Tip:
Highlight text to annotate it
X
Изящната красота и изтънченост на египетските находки
ни очароват.
Как да разгадаем кодът, заложен във всеки един предмет?
Как символиката в египетското изкуството
разкрива тяхната културна стойност?
Какви древни тайни все още са скрити от погледа ни?
ШИФЪРЪТ НА ПИРАМИДИТЕ
ЕПИЗОД 4 СЪВЪРШЕННИЯТ ЧОВЕК
Знанията ни за културата на древните египтянини са ограничени.
При вида на оставените от древните хора артефакти,
става очевидно, че техните ценности, обичаи и вярвания,
са се различавали от днешните.
Историческите книги са пълни с разкази за войни, нашествия,
с патриархален начин на живот и мислене.
Въпреки това изглежда, че Древен Египет се е радвал на дълги периоди на мир и благоденствие,
в дълбоко единение с природата и духа.
Как да си обясним тази промяна?
Това, което наричаме история, започва преди около 6000 години,
и по същество е преход към нова социална организация,
с йерархична власт, войнствени божества,
войнствена митология и система на управление.
Древноиндийските веди
говорят за велики времеви цикли с продължителност от 26 000 години,
състоящи се от Светли епохи на възход и Тъмни епохи на упадък.
В Епохите на възход ние сме в равновесие с природата,
хората говорят за общуване с боговете и за контакти с тях.
На практика, всички антични цивилизации имат истории за богове.
Ще видите и много матриархални култури в онова отдалечно минало.
В Тъмните епохи пък имаме брутален, патриархален тип управление.
Мисля, че ни е трудно да разберем древните египтяни, защото
имаме този патриархален модел на повърхността
и го възприемаме през призмата на собствената ни култура.
Винаги ли в културите по света е доминирал мъжа, патриархатът?
Ако не, как е изглеждала матриархалната система?
Матриархатът не е противоположност на патриархата,
където жените подтискат и контролират мъжете.
Той се основава на равновесието между женското и мъжкото начало
и на хармонията с природата.
Пример за това е Древен Египет, който самите египтяни са наричали
"земята Кемет".
Хаким Ауиан има познания относно овластените хора в древността.
В социалната система на Древен Египет,
властта и традициите са били запазена територия на майката.
Майката е учител.
Не бащата, както в патриархалната система. Това е матриархат.
Тя е богиня, тя е всичко... в къщата.
Безбройните открити артефакти ни показват високият статус на жените.
Изглежда, че те са имали същият статус като този на мъжете,
ако ли не и по-висок.
В музеите има статуи,
в които ще забележите, че жената е поставила ръка на рамото на мъжа.
Това означава ли, че те са равни?
Не !
Жената е заемала по-високо положение в семейството.
Поставяйки ръката си на рамото на мъжа, тя заявява: "Това е мое!"
Също така, на някои древни скулптури можем да видим
женски перуки върху главите на мъже,
които ги превръщат по-скоро в жени, отколкото в мъже.
Мъжките перуки са били с различна дължина на косъма, на стъпки.
Женските са били разделени по средата, гладки и с еднаква дължина.
Когато един мъж е носел женска перука,
това е било индикация за неговото високо положение в обществото.
Само мъже надарени с мъдрост са носели женски перуки,
като писари, лекари т.н.
Ако се върнем във времената на Старато царство, ще открием
свидетелства за равенството на половете.
Богините са почитани ревностно, наред с другите богове,
като например Хатор, която не е изключение.
Тя е единственото божество,
което има собствен архитектурен елемент в храмовите колони.
Така че Богинята-майка, великото женско начало,
е била много важна част
от религиозната символика и доктрина на Древен Египет.
Няма никакво съмнение в това.
Жените са могли да притежават собственост подобно на мъжете
и да се развеждат също толкова лесно, като мъжете.
От всички високоразвити цивилизации, които познаваме,
вероятно именно в Египет жените са живеели най-добре.
Може би разглеждаме Древен Египет от патриархална гледна точка.
Нека да оставим на символите и артефактите да разкажат своята история.
Фреските, които виждаме по стените на храмовете
и на каменните плочи в музеите по цял свят,
ни разказват своята собствена история.
Едни и същи образи се повтарят често в египетското изкуство.
Като се научим да тълкуваме тези символи,
можем да погледнем назад във времето,
разчиствайки наслоенията от патриархата,
които замъгляват погледа ни към древната история.
Тогава, ще можем да започнем да се разчитаме посланията,
които древните са ни оставили.
Трябва да приемем,
че се занимаваме с период от преди най-малко 5000 години.
И малкото, което знаем за него, идва от древните текстове, написани
в много окултен и езотеричен стил...
не са предназначени за нас.
Тайните на древните египтяни не са били за простолюдието.
Те са написани за много малък елит от хора, които в продължение
на много дълги години са се учили да разбират тези текстове.
Това са били високо посветени хора, които са били обучени
и са преминали през различни тестове на инициация,
помогнали им да придобият мъдрост и да победят страховете си,
да намерят баланс - телесен, умствен и емоционален.
Посветените са били ученици, които са получавали елементарно обучение
в тайните традиции за космическите цикли.
Достигайки високо ниво на съзнание,
те се научавали да уважават различните аспекти на своята същност,
представена от мъжкото и женското.
Те са го наричали още тайното женско и мъжко начало,
което в чистата му форма, е свързано с двете полукълба на мозъка.
Женското съзнание съответства на дясното полукълбо
и лявата част на тялото.
От друга страна, мъжко съзнание съответства на лявото полукълбо
и дясната страна на тялото.
Патриархалното съзнание се фокусира върху историята,
линейното време, догмата, рационализма,
будната реалност и науката.
Матриархалното съзнание е фокусирано върху вечността,
времевите цикли, ритуалите, магията,
измененото състояние на съзнанието и изкуството.
Ако разгледаме изкуството,
ще видим персонажи, чийто крак почти винаги е леко изнесен напред.
Понякога правят голяма крачка напред.
На всяка една сцена, богините леко са пристъпили с лявият си крак,
показващо ни връзката на женското с вечността и магията.
Фараонът пък, прави широка крачка напред с десния си крак.
Това показва, че в него преобладава мъжкото.
Също така, често виждаме изображения с две леви ръце.
Предполагало се е, че това е просто стилистичен канон.
Но не бива да налагаме нашите представи на египетското изкуство.
Левите ръце означавали да даваш, а десните ръце - да взимаш.
В нашата култура практически сме заличили женското начало,
за сметка на мъжкото.
Четене, писане и смятане...
изкуството и музиката не са толкова важни.
Това нарушава балансът в нашето общество.
Древните са знаели, че не могат да развият високо ниво на съзнание, без да е постигнат баланс.
Затова са почитали характерните качества и на двете страни.
И когато говорим за свещеното женско и мъжко начало,
имаме предвид, че това е най-висшата форма на уважение,
където жената е била във вътрешен баланс с женската и мъжката си същност,
а мъжът и той да е в баланс със своите две същности.
Балансът между свещеното женско и мъжко начало,
е проникнал дълбоко в египетския символизъм.
Виждаме богове и богини държащи кука, млатило и жезъл
в различни комбинации.
Куката символизира емоционалното равновесие.
Млатилото - балансирането на разума.
А жезълът изразява хармонията в тялото.
Веднъж щом тялото, разума и емоциите бъдат хармонизирани,
е можело да се развива съзнанието.
Забележете, че на жезълът винаги е имало глава на птица
и подобна на вила основа.
Жезълът никога не докосва земята.
Това означава, че ние сме духовни същества, имащи земен опит.
Ние сме се въплътили тук,
но нашите души могат да излизат извън пределите на Земята.
Египетските храмове са места, където се е извършвала духовна дейност.
Арка с крилат диск се намира винаги над входа на храмовете.
Крилатият диск изобразява лешояд и змия.
Змията е символ на мъжкото,
а лешоядът на женското.
Женската и мъжката природа е трябвало да са в равновесие.
Низшето Аз е трябвало да се покори на висшето Аз
за да влезе в свещеното пространство.
Това означава, че всекидневното Его трябвало да отстъпи на заден план,
за да може висшето Аз да се свърже с космическите енергии.
Лешоядът може да лети, а змията - не.
Но и двата вида имат едни и същи... жлези.
Животът е базиран на жлезите.
Жлезите изпълняват една от най-важните функции в човешкия организъм.
Едно от най-зле изучените страни на човешката физиология, днес,
са жлезите в ендокринната система.
Жлезите отделят хормони, които регулират репродукцията,
фертилитета и плодовитостта,
които са имали огромно значение в египетската идеология.
Древните са имали добра представа за енергийната система в тялото, или чакри
както са ги наричали индийците, и че тя е била свързана с жлезите.
Древните учения говорят за седем енергийни центъра в тялото (чакри).
Съществува паралел между концепцията за чакрите
в енергийният център на тялото
и нашите жлези.
Изглежда, че това са два различни способа за описване на едно и също нещо -
духовен и научен.
Древните египтяни са имали цялостно разбиране за важността на жлезите
и за централната им роля в репродукцията и подсъзнанието.
Ако можехме да декодираме символите,
щяхме да видим светостта на раждането,
често наблюдавано в древноегипетското изкуство.
Когато видите момче или мъж,
вие виждате нещо като бутилка на главата му.
Това не е бутилка,
не е и бялата корона, символизираща Горен Египет,
както го интерпретират моите колеги учени.
Не !
Това е една от жлезите в човешкото тяло, известна като тимус, която е зад белите дробове.
Тимусната жлеза е най-активна, когато бебето е в утробата.
Тя продължава да функционира до пубертета,
след това започва да се свива и атрофира,
докато спрем да сме фертилни (плодовити).
Тя е най-същественият активатор на съзнанието.
Червената корона е друга жлеза... матка, плацента...
Тимусът и матката са свързани
с жизнения цикъл.
Когато видите двойна корона, червената е матката и плацентата
а бялата корона е тимуса, който въздейства на матката.
Това са символи на жлези!
В началото на ХХ век, алхимикът Швалер Де Любич
публикувал труда си "Храмът на човека".
В него той демонстрирал, че архитектите на храма в Луксор
са използвали свещена геометрия,
която отразявала точните пропорции на човешкото тяло.
Както във всички египетски храмове, най-свещеното помещение
е било разположено в задната част на храма,
Светая Светих,
което съответства на епифизната жлеза.
Когато е активна, епифизната жлеза стимулира прехода към
по-високо ниво на съзнание.
Ако храмовете са метафора на човешкото тяло,
то епифизата съответства на Светая Светих.
На входовете в най-свещената част на храма,
се извисяват колони, украсени със символите на мъжкото и женското начало -
папирус и син лотус.
Папирусът и лотосът, отразяват баланса между женското и мъжкото.
И винаги са показвани заедно в древноегипетското изкуство.
Синият лотос е символ на живота.
И това растение, цвете, расте във водата, както водните лилии.
Има едно древно поверие, че животът е започнал във водата...
под формата на лотос.
Видяхме, че е имало няколко нива в значенията на египетските символи.
Имало ли е и друга причина, поради която синият лотос
е бил толкова важен в египетските церемонии?
В древноегипетското изкуство виждаме безброй изображения
на полуживотни-полухора.
Какво ли са искали да ни съобщят древните с тези любопитни образи?
Съществува технически термин за такива същества,
наричат се териантропи, който идва от гръцки език.
От "терион", което означава див звяр и "антропос", означаващо човек.
Това е комбинация от двете.
Не е случайност, че всички египетски богове са териатропи.
Разбира се, те са имали и напълно човешка вид,
но в повечето случаи са имали форма на полуживотни-полухора,
какъвто е например Хор, който е с глава на сокол и тяло на човек.
Друг пример е богинята Сехмет, с глава на лъвица.
Или, разбира се, Анубис - водачът на душите - получакал-получовек.
Египет не е единственото място, където са открити изображения
на полухора-полуживотни.
Отвъд Атлантическият океан,
откриваме ключ за декодирането на тези загадъчни символи.
В днешния район на Амазонка,
шаманите използват силна халюциногенна напитка, аяхуаска,
която е комбинация от две растения.
Много често, след като са имали видения
и се върнат в нормално състояние на съзнанието,
те сядат, припомнят си какво са видели и правят рисунки
на образите, които са наблюдавали.
И най-честият мотив в тези аяхуаска видения са териантропите,
създания с наполовина човешки и наполовина животински образ.
Тази специфична характеристика на древните египетски богове,
е едно от нещата, които ми подсказват,
че предците на древните египтяни също са използвали измененото състояние на съзнанието,
за опознаване на духовните измерения.
Отново виждаме изображения на сини лотуси.
Има ли друго, не толкова очевидно, тълкувание на този символ?
Измененото съзнание се постигало с най-различни методи и техники.
Най-често се среща в шаманските култури, като и днес
това се извършва с помощта халюциногенни растения,
които превключват възприятията на мозъка на друга вълна,
позволявайки му да ни свърже с други реалности.
Разбира се, има редица техники без употребата на наркотици,
като ритмични танци или някои видове музика.
Някои определени места, също могат да влияят на човешката психика.
Но има и доказателства, че са използвали настойка от син лотос
и корени от мандрагора.
Вероятно и опиумен мак
за да влязат в халюциногенно състояние,
и в това състояние те изучавали сферите, намиращи се
отвъд прага на смъртта.
А те са имали съвсем конкретна и ясна представа за отвъдния свят,
която е описана в древноегипетската "Книга на мъртвите"
и в "Текстовете от пирамидите".
Тя не е плод на въобръжението на съвременни свещеници.
Тя е резултат от документиране на извънтелесни преживявания,
в сфери извън пределите на физическата ни реалност.
Възможно ли е да получим достъп до другите сфери и днес? 263 00:21:30,320 --> 00:21:34,557 Можем ли да разширим нашата способност за възприемане?
Имаме ли нужда от нови начини за описване на тези явления?
Ако дойда при вас и ви кажа, че съм ви видял в съня си,
вие ще ме попитате: "Какво видя?"
После ще ви разкажа съня си.
Добре... но видял ли съм ви ?
Думата "видя" няма място тук,
защото аз ви видях в съня си, но не с очите си, понеже съм спял.
Е, как се е случило това ?
Трябва да съществува сетиво, което ми е дало това видение,
без да използвам очите си.
Но дори и сега, когато говоря,
съм ограничен в лексиката и казвам: "Видях ви в съня си!"
Не, не съм ви видял!
Но няма как иначе да го кажем!
Възможно ли е предците ни да са владеели способности, които сме забравили?
Можем да кажем дали птицата на дървото е щастлива
или уплашена от котка.
Можем да разберем дали магарето е ядосано или щастливо
слушайки звуците, които издава.
Ето на какво трябва да обърнем внимание... на звука.
Не на думите, които произнасяме, а как са произнесени!
Можете да разберете, по тяхната вибрация, истина ли е това или не.
Това е естествено!
Здравите хора използват всичките си сетива,
целият си потенциал от чувства.
Петте сетива, известни ни днес, са символизирани от скарабея.
И когато видите скарабей, вие всъщност гледате човешки череп,
който е разделен на три секции.
Предната част, за древните хора, е била символ на 7...
на седемте отверстия -
две, четири, шест, седем.
Те са на лицевата част и това са... приемниците,
с които виждаме, чуваме, вкусваме... всичко.
Лявата страна отговаря за съзнанието
и за ежедневните ни дела в нашата конкретна реалност.
Докато другата страна е на подсъзнанието,
в което не можем да си обясним какво се случва.
Очевидно е, че древните са знаели за подсъзнанието.
Те са имали силата да достигат отвъд обичайните възприятия,
нещо, което научихме едва от трудовете на Фройд
и с появата на психологията в началото на ХХ век.
Не бива да сравняваме съвременните хора, с хората от далечното минало.
В онези времена хората са били здрави и са използвали сетивата си.
Ние гледаме на нещата като увредени хора,
само чрез петте си сетива.
Предполагаме, че трябва да съществуват 360 сетива.
360... а ние познаваме само 5 от тях!
Ние имаме жлезисти сетива, но не ги използваме.
А всичко, което не се използва атрофира! 310 00:25:01,102 --> 00:25:02,566 Очевидно!
Как можем да си представим, че древните хора са имали капацитет от 360 сетива?
Навярно метафората, за пълния набор от чувства,
би могла да е сфера ?
Можем ли да излезем от пределите на петте сетива и днес ?
Петте познати ни сетива са се развили в процеса на еволюцията,
за да ни свързват с физическият, материалният свят.
Но ние имаме... харесва ми да го разглеждам като...
тайна врата, вътре в умовете ни,
която може да се отвори при изменено състояние на съзнанието
и така да проектираме съзнанието си в други реалности и измерения.
И те да станат достъпни за нас.
Възможно ли е древните египтяни да са имали достъп до свръхестествени области,
чрез хипер възприятието, основано на пълния спектър от чувства?
Стигнах до заключението, че не можем истински да разберем
древноегипетската цивилизация, духовност и религия,
докато не приемем факта, че жреците им целенасочено
са усъвършенствали измененото състояние на съзнанието,
за да получат достъп до света на свръхестественото.
Те са знаели това, което и днес е известно на шаманите по цял свят,
че в нормално, будно състояние на съзнанието,
което толкова се цени в западното индустриално общество,
не може да се преживее нищо свръхестествено или духовно.
Това не означава, че светът на свръхестественото не съществува,
защото го има, той е навсякъде около нас, постоянно,
но нашите сетива не могат да се настроят към него.
Изглежда че предците ни са били в хармония с нещо,
което им е позволило да издигнат свещените съоръжения,
до монументални размери.
Днес, ние считаме себе си за високо образовани,
но въпреки това инженерите ни се чувстват обречени,
когато се опитат да построят дори малка пирамида.
Дали образователната ни система ни води встрани от познанието, достигнало от древните времена?
Тогава не е имало училища и университети като днешните.
Ние сме повлияни от съвременната система на образование.
Днес считаме за примитивен животът
без образование, без училище...
Тогава как са построили пирамидите?
Ако не са знаели да броят, как са могли да ги направят?
Но ние не познаваме онези сетива, които правят невъзможното възможно.
Невъзможно за нас, поради невежество, става възможно.
Защото знанието е много велика сила.
Просто да знаем.
Най-важната церемония, целяща да научи хората как да живеят правилно,
е била Претеглянето на сърцето.
Тя разкрива древното вярване за случващото се след смъртта.
Първоночално в тази церемония починалият се срещал с Анубис,
който му казвал: "Ти си мъртъв!"
"Какво има в сърцето ти?"
"Ние ще го сложим на везната с перото на истината.
Ако сърцето ти е по-тежко, понеже си извършил нещо неморално,
няма да ти позволим да преминеш отвъд."
Така че, хората са знаели, че за да имат леки сърца
е трябвало да живеят праведно.
Когато Древен Египет преминал към патриархален начин на живот,
старата духовна идеология била закодирана,
а в организираната религия надделяли жреците на Амон.
Тези жреци притежавали голяма власт
и заставяли хората да плащат за спасението на душите си.
Би трябвало сърцето ви да се премерва с перото на истината,
но в по-късните изображения на ритуала с претеглянето на сърцето,
виждате Хор да дърпа везната
и като платите на свещениците за фигурки Ушебти,
и колкото повече имате от тях,
толкова по-голяма е вероятността да откупите лекотата на сърцето си,
вместо да живеете с леко сърце.
Това е коренна промяна
в отношението ни към това как да живеем правилно.
И аз мисля, че все още живеем по този начин.
Историята се пише от победителите
и когато се установил патриархатът
били положени много усилия да се подтисне матриархалното минало на Египет.
Някои фараони били заличени от списъка на царете.
Хатшепсут е една от тях, Ехнатон е друг, а също и Тутанкамон.
Наследството на фараона Ехнатон, едва не било загубено завинаги,
с пълното унищожаване на града, основан от него и Нефертити, Ел Амарна.
Ние знаехме твърде малко за Амарна, докато в резултат на земетресение,
в колоните на Карнакския храм, 386 00:30:55,865 -->00:30:59,871 не намерихме тези малки блокове, на каквито е бил нарязана Амарна,
и които са били използвани като пълнеж за основите на колоните.
Така че, когато археолозите ги открили и започнали да събират частите,
те осъзнали, че тук се крие една изключителна история.
За древните, животът на земята е отразявал небесния ход на звездите.
Това което египтяните са направили, е че са имали за столица Хелиополис,
на север, в продължение на 2160 год. и след това са я преместили в Тива,
която е днешен Карнак, за останалия период от време.
Когато Ехнатон дошъл на власт,
по времето на Новото царство в XVIII-та династия,
дошло времето за поредната промяна.
По това време патриархатът е набирал скорост
и свещениците на Амон ставали все по-силни.
Ехнатон се е родил в един от моментите сочещи към завръщане.
Към началото.
Той е вярвал, както и всички фараони, в космическият закон.
Какво се е случило тогава?
Вярата им е контролирала действията им на земята.
Смятам, че случилото се в небето е принудило Ехнатон,
да премести столицата.
И да възстанови първоначалната религия.
Когато Нефертити и Ехнатон решили да сменят столицата,
те са знаели, че могъщите жреци на Амон
всячески ще се противопоставят на това.
Ако той се беше преместил в Хелиополис,
е щяла да избухне гражданска война.
Ако пък е останел в Карнак, е нямало да изпълни мисията си,
съгласно космическият закон.
Накрая той намерил компромис.
Така че, вместо да върнат столицата обратно на север,
те решили да изберат място
точно на половината път между двете. Това е била Амарна.
Изкуството, създадено през Амарнският период, е изискано
и забележимо се различава от изкуството на другите периоди.
За първи път в египетското изкуство,
фараонът и неговото семейство са нарисувани заедно,
явно показващи привързаността си един към друг.
Те са построили това красиво място, с прекрасни дворци,
с творчески и миролюбиви хора.
Имало е цветя, природа и хората са се наслаждавали на живота.
Но всъщност това е връщане към истинската духовност.
Нефертити е била съвладетел и женствеността е била на почит.
В този преход,
Ехнатон и Нефертити отхвърлили
установената религия на корумпираните жреци на Амон.
Те се прекланяли пред енергията на слънцето,
известна като Атон.
Въстановяването на старата религия е било голяма заплаха за амонските жреци.
Затова те планирали да унищожат Амарна.
Така и направили, унищожили града
и върнали предишните богове, възстановили целия култ.
Те просто унищожили всичко, всяка следа от тях.
Ако не бяха открити останките от храмовете на Ехнатон,
използвани като пълнеж за стените на Карнак,
нямаше да знаем нищо за Ехнатон.
Амарна е бил мирен град, пълен с творчество и красота.
И все пак, традиционните египтолози
продължават да обрисуват фараона Ехнатон
като уродлив, ренегат и еретик.
Но изглежда е било точно обратното.
Еретици са били жреците!
Той не е бил еретик, а е бил твърдо решен
да се придържа към божествения закон.
И е стигнал до кръстопът.
След падането на Ехнатон, фараон станал Тутанкатен, тогава все още 9 годишен.
Понеже открихме гробницата на Тутакамон непокътната,
затова знаем толкова много за него и живота му.
Той е израснал в Амарна.
Някои хора казват, че Ехнатон му е баща.
Нямаме ДНК тест, нито мумията на Ехнатон и не сме сигурни.
Интересното е, че първоначално името му е било Тут-анкх-атен,
защото в Амарна са се покланяли на Атон (Атен).
След като дошъл на власт, храмовете отново отворили врати и напуснал Амарна.
Изглежда, че скоро след като жреците разбрали,
че фараонът се кланя на Атон,
той сменил името си на Тут-анкх-амон.
И внезапно изчезнал.
След 10 годишно управление, когато Тутакамон е на 19 год.,
той умира мистериозно.
Рентгеновите снимки на мумията му
разкриват фрактура на черепа,
вероятно от удар в тила.
Както изглежда той е бил погребан набързо,
гробницата му е много малка,
а в близост до нея е открито помещение с няколко мумии
поставени вътре.
Изглежда че няколко мумии от други династии
са били преместени от гробницата,
натъпкали са я с вещи от Амарна
и са го погребали там.
Въпреки че гробницата на Тутанкамон ни е оставила много следи,
съдбата му си остава загадка.
Друга жертва на преписването на патриархална история,
е историята на царица Хатшепсут.
Тя е царувала в по-ранен период на XVIII-та династия.
В началото тя е била царица, а по-късно е станала фараон.
Хатшепсут е била мъдър и силен управник,
която възстановява търговските връзки със съседите на Египет
и полага основите за разцвета на XVIII-та династия.
"Това дърво е донесено от Пунт чрез експедиция на Хатшепсут,
което е изобразено върху стените на храма."
Това е било дълго царуване, с период на мир и просперитет,
изкуството достигнало небивал разцвет при царуването й.
Ако беше мъж, със сигурност историята щеше да я помни
като най-добрия владетел на Египет.
Въпреки успеха си като лидер,
тя все още остава загадка.
Има много спорове относно Хатшепсут.
Може би защото патриархатът
не е много толерантен към образите на жени с власт.
Няма единно съгласие относно истинският образ на Хатшепсут.
Има много написани книги за Хатшепсут,
но нито една от тях не съдържа категорично заключение.
Очевидно Хатшепсут е била много талантлив владетел,
защото е управлявала 22 години.
Незнайно защо, около 20 години след нейната смърт,
статуите й били счупени и изхвърлени в една яма.
Когато са ги открили, са започнали реставрацията им,
но подобно на Ехнатон и Нефертити
от Амарнския период, те били осъдени на забрава,
защото хората, които дошли на власт след тях,
са се чувствали застрашени
и по някакъв начин са искали да унищожат всички следи.
Хатшепсут, Нефертити и Ехнатон, Тутанкамон,
са тези, които наистина са разбирали духовността.
Вероятно защото не са правели пари от това...
и не са "продавали" спасение.
Може никога да не разберем какво е ставало в царският двор.
Но е вероятно историята, плод на патриархалните институции
от XIX и XX век, да ни води по погрешен път.
Мирът и просперитетът на XVIII-тата династия,
особено по времето на Хатшепсут, Нефертити и Ехнатон,
е белязан с равновесие между женското и мъжкото начало.
Наблюдавайки египетските предмети и фрески,
е ясно, че женският принцип е играл важна роля в обществото,
бил е ценен и почитан.
Женският принцип се базира на идеята за Великата майка,
която е заемала централно място в древноегипетският мироглед.
Както и в много други цивилизации по света.
Млечният път и небето са митологизирани по различни начини
в различните традиции и култури по света.
Отъждествявали са ги преди всичко с майчинското начало -
Великата Небесна Прамайка.
В Древен Египет биологията и космологията се се преплитали,
като и двете са смятани за свещени.
Ако разглеждаме космологията от гледна точка на биологията,
то тя описва събития, които се случват в утробата.
А утробата е принадлежала на Богинята-майка.
Според космологията на маите и древните египтяни,
центърът на Млечния път е мястото,
където са родени звездите.
Образно казано, това е утробата на Великата космическа майка,
представена като Изида, която ражда.
Анализирайки мисленето на египтяните,
при тях всичко е било свързано с биологията и раждането.
Как идваме на този свят, как сме се появили, биологично...
как ще го напуснем и как душите ни продължават да живеят.
И ние можем да видим, че в изкуството има много символи,
които са свързани с хармонията на тялото, ума и емоциите
и с баланса между двете полукълба на мозъка.
Когато го осъзнаем, ще е много по-лесно да ги разберем.
Преходът от матриархат към патриархат,
според мен, е причина за днешните конфликти по света...
за разногласията...
и демонстрациите на сила.
Да!
Още с началото на управлението на първите династии,
Египет е започнал преход от матриархален към патриархален
начин на живот и мислене.
Има няколко периода, за които египетското знание пази спомен
и е важно да запомним, че историята на Древен Египет
е започнала далеч преди династичния период
и в тези ранни стадии системата им от ценности е била друга.
Така че частта от египетската история, която намирам за най-интересна
е тази, която идва от спомена за най-ранното време.
Винаги съм казвал, че здравите хора имат способности,
които нездравите хора не притежават.
И аз искам вие, и всички мои приятели и близки,
да знаете, че тези способности ги има.
А когато знаете за тях, вие можете да ги развивате.
Както вече казах, сетивата са като мускулите...
ако не ги използвате, те атрофират и изчезват.
Превод и субтитри: membership