записва имената им в дневника.
Пита първото дете: Как се казваш?
Нис Карлсон.
А ти как се казваш?
Уле Карлсон.
А ти?
Свен Карлсон.
Господи, казала учителката, как си приличате! Да не сте близнаци?
Да.
Но защо ти имаш такъв, басов глас?
Майка има две гърди, затова бозах от баща ми.
А този знаете ли? Стопанин и слуга седят в кухнята.
Готвят се да закусят. Закуската е каша и мляко.
Изведнъж... как да кажа... Да, стопанинът...
Отваря прозореца и изхвърля паницата с кашата.
Като вижда това слугата взима млякото и също го изхвърля през прозореца.
Какво правиш? Пита го стопанинът.
Помислих си, че сте решили да закусите отвън на чист въздух.
Много смешно.
Тази салата, вие ли я приготвихте?
Йон пристигна!
Здравейте!
Ева!
- Здравейте! - Здравейте!
Настанявайте се, ще ви приготвя нещо за хапване.
Много благодаря.
Имаме достатъчно храна.
Здравейте. Йон Хелберг.
Йон Хелберг.
Здравейте.
Йон Хелберг.
Вернер.
- Здравей. - Здравей, Леден!
- Здравейте. - Здравейте.
- Здравей. - Здравейте.
Здравейте. Йон Хелберг.
- Заповядайте. - Благодаря.
Шапчица.
И салфетка.
Гунхилд, да пием за здравето на Йон.
- Наздраве! - Наздраве!
За теб, Йон.
Виждам, че тук имате електричество.
Да.
За всеки случай нося малък хладилник...
- Имаме студена изба. - Наистина ли?
За ваше здраве...
Ласе. Наздраве, Йон!
Наздраве.
Да го пробваме, така и така съм го донесъл.
Има електричество. Нищо не ни коства.
Арне! Да вдигнем тост за търговеца на хладилници.
- Наздраве! - Казвам се Йон.
- Наздраве! - Наздраве, Йон.
"Кралят на автосервизите"!
Малко си груб, "кралю на хладилниците".
За твое здраве, Йон!
Наздраве!
След малко отиваме за риба.
Ще наловим в езерото прясна риба.
Не е необходим хладилник.
Наздраве, Йон!
Наздраве!
Ела в автосервиза да пребоядисаме колата ти.
Трябва да ги изстудим.
В това забутано място.
Затова пък има изба...
Кой ще спи в палатката?
- Който има пуловер? - Да.
- Вино... - А?
Това не е силната ми страна.
Трябва да се темперира.
Почакай.
Внимателно!
Нали ти казах, избата е студена.
Там е леденостудено. Като във фризер.
Да пробваме, щом искаш.
Да.
Ето тук...
Включи ли го в контакта?
- Да. Лампата свети ли? - Не.
Ще обърна щепсела.
Не свети ли?
Не.
По дяволите!
Ой... Внимавай!
Кой иска кафе?
Готвех се да изстрелям ракета.
- Може ли, да го направя? - Давай.
Йон... Носиш ли си спининга?
Млъквай!
Някога виждал си как изглежда?
Йон.
Йон?
Йон?
Ние сме малки пиленца, пи-пи.
Ние сме малки пиленца...
Ние сме малки пиленца, искаме да пием, пи-пи...
За твое здраве, Бертил!
Ето че стана по-забавно.
Запали я, Бертил.
Запали я, Бертил.
Внимавай с това.
Може да е влажна.
Всяка Нова година го правя.
- Запали я. - Запали!
- Ой, нищо не видях. - Аз също.
- Още една. - Да, пусни още една.
Няма. Беше само една.
Нали ви казах, че трябва да излезете отвън, за да я видите.
Йон, ти видя ли я?
- Елза? - Да?
Искам да ви кажа нещо.
Чувате ли? Искам да кажа нещо...
Да кажа на всички хора.
На цялото човечество!
Искам да кажа, че в този свят има твърде много отрепки.
Чувате ли ме?! Отрепки!
Елза, аз пропилях 45 години от своя живот.
- Студено ли ти е? - Не, добре ми е.
Моята дъщеря...
Искам тя да се махне оттук... Веднага!
Не я давам на недодялан бедняк!
Тя ще бъде богата!
Богата! Богата! Богата!
Чувате ли? Тя ще бъде богата!
Тя няма да се целува с бедни магарета, което аз правех...
Да погуби живота си за глупости.
Ще има много пари!
Много! Много! Много!
Това е най-важното в този проклет свят!
Знам го! Знам! Знам! Знам!
Без тях ще те стъпчат
Съсипват те! Смачкват те, Аника!
Тъпчат те, Аника!
Бертил!
Хей!
Ние сме тук.
- Всички ли са тук? - Да.
Хей!
Тук сме!
- Някой да липсва? - Не.
Ласе!
Хей!
Почакайте!
Тук сме.
Харалд!
Да?
Във водата плава шапчица.
Не е моя.
- Всички ли имат шапчици? - Да.
Тогава тази чия е?
Сигурно е на онзи самохвалко, Йон.
Негодник.
Мисля, че всички сме грешни.
Дали ще бъдем някога добри?
Да! Студено е... Да се върнем, има още от онова уиски.
Не е ли шапчицата на Йон? Сигурни ли сте?
Не тръгна с нас.
Тази е с остър връх.
- Йон! - Бертил!
Къде си?
Йон!
Йон!
Йон! Йон! Йон!
Кой?
Йон!
Не!
Йон!
Йон!
От тази страна погледнахте ли? Арне!
Йон!
Йон! Йон! Йон!
Йон!
Йон! Йон! Йон!
- Къде са били? - Сигурно са ловили риба.
Ласе, ето я ракетата!