Tip:
Highlight text to annotate it
X
2012 година
След двегодишно "спасяване" чрез строги мерки,
правителствата увеличиха външния дълг от 115% от БВП на 160%.
Един на всеки двама младежа е безработен.
Хиляди други емигрират или живеят с по-малко от 500 евро на месец.
Самоубийствата нарастват с 20%,
а бездомниците в Атина стават 20 хиляди.
Конституцията е потъпкана.
Банкери и бивши поддръжници на военната хунта
сега заемат ключови позиции в държавната структура.
Сега всичко е готово за последния акт на трагедията -
пълната разпродажба на Гърция.
Инфоуар продъкшън представя
Документалния филм на Катерина Катиди и Арис Хаджистефану
КАТАСТРОЙКА
Научен редактор Леонидас Ватикиотис
Редактор Арис Триандафилу
Музика АКТИВ МЕМБЪР Ермис Георгиадис
Директор на продукцията Танос Цадас
1991 година
Краткият 20-ти век приключва.
Западът обявява Края на историята.
И се опитва да го наложи в Русия.
Съветският съюз тогава е притиснат
между Международния валутен фонд и Световната банка.
В онзи период директор на Световната банка е Лари Самърс,
който казва: "Законите на икономиката са като законите на физиката.
Едни и същи правила действат навсякъде".
Представете си колко арогантно звучи в онзи момент.
Държавният департамент спонсорира в Харвардския университет
една малка група от икономисти и юристи,
за да управляват прехода на руснаците.
Преходът включва най-големия експеримент
по приватизация в човешката история.
Експеримент, довел нацията до пълна катастрофа.
С един-два милиона долара можеше да закупиш предприятие,
чиято стоманена конструкция струва стотици милиони или милиард долара -
огромни заводи в Урал, Сибир и централна Русия,
бивши предприятия от военната индустрия,
химически заводи, стоманолеярни заводи и прочие.
В центъра на Москва хотел "Централ", красива сграда от 19-ти век,
се продаваше за хиляда долара.
Отидохме там и във фоайето имаше огромен полилей от 19-ти век.
Попитахме специалист колко би платил за него, ако се продаваше.
Погледна го и каза: 1200 долара.
Плащам ги веднага, ако ми позволите да го купя.
В Русия настъпва истинска катастрофа, пълен срив.
Милиони хора изпадат в крайна бедност.
Хората са гладни и оцеляват от градините си.
Средната продължителност на живота пада с едно десетилетие.
СПИНа и детската проституция бързо се разпространяват.
Нацията се стопява.
Разпродажбата на цялата страна,
планувана на запад и изпълнена от руските олигарси,
не може да бъде осъществена без ограничаването на демокрацията.
Масовата приватизация бе една от причините
опозицията да се опълчи.
Тогава Елцин и олигарсите - новите "буржоа и бюрократи" -
нападнаха парламента.
Правилата на играта трябва да се променят.
След държавния преврат срещу парламента през 1993 г.
Елцин значително ускорява приватизацията.
Абсолютно сигурен съм, че приватизацията през 1994 г.
нямаше да бъде технически възможна без преврата от 1993 г.
Този процес е прочут като "Катасройка".
Катастройката в Русия обикновено се представя като изключение
в историята на масовите приватизации.
Всъщност, тя е много точен пример
как разпродажбата на националните богатства
е несъвместима с политическата и икономическата демокрация.
Неолибералната политика на приватизация,
дерегулация и орязване на социалните разходи,
съпътствана от нарастване на военните разходи,
първоначално е приложена от диктатури.
Първата неолиберална лаборатория няма нищо общо с демокрацията.
Политиката на приватизация идва с неолибералния вятър,
задухал за първи път от Чикагския университет.
Професори като Фридрих фон Хайек и Милтън Фридман
търсят опитна лаборатория, където да изпробват
тъй наречения "свободен пазар с минимална намеса на държавата".
Тъй като никое демократично правителство не желае да изпробва идеите им,
те се обръщат към Чили на Пиночет,
а по-късно и към Турция на генерал Еврен.
Интересна е кореспонденцията между Фридрих фон Хайек и Маргарет Тачър,
за която съм писала в "Шоковата доктрина".
Хайек казва: "Тъкмо се връщам от Чили, Пиночет се е справил блестящо!"
И описва експеримента по неолиберизъм.
Казва: "Смятам, че трябва да го направиш и ти".
Хайек е менторът на Маргарет Тачър.
Тя му отговоря, че тези строги политики
"са несъвместими с конституционната демокрация".
Маргарет Тачър най-накрая намира начин
да вкара неолибералната приватизация в западна Европа.
За да го направи, са й нужни две войни
и ограничаването на демократичните свободи.
Това, което спасява Маргарет Тачър като политик
и й осигурява преизбирането, е Фолкландската война.
Тя казва дословно: "Спечелихме войната в чужбина,
сега трябва да спечелим тази у дома".
"Войната у дома" е война срещу синдикатите.
Ясно се позовава на миньорите.
И по изключително яростен начин
правителството на Тачър потушава стачката им
чрез една от най-жестоките атаки срещу синдикатите в западния свят.
Великобритания на Тачър е типично доказателство,
че потъпкването на трудовите закони и правата на работниците
върви ръка за ръка с увеличението на репресиите.
Още мразя Тачър
Най-характерният пример е, че днес, според английския закон,
ако повече от 4 души протестират пред работното си място,
протестът трябва да бъде разпръснат,
за да не се покварят другите работници в компанията.
Неолиберизмът, който обещава по-малко държавен контрол,
всъщност се нуждае от здравата ръка на държавата, за да се наложи.
НИКОГА не бива да забравяте, че неолиберизмът е идеология.
Това не значи, че трябва да я пренебрегваме,
но смятам, че идеологията никога или много рядко
се превръща наистина в реални политики.
Вземете Рейгън - първия неолиберал на власт.
Съзнавате ли, че държавният апарат при Рейгън нараства неимоверно?
Явно е, че неолиберализмът може да работи
само чрез много силно държавно регулиране.
Затова въпросът не бива да бъде
"Колко трябва да бъде държавното регулиране?",
а "Кой прилага държавното регулиране?"
Частната икономика не означава свободна икономика.
Означава просто, че се контролира от някой, който не сте избрали.
Убеждават ни точно в обратното.
Жадните за кръв диктатори и шоковата терапия на Тачър
вече са с изтекъл срок на годност.
Трябва да се измисли нов начин
за налагането на масова приватизация.
И така, неолиберизмът започва без демокрация.
С диктатура, която го налага чрез груба сила, мъчения и страх.
За да го наложат през 80-те в демократичните страни,
се нуждаят от нов механизъм, за да подчинят държавите.
И дългът поема ролята на този механизъм.
Институции като Международния валутен фонд и Световната търговска организация
играят главна роля в разпродажбата на цели държави.
Европейският съюз следва техния пример.
Пакетът за спешна помощ от МВФ
позволи за първи път в ЕС
да бъде наложена принудителна приватизация.
Технически не е наложително да бъде направена,
но в условията на Тройката към Гърция и Португалия
по ясен начин се изисква приватизация.
Условията, диктувани от Международния валутен фонд,
както и от големите американски и европейски банки,
изискват пълното потъпкване на човешките права.
Не бива да се приватизира и дерегулира, ако са ви сложили нож на шията,
както става в Гърция, Испания, Италия.
Правителствата им се поставят в ъгъла, заради икономическата ситуация.
Дългът се превръща в извинение за принудителната разпродажба на Гърция.
За пореден път трябва да бъде преодоляна една малка пречка:
Демокрацията.
Това е един от онези моменти, когато маските падат
и става ясно, че пазарната система е във война с демокрацията.
Казват на хората, че могат да гласуват, но като в конкурс за популярност.
Независимостта на Централната банка означава,
че политиците не могат да се месят в нейните работи.
Европейският съюз и гръцките финансови елити
се уговарят да назначат бившия директор на Централната банка
за премиер на Гърция.
Поемайки властта от Папандреу,
Лукас Пападемос назначава в правителството
банкови служители като Гьокас Хардувелис от Евробанк.
Политическите и икономически отношения на властта
се превръщат в междубанкова сделка.
Директно е зачеркната демокрацията.
Идеята е: "Можем да си играем на демокрация,
но когато нещата станат сериозни, трябва да влязат експертите.
Сега нямаме време да си играем игрички".
Гърция се описва като нация от хлапета,
на които някой друг трябва да даде решението, за да се измъкнат от кашата.
Случващото се в Гърция е изключително важно.
Демокрацията е родена тук
и международната финансова система сега реши,
че е най-добре и да умре тук.
Мисля, че научният термин е "хунта".
Политическата клика се ръководи от един банкер,
който всъщност в голяма степен е виновен за гръцката несъстоятелност.
Това е банкерска хунта,
с не по-голяма легитимност от хунтата през 1967 г.
Правителството на Пападемос е само една брънка от финансовия контрол над Гърция.
ЕС, освен него, изпраща много други надзорници в страната.
Жителите на Флорида предадоха суверенните си права на Вашингтон,
но в замяна участват във вземането на решенията,
защото техните представители и сенатори биват изпращани във Вашингтон.
Смятам, че трябва да се направи крачка в тази посока,
вместо да се изпраща германския проконсул в Атина,
за да диктува гръцката фискална политика.
Това, естествено, повдига въпроси относно демократичната легитимност.
Германският проконсул е Хорст Райхенбах.
Той пристига в Гърция начело на армия от технократи.
Следват го много чиновници от ЕС и МВФ,
назначени начело на основните министерства.
Работната група е, така да се каже, средството, чрез което
да се включат в играта държавите-членки, МВФ, ОИСР и други.
Оказахме се в период на неоколонизация,
при която международните финансови и политически центрове
налагат политиките си не само в Африка и Латинска Америка, но и в Европа
и това се превръща в неразделна част от капиталистическата организация.
Вие сте като лаборатория, опитни мишки за цяла Европа.
Тя е приела нова авторитарна форма,
въпреки че на повърхността изглежда демократична -
виждаме го в Гърция, Италия, и ви гарантирам, че ще видим и другаде.
В момента правят първи опити.
Контролът над страната от чуждестранни и гръцки финансови сили
се постига главно чрез две споразумения за заем.
Целта е да наложат условията на кредиторите
и работата да се превърне в робство.
Трудовите отношения се връщат в 19-ти век.
За да минат тези правила, е необходим друг преврат.
Този път парламентарен.
Първото споразумение за заем никога не влезе в парламента за ратификация,
тъй като е явно антиконституционно.
Второто беше преправяно три пъти.
Кредиторите очевидно искат промени
и искат планът им да се одобри предварително.
Очевидно е, че нашите политически лидери
не възнамеряват да се съобразяват с Конституцията,
а с политическите заповеди, които получават от чужбина.
Който се осмелява да говори за парламентарен преврат
и да се съмнява в политиката на правителството и Тройката,
бива белязан като популист.
Това е наглост, това е обида! Вие говорите за преврат,
когато правителството, избрано с огромно мнозинство,
се нуждае от спешно гласуване на законопроекта!
Трябва да се извините за тази обида към институциите!
Вие искате една Гърция на драхмата,
Гърция на бедността, Гърция на унижението,
вие и всички като вас!
СТИГА ВЕЧЕ СПАСЕНИЯ
Идеологическият тероризъм ескалира.
Масмедиите шантажират гражданите,
казвайки, че ако не приемат споразуменията за заем,
рафтовете в магазините скоро ще се изпразнят
и страната ще се върне в каменната ера.
Ще настане хаос. Гърция ще се превърне в страна от Третия свят.
Ще използваме купони...
Далеч от всякаква демокрация,
правителствата подготвят разпродажбата на държавните активи.
Те започват с изпробваната рецепта
на превръщането на държавните служители в изкупителна жертва на кризата.
Идеята, че държавният сектор изостава от частния, е идеологическа постановка.
Реални доказателства за подобна идея всъщност няма.
Общо взето държавният и частният сектор са еднакво продуктивни.
Гръцкото правителство лъже, казвайки, че не знае
точния брой на държавните служители и твърди, че те са почти един милион.
То крие факта, че размерът на държавния сектор
и средната работна заплата в него, не са по-големи от средните за ЕС.
Дефектите на държавната администрация са добре известни.
Но обикновено точно финансовите елити, лежащи на гърба на държавата,
са първите, обвиняващи обществения сектор.
След подготовката на общественото мнение за приватизацията,
липсва единствено фирмата, който да я приложи.
Всички погледи се обръщат към германската "Тройханд" -
компанията, която превърна 10-тата в света индустриална сила
в търговски каталог от 510 страници.
"Юрозаал" - еврозалата.
В залата от 280 квадрата бие сърцето на германското финансово министерство,
а според някои, сърцето на еврозоната.
Залата има своята Тъмна история,
в корените на модерна немска държава.
Тук военновъздушните офицери планират стратегията си
за бомбардировките над европейските градове.
След войната Съветската армия инсталира тук главния си щаб
и в същата тази зала се подписва
първата конституция на Германската демократична република.
Архитектурното чудовище, построено от Гьоринг
като най-голямата сграда в Европа,
сега приютява най-голямото промишлено предприятие в днешни дни.
След разпадането на Източния блок,
"Тройханд" се заема с разпродажбата на обществените активи на Източна Германия.
Катастрофален експеримент, довел до милиони уволнени работници
и разбиването на промишлената база в района.
Исторически погледнато, това е трагедия,
защото идеята за "Тройханд" се ражда от различните източногермански движения.
Докато хората от Източна Германия осъзнаят,
че обединението е в действителност изкупуване от Западна Германия,
в Берлин "Тройханд" вече е станала "държава в държавата".
За своето функциониране, бюрократичното чудовище
използва оборудването и мрежите на източногерманските въоръжени сили.
"Тройханд" се превръща в икономическа окупационна армия.
Тя е създадена, когато Източна Германия все още съществува,
но, разбира се, е под влиянието на западните политици, мениджъри
и финансови акули.
В "Тройханд" е популярен лозунгът "ННА",
което означава "Няма Никаква Алтернатива"
и портретът на Тачър виси в много офиси.
"Тройханд" притежава 8000 фирми, 40 хиляди фабрики
и 4 милиона кв. км. обработваема земя и гори.
Още по-важно е, че тя държи в ръцете си 4,5 млн. работника.
И тогава започва плячкосването.
Те приватизират по 10-15 фирми дори в почивните дни.
Разбира се, това беше реален проблем,
който доведе до хаос и измами.
Появяват се хора без никакъв финансов актив, за да купят фирмите.
Те нямат никакви пари,
но участват в търговете, източват парите от фирмите,
разплащат се, с който трябва и затварят компанията.
Има безброй примери.
Повечето фирми фалират.
От 4,5 милиона работника, 1,5 милиона загубват работата си.
Причините за приватизациите невинаги са финансови.
Много от решенията се взимат в политическите кабинети
и някои фирми се затварят,
за да не застрашават техните конкуренти от Западна Германия.
Компанията "Тройханд" ги оценява и казва, че имат финансови проблеми.
Някои от тях наистина имат, но други се конкурират
със западните компании и изнасят стоки към Запада.
Има обвинения, че политическите партии са подкупени
с цел да окажат натиск за някои приватизационни сделки.
В Бишофероде има завод за калиев карбонат,
важен отрасъл за промишлеността.
Такива заводи съществуват както на изток, така и на запад.
Но BASF е влиятелна и оказва силен натиск -
като монополист, тази компания не иска никаква конкуренция.
Така, въпреки че инвеститорите се интересуват от тези заводи,
те трябва да бъдат унищожени.
Резултатите от действията на "Тройханд" са ужасяващи.
БВП в района на Източна Германия пада с 30%,
докато безработицата скача от 0 на 20%.
Но най-важното е, че след разпродажбата на цялата страна,
"Тройханд" успява да представи загуби за милиарди.
"Тройханд" обяви дълг за 300 милиарда марки и печалба за 60 милиарда марки,
а се очакваха 600 милиарда печалба.
Дълговете все още съществуват и са в отделен фонд.
Този фонд не е включен във федералния бюджет.
Не може да се следва като образец, тъй като много компании са унищожени.
С 250 милиарда дълг, "Тройханд" не може да бъде образец за други страни.
Дами и господа, добър ден...
Въпреки това, президентът на Еврогрупата, Жан-Клод Юнкер,
представя "Тройханд" като образец за Гърция.
Отбелязвам със задоволство, че Гърция е готова
за създаването на фонд за приватизация.
Един месец по-късно е създаден гръцкият "Фонд за развитие".
Гръцката "Тройханд" се помещава в сграда зад бившия парламент.
Трите партии, подкрепящи мерките за икономии,
заедно администрират фонда.
Това е почетният професор Кукиадис от Аристотелския университет.
Г-н Константинос Митрополус е управител и централна фигура.
Той притежава компанията "Кантор" и е работил за групата "Лацис".
Няколко месеца по-късно журналистът, представил структурата на фонда,
е назначен за негов говорител.
Други ключови позиции са заети от много мениджъри
в двете компании, управлявани от Костас Митрополус.
Политиците, техническите консултанти и директорите на държавни компании
отлично знаят, че приватизацията им дава възможност да бъдат назначени
на много добре платени позиции в приватизираните дружества.
Фондът се надзирава от Ерве Льо Роа от френското посолство
и от Маартен Ферви от холандското Министерство на финансите.
Тройката също така назначава 3 члена в експертния Управителен съвет на фонда.
Тройката определя условия за действията на фонда в Гърция,
подобни на тези в окупираните страни.
Приватизационните разходи се прехвърлят върху гръцките данъкоплатци,
докато печалбите, които първоначално се очаква да достигнат 50 милиарда евро,
отиват при кредиторите.
Правителството трябва да използва приходите от приватизацията
за намаляване на дълговете.
Фондът действа напълно тайно
и гарантира огромна власт на своите членове.
Последните разпродават или дават в концесия
сгради, земя, инфраструктура и пакети с активи.
Фондът може да разполага с крайбрежните зони и древните паметници.
Единственото условие е те да останат на място.
Още преди създаването на фонда
държавниците започват да рекламират гръцките активи
при международните си изяви, като пътуващ цирк.
Срещат се в центъра на Лондон, в хотел "Кларидж",
един от най-скъпите хотели в цяла Великобритания.
Последната зала е нещо като бална зала.
Има пет полилея и безброй огледала.
В същата тази зала гръцки бизнесмени и държавници
обсъждат как да разпродадат гръцката собственост.
Големи ключови активи, собственост на гръцките данъкоплатци,
ще бъдат разпродадени.
Стига шеги. Дотук с шегите.
Да запретнем ръкави и да правим пари. Много пари.
"Зорба гъркът", 1964 г.
В даден момент, започнаха да пускат музиката от "Зорба гъркът".
А във Великобритания никой не слуша тази музика,
без да си представя чинии, чупещи се по земята.
Често звучеше и песен на Моника, гръцката поп звезда.
Текстът гласеше: "Кажи ми защо не се обаждаш вече... Защо не идваш вече?"
Смятам, че създаваха определена представа за гърците
като за презрян народ, париите в Европа днес.
Гърция на Зорба е страна под контрола на чужди мултинационални компании,
контролиращи инфраструктурите й.
Страна със сериозен дълг и корумпирана политическа система.
Ситуацията е подобна на периода между двете войни.
Особено между годините 1924-1930, когато
Гърция е идеален кандидат за кредитиране.
Избухват редица огромни скандали.
Правителствата са били подкупени, дори съветниците на Венизелос.
Чуждестранните посолства са замесени директно във всичко това.
Пример е договорът с компанията "Пауъл",
друг е договорът с "Юлен".
Тези договори са били от колониален характер
и се оказват много печеливши за инвеститорите в тях.
Почти век по-късно Тройката,
в сътрудничество с гръцките правителства,
настоява за приватизация на инфраструктурата на страната.
Това, което не се обяснява на гражданите,
е, че опитите за приватизация и дерегулация
са се провалили дори и в най-силните икономики на планетата.
Най-големите провали са с инфраструктури
като железопътния транспорт, водата и енергийната мрежа.
Хората казват, че можете да прочетете историята на икономическата система
по железниците.
Парата, довела до индустриалната революция,
се превръща в спекулативен балон за американската икономика,
когато десетки частни фирми
разстилат километри метални релси на територията на САЩ.
Обиколете САЩ с вашия Шевролет!
На първо място, железниците символизират
централната роля на държавата в икономиката и инфраструктурата.
Но след Втората световна война,
икономическият либерализъм заменя с коли повечето обществен транспорт.
Четирите колела и воланът
повеждат мечтите на средната класа по пътя към новата икономика.
Тази тенденция достига до Европа с няколко десетилетия закъснение.
Когато турските диктатори повтарят неолибералния експеримент на Пиночет,
Тургут Йозал нарича железниците "комунистическо творение".
Въпреки това, железници в Европа
остават твърдо под контрола на държавата,
докато Великобритания не започва гибелен експеримент.
Като филм с нещастен край.
Филмът "Навигаторите" разказва за приватизацията на железниците.
Един работник се свърза с мен и ми даде идеята за сценария.
По време на снимките стана кристално ясно,
че приватизацията на железниците е чиста катастрофа.
"Бритиш рейл" е мъртва. С "Удпорт Депо" сега ще станем по-конкурентоспособни.
Дори Маргарет Тачър признава,
че железниците не функционират ефективно извън държавния сектор.
Но Джон Мейджър пристъпва към приватизацията им през 1993 г.
и британската общественост реагира.
Хората знаят, че железниците са обществена услуга,
а не нещо, което трябва да се управлява от фирми,
които само гледат да закачат евтините си фирмени табели и да направят пари.
Влаковете, железопътната мрежа и поддръжката
отиват в ръцете на различни частни компании.
За пример да вземем само поддръжката -
разделена е между 2000 компании.
Тази гара е собственост и се управлява от "Нетуърк рейл".
Това означава на първо място, че има разлика в целите
на двете части от системата, която се опитват да обединят.
Цялата история с подизпълнителите е пълна глупост.
Да кажем, че една частна фирма поеме поддръжката на една линия.
Дори първата фирма да може да гарантира строги правила за безопасност,
тя после прави договори надолу към подизпълнители.
Как да знаем дали е безопасен третият подизпълнител?
Смъртните случаи следва да бъдат ограничени до приемливи нива.
Какви са приемливите нива?
Два годишно.
Но никой не е умирал от 18 месеца!
Има ли доброволци?
Трябва да подчертаем, че когато се прави приватизация по този начин,
в крайна сметка се губят животи.
Загубата е трагична.
Трите най-сериозни инцидента, причинени от приватизацията,
струват 42 живота и 600 ранени.
Днес е пределно ясно, че още от първите дни
начинът, по който индустрията приватизира, причини тези инциденти.
Трагедията Потърс Бар, 10 май 2002 г.
Дерайлирането на приватизацията не струва само животи.
Приватизацията е трябвало да "освободи" железниците,
но изисква много трудни решения.
Кои маршрути да се отворят, кои маршрути да се затворят
какви да са разписанията?
Системата е много сложна
и много трудна за управление.
Това е лошо за пътниците,
организацията е хаотична.
Не можеше да работи и не работи.
А поглъща огромно количество пари.
Само за три години, държавата под форма на субсидии изплаща на фирмите
цялата печалба от разпродажбата на железниците.
А разходите на данъкоплатците не спират до там.
Любопитното е, че железниците пак до известна степен са държавни.
Системата по необходимост се полу-управлява от държавата,
което струва много повече, отколкото когато беше държавна собственост.
И инвестициите в мрежата в голяма степен се заплащат от държавния сектор.
Гърция не си взима поука от британския опит.
Гръцките правителства създават план за приватизация на железниците.
Техните усилия се подкрепят от медиите.
Влаковете са бавни, винаги закъсняват, обикновено са мръсни.
Годишните загуби на държавните "ОСЕ" и "Трамосе" достигат 1,2 млрд. евро.
Те описват гръцките железници
като най-губеща обществена структура в Европа.
Но откъде идва дългът й?
Държавата принуди железниците да заемат пари за своето развитие.
Няма подобен случай в Гърция -
магистрали, пристанища и летища се финансират от държавата.
Тези заеми се представят от правителствата като дълг на "ОСЕ".
Това не е вярно.
70-80% от заема са вложени в развитието на инфраструктурата.
Големите телевизионни канали, зад които стоят основните приватизатори,
ни бомбардират с лъжи и клевети.
Критиката е насочена срещу заплатите на работниците и експлоатационните разходи.
По този начин остават незабелязани големите скандали,
в които са замесени политици, гръцки и чуждестранни компании.
Десетки милиони евро се изразходват
за железопътни линии, които никога не са работили.
За цените на наема на влаковете, те могат да бъдат закупени.
Държавниците купуват влакове от "Сименс"
без да има подходяща мрежа за пускането им в експлоатация.
Освен това плаща на частни изпълнители за работа, която така и не е направена.
Има известна предумишленост.
Първо разбиват нашето национално богатство, а след неговия упадък
го клеветят и убеждават гръцкото обществено мнение,
че може би частната фирма
е далеч по-добро решение за гръцките железници.
С извинението, че са нужни икономии,
правителството тенденциозно унищожава железниците.
Уволнява персонала за сметка на качеството,
повишава цените с над 60% и затваря голяма част от линиите.
Например по линията Аргос-Триполи-Каламата
са инвестирани няколко милиона евро,
а днес там няма влакове.
Отчитайки само печалбите и загубите,
защитниците на приватизацията подминават факта,
че железниците са преди всичко обществена услуга.
Услуга, създадена от поколения гръцки данъкоплатци.
Едно време в Гърция се национализираха частните дългове,
а днес се опитват да приватизират печалбите,
за да не могат гражданите да се възползват от обществени услуги.
Какво ще инвестират частните компании в този сектор,
за да имат право да го купят на цена, много по-ниска от неговата стойност?
Ако железниците са като учебник по история на икономиката,
водоснабдителната мрежа ни учи какво да очакваме от частния монопол.
В този сектор Париж на свой ред заплати сметката за приватизацията.
Водата е отличен пример за монопол.
Никоя компания в света не иска да има конкуренция.
Съществува само една мрежа.
Няма смисъл да се инвестира в конкурентна мрежа.
Две мултинационални компании
с огромна финансова и политическа власт - Веолия и Суез -
мечтаят за концесията над водоснабдителната мрежа в Париж.
И Жак Ширак им я предлага.
През 1985 г. Жак Ширак взима политическо решение
като кмет на Париж по онова време,
да раздели Париж на две части, от двете страни на река Сена.
След като го разделя по този начин,
дава на двете най-големи частни компании и техните дъщерни дружества
управлението на доставката и ценообразуването на водата.
Няма никакви технически или икономически причини за това.
Прави се заради идеологическото убеждение,
че частният сектор е по-ефективен.
Гражданите получават все по-високи сметки.
Цените нарастват в продължение на 15 години.
Заради това увеличение на цените, сметките набъбват с над 260%.
Истината е, че цените на водата се вдигат
без техническо или икономическо обяснение.
Когато общинският съвет се сменя през 2001 г.
с мнозинство на левицата еколозите и комунистите решават
водоснабдяването да се върне на общината.
Новата общинска фирма за вода, създадена през 2010-та,
намалява сметките с 8% и инвестира всички печалби в подобрения на мрежата.
Налице е и един много важен въпрос, въпросът за демокрацията.
Ако публичната администрация се прилага правилно, тя позволява
по-голям политически контрол от страна на гражданите на Париж.
Веолия и Суез реагират, тъй като загубват
годишен нетен доход съответно от 60 и 30 милиона евро.
Те оказват натиск върху правителството, общината и синдикатите
срещу Ан Ле Страт, започнала този процес.
Те ме смятат за въплъщение на дявола.
Битката за Париж е пример
за преплитането на интересите на мултинационални компании и политици.
Жером Моно, директор в "Лионес Дес О",
е водеща фигура в партията на Жак Ширак.
Независимо от връзките си обаче,
водните мултинационални компании губят битката срещу гражданите.
Водят се редица политически кампании и битки,
не само в Европа, а в целия свят в онзи момент.
В резултат от тези битки гражданите отхвърлят приватизацията на водата
по много решителен начин.
Но тогава ЕС обръща гръб на решенията на гражданите.
Мултинационални компании определят решенията, взимащи се в Брюксел
и Италия става следващата им цел.
Върху приватизацията на водата се провежда референдум.
В него участват 57% от избирателите
и 96% от гласувалите отхвърлят приватизацията на водата.
Гласувай с "Да".
За обществена вода.
Дори Берлускони заявява: "Не мога да приватизирам водата,
референдумът определи, че не мога да го направя. "
Правителството на Берлускони бе заменено от правителство на банкери.
Същото се случи и в Гърция.
И отново европейските чиновници казаха на италианското правителство:
"Очакваме приватизационен план и очакваме той да включва и водата!"
С тайно писмото, изпратено на новия италиански премиер,
Жан-Клод Трише и Марио Драги от Европейската централна банка
изискват това, което вече е отхвърлено от италианския народ.
Натискът за приватизация на водата е незаконен,
тя е вече отхвърлена според държавната конституция.
Става дума за фундаментално недемократичен процес -
същият е и натискът, оказван сега върху Гърция.
Говорих този уикенд с новия министър-председател г-н Пападемос
и с министър-председателя Монти.
Те са твърдо решени да изпълнят ангажиментите си,
защото разбират, че това ще донесе финансова стабилност на държавите им.
Знаем, че в страните, където МВФ отпуска "помощи",
водните услуги се приватизират.
Знаем много добре, че директорите на Суез и Веолия
са мениджъри и консултанти в МВФ.
Знаем много добре, че директорите на Суез и Веолия
са свързани с Европейската централна банка,
че в Европейския парламент много хора са платени лобисти
и прокарват интересите на тези мултинационални компании,
че хората от тези компании влизат в състава на правителствата
и когато тези правителства се сменят, се връщат на работа във фирмите.
В Гърция правителството на Папандреу назначава
за изпълнителен директор на държавната водоснабдителна фирма
бившия изпълнителен директор на Веолия -
Никос Вардис, който насърчава приватизацията й
от страна на френската мултинационална компания,
обвинявайки Гърция, че е "Съветска крепост".
Плановете за приватизация не са създадени през ерата на Тройката.
Разпродажбата на водоснабдителните мрежи на Атина и Солун
се подготвя още от правителството на Симитис,
когато мрежите са обществена собственост.
Само за едно десетилетие, сметките нарастват с повече от 200%,
докато услугите не се подобряват с 200%, а стават много по-лоши.
През 2008 г. партията Нова демокрация рестартира процеса на приватизация
и три съвместни дружества се подготвят за битката.
Те са групата Суез с Елактор,
Веолия с групата Марфин,
и испанската Акуалия с ГЕК-Терна.
Директорите на Суез посещават сградите на държавната компания за водата.
Не зная какво са обсъждали зад закритите врати.
Това, което знаем, е, че тези компании,
и по-специално Суез, са обвинени в чужбина
за корупция на държавни служители и политици
в страни от цивилизования Запад.
Ако нещо подобно е правено на други места,
то е много вероятно да се е случило и в Гърция.
Изборите прекъсват и временно отлагат
приватизацията на Солунската водоснабдителна компания.
Ако бъдете избран, ще продължите ли процеса на приватизация,
или не сте съгласни с приватизацията?
Ние сме против приватизацията на водата.
Това е поредното неизпълнено обещание в кампания на правителството на ПАСОК.
След изборите правителството продължава
с плановете за приватизация на двете печеливши предприятия:
Атинската и Солунската водни компании.
Основният аргумент на правителството
и компаниите, интересуващи се от водата,
е, че те няма да купят нашите реки и извори,
да ни вземат мрежите и да си заминат.
Мрежите си остават тук. Точно както Акрополът си стои тук.
Те само ще поемат управлението,
поддръжката, дистрибуцията и фактурирането на сметките.
Защитниците на приватизацията обаче забравят да споменат,
че разходите по модернизиране на мрежата ще продължат да се плащат от гражданите.
Затова компаниите нямат причина да поддържат тази мрежа.
По-малката поддръжка означава печалба за частната фирма;
а унищожената инфраструктура ще бъде оправена от гръцките граждани.
Печалбата отива в частната фирма,
а щетите са за сметка на гръцкия данъкоплатец.
Като своя учител-магьосник
и Европа ще плати за приватизацията на инфраструктурите си.
Пазарните сили показват истинското си лице
дори и в родното място на неолиберализма - САЩ.
В края на 90-те години
Калифорния дерегулира пазара на електроенергия.
Но тази дерегулация предизвиква
често спиране на електрическата енергия.
Илюзия е, че има конкурентен пазар на електричеството и природния газ.
Това е просто невъзможно.
Те са естествен монопол.
Само по една мрежа могат да влязат в дома ви.
Това е основен принцип в икономиката.
Ако някой притежава естествен монопол,
липсват конкурентни сили, които биха могли да дисциплинират производителя.
Тогава е нужна друг вид регулаторна структура,
в противен случай фирмите просто задължително ще крадат.
В историята на САЩ цената на енергията винаги е била строго регламентирана.
През 90-те започват да променят тази ситуация.
Дерегулираха създаването, управлението
и собствеността на производството на енергията,
като оставиха преноса и разпределението на общините.
Енергийните компании могат да вдигат цената на тока неконтролируемо.
За да постигнат това, развиват сложни стратегии за измами с кодови имена.
В "Енрон" брокерите използват кодови имена
като "взимай и бягай", "къс пас", "пълна гушка" и "дебеланко".
"Дебеланко" идва от името на атомната бомба, пусната над Нагасаки.
Фирмите дори спират производството на електроенергия,
за да създадат изкуствен недостиг и цената на киловат час да се вдигне.
"Лас Вегас Коджън", Рич на телефона. - Здрасти, Рич, Бил от "Енрон" е.
Става дума за следното:
Искаме да сте малко по-креативни.
Измислете причина да прекъснете тока.
Добре, можем да прекъснем заради някаква поддръжка.
Хората от "Енрон" се смеят,
докато прекъсват електричеството и увеличават сметките на възрастните.
Верно ли искат да им върнете шибаните пари обратно, момчета?
Всички пари, които сте откраднали от бедните баби в Калифорния?
Да, баба Мили, човече.
Сега си искала шибаните пари за целия този ток,
начислен й чак в задника за шибаните 250 долара на мегават час.
Друг проблем са игрите на пазарите.
Чрез тях те печелят пари за ток, който никога няма да доставят.
Точно това се случва, когато цените се покачват със стотици,
а в пиковите моменти и с хиляда процента.
Енрон разбива системата.
Дълбоко. Но не е само Енрон.
Идеята, че само Енрон е гнила ябълка, е погрешна.
Всичките най-големи 6 компании са замесени в измами.
Енрон нямаше как да действа сама.
В Калифорния гражданите плащат цената на експеримента,
когато пазарните сили оставят милиони от тях буквално в тъмницата.
Първото спиране на тока е през юни 2000 г.
Просто производителите не желаеха да продават
на цените, които им се плащаха дотогава
и дръпнаха шалтера.
Дерегулацията на енергийния пазар в Калифорния
е наложена под огромния натиск на големите фирми.
Но дори и те понасят загуби от дерегулацията.
Иронията е, че най-големите потребители на енергия са точно най-едрите компании,
които най-силно призоваваха за дерегулация.
И когато удари енергийната криза, се оказаха най-засегнатите от нея,
имайки предвид количеството на консумираната от тях енергия.
Тъй като цените на дребно следват лудата спекулативна игра на борсите,
системата започва да се срива.
Колкото повече енергия владеят, толкова повече пари губят
и то все по-бързо.
Много скоро един от двамата доставчика на енергия в Калифорния обяви фалит,
а другият се оказа на ръба на банкрута.
Затова се върнахме към регулациите.
Ако оставим тези неща на пазара, цените стават абсурдно високи,
точно както стана в Калифорния.
За да се установи демократична икономика,
предприятията трябва да са държавни и да се управляват демократично.
Монополните фирми не бива да ни държат в ръцете си.
Европа ще изживее своя собствен тъмен период
заради дерегулацията и приватизацията на енергийния пазар.
Дерегулацията започва с Договора от Маастрихт,
когато ЕС обещава подобряване на услугите и понижаване на цените.
В Европейския съюз, когато пазарът се освободи,
всеки производител или доставчик на енергия
ще получи достъп до съществуващата разпределителна мрежа,
за да снабдява своите клиенти, а това ще насърчи конкуренцията.
До 2006 г. никоя частна компания не инвестира в електричеството.
Това е основна държавна инфраструктура,
нуждаеща се от високи инвестиции на капитали, които се връщат бавно.
Няма я лесната и бърза печалба, интересуваща частните фирми.
Ето защо постепенно от 2000 до 2006 година,
за да стане привлекателен този пазар за частните инвеститори,
потребителските сметки нарочно биват увеличавани.
Данъкоплатците не само трябва да плащат по-високи сметки -
без да го знаят, те субсидират частните производители на енергия.
"Митилинаос" притежава петролните рафинерии Алоумина и Лацис.
Те се нуждаят от електричество, затова създават
звена за производство на електроенергия за техните собствени компании.
Обаче осъзнават, че вместо сами да я използват, могат да спечелят повече.
Започват да продават електричество на държавната електрическа компания
за 100 евро на мегават час,
докато държавната електрическа компания продава електричеството
на тях и другите индустрии за 43 евро.
В случай на фотоволтаична енергия, държавата я купува за 51 цента,
а я продава за 11 цента на киловатчас.
Поради постоянното увеличение на сметките, частните фирми осъзнават,
че могат да печелят и от доставката на електричество.
Хелас. Най-добрата частна енергийна компания е тук.
Д-р Лапрос, ревматолог, и г-жа Фотини
сменят енергийния си доставчик, без да сменят електромера си.
Така в един момент се появяват и частните доставчици на електроенергия.
Доставчик всъщност означава посредник.
Те продават просто въздух.
С дружествен капитал от 60 хиляди евро, твърде малка цифра,
всеки може да получи лиценз за доставка на електроенергия.
Стани компания, произвеждаща енергия от възобновяеми източници.
Откъде взимат енергията от възобновяеми източници, която рекламират?
От държавната компания.
На първо място, частните фирми трябва да гарантират,
че имат електроенергията, която обещават да продават.
Но ЕС ги освобождава от това задължение.
Те не трябва да гарантират,
че имат това, което са заявили, че ще продават!
Гръцкият орган за контрол на енергийния сектор
отваря вратите пред компаниите,
сред които се появяват и гръцките аналози на "Енрон".
Издадени са 63 лиценза.
Най-големите такива доставчици са "Енерга" и "Хелас Пауъл".
И двете компании не връщат на обществения сектор дотациите,
получени за производството и доставка на електроенергия.
В един момент престават да плащат всичко,
дори и сумата за енергията,
която закупуват по силата на договора.
Те си прибират данъците, добавени към сметките за електроенергия,
и парите заминават направо в Швейцария.
Случаите с "Енерга" и "Хелас Пауъл"
са само върхът на айсберга от милиони евро,
които гръцките граждани плащат за щетите от дерегулацията.
През 12-те години на дерегулация на енергийния пазар
нито намалява бюрокрацията, нито се подобряват услугите,
нито спада необходимостта от изкопаеми горива.
Напротив, енергийната зависимост на страната нараства,
а сметките се увеличават с над 80%.
Данъкоплатците са първите жертви.
Но работниците също са засегнати.
Преди дерегулацията на пазара, започнала 98-99 година,
държавната компания има 35 хиляди служители, а днес тя има 22 хиляди.
Персоналът е съкратен значително
и е заменен от частни фирми - изпълнители,
техните служители и различни работниците с временни договори.
Изпълнителите не се интересуват много по отношение на качеството.
Точно обратното, печелят повече,
ако не влагат в техническото обслужване.
Също така има много инциденти.
Почти няма година без два, три или четири смъртоносни инцидента.
Безразлични към обществената полза и последствията за обществото,
партиите, подкрепили дерегулацията, сега призовават
за приватизация на държавната електрическа компания.
Нейната реална стойност, според официални данни,
е 16-17 милиарда евро.
А на колко е оценена на гръцката фондовата борса?
750-800 милиона евро.
Петият й клон е планиран да бъде построен в Птолемаида
на стойност от 1,5 милиарда.
Цялата компания ще бъде продадена
на по-ниска цена от цената на един неин клон.
Гръцките хора са платили изграждането
на електроенергийна мрежа, достигаща дори най-малкото село,
а тази мрежа сега ще бъде експлоатирана от частни фирми.
Повечето от тези частни фирми
изсмукват държавата и взимат, вместо да дават.
Държавната компания не е построена от частния сектор.
Тя работи от 60 години, благодарение на парите на обществото.
Тя донесе електричество в цялата страна.
Тя е наша и не можем да я подаряваме.
Много примери от цял свят доказват,
че приватизацията носи негативни последствия
за гражданите, работниците и услугите.
Днес приватизацията се представя като необходимост
за справяне с дълговата криза.
По този въпрос, дори защитниците на приватизацията са песимисти.
По време на икономическа криза приватизацията не е добро решение,
тъй като тя веднага води до съкращения и безработица.
И най-лошото нещо, което можете да направите по време на криза,
е да дадете възможност на работодателите да уволняват наред.
Така за един кратък период ще направите повече печалба,
първата година ще спестите от заплатите, но след това ще изгубите печалбата си.
От икономическа гледна точка, краткосрочно ще спестите капка в океана,
а в дългосрочен план ще изгубите много.
Световната криза, създадена от частния сектор,
се превръща в претекст за присвояването на обществените активи.
Атаката понякога е замаскирана.
Приватизацията не се отнася само до случаите,
когато всички услуги се отнемат от държавата
под формата на, да речем, концесии.
Един вид приватизация е и фактът, че университетите се оценяват
не спрямо нивото на образование, което осигуряват,
а спрямо това, колко е полезно определено образование за пазара.
Университетите би трябвало да бъдат обществени,
но принудително се адаптират към изискванията на пазара.
В момента наблюдаваме процес на асимилация,
при който държавните университети все повече заприличват на частните -
търсещи печалба фирми, опитващи се да продават образованието.
Основният принцип в общественото образование, е,
че образованието не е стока.
То е право на всеки гражданин.
Пипалата на приватизацията се простират
дори до това, което Маркс нарича "всеобщ интелект",
а именно натрупаните социални и технологични знания,
които създават богатството на обществото.
Как Бил Гейтс е станал най-богатият човек в света?
Точно чрез приватизацията на общото. В какъв смисъл?
Бил Гейтс ни продава нещо, представляващо общо пространство,
което използваме, за да общуваме, да си разменяме информация.
Не само знания, но и всичко останало - новини, интернет.
Днес, за да контактуваме един с друг,
навлизаме в притежаваното от Бил Гейтс пространство.
В крайна сметка, усилията да се приватизира всичко
водят до появата на силна съпротива на хората,
които осъзнават, че всичко може да се промени,
ако има такава политическа воля.
Проблемите на икономиката не са законови, те са политически.
Когато се вземе политическо решение, всеки закон може да бъде променен.
Страни като Аржентина, Боливия, Еквадор
се опитват да излязат от частната, приватизирана система.
В някои случаи са просто принудени да го направят.
В момента в Европа се връщат към одържавяването.
В Германия през последните две години
се върви към пълно одържавяване на електричеството.
За да отговорим на приватизацията, обаче,
не бива да се връщаме към ситуацията, който ни докара дотук.
Събуди се! Стани!
Целта е обществената собственост да бъде контролирана
от тези, които са я създали: работниците.
Смятам, че трябва да се поучим от миналото
и структурите на управлението трябва да бъдат по-демократични.
Правилата трябва да се издигат отдолу, а не отгоре.
Гръцкият народ трябва да се бори за това, защото, ако то не стане,
той няма да бъде в състояние да се изправи на крака.
Надявам се гръцкият народ да се бори.
И се надявам европейските работници да го подкрепят.
Искам да кажа на гръцките студенти и работници
да се съпротивляват по всички възможни начини.
Не, вие не сте жертви, или по-скоро сте жертви,
но точно затова трябва да въстанете!
Дали съвременният човек ще успее да се пребори с тенденцията си
да бъде неактивен и да търпи мълчаливо?
Преди хиляди години Тукидид е казал:
Изборът е между свобода и спокойствие. Вие трябва да изберете.
Или ще бъдете свободни, или спокойни.
Не можете да бъдете и двете.
Превод и субтитри Даниела Пенкова
Този филм е създаден от гражданите на Гърция и света.
Благодарим ви! www.catastroika.com
www.dokumentalni.com kolibka.com