Tip:
Highlight text to annotate it
X
Translator: Galya Nikolova Reviewer: Anton Hikov
Много съм доволен да бъда тук днес
и да ви разкажа как можем да възстановим
увредения мозък,
и съм особено въодушевен от тази тема,
защото самият аз съм невролог.
Вярвам, че това ни дава един от най-добрите начини,
по които можем да предложим надежда
за пациенти, които водят живот с разрушителни
и все още нелечими заболявания на мозъка.
Ето го проблема.
Виждате снимката на пациент
с болест на Алцхаймер
и до нея на здрав мозък
и това, което е очевидно е, че в болния от Алцхаймер мозък
ограденото в червено, има очевидно увреждане -- атрофия, белег.
Мога да ви покажа и еквивалентни снимки
от други заболявания: множествена склероза,
болест на Паркинсон,
дори болест на Хънтингтън
и те всички биха показали подобна картина.
И всички тези заболявания представляват
една от най-големите заплахи за общественото здравеопазване в съвременността.
И цифрите тук наистина са зашеметяващи.
Във всеки момент днес има 35 милиона души,
живеещи с едно от тези състояния,
и ежегодната цена глобално
е 700 милиарда долара.
Само помислете.
Това е повече от един процент
от глобалния брутен вътрешен продукт.
И става все по-лошо,
защото тези цифри се увеличават,
понеже това са в голяма степен
болести на стареенето, а ние живеем все по-дълго.
Така въпросът, който наистина трябва да си зададем,
е защо, знаейки унищожителното влияние на тези болести
за индивида,
освен величината на обществения проблем,
защо няма още ефективно лечение?
Сега за да помислим върху това,
първо трявба да ви направя встъпителен курс
за начина на работа на мозъка.
С други думи, трябва да ви кажа
всичко, което съм научил в медицинския факултет.
(Смях)
Но повярвайте, то няма да е дълго.
Окей? (Смях)
И така мозъка е ужасно прост:
състои се от четири клетки,
и две от тях се виждат тук.
Това е нервната клетка,
а това е миелиновата клетка,
или изолиращата клетка.
Казва се олигодендроцит.
И когато тези четири клетки работят заедно
здрави и хармонични,
те създават необикновена симфония от електрическа активност
и това е електрическата активност,
която е в основата на способността ни да мислим, да имаме емоции,
да помним, да учим, да се движим, чувстваме и така нататък.
Но също така всяка от тези четири вида клетки
поотделно или заедно, може да се повреди или да умре
и когато това се случи, получаваме увреждане.
Получава се грешно свързване.
Получават се прекъснати връзки.
И това се вижда в по-бавната проводимост.
Но в крайна сметка това увреждане ще се прояви
като болест очевидно.
И ако започващата да умира нервна клетка
е двигателен нерв например,
получаваме двигателно неврологично заболяване.
Сега бих искал да ви дам реална житейска илюстрация
за това какво се случва с двигателното неврологично заболяване.
Това е мой пациент на име Джон.
Срещнах го съвсем скоро миналата седмица в клиниката.
Помолих Джон да ми разкаже малко за своите проблеми,
които са довели до първичната диагноза
за двигателно неврологично заболяване.
Джон: За първи път съм диагностициран през октомври 2011,
и основния ми проблем беше с дишането,
имах затруднения да дишам.
Сидхартан Чандран: Не знам дали го разбрахте, но Джон ни казва,
че затрудненията му с дишането
са довели в крайна сметка до диагнозата
за двигателно невронно заболяване.
Сега са минали 18 месеца от диагнозата,
и сега попитах Джон да ни каже нещо
за сегашното си положение.
Джон: Сега аз имам влошено дишане,
имам слабост в ръцете, дланите и краката.
В общи линии съм в инвалиден стол през повечето време.
СЧ: Джон ни казва, че е в инвалиден стол
през повечето време.
Това, което двата клипа показват
е не само ужасните последици на заболяването,
но също така ни казват нещо
за ужасно бързото развитие на болестта,
защото само за 18 месеца
здрав възрастен мъж е прикован
към инвалиден стол и зависим от аспиратор.
Да го признаем, Джон може да е баща на всеки от нас,
брат или приятел.
Това се случва, когато двигателните нерви умират.
Но какво се случва, когато миелиновите клетки умрат?
Получава се множествена склероза.
Скенера отляво
е илюстрация на мозъка
и това е карта на връзките в мозъка,
и върху нея са наложени
зоните на увреда.
Наричаме ги лезии на демиелинизация.
Но те са увреждания и са в бяло.
Сега знам какво си мислите.
Мислите си: "Боже мой, този човек дойде
и каза, че ще ни говори за надежда,
а само ни показа доста мрачна
и потискаща история."
Казах ви, че тези заболявания са ужсяващи.
Те са разрушителни, цифрите се покачват,
разходите са смешни и най-лошото е,
че нямаме лечение. Къде е надеждата?
Знаете ли какво? Мисля, че има надежда.
И надеждата е в тази следваща секция,
в тази мозъчна секция на някой с множествена склероза,
защото това, което тя показва
е, удивително, че мозъкът може сам да се възстанови.
Просто не го прави достатъчно добре.
И отново, има две неща, които искам да ви покажа.
Първото е увредите на този пациент с множествена склероза.
И отново това е една от тези бели маси.
Но важното е, че зоната оградена в червено,
подчертава зона, която е бледо синя.
Но тази бледо синя зона някога е била бяла.
И така тя е била увредена. И сега е възстановена.
Само за яснота: това не се дължи на лекарите.
Това е въпреки лекарите, не благодарение на тях.
Това е спонтанно възстановяване.
Това е изумително и се случва,
защото има стволови клетки в мозъка,
които даже могат да създадат нов миелин, нова обвивка,
която да покрие и защити увредените нерви.
И това наблюдение е важно поради две причини.
Първата е, че предизвиква една от общоприетите идеи,
които учим в медицинското училище,
или поне учех, признавам, през миналия век,
която е, че мозъка не може сам да се възстановява.
за разлика от, да речем, костите или дробовете.
Но всъщност той го прави, за жалост не достатъчно добре.
И другото нещо, което прави,
и то ни дава много ясна посока за търсене на нови терапии --
искам да кажа, не е нужна ракетна наука
да разбереш какво става тук.
Просто трябва да се намери начин
да подпомогнем ендогенния, спонтанен процес, който така или иначе се случва.
И така въпросът е защо, след като знаем,
от известно време за това,
защо нямаме това лечение?
И това донякъде отразява сложността
на развитието на лекарствени средства.
Може да помислите, че правенето на лекарства
е доста скъп, но рискован залог,
и вероятностите са приблизително такива:
10 000 към едно срещу тях,
защото трявба да провериш 10 000 съставки
и да определиш потенциалния победител.
И после трябва да прекараш 15 години
и да похарчиш 15 милиарда долара,
и дори тогава може да няма резултат.
Затова въпросът за нас е
можем ли да променим правилата на играта
и можем ли да променим шансовете?
И за да стане това трявба да помислим,
къде е крайния изход на откриването на това лекарствено средство?
И един от възможните изходи е в ранните етапи на търсене на лекарство.
Цялото това изследване се прави в животинските модели.
Но ние знаем, че вярното изследване за човека е върху човек,
да цитирам Александър Поуп.
И така въпросът е, можем ли да изучим заболяванията,
използвайки човешки материал?
И разбира се, абсолютно е възможно.
Можем да използваме стволови клетки
и по-специално човешки стволови клетки.
И човешките стволови клетки са тези изумителни,
но прости клетки, които могат две неща:
могат да се самообновят или размножат,
но също могат да се специализират
в костни, дробови, или, решаващото, нервни клетки,
може би дори двигателни нервни клетки
или миелинови клетки.
Предизвикателството отдавна е
дали можем да използваме възможностите,
несъмнените възможности на стволовите клетки
за да реализираме тяхното обещание
за регенеративна неврология?
И мисля, че сега можем, и причината да можем
е защото е имало няколко големи открития
в последните 10, 20 години
Едно от тях беше тук в Единбург
и това е единствената овца-знаменитост, Доли.
Доли беше създадена в Единбург,
и Доли беше пример
за първото клониране на бозайник
от възрастна клетка.
Но мисля, че още по-важния пробив
за целите на нашата днешна дискусия
е направен през 2006 от един японски учен,
на име Яманака.
Това, което Яманака направи
във фантастична форма на научно готварство,
беше, че той показа как четири съставки,
само четири съставки,
могат ефективно да преобразят всяка клетка, възрастна клетка,
в главна стволова клетка.
И значимостта на това е трудно да бъде преувеличена,
защото тя показва, че от всеки в тази стая,
но най-вече от пациентите,
сега можем да генерираме
предварително подготвен комплект резервни части.
Вземете кожна клетка, направете я на главна клетка с много възможности
и после можете да направите тези клетки
които са нужни за съответното заболяване,
едновременно за изучаване, но и с възможност да лекуват.
Идеята за това в медицинското образование --
това е повтаряща се тема, нали, медицинското образование? --
би била смешна,
но тя е абсолютна реалност днес.
И аз виждам в това крайъгълен камък
за регенерацията, възстановяването и надеждата.
И докато сме на тема за надеждата,
за тези от вас, които може да не са успели в училище,
за вас също има надежда,
защото това е училищния доклад на Джон Гердън.
["вярвам, че той има идеи да стане учен; при сегашните му оценки това е доста смешно."]
Те не са го ценяли особено тогава.
Но може би не знаете, че той получи Нобеловата награда за медицина
само преди три месеца.
Да се върнем към проблема,
какви са възможностите на тези стволови клетки,
на тази пробивна технология,
за възтсановяване на увредения мозък,
която да наричаме регенеративна технология?
Мисля, че има два начина да се обмисли това:
като фантастично откритие на 21 век в лекарственото изследване,
и/или като терапевтична форма.
Искам да ви кажа малко за тях
в следващите няколко минути.
Лекарствено откритие в съд -- така хората
често говорят за това.
Много е просто: вземате пациент със заболяване,
да кажем двигателно нервно заболяване,
и вземате кожна проба,
правите плурипотентната промяна,
за която вече споменах,
и генерирате живи двигателни нервни клетки.
Това е просто, защото
това правят плурипотентните клетки.
Но най-важното е, че тогава може да сравните тяхното поведение
с техните еквивалентни здрави аналози,
в идеалния случай от незасегнат роднина.
По този начин наблюдавате гентичната разновидност.
Точно това направихме ние тук.
Това беше сътрудничество с колеги:
в Лондон, Крис Шоу; в Съединените щати, Стив Финкбайнър и Том Маниатис.
И това, което виждате, е изумително,
това са живи, растящи, двигателни нервни клетки,
от пациент с двигателно неврологично заболяване.
В случая е наследствена форма.
Само си представете това.
То е било немислимо преди 10 години.
Затова освен че ги виждаме да растат и извършват процеси,
можем също да ги направим флуоресциращи,
но най-важното, можем да наблюдаваме тяхното индивидуално здраве
и да сравняваме болните нервни клетки
със здравите такива.
И когато направите всичко това и го съберете,
разбирате, че болните такива,
които са представени в червената линия,
имат два пъти и половина по-голяма вертоятност да умрат
от здравите им аналози.
И най-важната част на това е, че тогава имате
фантастичен способ да откривате лекарства,
защото това, което ще искате от лекарствата,
и можете да го направите в голяма по мащаб,
автоматизирана скринингова система,
тогава ще искате от лекарствата следното:
намерете ми лекарство, което да направи червената линия
по-близка до синята линия,
защото това лекарство ще бъде добър кандидат
който може би би могъл да се изпитва директно върху хора,
и почти да заобиколи този недостатък,
за който ви говорих в изследването на лекарства
чрез животинските модели,
ако това е смислено. Това е фанатстично.
Но искам да се върнем
към това как можем директно да употребяваме стволови клетки,
за да възтсановяваме увредената тъкан.
И отново има два начина да стане това --
и те не са взаимнно изключващи се.
Първото, и струва ми се в дългосрочен план
това, което ще даде повече ползи,
но все още не е видяно в тази светлина,
е да се мисли за клетките, които вече
са в мозъка, аз говорих за това.
Всички имаме стволови клетки в мозъка,
дори и в заболелия мозък,
и сигурно умния начин
е да намерим средство да промотираме и активираме
тези клетки, които вече имаме,
да реагират и отговарят адекватно на увредата
и да я премахнат.
Това е бъдещето.
Ще има лекарства, които ще правят това.
Но другия начин ефективно да въвеждаме клетки,
да ги трансплантираме вътре,
да сменяме умиращи и изгубени клетки, дори в мозъка.
искам да ви разкажа за един експеримент,
това е един клиничен опит,
който наскоро свърши,
който е с колеги в UCL (Лондонски университетски колеж),
специално Дейвид Милър.
Това изследване е много просто,
ние взехме пациенти с множествена склероза
и зададохме прост въпрос:
Дали стволови клетки от костен мозък
могат да защитават своите нерви?
Така ние взехме костния мозък,
отгледахме стволови клетки в лабораторията,
и после ги инжектирахме обратно във вените.
Опростявам напълно нещата.
Отне пет години на доста хора, разбирате ли?
Това ме накара да побелея
и ми създаде всякакви проблеми.
Но концептуално, в основата си е просто.
Вкарахме ги във вените, нали?
И за да измерим дали е успешно или не,
измерихме оптичните нерви
като свой изходен показател.
Това е добра мярка в множествената склероза,
защото за жалост пациентите с МС
страдат от проблеми със зрението --
загуба или влошено зрение.
Затова измерихме зрителните нерви
с Дейвид Милър и скенера
три пъти -- 12 месеца, шест месеца,
и преди вливането --
и можете да видите бавно понижаващата се червена линия.
Това показва как оптичния нерв се свива,
което има смисъл, понеже неговите клетки умират.
После направихме вливането на стволови клетки
и повторихме два пъти измерването --
три месеца и шест месеца --
и почти за наша изненада,
линията се качва нагоре.
Това показва, че интервенцията
е била защитна.
Аз не мисля, че случилото се
е клетките да са създали нов миелин
или нови нерви.
Мисля, че те просто са подсилили
наличните стволови клетки, или предхождащите ги клетки,
да си свършат работата, да поставят началото на нов миелин.
Така това доказва концепцията.
Много съм развълнуван от това.
Искам само да довърша темата, с която започнах,
която е регенерацията и надеждата.
Попитах Джон
какви са надеждите му за бъдещето.
Джон: Надявам се
някога в бъдещето
посредством изследванията, които правите,
да намерим лечение
чрез което хора като мен да водят нормален живот.
СЧ: Искам да кажа, това говори много.
Но искам да свърша преди всичко балгодарейки на Джон --
благодарейки, че позволи да споделим
неговите мисли и тези клипове с всички вас.
Но също искам да допълня Джон и другите,
че моя възглед е,че има надежда.
Вярвам, че технологиите
като стволовите клетки, които опитах да ви обясня,
наистина дават истинска надежда.
И наистина вярвам, че деня, в който ще можем
да възстановяваме мозъка,
е по-скоро, отколкото мислим.
Балгодаря.
(Аплодисменти)