Tip:
Highlight text to annotate it
X
В предния урок видяхме, че въпреки че Италия е един от първите членове на Тройния съюз,
взаимоотношеният им са били неловки. Ако погледнем
към началото на Първата световна война, Италия се опитва да запази неутралитет
с аргумента, че Тройният съюз всъщност играе ролята на нападател,
а не на защитник.
И както казахме, в началото на 1915, през пролетта на 1915,
Италия подписва тайният Лондонски договор с Антантата.
След това през Май, Италия обявява война на Австро-Унгария.
Въпреки това, Италия не обявява официално война на
Германия до 1916. И това е обстановката за
битката по инталианско-австроунгарската граница,
която те делят тук. Следващата карта,
която ще ви покажа, е оголемено изображение на тази част от картата.
И това е тази карта, ето тук.
Да започнем от 1915.
Вече видяхме, че през Май Итая обявява война,
Италия обявява война на Австрия. Но не обявява война на Германия до следващата година.
1915 - обявява война на Австрия.
Първата битка е през Юни.
Първата битка е при река Изонцо. Сигурен съм, че го произнасям грешно.
Река Изонцо служи за тогавашната граница между
Италия и Австро-Унгарската империя.
Реката премива през тази местност тук,
която всъщнос те планинска местнос, и, както ще видим,
Италианският фронт търпи много, много битки по течението на река Изонцо, всъщност, 12 битки общо.
През юни 1915 е първата битка.
Първата битка на река Изонцо.
А те продължили и през 1916.
Продължили и през 1916, когато е петата битка на река Изонцо.
Ще направя стрелката по-дълга.
Битките продължават и през 1916.
И всички те завършват в безизходно положение. Много хора умират в тези битки.
Това е един много труден терен, по-благопритен е защитниците,
така че реално нищо не се случва на границата тук.
Въпреки всичките нападения на италианците,
нищо не се променя. И тогава, през
16 май, значи, 16 май,
австроунгарците решават да нападнат.
И те нападат границата ето тук.
Това нападение се нарича Битката при Асиаго, което е ето тук.
Те успели да проникнат чак до Азиаго и затова битката се нарича така.
Но отново, въпреки че те успели да спечелят малко земя,
не успели да я запазят, понеже разпръснали войниците си .
Не успели да опазят снабдителните си маршрути.
Така че до края на тази битка италианците си възвърнали територията
и фронтът не се изместил много в крайна сметка.
Така че първите две години от конфликта свършили без значителни промени.
Но това не е краят, биткире продължават през 1916 с шестата битка на река Изонцо
и битките продължават и през 1917.
Сега ще ви покажа битките на река Изонцо, които се случили през 1917.
В началото на 1917 се случили няколко интересни неща.
Както може би си спомняте, не източния фронт
през 1917 руснаците сила отслабва.
В Русия започва революция и те започват да губят на източния фронт.
Това позволява на Германия да оттегли части от армията си
и по това време Италия вече е официално във война с Германия.
Така че през октомври 1917
австро-унгарците получават подкрепа от германците.
И това се случва точно на време, понеже след 11-тата битка на река Изонцо,
значи, стигнахме до 11-тата битка, в края на 1917,
та, след 11-тата битка при река Изонцо австроунарците не са сигурни,
че могат да се справят с 12-ти битка.
Така че германците се появяват точно навреме.
И през октомври 1917, заедно с австроунгарците, германците започват офанзива
на река Изонцо и това всъщност води до първата значителна
промяна на италианския фронт.
Тази битка често се нарича битката при Капорето.
Което се намира тук, но както виждата,
то се намира покрай границата между двете
държави и също така е край река Изонцо, така че битката се нарича и 12-та битка на река Изонцо.
12-та битка на река Изонцо.
И това се отакзва много успешна офанзива.
Съсредоточвайки войските си близо до Капорето, в тази точна на фронта,
те успяват да пробият италианския фронт и да навлязат дълбоко в италианската територия.
Така че през октомври и ранния ноември, те успели... през следващите няколко седмици,
през октомври 1917, те успели да отблъснат италианците до тук,
отвъд река Пиаве, не се вижда много добре, но това е река Пиаве.
Така, те успели да отблъснат италианците горе-долу до тази граница тук.
И това продължава през 1918.
1918, сега от тук германците плануват последната си пролетна окопна офанзива.
Те казват на австроунгарците: ами, изглежда, че вече спечелихме войната,
така че ще оставим фронта на вас, би трябвало да можете да нанесете
последния удар на италианците.
А ние ще се върнем на западния фронт да се погрижим за Атантата.
Защото ако не го направим скоро, американците ще го подсилят.
Така че германците
се прегрупирали на западния фронт
и оставили австроунгарците
да се опитат да победят италианците. Така че през юни 1918
австроунгарците предприемат последната си... това, което се надяват да е последната им офанзива,
и тя е по тази граница край река Риаве.
За нещастие на австроунгарците,
те не планували това нападение добре.
Вместо да се съсредоточат върху една точка, както направили с германците в битката при Карепето,
където успели да пробият защитните окопите и линии. Тук всичко било по-непланувано,
по-некоординирано и разплъснато по цялата линия.
И на всичкото отгоре, италианците разбрали точното време и дата, на която щяла да започне битката.
Буквално щяла да започне в 3 сутринта на 15 юни.
Италианците решили, че ако битката ще започва в 3 сутринта на 15 юни,
това означава, че всичките им войници ще са в защитните окопи, готови да нападнат
в 3 сутринта на 15 юни, така че те изпратили артилерията си в окопите, знаейки, че там вероятно ще има много хора,
чакащи да предприемат атака.
Така че още преди да започне битката, те успели да избият много от австроунгарците, които трябвало да ги нападнат скоро.
Нападението също било провал, защото когато преминали река Риаве, войниците им се изолирали.
Италианците се възползвали от това и успели да се справят с войниците, които били изолирани
на южния бряг на река Риаве.
Те успели да избутат австроунгарците назад, които понесли тежки загуби, а армията им била силно отслабена.
Някои хора смятат, ме италианците са може ли да предприемат контра атака и да победят австроунгарците.
Но самите италианци все още се възстановявали от битката при Каперето и решили да изчакат и да се прегрупират.
И те чакали до октомври 1918. Имаме силно отслабена австроунгарска армия и тогава
италианците предприемат решаващо настъпление на италианския фронт.
Битката при Виторио Венето. Виторио Венето е тук,
значи Виторио, Виторио Венето, и се извинявам още веднъж за произношението си на всички италианци,
но тук италианците успяват да пречупят австроунгарците,
успяват да ги победят. Австрийците вече са били отслабнали, започвали да се появяват вътрешни междуособици,
империята започнала да се разпада.
И така през ноември Австро-Унгарската империя се предава.
И не само пред италианците, но се предава пред Антантата.
Което води до край на борбата на италианския фронт за Първата световна война.