Tip:
Highlight text to annotate it
X
Когато бях малък
и живеех в Ню Йорк,
не исках да се заклевам във вярност на флага.
Разбира се, изпратиха ме в кабинета на директора.
Той ме попита: "Ти защо не искаш да се закълнеш във вярност?
Всички го правят".
Аз казах, че някога всички вярвали, че Земята е плоска,
но това не я прави такава.
Обясних, че Америка дължи всичко, което има,
на други култури
и на други нации
и че по-скоро бих се врекъл във вярност
на Земята
и всички на нея.
Излишно е да казвам, че не след дълго
зарязах училище изцяло
и си направих лаборатория в спалнята.
Там започнах да изучавам науките
и природата.
Тогава осъзнах,
че Вселената се управлява от закони
и че човекът,
заедно със самото общество,
също е подчинен на тези закони.
После дойде катастрофата от 1929-та.
С която пък започна това, което сега наричаме
"Голямата депресия".
Беше ми трудно да проумея защо милиони
оставаха без работа, бездомни и гладуващи,
а в същото време всички фабрики си стояха в ред.
Ресурсите бяха непроменени.
Тогава осъзнах,
че правилата на икономическата игра
бяха изначално невалидни.
Скоро последва Втората световна война,
в която различни нации се редуваха
систематично да се унищожават една друга.
След време пресметнах, че цялото разрушение
и всички прахосани ресурси,
отишли за войната,
можеха лесно да задоволят всички
човешки нужди на планетата.
Оттогава наблюдавах как човечеството
само подготвя своето изчезване като вид.
Наблюдавах как ценните и ограничени ресурси
постоянно се прахосват и унищожават
в името на печалбата и свободния пазар.
Наблюдавах как обществените ценности са ограничавани
до жалък изкуствен материализъм
и безсмислена консумация.
Също така наблюдавах как финансовите сили
контролират политическата структура
на предполагаемо свободните общества.
Сега съм на 94 години.
И се страхувам, че моята нагласа
е същата както
преди 75 години.
Тази глупост трябва да спре.
ДУХЪТ НА ВРЕМЕТО:
ПРОДЪЛЖЕНИЕ
[Никога не се съмнявайте, че една малка група от мислещи
и отдадени граждани може да промени света.
Всъщност това е единственото нещо, което го е правило.
- Маргарeт Мийд]