Tip:
Highlight text to annotate it
X
Името ми е Микел Уорминг,
Аз съм кмет на Отдела по социални въпроси
за град Копенхаген.
Това означава, че съм заместник-кмет в Копенхаген, отговорен за социалните въпроси.
Гласуването миналата седмица беше всъщност повторение на гласуването от преди две години,
което имахме в Градския съвет, където ние, едно голямо мнозинство от Градксия съвет
гласувахме да се опитаме да предложим, да
направим предложение за декриминализация на марихуаната в град Копенхаген,
или в Дания като цяло.
Това, за което гласувахме на Градския съвет, беше да отправим
молба към датското правителство да
ни даде възможност да направим това,
този експеримент.
Марихуаната е достъпна навсякъде,
в град Копенхаген, а и в цялата държава също.
Над 50% от младежите са опитвали марихуана.
Декриминализацията би била един акт на опит и на разделение на
по-леките наркотици, като марихуаната, от по-тежките.
Поставяйки продажбата под контрол, т.е. вместо да си я купиш на всеки уличен ъгъл,
от дребните търговци на наркотици, които искат да ти продадат и тежки наркотици, по-опасни наркотици,
ще можеш да си я купиш от може би около 30-40
обществени места за продажба.
Ще бъдат наети обществени служители, които ще са там и ще я продават,
и може би ако изглеждате като някой, който употребява прекалено, те ще ви поговорят малко и за това
какви са опасностите при злоупотребата с марихуана, защото има опасности,
ако използваш марихуана твърде често, разбира се, че има.
Това, което най-много искаме, е държавната продажба на канабис
в специализирани магазини, както в Швеция с алкохола, можеш да си купиш само в държавно управлявани магазини за алкохол.
Искаме същото и за канабиса в Копенхаген.
Това, което сме виждали по улиците на Копенхаген през последните 3 години,
или горе-долу толкова, е война на банди.
Повечето от истинската борба е за това кой да контролира наркопазара.
Полицията изчислява, че
продажбата на марихуана само в град Копенхаген
е между 200 и 300 милиона евро на година.
Това са много пари, толкова много, че можеш да се бориш за тях.
Толкова много пари, че можеш да убиеш, заради тях, и те го правят!
И това е друга причина, да се опитаме чрез декриминализация,
чрез контролиране на пазара, да се опитаме да попречим на
бандите да формират такива големи приходи.
Ние изчисляваме, че около 2/3 от продажбите могат да се вземат от улиците,
от криминално проявените продавачи на наркотици,
към контролирани от държавата места за продажба.
Искаме да правим държавна
продукция и дистрибуция на канабис,
не като холандците, където има нелегална продукция
и нелегален внос.
Искаме да имаме държавна продукция, за да не
я купуваме от международната организирана престъпност.
Ние ще си я купуваме и ще си я произвеждаме в Дания.
Всъщност ще я направим по-малко достъпна за младежите,
визирам хора под 15-16 годишна възраст.
Ще бъде по-малко достъпна, защото няма да можеш да отидеш до ъгъла да си я купиш.
Ще трябва да отидеш в магазин, а те вероятно няма да ти продадат.
Разбира се трябва да помислим,
могат ли хора от чужбина да влязат и да си купят марихуана?
Могат ли хора от Швеция да го правят? А от Германия?
Това е дискусия, която трябва да проведем.
Мисля, че ще има някакъв туризъм,
но аз не се тревожа за това.
Това е начин да развием туристическата индустрия, но
разбира се трябва да сме сигурни, че хората
няма да злоупотребяват и ще консумират отговорно.
Имате ли някакви изчисления за икономическите ползи?
Мисля, че е малко под или около
100 милиона евро в данъци всяка година.
Само за град Копенхаген.
Световната политика спрямо канабиса се провали
изключително много.
Международните конвенции, те са въпрос на интерпретация ...
Холандия има кофишопове,
имат ги и са уважавани партньори в международното обществено пространство.
Португалия декриминализира наотдавна дори и по-тежки наркотици,
или всъщност преди 10 години.
Те също са уважаван член на международното общество.
Държави като Швейцария, и други като Германия,
дават хероин като лечение на наркозависими.
Така че международните конвенции са въпрос на интерпретация.
Гласуването миналата седмица беше опит, сега когато сменихме правителството,
от дясно ориентирано към центристко-ляво правителство,
още веднъж да се направи конкретно предложение и да се предаде на новото правителство.
Много от партиите бяха позитивни,
например моята партия,
но има също така и големи социалдемократи, а те са по-скептични
относно този експеримент.
Ако те не гласуват, ако не приемат
промените, ние не можем да го направим в Копенхаген.
В много близко бъдеще, тази година или следващата,
най-вероятно няма да бъде гласувано.
Но това, което се прави всеки път, когато се повдигне този въпрос,
всеки път го дискутираме на Градския съвет,
е, че обхватът на гласуването се раздвижва.
Противно на обвиненията, че ще направим Копенхаген
рай на наркотиците или рай на марихуаната
в Скандинавия.
Вероятно по-нататък това ще се изясни и чрез използването на международния опит,
Можем да видим, например,
че употребата на марихуана сред холандските младежи е по-ниска от тази в Дания.
Употребата на тежки наркотици не се е увеличила в Португалия
през десетте години, откакто е декриминализирана.
Жителите на Копенхаген,
има една голяма част от тях, която иска да се декриминализира марихуаната.
Политиците на национално ниво вървят далеч след обществото по този въпрос.
Ние разширяваме границите на дебата всеки път, което означава,
че в близко бъдеще, ще достигнем дотам,
и ще имаме някакъв вид декриминализация на марихуаната, сигурен съм.
Превод и субтитри: Виктория Кръстева