Tip:
Highlight text to annotate it
X
(Ръкопляскане)
Наистина не знам защо ръкопляскате ?
Опитвали ли сте някога да ръкопляскате с една ръка ?
Моля, направете това отсега.
Това не е лекция по определена тема
според различни научни или философски отрасли.
Лекциите се изнасят, за да информират
по дадена тема или да обучават.
Но ние не правим това.
Това не е лекция.
Нито пък е вид забавление.
В тази страна особено човек е свикнал да бъде
развличан, забавляван.
Вместо това, в тази беседа днес следобяд и утре сутрин
ние ще говорим заедно
за цялото ни съществуване
от момента на раждане до смърта.
През този период на време, било то 50, 90 или 100 години,
ние преминаваме през всякакъв вид проблеми и трудности.
Имаме икономически, социални, религиозни проблеми
проблеми на лични отношения, проблеми на лично осъществяване,
желаем да намерим корена си в някое или друго място.
Имаме безброй психологически рани, страхове, удоволствия, чувства.
Има в голяма степен страх във всички човешки същества,
много тревога, несигурност, търсене на удоволствие.
Също така всички човешки същества на тази красива земя
страдат от дълбока болка, самота.
Ние ще говорим заедно за всичко това
А също какво място заема религията в съвременния живот.
Ние също ще говорим заедно по въпроса за смъртта,
какво е религиозния ум, какво е медитацията,
има ли нещо отвъд мисълта,
има ли нещо свещенно в живота,
дали всичко е материя за да водим материалистичен живот.
Ние ще говорим заедно за тези проблеми
днес следобяд и утре сутрин.
И така, както казахме това не е лекция.
Това е разговор между вас и говорещия.
Разговор,в който няма убеждаване за възприемане на друго мнение -
няма пропаганда, нито пък представяне на нови
теории, идеи и екзотични глупости.
Ние ще говорим, ако пожелаете за проблемите ни
като двама приятели, въпреки че не се познаваме, ние ще говорим -
ще дискутираме, ще проведем разговор.
Това е много по-важно, отколкото да слушате
Напротив, ние ще наблюдаваме безпристрастно, безлично,
непривързани към никакъв проблем или теория -
ще видим заедно какво човечеството е направило със света
и какво сме направили един на друг.
И така това не е развлечение, сан - тиментално, романтично пътеществие.
Не само е важно интелектуално, което е част от нашето същество -
но също трябва да разгледаме всички тези проблеми -
хилядите въпроси пред човечеството не от някаква гледна точка
не от лична вяра или схващане,
а да изследваме, да търсим заедно.
Говорещият не се опитва да прави някаква пропаганда
това би било много ужасно.
Нито да ви накара да си промените идеите.
нито да вярвате в нещо.
И така, ние тръгваме заедно на едно много дълго и сложно пътуване.
Това е ваша отговорност, както и на говорещия, да вървим заедно,
да изследваме заедно, да видим света, който сме създали.
Обществото, в което живеем е създадено от човека,
било то икономически, социално, богати и бедни и т.н.
Обществото,в което ние живеем.
Всеки от нас е допринесъл за това.
Ако вие желаете, а очевидно желаете щом като сте тук
както и аз, тръгваме на това дълго и сложно пътуване
защото живота е много сложен.
Ние харесваме да гледаме сложността
и ставаме все по-сложни и по-сложни.
Но ние никога не гледаме нещата просто
с ума си, със сърцето си, със цялото си същество.
И така, заедно да тръгнем на път.
Говорещият може да изразява с думи това, което става
обективно, ясно и напълно безпристрастно.
Човечеството е живяло на тази земя, може би от 1 милион или 50,000 год.
Живели сме на тази земя много, много хиляди години.
През този дълъг период от време човечеството е страдало
от удоволствия,
самота, отчаяние, несигурност, объркване,
множество предпочитания,
следователно, множество сложности и е имало войни.
Не само физически кървави войни, а също и психологически войни.
Човечеството се е питало дали може да има мир на земята,
"пасем ин терис", мир на земята на латински
Явно, това не е било възможно.
Има около 40 войни, които се водят сега.
Както идеологически, теоретически, така и икономически, социални.
През това историческо време,може би около 5,000 до 6,000 години
е имало войни практически всяка година.
Също, ние се готвим за война и сега.
Една идеология, тази на комунистите,
тираничния, жесток свят в Русия
и демократичния, така наречения демократичен свят на Запада.
Две идеологии, във война помежду си.
Какво трябва да изпълняваме,
контрол на въоръжаването и т.н.
Войните, изглежда, са всеобщата участ на човечеството.
Също така виждаме навсякъде по света натрупване на оръжия,
от малките народи и племена
до високо развити общества като вашето.
Как да имаме мир на земята ?
Възможно ли е това въобще ?
Казвали сме също, няма мир на земята, само на небето.
Всичко това се повтаря по различни начини,
и на Изток, в Индия и тука.
Християните са убили повече хора от където и да било другаде по света.
И така, ние наблюдаваме без да взимаме страна,
това са факти, действителност.
Има тези религии; християнство, ислямския свят, фундаменталистите.
хиндуизма и будизма.
И различните секти в организираното християнство.
а също и в Индия и Азия, те вярват в Буда,
в Будизма няма бог, в Хиндуизма някой изчислил, че има
около 300,000 богове.
Това е доста забавно, може да изберете бога, който ви се хареса.
В Християнството и в Исляма има само един бог
според две книги, Библията и Корана.
Така, религиите са разделили хората.
Както национализма, възвеличено чувство на племенна
принадлежност разделя
Национализъм, патриотизъм, религиозен плам,
фундаменталисти в Индия, тук и
в Европа, които съживяват тяхната религиозна...религия.
Питам се дали някога сте гледали думата "съживяване".
Може да съживите само нещо, което е мъртво или умиращо,
а не нещо живо, вие не можете да съживявате живо нещо.
В тази страна, те съживяват религията.
Те правят същото в различни места по света.
Има разделение между народи, религиозно,
икономическо разделение и т.н.
Човек винаги е бил в конфликт,
както всеки на този свят преминава през различни нещастия
скръб, печал, болка, отчайваща самота.
Ние копнеем да избягаме от всичко това.
Но ние ще гледаме заедно, ще наблю -
даваме този изключителен феномен
какво е извършил човека след толкова хилядолетия
все още остава варварин; жесток, вулгарен,
пълен с безпокойство и омраза.
Насилието се увеличава по света.
И се питаме, може ли да има мир на тази земя?
Защото без мир, вътрешно, психологически първо,
мозъка не може да разцъфти.
Човешките същества не могат да живеят напълно холистично.
И така, защо след толкова дълга еволюция, през който период
сме събрали огромен опит, познания, много информация,
защо ние хората сме вечно във конфликт ?
Това е истинския въпрос.
Защото когато няма конфликт, естествено има мир;
Човек, това включва и жената, моля, когато използвам думата "човек",
аз не изключвам жената.
Не се вълнувайте от това.
Ако позволите да посоча, не се ядосвайте, не се възмущавайте
от това, което изследваме заедно.
Ваша е отговорността да изследвате не само интелектуално, словесно,
а със сърцето си, с ума си, с цялото си същество.
И открийте защо ние сме такива, каквито сме.
Опитвали сме различни религии, ико -
номически системи, социални различия
и все пак живеем в конфликт.
Може ли този конфликт във всеки от нас да свърши ?
Напълно, не частично, не от време на време.
Това е много сериозен въпрос.
Той изисква сериозен отговор.
Не това е възможно, или невъзможно, а да изследваме много дълбоко
защо човешките същества, включително
и вие, може би и говорещия
живеят във вечен конфликт, проблеми разделение.
Защо сме разделили света на националности, религиозни групи
социално поведение и т.н.
Можем ли да изследваме сериозно днес, възможно ли е да
свършим с конфликта
Първо психологически, вътрешно,
защото, ако има известна вътрешна свобода
тогава ще създадем общество, в което няма да има конфликти.
Така, наша отговорност е като човешки същества,
така наречените индивиди
да напрегнем сериозно мозъка си, енергията си, страстта си
и да открием за себе си, а не според някакъв философ
не според някакъв психиатър и т.н. да изследваме, да наблюдаваме
да открием за себе си, дали този конфликт
между две човешки същества,
близки или не, дали той може да свърши.
Какво е конфликт ? Защо сме живели във конфликт ?
Защо имаме проблеми ?
Какво е проблем ?
Моля, изследвайте с говорещия този въпрос. Какво е проблем?
Етимологичното значение на тази дума е "нещо хвърлено срещу вас".
Проблемът е предизвикателство, нещо на което трябва да отговорите.
Но ако започнете да изследвате цялото естество на проблема,
Ако започнете да изследвате цялото естество на проблема
било то интимен, или световен проблем
както казахме, етимологичното значение на тази дума е
нещо, което е хвърлено, запратено срещу вас.
Питам се дали сме забелязали от този въпрос за проблемите;
като дете, вас ви изпращат на училище.
Там вие имате проблеми с писането, проблеми с математиката,
проблеми с историята, естествените науки, химията и т.н.
Така от деца, ние сме обучавани да имаме проблеми.
Моля, имайте търпение.
Гледайте внимателно.
Така нашият мозък е обуславян, обу - чаван, възпитаван да има проблеми.
Наблюдавайте го за себе си.
Моля, недейте само да слушате говорещия.
Ние изследваме заедно, разглеждаме проблемите, които имате.
Така от детинство, ние сме обучавани възпитавани, да имаме проблеми.
а когато възникнат нови проблеми, което неизбежно става
нашият мозък, пълен с проблеми се опитва да реши друг проблем, и това
увеличава проблемите; това е, което се случва по света.
Политиците по целия свят увеличават проблем след проблем.
И те не са намерили отговор.
И така, възможно ли е, моля слушайте
внимателно, възможно ли е да
имате мозък, свободен от проблеми, за да можете да решавате проблеми.
Не задръстен мозък, изпълнен с проблеми.
Възможно ли е това ?
Също, ако кажете, че не е възможно, или че е възможно
вие спирате изследването.
Това, което е важно при това изследване е
да имате в голяма степен съмнение, скептицизъм.
Никога да не приемате нещо на пръв поглед,
според вашето удоволствие или задоволение.
Животът е твърде сериозен.
Ще трябва да изследваме не само естеството на конфликта,
на проблемите,
а също, и това може би е много по-важно...
отидете по света, където и да било, всяко човешко същество на тази земя
всяко човешко същество, било то в Русия, Китай, Азия, Индия
Европа или тук изживява различни чувства на скръб.
Хиляди и милиони хора проливат сълзи, от време на време се смеят.
Всяко човешко същество на тази земя
е изпитало дълбока самота, отчаяние
безпокойство, обърканост, несигурност - като вас.
Всяко човешко същество, черно, бяло, червено или какъвто
друг цвят пожелаете
Психологически това е факт, дей - ствителност; не е измислено
от говорещия.
Това може да се наблюдава, може да го видите на всяко лице на земята.
Така, психологично, вие сте останалата част от човечеството.
Вие може да сте висок, нисък, черен
или бял или какъвто и да било цвят,
но психологически вие сте човечеството.
Моля, разберете това - не интелектуално, идеологично или
като хипотеза, но това е действителност, горяща реалност,
че вие, психологически, сте останалата часто от човечеството.
Затова психологически, вие не сте отделни индивиди.
Въпреки, че религиите, с изключение може би отчасти на
хиндуизма и будизма
са подържали, насърчавали чувството за индивидуален растеж,
спасявали са отделните души и т.н. но в действителност -
в съзнанието ви, вашето съзнание не е ваше.
То е на останалата част от човечеството.
Защото всички ние преминаваме през същата мелница, същия
безкраен конфликт.
Когато разберете това, не емоционално,
не като интелектуална идея, а като нещо действително, реално, истинско
тогава вие няма да убиете друго човешко същество.
Вие никога няма да убиете другия, нито словесно, нито интелектуално
идеологически или физически, защото тогава вие убивате себе си.
Но индивидуалноста се насърчава навсякъде по света.
Всеки се бори за себе си, за собствения си успех,
за осъществяването си
за постиженията си, следва желанията си и създавайки
опустошения по света.
Моля, разберете това много внимателно.
Ние не казваме, че всеки индивид е важен; напротив.
Ако сте загрижени за глобалния мир,
не само за вашия дребнав мир в задния ви двор,
нациите са станали заден двор.
Ако наистина сте загрижени, както сериозните хора би трябвало да са
че вие сте останалата част от човечеството - това е
голяма отговорност.
И така трябва да се върнем и да открием за себе си
защо човешките същества са пре - върнали света в това, което е сега.
Каква е причината за всичко това ?
Защо превръщаме в бъркотия всичко, до което се докоснем
както в личните си отношения, между мъжа и жената,
помежду всеки; защо има конфликт между боговете
между вашия бог и бога на другия; трябва да изследваме заедно
дали е възможно да сложим край на конфликта.
В противен случай няма да имаме никога мир на този свят.
Много преди възникване на християнството се е говорило за
мир на земята.
Много преди християнството, хиндуистите са обожавали дървета
камъни, животни, природата, светкавицата, слънцето;
никога преди не имало някакво чувство за бог
защото са считали земята за майка, която трябва да се обожава,
да се пази, да се закриля, да се щади, а не да се унищожава,
както правим сега
И така, нека да изследваме заедно, моля, имам предвид заедно
не аз да изследвам, а вие да слушате
и небрежно да се съгласявате или не
Можем ли днес да оставим настрана идеята за съгласие или несъгласие ?
Ще направите ли това ?
Тъй, че да можем да гледаме на нещата каквито са,
а не каквито мислим, че са;
не вашата идея или концепция на това, което е, а просто да гледате.
Да гледате без думи даже, ако това е възможно.
Това е много по-трудно.
(Въздишка)
Преди всичко, това е действителния свят, в който живеем.
Вие не можете да избягате от него в манастир,
чрез религиозни преживявания (трябва винаги да
се съмняваме в преживявания)
Човек е правил всичко възможно на земята,
за да избяга от реалноста на еже - дневния живот с цялата му сложност.
Защо имаме конфликт в отношенията си, между мъжа и жената;
сексуално, сетивно разделение.
В това лично отношение мъжът преследва собствената си амбиция
собствената си алчност, собствените си желания,
собственото си осъществяване
а жената също прави като него.
Не знам дали сами сте забелязали всичко това.
Така има две силни амбиции - тласкани от желанията и т.н.
две успоредни линии, които не се срещат никога,
освен в леглото може би.
Как може да има отношения между двамата,
ако всеки следва собствените си желания, амбиции ,алчност.
В това взаимоотношение, понеже има разделение, няма любов.
Моля, останете по местата си.
Тази дума "любов" е изцапана, оплювана, опозорена
тя се е превърнала в нещо чувствено,
което доставя удоволствие.
Любовта не е удоволствие.
Любовта не нещо сътворено от мисълта
тя не е нещо зависещо от усещанията,
за това ще говорим след малко.
Как може да има добри, истински отношения между двамата,
ако всеки държи на собствената си важност.
Личният интерес е началото на разложението, на разрушението
независимо дали той е политик, религиозен човек, и т.н.
личния интерес доминира в света и затова има конфликти.
Там, където има дуалност, разделение, като гърци и мюсюлмани,
евреи и араби, като християни, които вярват в някакъв спасител
и хиндуиста, който въобще не вярва
във всичко това, там има разделение;
национално разделение, религиозно разделение, лично разделение
където има разделение, трябва да има конфликт.
Това е закон.
Така ние живеем ежедневния си живот в границите на личното,
на ограничения "аз".
Не във висшия аз, а в ограничения аз, азът е винаги ограничен;
и това е причината за конфликта.
Това е централната същина на нашите борби,
болки, безпокоства и т.н.
Ако човек осъзнае това, както пове - чето хора би трябвало да сторят,
не, защото са ви казали или защото сте прочели
някаква книга по философия или пси -
хология, а защото това е реален факт
Всеки е загрижен за себе си.
Той живее в отделен свят само за себе си.
И затова има разделение между вас и другия
между вас и религията ви, между вас и вашия бог
между вас и вашата идеология.
Възможно ли е да разберете- не интелектуално, а дълбоко,
че вие сте останалата част от човечеството.
Каквото и да направите, добро или лошо влияе на
останалата част от човечеството, защото вие сте човечеството.
Вашето съзнание не е ваше.
Вашето съзнание се състои от своето съдържание.
Без съдържание няма съзнание.
Съзнанието ви както и това на останалата част от човечеството
се състои от вярвания, страхове, вяра, богове, лични амбиции.
всички страхове и т. н. цялото ви съзнание се състои
от всичко това, което е създадено от мисълта.
Надявам се, че пътуваме заедно.
Заедно пътуваме по същия път,
а не вие да слушате една поредица от идеи.
Ние не следваме идеи и идеологии,
а гледаме лице в лице действителноста.
Защото в действителността и преми- наването отвъд нея е истината.
А когато вие откриете, когато има истина това е най-опасното нещо.
Истината е много опасна, защото предизвиква революция в себе си.
ЖЕНА: Извинете, може ли да увеличите силата на гласа ?
Моля, съжалявам, извинете ме
извинете говорещия, ако той не отговаря на въпросите.
Защото тогава ние се отвличаме.
Знаете ли, добре е да се задават въпроси.
А на кого вие задавате въпроса ?
Задавате ли въпроса на говорещия ?
Това означава, че вие очаквате отговор от говорещия.
Тогава вие зависите от говорещия.
Тогава вие създавате гурута.
Замисляли ли сте се, защо задаваме въпроси ?
Не, че не трябва, но ние изследваме.
Да предположим, че вие запитате говорещия и той ви отговори;
вие или приемате отговора или го отричате.
Ако той ви задоволява според вашата обусловеност и среда
вие казвате, " Да напълно съм съгласен с вас. "
Или ако не сте съгласен, казвате; " Това са глупости ".
Но ако започмете да изследвате самия въпрос
дали отговора е разделен от въпроса?
Дали отговора не се намира в самия въпрос?
Ароматът на цветето е цветето.
Самото цвете е есенцията на този аромат.
Но ние сме толкова зависими от дру- гите да ни помагат да ни окуражават,
да решават проблемите ни.
и заради объркването си създаваме авторитета, гурута, свещеници.
Моля, добре е да се задават въпроси.
Не знам дали сте се замисляли за това.
Знаете ли, ние сме изгубили изкуство то да изследваме, да дискутираме;
не да взимаме страна, а да гледаме нещата.
Това е доста сложно, може би не е подходящ момента, за да разискваме.
Трябва също да изследвате защо от де
тинство сме наранявани псохологично.
Повечето от нас са наранени психоло-
гически и от тази рана
дали го осъзнаваме или не, произти- чат много от проблемите ни.
Детето е наранено когато му се карат когато му говорят грозно, брутално
яростно, ние сме наранени.
Когато кажете " наранени сме " кой е този, който е наранен?
Дали това е образа, който сте изгра- дили за себе си, който е наранен?
Моля, говорещият не е чел никакви книги по психология, философия
или религия, той само изследва заедно с вас.
Психиката, което е "азът", а азът е образът, който съм изградил за себе
няма нищо духовно в това, (това е друга грозна дума, духовен).
Този образ е наранен и ние носим този образ през целия си живот.
Ако един образ не е приятен, изгра- ждаме друг образ, който е приятен
насърчаваме го, даваме му смисъл, интелектуално значение в живота ни.
Това е светът, който сме създали
в образа, който човек е изградил за себе си.
Възможно ли е да живеем на тази земя
без да имаме нито един образ, за
никого, включително за бог, ако той съществува
никакъв образ за жена ви, за мъжа ви, за децата ви и т. н.
Да нямате никакъв образ.
Тогава е възможно никога да не бъдете наранени.
Понеже времето ни е ограничено, имаме само
тази беседа днес следобяд и утре сутрин
трябва да изследваме внимателно дали
е възможно да сме свободни от страха
Това наистина е важен въпрос за поставяне.
Не, че аз го задавам заради вас, а вие го задавате на себе си.
Възможно ли е, живеейки в съвремен-
ното общество с цялата му бруталност
с ужасното насилие, което се увеличава
има ли свобода от страха ?
Което е съвсем различно от анализа.
Просто да наблюдаваме без никакво из
кривяване, да наблюдаваме тази зала,
например, колко реда има (пет реда, четири реда)
да наблюдавате дрехите на човека до вас, лицето му, как говори
само да наблюдавате, не да критику- вате, не да оценявате, не да съдите
да наблюдавате дървото, да наблюда- вате луната и бързо течащата вода.
Когато наблюдавате така, вие се питате какво е
ще се върна след малко към страха,
какво е красотата?
Говори се много за красотата в списанията;
как трябва да сте красиви, лицето ви, косата ви
външността ви и всичко останало.
И така, какво е красотата?
Дали красотата е в снимката, в кар
- тината, в странната съвремена сграда
Дали красотата е в поемата?
Дали красотата е само във физи- ческото лице и тяло?
Задавали ли сте някога този въпрос?
Ако вие сте художник, поет или литератор
вие може да опишете нещо много красиво,
да нарисувате нещо прекрасно, да напишете дълбоко вълнуваща поема.
И така, какво е красотата?
Защото свобода означава- етимоло- гично думата "свобода"
в тази дума "свобода" има любов.
Думата "свобода", в тази дума има също етимологично значение
което е любов.
Каква е връзката между любовта и красотата?
Когато говорим за любовта, може би по-късно, какво е красотата?
Дали тя е в очите на гледащия?
Забелязали ли сте, че ако дадете ху- бава интересна играчка на дете,
което е било непослушно, немирно, което вика, играе
и като му дадете играчката, то е напълно погълнато в нея
и цялата му немирност престава, ако мога да използвам тази дума,
защото то е погълнато.
Дали погълността в една поема, в едно лице, в една картина,
да си погълнат или привлечен от това
дали това поглъщане е красота ?
Когато гледате чудесната планина с върхове, покрити с вечен сняг
очертани на синьото небе, за секунда необятността на планината
прогонва азът, себето, с всичките ми проблеми, всичките ми тревоги;
величието на огромните скали и кра- сивите, прелестни долини и реки;
в този момента, в тази секунда, азът го няма.
Така планината е прогонила азът, ка- то играчката, с нея детето е мирно.
Тази планина, реката, дълбоките сини долини разсейват за
секунда всичките ви проблеми, тревоги, цялата ви суета.
Тогава вие си казвате, "Колко е красиво това".
Има ли красота, без да сте погълна- ти от нещо външно?
Тоест, има ли красота, или красотата е, когато азът го няма.
Разбрахте ли това?
Не заспивайте, моля ви. (Смях)
Може би сте обядвали добре, надявам се,
но това не е мястото, където да заспите.
Това е ваш проблем, това е вашия живот, не живота на говорещия;
за вашата суета, вашето отчаяние, за тъгата ви говорим сега.
Тъй че, останете будни още 15 мин. двайсет минути, половин час,
ако това ви интересува.
И така, красотата е, когато азът го няма.
Това изисква дълбока медитация, задълбочено изследване,
силно чувство за дисциплина.
Думата "дисциплина" означава ученик, който се учи от учителя.
Учене, а не дисциплиниране, подчине
- ние, имитиране, приспособяване.
Ученето носи своя собствена огромна дисциплина.
И това вътрешно чувство за аскетич- ност, за дисциплина е необходимо.
Така, ние трябва да изследваме заедно какво е страхът.
Колко е часът, господине?
Може ли да продължим? Не сте ли уморени?
Какво е страхът?
Отново, човечеството се е примирило със страхът.
Не е могло никога да реши проблема със страха.
Никога.
Има различни форми на страх, вие може да имате собствен вид страх:
страх от смъртта, страх от боговете, страх от жена ви, от мъжа ви,
страх от политиците, един бог знае колко страхове има човечеството,
страх от дявола, и т. н.
Какво е страхът?
Не просто преживяването на страха в многобройните му видове,
а в същност реалността, действителността на страха.
Как се появява той?
Защо мъжът, жената, защо човечество-
то, всички ние сме приели страха
като начин на живот?
Както приемате насилието като начин на живот; насилие по телевизията,
насилие на война, насилие във всекидневния ви живот.
Защо допускаме насилието?
Върховното насилие е участието в
организирано убиване, наречено война
Не е ли свързан страхът с насилието?
Така ние изследваме страха, действителната истина за страха,
не идеята за страха- разбирате ли разликата?
Идеята за страха е различна от действителността на страха, нали?
И така, какво е страхът?
Как се появява той?
Каква е връзката между страха и времето, между страха и мисълтта?
Страх - може да се страхувате от утрешния ден, от утрешните дни;
страх от смъртта, върховният страх, страх от това, което се е случило
в миналото, страх от това, което става сега.
Така, трябва да изследваме заедно, моля, говорещият повтаря, заедно;
защото не е приятно да говоря сам на себе си.
Причинен ли е страхът от времето?
Някой е причинил нещо в миналото, наранил ви е, а миналото е време.
Бъдещето е време.
Настоящето е време.
Ние се питаме дали времето е централен фактор на страха?
Страхът има много клони, много листа
но няма смисъл да подрязваме клоните
питаме, какъв е коренът на страха?
Не многобройните видове страх, защото страхът е страх.
От страх вие измисляте богове, спасители.
Ако нямате абсолютно никакъв психологически страх,
тогава има огромно облекчение, велико чувство на свобода.
Вие зарязвате цялата тежест на живота.
Ние трябва да изследваме много сериозно, внимателно, колебливо
този въпрос-дали времето е фактор. Очевидно.
Имам добра работа сега, може да я загубя утре, аз съм уплашен.
Може да съм женен, аз съм уплашен.
Когато има страх, има ревност, безпокойство, омраза, насилие.
Така времето е фактор на страха.
Моля слушайте до края, не казвайте, как да спря времето,
не това е проблема.
Това е доста абсурден въпрос за питане.
Времето е фактор и мисълта е фактор;
мисълта за какво се е случило, какво може да се случи;мисленето.
Дали мисленето е фактор на страха?
Дали мисленето е причинило страха?
Както се вижда времето е причинило страха, нали? Времето.
Не само времето по часовника, а пси-
хологичното време, вътрешното време:
Аз ще бъда; аз не съм добър, но ще бъда.
Аз ще се освободя от моето насилие, което отново е в бъдеще.
Или, аз съм бил яростен, но няма да бъда такъв.
Всичко това означава време.
Ние трябва да изследваме, какво е време?
Готови ли сте за това? Искате ли да проучите всичко това?
Наистина ли? Доста съм очуден. (Смях)
Защото всички вие сте информирани, казват ви какво да правите,
поучавани сте от психолозите, от свещенниците,
от водачите ви; винаги търсещи помощ
и намирайки нови начини за помощ.
Така ставате роб на другите.
Ние никога не сме свободни да изследваме,
да сме психологически със себе си.
И така сега ще изследваме времето.
Какво е време?
Освен часовника, освен изгрева и залеза,
красотата на изгрева, красотата на залеза,
освен светлината и тъмнината, какво е време?
Моля, ако човек наистина разбере това,
естеството на времето вътрешно
ще откриете за себе си изключител- ното чувство, че въобще няма време.
Ние ще стигнем до това.
Времето е минало, нали?
Времето е бъдеще, времето е настоящето.
Целият цикъл е време.
Миналото, вашия произход, това което сте мислили,
това, което сте преживяли, вашият опит, вашето обуславяне
като християнин, индуист, будист и всичко останало
или вие оставяте настрана цялата тази глупост и казвате
аз ще живея по този начин, което е миналото.
Така миналото е настоящето, нали ?
Без миналото, вие нямаше да сте тук:
вашия произход, вашето обуславяне,
мозъка ви, който е програмиран като християнин, индуист, будист,
и всичко останало.
Ние сме били програмирани от две хиляди години.
А хиндуиста от три до пет хиляди години.
Подобно на компютъра, те повтарят, повтарят, повтарят
Така миналото е настояще; това, кое-
то сте сега е резултат на миналото.
А утрешният ден, или хилядите утреш
- ни дни е бъдещето.
Така бъдещето е това, което вие сте сега.
Нали ? Разбрахте ли ?
Не трябва да ви питам това, защото то зависи от вас.
Така бъдещето е сега.
В сега се съдържа цялото време.
Това също е факт, действителност, а не теория.
Това, което сте е резултат на времето,
а това което ще сте утре е това, което сте сега.
Ако съм яростен сега утре ще бъда яростен.
Така, утрешният ден е сега, в настоящето,
освен ако аз не извърша радикална, основна промяна.
Иначе, аз ще бъда това, което съм бил.
Така, ние сме преминали през дълга еволюция, развиване, развиване.
Ние сме еволюирали в това, което сме сега.
Ако вие продължавате тази игра ще бъдете яростни, ще бъдете
жестоки и следващия ден.
И тъй като цялото време се съдържа
в сега, което е факт, действителност
може ли да има пълна промяна сега
в цялото ни държане и начин на живот, на мислене, на чувстване?
Не бидейки американец, хиндуист, будист, нищо подобно.
Ако не извършите корена, психо- логическа промяна
тогава вие ще бъдете точно това, което сте били в миналото.
Възможно ли е въобще да се извърши
тази психологическа промяна?
Знаете ли, след като сте вървяли през целия си живот на север
следвайки определена посока, или без посока
просто колебаейки се насам, натам, както повечето хора
ако вървите на север и някой дойде и ви каже най-сериозно
и вие го слушате сериозно, не само слушане с ушите,
а слушате дълбоко, като го чуете да ви казва,
че пътя, който следвате на север не води до никъде
че накрая му няма нищо; тръгнете на изток, на запад или на юг.
Вие слушате и казвате, ще направя това.
В момента, в който го кажете вие
тръгвате в нова посока, има промяна.
Говорещият го представя много просто.
Но това е много сложен въпрос, който е:
да се разбере дълбоко, че човек е вървял по този път от
много векове и въобще не се е променил.
Ние все още сме яростни, жестоки и всичко останало.
Ако човек наистина действително схване това не интелектуално,
не словесно, а дълбоко
тогава вие завивате в друга посока.
В тази секунда има промяна в самите мозъчни клетки.
Защото говорещият е дискутирал по тези въпроси с невролози.
Разбира се, че те не се съгласяват напълно, а само отчасти.
Това винаги е една игра, нали разбирате.
Ние се отнасяме към живота като към игра:
отчасти правилно, или погрешно
отчасти правилно, вие може да сте прав, а може и да грешите.
Ние никога не се питаме какъв е начина на живот,
изкуството да се живее,
което е най-великото изкуство, по- велико от всички изкуства на света.
И - колко е часът....
ЧОВЕК: 3: 57.
Говорих ли един час ?
ЧОВЕК: Малко повече от час.
Можете ли понесете това?
ПУБЛИКА: (Смях) Да.
Ние ще свършим с този въпрос. След това ще се срещнем пак утре.
Ако вие желаете, аз не ви каня, това зависи от вас. (Смях)
Ние казахме, че времето е важно, защото ние живеем с времето,
но не живеем времето като едно цяло, което е настояще.
В настоящето се съдържа цялото време: бъдеще и минало.
Ако аз съм яростен днес, ще бъда яростен утре.
Мога ли да сложа край на тази ярост днес напълно, не частично.
Може. Ще го проучим.
Също, предизвикан ли е страхът от мисълта?
Разбира се, че е.
Не приемайте думите на говорещия, обърнете внимание на това.
Аз съм това, аз съм изплашен от утре, от това, което може да стане.
Днес съм в безопасност, а може да има война, може да има това,
може да има катастрофа, аз съм уплашен.
Така, времето и мисълта са корените на страха.
Какво е мисленето?
Разбирате ли въпроса ми?
Ако времето и мисълта са корените на страха, както са в действителност-
какво е мисленето?
Защо ние живеем, действаме и вършим всичко въз основа на мисълта?
Чудесните катедрали в Европа, красо - тата на сградите, архитектурата;
то е създадено от мисълта.
Всички религии и техните принад- лежности, облеклата,
средновековните одежди са създадени от мисълта.
Всички ритуали са измислени и нагласени от мисълта.
В отношенията помежду ни, мъж жена те са на основата на мисълта.
отношенията се основават на мисълта.
Когато карате кола, то е на основата на мисълта.
Разпознаването е мисъл.
Така, трябва да изследваме, ако не сте много уморени,
ние ще спрем след всичко това,
какво е мисленето?
Вероятно никой не се е запитвал.
Много малко хора го правят.
Ние задаваме този въпрос от шейсет години.
Какво е мисълта?
Защото ако вие откриете какъв е произхода, началото й
защо мисълта е станала толкова изключително важна в живота ни,
тогава в самото изследване може да стане една промяна.
Така ние се питаме какво е мисълта, какво е мисленето?
Не ме чакайте да отговоря.
Гледайте, наблюдавайте това.
Мисленето е думата; думата е важна, звука на думата,
качеството на думата; дълбочината, красотата на думата.
Особено звука.
Няма да се впускам във въпроса за звука и тишината,
ще говорим за това, може би утре.
Мисленето е част от паметта, не е ли така?
Изследвайте това заедно с говорещия,
моля, недейте само да седите удобно.
Мисленето е част от паметта, не е ли така?
Ако нямахте никаква памет, бихте ли могли да мислите? Нямаше.
Мозъкът ни е инструмент на паметта: памет за нещата, които са станали,
опита и така нататък, целият произход на паметта.
Паметта възниква от знанието, от опита, нали?
Така, опит, знание, памет, и отклика на паметта е мисъл.
Този процес на преживяване, спомняне
запаметяване се превръща в знание.
Опитът е винаги ограничен, естествено.
Защото, това е сложен въпрос, защото,
о, Боже мой, всичко е сложно. (Смях)
Дали преживяването е различно от преживяващия?
Използвайте ума си, откриите това.
Ако няма преживяващ, има ли преживяване? Разбира се, че няма.
Тъй че, преживяването и преживяващия са едно и също.
Както наблюдателя и наблюдаваното,
мислещия не е отделен от мисълта си.
Мислещият е мисълта.
Така опитът е ограничен,
както можете да го видите в научния свят или в някоя друга област.
Всеки ден се добавят все повече и повече знания
посредством опити
посредством експерименти с животни
и тези ужасни неща, които се вършат.
А тези знания са ограничени, защото те добавят към тях.
Така паметта е ограничена.
И от тази памет, мисълта е ограничена.
Така мисълта бидейки ограничена,
неизменно трябва да породи конфликт.
Само вижте модела на това.
Не приемайте това, което казва говорещия, абсурдно е.
Той не е авторитет, той не е гуру, слава богу.
Но ако можем заедно да наблюдаваме този факт, че мисълта и времето са
корена на страха.
Времето и мисълта са същото, те не са две различни движения.
Когато видите този факт, реалността, че времето и мисълта са корена на
на страха, време мисъл- само го наблюдавайте в себе си,
не се отдалечавайте от тази реалност от тази истина,
че страхът е причинен от това, времето и мисълта;
задръжте го, останете с него, не бягайте, не рационализирайте,
това е така.
Тогава все едно, че държите скъпо- ценен камък в ръката си.
Вие виждате цялата красота на този скъпоценен камък.
Тогава ще видите сами, че страхът психологически напълно свършва.
А когато няма страх вие сте свободен.
Когато има тази пълна свобода, вие нямате нужда от богове, ритуали,
вие сте свободен човек.
Ние ще продължим утре, ако нямате напротив. (Ръкопляскане)
Не знам защо ръкопляскате. (Смях)
Навярно ръкопляскате на себе си. (Смях и ръкопляскане)
Вие не окуражавате говорещия, нито го обезкуражавате.
Той не желае нищо от вас.
Когато самите вие станете и учител, и ученик,
ученик е човек, който се учи, учи, учи,
без да трупа знания
тогава вие сте изключително човешко същество.
Може ли да станем сега? (Смях)