Tip:
Highlight text to annotate it
X
Translator: MaYoMo com Reviewer: Anton Hikov
Кучетата имат интереси.
Имат интереси да се душат едно друго, да гонят катерици.
И ако не превърнем това в награда при обучението, то ще ги разсейва.
Винаги ми се е струвало наистина плашеща мисъл,
че ако видиш куче в парка и стопанинът го вика,
и стопанинът казва, нали знаете - "Кученце, ела тук, ела тук",
а кучето си мисли: "Хмм, интересно.
Душа задницата на това друго куче, стопанинът ме вика,
труден избор." Нали?
Задница, стопанин... задницата печели.
Искам да кажа, вие губите.
Не може да се конкурираш с околната среда,
ако имаш мозък на подрастващо куче.
Така че, когато обучаваме, винаги се опитваме да вземаме предвид
гледната точка на кучето.
Тук съм най-вече защото
има нещо като недоразумение в обучението на кучета в момента...
от една страна имаме хора, които мислят, че едно куче се обучава,
първо, като се измислят правила, човешки правила.
Не вземаме предвид гледната точка на кучето.
Значи, човекът казва: "Ще се държиш по този начин, дявол да те вземе.
Ще те принудим да действащ против волята си, да се огънеш пред нашата воля."
После, второ - пазим тези правила в тайна от кучето.
И после, трето - сега можем да накажем кучето
за това, че е нарушило правила, които дори не е знаело, че съществуват.
Значи, вземаш едно малко кутре, то идва... единственото му престъпление е, че е пораснало.
Когато е било малко кутре, си е слагало лапите на крака ви...
нали знаете, не е ли чудесно?
И вие казвате: "О, какво добро момче."
Навеждате се, потупвате го... награждавате го, че е скочило нагоре.
Единствената му грешка е, че е тибетски мастиф и след няколко месеца
тежи, разбирате ли, 80 паунда (40 килограма).
Всеки път, щом скочи, получава всякакви ругатни.
Искам да кажа, наистина е много, много страшно как са малтретирани кучетата.
Значи, целият този въпрос с доминирането... номер едно,
онова, което получаваме при кучешкото обучение, е една интерпретация в стил Мики Маус
на много сложна социална система.
А те приемат тези неща сериозно.
Мъжките кучета се отнасят много сериозно към йерархията,
защото тя предотвратява физически схватки.
Разбира се, женските кучета... кучките... от друга страна,
имат няколко свои поправки към мъжкото йерархическо правило.
Първата е: "Аз го имам, ти не."
И ще откриете, че една кучка с много, много нисък ранг
доста лесно би опазила кокал от мъж с висок ранг.
И така, при кучешкото обучение получаваме това понятие за доминации,
или за алфа кучето... сигурен съм, че сте чували това.
Кучетата са толкова малтретирани.
Кучета, коне и хора...
това са трите вида, които са много малтретирани в живота.
А причината е, че в тяхното поведение е вградено
винаги да се връщат и да се извиняват.
Ето така: "О, извинявай, че се наложи да ме биеш, наистина съжалявам, да, вината е моя."
Как да не ги набиеш.
Затова и ги бият.
Бедното кутре скача нагоре, отваряш книгата за кучета, а какво пише там?
"Хванете предните му лапи, стиснете предните му лапи,
настъпете задните му крака, напръскайте го в лицето с лимонов сок,
ударете го по главата с навит вестник,
ритнете го с коляно в гърдите, преметнете го назад."
Защото е порасло?
И защото изпълнява поведение, на което сте го обучили?
Това е лудост.
Питам собствениците: "Е, как бихте искали да ви поздравява кучето?
А хората казват: "Ами, не знам, сигурно да сяда."
А аз: "Хайде да го научим да сяда."
И тогава му даваме причина да седне.
Защото първият етап
по същество е да се научи кучето на английски като втори език.
Бих могъл да ви говоря и да кажа: "Лейтей-чай, пейси, пейси."
Давайте, сега трябва да се случи нещо.
Защо не откликвате? О, не говорите суахили.
Е, имам новина за вас.
Кучето не говори английски, американски, испански, нито френски.
Така че първият етап при обучението е да се научи кучето на АВЕ...
английски като втори език.
Ето как използваме хранителната примамка в ръката,
а използваме храна, защото си имаме работа със собственици.
На жена ми не й е нужна храна - тя е страхотен треньор,
много по-добър от мен.
На мен не ми е нужна храна, но средностатистическият собственик казва:
"Кученце, седни."
Или пък: "Сядай, сядай, сядай."
По някаква причина правят знак с ръка пред ректума на кучето,
като че ли кучето има трето око там... луда работа.
Разбирате ли, "Сядай, сядай."
Не, ние казваме: "Кученце, седни" - бум, схванало го е в 6 до 10 опита.
После отстраняваме храната като примамка,
кучето вече знае, че "седни" значи да седне
и всъщност можеш да комуникираш с куче
със съвършено конструирано изречение на английски.
"Феникс, ела тук, вземи това и иди при Джейми, моля."
Аз съм я научил на "Феникс", "ела тук", "вземи това", "иди при"
и името на сина ми, "Джейми".
Кучето може да си вземе бележка,
и си имам собствено малко куче-спасител.
Ще открие Джейми, където и да е той, разбирате ли,
където и да са децата, ако трошат камъни до някой поток или нещо такова,
и ще му занесе едно малко съобщение, в което се казва:
"Хей, вечерята е готова. Прибирай се за вечеря."
Така че, на този етап, кучето знае какво искаме да направи.
А ще го направи ли?
Не непременно, не.
Както казах, ако то е в парка и има задница за подушване,
защо да ходи при стопанина?
Кучето живее с вас, може да ви получи по всяко време,
кучето може да души вашия задник, ако щете, когато си поиска.
В момента то е в парка и вие се конкурирате
с миризми, други кучета и катерици.
Така че вторият етап от обучението е да се научи кучето да иска да прави
онова, което ние искаме да прави, и това е много лесно.
Използваме принципа Премак.
По същество следваме нискочестотно поведение...
едно от кучетата не иска да прави...
с високочестотно поведение, обикновено познато като "поведенчески проблем",
или "кучешко хоби" - нещо, което кучето обича да прави.
После това ще стане награда за по-нискочестотното поведение.
Затова казваме: "седни", на дивана, "седни", потъркване на коремчето, "седни".
вижте, хвърлям топка за тенис, "седни", кажи "здрасти" на онова, другото куче.
Да, "подуши задник" остава на заден план.
"Седни", подуши задник.
Така че сега всички тези разсейвания, които са действали срещу тренировката,
стават възнаграждения, които работят за тренировката.
И онова, което правим по същество е, че обучаваме кучето, един вид...
оставяме кучето да си мисли, че кучето обучава нас.
И мога да си представя това куче, разбирате ли,
да говори през оградата на, да кажем, някоя акита,
и да казва: "Уау, моите стопани, невероятно лесни са за обучение.
Като златни ретривъри са.
Трябва само да седна, и те правят всичко.
Отварят врати, карат ми колата, масажират ме,
хвърлят топки за тенис,
готвят ми и ми сервират храната.
Като че ли, просто ако седна, това е моята команда.
Тогава си имам личен портиер,
шофьор, масажистка, готвач и келнер."
И сега кучето наистина е щастливо.
За мен винаги това е обучението.
Така наистина мотивираме кучето да иска да го прави,
така че рядко възниква нуждата от наказание.
Сега преминаваме към трета фаза, при която...
разбирате ли, има случаи, когато тате знае най-добре.
На хладилника си имам една малка табелка, на която пише:
"Защото аз съм Таткото, ето защо."
Съжалявам, без повече обяснения - "Аз съм таткото, а ти не си, сядай."
И има случаи... например,
ако приятелите на сина ми оставят вратата отворена,
кучетата трябва да знаят, че тази линия не се пресича.
Това е въпрос на живот и смърт.
Ако напуснеш това, неприкосновеността на къщата си,
и може да те блъснат на улицата.
Така че за някои неща трябва да кажем на кучето
"Не трябва да правиш това."
Затова трябва да налагаме, но без сила.
Тук хората много се объркват относно това какво е наказание.
Мислят, че наказанието е нещо гадно.
Обзалагам се, че това важи за много от вас, нали?
Мислите, че е нещо болезнено, или плашещо, или гадно.
Не е задължително да е така.
Има няколко определения за това какво е наказание,
но едно определение, най-популярното, е...
Наказание е стимул, който намалява непосредствено предшестващото поведение,
така че е по-малко вероятно то да се прояви в бъдеще.
Не се налага да е гадно, плашещо или болезнено.
А, бих казал, ако не се налага да е такова, тогава може би не трябва да бъде.
Преди около година работех с едно много опасно куче...
това беше куче, което беше вкарало и двамата си собственици в болница,
плюс зетя, плюс детето.
Съгласих се да работя с него само при условие, че ще обещаят да стои в къщата им
и никога не го извеждат наън.
Всъщност, кучето сега е приспано,
но това беше куче, с което работих известно време.
Голяма част от агресията се случваше около кухнята,
така че, докато бях там... това беше на четвъртото посещение...
направихме четири часа и половина стоене долу, кучето на постелката си.
Там го държеше спокойното настояване на собственичката.
Когато кучето се опитваше да напусне постелката,
тя казваше: "Ровър, на постелката, на постелката, на постелката."
Кучето прекъсна стоежа си долу 22 пъти за четири часа и половина, докато тя готвеше вечерята,
защото имахме много агресия, свързана с храна.
Прекъсванията станаха все по-малко и по-малко.
Разбирате ли, наказанието действаше.
Поведенческият проблем изчезваше.
Тя нито веднъж не повиши тон.
Ако го беше направила, можеше да я ухапе.
На добро куче не се вика.
Много от приятелите ми тренират наистина симпатични животни...
мечки гризли, ако сте виждали някога мечка гризли
по телевизията или на филм, значи един мой приятел я е обучавал.
Китове-убийци... това ми е любимо, защото те наелектризира.
Как да порицаеш една мечка гризли?
"Лоша мечка, лоша мечка!" Буум!
Главата ти вече е на разстояние 100 ярда (91 м.) и хвърчи из въздуха, нали?
Това е лудост.
А сега накъде?
Искаме по-добър начин.
Кучетата заслужават по-добро.
Но за мен причината за това всъщност е свързана с кучета,
свързана е с това, че съм гледал хора да тренират палета
и осъзнаването, че те имат ужасяващи умения за взаимодействие,
ужасяващи умения за отношения.
Не само с палето си, но и с останалата част от семейството.
Искам да кажа, най-голямата ми класика е още една на тема "ела тук".
Виждаш някого в парка... ще си покрия микрофона, като го казвам,
защото не искам да ви събуждам... ето го стопанина в парка,
кучето му е ей там, а той казва: "Ровър, ела тук.
Ровър, ела. Ровър, ела тук, ти, кучи сине."
Кучето казва: "По-скоро не."
(Смях)
Искам да кажа, кой с всичкия си
би си помислил, че едно куче ще иска да се приближи до него,
когато крещи така?
Вместо това кучето казва: "Познавам този тон, познавам този тон.
Преди, когато съм се приближавал, са ме наказвали там."
Качвах се на един самолет...
за мен това беше централен момент в кариерата ми
и наистина циментира онова, което исках да правя
с цялата тази работа за кучешки тренировки...
понятието за това как да се обучават палета по начин, подходящ за кучета,
така че да искат да правят онова, което ние искаме да правим, без да се налага да ги насилваме.
Знаете ли, аз тренирам детето си като пале.
А плодотворният момент беше, когато се качвах на един самолет в Дала
на втори ред имаше един баща, предполагам, и малко момче, около пегодишно,
което риташе гърба на стола.
"Джони, не прави така."
Ритник, ритник, ритник.
"Джони, не прави така." Ритник, ритник, ритник.
А аз стоя там с чантата си.
Бащата се навежда, сграбчва го ето така и му прави грозна физиономия.
А грозната физиономия е тази...
при което се приближаваш лице в лице с кученце или дете
и казваш: "Какво правиш! А сега спри, спри, спри!"
А аз: "О, боже мой, да правя ли нещо?
Това дете е изгубило всичко...
един от двамата души, на които може да се довери на този свят,
направо му е издърпал чергата изпод краката.
И си помислих: "Да кажа ли на тоя негодник да престане?"
Помислих си: "Иън, не се меси, не се меси, разбираш ли, давай нататък."
Отидох към задната част на самолета.
Седнах, и ми хрумна една мисъл.
Ако беше куче, щях да му дам да се разбере.
(Смях)
Ако беше ритнал куче, щях да го ударя.
Той рита дете, сграбчва детето така, а аз го оставям да му се размине.
За това ставаше дума.
Тези умения в отношенията са толкова лесни.
Искам да кажа, ние като хора, нашата повърхностност при избор на партньор за цял живот,
основана върху трите С-та - цвят на палтото, вероизповедание, хубост (coat color, conformation, cuteness).
Разбирате ли, някак като малък робот.
Ето така влизаме във връзка, и е екстра за година.
Тогава се появява малък поведенчески проблем.
Не по-различно от кучешкия лай.
Съпругът не си разчиства дрехите,
или съпругата винаги закъснява за срещи, каквото и да е, нали?
После се започва и се захващаме с това нещо,
и нашата лична обратна връзка... има две неща в това.
Като гледате хората да взаимодействат с животни или други хора,
има много малко обратна връзка, тя е твърде непостоянна.
А когато се случва, е лоша, гадна е.
Разбирате ли, особено в семейства, особено със съпрузи,
особено с деца, особено с родители.
Особено много се вижда на работното място,
особено от шеф към служител.
Като че ли има някакво злорадство там...
като че всъщност се радваме хората да объркват нещата,
за да можем после да им бучим, ръмжим и да ги хокаме.
И това, бих казал, е най-голямата ни човешка слабост.
Наистина.
Приемаме доброто за даденост, бучим и ръмжим срещу лошото.
И мисля, че цялата тази представа, че тези умения трябва да бъдат преподавани...
знаете ли, интегралното смятане е чудесно.
Като хлапе бях факир на интегралното смятане.
Вече бъкел не разбирам от него, но като дете го можех.
Геометрия - фантастично, разбирате ли, квантова механика...
това са страхотни неща.
Но те не спасяват бракове и не отглеждат деца.
А моят поглед към бъдещето е,
и онова, което искам да правя с тия кучешки работи, е да науча хората
че, разбирате ли, съпругът ви е точно толкова лесен за обучение.
Вероятно и по-лесен... ако имате ротвайлер, много по-лесен за обучение.
Децата ви са лесни за обучение.
Трябва само да ги наблюдавате,
да вземате времеви проби от поведението, и да кажем, на всеки пет минути
задавате въпроса: "Добре ли е, или е зле?"
Ако е добре, казвате: "Това беше много хубаво, благодаря."
Това е толкова мощна тренировъчна техника.
Това трябва да се преподава в училищата.
Връзките... как да преговаряте?
Как да преговаряте с приятеля си, който иска вашата играчка?
А как да се подготвите за първата си връзка?
Ами, за бога, как се гледат деца?
Мислим как го правим... една вечер в леглото сме бременни,
а после отглеждаме най-важното нещо в живота - едно дете.
Не, това трябва да бъде учено... добрият живот, добрите навици,
които са точно толкова трудни за отучване, както и лошите навици.
Така че това ще бъде моето желание за бъдещето.
О, по дяволите, исках да завърша точно навреме,
но имам осем, седем, шест, пет, четири, три, две...
така че много благодаря, това е моят разговор, благодаря.
(Аплодисменти)