Tip:
Highlight text to annotate it
X
(Хорът на Сретенския манастир пее псалм 33/34): Ще благославям Господа на всяко време...
Здравейте. Аз съм сестра Васа и смятам да пия кафе, тук
във Виена, в Австралия, преди да отида на работа днес.
...Разбира се, имах предвид,
Австрия, а не Австралия. - Само проверявам да видя, дали
внимавате. Освен това, вече се чувствам зле да повтарям едно и също нещо
всеки път.
Времето тук във Виена е в този преходен период,
знаете, между зимата и пролетта. Така че в момента
непрекъснато вали. Даже, дори и
в слънчеви дни започва да вали изведнъж. Много странно.
Виждали ли сте такова нещо?
Когато вали в слънчев ден?
Тази седмица според византийския литургичен календар
достигнахме последната седмица преди началото на Великия пост,
- този дълъг период на пост, преди най-важния от всички празници -
Великден или Пасха, Възкръсването на Христос от мъртвите.
Тази неделя, една седмица преди началото на Великия пост, се нарича
Месни заговезни, защото ние ядем месо за последен път преди
Великден, докато млечни продукти и риба са все още разрешени
през тази последна седмица преди Великите пости, наречена Сирна седмица
или "масленица" на руски език. В латинския Запад има подобна традиция на
сбогуването с месото,
празнично време непосредствено преди началото на Великия пост, наречено
"карнавал", произлизащо от думите "карне" и "вале",
означаващи на старолатински "сбогуване с месото".
По това време хората се обличат в пъстри костюми,
което символизира, че те променят себе си и всекидневния си начин на живот
и започват нов начин на живот, на пост
през времето на Великия пост. И в източната, и в западната традиция,
ние сме, във всеки случай, във време на преход,
като постепенно насочваме нашите мисли и сърца към специално време
водещо до Великден. Тази неделя във византийската традиция
ние също разсъждаваме и по-непопулярна тема,
която е относно Страшния съд. Молитвите
в тази книга, наречена "Триод", която ви показах миналата седмица,
и по която ние сега пеем в църквата, се отнасят за Страшния
съд, когато Христос ще дойде в слава и ще съди
всеки един от нас за доброто и лошото, което сме направили през този живот.
Сега, тази тема е може би най-малко известната част от християнското учение,
ако всички части на християнското учение по някаква причина биха били подредени в
конкурс по известност. Но аз ще ви покажа днес,
ако останете с мен до самия край на това видео,
че всъщност цялата тема, която
наистина изглежда страшна от началото, е доста освобождаваща
и въодушевяваща. Така че, моля изчакайте въодушевяващата част,
която ще ви стане ясна единствено
в края.
Ето как самият Христос описва Деня на Страшния съд
в Евангелието от Матей (Мат. 25: 31-46): "А кога дойде Син Човеческий
в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола
на славата Си,
и ще се съберат пред Него всички народи;
и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;
и ще постави овците от дясната Си страна, а козите
- от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна:
"Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам
от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям;
жаден бях, и Ме напоихте;
странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте;
болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях,
и Ме споходихте." Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат:
"Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме,
или жаден, и напоихме?
Кога Те видяхме странник, и прибрахме,
или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница,
и Те споходихме?" А Царят ще им отговори и каже:
"Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия
Мои най-малки братя, Мене сте го сторили."
Тогава ще каже и на ония, които са от лявата страна:
"Идете от Мене, проклети, в огън вечний,
приготвен за дявола и неговите ангели;
защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;
странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме
облякохте;
болен и в тъмница, и не Ме споходихте."
Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме в това състояние?
Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на
едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И накрая,
Иисус завършва това описание, като казва (Мт 25:46): "И тия
ще отидат във вечна мъка, а праведниците
- в живот вечен." И сега, забележете
два очевидни елемента на това отсъждане или съд, описан от Христос:
Първо, че Христос, Царят, е
съдията. И второ, че това, което Го интересува
е как сме се отнасяли един към друг, особено във времена на нужда.
Днес аз ще разсъждавам над първия елемент от
двата - на факта, че съдът принадлежи на Бога. (Мисъл на деня)
Химните и песните от Триода през тази неделя на Страшния съд
постоянно говорят за страх от Божия съд.
В химна наречен "кондак", ние пеем,
например: "Когато дойдеш, Господи, на земята със слава,
целият свят ще се разтресе... " С това ние биваме призовани
да се страхуваме от Божия съд, и това може да ни изглежда
като много непривлекателно предложение, защото
страхът не е много популярна емоция. Много от нас казват:
Бог е любов! Защо трябва да се страхувам от Неговия съд? Т.е. ние сме склонни да се противопоставим на
тази идея. По ирония на съдбата, обаче, ние с готовност приемаме
друг вид страх, - страха от осъждането или становищата
на други хора. Ние позволяваме да бъдем мотивирани от този страх
по отношение на малки и големи неща. Някои от нас
избират професия само за да удовлетворят или впечатлят някой друг.
Някои от нас са вечно на диета, за да изглеждат достатъчно слаби
пред напълно непознати на плажа. Ако все още ходим на училище,
може би се движим с най-известните деца, дори и да не ги харесваме,
или дори и ако те не се отнасят добре с нас, - само и само всеки да си мисли,
че сме готини... От най-ранна възраст, в действителност, ние като че ли почти
инстинктивно се страхуваме от съд. Интересното е,
че страхът да не бъдем осъдени е вселен във всеки от нас,
което е хубаво нещо, когато той бъде насочен правилно. Можете да го наречете
"вътрешен глас", или вашата съвест. Той е мощна,
дарена от Бога, добродетел. Днешната наука счита страха
като цяло за еволюирала емоция, защото тя
ни предпазва от зло, и ни мотивира да живеем по-добре.
Божият глас вътре в нас, съдейки нашите действия,
не се стреми да ни нарани или да ни разруши, както често е случаят със
становищата на другите хора. Защото само Той е съвършен,
праведен Съдия. Праведният Му глас се стреми да ни води да израстем
по Негов образ и подобие. Вслушването в този
вътрешен глас, в Божия съд, и дори - здравословният страх от неподчинение,
всъщност ни освобождава от заблуждаващия и осакатяващ страх
от човешкото мнение. Понеже страхът, - както всяка добродетел -
може да бъде изкривен или насочен в грешната посока,
в който момент той се превръща в порок, - и то в много вреден при това.
Ние можем да насочим в грешна посока дадената ни от Бога способност на страх
към точката, в която човешките стновища да заглушат гласа на Бога в нас.
Ние също можем да заглушим Божия глас с нашите собствени
становища. Ние можем да насочим в грешна посока тази ограничена способност, която притежаваме,
да отсъждаме,
когато осъждаме живота един на друг, или
моралното състояние един на друг.
И да, това включва и нашите анонимни мнения по блогове
и онлайн, за които ние ще трябва да
дадем отговор. Когато сме осъдителни или се смятаме за праведни,
като фарисея, за когото говорихме миналата седмица, ние извършваме
най-големия грях на гордостта; да изземаме ролята на Бог,
на когото единствено принадлежи правото да съди. Толкова е важно да се предпазим от този грях,
на самодоволната гордост да съдим другите,
че всъщност не само тези подготвителни предпостни недели
се отнасят за смирение и избягването на този грях,
но Иисус дори обещава да ни позволи да се оттървем
за всеки друг грях, ако само не съдим другите (Лк: 6:37):
"Не съдете," казва Той, "и няма да бъдете съдени.
не осъждайте, и няма да бъдете осъдени".
В неподражаемите думите на К. С. Луис,
"Ето защо един студен, самодоволен педант, който редовно ходи на църква
може да бъде много по-близо до ада, отколкото една проститутка.
Но, разбира се, е по-добре да не бъдеш нито едно от двете".
Това е в тази прекрасна малка книжка, "Обикновено християнство"
от К. С. Луис. Това е добро четиво за Великия пост,
между другото, ако не сте го чели: "Обикновено християнство" от К. С. Луис.
Горещо го препоръчвам. Така че, нека оставим Бог
да бъде Съдията. Защото Неговият съд
ни освобождава от тежестите и страха на нашия собствен съд.
И така, това е за днес, дами и господа! До следващата седмица!
Благодаря ви.