Tip:
Highlight text to annotate it
X
САНШО УПРАВИТЕЛЯТ
Сценарий ФУДЖИ ЯХИРО, ЙОШИКАТА ЙОДА
По разказа на Огаи Мори
Оператор КАДЗУО МИЯГАВА
Музика ФУМИО ХАЯКАСА, ТАМЕКИШИ МОШИДЗУКИ
С участието на ЙОШИАКИ ХАНАЯГИ
КИОКО КАГАВА, КИНУЙО ТАНАКА
ЕЙТАРО ШИНДО, МАСАО ШИМИДЗУ
АКИТАКЕ КОНО МАСАХИРО КАТО и др.
Режисьор КЕНДЖИ МИДЗОГУЧИ
Действието се развива в края на епохата Хейан (794-1185).
За Япония това са смутни времена,
в които човечността все още не е пробудена у хората.
Тази история се носи от уста на уста
в течение на столетия...
Като и сега тя е актуална
и е едно от епичните сказания за нашето минало.
Дзусио, внимавай! – Добре.
Мамо! – Какво има, скъпи?
Защо баща ми трябва до ходи в далечния Цукуши?
Нали е влиятелен човек, мамо? – Разбира се.
Той е справедлив, добър човек. – И аз така мисля.
Татко!
Г-н Дзусио!
Не се дръжте като диваци! Минете назад, назад!
Не искаме да направим нищо лошо.
Дойдохме с една молба. – Тогава се успокойте!
Да не си генерал?
Господине, моля ви, излезте! Дойдохме заради вас!
Какво сте намислили?
Нека не изпращат господаря ни на друга длъжност.
Това назначение е предлог, за да го изпратят в изгнание!
Що за глупост?
Наказват го заради нас. Няма да мълчим!
Да отидем всички при генерала с молба!
Стойте! Знам, че всички вие обичате вашия управител.
Но така няма да постигнете нищо!
Бъдете благоразумни и ни изслушайте.
13 години сте гладували.
За да преживеете, ви трябва всеки чифт.
Затова и управителят се опълчи срещу действията на генерала,
който набираше все повече хора за воюване
и вземаше все по-голям налог ориз.
Той се опита да ви помогне, но властите не му позволиха.
И ако сега направите грешна стъпка, вас също ще накажат!
Така е! Ако се разбунтувате – ще обвинят него!
Ще го обвинят в бунт!
Така че по-добре се върнете по домовете си.
Много си мекушав! Та това е бунт! Избий ги!
Какво говорите? Не го одобрявам! Не бива!
Що за дързост. Вече не сте губернатор, не помните ли?
Как смеете да говорите така!
Г-н Дзусио!
Стоплих ви храната.
Жалко, че ви създадох неприятности, чичо.
Ти ни забърка. Сега семейството ти ще страда.
Селяните също страдат. – Глупости!
Глупак! Как можеш да ни сравняваш със селяните?
Наистина си глупак!
Тамаки, заведи децата при вашите в Иваширо.
Добре. – Кажи им, че съжалявам,
че са повярвали в човек, който ги е подвел.
Дзусио...
и ти ли ще пораснеш несговорчив,
... като мен?
Без милосърдие човек престава да бъде човек.
Да.
Бъди безмилостен към себе си, но милостив към другите.
Всички хора се раждат равни.
Всеки има право да бъде щастлив.
Ето покровителката ни. Богинята на милосърдието Канон.
Пази я като спомен...
за моите убеждения... и за мен.
Добре.
А сега, повтори това, което ти казах преди малко.
"Без милосърдие човек престава да бъде човек."
"Бъди безмилостен към себе си, но милостив към другите."
"Всички хора се раждат равни."
"Всеки има право да бъде щастлив."
Дзусио, запомни ли лика на баща си? – Да.
А уроците му? – Да.
Дзусио, време е да се простиш с татко си.
Анджу, ти ще станеш истинска красавица.
Грижи се за сестра си и майка си. – Добре.
Не се прощаваме завинаги. Бъдете смели и се надявайте.
Добре.
Не съм и помислял, че някога ще напусна тази провинция.
Г-н Губернатор! Управителю! Не ни изоставяйте!
Да вървим, трябва да побързаме. Нужен ни е подслон.
Дзусио, Анджу...
Движим се по пътя, по който е вървял баща ви.
Татко...
Госпожо!
Тук не може да се подслоните.
Защо?
Има много разбойници и търговци на роби, които се представят
за обикновени пътници. Похищават жени и деца.
Затова губернаторът забрани приходящи да нощуват.
Разбойници? Търговци на роби?
Положението ни е много лошо. Какво ще стане с нас?
Да потърсим къде да нощуваме. Нямаме друг избор.
Искате да пренощувате ли, госпожо? – Да.
Трябва някак да се устроим преди да се е стъмнило.
Дзусио, Анджу, ще ми помогнете ли? – Да.
Ето така.
Мамо, да наберем ли още?
Да, повече тръстика и трева за постилка.
Да тръгваме, Анджу. – Идвам.
Ето тези клончета, братко.
Сама няма да можеш да ги откършиш, Анджу.
Мама ни вика.
Не, това е шумът от вълните. – Не, мама е!
Анджу! Връщайте се веднага!
Дзусио!
Анджу!
Двамата сигурно примирате от глад. Ето, хапнете.
Какво е това? – Вълци, госпожо.
Не се бойте. Няма да се приближат до огъня.
Не се вълнувайте. Всичко е наред, скъпа. Спокойно.
Жалко, че нямате топла храна.
Ще опитам да изпрося оризова каша от селяните.
И ако имам късмет, и нещо, на което да спите.
Скоро ще се върна.
Благодаря ви за грижите.
Кой е там?
За Бога, какво правите тук?
Ние сме пътници.
Не намерихме подслон за вечерта.
Колко жалко.
Хладният нощен вятър е опасен за децата.
Елате с мен. Ще ви нагостя с гореща каша.
Благодаря за добрината, но ще ви създадем неприятности.
Вървете по-безшумно.
И да узнаят властите, за една нощ нищо няма да се случи.
Да тръгваме по-бързо. – Благодаря ви много.
Но с нас има още някого. – Още някой ли?
Мъж или жена?
Жена – бавачката на децата.
Тогава всичко е наред.
Не е прието мъже да нощуват у монахините.
Госпожо, намерих сламена рогозка, но храна няма.
Няма страшно. Ето тази монахиня
великодушно ни предложи подслон.
Наистина ли? – Е, хайде да вървим.
Благодарим ви. Това е повече отколкото можехме да очакваме.
Как да ви се отблагодарим?
Моля ви! Не съм се обрекла единствено да служа на боговете.
Не знаете. Даже роднините ни не можаха да ни помогнат.
Животът е жесток.
Значи шест години сте живели в дома на брат ви в Иваширо?
Да.
Дори братята и сестрите се разделят, когато се задомят.
Децата заситиха коремчетата си и сега спят забравили всичко.
А накъде ще тръгнете оттук?
Плувайте по море. По суша няма да се доберете.
Пътищата са трудно проходими.
А по хълмовете има много разбойници. – По-безопасно ли е по море?
Да. Аз познавам много надеждни лодкари.
Ще ги придумам за вас. – Много ви благодарим.
Всичко приготвих, докато спяхте.
Как да ви се отблагодарим? – Няма нужда.
Благодаря ви. Ето ги. Погрижете се за тях.
Благодаря ви, че ги вземате.
Ето, заповядайте!
Заповядайте.
Влизайте в лодката.
Никога не ще забравя добрината ви.
Дзусио, Анджу, благодарете на госпожата.
Много ви благодарим. – Довиждане.
Довиждане!
Ще се моля пътешествието ви да завърши благополучно.
Много ви благодаря. – Моля, госпожо, първо вие.
Моля, заповядайте.
Г-це Анджу, г-н Дзусио. Побързайте.
Махни се оттук! Аз ще помогна на децата.
Те ще са в другата лодка. Тук няма място.
Не бива така. Децата трябва да бъдат с мен.
Моля ви! – Млъкни!
Мамо! – Госпожо, да им се доверим ли?
Ще ви закарат там, където искате!
Мамо!
Мамо!
Ще ви дам всичките си пари. Моля ви, върнете се.
Моля ви, гребете обратно. Умолявам ви!
Мамо!
Моля ви, върнете се!
Моля ви, умолявам ви!
Мамо!
Моля ви!
Убатаке!
Вземи тия деца.
Но те са много малки!
Читави са, ще има полза от тях. – Колко искаш?
По 4,5 за всяко. Това прави осем за двете.
Но те са много слабовати.
Не ми трябват болнави деца. Няма да ги взема.
Хей!
Спри да ревеш! Майка ти е продадена на остров Садо.
Няма да чуе воплите ви.
Стига! Или няма да получите ядене.
Моля, купете ги! Смилете се! Трябва да се отърва от тях.
Върви в Танго при управителят Саншо.
При управителя Саншо? – Там той е първият богаташ.
Така е. Той ще ги купи.
Не си губи повече времето тук.
Побързайте!
Защо не работиш?
Господине, децата пристигнаха.
Хайде, поклонете се на господина.
Дал съм седем сребърника за тия слабаци?
Идиот! За какво може да са годни?
Тате, тежката работа не е за тях. Но може да метат двора.
Не. Те ми струват пари. Ще работят не по-лошо от здравите.
Как се казвате?
Не искат да говорят, господине. – Защо?
Инати. Разкарай ги оттук.
Ставайте! Тръгвайте!
Не се церемони с тях!
Хайде по-бързо!
Кинпей!
Братко! – Анджу!
Ти, насам.
Братко!
Aнджу! – Ти къде тръгна? Отивай там!
Кажи на тази новата с какво да се захване.
Тя още с кукли трябва да си играе! – Какво?
Ама ти, сериозно ли? – Млъквай, и й дай работа.
Не е за вярване. Намиджи!
Ето. Опитай да го задържиш. – Добре.
Можеш ли да вървиш? – Да.
Чудовище! Безсърдечен звяр!
Не знам кой те е продал, но...
Бедното ми!
Ставай, да вървим.
Братко!
Ела тук!
Стой! Върни се!
Простете ми, моля ви! Умолявам ви!
Не се опитвах да избягам. Даже не съм и го помисляла!
Тези деца ми напомниха за моите, които останаха у дома.
Просто тръгнах към третата порта....
Глупачка! Това е равносилно на опит за бягство!
Простете ми! Моля ви!
Кинпей, какво си намислил? – Това, което й се пада.
Това е Намиджи, нали? – Ще я убият ли?
Разбира се, че не. Няма да губят работна ръка я.
Ще я затворят ли?
Знаеш как постъпват с бегълците? Вижте сами.
Няма вече да се повтори.
Няма да правя така!
Моля, простете ми! Няма повече да се повтори!
Тя иска прошка. Няма защо да я белязвате!
Трябва да получи урок. Таро, заеми се с това.
Мекушав страхливец!
Не гледайте!
Хей, вие! Яжте вечерята си, и се заемайте с нощната работа!
Яжте по-бързо!
Влизайте!
Откъде сте родом?
Елате насам. Разкажете ми.
Не се бойте.
Имате ли родители? Те ли ви продадоха?
Баща ми никога не би направил подобно нещо!
Каза "баща". Може би не сте селски деца.
Как ви продадоха? Разкажете ми всичко.
Ето, хапнете си оризови кнедли.
Добре са сварени.
Идва посланик на правния министър, а Таро предпочита да изчезне!
Кичиджи! – Да.
Къде е Таро? Намери го!
Гостът скоро ще бъде тук. Жените да се приготвят.
И донеси саке!
Даже и толкова малки като вас, също ги продават и купуват
като животни и никой и за нищо не пита.
Страшно е да се живее в такъв свят!
Я повтори това, което е казал баща ти.
"Без милосърдие човек престава да бъде човек."
"Бъди безмилостен към себе си, но милостив към другите."
Искам да ви върна на родителите ви, но Садо е далеч.
А до Цукуши е още по-далеч.
Деца не се пускат сами на такъв дълг път.
Трябва да поотраснете! Потърпете малко!
Сега разбирам защо пазите в тайна имената си.
Но трябва някак да ви наричаме. Ще ви дам някакви имена.
Ти ще бъдеш "Младия Муцу" – в чест на мястото където си роден.
А ти ще бъдеш "Шинобу" /Устояваща на всичко/.
Става ли? – Да.
Г-н Таро!
Посланикът на министъра ей сега ще пристигне.
Трябва да се върнете у дома.
Кажи на баща ми, че не си ме намерил. – Но това е важен гост от Киото!
Да вървим.
Така внезапно нахлухте... Помислих, че ще ни смъмрите, господине.
Но, моля ви. За какво да ви мъмря? Трябва да ви благодарим.
Вие сте най-добрият в събирането на налозите.
Изпращате ни и подаръци, които стават все повече всяка година.
Това е чест за мен, господине.
Сред всички наши управители, вие сте най-надеждният човек.
Заповядано ми е щателно да разуча как управлявате стопанството
и как се отнасяте с подчинете си.
О, небеса! Едва ли заслужавам такава похвала.
Просто изпълнявам дълга си да управлявам имота на Негова светлост.
В наше време това не се случва често.
Министърът цени високо вашия труд.
Той каза, че иска като награда да ви покани в Киото.
Наистина ли, господине? – Да.
О, Богове, дали да вярвам? Признателен съм за добротата му.
Кичиджи, донеси ковчежето!
Това е скромен жест за моята благодарност, господине.
Впечатляващо! Благодаря.
Позволете да ви представя моя син – Таро.
Щастлив си с такъв добър баща. Бъди достоен негов син.
Момичета, започвайте танца си.
Вече са заспали.
Грижете се един за друг.
Отвори вратите.
Къде така по късни доби? – Не е твоя работа.
Минали десет години.
Децата се превърнали в силни младежи,
въпреки трудностите и страданията, които трябвало да понесат.
През зимата Дзусио, когото сега наричали Муцу,
навършил 23 години, а Анджу, която наричали Шинобу – 18.
Братко, събуди се.
Какво има? – Тревога!
Натам! Избяга натам!
Натам!
Хей, ти, върни си!
Тук! – Хванете го!
Ах, ти!
Хванете го!
Дръжте го здраво!
Пуснете ме! Моля ви!
Половин век търпеливо ви служих!
Нека си ида!
Вече съм на седемдесет. Дните ми са преброени!
Нека умра като свободен човек... ако ще и в канавката да бъде!
Муцу, заеми се.
Кой е поставил клеймото? – Младия Муцу.
Колко жесток е станал! – Краят му ще е ужасен.
Негодник е този Муцу. Сигурно е син на разбойник.
Не се вълнувай. Теб никой не те вини.
Научи тази новата. – Приятно ми е да се запознаем.
Грижи се за нeя.
Виж, ето така...
Опитай.
Как те наричат? – Кохаги.
На колко години си? – На шестнайсет.
От село ли си? – Да.
Къде те продадоха? – В Садо.
В Садо ли?
Там не ти ли се е случвало да срещнеш жена на име Тамаки?
Не.
Преди 10 г. я продадоха в Садо. Беше на 35 или 36.
Сега трябва да е на 45 или 46.
Не я познавам. Садо е голям остров.
Пак ли те боли, Намиджи?
Имам чувството, че коремът ми е натъпкан с камъни.
Ставаш все по-зле.
Няма да мога да си почина докато съм жива.
Ние не сме хора.
Защо целият свят ни обръща гръб?
Какво ги говориш? Не си за първи ден тук.
Трябва да се захващам за работа. Ти също.
Как тъжа за теб, Дзусио.
Нима това живот е, а не мъчение?
Как тъжа за теб, Анджу.
Нима това живот е, а не мъчение?
Продадоха ме те далеч, за да се мъча!
Тихо-тихо лодкарят отплава.
Чакай. Каква е тази песен?
Би ли я изпяла още веднъж?
"Как тъжа за теб, Дзусио. Как тъжа за теб, Анджу."
Кой те е научил на нея? – В Садо всички я пеят.
А кой първи започна да пее тази песен?
Казват, че била една проститутка.
Проститутка? – Казвала се Накагими.
Мислиш ли, че все още е жива?
Е... не зная.
"Как тъжа за теб, Дзусио. Нима това живот е, а не мъчение?"
"Как тъжа за теб, Анджу. Нима това живот е, а не мъчение?"
Изпей я пак. – Добре.
Как тъжа за теб, Дзусио.
Нима това живот е, а не мъчение?
Как тъжа за теб, Анджу.
Нима това живот е, а не мъчение?
Това е майка ми!
Нима това живот е, а не мъчение...
Почакайте! Почакайте ме!
Вземете ме с вас! Моля ви, вземете ме!
Това е всичко, което имам!
Гребете бързо! Моля ви!
Стига, Накагими! Да се връщаме.
Непоносима е!
Трябва да й прережем сухожилията, за да не избяга.
Моля ви, господине, няма повече! Пощадете ме!
Млъкни!
Простете ми!
Запомнете! Опитът за бягство се наказва по този начин.
Лошо, Накагими. Днес няма да стигнем брега.
Дзусио!
Анджу!
Как тъжа за теб, Дзусио!
Нима това живот е, а не мъчение?
Стига, Анджу! Няма смисъл!
Това е първата вест от мама.
А теб не те е грижа!
Не мислиш ли вече за мама и татко?
Не искаш ли да ги видиш пак?
Какво толкова да искам?
Ако можем да избягаме, ще ги намерим някак си.
Но как? Нямаме никакви пари. Как ще ги търсим?
Я ни погледни. По-добре да не ни виждат.
Ще отидем в Киото и някак си ще се устроим.
"Някак си ще се устроим"? Не си и мечтай.
Каквито и да сме били по рождение, сега сме слуги. Роби!
Кому сме нужни такива?
Теб ще продадат в бордей, а аз ще почна да крада.
Или и двамата ще станем просяци.
Та ти вече имаш сърце на разбойник!
А душата ти е по-нищожна от тази на нищия!
Как можа да сложиш клеймо на челото на стареца?
Как е възможно да си толкова жесток?
Забрави ли думите на баща ни?
Нима не те е срам пред образа му, който пазиш в сърцето си?
Дзусио!
Как можа!
От боговете нищо хубаво не съм видял!
По-добре да слушам управителя и да търся неговата закрила.
Колко си се променил.
Муцу, няма надежда за Намиджи. Отведете я в планината и я оставете.
Намидзи ни е като сестра.
Моля ви, оставете я да умре тук.
Отведи я, Муцу. – Слушам.
Не бива, братко.
Тя е все още жива. Не я давай за храна на птиците!
Това е заповед на управителя.
Поредният умрял.
Но тази е все още жива.
Приберете я! – Слушам.
Отвори вратите.
Не и ти!
В следващия си живот се роди в добро семейство!
Роди се в богато семейство! Запомни го!
Побързайте с нея.
Привързах го към Буда, така че дръж по-здраво.
Това е ликът на богинята на милосърдието Канон.
Ще бъдеш щастлива в следващия си живот.
Готова ли сте?
Много е безсърдечно. Може ли да я защитя поне от студа.
Само по-бързо.
Братко, помогни ми.
И ние събирахме трева и слама както ни заръча мама, помниш ли?
Дзуcио!
Анджу!
Това е мама. Зове ни!
Дзуcио!
Анджу, хайде да избягаме.
Наистина ли искаш да избягаш?
Тогава по-бързо!
Тръгвай сам. – А ти?
Заедно ще ни открият.
Ще задържа преследвачите. Бягай колкото може по-далече!
Иди в големия храм на Накаяма. Там ще ти помогнат.
Не мога да те оставя. Ще те измъчват.
Не се безпокой, не убиват току-така робите си. Не ме мисли.
Ако избягаме двамата – ще ни хванат.
Но ако тръгнеш сам, ще успееш да избягаш.
Не се притеснявай за мен.
Спаси Намиджи. Постарай се на всяка цена.
Бягай, докато говоря със стражата.
Амулетът е на гърдите на Намиджи.
Само ме дочакай! Ще се върна,
дори да е последното, което ще сторя в живота си.
Брат ми ще довърши останалото.
Какво?
Благодаря, че ме дочакахте. Муцу ще свърши другото. Да вървим.
Дано мен не ме очаква подобен край. Да тръгваме.
Хайде, Намиджи. Трябва да вървим.
Брат ти много закъснява.
Скоро ще дойде.
Какво се е случило?
Закъснява.
Хей!
Слез и виж.
Отишъл си е! Изчезнал е!
Избягал е! – Какво?
Ах ти, нещастнице! Ти си скроила този номер!
Каяно, не я изпускай от очи! Трябва да повикам някого!
Господине! Управителю!
Какво се е случило? – Какво има?
Робът Муцу е избягал! – Избягал?
И Шинобу ли? – Не, тя е до вратата.
Измъчвайте Шинобу. Трябва да знае накъде се е запътил.
Претърсете бързо цялото село! По-бързо!
Знаеш ли накъде тръгна Мицу?
Сигурно си решила да мълчиш на всяка цена,
но мъченията ще развържат езика ти.
Никакви мъчения...
не могат да накарат мъртвия да проговори.
Няма да се отървеш от тях.
Завържи ме и бягай, докато не е станало късно.
Благодаря, Каяно.
А сега, бягай.
По-бързо!
Сбогом! Прощавай!
Сбогом!
Претърсете целия дол. Хайде, по-бързо!
Накъде e побягнал той?
Как тъжа за теб, Дзусио!
Нима това живот е, а не мъчение?
Как тъжа за теб, Анджу!
Нима това живот е, а не мъчение?
Назад!
Проверете отзад!
Къде е? Не го изпускайте!
Елате тук!
Насам!
Там ли!
По дяволите!
Вижте там! – Какво?
Открихте ли го?
Накъде ли е тръгнал?
Ние сме хора на управителя. Търсим беглец!
Сигурно се е скрил някъде тук! Предайте ни го!
Или ще отговаряте пред министъра!
Защо нахълтвате с оръжие, като че ли е избухнал метеж?
Търсите някого от вашите слуги?
Никой мирянин няма да се скрие тук без мое разрешение.
И тъй като аз не разрешавам – това не може и да се случи.
И искам да ви напомня, че тук е императорския храм.
Погледнете.
ИМПЕРАТОРСКИ ХРАМ НА ПРОВИНЦИЯ ТАНГО
Написано е собственоръчно от императора.
Нахлулият тук го очаква сурово наказание!
Напуснете това място. За ваше добро е.
Видях го!
Тръгна на там!
Към подножието на южната стена! Бързо! Ще го догоните!
Да тръгваме!
На ляво!
Задния двор!
Как е тя?
Чувства се по-добре от лекарството ви.
Добре, радвам се да го чуя. – Много ви благодаря.
Толкова се радвам.
Какво мислиш да правиш по-нататък?
Г-н Таро, мога ли да отправя една молба към вас?
Не може ли да оставя Намиджи тук?
Може. А какво ще стане с теб?
Ще отида в Киото.
Кой е най-влиятелният там?
Ами... сигурно...
Главният съветник на императора. За какво ти е?
Г-н Таро!
Защо сте напуснали дома на вашия баща?
Имаш намерение да се обърнеш към Главния съветник?
Да.
Някога и аз се бях запътил към Киото със същата мисъл.
Но всичко се оказа много по-сложно отколкото си мислех.
Усилията ми се оказаха безплодни.
Разбрах, че повечето хора малко ги засяга това,
което не ги касае пряко.
В тях не може да откриеш и капка състрадание.
И докато в сърцата им не настъпят някакви промени,
мечтите ти, че света ще стане по-добър, няма да се сбъднат.
Ако искаш да живееш в мир със съвестта си...
... придържай се към Буда.
Не бих искал да ви възразявам,
но съм готов да отдам живота си, за да сбъдна мечтите си.
Виждам.
Тогава върши това, което считаш за нужно.
Макар, че няма да ти е лесно.
Знам. Готов съм на всичко.
Много добре.
Ще помоля настоятеля за препоръчително писмо
до Главния съветник. – Благодаря ви!
Много съм ви признателен. Благодаря!
Идвам с молба, господине!
Моля ви, господине! Умолявам ви!
Син съм на бившия губернатор. Моля ви, господине!
Назад! – Моля ви!
Нося писмо от настоятеля Донмо от императорския храм в Накаяма.
Държа се така, защото не ме пускат през вратите!
Покорно ви моля! – Извикайте стражата!
Моля ви! – Назад!
Моля ви! Умолявам ви!
Изслушайте ме!
Откраднал ли си го?
Не съм го откраднал! Това е фамилна реликва!
Върнете ми го!
Това подарък за спомен от баща ми!
Моля ви, в името на богинята на Милосърдието, върнете ми го!
Излез!
Не ме връщайте при управителят Саншо! Моля ви!
Спокойно. Негова светлост иска лично да те изслуша.
Малко имат този късмет.
Да вървим. Не бива да караме Негова светлост да чака.
Доведох го. – Приближи се.
Ето го, господине.
Добре.
Вдигни глава. В писмото, което си донесъл,
пише, че си син на Масасуе Тайра от провинция Муцу. Така ли е?
Да, Ваша светлост.
Статуетката, която е била у теб,
някога е принадлежала но моя праотец – Митинаге.
Той я подарил на вашето семейство за големи заслуги. Знаеше ли го?
Знаех само, че е наша семейна реликва.
Баща ми ми я даде когато го изпратиха в Цукуши.
Ваша светлост! Нима действията му са били престъпни?
Нима състраданието и любовта към хората са извън закона?
Не, трябва единствено да се покоряваш на висшестоящия.
Но баща ти е опитал да се противопостави на висш военен.
Признавам, че е бил човек с необикновено мъжество.
Значи сте го познавали, господине?
Ако бях тогава в резиденцията си, щеше да бъде другояче.
Бихте ли му простили сега?
Вече е много е късно.
Дзусио, не тъгувай.
Баща ти си е отишъл от този живот.
Как се е случило, Ваша светлост?
Когато прочетох писмото ти, заповядах да проверят.
Миналата есен е починал в изгнание.
Съчувствам ти и за всичко, което си преживял.
В чест на стремежите и делата на твоя баща,
искам да наследиш неговата титла.
Аз ли? Аз ли, господарю?
За щастие, мястото на губернатор в Танго в момента е свободно.
И аз ще ти възложа тоя пост.
Губернатор? – Да.
Масамичи Тайра е издигнат в ранг пета степен.
На същият се дава и пета степен като като губернатор на Танго.
Това е указът на императора за назначението ти. Приближи се.
Избрах ти име, което е достойно да бъде носено от губернатор.
От днес ще се наричаш Масамичи Тайра /Праведен път/.
Посети гроба на баща си.
Благодаря ви.
Баща ми е мъртъв, но поне ще има радост за майка ми и сестра ми.
Сега вече мога да им осигуря щастлив живот.
Ще мога да освободя и робите
от проклетия дом на Саншо.
Какво? Да освободиш робите? Що за глупост?
Имението Юра принадлежи на Първия министър.
Губернаторът няма право да се разпорежда в частни владения.
Как ще изпълняваш дълга си, като не знаеш подобни неща?
Щателно си изясни какви са пределите на твоите пълномощия.
Разбра ли?
Да.
Представи си само! Губернаторът на Танго посещава Цукуши.
Негова светлост е синът на г-н Масасуе, който почива тук.
Минава оттук по път към своето назначение.
Наистина е почтителен син.
Много съжалявам, че не можах да дойда докато е бил жив.
Виждам, тук има много цветя.
Вие ли се грижите за гроба?
Не, господине. Цветята са от тези, които помнят добрината му.
Баща ви се отнасяше с добро към всеки срещнал по пътя си.
Особено към нещастните селяни.
Учеше ги на четмо и писмо,
и им говореше, че трябва да живеят добродетелно.
Аз съм съдията Норимура, господине.
Поздравяваме ви с назначението.
Скромно ви приветстваме и желаем благополучно встъпване в длъжност.
Благодаря за радушното посрещане.
Аз съм Муроцуна, господине.
Нарисада, господине.
Тонеясу, господине.
Искам да сторя нещо в чест на идването си.
Всички, освен Норимури и неговите помощници, могат да се оттеглят.
Ще издам указ. Пишете.
В тази провинция...
продажбата на хора се забранява със закон.
В правителствените земи и в частните владения...
... използването на роби е забранено.
Това указ от столицата ли е, господине?
Не, това е моят личен указ.
Вашият? Наистина ли желаете да го огласим?
Съмнявате ли се?
Надявам се, че знаете какво вършите.
Но ще кажа, че е доста необмислена постъпка,
дори и да е заради вашата младост. – Необмислена? Напротив!
Освен това... – Почакайте.
Губернаторът има власт да нарежда само в правителствените земи.
Частните владения не са ви подвластни.
Намесата в тях ще доведе до сериозни последствия.
Особено що се отнася до имението на министъра на Правосъдието.
С управителя му Саншо, е доста трудно да си имаш работа.
Искам да освободя робите му. – Какво говорите, господине?
Саншо е назначен от министъра и е официално лице.
Всички роби принадлежат на министъра.
Управителят отговаря за тях. Ще се съпротивява!
Не искам и да чуя. – И това не е всичко.
Ако го узнаят в столицата,
министърът ще направи всичко възможно, за да ви отстрани.
Могат да ви заточат!
Дори животът ви може да се окаже в опасност.
Не мога да си обясня, откъде у вас такива необичайни мисли.
Моля ви, откажете се от тях. За ваше добро е.
Норимура, отказвате да се подчините? – Не, господине!
Продължете. – Слушам.
Освободените, ако пожелаят, могат да се върнат у дома,
или да останат като наемни работници
и да получават за работата си справедлива заплата или парцел земя.
Това е всичко.
Да се обяви по цялата провинция. Ясно ли е!
Норимура!
И още нещо. Вървете при управителя Саншо
и потърсете там девойка, чието име е Шинобу.
Шинобу ли се казва, господине?
Точно така. – Добре.
Тук няма такава. – Няма ли? Сигурен ли си?
И да има, официално лице не може да иска нейното предаване.
Помнете, че това е имение на министъра на Правосъдието.
Никакъв губернатор не може да се бърка тук.
Изчезвайте оттук по живо, по здраво!
Разговорът е приключен! Вън оттук! Махайте се!
Изчезвайте!
Отказа ли му? – Разбира се.
Глупак! И за какво му е тази Шинобу?
Охраната да удвои бдителността си. Бъдете нащрек.
Що за глупост?
Нищо не мога да разбера.
"Покупката или продажбата на хора и използването на робски труд
в провинция Танго, е забранена.
Нарушителите ще бъдат строго наказвани.
25 ноември, 7-ма година от Кандза. Губернаторът на Танго."
Кой е този нов губернатор?
Май не е с всичкия си! Ще ни плати той!
Изпратете в Киото куриер със съобщение до министъра.
Слушам, господине.
И внимавайте робите да не узная за това.
Че ако научат, ще има безсмислени бунтове.
Унищожете всички дъски с обявата, колкото може по-бързо!
Махайте се!
Да не се купуват и продават роби? Що за глупост!
Какво пише тук? – Не мога да чета!
Да се унищожи!
Заповед на губернатора! – Свободни сме!
Дръжте го!
Да тръгваме!
Подгответе хората!
Моля, господине! Идеите ви са благородни, но...
Никога няма да разберете!
Помислете за тези, които гният живи в този земен ад!
Готови ли сте? – Да, господине.
Пристигнаха, господарю.
Добре сте ни дошли.
Боя се, че почти нищо не можем да ви предложим.
Така внезапно се появихте...
Отдавна не сме се виждали, Управителю.
Младия Муцу?
Аз съм Масамити – Губернаторът на Танго.
Променили сте се. Простете, не ви познах.
Чувствайте се като у дома си.
Донесете нещо за пиене. – Не си прави труд.
Не идвам като приятел.
Ще отведа под стража теб и хората ти.
Защо? Нещо лошо ли съм сторил? – Млъкни!
Унищожаването на губернаторски указ е достатъчно престъпление.
За незаконният указ ли иде реч? Разбирам...
Сега разбирам каква е причината. Но имението принадлежи...
Знам! – Уверен съм,
че подобно безразсъдство първо ще удари по вас!
Съветвам ви да отмените указа колкото може по-бързо.
Така ще мога да ходатайствам за вас пред министъра.
Не знам как си се извисил до този пост,
но е станало като в приказките. Роб става губернатор!
Не си пропилявай живота. – Това ли е всичко, което ще кажеш.
Не бери грижа за мен.
Имуществото ти е конфискувано и те чака заточение. Отведете го!
Пуснете ме!
Знаеш ли с кого си имаш работа?
Не помниш ли чий е този дом?
Ако нападнеш имението ще бъдеш жестоко наказан.
Пусни ме!
Пуснете ме!
На теб говоря, пусни ме!
Чуйте внимателно, приятели.
В провинция Танго търговията с роби е забранена.
В правителствените земи и в именията,
е забранено използването на робски труд.
От този миг, нито един от вас не принадлежи на управителя Саншо.
Вече сте свободни хора!
Можете да си отидете у дома.
А може да останете и да работите тук.
За това ще ви се заплаща.
Или ще получите парцел земя.
Нио!
А, младия Муцу!
Поставих клеймо на челото ти. Грях, който не мога да изтрия.
Но се надявам, че давайки ти свобода, частично мога да го изкупя.
Анджу! Чуваш ли?
Всъщност, Шинобу. Чуваш ли ме?
Чуйте!
Къде е сестра ми?
Къде е тя? Какво се е случило?
Кажете ми.
Не е вече сред живите.
Той ли е я убил?
Не.
Защо не ме дочака?
Толкова се надявах да се видим.
Тази твоя голяма вяра...
ми върна живота.
Защо не дочака завръщането на брат си?
Домът на управителя Саншо гори, господине.
Какво?
Той и семейството му са изпратени на заточение, господине.
До Главния съветник.
Изпратете това писмо до Главния съветник. Това е оставката ми.
Какво?
Сигурно си мислиш, че това е доста странно.
Но тези, които делиха с мен страданията, ще разберат.
Утре заминавам за Садо. Помогнете ми да се приготвя.
Слушам, господине.
Качете всичко на борда.
Време е за тръгване.
Побързайте!
Няма ли да се качите? Какво има?
Търся жена на име Накагими. Знаеш ли нещо за нея?
Накагими? Не беше ли проститутка?
Ето ги бордеите. Там ще ви насочат.
Искам да се срещна с Накагими. Има ли тук такава?
Да, тук е. – Къде?
В онази къща е.
Сега се гримира.
Накагими?
Накагими? – Кой ме вика?
Добре дошъл. Заповядай.
Наистина ли си Накагими?
Разбира се. Тук единствената Накагими съм аз.
Хайде.
Е?
Какво има?
Ще си прекараме прекрасно.
Защо си тръгваш?
Ах ти, скръндза такава!
Пари ли нямаш?
Глупак!
Май не му харесваш!
Какво стана?
Не е тя. Търся жена на около 40 години.
А, ти говориш за предишната Накагими.
Познаваш ли я? – Струва ми се, че тя умря.
Намерияха я умряла на носа.
Или се хвърли в морето? – Не, и двамата грешите.
Загина преди две години, когато беше голямото цунами.
А ти, роднина ли си й?
Къде се случи това?
Около същия нос.
Извинете. Чух, че преди две години тук е имало цунами.
Така е.
Вълната помете десетки хора от селото.
Дори не намерихме телата на някои от тях.
Защо питате за цунамито?
Нима това живот е, а не мъчение?
Как жалея за теб, Дзусио!
Как жалея за теб, Анджу!
Нима това живот е, а не мъчение?
Нима това живот е, а не мъчение?
Как жалея за теб, Анджу!
Мамо!
Това съм аз – Дзусио.
Изчезвай, подлец!
Дойде да ме дразниш и да ме правиш на глупава ли?
Изчезвай!
Мамо!
Повече няма да ме измамиш!
Мамо!
Виж...
Ето богинята Канон, която ми завеща татко.
Дзусио?
Наистина ли си ти?
Позна ли ме?
Дойдох за теб, мамо.
Дзусио...
Дзусио!
Ти... сам ли си?
С теб ли е Анджу?
Къде е Анджу?
Моля те, доведи я при мен. Веднага.
Анджу...
отиде там, където е и татко.
А баща ти?
Той добре ли е?
Не, мамо. Останахме само ние двамата.
Вече сме сами.
Можеше да дойда при теб...
като губернатор.
Но трябваше да избирам между високия пост и заръките на татко.
Моля те, мамо, прости ми!
Какво говориш!
Не знам какво си сторил...
Но знам, че си следвал завета на баща си.
Благодарение на това...
... отново можахме да се срещнем.
КРАЙ
Превод, субтитри и тайминг СИНЕАСТ ®