Tip:
Highlight text to annotate it
X
С края на 1917 и началото на 1918 навлизаме
в последните етапи на първата световна война
но нека първо си припомним някои неща, да се
въведем в обстановката - войната започва на два фронта за
централните сили.
Имаме западния фронт
ето тук и имаме огромния,
наистина огромния източен фронт
ето тук.
До 1917
сериозният конфликт на източния фронт, особено с Русия, която е могъща
сила там, достига до край.
Има революция през февруари в Русия -
царят трябва да се откаже от трона и
е назначено временно правителство. След това през ноември 1917
болшевиките започват преврат.
Те нямат интерес в това да търсят виновник за първата световна война, защото
си имат гражданска война, за която да се притесняват.
Затова казват, че ще сключат примирие с централните сили
в края на 1917 и когато достигне до 1918...
ще запиша това. Затова през 1918
те са готови да подпишат договор
през март.
През март русия подписва
Брест-Литовски мирен договор
Литовски...
като предава всички тези територии на германците и така Русия
излиза от войната.
Възможно е да съм разказал по-подробно в други видеото, но огромни
територии и ще го очертая много схематично, за да покажа горе-долу
къде са тези територии.
А същността на договор (който всъщност не е издържал дълго време
както може би вече знаеш, защото централните сили губят първата световна война, затова
в последствие договорът е анулиран)
Ключовото значение на този договор е, че изкарва русия от войната
и по този начин позволява на централните сили, особено Германия, да се съсредоточи върху западния фронт.
Но от друга страна, като се дават такива големи територии на германците.
А германците не могат просто
да оставят територията както си е
Ако искат да имат някакви претенции за нея, те трябва да изпратят част от войниците
да, да...
я окупират или поне да се опитат да окупират част от нея.
Затова въпреки че това е голяма възможност за Германия и те впоследствие успяват да го направят
след договора или дори преди него, още с примирието
те започват да преместват
много повече от войниците от източния на западния фронт.
Те не преместват толкова войници, колкото биха могли. А оставят някои
да се опитат на окупират
част от спечелената територия
на източния фронт.
Но ако погледнем нещата от гледната точка на германците, тогава през март 1918,
те се чустват доста добре -
справят се с война на два фронта
и по едно време е можело да се помисли, че Русия е най-сериозната заплаха
там.
Но тази заплаха вече я няма и те могат да се съсредоточат на един фронт. Може би е
време те да нанесат решаващият удар върху Съглашението.
Ето така са се чуствали германците.
Но те се притесняват за няколко неща:
притесняват за британския индустриален капацитет и възможности и
тези на Съглашението (Антантата)
че са по-големи от тези на централните сили и че британците могат
да произведат повече
танкове и повече пушки и повече оръжия и трябва да се състезават с тях.
Също така трябва да се съзтезават и с американците.
април 1917 Удрол Уилсън
изнася реч в конгреса. Те обявяват война на централните сили
и така
германците искат всичко да приключи преди американците да
имат възможността да изпратят назначителен брой свежи войници.
И така, през март 1918 не само е подписан брист-литовския договор,
но също така и началото
на германския опит да нанесе решаващ удар на Съглашението.
Това е още познато и като пролетната офанзива..
Пролетна
...
офанзива.
И целта на тази пролетна офанзива е
като цяло да се приключи войната за германцте.
И това трябва да се случи като се разделят британските и вренските военни сили.
Британците са контролирали най-вече тази част тук, северно от
река Саар, докато французите командвата южно от нея.
Пролетната офанзива и най-вече нейните първи етапи през март
1918
са фокусирани върху тази област
ето тук. И първоначално наистина е било доста успешно. Те са успяли да спечелят
огромни територии.
Преминават през линиите и изблъскват съюзниците назад.
Но проблемът е, че всъщност това не е кой знае какво стратегическо завоевание.
Германците се надяват, че това ще ги деморализира и че поне
ще изкара французите
от войната. И че може би те ще могат да се сами с британците или с когото
и да било.
Но това не се случва. И изведнъж се оказва, че те имат взимат тези
големи териториални завоевания
за много кратко време. Те трябва да си доставят ресурси...
и войницити им се разпръскват...
и чесно казано просто позволяват на Съглашението
през август
да поведе контра нападение.
Контра нападението на съюзниците е още познато като 100 дневната офанзива,
която започва през август и продължава до към ноември. Значи 100 дневна...
100...
дневна офанзива
по време на която, от август до ноември, те успяват да върнат
гермаците не само назад през териториите, които са завладяли повреме на пролетната
офанзива, но и доста по-назад
от фронта, който
е нещо като граница през по-голяма част от времето през първата световна.
И точно през този период на най-обективните
наблюдатели им става ясно,
че Съглашението ще спечели войната.
Също така е ясно и на някои от централните сили или тези които са в съюз с
централните сили.
В началото на семптември 1918
България
сама напуска войната.
Само да напомним за какво говорим. Имаме България
ето тук.
България... ето тук.
Подписва примирение със Съглашението.
Ще използвам малък знак за мира за помирение...
Примирение означава, че борбата е спряло, но
на теория все още си в състояние на война. Затова може би не трябва да рисувам
знака на мира... просто ще напиша примирие
примирие
примирие
с България.
И това наистина започва да притиска останалите Централни
сили, защото това
позволява на Съглашението да поеме контрол над Сърбия и Гърция,
което на практика премахва последния източник на храна на
Австро-Унгария и Германската империя. Вече има блокаж,
такъв безмилостен британски блогаж, за който говорихме в
Северно море, и така последния източник на храна е от юг, но сега със
България,
която сключва примирие и предава земи...
Сега ограничение наистина става
ефективно.
И сега, до ноември, и имай в предвид, че към този момент
дори на германците
им е сравнително ясно,
че с войната се е приключило. Те просто чакат нейните лидери
да го обявят официално.
...
Някои от германските лидери от военноморския флот искат да защитят до последно позицията си,
което може да се приеме и като самоубийствена мисия срещу британския военноморски флот.
И докато те го планират, моряците дочуват слухове, те се възпротивяват,
разбунтуват се, казват "Хей, вижте, войната свърши. Няма да умрем заради
някакъв безсмислен опит
да се възвърнем достойството или каквото там/"
И така военноморския флот вдига бунт.
Военноморски флот.
Бунт.
И впоследствие новината стига и до държавата и води но бунтове и
революции.
Тоест революции
в Германия.
и
Германия.
И това кулминира през ноември.
На 9ти ноември 1918, тази извествна в историята
дата.
В общи линии, кайзер Вилхем II, ето тук...
Тук се вижда на снимката.
Това е той - кайзер Вилхелм
втори. Той е принуден да абдикира, да се откаже от трона си и бяга в Холандия.
И запомни, през 1918
Германия е обявена за република.
И така, Германия
вече няма... няма крал или император
за владетел. Германия
става република. И малко преди това, на трети ноември
написаното е вече ясно за
австрийците. Фактичести те още през 1917
се опитват да преговарят за мир, с мисълта, че те са
общо взето разгромени.
Но до ноември 1918
също изказват примирие.
Примирие.
Примирие.
С австрийците.
С австрийците и това, че кайзер Вилхелм Втори избягва в
Холандия, и че Германия става република,
примирието окончателно е факт
и с Германия. На 11ти ноември, и това е една от най-известните дати
в историята, позната на нас като деня на примирието.
На 11ти ноември 1918 и то в 11 часа на обяд
11 часа, затова може да го запомниш като единадесетия час на единадесетия
ден
на единадесетия месец
войната или първата световна война или битката през първата световна
е приключила и Съглашението (Антантата) е спечелило, а Централните сили са загубили
и условията за държавите победителки и за загубилите
ще бъдат диктувани
от Версайския договор.
Версайския договор
от 1919, чиито условия са окончателно финализирани шест месеца
по-късно.
Значи това се случва през юни
имаме
Версайския
Версайския
договор, който по случайност и това един от тези малки
бележки под линията при историята, американците всъщност не го одобряват.
Най-вече, защото в него се включва обществото на народите, което е
този
проект на Удрол Уилсън
но американските граждани и американския конгрес не са фен на цялото това
транснационално правителство на обществото на народите.
Затова Съединените щати
не одобряват версайския договор. Но на практика
на деня на примирието - 11ти ноември, 11 часа войната е приключила. Версайският
договор диктува условията.
Много биха успорили строгите условия, наложени
чрез Версайския договор
и приключихме с Първата световна война.