Tip:
Highlight text to annotate it
X
Мигрантски пътувания
VOICE-OVER Ако човек има възможности в страната си, едва ли би я напуснал.
VOICE-OVER Ужасно беше да оставя семейството си.
VOICE-OVER Най-хубавото е просто да си в сигурна страна,
VOICE-OVER където хората могат свободно да изразяват мнението си.
Трябваше да напуснем Ирак, без да кажем на никого.
Докато пътувахме, на пътя за сирийско-иракската граница
американски танк застана пред колата ни.
Най-напред един войник от танка развя червен флаг и ние спряхме.
След това същият войник развя оранжев флаг.
Логично беше оранжевият флаг да означава да се приготвим,
както светлините на светофара,
но шофьорът потегли напред.
Това беше много опасно действие,
защото в същия момент танкът срещу нас започна да стреля по колата ни.
Аз съм ирански кюрд.
Имах политически проблеми в страната си и един ден трябваше
много бързо да я напусна.
много бързо да я напусна.
Говорихме с шофьора и трябваше да отидем в задната част на камиона.
В средата на камиона имаше пространство,
където влязохме и сякаш изчезнахме,
ако някой отвореше вратата, нямаше как да ни види.
Понякога камионът спираше и шофьорът казваше: „Искам да си почина”,
след което спеше по около десет часа и отново тръгвахме на път.
Когато излязох от камиона, не знаех къде съм.
Попитах шофьора и той ми каза „Това е Великобритания”.
Исках просто да отида някъде, където е безопасно,
не говорех английски, бях много гладен и не бях спал от 4-5 дни.
Напуснах Филипините през януари 2002 г.,
с група от около четиринадесет души.
Когато стигнахме до Париж, казах на приятелката си
да ме ощипе, защото не можех да повярвам, че съм там.
Когато пристигнах, бях много нервен, защото не говорех
добре английски и имах проблем с общуването.
Докато дойде съпругата ми се хранех само с риба и пържени картофи.
В началото ми беше много трудно да намеря приятели.
Хората не искаха да говорят с мен,
защото бях различна и ако някой ги видеше
да говорят с мен, щяха да помислят и тях за различни, и те го знаеха.
Може би знаете, че в Португалия също има много мигранти.
Създаваме си мнение, когато сме в собствената си страна и гледаме мигрантите,
но когато дойдох тук, аз промених много гледната си точка.
Вече разбирам защо хората го правят и колко са уязвими те,
просто защото не на са мястото, което познават.
Те не виждат своите познати всеки ден.
За разлика от преди,
когато имах предразсъдъци спрямо мигрантите,
сега, когато се връщам в Португалия,
аз ги гледам и искрено им пожелавам късмет. �