Tip:
Highlight text to annotate it
X
Намирам те на един много интересен форум Белградският форум за сигурност, където ти беше
един от ключовите говорители, на който ти представи един много интересен пейпър за Западните
Балкани, който е с изключително впечатляващо заглавие "Периферията на периферията".
Не е ли обаче малко подвеждащо, защото под периферията в ЕС се разбират онези
страни, които имат по-скоро икономически проблеми? Защо избра това заглавие?
Балканите бяха старата периферия, сега новата периферия е южна Европа, но ако
погледнем неформалната страна на интеграцията на пазарните отношения, ще видим,
че поне в банковия сектор много от държавите от периферията са всъщност център
за балканските страни. Ето, можем да видим ролята на Италия и Гърция във финансовата
система на балканските страни, което пък показва колко са зависими и уязвими от еврокризата.
Това е всъщност един процес, който се развива в последните 3-4 години и
за съжаление още не се вижда изходът от тунела.
Има ли риск за европейската интеграция и за разширяването към Западните
Балкани, предвид процесите, които стават в ЕС в момента?
Въпросът е сложен, тъй като формално мисля, че разширяването продължава.
В последната година видяхме доста стъпки по посока на интеграцията на Западните Балкани
Хърватия, Черна гора започна преговори, Сърбия осъществи напредък, дори и Косово
е най-накрая на опашката, но всъщност и те вървят напред. Но пък, ако погледнем под
повърхността какво се случва в тези страни, виждаме една задълбочаваща се икономическа
криза, реформите не са напреднали кой знае колко, въпреки че като цяло общественото
съгласие, консенсусът по повод на присъединяването според мен се запазва на
доста прилични нива. Според мен има загуба на скорост по посока на ЕС.
Това на какво се дължи на по-малко участие от страна на ЕС, на отслабнал
натиск заради проблемите, които самият ЕС има или някаква друга причина?
Има две причини, които са в нещо като порочен кръг. От една страна ясно е, че
дневният ред на ЕС е другаде. Ясно е, че еврокризата обуславя това, което се дискутира в Брюксел.
Междувременно Европейската комисия движи процеса за добро или за лошо, но тя е
малко самотен играч в момента големите страни са фокусирани другаде.
Но пък според мен елитите в много балкански страни използват тази ситуация, това
безвремие, за да говорят за евроинтеграция, но всъщност да не я изпълняват по
същество, да говорят с тези фрази, с които сме свикнали и вече добре са заучени
тук в нашия регион, но пък когато се стигне до прилагането на практика и реформирането
на сектори от държавното управление и икономиката, да дават много по-бавен ход.
И тук Хърватия е добър пример, след като всъщност се видя каква е цената на истински
реформи, включително и кариерата на Иво Санадер пострада ако цената е, че всъщност
политици може би ще трябва да се изправят пред правосъдната система, това праща
един сигнал до останалите страни от бивша Югославия, ако се захванат сериозно
с такива реформи, какво може да се случи. Така че по един парадоксален начин мисля,
че и това се дължи на забавянето успехът в някои държави праща един сигнал, едно
предупреждение към други страни. И всъщност в това безвремие, в този промеждутък
виждаме едно такова буксуване на едно място, което е изгодно за елитите, а пък
и не виждам някаква особена поддръжка за някакви по-съществени реформи, тласък
отдолу, за съжаление.
А трябва ли според теб да има тласък и от страна на ЕС, независимо ... ти спомена
за ЕК някак си така за добро или за лошо, това какво означава нямаш доверие
на Комисията, че би могла да се справи или не е достатъчна тя?
Не е достатъчна. Аз мисля, че Комисията прави всичко възможно в момента, дори
е интересно как съвсем иновативно използва празните пространства, за да все повече
и повече придвижва напред дневния ред. Дори сега наскоро бях в Прищина и там Щефан
Фюле изнесе една реч, където той съвсем неусетно смени начина на говорене за Косово
за първи път използва фразата не "перспектива за членство", а "членство" на Косово.
Тоест в тези условия Комисията се опитва да направи възможното, но тъй като системата
за вземане на решения в ЕС все пак тежи доста върху раменете на държавите-членки,
за да се задвижи процесът трябва да има политическа воля, която идва
от големите столици, пък и от съседните страни на Западните Балкани.
Така че без страните-членки, няма как да бъде пълен процесът.
Има една такава мантра, която в момента специално институционалните лидери на ЕС
използват напишете си домашното, извършвайте реформите, ние сме с вас през цялото
време това не е ли малко сигнал, нож с две остриета? От една страна ние сме
с вас, но от друга страна, докато не сте готови не ни звънете на вратата?
Да, очевидно е така. Винаги е било това отношението в Западна Европа, няма какво да се лъжем.
Но, когато от другата страна има едни страни, където няма особено силна политическа
воля, пък и капацитет за извършване на реформи, всъщност този тип динамика, този тип
взаимодействие резултатът му е точно обратното забуксуване и стагнация.
И според мен нещо подобно се получава сега. Разбира се хубаво е, че сме в Сърбия сега
и водим тази дискусия, защото тя е една от критичните точки в региона в момента най-голямата
страна -така че тя може би ще задава тренда сега. Правителството, което тепърва поема
юздите, доколко те ще са в състояние да придвижат дневния ред по реформи
и европеизация, но още, както виждаме и на тази конференция, е един от въпросите,
които кръжат във въздуха. Не е ясно накъде ще поведе страната.
Доста смесени сигнали изпраща ...
Точно така от една страна виждаме уверения към Брюксел и към големите държави-членки,
че досегашната линия ще бъде продължена, но от друга страна доста притеснителни
решения, примерно във връзка с централната банка на Сърбия, което пък доста уплаши
пазарите и понижиха кредитния рейтинг на Сърбия. От друга страна има и доста
финансови проблеми във фискалната сфера например. Така че Сърбия може би е ключовата
страна в момента, много е важно в каква посока ще поеме дали ще консолидира
положението и все пак ще поведе страната по посока на евроинтеграцията
и ще продължи процеса разбира се на преговори с Косово.
А според теб, може ли да има някакво отражение върху процеса на реформите тук и съответно
върху европейската интеграция това, което става в някои вече не толкова нови страни-членки
на ЕС като Румъния специално, Унгария включително, а може би и в България
трябва да си признаем, че вървим към един такъв стар метод на управление?
Аз мисля, че не се следят много отблизо процесите, но като цяло тези проблеми, вътрешнополитически
и икономически, които виждаме, особено Унгария и Румъния напоследък доста видни, подриват
основния разказ, който предлага ЕС че всъщност европейската интеграция води до скъсяване
на дистанцията между тези периферни държави и общества и развитите демокрации в Западна Европа.
Също Гърция е доста показателен пример. И това е според мен основата, гръбнакът
на привлекателността на ЕС този тип аргумент ...
Тоест може да се възприеме като провал на ЕС?
Да, ЕС всъщност има нужда от успехи, от успешни примери, че всъщност интеграционният
модел действа и води до повишаване на икономическите и политическите стандарти.
Дотолкова доколкото виждаме, точно обратният процес в някои от новоприетите или
условно казано новоприети страни-членки това удря имиджа, бих казал.
Но това като че ли, все още не се е отразило в обществените нагласи в Западните
Балкани, особено в някои страни ЕС продължава да се ползва с доста солидна подкрепа.
Даже дори е ирония, но това е такъв един дългосрочен тренд, че Хърватия, която
винаги е била някак си най-близко по отношение на изпълнение на стандартите,
всъщност и най-евроскептичната страна в региона, си остава такава.
В този смисъл как гледаш на идеята на Полския институт за международни
отношения, че Вишеградската група би могла да поеме една по-активна роля
в Западните Балкани, защото там има и страни, които са добър пример?
Аз мисля, че това е добра идея като цяло. Както казах, един недостатък на процеса към
сегашния етап е, че в страните-членки липсва политическия момент технократският елемент
е налице, но все пак на Европейската комисия това й е работата да придвижва напред
процеса, но някак си Съветът отсъства. Ако импулсът дойде от група страни, било то
в Централна Европа, било то някъде другаде, това ще е добро развитие и разбира се трябва
начело да излязат такива страни, които имат какво да покажат, тоест все пак отново
да подчертаят, че разширяването всъщност е един успешен проект на ЕС и е проработил
при тях някак си, за да се върне това самочувствие, което го имаше в периода между
2004 и 2008, когато икономически забуксува ситуацията. Така че, по-скоро позитивно,
но нека да не се лъжем без големите страни-членки няма как да стане.
Но нека да дойде оттам инициативата. И нека пак едно нещо да вметнем все пак Полша
е един такъв централен случай. Виждаме, че там икономически ситуацията в момента
не е много позитивна. Не е ясно дали полската история на успеха ще продължи.
Не е ясно дали не се дължи на настоящото правителство?
Да, дали всъщност няма да има влошаване на икономическата ситуация в Полша, изостряне на ситуацията.
Това е малко спекулативно разбира се, но не е изключено пак завръщане във властта
на предишната партия Право и справедливост на Качински. Така че Полша сега
е моментът, който трябва да използва това, което е останало от нейния позитивен
имидж като най-добрата илюстрация на успеха на разширяването.
А България и Румъния къде са в цялата тази картинка?
Може ли да се каже, че например лошият пример всъщност е добър учител?
Да, това е и аргументът на ЕК, че това, което са научили в процеса на разширяването
при България и Румъния сега са си направили съответните изводи и са променили методологията
на процеса на разширяването. Аз съм мако по-скептичен доколко всъщност промяната
на процеса, примерно изнасянето на тези глави, свързани с реформата на съдебната
система, има някакъв реален резултат, но пък от друга страна в бивша Югославия
за добро или за лошо отново акциите на България и Румъния никога не са били много високи.
Винаги са били подценявани. Няколко пъти несправедливо, защото все пак доста неща
са се случили в България и Румъния. Аз винаги давам пример нивото и качеството
на интернет-връзката в България и Румъния и достъпността на интернет, което е успех
на тези две страни. Те все още, поради вътрешните си проблеми, изпитват затруднения
да покажат себе си като позитивен пример както в Брюксел, така и на своите съседи.
Но пък няма и особени очаквания към тях. Така че България и Румъния първото, което
могат да направят, ако искат да активизират политиката си и да формират подхода
на Брюксел, е да покажат, реформирайки себе си и повдигайки вътрешните си стандарти,
че не е изгубена кауза процесът на разширяването и че той в края на краищата води
до някакви резултати и носи някакви плодове. Иначе в момента сме в една такава
ситуация, където има някаква амбиция, но всъщност по-скоро сме негативен пример за съжаление.
Благодаря ти много.