Tip:
Highlight text to annotate it
X
АЛЛАТРА ТВ представя
ПРЕДАВАНЕ за най-важното
ДИАЛОГ откровено и честно
ОТ ДУША КЪМ ДУША за всеки
СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА - Е В БЕЗСМЪРТИЕТО
- Предишното предаване "Откровен диалог за най-главното" с участието на нашите гости
академик и професор Игор Михайлович Данилов, и
Митрофорен протойерей, настоятел на храма свети архангел Михаил - отец Сергий.
предизвика огромен интерес сред зрителите от различни държави по света.
Засегнатите въпроси и отговорите на нашите гости
започнаха да се обсъждат много активно в обществото.
В първите дни от излизането си, предаването бе видяно
от десетки хиляди хора. Много от зрителите по цял свят констатираха необикновено
добро състояние и вдъхновение след като го изгледаха.
Изпитаха вътрешно напълване и дълбоко разбиране на множество жизнено важни
духовни въпроси. Това предаване се превърна за мнозина в тяхна
пътеводна звезда по пътя към познаването на себе си и истинския живот, отвори портата
на познание на Изконните Знания за света и човека.
ОТ ДУША КЪМ ДУША откровен диалог за най-важното
Здравейте. С вас е предаването «От душа към душа» и днес наши
гости са Игор Михайлович Данилов, Здравейте.
- Здравейте. - И отец Сергий, здравейте.
- Мир вам.
ОТ ДУША КЪМ ДУША откровен диалог за наи-важното
След излизането на предаването в ефир, много хора започнаха да се
обръщат с благодарности към вас
за това, че разкрихте тези важни теми.
Действително, днес човек живеейки своя живот...
- Може ли едно допълнение? Нищо ново не сме казали.
Абсолютно нищо. За да се каже нещо ново,
първо трябва да бъде отгласено. Кое е това новото в предишното предаване,
което аз или отец Сергий казахме? Поне едно нещо…
- Ами това, което… - Това, което не се е казвало на хората
преди това. - Може и да се е говорило.
Просто може да не са чули или да не са обърнали внимание.
- Както винаги, нали така? - Да.
Че слушат – слушат, но не чуват.
- Именно, след предаването,
както се изразихте, за всичко
това вече е говорено и писано не веднъж и
че днес е абсолютно достъпно за всеки.
Действително, след предаването мнозина почувстваха вътрешен тласък,
който повдигна вътрешното състояние
на много хора. Това се вижда и в писмата, и в коментарите,
които хората оставят. Това действително бе
своеобразна глътка чист въздух.
Много хора изпращат писма, в които разказват
как преглеждат предаването отново и отново
и всеки път намират нещо ново...
- Е тук има малка истина, че колкото и да гледаш,
винаги ще намираш нещо ново. Всичко зависи от състоянието,
в което се намираш, когато гледаш. Всичко зависи с какви
очи гледаш и с какви уши слушаш.
От настроението, от човека, до колко е завладян
от материята и на колко е свободен духовно. Всеки
път той ще намира нещо ново. И това е истината.
Но не бе казано нищо ново. Всичко споменато,
не веднъж е било писано от хората. Нужно е просто
да отворят и да прочетат, но на хората винаги им се искат да го чуят.
Да се прочете, разбере и осъзнае лично от всеки е някак сложно. На човек му се иска
някой да му покаже пътя и да тръгне напред, за да върви зад него.
Такава е ситуацията на днешен ден в обществото.
Хората са отучени да взимат решения, отговорност
и да действат самостоятелно. Няма да споменавам който но много години
цялата система на някои хора се е занимавала с присвояването на това,
което трябва да е достъпно за всички. А после
се появили и Сусанините... - Интересно е и това, което споменахте
за състоянието, в което човек гледа предаването.
Много хора констатираха как след като го изгледали,
се е появило някакво реално вдъхновение,
как някакви сили действат директно тук и сега.
- Цялата работа е в това, че се използва
цифрова технология на запис. Ако записа бе на лента,
резултата щеше да е по-лош и това е самата истина.
Това е обусловено... Добре... Това е физика и няма да е интересно.
Колкото и пъти да се презаписва цифровия носител,
всичко, което е заложено ще си остане непроменено.
И ефекта действително се запазва. Това не са
някакви манипулативни технологии, НЛП и тем подобни.
Проблемът според мен се крие в това, че хората
слушат с ушите си, а не с вътрешния слух, с чувственото възприятие.
И това е реален проблем. Ако на днешен ден
имаше повече хора, способни да общуват, да го наречем така,
може да не е съвсем коректно, но без всякакви... Директно с духовния свят
и да комуникират един с друг не по мобилния телефон
интернет, скайп или още нещо, а както е дадено
по право на човека. Ето, комуникираме вербално,
водим някакъв диалог, нужно е да произнесем някакви думи,
за да предизвикаме молекулярни колебания, които стигат до ушенцето,
после целия този сигнал стига до мозъка
и предизвиква асоциации, тъкмо това е начина, по който възприемаме.
Тоест, използваме механично химичната функция на организма,
за да чуем един другиго. Но за да разберем
един другиго използваме надстройките, нали така?
Които са доста по-сложни и излизат на нивото на съзнанието.
И тук вече нашата физическа част на организма
не играе роля. На днешен ден,
слава Богу, вече не е тайна, че съзнанието не е просто мозък,
а нещо много по-сложно. Много неврофизиолози вече са стигнали
до това разбиране и работят в тази посока,
но в същото време тяхното съзнание се съпротивлява. Но това са бъдещи дела...
Хората са способни да виждат и чуват едни други с
духовни очи и слух. Тоест на нивото на чувственото
възприятие и това действително е така.
И там получават цялостна картина, а тук зрителя
се намира от другата страна, ние тримата седим тук
и водим разговор, без да включваме тези, които ни помагат - това са
нашите уважаеми оператори и всички останали.
В даденото помещение сме малка група хора,
записваме предаването, водим някакъв разговор, но
когато гледаме от позицията на триизмерния свят не
забелязваме онзи колектив, който ще ни гледа.
Който ще се приобщи към нашата беседа.
Но ако възприемахме това вътрешното, щяхме
да чувстваме всеки един човек, та нали понятията като "пространство",
"време", "разстояние" и всичко останало имат значение
единствено в това измерение. Имаме точка А и точка Б,
ето разстоянието между двете точки, което
можем да изминем, това са времевите участъци.
Относно разстоянието, определено количество хора
се намираме тук в това затворено пространство,
можем да се караме да приказваме един с друг,
да си спорим, а другите хора, които ще ни гледат се намират
от другата страна. Изхождайки от днешния момент
за нас това е бъдещето, нали така? Но работата е там, че това отново
е третото измерение. А ако погледнем с няколко позиции
по-нагоре, да речем от позицията на шестото измерение?
Разбирам, че в мнозина това
ще предизвика възмущение, септониката винаги...
Тоест човешкото съзнание винаги се възмущава
на такива моменти: "как мога да слушам такива неща"
и тем подобни... Нека да пофантазираме ако това
ви устройва... Извинявам се за отклонението
просто въпроса се състои в следното:
на чувствено, ниво всички хора, които
независимо кога във времето ще гледат
това предаване, се докосват с точка А.
Тоест нашия интервал "сега" е точка А.
Има точка Б когато предаването бъде излъчено...
В, Г, Д и т.н. И цялата тази азбука се докосва
с настоящия момент, но ако гледаме с една идея
по високо, както вече споменах. Разбирам,
че за мнозина това не е много разбираемо, дори от позицията
на физиката е малко сложно, но
от позицията на съвременната физика
просто усложнява малко геометрията. Не, не я усложнява,
ще го кажа така, на нивото на
шестото измерение естеството на нещата е такова,
че началото се докосва с края, тече своеобразен
кръговрат и понятието "време" вече е разтегливо.
А пък понятието "разстояние" въобще става смешно.
Тъкмо за това, нещата, за които говорих
се свеждат до едно: ако хората се научат да
чувстват един друг, тогава няма да има такова
разстояние и времеви интервал. Защо? Защото
всичко се чувства прекрасно, чувства се това,
което хората искат да чуят, което преживяват,
чувства се дори възмущението, чувства се дори
незначителното възмущение на някои хора
не толкова към мен... Кой съм аз?
Обикновен човек, правя си масажите,
лекувам хората, помагам и философствам.
Поканиха ме, хареса ми, ето,
идвам отново да си поговорим за медицината,
седя и си философствам. Нищо нередно?
Масажистът си е масажист, нали така.
А към отчето има много въпроси, защо?
Човекът, който трябва да отстоява позициите на църквата
и всичко останало си взима почивка.
Това не е за всички, а само за някои.
Някои дори твърдят: "отчето не е истински",
истински е и още как. Сега ако го ощипя може
да ми отвърне, а това за какво говори. За това, че е истински.
- Истински. - Абсолютно истински.
Ето тук е смисъла. Но какво кара хората да говорят за това?
Между другото най-много се възмущават тези,
които се смятат за духовно... - Духовни.
Да. При това не просто духовни хора, а такива,
които смятат, че имат правото да учат
духовно другите. Но забравят едно. Ще дам
простичък пример. Преди да започнеш да обсъждаш
някого, първо трябва да почувстваш
с кого говориш, така, за да си наясно. И това,
че не те вижда, не означава,
че не те чува - това е първото. Второ, кой се възмущава основно?
Православните... По-правилно е да кажа
имаше възмущения от християните,
както и някои други хора,
които продължават още от първото предаване,
от тази точка, а после всичко ще свърши... А всичко...
Всичко свършва. Както вече говорихме:
"няма нищо вечно под луната". Просто бих искал да посъветвам,
чисто по човешки, без никакви странични помисли,
да вземат и да прочетат внимателно глава 12,
стих 31-ви и 32-ри от Евангелието на Матей.
Преди да обсъждат когото и да било, нали така?
Да сменим темата кой кого обсъждал и тем подобни...
Мисля, че тази, които се смятат за духовни хора,
просто се застъпих за отчето, нали...
Забележи, не изрече и една дума.
- Мълчи... - Мълчи, не му даваме думата, ние просто обсъждаме
предишното предаване, нали така?
Говорим за миналото, а това, което ще
получи сега е съвсем друго нещо.
Започнахме да говорим за Евангелието в защита на някои хора,
тъй като в други хора възниква желанието да
обсъждат и спорят. И най-интересното е, какво
предизвиква в хората такава омраза? Какво предизвиква в
хората това зло? А обсъждането на някого - е зло.
Защо хората не успяват да се контролират?
Защо не се настройват към
чувственото възприятие? Макар... Е, това не е никак лесно,
съгласен съм. Човекът, който се намира
под контрола на материалното, който живее
с материята и всички негови мисли и постъпки са
обусловени единствено от триизмерното. Естествено, че за него това е тежко,
да се разтвори поне мъничко пред
духовния свят, да почувства нещо, още повече
да разбере, да осъзнае - страшно е! В предишното предаване
вече обсъждахме, че на хората това не им е удобно.
Хората искат да ги наричат духовни,
а реално да бъдат такива - не искат.
- Да изглеждат, а не да бъдат. - Да изглеждат, а да не бъдат, да.
За съжаление това е истината.
ОТ ДУША КЪМ ДУША откровен диалог
- Игор Михайлович засегна много интересна
тема: за духовното възприятие на човека,
но както е написано в Светото Писание: "този, който има уши
ще чуе, този, които има очи, ще види".
И в аудиторията, която сега ни чува и вижда,
естествено възникват много въпроси, и сложност
да възприеме този диалог, които водимсега,
както и това, че човек започва да
оценя случващото се от позицията на своите знания.
- Както и опита... Жизнения опит...
- И човек се обляга на своя опит,
не на знанията, а на това, къде видял нещо,
къде чул, къде ходил и научил нещо...
Това е все едно слепия да опипва слон.
И проблемът е в това, че човек не може да
отхвърли плявата, която се намира в неговата
глава и да се превключи към чувствата -
да почувства това, което се случва реално,
а всеки у нас смята другите и на първо място
себе си за практичен и логичен човек. Тоест започват
да градят някакви логически изводи, и подхода е от
позицията: "ние творим всичко", но това е
сътворено от ума и подредено логически.
Тъкмо тук възниква следния проблем, че
логиката се гради по правилата на този свят.
Тъкмо за това "този, който има уши - не чува нищо"!
Защото се опитва да възприема с мозъка, който
започва да гради своите логически конструкции.
А трябва да имаш духовни "уши", това, което наричат
"интуиция", "шесто чувство" - чувственото
възприятие в човека, което трябва да е
на първо място. А идвайки в храма
и говорейки за някаква духовност, хората се надяват,
че някой ще свърши нещо вместо тях. Ето ме, "дойдох, помолих се
и Господ ще направи всичко вместо мен"...
- Да, че е достатъчно да се извърши определена
обредност за постигането на някакъв резултат, но обредността е
нещо външно, своеобразни "шамански танци" на
триизмерния свят. Няма разлика. Ако няма по-задълбочена
работа, ако няма чувствено възприятие,
ако го няма... Както каза отец Сергий
"слуха", вътрешния слух и възприятие,
тогава няма никаква полза. Човек може да се надява
само на това, че общува и Бог го чува.
Ще дам простичък пример. Да си представим
следната картинка: опитваш се да обясниш нещо,
вербално, едновременно на един глух и един сляп.
Ще излезе ли нещо? - Сигурно не.
- Защо? - Няма да видят да чуят, няма го
онова външно възприятие чрез, което могат да
възприемат информацията... - Нямат асоциации.
- Правилно нямат опитност. Ето в това е проблема,
На днешен ден действително много хора
се стремят към Бога. Те чувстват, че това е
нужно, чувстват илюзорността и несправедливостта на
този свят. Разбират, че има нещо по-висше
по-голямо, по-дълбоко и сериозно, че съществува това,
което няма начало и край. Това е истина и те го
възприемат, но отново изхождат от опита, от този
опит, който са им дали... Те изхождат от това,
което имат, което са ги научили. А на какво са ги
научили? Научили ли са ги на вътрешен слух?
Научили ли са ги да общуват не вербално, чрез
духовния свят? Как общуваме ние сега,
чрез интернет, та това е жалко подобие
на онази безкрайност и невъобразимите
и възможности. Дори ще кажа нещо повече:
на днешен ден много хора се
считат за духовни, без значение към коя религия
принадлежат. Човек се стреми, и върви по пътя.
Пътищата са много, но всички водят към една порта,
която е много тясна. Но е тясна не защото наистина
е "тясна", тясна е в разбиранията на триизмерния свят.
Но е много по-широка, от колкото можем да си представим.
И е много по-просто да се влезе в нея, от колкото на
някои хора им се иска. Въпросът е друг: защо хората не чуват
и не възприемат духовния свят. Отговорът
е много прост: не умеят и не знаят. Мнозина действително искат.
Няма да е правилно ако кажем, че никой не иска. Много
хора наистина искат. Знам хора... Ще споделя за
по-напредналите. Както вече казахме точките и многоточията
се събират в едно, нали така? На днешен ден,
буквално в този момент, много хора
чукат на портата, опитват се да влязат,
но как можеш да чукаш на порта, която няма плътност?
Нали така? Затова в твърдото - трябва да се чука
с твърдо, а в мекото с меко,
в духовното с духовно. А когато се опитваме
с твърдото да чукаме в духовното, чукаме в
пустотата и мнозина питат: "защо Бог не отговаря?"
Как така не отговаря? Отговаря!
Ще дам един прост, асоциативен пример, нищо че не е много правилен,
веднага предупреждавам, но дава яснота.
Ако се приближиш към едно китайче
и го попиташ на своя майчин език,
ще те разбере ли? - Не.
- Защо? Няма опитността, не разбира този език.
- Разбира се. Нито ти ще разбереш неговия отговор,
нито то ще разбере твоя въпрос. Но поне
ще чуете един другиго. А сега си представи,
че си онемяла и стоиш пред един глух китаец
Получава се една гаща плява. - Така е.
- На днешен ден ситуацията при духовно търсещите
хора е аналогична. Пътуват, въртят се, обучават се.
Някои дори вярват в това, което им казват.
Опитват се да го практикуват, по много пъти на ден.
Работят, изпълняват това, което им говорят
техните земни учители, а няма напредък? И хората
чувстват, и разбират, че няма напредък.
Има вяра, има покорност, има стремеж -
но резултата отсъства. Ето къде е проблема.
ОТ ДУША КЪМ ДУША откровен диалог
- Работата е там, че хората минават покрай Бога
ежедневно, ежечасно, ежесекундно. Целият свят е пронизан от Бога.
Вече говорих, но отново ще повторя думите на Иисус Христос:
"повдигнете камъка и Той е там,
разрежете дървото и Той е там". Но без Знания
и без опитност, хората не Го виждат и минават
покрай него. Хората са заети с някакви си свои
материални проблеми. - И отново, с какво се
сблъскваме? С директните указания, тоест
човек повдига камъка и трябва да види под него Бога.
- Но Той не е длъжен на никого. Човек е способен
да Го види тогава, когато има вътрешен подтик.
- Ако човека притежава вътрешен подтик той не трябва
да повдига камъка… - И той знае това.
- Ето къде е разликата. - А защо камък?
- Но трябва да има тласък. - Разбира се, че трябва да има тласък,
тъкмо тук се сблъскваме с процеса на
обучение, познание и предаване на хората на
елементарните Знания. Когато говорихме...
в предишното предаване засегнахме въпроса за
"сребърната нишка", съвсем случайно,
но това предизвика сред хората вълна от интерес
Някои от тях се питат: "а къде е написано за нея?"
и т.н. - Как да намерим информация за нея?
- Разбира се. Да го кажем простичко... - В Евангелието се споменава:
"не загубилите сребърната нишка
и не погубилите златния съд"... - Е, казано е малко по различно.
- ...Но това вече е в тълкуването на човешкия език,
а от гледна точна на духовното...
- Да… Еклесиаст, глава 12, стих 6-ти. Там е написано
за това в една силно изкривена форма.
Дори вече се наблюдават изкривявания в превода от старославянски на съвременен език.
- Изкривявания? - Разбира се, своеобразни интерпретация.
И това е в превода от старославянски,
а в оригинала звучи още по-различно,
а в източника на този оригинал
смисъла е тотално различен.
И по такъв начин всичко
се е губило. Губим разбирането, тънкостите
и в крайна сметка човек се надява,
че ако е станал духовен, тоест,
какво е разбирането за духовност: Ако превеждам
бабичките по пешеходната пътека... - Правя добри дела...
- Разбира се. Оставям десятък в църквата, извършвам
добри дела, не псувам съседа, ето ме - аз съм добър.
Излизам, вдигам тухлата, а там - червей, Бог го няма.
Проблем. Нали? Защо виждам червея, а не виждам Бога?
- Защото ги няма Знанията и опита...
- Разбира се... - И възприятието на духовния свят.
- Естествено и не само това, и тълкуването е различно.
Тоест ако по-рано можехме да разказваме, как
каквото и да вдигнеш, където и да погледнеш
има живот, а живота е продължение, нека и временно,
съществувание, но зад този живот се намира Този,
който дава този живот. И отива в дълбочина,
да го наречем фрактално, и се смалява - тогава
стигаме до разбирането за духовния свят, от който
произлиза материалния. Ето тук може да възникне
някакво разбиране. А съвременния човек е
образован, дори повече от образован,
или поне се смята за такъв,
той си мисли, че знае някакви закони, физиката,
работи с електричеството, знае и е чувал за
гравитацията, за електромагнитното поле
още нещо си и какво му трябва? Трябва му: "покажи
ми Бога". Щом вдигна тухлата там трябва да има старец
с брада - нали е един, в единствено число.
Тоест какво възприятие протича при всички: "ако не го
видя там, ако не мога да го помоля и Той да изпълни
молбата ми, следователно там няма Бог.
Вдигнах тухлата, а там празно. Защо? Ако вдигна
тухлата и там се намира, да речем златната рибка
и изпълни желанията ми - край, има Бог".
Наблюдаваме такова потребителско отношение дори
към Бога. И отново - вътрешна слепота и глухота,
а това е реален проблем. И отново си задаваме въпроса
защо? Хората още от своето детство не са научени на това,
не им показват и разказват за това - такъв е света.
Това е едната страна, а другата е избора. Разбирането
за "избор" и "свобода", това висше
разбиране се изразява в следното:
никой да не навързва на никого нищо. Духовният
свят не може да навързва, да казва: "не седи така,
седи изправена". Е, аз мога да ти го кажа като специалист по
заболяванията на гръбнака… това ще е полезно
за твоето здраве. - Благодаря…
- А ако ти кажа: "седи изправена, дишай на интервали и
ще станеш духовно просветена". Всичко това са глупости.
Стой ако искаш на глава, но по-духовна няма да станеш
ако не се занимаваш със своето вътрешно развитие.
Именно да се ЗАНИМАВАШ с вътрешното си развитие,
ежесекундно. Ето, както казва отец Сергий,
ежечасно, ежесекундно. Не трябва да се губи онова
чувствено възприятие с духовния свят. Не е възможно
да го осмислиш, логиката тук не работи,
а участва възприятието, и отново
стигаме до това "чувствено възприятие",
което трябва да се развива благодарение на молитвите,
медитативните практики, същите тези мантри.
А мантрите са навсякъде. Навсякъде, където присъства молитвата, още нещо.
Навсякъде има понятие мантра. Мантрата
е доста по-древен израз от молитвата. Това е
своеобразно повторение, същата тази
автогенна тренировка ако я опростим, повтаряйки определени думи
Ето, да вземем например Иисусовата молитва.
Какво трябва да предизвика, Човек трябва
да почувства духовния свят, както и
вътрешната същност на Иисус Христос.
Следователно, при всички положения, трябва да почувства
духовния свят. И улавяйки се за това чувство,
тези леки вътрешни колебания, дълбочинни
колебания. Те ще му позволят да достигне
до реално възприятие на духовния свят. Но с какво се сблъскваме?
Сблъскваме се с това, че хората
искат да изглеждат... - Но не да бъдат.
- Но не да бъдат, правилно. Или опитал, но веднага
го отвличат мислите. Разбираш ли? Приискало му се е
зеле със свинско, каква ти Иисусова молитва?
Ще си хапна сланинка, а после ще отида да се помоля.
- Можем дори в ученията на Светците, нищо че повечето
не са били такива, но все пак няколко Истински
Светци ще намерим. Ако се сблъскаме с
учението, да речем на Серафим Саровски,
където казва: "защо биете поклони и глаголите:
"Господи помилуй", когато нямате понятие,
какво е допир с Бога – всичките ви молитви
са напразни, всичките ви обреди - са напразни ако
не чувствате Бога вътре във вас". Тоест той казвал
че при нас, практически всички хора се занимават с
обредност. Защо ходят в църквата - защото е модерно.
Защо го правят? Защото прехвърлят своят отговорност
върху някого, тоест нямат собствено
чувство, собствено усещане за диалог с Бога,
а Бог може да бъде само къде? Вътре.
Диалогът може да бъде единствено вътрешен.
И ако го няма този контакт, тази Божествена
сребърна нишка, тогава целия този труд е напразен.
И ако продължим в този ред на мисли -
в какво се крие човешката свобода?
В правото на избор. В съвременния свят, за политиците
и жреците, това така да се каже, е доста
опасно разбиране на "свободата". Защото човека,
търсещ свободата вече не може да бъде
контролиран от системата на материята. - Извинявай, не "търсещият", а човека, който
"става" свободен. - Човекът, който става свободен, да...
- Духовно свободен човек… И той се превръща
за системата в истинска - беда… - Да, става опасен.
Но отново, никой не може да накара или задължи
човека каквото и било, той не е длъжен на никого.
Тъкмо в това се крие правото на свобода, дадена от Бога. Защо Бог
не се бърка в човешките дела? Ето, всички чакат,
молят за някакви чудеса, а Той не се намесва.
Неговата любов е толкова голяма,
че не се намесва в личния избор, тоест в
определените условия. Но контакта и общуването с Него
зависят от това, какъв избор прави човека, по какъв път
ще тръгне. Защо Господ казва:
"ако си горещ или студен зная какво да ти дам.
Но ако си топъл какво да ти дам?"
- Следователно е още жив. - Да.
- Горещият - е болен, студения - мъртъв.
Топлият - е жив, в нашето разбиране, за нас като
лекари е близко, нали така? - Общувайки с много хора,
с тези, които вече са се докоснали с духовния свят,
в разговора с тях на пръв поглед може да се забележи
следното твърдение: "света е влязъл в задънена улица".
И ние можем да наблюдаваме това навсякъде:
в политиката, икономиката, религиите. И погледнете,
религията започва да се опростява, тоест губейки Знанията,
религията започнала да се само опростява, а икономиката
да се усложнява. Политиците не знаят, какво да правят,
тъкмо за това избухват навсякъде конфликти.
И навсякъде се вижда, че хората чакат идването на
някакъв месия. Тоест чакат някой да дойде и да
реши този въпрос. Но работата е в това, че очаквайки
някакви събития, хората отново търсят за себе си
някаква определена изгода. - Прехвърлят отговорността...
- Прехвърлят сами...… - Тук възниква още един
проблем: хората чакат, но самите не го искат.
Реално всички чакат в страх. Свикнали са
да живеят така, за тях този свят е разбираем, а другия свят,
другия образ на съществуване не е разбираем. И не
само чакат с някакво въжделение, но и се страхуват,
тъкмо за това не чуват нищо. В това е проблема.
Проблемът е, че вкоренените в съзнанието на
съвременния човек шаблони често го карат
да съществува именно в тези рамки,
които са му отредени, не повече от това.
Мисля, че основния проблем се изразява не в това,
че няма Знания или още нещо, има всичко.
За общуването с духовния свят или с Бога - е писано
многократно във всички религии, не е възможно
да бъде разказано или донесено нищо ново.
Всичко е било разказано, дадено и тем подобни.
И за общуване със същия този духовен свят или Бог
не е нужно да ходим далеч. Нека вземем
същото това християнство, например в
Евангелието от Йоан глава 4 стих 24, нали така? Елементарно е. За какво се говори там?
Там се говори, че Бог е Дух и общуването с него
трябва да се случва на нивото на Духа, Истински.
Има ли го това? Има го. И такива примери има много. Нима го няма това
в същия този Коран или Ведите или още някъде си...
- Има го във всички религии… - Има го във всички религии…… но
какво означава да се общува духовно?
И тук възниква проблема, случва се припокриване,
човек по навик, мислейки шаблонно, така, както са го научили,
започва със своя мозък, със своите мисли,
с повърхностното материално мислене да се обръща към
духовния свят. И ще бъде ли чут?
Това ще е същия проблем, както общуването
с китаеца. - Да, с китаеца...
- Малък проблем. Когато ти си няма, а той - глух.
ОТ ДУША КЪМ ДУША откровен диалог
Тук възниква следния въпрос: как хората могат да се
научат да различават къде е тялото и къде е Духа?
Много хора дори притежавайки Знанията разбират,
че човек не е просто тяло и уж го разбират,
но отново изникват въпроси,
как да се осъзнае, да се разграничи,
какво е тялото с всичките му болежки и
какво е Духа, който няма никакво
отношение с това. - Естествено. Просто тук човека
трябва да се понаблюдава малко.
Да се учи. Защо винаги се казва, че трябва да
се учим, да работим над себе си? Работата над себе си не е само
изпълнението на някаква обредност, а действително,
истинска работа над себе си. А какво
означава истинска работа над себе си? На първо място
трябва да се изучи как работи
системата на материалния свят. Нека да я наречем
просто "система". Можем да я наречем - "света
на демоните" или "света на сенките",
"света на дявола", "ада",
както ви харесва, за нашия материален свят
пасва всичко. И как работи? Какво представляват нашите мисли и
"наши" ли са тези мисли? Какво представлява тялото ни?
Реално човек с кое се отъждествява?
- С тялото. - Е, ние сме лекари и
на нас ни е по-лесно. Идва пациента: "аз се разболях",
"Боли ме еди-какво си". Ето простичък пример:
ако се подхожда правилно, "боли ме" - е едно,
а "аз се разболях" - вече е съвсем
друго нещо. С какво се асоциира човек?
С тялото. Той вече се е привързал към него.
Това дори се е закрепило на нивото на неговото съзнание
и той подхожда към себе си като към материя, като
към някакъв материален обект. Но ако погледнем в дълбочина,
в самия корен... Нека да си представим следния пример:
караш си ти колата и изведнъж ти се пука гумата,
често се случва. Това е все едно -
"заболя ме черния дроб", нали така?
- Да, същото е… - Или "спуках гума".
Ти излизаш от колата и тя остава,
по същия начин ти ще излезеш от тялото, и когато
човек разбере, че "моето тяло го заболя
черния дроб" или "колата ми спука гума"
фактически е едно и също, когато човек
наистина го осъзнае, тогава
няма да има проблем с духовното общуване.
Разбираш ли? А сега всички чакат водача да
ги отведе, където трябва. И отново, с какво
се сблъскваме? Пълно е със Сусанини (лъже водачи),
а Водача го няма. - И не трябва да бъдат следвани.
- Може да стигнете не там, където искате. - Защо Христос е казал…
Най-презирания грях от него бил страхливостта.
Това не е тази "страхливост"
когато се страхуваме да излезем на улицата
или пък от крадци. Това е "страхливостта"
да променим своя вътрешен свят. Човек живее по определени
шаблони и напълно е свикнал с всичко,
което се случва с него. А факта, че търпи
всичко това и го устройва, че се страхува да направи
крачка към самия себе си, тоест да влезе в своя
вътрешен свят. Той се страхува от това "неизвестното",
а за него е неизвестно, защото никой не му го е
показал, никой не го е научил как да общува с него.
Работата е там, че човек се сблъсква
с този свят ежедневно без да има понятие какво представлява,
той просто не го вижда, а да го види го е страх,
защото не знае какво да прави с този свят.
И тази, както каза Игор Михайлович, тази
духовна съставна част в човека, когато започва да
търси някакви Сусанини. Защо се случва така?
Защото искат да прехвърлят цялата си
отговорност и знание, своето вътрешно
състояние, познаването на това вътрешно състояние на някого,
и в същото време викат: "искаме да опознаем Бога,
искаме да се докоснем до него" - но се
се страхуват да го направят! Страхуват се да му протегнат ръка.
- Възниква желанието да прехвърлят цялата отговорност
на някого и да не се занимават с това. Защото в нас действително са "изкоренили"
отговорността за самите себе си.
И това е истина. Тоест, човек винаги се
стреми да прехвърли своята отговорност
дори за своето бъдеще, дори за своето
духовно спасение на някого. Това не означава, че го
мързи да се бори за себе си. Не! Просто го е страх да
прави това. А трябва да се занимава със себе си и
тогава всичко ще бъде наред. - И отново, този страх от
материята ли произлиза?? - Разбира се…
Това е съзнанието... Това е материален страх да се откажеш от шаблоните.
Работата е там, че нашето съзнание е материално,
вече споменахме за това в предишното предаване,
то ще си замине с тялото, а човека не е съзнание,
ето къде е бедата. Човекът е този, който
наблюдава за работата на своето съзнание,
който го дарява със силата на своето внимание,
вече говорихме за това, и който жъне плодовете от
своите действия. И който отговаря за своите постъпки
и избор. Той може да се превърне в камък, а може и да
се превърне в източник на водите. Но избора остава
за самия човек. На днешен ден, за съжаление,
защо ли всички избират камъка, никой не
иска да стане източник на водите. Хората дори
се страхуват от това разбиране, как е възможно
да се докоснат с духовния свят, а после да говорят
за това свободно. Та нали ще се подложат на чуждото
осъждане, ето тук е проблема.
И този проблем се крие в следното,
преди още да са стъпили на този път, преди да са осъзнали духовното,
хората вече се страхуват от него преди още да са започнали
поне малко да го опознават, разбираш ли? Ето, "аз се
страхувам да стана духовен човек, защото после
ще ме обсъждат, страхувам се да стъпя на духовния път,
защото съседа ще ме гледа на криво". Забавно.
- Ето, асоциацията ви с колата бе много интересна.
Сравнението на човека и неговия орган със спуканата
гума на колата. Това отъждествяване на себе си
с материалното тяло. - Да, но интересния момент тук е,
ако човека се отъждествява с материята,
образно казано със същия този автомобил,
то в последствие какво ще се случи с автомобила?
Ще отиде в моргата. И ако човека се
отъждествява с него, тогава неговото съзнание,
своеобразния бордови компютър в автомобила
също ще отиде в моргата, и той самия ще отиде там.
"От прах дошъл, в прах се превърнал"
А за да отиде в духовния свят - трябва да се
превърне в Дух и да живее с Духа. Тук също възниква проблем, който е
малко в страни от тематиката на предаването,
но много добре описва опитността на същия този Буда,
когато намирайки се в една планинска, бързо течаща река,
изпробвал много практики, отслабнал, йогата и всичко
останало го довели до пълно изтощение.
Та държал се, такъв слаб, в реката за корена на
едно дърво, без сили, която дори не можел да премине.
Тогава изведнъж разбрал какво е да се живее с чувствата, когато тялото
отслабва, духа става по-силен. И тези практики са
се използвали, това са лоши практики,
много лоши и често водят до заблуда.
Но в дадения случай е подействало. Тогава той
излязъл, разбирайки, че е Дух, много от проблемите му изчезнали.
Излизайки на брега той първо се наспал, а после
седем дена мълчал, просто не знаел какво да
говори на хората и трябва ли изобщо да им говори.
Ето това е още един проблем. Тези, които достигали
и разбирали нещо - просто притихвали. Умълчавали са се не защото е нямало,
какво да кажат, а защото не е имало на кого да говорят. Това е все едно
да общуваш с глухи хора в съседната стая.
Няма да те чуят, а за осъждането - ще те осъдят.
И какво ще осъдят? Просто външния вид. Нали така?
Кой какво вижда. Ето ти още един проблем. Защо?
Защото хората чакат месия, някакъв водач или
още някого си, но очакват онзи водач, който могат
да видят със своите земни очи. И по какво той ще се
отличава, кажи ми? Нима ще има три ръце
или два носа? Не зная... Но това
трябва да впечатлява. И по този начин,
хората, които се смятат за "божи хора"
или просто "верни на Бога", изпълняващи всичко,
което е написано в литературата, която раздават
и четат. Те съблюдават всичко това... Но не виждат елементарното,
не виждат дори Този, Който ходи сред тях. Да, те го
чакат, те го търсят, а той минава покрай тях мълчешком.
И Той както е дошъл, така и ще си отиде. Защо? - Защото се опитват да видят със
своето външно материално, а не с вътрешното.
Разбира се. Защото се опитват да видят Бога
повдигайки камъка. Да Го видят със своите земни очи.
А с духовните дори не е нужно да се вдига камъка.
И без това знаеш, че Той е там. Нали така?
ОТ ДУША КЪМ ДУША откровен диалог
Как хората възприемат света? Каквото и да им се даде,
все се опитват да го възприемат от позицията - "харесва
ли ми, удобно ли ми е, удовлетворява ли ме,
комфортно ли ми е" и действат от тази гледна точка.
За което са готови, към това и вървят. Хората забравят
елементарното, че света на Бога е във всеки от нас.
Но защо ли усложняваме този свят, за да намерим това отстрани.
Трябва да се прави нещо, да се бяга някъде, да се бият поклони,
да се пада на колене и да се бие чело
в земята, за да се опознае Бога.
А е достатъчно просто да си зададем въпрос.
- "Не трябва да се търси Бабът, когато сам си си Баб"
Превеждам. С "Баб" по-рано са наричали портите и са казвали:
"за какво ти е да търсиш външните порти, когато имаш такива вътре в себе си?" Нали така?
- Да. Отново се сблъскваме с човешкото възприятие.
Колко ограничено възприема света, когато се намира
в рамките на материята и търси някакви външни опори,
макар реално, онази същата вътрешна духовна опора
да е нещото, единствения път, което е способен
да разкрие пред човека истинската
свобода. - Но това е, когато човек
действително търси. Проблемът е , че религията
като такава, на днешен ден не учи хората,
макар да има всичко, и всичко да е написано. Но тези,
които управляват забравят за какво са дошли тук.
И най-често използват всички тези вървящи
зад тях хора като свои електорат.
Разбираш ли, да ги използват за решаването на някакви
политически проблеми и т.н. Но каквото умеят
самите те, това и споделят с хората. Каквото знаят, това и разказват. Тук е бедата.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- Засегнахме темата за материалната,
физическа съставна на човека. И се опитваме
някак да подскажем как да се докосне до духовния
свят. Общувайки с хората им задавам въпроси,
а те дори не могат да разберат.
"От къде възниква в хората агресията, защо се поддават
на мързела, защо започват да живеят със своето минало?"
- Или бъдещето… - Хората действително живеят
в миналото и мечтаят за бъдещето. Никой не живее в
настоящето и това е сериозен проблем. Защо? Защото в
дадения свят, вече говорихме за това, има само
минало и бъдеще. В материята няма настояще.
Прекалено е кратко. А в духовния свят няма нито минало,
нито бъдеще, тъкмо за това е вечен,
защото там винаги е настояще. И когато човека
духовно, поне малко от малко става свободен,
когато започва да чувства това, тогава
действително започва да разбира.
Страхът от смъртта изчезва. За тялото е жалко само тогава,
когато още не си направил нещо, не си довършил
някакви планове, но това е бял кахър. Ако се върнем към примера с колата...
Нужно ти е например да отидеш някъде и да направиш еди-какво си.
Нещо хубаво, полезно за хората, а колата се чупи...
Проблем. Той естествено е решим, а с тялото
е малко по сложничко, но решимо. Да го кажем така,
много по-приятно е да се ходи пеша. Затова не е много
приятно, когато си излязъл от нея, отново са сядаш
зад волана, и още повече възприятието, когато си в
колата е друго, един вид разбираш другите шофьори,
разбираш цялата сложност на автомобилния трафик,
разбираш какво трябва да се прави.
А когато си станал пешеходец, шофьорите са си шофьори,
нека си карат внимателно, кой им пречи? Искат свобода:
ами излез от колата и върви пеша. Някак си е трудно да
се възприеме, какво ти пречи да излезеш от тази кола
Тъкмо за това невинаги на човек му се иска да сяда
отново зад волана, да пътува и да прави това, което трябва.
Естествено, щом се налага тогава няма къде
да се денеш. Но аз имах предвид като цяло...
- На тези, на които им предлагаш да излязат от колите
веднага се намират маса оправдания. - Маса... мързел,
най-вече мързел. Страх, мързел, неразбиране, но в
същото време има голямо желание, разбираш ли?
Иска му се да се вози в колата, а когато се счупи,
да излезе, когато му се прииска и толкова. Тук трябва да
има и някакъв знак, пътя да е хубав... - Повод...
- Разбира се, разбира се. И катаджиите да са добри,
да не ти съставят актове, когато караш както
ти скимне и да те пуснат по живо по здраво,
а не да те направят доживотен
автомонтьор в някой сервиз... Или пък
бордови компютър... - За да излезеш от колата, първо трябва да
разбереш: "За какво ти е изобщо това?",
а хората не желаят, същия този банален мързел.
- Първо трябва да се осъзнае ти автомобила ли си или шофьора?
- Кой на кого служи. - Аха.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- Този въпрос вълнува много хора: Как да
разберем каква е моята цел и да достигнем до нея?
Този най-важен въпрос е бил...
- Няма никакви цели. Какво означава "моята цел"?
Какво казват хората: "Щом съм тук, следователно съм нужен",
"имам някаква мисия"... Много хора,
когато се успокоят, когато в една прекрасна вечер
вземат и седнат, успокоят се, когато не ги вълнува
силно материалните въпроси, когато са нахранени
и тялото им се чувства нормално, в тях възникват
следните мисли: "аз просто човек ли съм,
наистина ли Дарвин е прав, че съм просто една
маймунка, умирам и край? Или съм нещо повече, както
някои разказват, може пък да съм одухотворено
същество и щом съм тук, следователно е
нужно, и каква е целта на моето съществувание,
какво трябва да направя и как да намеря себе си".
Ето такива въпроси възникват.
Работата е там, че всички имат едно предназначение.
Всички хора идват тук за едно нещо,
да придобият Живот. Така ли е? Казват: "ето,
раждаме се тука и живеем", раждаме се и
съществуваме, за да придобием Живот.
Но започваме ли да Живеем или не - всичко
зависи от нас. Проблемът на съвременните
религии се крие в това, че отлагат всичко за после.
отреждат всичко на някакъв съд, който ще
бъде над всички, отвеждат всичко на това, че смъртта
е неизбежна, след нея ще се решава всичко
и тем подобни. Но ако погледнем мъничко назад,
например зад египетските времена,
не толкова далече в мащабите на човечеството е имало ясно разбиране,
че ако живота не започне тук, то там няма да го
получиш, каквото си изкарал - това и получаваш.
В Египет тези отгласи все още съществували,
имало такова разбиране, но после,
когато религията започнала да се използва активно
като инструмент на политиците, на власт имащите това
било махнато. Защото не можеш да накараш духовно
свободния човек, както казва отец Сергий,
да върви против съвестта си. Нали трябвало
някак да манипулират хората? Един пример:
нали човека, който работи в хлебопекарната, където пекат
некачествени изделия, носещи на хората
камара болести трябва да бъде някак оправдан?
А човека е съвестен, той няма да произвежда
този продукт и ще каже: "извинете ме,
но за какво да пека хляб пълен с гъбички,
който носи маса болести, нали така?
Тогава трябва да му се внуши: "ти печеш
този хляб, защото така е угодно на Бога, за да може
човек да се замисли, когато го напъне
разстройството - тогава ще има време да
поседи спокойно и да си помисли за света, за Бога,
за преходността на това съществувание. Та ти се
занимаваш с богоугодно дело. И човека се
замисля и си казва: "вярно". И така с чиста съвест,
така да се каже, ще продължи да си пече
некачествен хляб. Не е ли така? Манипулация. А когато
човека е свободен духовно, няма начин
да го накараш, защото ще знае: "че не трябва да се
прави лошо, не трябва, нищо хубаво няма в това".
Че в своята същност всички хора са единни и не трябва
да се обижда съседа, че е под властта на системата,
съзнанието, демона, наречи го както искаш,
че е зъл и те плюе зад гърба - та това си е негов
проблем. Той вече отговаря за това, той вече
се измъчва намирайки се в своето зло и се обрича
на велики мъчения от тази лошотия. Единствено
може да му посъчувстваме, да го съжалим. Не е ли така?
- Така е. - Който, за каквото се готви, това и получава.
- Разбира се. Един хубав пример. Извинявам се, ще се отвлека от
християнството. Тъй като споменахме Буда.
Дошъл един човек, който ненавиждал будизма и се
изплюл в лицето на Буда, неговия ученик се възмутил,
а Буда се избърсал спокойно и казал: "имаш ли още
какво да ми кажеш или това е всичко?" Мъжът се смутил,
тъй като очаквал съвсем друга реакция. А тук
няма никаква реакция. "Това е всичко". И ученика казва:
"чакай малко, та той те обиди, може ли да го накажа?"
А Буда: "и за какво да го правиш,
само погледни на червените му очи, погледни какви проблеми има.
Той сам се е наказал, цяла нощ не е спал и се е готвил за това.
Какво ми е на мен, избърсах си лицето - бил ли е или не е бил, за мен
не съществува, а той вече сам се е наказал".
Ето ти простичък пример от живота, когато хората
сами се самоизяждат. Та нали злото действа
саморазрушително. Животът не може да бъде в зло.
Животът не може да носи недоволства.
Нима лошото е Живот? Животът трябва
да дарява радост и наслада
Ето това е Живот! Защо по-рано на древно
славянските територии наричали живота като
"живот"(рус. корем), наричали са го и са го писали
винаги с голяма буква, защо? - "Живот"... - Какво означава?
- Животът - е "Живот". Не съжалявай своя живот.
- Не не съжалявай своя "Живот".
- Защо са го писали винаги с главна буква?
Вярно, започнали да го използват по-късно.
И защо с голяма буква, защо са отдавали
такова уважение на понятието "Живот"?
- Защото това е взаимоотношението с Бога. - Разбира се!
- Този "Живот" бил взаимоотношението с Бога.
Това не било трупане на материални блага, това не е
бил някакъв технократичен стремеж, а
"Живот с Бога", разбиране на Бога. Тъкмо за това
живота е бил изписван с главна буква.
- Под зародилият се живот се е разбирало "Вечният Живот". вечен"
Разбираш ли? А не съществуванието.
Те не са се готвили към смъртта, готвили са се към
Живота, а сега, където и да погледнем всички се готвят
към смъртта, за съжаление дори в религиите се готвим
към смъртта. Подготвят ни към послесмъртната съдба.
Приятели, та нали към послесмъртната съдба... съдбата на тялото е
ясно каква ще бъде, ако не изгори - ще го изядат червеите.
Ето към това се готвим - да бъдем изгорени или да ни
изядат червеите. Нас. Разбира се ако се асоциираме с тялото.
А животът - е миг, имам предвид човешкото съществувание.
Това, което хората възприемат като "живот",
които е просто едни миг, и защо да го помрачаваме?
Ето, нека да отбележим още нещо: как работи
системата, защо все пак е толкова необходимо да
да я изучим?. Защо хората изневеряват на себе си, защо
постоянно се опитват да си направят някаква гадост.
Дори и да желаят да направят някакво добро и се опитват
да направят добро, често това се превръща просто
в показност, често е с цел някой да види как
"аз правя нещо хубаво", а вътре възниква
същата тази омраза. И какъв е смисълът от това
външно добро, което правиш? Никакъв.
Защото не го правиш от душа, не го правиш от
вътрешна потребност, а просто искаш да те смятат за
такъв, за добър, светец и тем подобни.
И по-добре бъди външно като всички, а вътрешно -
бъди свободен. Ето тогава има полза,
тогава нещата и имат смисъл.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
Много често хората разбират
духовното развитие с причисляването си
към духовните хора с някакви там добри дела,
или да живеят по съвест и всичко се
ограничава с това. Тоест не отиват по-далеч.
Битува разбирането, че именно това е духовния живот.
- Да се причисляваш към духовните хора
не означава, че си такъв. Отново възниква това
"искам". Отново възниква чувството за собствена значимост, отново възниква
горделивостта: "вижте ме какъв съм, обърнете ми
внимание, аз превеждам бабите през улицата",
макар и това да не им е нужно. - В грешната посока...
Не в тази посока. „Ето ме, аз правя нещо.“
Съществата, която ходят по тази планета, защо ли
започват да търсят много сложни пътища, много сложни и
всичко се изразява в това да се реализираш
да се проявиш, да напомниш на някого за себе си.
Да вземем елита: "ако говорят за теб, няма значение дали е
добро или лошо, значи те помнят".
Ето, политическия, естрадния елит, мило и драго
дават, само и само да са в устите на хората.
- И това действително е така... - Упоение с мания за величие.
- Разбира се, горделивостта, тъкмо тя бута човека към това
и когато човек не може да се реализира
или да накара някого да му завижда, той започва
да привлича внимание към себе си с
всякакви болести, депресии, мрънкане, поучения и т.н.
Нима не е така? Така е! - С навързването на своите идеи
на някого... - Материя... Всяка материя се стреми винаги
да доминира над другата материя и да я манипулира.
В това е целият смисъл на материята.
И ако човек живее с ума си, с логиката - той се
превръща в материя. Струва му се, че е най-умния,
мисли си, че разбира всичко и т.н.
Човек се опитва да победи силните с хитрост,
а слабите със сила. Потиска и властва.
Това е временно явление и отлита много бързо
и излиза прекалено скъпо.
- А на свободния човек не можеш да направиш нищо,
абсолютно нищо. Може да го измъчваш...
- Можеш, тялото... - Да, тялото може, а със
свободната личност... - И какъв е смисъла? Само ще си изхабиш силите.
- И всичко това ще отмине. - И това ще отмине...
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
Ето още един интересен въпрос относно силата
на човешкото внимание. Мнозина разбират, че то
играе огромна роля в духовното израстване на човека
и все пак - какво реално представлява силата на човешкото внимание?
- Какво е силата на вниманието? Или какво е вниманието?
- Вниманието и неговата роля в духовния живот на човека?
- Основна! Какво представлява работата над себе си?
Това е къде влагаш своето внимание.
А влагането на вниманието - е подхранване със
сила на едни или други програми, мислеформи или мисли,
може да се каже по много начини, но смисъла е един и същ.
Ето един простичък пример: идва ти някаква мисъл.
Да речем "да се помолиш" и поне мъничко да се
приближиш към духовния свят. Да помедитираш
или да си повтаряш мантра - няма значение.
Да се изпълни някакво действие с цел духовно
просвещение. Ти влагаш силата на своето внимание
тъкмо върху това действие и го
изпълняваш. Тук отново се сблъскваме с разделението.
Ти извършваш това от духовна позиция за духа
или за материални цели, и отново, където влагаш
силата на своето внимание, това и получаваш.
Например, искаш да се докоснеш с духовния свят,
но в теб има желание и ти реализираш
онези програми и мисли, за да придобиеш
някакъв дар, или както казват психолозите - това идва
от подсъзнателното желание, което влагаш.
Искаш да изглеждаш, а не да бъдеш... - Здравето...
- Или в здраве, или в материя, още нещо си.
Тоест ти в своята молитва изпълняваш мантра за
за оздравяване на твоето тяло. Ти ще станеш ли духовен човек от това?
- Не. - Разбира се, че не. Това е също, както
при колата. Ти си шофьора и влагаш средства,
за да я боядисаш или за някакви подобрения.
Как може да влезе тази кола в онзи свят?
Няма значение с какви цветове ще я боядисаш, колко
лъскава ще изглежда, тя е материална и
все някога ще си отиде. Така и твоето тяло.
Ако влагаш силата на своето внимание в духовния свят,
с цел негова реализация в този свят,
с помощта на своята духовност, следователно това
няма никакво отношение към духовното.
Не може, тези субстанции - духовния и материалния свят
да бъдат смесени. - Хората често си задават въпроса,
как мога да задържа, по точно не да задържа,
а как мога със своето внимание постоянно
да се намирам в духовното, да го фокусирам върху
душата и в същото време да върша някаква работа?
Сигурно понятието "внимание" се смесва в своя
корен. Какво е вниманието? - Нека да погледнем към "вниманието"
чисто образно, например както към
заплатата. Ето, ти си получила своята заплата.
Имаш определен обем, определена сума и
можеш да похарчиш тези средства
за различни вещи, можеш да ги похарчиш
за някаква козметика, можеш да ги похарчиш,
не знам, например за вода или още нещо. Тъкмо това е
силата на средствата, с които можеш да придобиеш нещо, разбираш ли?
- Да. - Ето това се случва и със силата на вниманието.
Ако изразходваш 90% от силата на своето внимание
за духовната съставна и 10% за обслужване на
своето тяло, значи всичко е наред. Но при нас всичко се случва не просто
абсолютно противоположно, а при нас за материята
се изразходват 100%. Разбираш ли? За външното.
А какво означава силата на вниманието? Отново, вече говорихме
за това и в предишното предаване и тук - мисълта.
Мисълта идва, но мисълта не е твоя.
И ако разгледаме внимателно този въпрос излиза,
че в древността са знаели за това. Ето още един
мъничък нюанс. В този свят идвали
много пророци и разказвали за тези неща,
но някак си разбирането за това убягвало.
Останала единствено видимата част, че са се
събирали някакви хора и изпълнявали
молитви, извършвали ритуали с някаква цел,
изпълнявали са се различни действия. Но смисълът от
тези ритуали и действия е изгубен, останало е само
външното. Ако направим едно сравнение: това е като
страничния наблюдател, при това от триизмерния свят,
който наблюдавал, какво правили хората стремящи се към
духовния свят, описал всичко и после това
започнало да се изпълнява. Забравили за вътрешната съставна,
какво реално се е случвало. Ако разгледаме първите
християни, не е нужно да се ходи далече, те имали
такова понятие като катарзис, но това било
основно при катарите. Защо ги
наричали така - това са последователите на гностиците.
А гностиците са първите християни, които продължили
да изпълняват всичко, което останало от учението на Христос.
И когато конструирали самата религия като
инструмент на силата, започнали да ги изтребват безжалостно. Защо? Кое било
най-главното и най-интересно при тях? Това,
че изучавали системата. Тоест преминавали през
катарзис - процеса на пречистване,
процеса на познанието. При тях той е бил
колективен. Първото, което правели било опознаване на
материалната система. Изучавали от къде възниква
мисълта, какво ги тласка към неправилните,
неправедни действия и тем подобни. Споделяли помежду
си това, споделяли своя опит и опознавали
духовния свят, споделяли опита как да се
приближат към духовния свят. Споделяли
опита как работи самата система, как навързва
различни шаблони, а шаблоните са си едни и същи.
Сега можем ли да намерим това в коя да е
духовна литература? Само някакви жалки намеци
от страничния наблюдател. А същността се
изгубила, тъкмо в тази същност се криел смисъла.
Това била и сребърната нишка, която превеждала
човека от едно обикновено, смъртно същество в
духовния свят. В безсмъртния свят, превръщайки
го в Ангел. Но за съжаление това разбиране се
изгубило на днешен ден. Макар и да има много
сведения и в същото време, която и религиозна литература
да вземем, независимо коя религия, имало много от тях,
но се случили изкривявания. Тъкмо тези изкривявания
на пръв поглед незначителни, изтласкали на
преден план не вътрешната работа над себе си,
не опознаването на материалния и духовния свят.
Как ще си способна да различиш черното от бялото
ако не знаеш какво е черно и какво бяло?
Кажи ми как може да спорим със слепия човек,
сляп още от своето раждане, по въпроса за цвета
на млякото. На него му е все тая, за него е важен вкуса
на млякото, а за човека, които има зрение
е важен и цвета, разбираш ли? Тъкмо тези подробности
са важни и са важни в този план, че човек
няма да може да работи над себе си духовно
ако не наблюдава злото и доброто в себе си.
И когато влага някъде своето внимание,
той активира или злото или доброто, или
мъртвото или живото. В това е смисъла. Ето това е и пътя, ето това
е духовния път и духовната работа над себе си.
А не: "Аз се отрекох, моя имам... моя духовен
наставника казва: прави точно така. И аз
правя точно така, без да разбирам защо.
А духовния наставник ми казва: не е нужно да разбираш
после ще разбереш, просто сега изпълнявай. Трябва
да ми се довериш, длъжен си..." Длъжен си да знаеш!
На първо място си длъжен да изучиш всичко,
а не да вярваш на хората. Трябва да се вярва на Духа. Човекът който живее
без да знае сам, ако самият той не владее това, ако се
се смята за една триизмерна обвивка, та дори и
натъпкана със знания, но не със знания за Вечното
а елементарни, книжни знания, ако самият той
подражава на тези, които подражавали на други - тогава
в най-добрия случай и ще си остане подражател,
ако му провърви и не го мързи естествено.
Но няма да се избавиш от своите вътрешни съмнения,
няма да се избавиш от неразбирането на
духовния свят, а не разбирайки това, ти няма да можеш да
влезеш там. А ако не влезеш ще останеш къде?
- Заедно с колата. - Точно така, като компютър,
имам предвид бордови компютър там в авто моргата.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- И отново се сблъскваме с това, че мнозина
се опитват да намерят със своя ум отговора къде се намират
и правилно ли се движат. В посока духовното
или обратно... - Когато човека още от
своето раждане не е бил научен на чувствено възприятие,
а какво правим с нашите дечица? Учим ги така както и всички други.
Защото самите ние не можем и не знаем. За да
учиш някого на духовното, чувствено възприятие,
трябва първо самият ти да бъдеш такъв. А щом това е
изгубено, следователно използваме шаблони:
не пипай в контакта - има ток, не взимай ножа -
ще се порежеш и различни елементарни неща.
Тъкмо това се трупа в нашето съзнание, всичко,
което е необходимо за нашето оцеляване и всичко това
преминава в обикновеното общуване, в бита на човека.
Нашето поведение се формира „както при всички останали“. Ето всички постъпват
така - значи и ти трябва да постъпваш така. Има определени
рамки, определени писани от хората закони.
Защо? Защото в продължение на векове хората
изработили тези стереотипи, кое е добро и кое лошо.
И социума си съществува. Това
негово съществувание лишава човека от
възможността да използва своя шанс за реализация на това,
за което е дошъл на този свят. И човек си и отива
"преминавайки от живота в състоянието на не живот,
просто съществуване, или както се изразихте
в субличност, реално в състояние - ни жив, ни мъртъв,
в никакво положение, де факто в ада. Той продължава своето
съществуване, без да разбира за какво и как, но там
ще разбере, ще разбере всичко, граници в познанието има
само тук. Защо тук има граници в познанието?
Защото това, което ни обслужва -
нашето съзнание, което е способно
и е длъжно да се развива интелектуално в разбирането
на триизмерния, материален свят,
не е способно да излезе от този шаблон.
Ние дори не можем да си представим описаното в
Изконната Физика: "какво представлява този свят".
Че е само една илюзия, сянка от кривите огледала на септона.
Че съществува някаква сила, която поражда всичко, това се
изкривява и в крайна сметка се превръща във вълна,
а тя в материя и какво излиза, че всички сме
просто илюзия. Но ние все пак чувстваме
един другиго, ръцете, масата и всичко останало. За нас
това е важно. А кой реално чувства, как и защо чувства?
Какво се намира зад всичко това? Да, мозъкът ни е
изключително добре развит, способен е на много неща,
дори повече, от колкото трябва, но не е способен на
най-важното. Той не може да възприеме това, което се намира
отвъд неговия предел. Той не може да разбере, от какво е
изграден и какво го прави жив. Ето това е неговия проблем.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
Човекът е духовно същество, притежаващо
вътрешна сила, идваща от духовния свят,
част, от която се явява личността.
Тъкмо за това, когато личността влиза в човека,
тя влиза вече в готов съд, и не е тайна, че това се случва
на осмия ден от раждането. Защо? Навсякъде,
от незнайни времена този ден е най-значимия.
И до осмия ден човека е просто една кола без програма
и без шофьор. На осмия ден се включва,
осъзнато програмата, защото в него вече е седнал
шофьора. Той активира всичко това. И тъкмо
шофьора е производно на това, скриващото се още
по-дълбоко и произхождащо от онзи, другия свят.
Е, малко е сложничко, но който иска ще разбере.
Тъкмо за това шофьора е длъжен да осъзнае,
че е Шофьор, а не някаква си част от бордовия компютър
и в никакъв случай не е гумата на колата
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- Какво излиза, че ако човек е
настроен изключително на възприятие чрез
своя мозък и колкото и да опитва да възприеме
духовната посока посредством него, то това няма да доведе до нищо,
тъй като темата е затворена за него. - Разбира се!
Винаги ще има изкривявания. Мозъкът не е способен да
осъзнае и възприеме духовния свят. Освен това
мозъка винаги е настроен към противопоставяне.
Ето, ние започнахме нашия разговор от това, че хората
трябва да умеят да се чувстват един друг.
Как чувствено възприятие не е ограничено от нищо,
нито от времето, нито от пространството,
нищо подобно. Вече споменахме,
че в това помещение се намират
малко хора и че се намираме в изходна
позиция - точка А. Хората ще гледат
това предаване много пъти и всеки път
ще присъстват тук с нас. И всичко се чувства посредством
чувственото възприятие. Ето в какво е смисъла.
Особено силно се чувстват тези, които са
настроени духовно и са свободни духовно, а с мозъка това не е възможно да се разбере.
- Как все пак човек може да развие това вътрешно
чувство и най-вече на "живот с него",
"постоянно пребиваване в него" и да водиш живот...
- Да живееш с това чувство е много лесно.
Толкова лесно, че мозъка не го възприема
В това е проблема… - И отново омагьосан кръг...
- Не, не е омагьосан кръг, но се използва същият
инструмент, тоест мозъка като инструмент
и дори може да се осъзнае. Тъкмо с това са се
занимавали същите тези гностици,
катари и всички станали. Те изучавали системата и
подхождали към това действително като към практика.
Това е реална работа над себе си. В какво се е изразявала?
Следене на мислите, които се появяват, постъпките,
емоциите. Какво представляват емоциите. Това е отражение
като от криво огледало на истинното чувство,
- Какво излиза, че силата на чувствата
се изкривява и се превръща във
временно съществуващи емоции. Нито една
сянка не може да съществува вечно. В това е проблема.
Защото тя не се явява самия източник.
Ето, мнозина приемат Слънцето за източник на светлина.
Но всеки поне малко духовно свободен човек
ще каже, че Слънцето е просто една сянка,
тъй като то също е временно, то е сянка от онова
голямото, което проявява. Да, то блести и дарява
с топлина, както и много други неща, то поражда,
по-скоро способства за зараждането и
продължаването на живота на тези планети,
където в подобни условия се заражда живота,
започвайки от елементарните едноклетъчни и завършвайки с такива сложни
системи като нас. Но всичко това е просто част от една
голяма сложна система: и едноклетъчното и
нашия мозък и слънцето, просто всеки изпълнява
своята функция в този сложен свят. Но реално,
този свят е много по-простичък, от колкото изглежда.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
Смисълът е тъкмо в изучаването на всичко това, изучаване на
мислите: от къде идват, защо идват...
Нека отново да разгледаме съзнанието.
То е навсякъде. Да разгледаме например
същия този мравуняк и как всичко работи в синхрон.
Какво представлява една мравка и какъв мозък може да има?
Не представлява абсолютно нищо... Е има хитри мравки
изпълняващи различни функции,
но какво ги движи? Колективният разум.
Следователно има разум и някакво съзнание, което
управлява цялата популация. Същото това
съзнание го има и в глобален мащаб:
при хората на Земята, то ги разделя и във всеки
човек по отделно е като фрагмент от цялото, но притежаващ
индивидуалност. Ето това е съзнанието. По принцип
то е инструмент, който трябва да използваме,
също както бордовия компютър на нашата кола,
който ползваме. Нали не той ни диктува
какво да правим, но понякога се получава така.
В днешно време нашия бордови
компютър ни диктува как да живеем, къде да ходим
как да ходим и ни навързва този шаблон,
че видите ли ние сме част от автомобила. И с него
ще си отидем. Но бордовия компютър може ли
да прецени, колкото и да е умен и свръх съвременен,
твоите духовни потребности? Не разбира се. - Разбира се.
- Разбира се, че не, тъй като ще е ограничен във
своите възможности, също както е ограничено
и нашето съзнание и още повече нашия мозък.
Мозъкът и съзнанието - това са две различни неща.
Вече споменахме за това и слава Богу, че вече има
такова разбиране. Виждаш ли, има пробив.
Дори с помощта на нашия ум може да се стигне до
разбирането, че съществува друг свят. А не само този.
Излиза, че има мисли, които изобщо не ти
принадлежат, а това е много лесно, съгласи се.
Просто отдели на това малко внимание.
Поседиш и понаблюдавай как идват мислите,
как влагаш силата на вниманието си
и мисълта се закача. Тоест, достатъчно е да
седнеш, да се отпуснеш и успокоиш.
Ето ти един простичък пример. Наблюдаваш си, уж
няма мисли, но не можеш да се избавиш от
тях въобще. Те са маса! И ако понаблюдаваш, ще забележиш,
ще ги има на различни нива и идват едновременно.
Не е възможно да ги успокоиш, ти през цялото
време обмисляш нещо. Но ти ли си тази,
която мисли? Или те са като радиовълните, които текът
постоянно и преминават през онзи приемник,
а ти просто можеш да го превключиш.
Ето, превключваш го на една вълна - върви музика,
на друга - новини. Тъкмо това е къде влагаш силата
на вниманието, активирайки една или друга програма.
Не повече. И щом тези програми влизат и ние им отделяме
силата на своето внимание, какво се случва след това?
Излиза, че те влизат в нашата химия,
в нашия мозък, в неврончетата, и започват да
изпълняват различни функции. Спомняме си някаква
обида, как някой ни е обидил и тази програмка
се върти постоянно като счупена плоча,
Предизвиквайки в нас какво? Емоция. През това време можем
ли да мислим за духовното? Не. Защо? Защото си мислим
за някаква си обида, случила се незнайно кога.
Или се надяваме на бъдещето, че всичко
ще е добре, че ще ти донесат нещо си, някакъв
вкусен пай, или ще си вземеш изпита, или ще ти
повишат заплатата, или че ще се върне
здравето ти, докторите ще те излекуват. Смешно е нали? На теб ти е смешно,
като на доктор, а на болния знаеш ли как му се иска да
оздравее, тъкмо там и влага силата на своето
внимание, в надежда за оздравяване. Но няма
значение къде да я влага: влага я в земното,
временното... - Това и получава...
- Разбира се, и колко време мисли за това?
Няма да засягам такива въпроси
като манията за величие, секса и всичко останало, което
взима най-много време на човека в неговите мисли. Нали така?
- Да. - Излиза, че човек живее с пустото и
временното и няма за кога да помисли за вечното, да вложи и да
активира тези програми за вечното и казва:
"бих бил щастлив, мисля..." А за какво си мислиш?
"Как да мисля за духовното?" Нима трябва да представям
отчето или какво? В много хора има елементарно неразбиране
за това, че съществува и свят на чувствата,
където всеки човек може да чува, чувства,
общува един с друг. И за това не е нужно нищо.
Сега си говорим и мислим, но ние ли сме тези,
които мислят? Та нали изобщо не подбираме по-голямата
част от думите, които изричаме. Все едно
някой говори вместо нас, можем единствено да наблюдаваме
от страни какво се случва. И ако човек се замисли
в този процес, това започва много да го плаши.
Защо? Защото излиза, че всички трябва да се
запътим към психиатъра, нали така? - Да.
Защото психиатъра е казал: "че това не е нормално" - Всички са с една диагноза.
- Да, една диагноза. А това плаши хората. Защо?
Защото излиза, че аз не управлявам, излиза,
че ме манипулират. И тъкмо тук започват
всички страхове. И човек захвърля всичко:
"вървете по дяволите, по-добре да запаля една свещичка и
каквото ще да става", но той мисли така сега, а след
един миг, дори по-малко, се озовава
от противоположната страна и там идва
разбирането, че все пак е трябвало да се
работи над себе си. Никаква свещичка няма да
те спаси, никакво отче няма да изкупи греха ти. И тъкмо 1377 01:17:58,440 --> 01:18:00,900 тук изникват камара проблеми. Нали така?
Но ако сега е възможно да бъдат разрешени, то тогава ще е невъзможно.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
Ако вземем въпроса с реинкарнацията, можем да
кажем, че във всички религии и в християнството се е
споменавало за това. Но реинкарнация не на човека, а на
душата. какво представлява душата? Ето мнозина казват:
"моята душа" и "моята душа страда". Вече
говорихме за това. Душата не може да страда и това
дали е твоя или не, е много относително. Кой на кого е?
Ти ли си неин или тя твоя? Твоя ще бъде тогава,
Когато станеш с нея едно единно цяло.
И това вече няма да е душа, а нещо съвършено ново.
Извинявам се, но така, за да стане по ясно,
може после да го изрежете, та това е все
едно сперматозоида да започне да разказва:
"моята яйцеклетка, а да се намираики се на
20 см от нея. При милиони конкуренти.
Е, дали е твоя? Това е под въпрос. Или ти неин. А когато се
слеят и се образува зиготата - ето тогава да,
може да се говори за зараждането на нещо ново.
Така и тук, личността и душата това са такива
разнопланови понятия. Между тях има някакво
разстояние. Но в същото време има и някаква
възможност, защото съществува вътрешна връзка,
във всеки случай стремеж, в личността трябва да има
стремеж към душата, но той се потиска от какво?
От влагането на силата на вниманието в материята.
И когато съзнанието атакува личността, тя влага
цялата своето внимание, сила, която
трябва да бъде вложена в основната цел, за която
е дошла в този свят. И за какво е дошла? Именно за
това е дошла. Но тя влага цялата сила на своето
внимание в материалния, временно съществуващ свят.
Отново ще дам онова сравнение, може да
не е много правилно, после може да изрежете
всичко това, но аз бих сравнил всичко това с
движението на сперматозоида към клетката, та нали в него
има сила, има временно съществувание.
А сега нека да му дадем малко съзнание, същото,
както, при нас. И за какво ще си мисли? За това,
че живее и се движи, всичко е прекрасно. Наоколо има
маса такива като него и той се движи където си иска,
той е свободен. Това е неговия живот. В нашето положение
по нищо не се различаваме от него, излиза, че е трябвало
да се движи на там, на където е трябвало, и да
направи това, което е трябвало, за да придобие
истински Живот. Но ние, за разлика от същия
този сперматозоид, който между другото е наш,
той е достигнал целта, щом сме тук и си приказваме,
и шанса вече е даден, остава да се направи втората
крачка, първата вече е била направена. А сега трябва
да положим още повече усилия и да се реализираме.
Виждаш ли колко е просто всичко. Действително просто
и лесно. Излиза, че е нужно да се изучи онзи свят,
излиза, че е нужно да се разбере кой мисли в теб, кой
те кара да взимаш едни или други решения, кой
в теб предизвиква емоциите, кой те управлява.
И когато осъзнаеш, че света е двойствен
и той реално е двойствен, тогава започваш да
придобиваш свобода за своята личност. Започваш да чувстваш,
Че има и нещо друго, и улавяйки се за това,
поне малко от малко, когато започнеш да
размотаваш кълбенцето и не изпускаш това чувство,
започваш да анализираш този свят, да го наблюдаваш и
да забелязваш какво те отвлича. И защо
човек едва докоснал се с духовното, веднага се
активира цялата система, която прави всичко възможно,
за да го отвлече. Защо? - За да привлече вниманието и
да го отклони от главната цел. - Разбира се. Защото
човешкото внимание е част, може да го наречем
от "храната" и начина на съществуване на системата.
Защото цялата вселена, цялата система
е просто временно съществуващ микрообект,
който повече прилича на сън, от колкото на реалност.
Тъкмо в това е и смисъла.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- Игор Михайлович, хората често задават
следния въпрос, вървейки по духовния път:
"вървя ли, или не вървя?"
- Когато човек си задава този въпрос: "вървя ли,
или не вървя?" - то той не върви никъде. Разбираш ли?
Ето ние с теб си седим и говорим, Вървим ли на някъде
или не? - Седим.
- Седим... Движим ли се или не? - Седим.
- Ето ти един прост... - Не се движим.
- Ето погледни каква заблуда има:
ограничеността на съзнанието не ни дава нужното
разбиране. Всъщност, докато изрази своето
предложение "че седим", измина
някакво време. Повече от секунда.
Знаеш ли колко км е преодоляло твоето тяло
в пространството? - Не зная.
Ужасно много. Движението на Земята по своята ос, еклиптиката около слънцето,
движението в галактиката, движението на самата галактика.
Тоест, как можеш да оцениш с мозъка, със съзнанието
къде изобщо се намираш... Изобщо не е възможно.
А на чувствено ниво всичко се разбира
много ясно и лесно. Всичко невидимо става видимо,
простичко, но реално. Няма нищо сложно.
Също така това дава и задълбочено разбиране и
изхвърля маските. Наблюдавайки в триизмерността
ние виждаме молекулите на някакви
си аминокиселини седят едни до други
и бълбукат нещо помежду си, правят вид, че
се разбират. А на чувствено ниво
всичко се възприема без маски.
Тук можем да надяваме маски. Можем да се преструваме.
Ето, аз например мога да се правя, на какъвто си искам.
Седя и си дрънкам за религия,
а реално лекувам гръбчета. Трябва за
тях да говоря, за болните и да казвам, какво да
правят хората, за да не ги боли гръбчето. Ето мнозина
от другата страна казват: "правилно,
по-добре за това да беше говорил, тогава щеше да има повече полза". Но в свободното си време
мога да говоря, за каквото си поискам, та нали
нищо лошо или обидно не казвам, нали?
- Разбира се. - Ето, и аз за това говоря. Затова,
защо да не си поговорим малко за духовните
дела в присъствието на отчето. Та нали и той
понякога говори за медицината. Те се бъркат в нашите работи, а ние в техните.
Така е по весело... - Другарувате. - Да, другаруваме...
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
Вижте тук има един
мъничък нюанс, ние един вид си говорим
двамата а останалите ги няма. Но ако погледнем
по-дълбоко, към нас са се присъединили много
хора. Защо се случва така? Засягайки елементарните
живи неща, те резонират, тогава и пространството
се разширява и времето изчезва и разбирането изчезва.
Та нали няма значение с кого си общуваш в духовния
свят, там можеш да комуникираш едновременно
с всички и в същото време сам със себе си. И няма никаква разлика.
Зависи кой в тебе говори. Ако в дадения момент
в теб говори твоето съзнание - тогава ще си един.
Но в същото време под контрола на цялата система.
Когато се намираш в духовния свят, тогава общуваш с
безкрайността и безкрайността общува
с теб. И в същото време можеш да общуваш
с всички тези, които, нека и временно, се намират
в триизмерността, но са способни да чувстват.
За съжаление тези хора са малцина, слепота, подмени,
съзнание. Съзнанието пречи на хората да видят истината.
И това е така. Когато са духовно слепи, те не могат да
различават и отдават по навик своето внимание към
материята. За тях е важно да виждат материята,
важно е да чуят в този триизмерен свят
доказателство за своя мозък, доказателство за безкрайния свят.
И как е възможно в това малкото да събереш безкрайното?
Това е нереално, следователно, за да го разбереш
трябва да излезеш от тази система, а както вече
казахме хората се страхуват. Е има хора,
които чувстват, но се страхуват. Мозъка започва да се
съмнява: "дали чувствам правилно сега,
а дали разбирам правилно дали говорят истината?"
Хората чувстват вътрешния резонанс,
чувстват това, което се заражда вътре в тях, има отклик.
Тъкмо това е и чувственото възприятие,
този вътрешно чист отклик, който
осветява като светлина отвътре. А мнозина, в които
властва съзнанието тъкмо обратното, чувстват как
ги потискат, чувстват емоции. Емоцията е като
криво отражение на сянката, която предизвиква злоба, агресия.
Това са хора, които искат да плюят и не искат... Това
не им е интересно. Защо, защото съзнанието се страхува
от действителността, от правилните, водещите
направо към духовния свят неща. Защо? Защото
може да изгуби своята власт, изгубвайки властта,
то става подчинено. А както знаем в материалния свят
всичко се стреми към кое? Към доминация.
Тъкмо в това е смисъла. Всичко в действителност е много простичко.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- Излиза, че когато човек превключва
своето обикновено възприятие, своя живот
от външното, обикновеното, оценъчното,
от някаква своя оценка към вътрешното
и живее с това чувствено възприятие постоянно,
тогава пред него действително
се отваря пътя за спасението на неговата личност.
- Естествено! Но няма да може да живее постоянно.
На първите етапи човек се сблъсква с такива атаки
и бива... Той се е отворил духовно,
почувствал е, много хора
действително почувстваха нещо след
първото предаване и не знаят как да го изразят,
не знаят как да го обяснят, но те почувстваха и това
предизвика в тях отклик. Но след известно време тяхното съзнание
го заличава и започва да им говори съвсем други неща,
свои логически пояснения. Тъкмо тук е бедата, че
хората са спрели да слушат с вътрешното, спрели са да
чувстват с вътрешното и в замяна започнали
да слушат своя мозък. А мозъкът започва да им представя
съвсем друга картинка, защо? Мозъкът
възприема триизмерното, а то навсякъде е
еднакво. Тук не може да има никакъв идеал. Този свят
действително е деформиран. Тук не може да
има нищо идеално: на Слънцето има петна,
каквото ида хванеш все нещо му неправилно и
деформирано. Не може материята
да бъде идеална. Защото всичко е тленно,
всичко е временно, изглежда жалко и плахо.
Но много често агресивно. А агресията
се поражда от безсилието, поражда се от мимолетността
Тъкмо за това злобее и беснее. - Защото чувства края.
- И се радва на пустото, разбира се, разбира се.
- Ето още един интересен въпрос. Хората често се
сблъскват с него на своя духовен път, изпълнявайки
молитви, медитации, практики.
Та задават следния въпрос: как да се върви по този път,
какво да се прави? Дали да пребивават
постоянно в това чувствено състояние
на любов или все пак да се занимават с изучаване на системата?
- Виж отново какъв е подхода, по скоро как се
задава въпроса. Чувственото състояние на любов.
При хората дори понятието за любов е изкривено. Хайде да
излезем навън и да попитаме когото и да било, какво е любов.
- Той ще ти разкаже... Ще я свърже с външното
- Разбира се. А любовта преди всичко е безкрайност,
това е чувствено, безкрайно. Защо асоциират
духовния свят с любовта, но с безкрайната, истинна
любов, а не с физическата, еди-каква си,
обусловена от хормоните или от някакви свои интереси,
свързани с някакви реакции и тем подобни.
Реално, пребиваването в онова чувствено
състояние е безкрайно, нали така? - Да.
Тоест то не е просто любов, ние просто
асоциираме любовта с нещо хубаво, използваме я
като синоним на нещо хубаво, красиво, безкрайно и
радостно. Тъкмо това е за нас думата любов.
Но тя не отразява онзи свят, дори и една
негова прашинка. Тежко е да се обясни. Действително,
когато разказваме нещо за онзи свят тук, ние
отново ще изхождаме, ще влагаме
различни асоциации, близки по смисъл,
идентични, много близки. И опитвайки се да обясним едно
и също нещо по различни начини, ще започнем да се
повтаряме, и това е естествено. Тоест много е трудно
да се предаде чувственото разбиране на човека,
който не може да го възприеме. Тогава се налага
всичко това да се предаде чрез кое? Чрез съзнанието.
Тоест кой ни служи като посредник в нашия диалог за
света на Бога - съзнанието. Което служи на кого?
- Същата тази система, която сме си създали. - Разбира се.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
Буда се сблъскал с голям проблем,
отново се връщам към него. Той не знаел как да
разкаже за това на хората. Затова повтарял на своите
ученици, един негов много хубав пример,
когато учениците му говорели: "много хубави
неща разказваш, знанията ти са огромни. Вие дори не
можете да си представите, погледнете гората.
Виждате ли? Виждате ли гората. Листата в нея са
цяло море." Тогава свил в юмрука си няколко листа: "в ръката си имам
съвсем малко листа и това е всичко, което мога да ви даря
в сравнение с безкрайния океан от листа в гората, 1632 01:31:43,960 --> 01:31:46,700 олицетворяващ моите знания.“
Нещо много близко, незначителна интерпретация
на неговите думи, но даваща разбиране, че знанията,
които придобива човек в духовния свят,
сблъсквайки се с него, тоест не, когато се
сблъсква, а когато влиза в него, когато
започва да го чувства - са безгранични. Възможно е да се
разкаже и предаде, но хората са способни да възприемат
само една малка част от тези Знания. Защо?
Защото се налага информацията да се
адаптира, да се възприема посредством мозъка...
- Чрез асоциации. - Разбира се, чрез различни
асоциации или още нещо си,
за да може човека да разбере поне нещичко.
И какво излиза, как с тази беда
са се сблъсквали всички пророци:
да се даде някакво разбиране и поне мъничко да се помогне на хората,
които чувстват, че не са просто някакви си
временно съществуващи двукраки маймунки -
а нещо повече. Да им помогнат да почувстват
това по-голямото, за да осъзнаят, че онзи свят действително
съществува и че могат и са в правото си да влязат в него. Да им дадат поне някаква
елементарна посока и да им покажат как да го направят.
Този проблем с предаването на Знанията винаги е съществувал в
триизмерността. Тук има още нещо не по
малко важно, че хората често бъркат Знанията.
В нашия свят в нашето разбиране знанието е таблицата
за умножение, още нещо си. Това наричат знания.
А в разбиранията на духовния свят Знанията са цялостната
картина. Тя не може да бъде частична, фрагментарна,
разпокъсана на части, тя е обща, съдържаща всичко
в себе си. И излиза, че чисто образно,
се опитваме в една малка епруветка
да напъхаме цялото земно кълбо.
Можем само да сложим в нея една малка проба.
Жалко, но това е така. Но принципно за търсещия човек,
който действително се стреми към само развитието и
самопознанието в духовен план, дори и тези "Земни анализи"
са напълно достатъчни да схване същността.
Имам предвид дори незначителните Знания
или подсказки са достатъчни да разбере и осъзнае.
Но как да направи първите стъпки, как да се научи
да чувства, как да се научи да наблюдава
този триизмерен свят, от където идват мислите.
Отново се връщаме към простичкото: към това, което
практикували същите тези катари. Между другото, ще е много интересно
да поговорим малко повечко на тази тема.
Защо? Защото това показва как Знанията,
идващи тук, върху които са изградени всички
световни религии са се изкривявали, как от тях се е
премахвала същността и истината и как е оставала
единствено видимата форма. Но видимата форма е добре,
работата е там, че не води към спасението.
Може да е красива, но е пуста. - Не разкрива същността.
- Да. - Излиза, че в днешното разбиране...
- Детето не може да се задоволи с бонбонена обвивка -
то иска бонбона, също е и при човека, нали така? - Да.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
Игор Михайлович, това, което сега ни
разказахте се чувства много добре, всичко е
ясно и го има. Но защо на днешен ден е
изгубено в обществото. Та това действително
е много просто? - Може ли да ти отговоря с един пример?
Дай ми химикалката. Ти ми даде това, което имаш.
Сега ми дай още веднъж химикалката. - Нямам друга.
Разбра ли? А какво е довело до тук, по добре
отец Сергий да разкаже. Как сме стигнали
до това, когато искат от теб химикалка, а ти
вече нямаш такава. - Изхождайки от днешната тема,
отново се връщаме към историята. Нека да разгледаме
следното: за никого вече не е тайна, че
великите учители периодически са се появявали
в този свят и са обновявали Знанията, обновявали
тези Знания, които хората загубвали с времето.
Ето, последните Знания, които носили това в себе си
били на гностиците, първите ученици...
- Не последните знания. Последните знания, които са били
дадени – са дошли от Мохамед. Действително,
с идването си Мохамед ги обновил.
- Добре, но нека разгледаме това, което ни е
по-близо, да се докоснем до онези Знания, които донесъл
Иисус Христос. Та нали неговите най-близки ученици
(първите такива) се наричали гностици. Тоест това
били хора на Знанието. Именно на онези Знания,
които донесъл Христос. Нека да разгледаме този
интервал от две хиляди години и колко
силно са били изкривени. И реално,
когато четем за Христа ние не можем
да открием тези Знания, не можем да прочетем
реално какво е говорил. Можем да видим единствено
къде бил, какво правил, четем някои от неговите поучения.
Но истинските Знания, защо ли остават скрити.
Сега нека да се върнем към следния момент:
преди Христос да предаде знанията
на своите ученици, вижте какво
говори юдейската история по това време,
че тогава хората идвали и изобличавали:
"ела и изобличи своя брат", а Христос какво донесъл?
"Познание за света". Та нали когато последните гностици,
за да не им пречи никой, се уединявали в катакомбите
си за първата изповед, то това не е била никаква изповед.
Това било същото, за което говорим,
за което говори Игор Михайлович. Това било
самопознание, те разказвали житейските
ситуации без осъждане, без никакви си
там оплаквания или само съжаление,
разказвали всичко това, за да може да се фиксират
моментите къде човека се улавя в капана...
- Ще те прекъсна буквално за една минутка. Когато
човека се занимава с изучаване на света,
с изучаването на самата система той не изобличава себе си,
а този, който му диктува. Тъкмо в това е смисъла.
Не са осъждали, когото и да било и
не е можело да има такова нещо. Защото е течал
процес на познание и изучаване. Защото, когато се
срещали започвал процеса на пречистване,
както го нарекли по-късно, но това не е било
очистване, това било - познание,
опознаване на шаблонния начин на работа на системата.
Тук е смисъла. Това не е било изповед, в никакъв
случай, а процес на познание, изчистване
от шаблоните. Извинявам се, че те прекъснах.
- Защо говорили за това? Защото в своя живот
всеки човек се сблъсква с това,
всеки се сблъсква със своите ситуации, със своите
разбирания и възгледи, но шаблоните
са идентични, не се променят, само променят своя цвят.
Ето вземете например седемте музикални ноти. Само
седем ноти, а колко музика е написана с тях.
Точно така са и шаблоните, те са ограничено
количество, но имат своите цветови вариации
и благодарение на това била изучавана системата.
Но погледнете: никой на никого не говорил:
"опрощавам греховете ти", защото това не са
били грехове. Това бил пътя към самопознанието и
само изучаването. И това общество, какво заявило...
Защо станало неудобно?
Станало неудобно за жреците, които разбрали това
и го взели на въоръжение. Общество казвало:
"не са ни нужни посредници, за да общуваме с Бога, ние
се изобличаваме пред Него, ние Го знаем". Не ни трябват
такива, които ще дойдат и ще кажат: "в Бога трябва да
се вярва ето така" и как е възможно да се вярва ето така
в Бога? Това отново какво е?
Прехвърляне на отговорността. Тоест, говоря на някого:
правиш това и това и ти е гарантиран този резултат.
И каква е тогава отговорността, когато този човек
не се превръща в Ангел Господен? Как после може
да ми зададе въпроса: къде ме доведе?
- Но за съжаление, след това той няма да може да му зададе въпроса...
- Тъкмо за това и говорим. - И това се е използвало.
- Гностиците записвали тези знание и слава Богу,
все нещо се е запазило. Нали сте чували за мъртво море,
за Накхамада и библиотеките, които били намерени.
И отново, погледнете какво е написано там,
учените вече говорят в прав текст, това може да се
намери в източниците, може да се намери в интернет,
та те разшифроват и говорят открито: "хей, приятели,
я чакайте малко, какви са тези големи подмени?"
- Ръкописите не горят...
- Да, ръкописите не горят. Намерили дори
ръкопис, който е по-стар от самото
Свето Писание - Евангелието. Защо? Защото
Евангелието при нас се смята за първоизточник
(гръцкия източник), а древно арамейския, защо ли е
изгубен. Няма го! А именно тези ръкописи са написани
на древно арамейски и там могат да се прочетат
съвсем други неща. В някои от ръкописите
дори виждаме Христа като обикновен
човек, които общувал с хората и живеел съвсем обикновен
човешки живот. - Естествено... - Естествен живот.
А Той не е и можел да живее по друг начин. Всяко висше
същество - живее обикновен човешки живот,
ние вече засегнахме тази тема в предишното предаване
и тъкмо в това е върха на справедливостта.
Идвайки тук Иисус е трябвало да отпие от чашата на
този свят, за да разбере смисъла: "пречи ли им нещо
на хората да достигнат свободата или не?
Колко е тежка ситуацията и необходима ли е помощ
или не е необходима?" Излиза, че нищо не им пречи.
Както преди, така и сега освен собствения мързел и
навързаните шаблони, от които е много лесно човек да се избави,
на хората не им пречи нищо! Както е имало Свобода, така
си е и останала. Само че желанието за
придобиването и е подменено с нещо временно.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- И все пак жреците изиграли своята роля,
оказвайки помощ на император Константин да
направи религията държавна. Всички виждате какво се случва:
"разделяй и владей". И започнали да разделят
хората на Знанието принуждавайки ги
да се пръснат по света, създали им
условия и те тръгнали да носят Знанията.
Работата е там, че дори и свещениците от онова време,
ето онези последните двама, които носели Знанията,
или по скоро остатъците от онези Знания,
които успели да съхранят, защото практически
не е било възможно да се запишат, загинали през 14-ти век.
Обиски, преследвания, тези Знания били намирани,
опитвали са се да унищожават всички тези книги,
тъкмо за това се предавали устно, по памет.
На всеки е ясно, че започнали всякакви изкривявания.
- Дошлото от ума и с ума си отишло.
- Но изкривяването на самите Знания започнало
буквално, след като Христос си отишъл. Тези Знания
били взети от хора, които започнали
да се уединяват. Дори и днес можем да видим
една от първите грешки на хората в този
процес, как чувствайки нещо в себе си,
докосвайки и разбирайки невидимото как започват
да се уединяват. Тоест не искат да общуват
с този свят и извършват огромна грешка.
Вместо да се обединят, ето, както са направили
първите гностици, които се обединили и изучавали
всичко съвместно. Та нали сам, двама,
дори трима е сложно да се изучи този свят. Защото всеки
придобива свой личен опит и разбиране. И когато
започнали да се обединяват, те получили глобално
разбиране за това, което се случва реално.
И взимайки всичко това на въоръжение,
та нали жреците винаги ги е имало, имало ги е и преди
Христа, и по време на Христа, и след Христа... - И сега ги има.
- Да, и сега ги има. Просто това Знание било
взето на въоръжение. И ако не можеш да разбереш,
или не можеш да се справиш,
какво правиш? Оглавяваш го. И когато тези
Знания се взели на въоръжение, естествено
те получили реалната възможност да ги скрият.
Тъкмо тогава започнало изкривяването.
Но с какво се сблъскваме, ако вземем историята,
ние се сблъскваме с факта как истинните Знания,
защо ли, в течение на, да речем 200 години, започват да
се изкривяват, развалят и затриват.
- 200 години е максимума, в който се запазват
в своята чистота, защо ли повече не живеят.
До колкото знаем, Знанията след Иисус до момента
на формиране на религията въз основата на Неговото
учение, никой не е наричал християнска религия.
Не е имало такова понятие. Първите
християни се стремили към - Свободата и
не е имало никакви разделения, нищо, както каза
отец Сергий. А когато създавали религията,
жреците започнали да създават ритуали и тем подобни.
Тоест всичко ставало шаблонно, както си му е положено, за да го
оглавят. А останалите просто били унищожени
в течение на много години.
Но това не е само с християнството.
Ако вземем например исляма:
когато пророк Мохамед дошъл и донесъл Корана,
донесъл Знанията. Тогава още приживе се
намерили двама души, които започнали да се
наричат Пророци, равнопоставени. Това е самата истина,
още докато бил жив, всичко започнало
да се преправя. Е, и сега виждаме същото,
Достатъчно е действително да се даде нещо
на хората и системата се опитва да изопачи
всичко, опитва се да разедини и скара хората.
И отец Сергий е абсолютно прав.
Първото, което прави системата е да разедини хората
на различни общества, на различни
вероизповедания. Колко са сега теченията в
християнството? - В християнството сега има от порядъка
на около 160 течения.
- Само в християнството! - А в Украйна има около 120.
- Ето, представете си 120 течения само в една страна,
при това в едно вероизповедание. Как е възможно такова нещо?
Това е ясен знак, че нещо не е наред. Нали така?
- Аха. - Лично мен това би ме
накара да се замисля. - Ами да.
- И всеки твърди, че само той носи Истината. - И само те.
- И само те, а както виждате Истината е проста,
в нея няма нищо сложно. - И единствена.
- Разбира се, и е единствена във всички. Всички религии са основани
на същите тези зрънца, внесени от
пророците, а те говорили едно и също.
Всички говорели за един Бог, и както споменахме
в предишното предаване: "който е Единен в
множеството и Множествен в единството", те говорили
за простичкия път за постигане на Божия свят.
Говорили за простички, елементарни неща,
за същата тази сребърна нишка. И в крайна
сметка всичко било узурпирано и подчинено
да служи на самата система. И точно тук
се сблъскваме с това как не хората го губят,
а как системата побеждава. Врагът е силен, защото това е неговия свят.
А внесените Знания за свободата са тъкмо онова
"друго нещо". И ако отново се върнем към
нашите герои - сперматозоида и яйцеклетката,
те също не се явяват част от организма
нито на майката нито на бащата. Те са самостоятелни.
Внедряват се в друг организъм,
където се превръщат... Забележи, в другия организъм,
яйцеклетката породена от организма на майката, а
сперматозоида от организма на бащата
се превръщат в нещо друго. Нали когато се съединят
в организма на майката пораждат живот.
Точно тази аналогия се повтаря фрактално
от голямото към малкото и показва ясно как трябва
да се действа и как целенасочено трябва да се
изучават нещата, нали така? Но на този път,
опирайки се на опита, трябва да се разбира, че
системата е силна, тя действително е силна и на нея
и е все едно кого ще използва.
А верни адепти, стоящи на служба на системата
има толкова много. Ако някой казва: "аз не служа
на дявола" - и е напълно убеден
в материалното единство на този свят, тогава той се
заблуждава. Първите адепти на същия този дявол
или система, на който, както му е по-удобно - са
хора, които казват: "аз не вярвам в Бога, тоест
аз съм материалист, докажете ми, че Бог или
още нещо си съществува". Абе човеко, вземи, погледни
в огледалото и помисли, нима е нужно да се доказва нещо?
И те стоят на служба на системата, при това са най-верните!
А другите, които изкривяват Знанията с мисълта:
"аз тука мъничко ще пипна, ето така,
за себе си, за да мога да експлоатирам"
също работят за системата и тези хора
не знаят, какво вършат и това действително е така.
Защо? Защото тяхната личност се намира под
контрола на системата. Системата ги управлява,
тъкмо за това и служат и се противопоставят
на Истинните Знания, без да разбират какво вършат. А самите
ги мързи да се прислушат към своя вътрешен глас.
Тъкмо заради лентяите се опропастява хубавото.
Жалко е естествено, но такъв е живота, такива са условията.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- Излиза, че самото разбиране на Знанията
е подменено в човешките възприятия?
- Разбира се! Дори когато говорим "Знания".
Знанията идват с развитието. С разкриването на човека
пред духовния свят той получава и
разбиране за този свят. Цялата сложност тук
се крие в служенето, нали така? Какво означава да служиш?
Да служиш на този свят или на другия? Ето,
сега засегнахме въпроса: има Знание
и Служене. При нас служенето е подменено
с някаква церемония, с провеждането
на някакъв ритуал или обредност. Тоест "аз
служа на Бога, аз извършвам обред", което
ни връща към жречеството, шаманството
и тем подобни, и къде тук е духовността? Простичък въпрос.
Няма я. Но някой може и да я притежава,
този, които се стреми към нея, този, който вярва.
И отново, въпроса с вярата вече го обсъдихме в предишното
предаване. Знанието и вярата са две различни неща.
И когато човек извършва някакъв обред без вътрешно
съдържание, а само емоционално, с помощта на "нашето"
съзнание, това се превръща просто в театър. Театърът е
нечий, многократно повтарящ се живот, който
ни се показва в интерпретацията на
режисьора и тем подобни. Напразно губене на време,
сили и всичко останало. Да то може да
бъде зрелищно, привлекателно,
интересно, но... Това е просто театър само
една постановка, която не отразява смисъла.
Нали така? - Да. - Разбира се. А духовните занимания
изискват доста по-задълбочено разбиране, това са
индивидуални занятия, но те естествено
могат да се практикуват и колективно,
както същите тези катари. Защо?
Те работили колективно и достигали до катарзис,
или прочистване. Вече засегнахме тази тема.
За какво правили това? Катарзиса се постигал
с цел запознаване, сега ще се повторя малко,
с този земен свят, със системата.
Излиза, че разказвайки за това,
вътре в себе си, човек сваля своята маска.
Представи си сега следното: ето, ние тук сме малък
колектив, кажи, лесно ли ще ти е да разкажеш
за всички чувствени проблеми, който имаш,
за своите действия, за това какви мисли ти идват.
- Сложно, крайно сложно. - Защото на всеки човек
му идват такива мисли, че му иде да потъне в дън земя.
А сега просто да вземеш и да разкажеш това пред всички.
И за какво да го правиш: "Току-виж те осъдили,
или не са те разбрали правилно" и тем подобни. Но смисълът
не е в това да се обсъди някой, а да се изучи как
работи самата система и защо ни разделя.
Тя ни разделя навсякъде: разделени сме физически,
разделени сме интелектуално, езиково,
с разстояния, с много неща. Но освен това ни
разделят и нашите мисли. В това е смисъла на
самата система. Но ние сме обединени вътрешно.
Та нали това, което имаме вътре в нас, което наричаме душа
принадлежи на Единния свят. За да стане ясно
ще запалим една свещичка, ще я сложим по средата на една
стая, разполагайки около нея много огледала и ще
изгасим лампата. Какво ще видим тогава? Ще видим
една стая изпълнена с много светлинки и няма да има
никаква разлика. Разбираш ли? Тоест това е
единна светлина, която гори в множеството. И всеки
присъединил се към тази светлина като личност
става част от нея. Ето това е смисъла в духовния свят.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
Нашето съзнание наситнява и разделя всичко това,
не ни позволява да почувстваме единството.
То ни отвежда на страни и ни кара само да
си мислим за духовното, но не и да вървим по този път.
Тъкмо за това човек си седи, никъде не отива и мисли:
"а правилно ли постъпвам?" Ще кажа така: "ако
седиш и си мислиш правилно ли правиш или
не правилно, правилно ли вървиш или не... и как
можеш да вървиш щом седиш? Тъкмо за това ставаш
и тръгваш!" А този който си мисли, нека да продължава да си мисли.
Щом виждаш целта, следователно ще я стигнеш,
естествено ако не влагаш силата на своето внимание
в съмнения и в движение в противоположната посока.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- Съмнението също е една от темите, която
вълнува много хора, когато действително...
- А съмненията тъкмо са и инструмент
на нашия мозък. Съмнението винаги
е емоционално. Защо? Когато човек е зает с
"диалог", има дори такъв израз "диалог с Бога",
тоест със своето вътрешно, чувствено
възприятие на духовния свят, или с развитието на
това чувствено възприятие - на него не му е до
съмнения. А съмнението е проява на пустотата на ума, игра,
просто егоизъм, зад това съмнение винаги стои
желанието за нещо друго. Това означава, че човек се
страхува да изгуби този свят и не иска да възприеме
другия свят. Той иска да го възприеме, за всеки случай,
но не го познава, не го чувства и се страхува да
го почувства, защото се страхува да изгуби този свят.
Струва му се, че ще изпусне нещо - възниква някакво си
недоверие към еди-какво си, еди-кого си, дори към Бога.
Между другото това се случва много често... Какво ти често?
Ще го кажа така: повечето хора не вярват в Бога.
Забележи, те не се съмняват в неговото съществуване.
Те не му вярват! Разбираш ли?
Не само че не вярват на Бога, те не вярват и
на самите себе си, на своите вътрешни чувства,
не вярват, че са способни да постигнат тук нещо повече,
че могат още тук да си създадат безсмъртие.
В тях възниква съмнение, че всичко е смъртно,
материално, че не е така. Защо? Защото
отдават силата на своето внимание тъкмо към
материалните мисли. Излиза, че активират какво?
Активират програмите на съзнанието,
които са временно съществуващи...
- Да, тук е интересен и следния момент, когато
човек се докосва с духовния свят - не възникват
никакви съмнения, те възникват след това,
когато се включва мозъка и започва да
анализира. - И това е естествено. Но тъкмо тук
е човешката беда, хората се опитват да възприемат
и осъзнаят със своя мозък, какво са почувствали, нещото,
с което са се докоснали до чувственото. Това не е възможно.
Когато се опитват да възприемат и осъзнаят с мозъка си
"кой е Бог" те Го изкривяват. Защо в някои
религии е забранено да се
изобразява Бога, светците или още нещо си - за да
няма изкривявания. Дори не върви някак и да
се мисли за това. Защото отново ще има
изкривявания. Трябва да се чувства. Тогава ще
се разкрие Истината. А от другата страна, ако не се мисли
за това, тогава как да се направи първата крачка?
Виждаш ли колко е сложно? Ето такъв е света.
- Първата стъпка започва от мислите.
- Не, от чувствата. - От чувствата.
- Естествено! В началото човек трябва да почувства,
тогава ще се зародят мислите. Когато човека не се е
сблъсквал с чувственото възприятие,
той ще се нарича атеист, той ще е срещу
всички религии и по-скоро ще стане сатанист.
- Ето още един въпрос относно чувственото възприятие.
Хората често имат видения, някакви картинки,
звуци, някакви вътрешни видения, от духовния свят.
- Не, това не са видения от духовния свят.
Тези звуци и картинки... Когато мнозина се намират в
молитвено състояние виждат светци, които идват
и общуват с тях, но всичко това е работа на мозъка.
Всичко това е отвличане от чувственото възприятие.
Та нали духовното зрение е коренно различно,
то не е изградено от тези форми, характерни
за триизмерния свят. Ето защо
хората се сблъскват с този проблем.
Току-що споменахме как човек преживявайки
своеобразен духовен изблик, почувствал е реалността,
почувствал е Истината поне за миг, поне една нищожна
капчица от онзи безкраен океан
и в следващия момент тя се изпарява и край. Тоест,
отново се е активирал мозъка и човек е изгубил
разбирането. Тук има един тънък момент.
Опитвайки се човек да анализира с мозъка,
да преведе всичко в обикновени триизмерни форми,
това, което няма форма, става видимо
за него, но по един изкривен начин.
- Излиза, че мозъка не е способен да възприеме,
той го изтрива? - Ами нашето съзнание
работи така и ако не е способно да забележи нещо,
то го доизгражда. Ще го доизгради с някаква асоциация,
с нещо, което има в своята база, или пък
ще съедини две, три познати неща в
едно единно и ще твори подобни безобразия.
Тъкмо за това не е възможно да разбереш онзи свят
посредством съзнанието. Това е чувствено възприятие.
- Ето още един въпрос: когато човек се докосва
с чувственото възприятие в някоя практика, в един
момент приема този свой опит за някакъв
връх, все едно е летва, която трябва да надскочи.
И следващия път се стреми именно към това: и ако не си
го достигнал отново, не се е получило.
- Не. Това е абсолютно неправилно. Какво означава
"достигнал, не достигнал"? Това не е състезание. Защо?
Отново един от земните шаблони, нали? Спортен шаблон.
Ето, ако съм прескочил летвата на 4.80, то следващия път
трябва да я сложа по-високо, но това не е правилна
асоциация. Изобщо няма никакви летви, нищо подобно.
Чувственото възприятие си е чувствено
възприятие, или го има, или го няма.
Това е, друго няма. Може да се разширява, да се потапя
до безкрайност, но някаква си летва... каква
е тази летва? Ето, изпълняваме молитва седнали
или прави. Или изпълняваме някаква медитация.
Човек изпълнил медитацията и почувствал:
да, пречат му мислите и още нещо си,
излязъл от мислите и почнали халюцинациите,
картинките - нима това е летва?
Ако в началото му пречили мислите, сега му
пречат халюцинациите. И сега трябва да започне
медитацията от халюцинациите ли? А може би
трябва да излезе от материалното и да се
потопи в чувственото. Ето това е разликата, но вече
говорихме за това, молитвата води до пробуждането
на чувствата, продължително, асоциативно.
А медитацията води по прекия път към тези чувства,
това е смисълът от тази медитация, тоест не толкова
медитацията, колкото духовната практика.
Действително медитациите били изкривени,
при това доста силно изкривени, способстващи
развитието на ума, мозъка, съзнанието, всичко друго, но не и Духа.
Повечето медитации закрепват
човека като личност в триизмерния свят,
карат го да развива своето съзнание, правят го
свободно, широко, но съзнанието, а не чувствата
Защо? Това е такава не голяма подмянка, която
накарала много хора да загубят маса време в търсене на
"ключа от палатката там, където го няма". Разбираш ли?
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- Излиза, че духовната практика отваря
на човека пътя към истинските чувства?
- Абсолютно, това е прекия път, защото тогава
няма никакви посредници, няма никакви образи,
няма ги емоциите, а има единствено работа.
Тоест, ето нещо обикновено... за да стане ясно:
намираме се в тази стая, до нас има още две
стаи и следва изхода, нали така? Чисто образно.
Нека си представим, че двамата с теб си седим и
мечтаем за това как: "едновременно ще станем,
ще минем едната стая, ще минем другата,
после ще се опитаме да отворим вратата и да излезем..."
А сега ставаш и тръгваш! Ето това е разликата между
духовната практика и медитацията, молитвата,
мантрата. Ставаш и го правиш. Всичко е много просто.
- Има ли разлика, когато човек тъкмо стъпва на този път,
възможно е медитацията да му помогне в някакви си...
- Естествено, че молитвите и медитациите са
спомагателни инструменти, с които човек
обуздава своя мозък и се научи да се отвлича
по-малко или още нещо си. Разбира се, това е необходимо,
Тъкмо това е работата над себе си. Няма вълшебна молитва,
няма вълшебна медитация. Е няма, и не може да има.
Защото всичко, което правиш в началото
е с помощта на мозъка. Опитваш се да го
успокоиш, опитваш се да се научиш да влагаш
своето внимание в нещо конкретно, в някакво си
действие в материалния свят. Това са първите стъпки.
- А после...
- А после много по-сериозни и по-дълбоки...
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- Игор Михайлович, какво може още днес да помогне
на човека да направи все пак своя основен
вътрешен избор. Например често в писмата...
- Представи си, че ти дават да си избереш един от два сладоледа:
единия сладолед е в кутия, а другия
в чаша и се вижда. Кой от двата ще избереш?
- Сигурно в чашата. - Правилно, това, което е видимо.
Разбира се, там може да е и по-вкусния и
по-лошия на вкус. Но все пак виждаш тук в
триизмерността този сладолед, а там може да има
просто една празна кутия, нали така?
Тежко е да избереш това, което не разбираш
и не чувстваш, тъкмо в това е проблема. И всичко започва
от момента, когато започнеш да чувстваш, поне
мъничко, когато си поне малко свободна. А всичко това
от елементарното, от простичкия въпрос, който
обсъждахме в предишното предаване: "кой си ти?", - Кой съм аз...
- Да, човек... Или временно съществуваща
буболечка, която яде тревица, цапа и прави пакости?
Или все пак си човек, склонен да постигне нещо повече?
Елементарно. - Излиза, че зад този избор 2225 02:05:05,820 --> 02:05:07,460 стои ежедневната работа над себе си,
своеобразно потвърждение на този избор? - Е, това не е избор,
а необходимост. Изборът си е избор, това, което избираш
и т.н... Готов ли си да служиш, разбираш ли?
Като за началото, още преди избора,
трябва да се знае, какво да се избира.
А за това трябва да се изучаваш,
а не да слушаш какво ти разказват, нали така?
Каквото и да приказвам, това са просто - думи,
на същия човек, както и ти, седи и си дрънка.
Не е ли така? Говори, за каквото си иска, на чел
се е на какво ли не, може и дъската леко да му
хлопа, та разказва каквото си иска.
Нима не може да има такова нещо? Във всеки случай
съзнанието на повечето хора може да разкаже подобни неща.
С каква цел? За да не се захване човек с
работа над себе си. А работата над себе си
в какво се изразява - в познание, в отговора:
смъртен ли си или безсмъртен. Ето ти простичък
отговор. За какво си тук? Изглежда, че си тук,
за да придобиеш безсмъртие - ни повече,
ни по-малко. Това е основният смисъл. Нищо повече от това
не можеш да направиш тук, от колкото да станеш Ангел,
безсмъртен, да се съединиш с другия свят. Какво може да
бъде по-значимо за духовния свят от това? Нищо!
Нали така? Е, има и още едно понятие като служене
и това е, когато човек сам става светлинка в тъмното
и разпалва другите светлинки. И това въобще е
великолепно. Но ако човек не е способен да осъзнае,
че може да свети в тъмното - тогава ще му е много
тежко да запали, когото и да било. За начало поне така. На първия етап.
- Тоест човек първоначално трябва да почувства
всичко сам, да разбере, преди да...
- Абсолютно, иначе ще извърши купища грешки.
Често, имайки възможност да станат светлинки, хората
се затварят в тъмна стая, в своите проблеми
и се надяват на това, че някога ще наберат сили и
храброст, ще излязат и ще запалят своята свещичка.
Тъкмо така проседяват целия си живот в
своята тъмна стая. - Излиза, че това е възможно
единствено тук и сега?
- Разбира се! Проблема е че за човека бъдещето е непредсказуемо
и изобщо не е ясно дали ще го има това
бъдеще. Нали така? Щом чувстваш и можеш,
следователно си длъжен да направиш това тук и сега.
Без да се колебаеш. Нека отново да се върнем
към нашите пътешественици от нищо към нещо, имам предвид
от сперматозоида към яйцеклетката. Представи си неговата
колебливост. И ние го наблюдаваме, тоест този
процес се е изучавал, има много филми по тази тема.
Много от тях се втурват на дясно и на ляво,
обикалят си, където им скимне, а трябва да се
движат напред, ето ти го и отговора. Тъкмо за това
ако искаш да достигнеш целта - мърдай бързо с опашка в
правилната посока и не се отвличай нито на секунда.
- Нито на съмненията, нито на неувереността...
- Разбира се, та това се поражда от съзнанието.
Всичко, което каза не е нищо друго като породено
от съзнанието, то създава тези прегради и поставя
тези стражи, които започват да ти разказват:
"ти не можеш да го преодолееш, няма да ти стигнат
силите! Ама кой си ти бе?!... - Не си достоен...
- Да, ти си недостоен, изобщо какво си ти? Я се
погледни в огледалото - къде си тръгнал изобщо?
С такава физиономия и редки зъби, заприличал си
на прасе." Не е ли така? Но докато се смяташ
за прасе - прасе и ще си останеш.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- Игор Михайлович, а какво е служенето, много
говорихме за това, но не разширихме темата? Какво носи
в себе си Истинното Служене на духовния свят?
- Отговорността, когато човек не само поддържа
вътрешния огън в себе си, Той го постига и поддържа,
но и когато споделя този огън с околните,
за да може наоколо да стане по светло.
Това е благородно. Това е достойно. И той вече не идва
сам в духовния свят, а с компания.
- Излиза, че всеки човек има шанса да стане този огън?
- Разбира се! Задължително.
- А всички тези разделения, свързани
с неувереност или недостойност,
това всичко съзнанието ли е?
Това е системата. Та нали не разбирането на системата,
към която се отнася и нашето съзнание -
е живо, мислещо и реално съществуващо нещо.
И когато човек го изучава, работи ежедневно
над себе си, той разбира, че му навързват
същите мисли, както и на съседа. Че една и съща
система манипулира, както него, така и съседа,
разделя ги и ги кара да се карат,
да си завиждат и т.н. Няма значение
с какво си зает, но трябва тук
в триизмерността да си затрупан с камара проблеми и
да не мислиш за духовността. В никакъв случай не трябва да ангажираме
своя мозък с безкрайния свят. Първо - няма да го разбере
и второ - винаги ще създава максимални смущения.
Винаги ще те принизява и ще ти говори:
"че няма да успееш, няма да разбереш, няма
да можеш да го направиш или, че не ти трябва,
че и така си живееш прекрасно, виж колко е
красиво всичко, а сега ще и паднеш на тази секта или
още някъде си... и така ще те омаят, че я си мигнал и
са ти взели апартамента, вилата или още нещо.
И дори да нямаш жилище или вила все едно ще те
поробят". Кому си нужен бре аланкоолу?
Тука има малък нюанс:
как поробеното съзнание ти говори
за робството. Разбираш ли абсурда? Тоест
съзнанието не е нищо друго като окови върху личността,
които не я пускат в безкрайността. То винаги ще ти
разказва и ще те плаши с духовния свят.
Тоест започва да те плаши, че на този път ще
се сблъскаш с камара проблеми, ще
изгубиш всичко, което имаш. А какво реално имаш?
Покажи поне нещо, което имаш, назови го...
Нека поне някак да го назове.
Мнозина ще кажат: къща, кола, деца
Разбирам, но ще вземеш ли поне нещо със себе си
след смъртта? Нищо! Имаш това, което не можеш да
изгубиш. А какво не можеш да изгубиш? Ако изгубиш
дори живота. Какво можеш да вземеш със себе си?
А живота който живеем е тъй кратък и
толкова бързо се изнизва, тогава
какъв е смисъла от твоето съществувание тук?
Дори и да си направил много добрини, дори да си
построил мостове, съединяващи две държави.
Това също е хубаво, това е важно и нужно, ти си правил
това за хората, но в материалния свят...
Облекчил си предвижването на телата, а какво се случва с Духа?
Подобрил си съществуването в материята, а Духа?
Но човек много рядко се замисля именно
за Духа. Ето например, правейки нещо материално,
се опитва да го подведе под някакви ценности от
този свят, под някакви добри дела, под някакви шаблони,
още нещо си. Това винаги е така и е нормално.
Действително на нашето съзнание, като част от тази
система му е все едно как ще те отвлича и обърква.
Най-важното е да те оплете толкова хубаво,
че да останеш тук в материалното и да му служиш.
Демонът е хитър... - Излиза, че цялата система,
целия този материален свят, който реално се явява
празна илюзия, целенасочено прави всичко възможно,
без да жали нито сили нито средства,
да отвлече човека от главната му цел.
- Ще го кажа така, тъкмо в това той е много рационален.
Той жали и сили, и време и всичко останало. Докато човека
му е подчинен или все още може да го върне и да
го манипулира - той го манипулира. А когато човека
придобива духовна свобода... Той съществува
тук временно и разбира прекрасно,
че съществуванието му е временно.
Да, намирайки се в тялото, човек все още има различни
потребности, и какво от това? Има - значи има, няма - значи няма.
Вече не можеш го манипулира. Тъкмо за това системата се прави,
че тези хора не съществуват. - От тук идва и изкривяването на
знанията и разбирането на всичко това, за да...
- А изкривяване на Знанията обезателно трябва да ги има.
При това изкривявания в полза на системата.
Какво представляват знанията, които се предават в писмен вид,
някои хора дори могат да четат на длан, но не вникват
в смисъла. Тъкмо тук се крие същността,
на хората да им бъде показано поне мъничко,
че в тази тъмнина има малка светлинка. За да може
човек да започне да търси тази светлинка вътре в себе си,
за това се предават Знанията, за да може хората да намерят
малко от малко тази светлина, вътре в абсолютната
тъмнина. Изкривяванията винаги идват от системата.
Тоест, в миналото е било достатъчно пророците да внесат
Чистите Знания в света, а какво представляват те?
Чистите Знания са прекият, прав път, ето както ние с тебе:
"Станахме и тръгнахме", така и те, идвали и
говорели: "приятели, ставаме и тръгваме". Всичко е просто.
Нали е трябвало всичко това да се изкриви, иначе всички са щели
да "станат и да тръгнат". - И да се усложни.
- Разбира се, и да се усложни. Вече
обсъждахме, че мнозина започнали да
използват това като средство за манипулация, за да
удържат хората тук. Е, това е нормално. Хората, ръководещи се
от съзнанието, от триизмерността и нейните
ценности - просто не разбират.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
-Една от задачите на дявола е да докаже, че не
съществува. За да може хората да не го виждат.
- Но хората контактуват с него всеки ден, ежесекундно.
- Контактуват, но не го виждат.
- Защо, защото са интегрирани в неговия организъм.
Ето какъв е смисъла. И това е неговия организъм.
- "Комарът не може да разбере слона, намирайки се на неговата
повърхност". - А да се изучат вътрешностите
също е нереално. Не да разбере, а да изучи.
А комара да разбере слона също е нереално...
- Вече се твърди официално и за никого не е тайна, че в Библията,
до днешен ден са били направени 1500 поправки.
И винаги ще се намери причина. Тъкмо за това в Библията
няма казано нищо за сатаната. Кой реално е той?
Това е този, който ние самите пораждаме и храним.
А информация няма, макар и да я е имало в източниците.
- Ще направя лека корекция. Ние не пораждаме
сатаната, ние го храним. Това, което някои
наричат система, е тъкмо
този свят, който не е заинтересуван
в духовното освобождение на личността.
- И за какво направили това. И оправданието е много просто.
За да няма изкушение за мирянина да изучава.
А това, което казах преди малко потвърждава думите ми:
правят това, за да покажат, че той не съществува.
Само погледнете наоколо, колко
хора има, които се намират в системата.
Те не могат да я видят от вътре, а да се издигнат над
нея не могат. Да, всичко си изглежда напълно нормално.
Не, тя не съществува. Защото всички живеят така и постъпват
по един и същ начин. Аз живея така, аз постъпвам така,
аз живея в тази система". - Прехвърлянето на
отговорността е по-лесно, от колкото сам да отговаряш, нали
имамите, да ги наречем така, които "вървели първи" ги е
имало винаги. И това действително е така. И при първите
християни и тем подобно. Човекът,
който се движел знаел повече, той винаги
е споделял с тези, които вървели зад него. И когато са провеждали някаква
церемония или събрание с цел познание, то винаги
е излизал някой и е поемал отговорността за
провеждането. Само са се сменяли,
в зависимост от обсъжданите теми и натрупания
опит. Излизал някой напред,
тоест ставал имам и водел
всички тези хора в дискутираната темата,
в изучаването на материалния свят и стремежа
на всички към достигането на духовния свят. Е, ако мога
да се изразя така. И отново, излиза, че сменяйки
хората, които са се занимавали действително
с изучаването на самата система, тоест с
изучаването на дявола. Реално излиза точно така?
Нали? Тоест, те изучавали дявола и в същото време
показвали пътя, стремейки се към
духовния свят. И заменяйки ги с елементарни
изпълнители на ритуали, просто изпълняващи
някаква си обредност и отговарящи на
банални въпроси, без да разбират
сами на къде водят хората, които ги следват или
вървящите по този път. чисто и просто взели
и изкривили истината. Това естествено е глупаво.
Имало групи от хора, които притежавали Знанията и
носели тези Знания. И виждайки техните достижения, виждайки техния
духовен ръст хората започнали да създават нещо свое.
И отново да се оприличаваш с някого. Имало хора,
групи, които действително работели и
живеели в определени селища, и те се оприличавали
с тях, защото притежавали някаква тайна
някаква сила, започвали да строят свои
манастири, уединявали се и т.н.
И започнал процеса на подражание. Но без да
разбират същността: защо тези групи хора
практикували това нещо. Видите ли с някакви
тайни неща. Та нали магията винаги е
интересна... - Със своето тайнство.
- А истината е винаги проста и свободна,
и винаги отворена като длан.
ОТ ДУША К ДУША Откровен диалог
- Когато започнала обредността започнали и подмените.
Това първичното, което имали гностиците,
опита, който споделяли, нещата, с които се сблъсквали
стигайки до същността, банално било
превърнато в какво? В изповед. Но дори самата изповед
не е - дошъл човека при отчето:
"да, отче, грешен съм" той го прекръстил
и това е: "върви и не греши". А къде е осъзнаването?
Къде е разбирането на нещата? Изповедта реално е
беседа. Това не са някакви минутки, това е час, два, ден -
колкото е нужно, за да може човек
да започне да разбира поне нещо от случващото се.
Да го почувства, та нали всички хора
се докосват с това и разбират. Греховността на едно
действие е в неразбирането на това какво вършиш.
- А защо не разбират? Защото живеят със
съзнанието, под диктата на шаблоните. Тъкмо за това първите
ученици, ето, както отец Сергии спомена преди малко за Иисус,
на първо място изучавали своя враг. Имало такова своеобразно
"изобличаване на врага", те го изучавали, намирали го в
себе си и се избавяли от него. Това знаеш ли като какво е?
Примера не е много правилен, но: когато една маймунка лови
бълхите на другата. Тогава бълхите стават все по-малко.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- Хората започват да практикуват духовни практики и
медитации с цел подобряването на своето
здраве, на своето физическо състояние.
- Това е нормално. Това се нарича експлоатиране на Бога.
Защо? Човешкото съзнание винаги изгражда
своите отношения с личността по такъв начин,
особено в духовен план, и казва: "ако вярваш в Бога,
следователно Той е длъжен да ти даде нещо.
За какво ти е Бог, който не ти дава нищо,
в материално разбиране?" И ако вземем
да почетем различни легенди, разкази и тем подобни
разказващи как светците творили нещо.
Но творили в материалния свят, с помощта на
духовните си сили за получаването на материални
блага. Нали така? И веднага всичко си идва
на местата, в това разбиране. Излиза,
че хората използвали духовните сили за
получаването на някакви материални блага:
за правенето на някаква магия, за получаването на нещо си.
И естествено, настроен на тази вълна,
какво правил човека: "ако вярвам в Бога и Му се
моля, следователно е длъжен да ми даде нещо.
Ако не ми дава, значи е лош Бог, или не съм
влязъл в правилната религия». Нали така? А реално
всичко е пределно просто. Използването на духовните сили
или силите на вниманието за получаването на нещо материално
е възможно. Нали не казвам, че не е възможно,
разбира се, че е възможно. Мнозина постъпват така.
Но цената е някак си неадекватна. Получавайки временното,
губиш вечното. Това е все едно да замениш
десет лева за пет стотинки.
Нелогично. Лош бизнес.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- Нека се върнем към темата за силата на вниманието. Често
може да забележим как човек е навлязъл изцяло със своето
внимание в духовното, към душата, към развитието,
но после се събужда в момента, когато вече
размишлява над нещо си, изпитва някакви емоции...
- Той не се събужда... - Тоест
не се фиксира момента... - Разбирам.
Човек не забелязва момента кога губи пътеката,
по която е вървял и се събужда, когато отново се е
върнал в точка А по пътя към Бога. Защо се случва така?
Защото все пак, отделя повече внимание
на материалния свят. Казват:
"и как е възможно, та нали се намирам в този свят..."
Лесно е! Нали при мнозина се получава. Защо?
Защото те не съществуват, а живеят с онзи свят.
А тук съществуват по принуда,
докато се намират в тялото. И в това няма нищо
страшно, нищо не ги отвлича... А отвличането от пътеката,
когато човек един вид се е занимавал с
някакви практики молитви, още нещо си,
а после без да разбере отново се върнал там,
от където започнал - просто никъде не е ходил!
И отново, той не е живял с чувствата, не се е докосвал
с духовния свят, той не го е възприел,
той не го е разбрал. По-скоро той не го е възприел,
ако го беше възприел, тогава е щял да го разбере.
Така е правилно да се каже. А когато човек,
оставайки в своето обикновено състояние на съзнанието
или леко изменено състояние на съзнанието, както сега
говорят, получава определена
халюцинация, че е постигнал нещо, а после се отвлича
и без да разбере отново се връща в този свят.
И това говори ясно, че той не е достигнал нищо.
Ще дам простичък пример, за да стане ясно.
Ето сега ти си седиш и говориш с мен,
общо взето всичко е нормално,
самочувствието ти е нормално, хайде да потопим крачетата ти във
вряла вода. За да е по сложно... Ще забележиш ли?
- Разбира се... - Защо? - Ще изпитам болка...
- Болката. Отново, измерваме с физически мерки
от този триизмерен свят. Та така, когато
личността се докосва с духовния свят
и се връща отново тук това е все едно да влезеш във
вряла вода. Това не е правилно, асоциативно сравнение,
там процесите са други, но за да стане поне малко ясно, 2585 02:26:26,180 --> 02:26:28,760 нещата стоят приблизително така. Не е възможно,
стъпвайки с голи крака върху тръните да не
почувстваш това. Просто вложените сили не
в своето духовно развитие, а в материалните интереси
се случва, защото човек действително
все още не е направил своя избор. Защото
този свят все още го привлича, той се държи за него
с двете си ръце и иска да му е хубаво и тук,
и там и т.н. Но не разбира едно:
че колкото и добре да не се е уредил тук,
в духовния свят той няма да може да подобри
своето положение по никакъв начин. А ако се развива духовно
и действително постига духовния свят,
той естествено може да подобри положението си и тук.
Защо? Защото всичко, което е ценно тук,
ще престане да бъде ценно. Ще стане второстепенно.
В този свят действително всичко е временно,
също както и тялото. То губи своята ценност,
защото човек се освобождава от материалната
зависимост и го удовлетворява това, което има.
- Излиза, че когато човек има искрен стремеж
към опознаването на духовния свят, към
сближаването му с него благодарение на своята
искреност и честност пред самия себе се, на
той успява да не се отвлича...
- Разбира се, но преди всичко трябва да си честен
пред самия себе си. Абсолютно. Тук не можеш да излъжеш.
Можеш да излъжеш всеки. Ето можеш да
ми разказваш врели ни кипели, а аз ще кимам,
че ти вярвам, това е на нивото на триизмерния свят,
а на чувствено ниво, колкото и красиво да се опитваш
да ме излъжеш аз ще знам че ме лъжеш.
Защо се получава така? Възприятието е друго.
Цялостно. Отразява истината и не украсява
с илюзорната реалност. - Как човек да се научи да бъде
честен със себе си?
Просто да бъде. За какво му е да го учи, това е
вродено качество, това е дар, който хората имат, но
просто не го използват. - А моментите на нечестност
отново ли са работа на съзнанието? - Естествено! Това е на
първо място работа на съзнанието и това трябва
да се знае още в самото начало. И за да не се бърка
човек трябва действително да отдели
време за изучаване: "как света на дявола,
така да се каже, се опитва да задържи претендента за Ангел
в своя ад" - Всеки човек ли може да бъде
претендент за Ангел? - Разбира се, всеки човек -
е претендент за Истинския Живот. Та нали това, което
му се дава, и което тук наричаме живот е само
съществуване - нищо повече от предтеча на Вечния Живот.
- Да, това наистина не е възможно да се опознае
тук и сега посредством мозъка, а се опитват...
- И за какво? Мозъкът е способен да възприема само едни
картинки, не повече от това. За какво да опознаваш
с мозъка това, на което не е способен?
Все едно да измерваме океана с мензурка.
Нали няма да седнеш да мериш океана с мензурка?
И за какво ти е? Това е просто нереално.
Няма да ти стигне цял живот. И как е възможно с временно
съществуващия мозък да обхванеш вечното и безкрайно?
- Нереално. - Тъкмо в това е проблема. А хората са свикнали
да се доверяват на кого? - На мозъка. Дори не на мозъка, а на
съзнанието, така ще е по-правилно. Мозъкът се е
мозък. А съзнанието е нещо повече, негова надстройка.
Но не е такава материя като него.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- Ако превключим човека към чувственото възприятие,
когато действително започва...
- Ако не поиска - няма как да го накараш.
- Когато сам се превключва към чувствено възприятие
и започва да живее с този свят, просто в хората често
възниква следния въпрос: "че е възможно да се живее така
намирайки се единствено далече от хората, далече от работа,
ограничавайки контакта с обществото..."
- Намирайки се постоянно в молитва и медитация... Това не е истина.
На човека нищо не му пречи. Той може да бъде активен деец,
да живее сред хората, да работи тежка физическа работа
или пък да бъде преподавател или научен
сътрудник, изследовател... Нищо от това не е пречка,
абсолютно нищо. Просто едно е, когато мозъка
доминира над личността, тогава има камара проблеми.
Когато личността става свободна, на първо място
от диктатурата на материалния свят,
всичко идва на своите си места. Това е както във вица:
срещнали се двама познати, които не се били виждали
много дълго време. Единия пита другия:
"Слушай, винаги съм искал
да те попитам нещо: как ти се удава винаги да бъдеш толкова
спокоен радостен, толкова удовлетворен от живота,
при всички тези проблеми и стрес в живота?
- Просто никога не споря с глупаци.
- Та това не е възможно, при това в нашия живот...
- Е, щом не е възможно, значи не е възможно."
- Да. Този шаблон действително е много силен.
Хората много често задават въпроса как...
- Ти сама си отговори на въпроса... - Шаблон.
- Това е шаблон, а за да се избавиш от шаблоните
е нужно да се изучават, трябва да се изучи кой
диктува в теб, кой те манипулира. Манипулацията
в теб не идва някъде си от телевизора, пресата
и не изниква от интернет - не. Тя е в теб. Кой те кара
да обръщаш внимание, да влагаш силата на
своето внимание в пустотата, в ненужното,
в сбъдването на мимолетни желания. Кой те кара
да се интересуваш от това, което действително не ти трябва?
Кой те кара да живееш и съпреживяваш за това,
към което нямаш никакво отношение? И за какво?
Ето, когато започнеш да изучаваш и разбираш този въпрос,
а това се изучава тъкмо с мозъка. Той сам се опознава
и се вкарва в десета глуха, а влизайки в задънена улица той
дарява личността със свобода. Всичко е много просто.
Просто не трябва да не те мързи, а да работиш усилено.
- Тоест, задавайки на мозъка въпроси, за които той
няма отговори... - Тогава ще се отдалечаваш все
повече и повече от него, от неговата власт и ще
постигаш свободата. - Излиза, че въпросите, на които мозъка
може да отговори са свързани единствено с този свят,
и че това е неговия предел? - Да.
А как човек може да познае именно това състояние в
своето ежедневие? Действително,
в работата, в семейството, няма значение къде, хората много
често казват, че бита не им дава възможността да се развиват
духовно... - Това не е истина и не може да бъде.
Няма нито една преграда, която може да попречи на
човека да постигне света на Бога. Няма и не може да има.
Неговият мозък му говори, съзнанието му говори
и го отвлича. То винаги действа така.
И каква е разликата? С каквото и да се занимаваш,
винаги можеш да чувстваш, задължен си да чувстваш
духовния свят и на първо място винаги да бъдеш в
диалог със света на Бога, с Бога. Непрекъснато
и това е прекрасно. И за това не е нужно
да се намираш някъде си далече от хората,
на върха на планината или в гората, да се уединяваш
и да съзерцаваш, за да не те отвлича нищо.
Да не те отвлича какво? Мозъкът. Това говори,
че хората, които се уединяват, отиват в гората,
оттеглят се в някакви си селища, за да
постигнат нещо се опитват да го направят с мозъка.
И как е възможно да напъхаш океана в мензурката?
Трябва самият ти да станеш този океан, тогава ще ти е все едно къде плува твоята
мензурка и с какво се занимава, просто я наглеждаш от
време на време, за да не направи някоя пакост, нали така?
- Разбира се. Засегнахте много интересен въпрос
относно родовите селища, който на днешен ден е много
актуален и се ползва с някакъв, не знам, привлича с нещо хората...
- Привлича ги, защото изглежда някак мистично,
разбираш ли? Отново привлича със своята магия.
"Когато хората се уединили, започнали да
се променят, в тях възникнала някаква сила
ето хванали се и отишли там и започнали да се занимават
с някакви молитви или още нещо си, достигат до Бога."
Изобщо, каква е разликата, когато човек живее с мозъка?
Няма никаква разлика. А ако човек живее с Духа -
няма абсолютно никакво значение къде се намира: в центъра на Токио
или пък, изви ни ме, някъде след Каспичан
живее в някакво родово селище. Каква е разликата?
Та ако ще да живее в планините Алтай. - Излиза, че външните условия
нямат абсолютно никакво значение за духовното развитие?
- Абсолютно никакви. Нито външните условия, като
местообитание, здравословно състояние, нищо...
реално, нищо не пречи на човека,
нека го наречем така, да стане истински Човек
с голяма буква, духовно свободен.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- Игор Михайлович, нека се върнем към въпроса
за страха. Днес си говорихме, че за мозъка,
за материалната съставна в човека
духовния свят изглежда като нещо страшно,
непознато и това много често го спира.
Как страха го покрива като було
и изцяло завладява неговото съзнание...
- Тъкмо за това трябва да се изучи кой именно в него
предизвиква този страх и как се случва този процес.
И на кого му е изгодно личността да не стане свободна.
Чисто и просто. И отново, към кое се връщаме?
Към същите тези проблеми как човек
действително трябва да работи над себе си,
че всичко трябва да се изучи подробно. Не може нещата
просто така да се случат даром. Е, ако бъдем честни.
Понякога това се случва в крайно редки,
изключителни случаи, когато присъства Някой от
онзи свят, Който може за особено големи заслуги
да помогне на някого. Това са единични случаи,
случващи се веднъж на хиляда години. Е, естествено може
да се чака, току-виж ти провървяло. И тъкмо ти
се сблъскаш с този Проводник, и не маловажно,
забележиш го и успееш да го познаеш.
Проблемът е в това, че хората са слепи.
Те не виждат кой стои пред тях. Те виждат
единствено триизмерността. Нали така?
И ако не си се развил духовно как можеш да почувстваш този,
който стои пред теб!? Просто ще оценяш с мозъка,
а мозъка моментално ще ти разкаже всичко
точно на обратно: "абе я му тегли майните
на този, виж го ти какъв тарикат ми се извъдил"
Не е ли така? И отново, дори и да се случи такова нещо,
ти пак можеш да изпуснеш този шанс.
Затова най-добре: запретвай ръкави
работи над себе си, независимо с кого си и
с какво се занимаваш. Нали така?
- Да. Излиза, че духовния, истински духовния живот
съвсем не са добрите дела и живота по някакви
морални принципи - това е работата над себе си.
- Не е така. Когато човек
се развива духовно той извършва добри дела не защото
има такова желание, или просто му се иска да изглежда добър.
Не, това става негов начин на живот, своеобразен навик - да
прави добри дела. Но в нашите земни разбирания
той е способен понякога и да постъпва
доста жестоко. В историята има такива примери
и дори ако разгледаме пророците, то те невинаги
са били такива милостиви, както на хората им се иска.
Понякога са били доста жестоки, налагали
са здраво с пръчката някои индивиди, за да не затъпяват...
И честно казано е помагало... - Морковът и пръчката.
- Да, морковът и пръчката. - Има още един такъв въпрос.
Как все пак човека, който
стъпва на духовния път, който
се докосва и започва да изпълнява духовни
практики, медитации, да излезе от възприятието, не от
възприятието, а да се освободи
от мислите, от емоциите, какво именно в този момент
може да му помогне? - Гледай право в мен,
без да поглеждаш на страни. Кажи ми: химикалката,
която е върху тефтера ти в каква позиция е, с надписа на горе,
на дясно, на ляво или на долу? - Не зная.
- Защо? - Не я виждам.
- Е, нали преди малко гледа към нея?
- Не запомних, не фиксирах позицията и.
Не запомни не фиксира, нали?
Ето така и ще се освободи. - Благодаря, много
разбираем и точен пример. Излиза, че силата...
Където влагаш своето внимание, това се и активира.
- А това, което го привлича е външната
триизмерна система нали? Разбира се. Но забележи,
тя е изключително рационална. Ще разкажа малко за
мързеливите, тези, които ги мързи да
работят над себе си. Просто ще повдигна малко
завесата на тайната. Смисълът е в това,
че системата е изключително рационална.
Ако не и отделяш много от вниманието си - и тя съответно
няма да изразходва много сили да се занимава с теб,
с всякаква начини на отвличане, опитва веднъж, два, а ти
не и обръщаш внимание - и край. Ти вече
не си и интересен. Тогава отива да дразни друг.
- И тук може би се крие отговора за тези хора,
които си задават въпроса: защо отново
кривнах от пътя? - Как така кривнал?
- Защо тази мисъл отново ме победи.
Отдадох и вниманието си, следователно… - Естествено, ако човек
не се откъсва от този свят, ако за него е много
по-ценен, важен и интересен от колкото
духовния, ако иска само да изглежда, а не да бъде
естествено, че никъде няма да отиде. Просто си седи
и си мисли, разбираш ли? Това е същото, когато
двамата с тебе минаваме през стаите към изхода.
Ето, седим и мислим как ставаме и тръгваме.
А трябва просто да станем и да тръгнем. А ако седим
и си мислим, тогава ще ни отвличат купища неща, някой ще ни
попита нещо, ще прочетем нещо интересно и ще оставим
мисленето за това как ще станем и ще тръгнем за после.
И двамата ще си мислим, че вървим към изхода? В същото време
ние седим. И докато го правим ще ни заливат купища мисли.
Ще бъдем отвличани от какво ли не. А ако се
изправим и тръгнем с твърда стъпка към изхода, тогава
ще ни е все едно в коя посока сочи надписа на химикалката.
- Нали така? - Да, огромно благодаря.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- Игор Михайлович, ето още един въпрос относно
дълбочинните чувства. Много хора, дори тези, които
се докосват със знанията и се опитват да стъпят
на духовния път в продължение на много години
си задават следния въпрос. Как все пак да се
разберат и постигнат дълбочинните чувства?
- Какво представляват дълбочинните чувства?
Хората не са способни да разберат, какво представлява мисълта,
а виждат само нейния резултат, когато влагат своето
внимание. Хората не могат да разберат, какво представляват
дълбочинните чувства дори ако вложат силата на своето
внимание и предизвикат повърхностни емоции
които са своеобразна замяна на тези дълбочинни чувства.
Дълбочинните чувства се зараждат вътре, от
вътрешния, безкраен кладенец като свежи води,
от неизчерпаемия източник. И за да се докоснеш
до тези дълбочинни чувства,
е достатъчно да разкриеш своите вътрешни порти.
Тази прекрасна съставна, която не искам да наричам
нито емоции, нито мисли, с никакви човешки
думи. А все пак ми се иска да го назова правилно,
и най-подходящата дума са дълбочинни чувства, както са
в древните източници. Те са безкрайни,
безкрайни също, както и света, от който извират.
Това е докосване до света на Бога, с Истината. И то не е лъжливо,
а напълно реално. Ето това са дълбочинните
чувства. Могат още да се нарекат светлина от неизчерпаемия
източник, тях реално ги има. Но не могат да бъдат
почувствани физически, а проблема е тъкмо
в това, че хората се опитват да ги възприемат
физически. Кажи ми, можеш ли да почувстваш
физически мисълта? - Не. - И защо не можеш, та нали са
толкова много. Та нали дори изпълнявайки някаква практика
или съсредоточавайки се върху
молитвата, мислите започват да те отвличат.
Защо? - Разбира се.
Но ти чувстваш ли ги или не? - Не ги чувствам.
- Но ги наблюдаваш? - Да наблюдавам ги.
Ето, точно така хората наблюдават и истинските,
дълбочинните чувства, но се плашат от тяхната светлина
и закриват своето съзнание със сенките на илюзията.
- Нима човек сам се затваря? - Разбира се! Именно това са
дълбочинните чувства. Това е като сребърната нишка,
свързваща личността с безкрайния свят.
- Вие казахте, че дълбочинните чувства се
намират зад портата. И как човек да отвори тази порта?
- Елементарно. За това може да се говори много,
но най-добре е да се почувства. Отвори се и почувствай.
Както и много други в този момент. Това изобщо не е сложно. Ще дам
простичък пример. Той не е съвсем правилен,
но подхожда чисто асоциативно. Затвори си очите - виждаш
светлина нали, а сега ги прикрий с длан - тъмно. А сега си
си махни ръката, очите са затворени, но въпреки това има светлина. Дори когато
съзнанието е активно, е нужно просто да спреш
да се самозалъгваш. Един вид да махнеш неговото негодувание,
злоба, емоции, които не иска да пусне, сега.
Точно сега. И просто се потопи със силата на
своето внимание в безкрайността, всеки човек
чувства, че някъде вътре в него съществува тази
безкрайност. Концентрирай се върху нея
и ще видиш, че тази безкрайност
е пълна, а не празна. Това не е празен
кладенец, това е неизчерпаем кладенец на живите води.
Това е много лесно, още повече в този момент, особено
за тези, които чувстват и разбират, Нали така?
- Благодаря. Действително, това, което се чувства сега,
в тази минута, носи разбирането, че всички
въпроси, някакви си моменти, съмнения, шаблони
са абсолютно пусти, че пред духовния свят не представляват
абсолютно нищо, не съществуват.
- Пред духовния свят не, но когато отново останеш
насаме със своето съзнание,
то отново атакува и започва да доминира. Защо?
- Отдаваш своето внимание... - Но нали сега изпитваше
чувства, които все още са там. Отдай им своето
внимание и тогава няма да загубиш този контакт,
тогава ще престанеш да бъдеш сляпа и глуха - тогава
ще чуваш и чувстваш. Нима е толкова сложно?
- Не. Сега не. - Сега не. Но е достатъчно да
прекрачиш прага и да се отвлечеш от някаква дреболия и
съзнанието отново ще привлече вниманието на личността, ще я
накара да влага силата на своето внимание в тези дреболии.
Нали така? Ето това е и избора. Където влагаш силата
на своето внимание, това и избираш. А всичко е
просто, толкова просто. Просто запази това, което
сега си получил. Нали така? Хайде да преминем
към друга тема, защото сега засегнахме нещо,
което ще предизвика в мнозина атака на тяхното съзнание,
но това си е техен избор. Затова дай да сменим леко темата.
- Игор Михайлович, как да съхраним
този момент, как да съхраним чувствата... Да ги задържим
или да не ги задържим и възможно ли е да ги удържаме?
- Не е възможно да ги удържиш със съзнанието, тук е бедата.
Ето, сега мнозина изпитаха същото каквото и ти,
и това е самата истина. Колкото пъти гледат предаването,
колкото пъти се намират и се разтварят в духа - толкова пъти
и ще чувстват. Но в същия момент чувствата ще им убягват.
Защо? Защото опитвайки се да ги удържат със съзнанието,
дори влагайки силата на своето внимание, а ние как я
влагаме, на нас ни се струва, че с помощта на
нашето съзнание правим извор, акцентираме върху
нещо и влагаме там силата на своето внимание и
то се развива. И опитвайки се да акцентираме,
да привлечем своето внимание към това
чувство... Ето виждаш ли? Започнах да обяснявам
и то започна да спада вътре в теб. Защо?
Защото започна да работи мозъка. - Включи се мозъка.
Не се е включил мозъка. Личността насочи силата
на вниманието към своя мозък и той започна да анализира
думите. Ето за това възникна проблема. И хоп - вътре пустота.
Все още е приятно, но вече не така. И какво трябваше
да се прави? Да оставаш там, където беше. И няма никакво
значение какво се случва около теб. Нали не губиш
способността си да чуваш, нито пък да виждаш, и твоя мозък,
по-скоро твоето съзнание все така е способно да анализира,
но то не изяжда твоето внимание. За да получиш нещо
трябва и да дадеш нещо. Ето, когато влагаш
силата на своето внимание в света на чувствата,
в този, за който говорих... Ето вълната отново
започна да нараства, нали? Защо?
Виждаш ли колко е лесно? Но е лесно,
защото съм до теб, а нима е сложно да го правиш сама?
- Не, не е сложно. - Просто трябва да постъпваш така,
както сега. И колкото по-силно влагаш своя отговор,
своята любов, а любовта не може да бъде едностранчива.
Разбираш ли? И чувствата не могат да бъдат едностранчиви,
трябва да бъдат взаимни. И в дадения случай
безкрайния свят е единица и твоята личност
също става единица. И стремейки се един към друг,
се отварят широко портите. Нима е сложно?
И забележи, онзи свят, този, за който говорим
винаги е благодушен и щастлив, винаги
е отворен към всяка личност. Само че личността
се огражда с кривите септонни огледала от Него.
Тъкмо в това е проблема. Защо? Защото не е
активна. Защото не са научили тази личност,
защото съзнанието е мързеливо, но не съзнанието е
мързеливо - а личността. Тя не разбира колко ценно е
това. Нашата личност е като малко дете.
И това е истина. Тя не е способна... А съзнанието
може да бъде развито, ние можем да бъдем
академици, професори, който и да е, да притежаваме
купища от знания, да извършим множество научни открития,
но личността си остава дете. Това е самата истина...
Ето това е още една забранена тема, за която разказах,
но темата е забранена не от нас, а от жреците,
защото имайки тази информация е лесно да се управляват
масите. Тъкмо това и виждане днес в света.
Но управляват съзнанията на хората, а не личностите, нали?
- Да, избора винаги ли остава на личността?
- Разбира се! И колкото и да се стреми човек към властта,
към още нещо си - това ще носи единствено пустота.
Изразходвайки тези мигове, тези капчици сила, които
човек действително има вътре в себе си за пустото -
е глупаво. Просто глупаво. Независимо какво съграждаш.
Казват: "глупаво е да се строят пясъчни замъци". Повярвайте,
всичко, което градите в своя живот - това дори не е на
пясъка. Това е в илюзията, която ще бъде отнесена
много по-бързо, от колкото пясъка ще бъде измит от вълните. Нали така?
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
Често казват, че съзнанието има подводни камъни
които могат да пречат на личността, уж пречат...
Реално, на личността не и пречи нищо. Тези подводни
камъни на съзнанието са лъжата, за която човек често дори
се страхува да си даде сметка. Та нали иска да изглежда супер
и егото му разказва. Е, егото в какъв смисъл,
егото на съзнанието разказва на личността, забележи, съзнанието
разказва на личността. Тук вече има разделение,
дори от тази гледна точка, от това разбиране.
И то действително ти разказва: колко хубав
човек си, та нали можеш толкова неща
и тем подобни. А в действително постъпваш така,
да речем под въздействието на някакви обстоятелства.
Това не са подводни камъни, това е банално самозалъгване.
А света на демоните, дявола, тъмнината или ще го наречем
просто нашия любим триизмерен свят, който е и единствен за
мнозина. И това е истина. Той е лъжлив. Тъкмо за това много пророци
в своето време са казвали, "че ще настане време,
когато хората ще започнат да се лъжат един друг,
когато истината ще бъде подменена от лъжата и това стане масово
и тогава ще настанат последните времена".
И ако погледнем реално, съзнанието винаги е
било такова и това пасва на всяка епоха. Повярвайте.
Съзнанието е част от материалния свят, тъкмо за това е
изначално лъжливо. Но скритото е вътре в човека
никога не лъже. Онзи духовен, вътрешен потенциал
в действителност е огромен.
Личността притежава колосална сила, способна
да преодолее всички опити на съзнанието да
я пороби. Но отново, ако
самата личност има стремеж към
истинската свобода. Ако не се държи за
илюзиите проектирани от съзнанието или за
триизмерния свят. Всичко е просто. Ето погледни,
малко си поговорихме, а онзи чувствен свят, който заживя
в теб, отново взе да изчезва. Защо?
- Вниманието. - Ето, отново ти напомних.
Същото се случи и с мнозина, когато съзнанието
се включва, то започва с опитите си да анализира,
тогава се загубват вътрешните чувства. А какво ти пречеше
да ги задържиш? - Реално нищо не ми пречеше
да ги задържа, и все пак...
- Тъкмо за това се казва: "че човек трябва да работи
над себе си всеки ден, да се учи да удържа тези чувства
и да не се отвлича от илюзиите. Но това не означава,
че не трябва да се мисли и да се прави. В никакъв случай!
Човек трябва да е активен, да полага още повече усилия
от преди и да не го мързи. Но и в същото време да не
отблъсква протегнатата му насреща ръка, а да я стисне
здраво и да не я пуска. Нали така?
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- Когато човек се намира в чувствено възприятие
или личността се намира в тесен, постоянен контакт
с духовния свят, какво преди всичко изпитва
човек? - Той изпитва тъкмо отсъствие
на желания в земния свят.
И има разбиране, че има всичко необходимо.
В това е проблема. А когато човек се намира
под доминацията на съзнанието, той не може
да постигне покой. Действително не може,
колкото и да не го търси. На него му се струва,
че покоя настъпва единствено, когато заспива или дреме.
Но това също е илюзия. Защо, защото процесите
не спират, а покоя го няма. Дори, когато му е хубаво
и иска да се отпусне, той отново е принуден
да си мисли как се отпуска и че му е хубаво.
Забележи, това действително е така. Лежиш си
на плажа, почиваш си и си мислиш за това: "колко
ми е хубаво, че лежа на плажа и си почивам". Със същия
успех можеш да си лежиш у дома върху
апликатора на Кузнецов или Ляпко и да си мислиш, че лежиш
върху прекрасния пясък, почиваш си, приятно ти е,
свети слънцето, топло то е и на близо шуми морето.
Всичко е прекрасно, а през това време лежиш
у дома под одеялото с температура.
И дори да успееш да предизвикаш тази
халюцинация, то в теб няма да се промени нищо.
Не е ли така. - Едното или другото,
все е илюзия. - Все е илюзия.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- В своите практики мнозина се сблъскват с
вътрешна борба, борба на мозъка или съзнанието с
вниманието, отделяно към чувствата.
Как се получава така, че човека бива издърпан от
чувствата към тази борба?.
- Човекът не бива издърпван от чувствата към тази борба.
Просто човешката личност - този, с който човек се
възприема, вижда шума, който създава съзнанието и му
отдава своето внимание. Ще дам един простичък пример.
(Игор Михайлович взима химикалката, Олга обръща внимание
на това, той оставя химикалката на мястото и.)
Ето ти и отговора. Разбра ли? Твоята химикалка отново бе
твой учител. Същото е и с човешкото съзнание,
то започва да шуми, все едно се бори за теб.
Разбираш ли? Това е такъв популярен политически
трик. Когато съзнанието ти започва да се бори
за теб с теб самата. Разбираш ли? И ти отдаваш
силата на своето внимание, та нали си на страната на доброто.
Кажи ми, кой е добрия в твоето съзнание? Кой се бори за
твоята Вечност, за твоя Вечен Живот в твоето временно
смъртно съзнание. Отговори моля!
- Системата... в съзнанието. Съзнанието само се бори за илюзията.
- С кого се бори? То ти създава илюзорни
картинки с теб самата. Реално то не
се бори с никого, то активно ти показва
илюзорни картинки как се бори за това, че си
задържала силата на своето внимание върху чувствения
духовен свят. Това е същото, както примера с химикалката.
И както поведе очички така и...
- И вниманието отиде там... - И вниманието отиде на страната на доброто,
и кой бе това, този, който се бори с лошото. А се бори
един и същ, в самия себе си със самия себе си. И какво
трябва да се прави? - Да не се отдава вниманието.
- Трябва... Ако се намираш в чувствения свят, тогава
за какво ти е да се бориш за него? Нали не се бориш
с мен за твоята химикалка, тя си е твоя.
А аз нямам претенции към нея, нали така?
Леко е сега, нали? За това трябва да се запазва
състоянието. Съзнанието е лъжливо, то ще прави
всичко възможно, за да те изкара от това състояние,
тъкмо за това врага не може да се бори за твоето
добро бъдеще. А в дадения случай ако вземем духовния
свят и материалния свят, то съзнанието е враг на
духовния свят. И това е самата истина.
Тук не може да има трето. Затова, каквото и да
прави, както и да се бори за твоето...
Това знаеш ли като какво е... Ще приведа следния пример,
възможно е да не е много правилен,
но дава разбиране на същността -
това е все едно надзирателите да се борят за свободата
на затворниците. И как е възможно това? Докато има затворници,
надзирателя ще има работа. А ако той се бори
за тяхната свобода и затворите опустеят
кой утре ще му плаща заплата да
охранява празни килии, нали така? Ето ти и отговора.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
На хората винаги им се иска да има някой отговорен,
за да прехвърлят своята отговорност върху него. Защо?
Още веднъж ще кажа: личността - е дете. А на детето
винаги му е нужен възрастен. И за съжаление от това се
възползват... Както в древността, така и сега. Когато
някои хора разбрали това, те започнали да го експлоатират.
Но детето може да порасне ако му се даде такава възможност.
Работата е там, че нашето внимание действително
притежава сила, защото изниква от личността.
А личността взима своята сила от Вечността.
И тук се получава своеобразен парадокс. Ако си мислим
за смъртта - ние я формираме, ние я създаваме и се
превръщаме в нищо друго, освен едно временно, смъртно същество
обречено на продължително мъчения в състоянието на
субличност при реинкарнацията на душата и т.н.
Но когато влагаш тази сила във Вечността -
ти просто се предвижваш в правилната
посока, по най-краткия път. Не трябва да
мислиш за смъртта ако искаш да живееш, и не е важно
колко ти остава: секунда, година, две...
Не е важно. Просто не трябва да се отлага за после,
ако си отложила това движение за следващия миг,
той никога няма да настъпи. В това е проблема.
И разбирането на хората за техния "личен армагедон" и
разказите за това не като край на света, а като
последна битка, последна граница за човека -
тъкмо това е и понятието, че няма
утре, няма следващ миг -
само сега. Изпуснеш ли сега - утре няма да
настъпи, защото утре ще е същото.
И в другиден и свободата ще бъде толкова призрачна,
както и хоризонта. Колкото и да бягаш,
той ще си остава все така далече. А ти ще си седиш,
ще мечтаеш, че се изправяш и тръгваш
и ще се вайкаш, че входа не се приближава към теб,
по-скоро изхода няма да се приближи към теб. Макар да е
достатъчно просто да СТАНЕШ и да ТРЪГНЕШ. Всичко е просто.
Никакви сложности няма в това, нали така?
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
- Игор Михайлович, има една интересна притча,
когато човека увиснал над една пропаст, държейки се
за едно клонче, неговия последен шанс за спасение, и макар
никога, преди да не е вярвал в Бога започнал
да Го моли за спасение и да дава празни
обещания, че ще бъде...
- Да... И бог му рекъл: "Добре ще ти помогна,
но първо пусни клончето", а човекът произнесъл със
съмнение: "как така ще го пусна, та нали ще се разбия".
Разбрах какво имаш предвид и ще отговоря
на твоя пример с една друга притча.
"Подгонил тигъра един човек.
И човекът в своя бяг не забелязал пропастта и полетял в нея,
но падайки се хванал за едно клонче. Поглежда на горе - и
да се изкатери не може, там го чака тигъра. За свой ужас
чул как под него го чака друг тигър. Падне ли, ще бъде
изяден, покатери ли се - също.
И когато разбрал, че тялото е смъртно той се огледал и
забелязал прекрасен плод и си помислил: "какво пък ако го
откъсна?" Тогава го откъснал и го изял.
Тогава разбрал, че животът е прекрасен."
Надявам се, че разбра моя отговор.
А тялото действително е смъртно.
По-рано или по-късно това е въпрос на време,
а времето е относително понятие
Затова "животът е прекрасен",
нужно е просто да откъснеш плода.
ОТ ДУША КЪМ ДУША Откровен диалог
Международно обществено движение "АЛЛАТРА"