Tip:
Highlight text to annotate it
X
Международен 6-дневен ритрийт
Банкок, Тайланд
27 декември 1999 г. - 01 януари, 2000 г.
Отвъд празнотата на съществуването
27 и 30 декември 1999 г.
Добро утро!
Извинете, че закъснях.
Вие също закъсняхте. Спите до късно. Късно ставате.
Всички гости ли са тук?
Те гости ли са? Не!
О, Боже! Тук е като на кино.
Имате ли въпроси? Не? Никой? Е, стреляйте!
Не? Няма въпроси? Наистина ли? Не?
Тогава мога да отида да видя хората от О Лак.
Наистина ли няма въпроси?
Не? Наистина ли нямате въпроси?
Вярно ли е това? Истина ли е?
Добре, стойте тук.
Аз ще трябва да вървя, а вие ще ме гледате.
Някакви въпроси? Още ли няма въпроси?
Вие? Е, стреляйте!
Преди десет години имах едно преживяване.
Тогава не ви познавах, но беше...,
бях в много приятен период от живота си:
живеех все едно в облаците. (Да.)
Това продължи месец и половина.
Не мога да го обясня -
бях много свободна, не можех да усетя гняв.
Преди това може да се каже, че бях тъжна. (Да.)
Но през този период не изпитвах никаква тъга.
Когато някой плачеше, аз казвах
"Защо? Защо хората не разбират, че са щастливи?"
Въпросът ми е: Къде съм била? Как съм стигнала до там?
Защо не можех да усетя нормалните човешки чувства?
Как мога да отида пак там?
Значи въпросът ви е: как, защо, кога, къде, какво, кой! Добре.
Понякога, когато сте много заети с нещо,
когато сте много концентрирани върху нещо,
това може отново да се случи.
Това е вид медитация.
Тогава навлизате в друго измерение на съществуването.
Тялото ви е било тук, но чувствата ви другаде.
Разбирате ли ? Да.
Затова не сте усещали чувствата да другите хора.
Това се случва с много духовни практикуващи.
Дори и с мен.
Хората казват,
че е много трудно да се концентрираш и да отидеш в небесата.
За мен пък е много трудно да се концентрирам и да остана тук.
Трябва да върша всякакви неща,
да съм заета, за да се задържам тук.
Това е част от играта.
Бъдете щастлива, че сте го изпитала поне веднъж,
това, което наричат "празно съществуване".
Много хора искат да го изпитат,
но после отново трябва да се върнем долу, тъй като сме още тук.
Иначе, хората понякога те взимат за луд.
Много хора са изпадали в това състояние,
и те не могат да функционират в този свят.
При вас не е било чак така.
Някои хора толкова потъват в самади,
че не могат да функционират в този свят.
В Индия имало един мъдрец. Казвал се Рамакришна.
Той бил постоянно в самади, за много дълго време.
Дори не ял. Не могъл и да пие.
Нищо не усещал.
Един от приятелите му трябвало да го кара да яде,
Понякога да го бие, за да го събуди...
отново за този свят, за физическото съществуване.
Надявам се вие да не потъвате толкова дълбоко, че да трябва да ви бия.
Аз бях напълно нормална, аз...
Не, не, не. Всичко е наред. Да, да!
Това е състояние на двойно съществуване.
Била сте едновременно в този свят и в друго измерение.
Много практикуващи живеят така.
Разбирате ли? (Да.)
Затова хората казват: "Да ядеш, да спиш, да работиш, всичко е Дзен."
Това е такова състояние.
Много хора, които не практикуват духовно,
не разбират това.
Те не го разбират. Затова ние си мълчим.
Нали?
Сега разбрахте ли? (Да, разбрах.)
Искате ли да се върнете там? (Не.. Да, разбира се.)
Не, няма нужда. Останете тук, така е добре.
Останете тук с мен.
Но, чудя се, когато бях там,
нямах връзка с чувствата на другите хора,
дали и Бог е така, мисля си...
Не, това не е най-високото ниво. Не казвам, че е най-високото.
Да, да, да. Най-високото ниво е много обикновено.
Всъщност духовните практикуващи са най-обикновени хора.
Повечето хора, които не практикуват,
приличат на хора, но не са нормални.
Затова Исус е казал: "Нека мъртвите погребат мъртъвците."
След като на посвещението сте се пробудили,
тогава се раждате, преродени сте,
тогава пораствате и ставате нормални хора,
а в същото време и светци.
Живеете и в двата свята, но се чувствате нормални.
Усещате човешкото съществуване, човешките чувства,
а в същото време сте светец.
Живеете като светец и човек едновременно.
Във вашето състояние, сте били изгубили човешкото съществуване,
а сте получили само небесното.
Това не е добър баланс, докато сме тук.
Трябва да бъдем и двете.
Много духовни практикуващи обаче трябва да преминат през такова състояние,
а след това трябва да се върнат до нормалното състояние,
като си останат светци. Разбирате ли ме?
Преди да практикуват, повечето хора са само човешки същества.
Имам предвид, не нормални хора,
но те съществуват само във физическото измерение.
Не знаят нищо за духовния свят,
усещат човешките неща,
но не усещат небесните.
След малко практика те усещат небесата,
както вие сте усетила.
Престават да усещат човешкото, макар да са още тук.
Следващото, по-високо ниво е,
когато имат едновременно човешко и небесно съществуване.
Това е съвършеното състояние.
Може ли да ви питам още нещо? (Да.)
В един от вашите видеозаписи, ви чух да говорите за Бог,
че когато хората са тъжни или искат, молят за нещо
може би Бог няма да ги разбере, докато не се помолят усилено.
После си помислих, че моето състояние е било такова,
нещо като Бог, който не разбира човешките чувства.
Така ли е било или не?
Не! Бог е по-различен. Състоянието ви не е най-висшето.
Но е близко, близко е.
Не съм казала:
"Когато се молите, Бог не ви разбира."
Той ви разбира дори преди да се помолите.
Но въпросът е, че вие не разбирате, ако не се молите достатъчно силно.
Това значи, че ако не се потопите в молитвите си,
няма да чуете отговора. Разбирате ли?
Вие се молите, но в същото време си мислите за още хиляди неща.
Затова, когато Бог ви отговаря, вие не можете да го разберете.
Както се случва понякога, като се обръщате към някой,
или когато на вас ви говорят:
"О, знаеш ли, така и така."
Но в същото време вие гледате децата, съпругът или телевизора.
И после отвръщате: "О, да, да. Какво? Какво каза?"
След това тя отново ви повтаря,
а вие пак не се концентрирате върху думите й.
После й казвате: "Повтори пак."
Сещате ли се? Ставало е така понякога.
Дори и да искаме да чуем човека,
не сме концентрирани.
Това сме ние, не Бог.
Бог винаги разбира, винаги знае всичко, още преди да сме попитали.
Но ние не можем да разберем Бог.
Затова трябва да практикуваме тази медитация,
за да се свържем с Бог и да Го чуваме.
Да? Нещо друго? (Благодаря.)
Добър въпрос. Добър въпрос.
Добре приятели. Какво става с мъжете. Стана ли ви нещо?
Давайте.
Хайде вие.
Не се връщайте в това състояние. Отидете на по-хубаво, на по-високо.
Да, господине.
Бихте ли казали нещо за вътрешния учител,
как човек влиза в контакт с него
и как установява връзка?
Да, чрез медитация.
Вътрешният Учител е по-висше същество,
над физическото измерение.
Но понякога се появява също и във физическото.
По това време можете директно да контактувате с Учителя,
чрез физическия инструмент.
Когато навлезете навътре,
Виждате Учителя такъв, какъвто е и навън,
защото Учителят води едновременно физическо и небесно съществуване.
Вече съм ви казвала, че има два вида учители.
Едните са само на физическо ниво,
защото не са си спомнили своето Висше Аз.
Те не могат да ви отведат на по-високо ниво,
защото те самите не са отишли там.
Има и друг вид Учители -
от минали времена и такива, които не са напускали небесата,
продължават да седят там.
Тях ги наричаме "Вътрешни Учители".
"Вътрешни" като обратното на "Външни".
Например, вие тук ме наричате Учител.
Не знам дали заслужавам това звание, но... защо не?
Хубаво звание е.
Вие тук ме наричате Учител. Аз съм само външен Учител.
Когато потънете в медитация, стигнете самади,
ще видите същия образ,
по-красив, по-красив, по-нежен, никога не ви се кара..
Да, само понякога
Виждате същия образ с очите на вътрешното си съзнание.
В този момент, сте видели Вътрешния Учител.
Но, ако Учителят не се е появил в това физическо царство,
не можете да кажете, че това е Вътрешният Учител.
Вие казвате: "Видях Исус Христос. Видях Лао Дзъ. Видях Буда."
Ние знаем, че те са си отишли
и съответно вие сте ги видели в по-висше измерение.
Разбирате ли?
Когато казвате "Вътрешен Учител",
това означава някой, който има външно проявление във физическия свят.
Може да видите Вътрешния Учител,
понякога само благодарение на някакъв афинитет,
без дори да сте го срещал.
Ще познаете, че Той или Тя е Вътрешен Учител,
когато го видите на живо и външно е същият.
Тогава казвате: "О, да. Аз съм виждал твоето Вътрешно Светлинно Тяло."
За да видите това Вътрешно Тяло,
трябва добре да медитирате и да се изкачите на това ниво.
Учителят е навсякъде, от физическото до астралното,
до интелектуалното, до творческото ниво,
до нивото на празнотата
и чак до Петото Измерение, Домът на Учителите.
И още нагоре, нагоре, нагоре.
От вашето ниво зависи,
в кое измерение ще срещнете Учителя,
въпреки че Учителят съществува винаги и безкрай,
навсякъде.
Това е Вътрешният Учител.
Просто, да продължавам да медитирам.
Да. Медитирайте повече.
Но вижте, не трябва да се молите за тези неща.
Просто медитирайте и един ден Учителят ще ви посети.
Казват, че когато ученикът е готов, Учителят се появява.
Това важи и за Вътрешния.
Нещо друго? Друг въпрос?
Да, господине. Вие, мюсюлманинът.
Здравейте, Учителю. (Здрасти.)
Когато преди медитирах...
имах прекрасни преживявания
и се чувстват страхотно.
Но.. всъщност нямам въпрос,
Но сега, когато медитирам, не помня нищо,
но като се върна, се чувствам добре вътрешно.
Добре ли се чувствате или не? (Чувствам се страхотно вътрешно.)
Но сте забравил. (Всичко съм забравил.)
Забравил сте какво сте видял? (Да.)
Това не е лошо. Това значи, че сте напреднал.
Отишъл сте малко по-високо от ума,
затова умът не помни. (Добре.)
Понякога си спомняте.
Друг път умът не е способен да запише всичко за вас.
Но вие се чувствате все по-добре, нали? (Да, така е.)
Това значи, че напредвате. (Добре. Благодаря.)
Трябва да се освободим дори от виденията,
за да бъдем над егото
Едно по едно, тези малки нива на егото си отиват,
за да станем едно с Това, което е всичко.
За да станете едно с всичко, трябва да се отдадете изцяло.
Не е задължително да седите и да имате видения,
освен ако не е наистина необходимо.
Но това не е краят. Ще трябва да продължавате.
Да? Разбира се, госпожо. Да, ела тук. Тук.
Да, тук ще... Да... хора.
Иска да каже, че докато медитира,
умът не може да даде обяснение на това, което вижда.
Във виденията, да. (Във виденията.)
Макар и да сме равни,
умовете на някои от нас са различни.
Затова например някои хора учат бързо,
други по-бавно.
Същото е положението и с духовната памет.
Понякога умът е способен
да се разшири малко по-надалеч в духовния свят,
за да запомни виденията и да ги донесе обратно.
Някои умове не го могат, но това не значи, че нямате видения.
Всеки, посветен в Куан-Ин метода, има Светлина и Звук.
Затова се будите посред нощ,
или вашият мъж ви рита
и вие изведнъж се будите в стая, пълна със Светлина.
Това трае минутка или две и вие знаете, че сте били някъде.
Иначе нямаше да го узнаете!
Ако мъжът или детето не ви бяха ритнали, събудили
или пък не бяхте чули някакъв шум,
нямаше да знаете, че сте в Светлината.
Разбрахте ли? Да.
Понякога се будите...
о, не само Светлина,
но се будите и усещате, че вибрацията на Куан-Ин е още с вас,
като че ли сте слезли от някъде.
Или пък усещате, че сте паднали бързо
и това ви е събудило.
Това са вътрешните видения и преживявания,
които умът не винаги може да запамети.
Или пък ги запаметява,
но после се будите и сте прекалено заети.
Нямате време да мислите за духовни неща.
Трябва да свършите хиляди неща из къщата,
да се видите с хиляди хора извън къщата.
Работата, децата, съпругът,
майката, свекървата, бла, бла, бла...
Всеки изисква вниманието ви
и дори не можете да се порадвате на запаметеното.
Както, ако имате CD в къщи, но нямате време да си го пуснете
и съответно не можете да слушате песните.
Но въпреки това, ако животът ви се подобрява постоянно,
ако любовта ви нараства,
ако щастието ви е все по-голямо,
това са духовните плодове.
Тогава знаете със сигурност,
че всяка нощ пътувате с Учителя към по-високо ниво,
независимо дали помните или не.
Иначе как ще се измени личността ви?
Как ще нарасне любовта ви?
Как мъдростта ви ще се увеличава с всеки ден?
Да се върнем на въпроса на госпожата,
ако човек забравя и е отнесен, като мен,
по-бавно ли ще се научи да медитира?
Ако мислите ви са разхвърляни и забравяте, като мен.
Искате да кажете, че от медитацията забравяте повече от преди?
Не, аз забравям и мислите ми са разсеяни.
И какво? Какво от това...?
О, искате да кажете, че не помните виденията като се събудите?
Да, може би аз не...
може да ми трябва повече време да се науча, защото умът ми е разсеян.
Не виждате ли Светлината? (Не много често.)
Не много често. Това значи, че виждате.
Когато я виждате, значи, че умът, вниманието ви е будно.
Тогава я виждате.
Когато не я виждате, значи сте в дълбок сън или в самади
а когато се върнете, не си спомняте.
Дори да виждате от време на време,
бъдете сигурна, че я виждате всеки ден.
Дори понякога, по време на сън.
Често имате видения и отивате в по-високи измерения
с Учителя по време на сън, както вече споменах.
През деня, дори и да се стараете да медитирате,
вие спите през повечето време, през две-трети от времето,
а през останалата една-трета
мислите за всичко друго, но не и за Учителя, Бога или Петте Имена.
Затова, дори по време на медитация,
много от нас не знаят, че виждат Светлината, макар че Тя е там.
Понякога се разтърсвате,
сякаш електрически ток е минал през тялото ви и после си е отишъл,
защото вниманието ви не е на 100 %.
Но през нощта, докато спите,
умът ви, активният ви мозък си почива,
и тогава Учителят ви помага да се извисите по-бързо.
Няма човек без видения. Всички имате, повярвайте ми.
Нали?
Имам още един въпрос, свързан с ума. Възможно ли е...
Аз съм студент в Университет. Възможно ли е
цялата информация, която събирам, докато уча,
да попречи на духовната ми практика?
Понякога може. Понякога може.
Прекаленото развитие на интелектуалната сила
понякога притиска духовното развитие.
Но това не означава, че не можете да продължите.
Ще имате повече полза през нощта, докато спите,
отколкото докато медитирате.
Но съм казвала много пъти,
истинският знак за духовно развитие е, че животът ви се променя ежедневно.
Случват ви се чудеса.
Помага ви се в случай на беда.
При опасности винаги усещате някой до себе си.
Някои дори виждат, че Учителят е там,
някои го чувстват.
Но при всички положения, Учителят е там.
Животът ви се развива към по-добро.
Ставате по-любящи, по толерантни,
по-мъдри, по-разбрани.
Това е сигурен знак за духовно израстване.
Това е сигурен знак, че виждате Светлината
докато спите или докато сте в самади.
А като се върнете, сте забравили.
Ако виждате Светлината в Небесата,
ако посещавате Отеца в Небесата и се връщате и сте все още нищожни,
на кого му е нужно това?
Дори и да сме забравили виденията, но животът ни се променя,
това е всъщност нашата полза.
Ние ставаме светци, докато сме още живи.
Докато сме живи, можем да бъдем свети и това е добре.
Още въпроси? Да.
Учителю, вярвате ли, че съществуват еднороги?
Бихте ли ми казали към кое ниво принадлежат те?
(Едино..?) Единороги.
А, единороги. Те принадлежат към животинския свят.
Но на духовно ниво.
Имам предвид, че те не са от това измерение.
Точно за това питах.
Някои хора са ги виждали.
Да. (Но рядко.) Да. (Някои хора са ги виждали.)
Те принадлежат на животинския свят от духовното ниво.
Като отидете на небесата виждате кучета, котки и други подобни.
Може да са някъде на едно място.
Да, благодаря ви.
Харесвате ли единорози. (Да, много.)
Много лошо.
Виждали ли сте ги?
Не съм съвсем сигурен. Мисля, че да. Но не съм сигурен.
Така мислите? Тогава защо не го попитате?
По-добре да харесвате Бог.
Понякога имам два рога, мога да ти услужа с единия...
когато съм сърдита.
Още нещо?
Добре, ще се видим утре.
Сега ще отида при други. При една специална група.
Ако искате да медитирате малко тук, няма проблем.
Ако не, можете да се върнете по стаите и да медитирате.
Учителят се вижда с хора от запада.
30 декември, сутринта
Добър ден.
Доведох ви тук в случай, че имате още въпроси.
Освен това в тази стая е светло.
Ако пък нямате въпроси, пак добре.
Тогава ще можем да медитираме. Каквото искате, това ще направим.
Кажете ми сега предпочитанието си.
Имате пет минути
Не, всъщност имате един час.
Значи ви харесват моите корнфлейкс и мюсли?
Добре ли сте там? Не сте ли много далеч?
Не предпочитате ли да останете тук?
Искате ли малко? Разбира се! Някои могат да седнат там.
По-смелите, елате насам.
Донесете си възглавниците, за да ви е по-удобно.
Сигурни ли сте?
Ние жените сме по-естествени, спонтанни, органични.
Така трябва и да бъде. Да, предполагам...
Да, разбира се! Седнете! Те не са... Те не...
Както навсякъде, мили. Вземете това. Покажете им.
Можете да седнете тук, мили. Не се притеснявайте. Или седнете там.
Ето, сега идваме. Идваме.
А! О, Боже!
Кой ще ви изяде? Толкова сте кльощави.
Добре ли сте? Ако не, дръпнете натам малко...
За малко, да. И си опънете краката, ако искате.
Добре. Сега, стреляйте.!
По-добре ли сте така?
Ако искате, можете да дойдете малко насам.
Седнете до сладкишите и бонбоните,
чувствайте се като у дома си.
Всички, които са отзад, могат да дойдат тук.
Както искате. Каквото искате.
Само не... Добре, така.
В средата, не! В средата има камера.
Така е по-уютно. Да!
Дайте ми това, моля.
Ще го сложим тук. Благодаря.
Сега ще се повеселим. Става ли?
Става!
Виждате ли това? Така е по-индивидуализирано.
Като вкъщи.
Освен корнфлейкса, само това ни трябва.
Да! Хммм...
Ето.
За всеки по една. По-късно ще имате много.
Тези са за вас. Ако искате още, си вземете по-късно.
Не се ли притеснявате, че ще напълнеете?
Какво е това? "Гуд Грауз" - напитка от зърнена храна.
Те искат да се уверят, че съм наясно, че тук имате нещо.
Защото не винаги можете да имате всичко тук.
Но това е за... добро е!
То е точно тук. Вижте! Ето за вас, за вашия тост.
Май няма да стигне до вас.
Сега си плащате, защото сте срамежливи.
Следващият път да знаете.
Ако искате сладкиши, идвайте при мен.
Какво е това? Кокосов орех ли? Джинджифил? Джинджифил?
Това е добро за вас. Вземете малко бонбони с джинджифил.
Цветът е такъв, а отвътре изглежда така.
Добре е за простудата ви.
Чух, че кихате и кашляте.
Мммм... мммм.... Не, не. Лепкаво е.
Ще ви разкажа една истинска история, много смешна.
Един ден наши ученици яли нуга халва с фъстъци.
Знаете ли какво е нуга? (Да, нуга). Да.
Това е китайско. Дъвчащо.
Почти като френските или немските нуги.
Същото е, но те са черни, с истинска, кафява захар. Лепкави!
И те яли, яли, яли... заедно.
Изведнъж един Куан-Ин месинджър,
един от живеещите там,
вади нещо от устата си и го вдига нагоре,
изследва го известно време и казва: "Хей, братя! Спрете да ядете!"
Всички са много учудени, казват: "Какво става? Има ли нещо?"
А той отвръща: "Мисля, че не е вегетарианско."
Те казват: "Защо? Защо да не е вегетарианско?"
Той отвръща: "Намерих зъб в него."
Вече разбрахте! Това си бил негов зъб.
Ако искате да узнаете кой е бил това, може да се поогледате наоколо,
ако се смее и му липсва един зъб - това е той.
Получихте ли сладкишчета?
Можете да хапнете, да получите малко енергия за веселба. Не е лошо.
Написахте ли книгата си? Въпроси или книга?
Книга от въпроси, добре.
Дайте микрофона.
Да, понякога е по-добре да ги записвате,
така по-добре ги изразявате
и спестявате видеолента.
Първият ми въпрос е:
Как ученик може да стане Куан-Ин месинджър?
Защо? Защо да ви казвам?
Защото се интересувам.
Това е тайна. (О!)
Вие се интересувате... хмм! Попитайте тях. Да!
Попитайте някой от Куан-Ин месинджърите.
Те ще ви кажат какво да правите, къде да отидете. (Благодаря.)
Не, не, чакайте! Тя има още цяла книга въпроси.
Познавам много хора, които витаят така да се каже
"с глава в облаците".
Питат ме как да станат
по-ефективни, по-организирани в този живот.
Може ли да ни дадете някакъв съвет?
Кой "витае из небесата"?
Познавам много такива хора, които се чувстват така.
Така ли се чувствате? (Аз не.)
Не? Тогава как да ви отговоря.
Те трябва сами да попитат.
"Витаят из облаците". Да видим. Какво виждате там горе?
Попитайте ги какво виждат там горе? Това е първият въпрос.
Ако не виждат нищо, защо тогава са заседнали там?
Кажете им да слязат долу, ако горе няма какво да се гледа.
Няма какво толкова да направите.
Всеки човек е различен.
Някои хора са с руси коси, на други главите им са из облаците,
други пък са с черни глави.
Някои хора просто са си такива.
На запад
хората се подиграват на русокоси.
Нямам предвид вас.
Аз също харесвам блондинки. Вижте, имам малко руси кичури тук.
Имаше шега за блондинка.
Имало една блондинка.
Тя много се ядосвала на вицовете за блондинки.
Мразела, когато хората се подиграват на блондинките.
Тя била истинска блондинка.
Дори основала клуб или движение,
против вицовете за блондинки в страната си.
Тя била председател.
Където и да ходела,
ако някои се подигравал с блондинки, тя го атакувала.
Много голяма активистка за правата на русокосите.
Един ден тръгнала на почивка
и карала колата си по магистралата,
на път към ваканционното място.
Отстрани на магистралата...
Тази магистрала била...
имала една част, доста висока,
като мост във въздуха
и отдолу минавали други пътища.
Знаете тези преплитащи се пътища.
Тя карала най-отгоре,
на най-високата улица.
Карала си и изведнъж видяла отдясно
малко по-надалеч,
по-надалеч от тези кръстосани пътища,
видяла житно поле.
Там имало някаква лодка,
а в лодката седяла блондинка.
Жената се разгневила:
"Ето, още една! Още един виц за тъпи блондинки.
Боже! Мразя тези неща."
Отворила прозореца си извикала натам:
"Хей, ти! Която и да си!
Да не смееш да правиш блондинките за смях!
Изчакай да доплувам до теб, ще те пребия от бой!"
Лодката!
Смешно ли ви беше?
Разбрахте ли? (Да, не е лош.)
Не е лош. Добре.
Значи, някои хора са такива.
Какво лошо да... Какво лошо има в това?
Просто не им е лесно да се задълбочат в някоя работа
или да се занимават с ежедневните грижи от живота.
Какво да правят като нещата им не се получават?
Те се стараят, дават най-доброто от себе си,
но просто не могат да стъпят здраво на земята.
Аз също не мога.
Вижте, винаги съм на издигнат подиум. (Летяща!)
Не мога да стъпя на земята.
Дори не я виждам.
Където и да отида, вие сте постлали земята с нещо.
Дори не мога да си намеря път да мина.
Знаете ли? Може би те преувеличават проблема си.
Като си го измислят ли?
Не, не. Всеки от нас има един и същ проблем
Попитайте някои от тях дали може да функционира тук,
дали са доволни от работата си... (Вярно е.)
...дали искат да са с един партньор цял живот.
Ние всички се стараем.
Аз също се старая да си върша работата,
защото и аз не я харесвам,
но няма с какво да я сменя.
Кандидатствах за няколко работи,
но само ми казваха: "О, трябва да помислим"
Така е. Днес ви харесва, утре не.
Старайте се колкото можете.
Не можем да направим много в този свят,
освен да се радваме на това, което имаме
и да използваме максимално ситуацията, в която сме.
Ако можете да си смените работата, опитайте. Сменете я!
Ако пък е по-добре за вас да останете, останете.
Ако не ви харесва, защо пък да не я смените с друга,
ако можете.
Но преди да си смените работата,
уверете се, че сте осигурен финансово.
Недейте първо да напускате и после да търсите.
Така ще е трудно.
Няма проблем да си търсите друга работа,
друга среда, където да работите.
Понякога колегите, шефът
играят важна роля.
Не е лесно да си намериш работа, която моментално да харесаш,
и да я харесваш винаги.
Но не винете себе си.
Ако смятате, че е поносима,
постойте още малко.
Ако пък смятате, че можете да намерите по-добро, огледайте се.
Същото е и с работата, и с мъжа.
(С всичко.) С всичко!
Все същият съвет! (Да.)
Трудно е в този свят да сме доволни,
освен ако нямаме никакви претенции,
тогава е добре.
Ако не сте доволни, потърсете друг начин.
Нали? (Да, добре...) Следващата книга. (Така.)
Това е последното, което споделям с вас. (Добре.)
Имам близък роднина,
който е християнин и почита Десетте Божи Заповеди.
Постоянно ме питат дали спазвам Сабат,
което е събота според тяхната вяра.
В християнството събота ли е? Не е ли петък?
Не, събота е. (На някои места е събота.)
А, събота, неделя. Добре.
И аз съм отгледана така.
Казват, че Бог благословил седмия ден
направил го свят и го отделил от другите дни. (Така е.)
... и ние трябва да го почитаме, като не продаваме, нито купуваме,
а си почиваме целия ден.
Въпросът ми е как да се справя с това изискване на моя роднина,
по любящ и мил начин?
Кажете му, че спазвате вашия Сабат в друг ден.
Нашата групова медитация е Сабатът за нас.
По принцип е така.
Трябва да отделим един ден за медитация,
да мислим за Бог. Помните ли?
Затова ви казвам да ходите на групова медитация
в събота, неделя или когато искате.
Изберете си един ден.
Това е точно според Божия план.
Но ако нямате учител и добър метод,
за какво да спазвате Сабат?
Само да си губите времето, ценните моменти.
Но... Аз знам, че те не разбират това.
Кажете, че спазвате един ден,
но това е договорка между вас и Бог, така че да ви е удобен.
Вие си спомняте за Бог! (Всеки ден!) Да, да, така е.
Но заради работата ви, начинът ви на живот,
отделете един ден, може да не е точно определеният.
Разбира се, те няма да са доволни от това.
Но какво от това? За тях ли живеете или за себе си?
Правилно... Да.
Проблемно е.
Приспособете се, колкото е възможно към мнението и чувствата на другите.
Но в останалото, трябва да бъдете себе си.
Можете да отстъпите толкова,
че да не жертвате вашата индивидуалност и духовен прогрес.
Хората усещат това като свое спасение,
като единствения път до Перлените Порти.
Кажете им... Поздравете ги!
А вие карайте по вашия път
защото вие вярвате, че това ще ви отведе до Перлените Порти и отвъд.
Може би техният път ще ги отведе само до Перлените Порти,
но вашият ще ви пренесе отвъд тях. (Отвъд тях.)
Кажете им, че го знаете със сигурност, от собствен опит.
Става ли? (Благодаря.)
Кажете им, че не само на Сабат,
но 24 часа на ден, всеки ден от седмицата, месеца, годината,
вие винаги си спомняте Бога
и със сигурност знаете, че Бог е с вас,
Ако ви питат откъде сте сигурна,
кажете им: "Просто знам. Както знам, ако обичам някого,
само аз и той знаем. Вие не можете да разберете."
Те имат своето право, вие вашето.
Те имат своята вяра, вие вашата.
Тяхната вяра се крепи на книгите,
вашата на преживяванията ви, кой е по-добре?
Не е нужно да спорите. Само кажете: "Просто знам това."
"Щастлива съм с това,
Бог е с мен и съм сигурна в това." Точка!
Кажете го много мило. (Добре.)
Първо ги поздравете за силната им вяра в Бога.
Кажете им, че и вие вярвате силно.
Но животът ни е различен,
и трябва да уредим Сабатът ни да е в различни дни.
Изберете си неделя или петък.
Просто поговорете.
Извинете, Учителю.
Вие истинска блондинка ли сте или изрусена?
Учителю, въпросът ми е свързан с думите ви от вчера.
Казахте нещо много важно, мисля че
говорихте за неправилното използване на психо енергията
за лечение на други хора.
Понякога в живота, минавам покрай пътна катастрофа
или виждам хора, изпаднали в нужда, болни
и вътрешния ми подтик е да им пратя любов.
Това е хубаво! Няма проблем. (Това не е ли намеса?)
Не, не, не. Хубаво е. Това е състрадание.
Това е любов, сякаш онзи човек сте вие. Нали?
И друго... Това е различно, ние правим това.
Това е естествена реакция на човек, вътрешно изпълнен с любов
Но хората, които си изкарват хляба с това,
другите идват при тях да ги молят,
и те полагат ръце върху тях, използват психическа, астрална сила,
за да оправят психичния дисбаланс, това е...
Нали случаят при вас не е такъв? Не се притеснявайте.
Имам още един въпрос за лечението.
Методи като акупресура и рефлексология,
където упражняваш натиск, за да лекуваш някой, но не психически...
Няма проблем. (Може ли?)
Да, защото има точки в тялото,
свързани с нервите, с нервната система.
Като се натисне някоя точка,
нервите се активират и се лекуват сами. (Да.)
Ако е имало задръстване по вените
или ставите.
Като натиснете някъде, изпращате вълни да го оправят.
Все едно отпушвате тоалетната или водосточна тръба.
Харесвам тези неща, защото смятам, че
хората могат да се научат сами да ги правят.
(Да, масажи и т.н.) и когато се научат,
ще могат да се лекуват и да поддържат здравето си. (Това е полезно нещо.)
Да. Няма проблем. (Благодаря.) Няма защо.
Масаж, акупунткура, акупресура, лекарства,
това са все естествени начини да лекуваме физически заболявания.
Но само духовната сила може да лекува духовни болести.
Моят въпрос е,
рано сутрин или вечер, когато медитирам,
усещам енергия в краката си.
Трудно понасям тази енергия.
Разбирам.
Тя обикновено се издига нагоре по тялото ми.
Опитвам се да я търпя, за да преодолея усещането,
но не знам дали е добре да я понасям толкова.
Понякога искам да стана и да изтегна краката си,
да направя малко гимнастика,
но не знам дали е добре да го правя.
Можете да си направите малко масаж и веднага ще се подобрите
или сменете позата за медитация.
Ако например медитирате върху Светлината,
сменете със Звука.
Но това е само,
когато медитирам рано сутрин или късно вечер,
не през останалото време,?
Може да е от студа.
Може да имате ревматизъм. Може да е от това.
Трябва да си носите топла възглавница.
когато почувствате болка, разтривате така.
Ще ви отпусне.
Знаете ли какво е това?
Имате ли още въпроси? Това ли е?
Засега няма повече въпроси.
Учителю, в работата винаги ми казват:
"Трябва да ядеш месо, защото ще станеш анемична и слаба."
Как да отговоря на тези хора?
Анемична ли сте?
Постоянно ми казват: "Ще станеш много слаба, ако не ядеш месо."
Кажете им да си гледат работата.
Кажете им, че хората по болниците са все месоядци.
Повечето от тях.
Днес, колкото повече месо ядем, толкова повече болници ни трябват.
Това е отговорът.
Ако продължават, кажете им да си гледат работата.
Нека това е последната ви стъпка.
Защото понякога, ако кажете: "Гледайте си работата.",
те ще се ядосат.
Мислят ви за неразумни.
Просто им кажете, че сте силна.
Има ли начин да го докажете?
Това, което правя...
Това става от шест месеца. (Какво?)
От шест месеца все това ми повтарят.
След работа се състезаваме до колата,
и само аз издържам.
Другите едва се мъкнат зад мен.
Ето, това говори само за себе си.
Кажете им го. Това е.
Пак ли не млъкват?
Не, допреди две седмици,
когато един човек направи спринт до колата, но аз пак го победих.
Вие пак го победихте? (Да!)
И те пак не млъкнаха? (Не.)
Хората са толкова страхливи и шумни.
Понякога са много шумни.
Понякога се плашат, защото правите нещо, което те не могат,
те знаят, че това е правилно и се борят със себе си.
Затова се опитват да докажат, че не сте права.
Това е всичко. Плашат се.
Някои от тях го казват с добро намерение,
но повечето го правят само, за да...
защото ядат месо и не се чувстват добре.
Правилно, правилно.
Може да направите и нещо друго, по-позитивно.
Разпечатайте част от: "Защо да сме вегетарианци?"
или "Ползата от вегетарианството",
или "Оцеляването в 21-ви век".
Разпечатайте някои от най-интересните и логични страници
от тези книги
и им ги дайте: "Ето! Това е отговорът ми за вас."
Техен проблем е дали ще ги прочетат или не.
Може и да им помогне.
Не можете постоянно да отговаряте,
и да спорите. Много е уморително.
Нека видят черно на бяло.
Днес хората вярват само на напечатаните думи.
Нали?
Когато е написано във вестник: "О, да! Трябва да е така!"
Когато е бестселър от някого,
като синът на Баскин Робинс, Джон Робинс,
те ще повярват.
"Вижте, бестселър. Дори е милионер!"
Следващият. (Само..) Още ли има?
Да, разбира се! Няма проблем. (Само още един въпрос.)
Как да...
Ако създадем голямо количество лоша карма след посвещението си,
как можем да я унищожим или да се отървем от нея,
преди да си отидем от физическия свят?
Как се отърваваме от кармата?
Бъдещата карма е изтрита още по време на посвещението.
Но тази съдба, кармата,
с която сте се родил за този живот,
тя си остава.
Но когато медитирате и с помощта на Учителя,
нещата се оправят, стават по-леки, смекчават се,
така че няма да усещате прекалено страдание,
когато преминавате през кармата си.
Следващият?
Учителю, в миналото имало една организация.
Било е в 11-ти или 12-ти век: Хилдегард от Бинген.
Не знам дали сте чувала за нея.
Тя е писала как да се лекуваме, творила е музика и други неща.
Отскоро това се възобнови.
Исках да знам,
имало ли е период, в който се е извършвало лечение с месо?
Защото знам, че тя е ползвала месо и билки,
особено черен дроб от елен,
а също и вино, за да прави отвари.
Имало ли е период, в който тези неща са били приемливи?
Или просто отново нещо не сме доразбрали?
Няма период, в който такива неща да са приемливи,
Освен, ако не сте посветен
или освен, ако нищо друго не е останало на планетата,
което да замести тези неща.
Разбрахте ли?
Да! Вие знаете това. (Благодаря, Учителю.)
Например,
за да излекуваме ежедневния си глад, има два начина.
можете да го излекувате с месо
или с вегетарианска храна.
Вегетарианско и животинско месо. Това са два различни вида.
И двете ще свършат работа.
Но с времето,
състоянието на месоядецът се влошава повече от това на вегетарианеца,
дори здравословното.
Сами виждате?
Благодаря, Учителю. Само едно уточнение...
Тя е била лечител.
Разбира се могла е да използва всичко, за да лекува хората.
Както правят и лекарите. Следващият?
Отговор за предния въпрос,
е, че слоновете и хипопотамите
са едни от най-силните животни в света,
а са вегетарианци.
Използвайте този отговор. (Кажете им...)
Това е един пример. Разбира се.
Ние сме написали повечето информация
в основен вид в "Защо да сме вегетарианци?" и "Ползата от вегетарианката диета".
Всъщност не трябва да казваме: "Защо да сме вегетарианци?",
а да казваме: "Ползата от вегетарианката диета".
Истинската полза, абсолютната полза,
изпитаната и доверена полза от вегетарианската диета.
По-позитивно е.
Нещо такова. Препишете го.
Просто препишете малко и им го дайте,
подчертайте основните неща.
Както Мохамед е бил...
Бившият световен шампион по бокс.
Нали? (Той е бил боксьор.) Да, боксьор.
Мохамед Али. Той е бил вегетарианец например.
Айнщайн е бил вегетарианец. Сократ...
Много хора са били вегетарианци.
Добре, следващият. Следващият въпрос.
Посветен съм от близо 20 дни
и ми е трудно да правя Куан-Ин.
Успявам за 10 минутки
и после настава вътрешно напрежение. Аз...
Да, разбирам. Неспокоен сте. (Точно така.)
Просто не сте свикнал,
защото Вълните, Звуковите Вълни са прекалено мощни,
и вътрешните ви нагласи се бунтуват.
Негативните сили, болестите,
всякакви лоши неща, които се таят във вас, те се бунтуват.
Но вие продължавайте. Нещата ще се подобрят.
По-нататък ще можете да седите дълго време,
дори няма да усещате времето.
Можете да добавяте по малко.
Например, сега успявате по 10 минутки.
Засега е добре.
Но по-късно, ще добавяте, днес минутка,
утре две,
в другиден три, другата седмица пет.
Дори по половин минутка на ден, докато се оправите.
Умът може да понесе по половин минутка повече.
И още нещо.
Аз си изкарвам хляба като събирам кръв.
Работя в болница, в патологичния отдел.
Какво събирате? (Кръв.) А, кръв. Да.
Правя кръвни тестове.
Да, да, да.
Всеки ден работя с много болни хора.
Чудя се дали... освен повтарянето на Петте Имена,
докато работя с пациент,
има ли друг начин, за да се предпазвам?
Дори и да не се предпазвате, няма проблем.
Имате предвид от болестта или от енергията?
Понякога има такива пациенти,
към които не искаш да се доближиш. (Притеснявате се.)
Повтаряйте Петте Имена и си мийте добре ръцете
веднага след контакта с някой пациент.
И без това го правя, защото така трябва.
Вземете малко лимон.
(Лимон?) Да, лимон, за да се миете с него.
Той по-добре разкъсва енергийната връзка.
Лимон и сол. (Добре.)
Но малко. Само няколко капки и малко сол.
Набързо и после измивате.
След това разтърсете седем пъти ръцете си,
за да прекъснете психичната връзка.
Така ще се почувствате по-добре. Това ще ви помогне
Ако не се чувствате много добре, направете го.
Става ли? (Добре.)
Не точно седем пъти, но над седем пъти.
Разтърсете ръце и по-дълго, когато можете,
но поне седем пъти.
Разтърсете силно. Изтръскайте всичко навън...
Обикновено ги пипате с ръце, нали?
Измийте се. После веднага разтърсете ръце,
много вода.
Добре, приятели. Следващият.
Здравейте, Учителю. Чувате ли ме? (Да, да.)
Извинете, малко съм нервен,
защото обикновено не говоря пред много хора.
О, голямо момче!
Първо, исках много да ви благодаря за всичко,
защото имах много интересен живот,
с много щастливи и малко тъжни моменти.
Аз само...
но само част от мен смята, че това е добро.
Исках да ви благодаря за..
За всичко.
Всичко е наред, братко. Поемете дълбоко въздух, починете
и обмислете какво искате да кажете.
Преди шест месеца,
постигнах доста спокойно състояние...
Постигнал сте спокойно състояние? (Да.)
Вие много ми помогнахте.
Тогава започнах да мисля за това прекалено много и...
дълго време се борех с ума си.
Понякога той печелеше и..
Защо сте толкова нервен?
Исках да кажа, че много съжалявам.
Имах много нечисти мисли.
Изгубил сте си времето ли?
Изгубил сте си ценното време да правите не толкова ценни неща?
Няма проблем. Забравете това. Минало е.
Това ли ви тормози?
Тогава си обещайте да не го правите отново
и да спазвате обещанието си. И си простете.
(Благодаря, Учителю.) Няма защо.
Изгубил сте само своето време, а не времето на друг.
Започнете отначало.
Понякога се получава така. Доскучава ни.
Доскучава ни и се отпускаме.
Не се тревожете, това е дреболия.
Помнете, че сте Бог. Вие решавате какво да правите.
Понякога решението ви не е така благородно, както искате.
Тогава го променяте, нали? Много е лесно.
Още ли сте нервен?
Ако по-късно искате да зададете още въпроси,
по-добре ги напишете и ги прочетете.
"Скъпи Учителю, първи въпрос,
искам да знам дали е възможно
да не медитираме по два часа и половина на ден."
Ето...
Сега не сте толкова нервен!
Не толкова.
Преди около шест месеца бях на един австралийски бряг
и исках да измисля песен,
която да ме научи нещо за Куан-Ин метода.
Дойде ми наум нещо, аз го изпях
и помислих, че това ще ви направи щастливи.
Чудех се дали през следващите дни
ще мога да ви го изпея?
О! Ако сте добър, може да спечелите конкурса.
Имаме парти на първия ден от хилядолетието,
кажете им за това
и те ще ви пуснат да пеете в програмата.
(Благодаря.) Така всички ще ви чуят.
Ще бъдем още повече хора - около хиляда.
Запазете го за големия ден.
(Благодаря.) Няма защо.
Добро утро, Учителю. (Добро утро.)
За мен е чест да седя тук пред вас.
Много сте скромен.
Спомних си за някои неща,
които жената говори тази сутрин,
за религиозните групи и Сабата.
Ако се отнася за същата религия,
в нея също се говори за чисти и нечисти меса,
според закона на Мойсей.
Докато тя говореше, аз си помислих,
че тези хора все още не са били просветлени... (Разбира се.)
... защото няма нещо като чисто и нечисто месо.
Не трябва да се подлъгваме от това.
Те не са знаели още,
че яйцата също се изключват.
Разбира се,
но те не са така напреднали, че тя да им каже всичко това
Опитайте капка по капка.
Кажете им да прочетат пасажи от Библията,
там се казва да не се яде месо.
Може да го прочетат, може да не го прочетат.
Майка ми е на 66 години и е практикуваща мюсюлманка.
Иска да вземе посвещение. Това възможно ли е?
Разбира се, няма проблем. (Значи може?)
Да, къде е тя? (В Калифорния.)
Кажете й бързо да идва, за следващото посвещение.
Благодаря.
Учителю, посветен съм от близо четири години,
а никога не съм виждал Светлина или Звук.
Светлина или Звук? Нито Светлина, нито Звук?
О... чао, чао! Защо тогава сте още тук?
Тук сме само групата на Светлината и Звука.
Какво правите тук? (Знам.) Стоите в тъмнина!
Вие сте от друг вид!
Сигурен ли сте, че искате да останете с нас?
Какво ви кара да стоите така дълго, като нямате Светлина?
Вие пълзите в мрак.
Усещам много силна връзка и любов към вас.
Това ме държи.
Така ли? Това е прекрасно.
Това е друг вид преживяване. Нали?
Да, но няма значение.
Можете да дойдете, седнете тук и дръпнете масата,
седнете тук и вижте дали е по-добре.
Така, достатъчно.
Виждате ли? Виждате ли декорацията? Постоянно ми се пречка.
Седнете тук.
Други въпроси? (Не.) Това ли е ?
Седнете по-натам, добре.
Стойте, концентрирайте се и медитирайте. За малко.
Още въпроси?
Здравейте, Учителю. Учителю, чувате ли ме? (Да.)
Като част от работата ми, аз водя курсове за тренинг,
в които уча хората да комуникират по-добре.
Едно от нещата, които уча, е да се прави зрителен контакт. (Да.)
Но тук прочетох, че
не е добре да се гледат другите в очите, заради кармата,
как да кажа това на хората...
Не, няма да им го казвате. (Значи няма проблем?)
Кармата им е еднаква,
затова няма проблем за тях да се гледат в очите.
Когато вие ги гледате в очите, повтаряйте Петте Имена.
И ги благославяйте.
Благодаря, Учителю. (Добре.)
Учителю, можете ли да повишите духовното ми ниво?
Възможно ли е това? (Как го правите?)
Ако искате, можете ли?
Нека си помисля...
Моля ви!
Тази седмица ли?
Къде сте сега?
На кое ниво? (Да.) Някъде около първо.
Можем да се издигаме само с едно наведнъж.
Едно и половина...
Защо не седнете да медитирате малко.
Вижте дали е по-добре.
Не е нужно да кръстосвате крака, но ако искате, добре.
Иначе, ритнете човека пред вас
и си изпънете крака.
Настанете се удобно. Да ви е удобно.
Следващият.
Учителю, тук съм.
Жена ми и аз бяхме посветени в Истанбул Турция на 20 ноември.
Исках дави благодаря за това посвещение.
Имам въпрос. В живота ми се случиха чудеса.
Идвайки насам, имах шанса
да чуя истории от други братя и сестри
за много чудеса, които са станали благодарение на вас.
Чудех се: Как успявате да сътворите толкова чудеса?
Чудото е, че аз никога нищо не правя.
Те просто стават автоматично.
Може би чрез това физическо тяло, но всъщност Бог ги прави.
Благодаря ви.
Понякога Бог избира инструмент, като мен например,
за да даде на тези, които са заслужили.
(Много ви благодаря.) Няма защо.
Идвате чак от Турция ли?
Живея в Холандия. (О!)
Това бе най-близкото място, където се даваше посвещение.
Иначе съм от Щатите.
Международен човек.
Да, вие искате.
Исках да ви благодаря, че ни помагате, Алах.
Винаги, когато питате как се чувстваме,
ми се иска да ви попитам "А как се чувствате вие?",
но не мога да ви прекъсна.
Хммм... чувствам се добре.
Не винаги се чувствам добре, но сега се чувствам много добре.
Благодаря, Учителю.
Аз съм много щастлива, много благословена, много обичана.
Така че през повечето време се чувствам добре.
Като изключим работата, която върша,
се чувствам добре винаги.
Много сме щастливи, да сме с вас.
Благодаря.
Отпред.
Учителю, преди две години имах една книга,
прочетох една книга -
говореше се за група хора в някакво село в Перу,
които преминали през...
през живота си, те изчезнали чрез някаква духовна...
Чел сте "Селестинските пророчества". (Да, да.)
Знам, че нашият метод не е такъв.
Какво знаете? Какво не е?
Нашият път не е такъв.
Ние ще изживеем живота си и ще отидем при нашия Отец
Но дали те са отишли в небесата, при Отеца?
Отшили са там, където е било нивото им.
Значи всеки в този живот може да направи същото?
Не всеки.
Добре ли е да си отидеш, докато си още жив с тялото си?
Вие също можете да го направите. Но ние не бързаме.
Имаме само още няколко години да живеем.
Радвайте им се.
Ще си отидем, когато му дойде времето, по естествен път.
Тези хора са избрали този начин
и това е тяхна работа.
Всеки сам избира как да живее живота си.
Непременно исках
да кажа, че много ви обичам.
Аз само...
Вярвам във всичко, което казвате, но аз...
Понякога умът ми е много негативен.
Ако можех да управлявам платноходка, да използвам ума позитивно по някакъв начин,
бих го направил, но не мога.
Какво смятате, че е негативното в мен?
Не знам.
Понякога нещо ме връхлита и си казвам: "Какви ги върша?"
Въпреки, че съм обграден от любов...
Знам, знам. Но какъв е въпросът?
Какво искате да знаете за мен?
Ако мога да се отърва от негативното.
Но кое в мен ви съмнява?
Моето учение? (Не, не!)
Моето поведение? (Не!)
Може би в мен е проблемът. Аз казах какво правя.
Не, не. Попитайте.
Добре ли е това, което правя?
Не, не е добре,
но какво ви кара да мислите негативно?
(Може бе понякога...) Да не би да не харесвате косата ми?
Обичам ви, каквото и да правите. Наистина.
Разбирате ли това? Виждали ли сте това?
Видяхте ли този филм? Да? Какво?
Може би...
Понякога се карам на хората? (Моля?)
Понякога се карам на хората. Това ли ви притеснява.
(Малко.) Добре. Знам, знам.
И на мен не ми харесва. Мразя тази част от работата си.
Това е частта, която най-много мразя,
най-трудната част, не я харесвам.
Иначе, харесвам всичко друго.
Харесвам аплодисментите, ръкоплясканията, възхищението в очите,
високите токчета, грима, красивите дрехи,
песните, похвалите,
успехът на духовния прогрес.
Но тази част от работата не я харесвам,
да вдигам тежки предмети, невидимата карма,
с цялата си сила.
Не харесвам това. Изтощително е.
Не ви виня, ако и вие не го харесвате.
Ставаме двама.
Още нещо?
Исках да кажа, че понякога се срамувам от това чувство.
Няма проблем. Всичко е наред.
Вие не харесвате какво правя, а не самата мен.
И аз не го харесвам.
Просто не разбирате работата ми, това е.
Не разбирате работата ми.
Ако имате две, три деца. Имате ли деца? (Не.)
Не! Как тогава да ви обясня?
Имате ли братя или сестри? С труден характер? (Да.)
Понякога се биете, нали? (Да.) Карате се? Добре.
Братята и сестрите ви изглеждат идеални за чуждите хора -
сладки, възпитани, интелигентни.
Но за вас, те са с много трудни характери,
спорещи, инатливи, създават ви проблеми,
разплакват ви с думите си, с острия си език, с провокациите си.
Вие трябва да спорите с тях, да се карате,
да плачете, това не ви харесва.
Но такъв е животът.
Никой не ви разбира като се карате с красивата си сладка сестра.
Казват: "Защо се държиш така с нея?"
Те не знаят какво е между вас, кармата ви.
Същото е с мен, имам хиляди, хиляди
сестри и братя, които са с по-труден характер от вашите.
Ние се сблъскваме понякога, за да станат те по-добри
с цената на моята репутация и благородно държание.
Не само вие не харесвате това.
На първо място аз не го харесвам, повече от вас.
Но трябва да си върша работата. (Да, разбирам.) Добре.
Няма значение, че не харесвате тази част от работата ми.
Няма проблем. Това не значи, че не харесвате мен.
Простете си.
Дори аз не го харесвам, как вие ще го харесвате?
Но някои хора имат нужда от това. Повярвайте ми!
Някои хора се нуждаят от операция и нож, за да се подобрят.
Не им стига само сладко хапче.
Някои хора са по-зле и имат нужда от операция.
Не винете доктора.
Това боли, но е за тяхно добро. Повярвайте ми!
Да, аз съм много благословен, че ви имам в живота си. Благодаря ви.
Няма защо. Аз също съм благословена с вашата отдаденост и вяра в мен.
Дори да не харесвате работата ми, харесвате мен и аз съм благословена.
Добре.
Учителю. (Да.)
Това е моят глас! Аз не мога да се позная.
(Какъв е проблемът?) Различен е с микрофона.
Просто сте развълнуван.
Имам няколко технически въпроса:
Когато медитирам вкъщи и правя Звука,
като си легна след това, продължавам да го чувам.
Дори го чувам още по-добре,
отколкото по време на медитацията Куан-Ин.
Понякога виждам разни неща
или чувствам, че излизам от тялото си,
но в същото време,
чувам, че някой ми се кара, например родителите ми,
дори виждам хора да влизат в стаята ми
и понякога това е толкова реално, че се събуждам
и виждам, че няма никой -
всички спят и може дори да не са вкъщи. (Да.)
Понякога това се случва точно на време -
например мисля, че този човек трябва да дойде вкъщи,
и тогава чувам гласа му да ме вика,
и да ми казва: "Опасност, трябва да отидеш
и да направиш това и онова."
Понякога знам, че това не е реално,
опитвам се да не му обръщам внимание,
но то ме притеснява и преставам да виждам и да чувам.
Чудех се, как да го спра?
Следващият път повече се старайте да не му обръщате внимание.
Имам още един въпрос. (Практически, добре.)
Повечето време чувам неща, когато не правя Куан-Ин,
а когато си легна след медитация...
Например чувам музика от китара или пиано,
но сякаш изпълнителят я свири много лошо.
(Знам.) Като че ли още се учи да свири.
Чудя се дали трябва да я слушам,
или тя идва от лошо място?
Мразите музикантите, нали? Вините тях за всичко.
Може би вината е ваша, вашата китара не е настроена.
По-добре я настройте.
Но да слушам ли тази музика или да я игнорирам?
Продължавайте и я подобрявайте.
(Благодаря.) Няма защо.
Следващият.
Вдигнете ръка и кажете "Тук",
за да ви видят хората.
Учителю, всички посветени от Южна Африка
ме помолиха да ви благодаря за цялата благословия и любов,
които донесохте в Южна Африка.
Много от тях не успяха да дойдат, но са ви много благодарни
и ви пращат много любов и едно голямо благодаря.
Аз също искам да ви кажа Благодаря, Учителю,
за всичко, което направихте за мен.
Беше много, много специално и дойде точно на време,
наистина съм ви благодарен. (Добре.)
Учителю, в същото време,
се срамувам малко от себе си за две неща.
От една страна, опитвам се да не осъждам.
А от друга, Учителю,
усещам, че имам много възможности,
да идвам на ритрийти, да прекарвам време с вас,
но пак вътрешно имам съмнение относно практиката си.
Когато взех посвещение, не видях Светлина.
Поне така ми каза умът.
Година по-късно
си спомних какво съм видял на посвещението
и тогава разбрах, че съм видял Светлина.
Преди около година и половина,
една нощ по време на медитация имах видение,
което беше доста плашещо.
Тъй като бе страховито, му казах да си отиде.
Оттогава не съм изпитвал нищо съзнателно,
въпреки че вярвам, че виждам Светлината,
защото искрено вярвам в това, на което ни учите.
Но срамът ме обхваща, когато идвам на ритрийти,
седя тук да медитирам
и пак не съзнавам какво преживявам.
В същото време обаче имам сънища, Учителю,
които не знам дали са сънища или преживявания.
Често ви сънувам вас.
Исках да ми дадете яснота.
Искате сертификат?
Диплома или нещо подобно?
Пето ниво, шесто ниво... Какво ще кажете за седмо ниво?
Учителю, знаете ли какво ме смущава?
В Кейп Таун прочетох едно списание за една сестра, която починала
и малката й сестра си говорела с нея след смъртта й.
Попитала я дали е видяла Звука и Светлина по време на смъртта.
Сестра й й отговорила: "Не съвсем, беше слабо." (Да.)
Тогава по-младата сестра попитала: "Добре, защо?"
А починалата й отговорила: "Защото практиката ми беше слаба,
останах на ниско ниво, докато бях в този свят."
Мисля, че това ме притесни,
защото след това говорих с един месинджър
и той ми обясни, че
ако сме все още захванати в астралния свят,
може и да не бъдем освободени.
Можете да сте освободени! Пак може. (Значи може.)
Няма проблем! Учителят е навсякъде.
Може да ви спипа и в астралния свят "О! Падна ли ми"
и да ви хвърли нагоре.
Значи, ще ни поемете?
Разбира се! Автобусът е голям.
Учителю, в такъв случай имам един глупав въпрос.
Не се притеснявай, давай.
Да искате да се изкачвате нагоре - само това ми трябва.
Благодаря, Учителю.
Ако пък искате да слезете отново тук,
пак само това ми трябва, за да ви пратя долу.
Няма проблем. (Не искам да правя това.)
Зависи.
Виждате ли, това значи, че вече сте развит,
защото ако не бяхте, щяхте да сте по-привързан към този свят
и нямаше да искате да тръгнете, дори сега!
Но вие вече сте готов да тръгнете,
какво остава по време на смъртта ви.
Това е запечатаното желание в ума ви,
че искате да се освободите.
Така и ще стане. Няма проблем.
(Благодаря, Учителю.) Няма защо.
Имам един малко глупав въпрос
и го задавам, защото
се боря баланса да бъда честен.
Изнесох се от къщи
и живея на място, което деля с други хора,
но те не са посветени.
Те са много хубави хора.
Много скромни, не съдят никого.
Но когато готвят месо,
аз преживявам вътрешни борби..
Готвят месо? Кога? (Когато готвят за себе си.)
Аз си готвя отделно от тях. (Да.)
Просто ми е трудно
да понеса тази миризма, когато те готвят.
А в същото време харесвам тези хора. (Да, да.)
Чудя се как се отразява това на духовата ми практика?
Много ли губя от това? Или няма проблем?
Дали да си намеря по-добро място?
Ако можете, добре. Ако не ви е уютно там,
уредете се на по-добро място.
Хората са добри и скромни,
но ако ви създават неприятно усещане без да го знаят,
опитайте се да се устроите по-добре..
Но не бързайте.
Няма проблем. Нормално е да не се чувствате добре, като се готви месо.
Не е нормално, ако се чувствате добре
или пък искате да се присъедините към трапезата им.
Благодаря, Учителю.
Няма защо.
Много е трудно да се практикува в този свят и да се напредва бързо,
защото имаме контакт с много хора
и трябва да делим с тях, каквото имаме, духовното също.
Не се тревожете.
Това е последната ера на Кали Юга и Бог е много, много щедър.
Независимо от трудностите, когато сте искрени и се стараете,
това е най-важното.
Това се брои.
Помните ли, че в същата статия пише, че сестрата казва:
"Всичко, което иска Бог е старанието и искреността ти."
Старайте се, това е!
Резултатът не е във ваш контрол.
Просто бъдете искрени и старателни,
давайте най-доброто от себе си да медитирате,
а за останалото, ще се погрижи Бог.
Да.
Спомних си, че преди осем месеца,
започнах курс по Кундалини Йога -
или нещо подобно, не помня точно името.
Но в този курс те използват енергията.
Смятате ли, че трябва да продължавам..
Да продължавате с тях? (Да.)
Защо? Какво правите тук?
Необходимо ли е?
Не, но това е обикновена йога.
Но те използват някаква енергия.
Кундалини Йога? (Да.)
Ако с тях се чувствате по-добре, отидете при тях. (Не, аз...)
Ако не се чувствате добре, стойте вкъщи и медитирайте.
Значи, не е добре да ходя там.
Не казвам, че не е добре.
Не е добре да се мотаете навсякъде,
да разпилявате вниманието и енергията си.
Това ви обърква,
затова понякога имате съмнения.
Не сте целенасочени в едно нещо.
Дори и в един метод е трудно да медитирате
Трудно е да се концентрирате да свършите една задача.
Не подскачайте наоколо. (Добре.)
Благодаря ви.
Ако сте гладни, можете да си вземете храна.
Вече е 11,30. Не искате ли да хапнете?
Върнете се следобед. Ще продължим следобед.
Како ще кажете?
Искате ли да зададете един последен въпрос
или ще го запазите за следобед?
(Ще го запазим.) Хайде да ядем.
Имате нужда и от почивка.
Будни сте от 3 часа или от 2,
вървите голямо разстояние, чакате на опашка.
Разбирам усилията ви. Имате нужда от почивка.
След това ще се чувствате по-добре.
Благодаря! Ще се видим скоро. До следобед.